Преди години, когато все още работех в офис, летните ваканции ми носеха колкото радост, толкова и притеснение. Беше недопустимо да оставя детето само по цял ден, а в онези времена нямаше такъв избор от летни лагери и школи. Тогава родителите ми бяха здрави и с удоволствие приемаха внучето си на гости за седмица-две, понякога и повече. Разбира се, имаше някои неща, които ме дразнят в методите им на възпитание, но бях много благодарна за помощта им. Мисля, че ще ви е полезно да прочетете съветите на психолога за гостуването на детето при възрастните ни родители.

Ако имате баба, която макар и далеч от вас, може да поеме грижите за детето през лятото – значи ви е провървяло. Все едно дали е на вилата, на село или в малко градче, тази възможност не е за пренебрегване, особено когато детската градина не предлага грижи през тези месеци, а вие сте на работа. Вероятно за много родители това привидно лесно решение, не идва без сериозно обмисляне. Да пуснем детето при баба, където ще може цял ден да играе на чист въздух, необезпокоявано или да го оставим при себе си, записвайки го в някоя лятна школа?

„Свекърва ми е чудесна жена и много обича внучката си. Никога не съм се притеснявала да я оставя при нея, защото знам, че е под наблюдение, нахранена, чиста, добре гледана. Но детето расте и отношенията между двете стават не точно такива, каквито би ми се искало. Свекърва ми не й отказва нищо. Режимът на детето се пренебрегва, с капризи и хитрост то може да изкопчи от баба си всичко, което му хрумне. Когато я пращам на вилата при нея, предварително се подготвям за това, че после ще ми се наложи да водя продължителна битка, за да върна навиците, които сме успели да й създадем. От друга страна знам, че там се чувства спокойна и целият й ден минава в игри навън.“

Лятото сред природата винаги е за предпочитане през градския смог. Когато детето е съвсем малко, като че ли и грижите не са кой знае колко големи – хранене, разходка, къпане, сън. Това, че бабата има собствена гледна точка за възпитанието на внучето става ясно по-късно, когато детето поотрасне. Тогава възникват споровете.

Най-разпространеното оплакване от родителите е, че баба и дядо глезят изключително много внуците си. Все пак, да признаем, това не е катастрофа. Детето, което се е заиграло, може и да не забележи, че е дошло времето му за дневен сън и режимът му се е нарушил. А опитването на непознати все още плодове и зеленчуци от градината може да обърка процеса на захранване.

Баба, дядо и здравословното хранене

Това че баба и дядо обичат да угаждат на внуците си и да изпълняват желанията им, купувайки им лакомства и играчки е относително безобидно. Ако различията във възгледите за възпитанието се свеждат само до тях, бихме могли да се успокоим, понякога това има дори положителен ефект. Детето разбира, че хората са различни, и че могат да имат различни мнения по един и същ въпрос.

Съществува още един проблем – възрастта. По-големи стават не само децата, а и техните баби и дядовци. Колкото по-възрастни са, толкова по-трудно им й е физически да партнират на детето или да му забранят да направи нещо нередно. Възрастните хора психически се изморяват от детето, дори то да не създава особени проблеми. В такава ситуация адекватното отношение и препоръките на родителите за храненето и режима на детето зависят от здравословното състояние на техните собствени родители, а не от желанието или нежеланието им. Можем само да бъдем благодарни, че полагат усилия да са ни полезни, и да се отнасяме с разбиране към това, което не са в състояние да правят.

Друг въпрос е, ако по определени причини на детето му е необходим строг режим или специална диета. Тогава трябва да сме предпазливи. Ако забраним да се дава нещо определено на детето, е добре да обясним защо го правим и какви могат да бъдат последствията, ако изискването не се спази.

Добре е внимателно да помислим с какви трудности могат да се сблъскат възрастните ни родители, оставайки сами с детето. Така ще можем да избегнем ситуации като: „То е с алергия, а тя му дава ягоди от градината.“

В кои още случаи трябва внимателно да обясним какъв режим трябва да спазва детето – съвети от педиатъра

 - ако е със заболяване на бъбреците и отделителната система, особено след период на обостряне, не бива да се прегрява на слънце, да вдига тежки предмети, да яде пикантни храни, пържено и много кисело;

- ако е със заболяване на стомашно-чревния тракт, е по-добре да не се рискува в случаите: „току-що ги откъснах от градината, първите череши за тази година.“;

- ако е алергично, с чести рецидиви, трябва много внимателно да се следи както за храненето, така и за наличие на други алергени в дома – определени растения, животни, домашен прах;

- ако е хипервъзбудимо, трябва строго да се следва хранителната му диета, нарушенията в режима са противопоказани, защото това може да доведе до емоционален срив и истерии.

Как прекарах лятната ваканция

Ако детето се нуждае от прецизно спазване на определени правила, а баба еднозначно ги нарушава, това е сигнал да помислим дали изобщо подобно гостуване е здравословно.

След гостуването

„След гостуването при баба 5-годишната ми дъщеря се върна друг човек. Когато й откажа нещо, започва да се тръшка и да крещи. Преди не правеше така. Разбирам, че баба й я е разглезила, отстъпвайки пред капризите й, но не знам какво да правя сега. Явно ще се наложи да не я пускам повече на гости сама.“

Подобно поведение от страна на детето преследва няколко цели – да привлече вниманието ни, да получи желаното, да даде воля на емоциите си. Ако успее да постигне своето, ще ползва „метода“ все по-често. И това го знаем. Трябва ни само търпение и хладнокръвие: „Обичам те, но не ми харесва как се държиш. Ако капризничиш и ревеш, няма да те слушам.“ Мигновен ефект няма да има, но опитите за манипулация постепенно ще стихнат. Нужна ни е само последователност. И до седмица-две, детето ни ще възстанови обичайното си поведение.

Може би все пак да ограничаваме общуването между баба и внуче не е нужно. По-добре е да запознаем родителите си с методите си на възпитание, да им помогнем да ги усвоят и да проконтролираме как се справят в наше отсъствие.

Автор: Наталия Барложецкая, психолог, писател

Източник: 7ya

Препоръчваме ви още:

Бавачка или баба

Картинката

Какво представлява бабата