Автор: Мария Пеева

Темата за “Удобното дете” продължава да предизвиква крайни коментари. Опасявам се, че не беше разбрана правилно, защото някои читатели ме питат какво лошо има в това детето да е възпитано и да спазва правилата.

Разбира се, че в това няма нищо лошо, дори е прекрасно. Но нека уточним, че малките ни деца умеят много неща, но да владеят емоциите си не е сред тях. Детето ви може би вече кара колело на две гуми, може би казва трудни стихчета и дори ходи самичко до тоалетна, но контролът над емоциите не е умение, което можем да очакваме от него на четири-пет годинки. На всичкото отгоре децата нямат и нашето усещане за време. За него “след час” или “след седмица” е еднакво далеч. Така че търпението и владеенето на емоциите са две умения, които трябва да им помогнем да развият с времето.

Нека ги възпитаме така, че да не превърнем търпението в пораженчество, а владеенето на емоциите в прекалена отстъпчивост.

Защото ако упражняваме натиск върху тях, точно това ще се получи. И един ден детето ни ще се превърне във възрастен, който лесно се отказва от целите си и е готов да послуша всяка по-агресивна и по-авторитетна личност, дори когато това не е в негов интерес. 

Каква е разликата между удобното дете и възпитаното дете?

1. Възпитаното дете се старае да не нарани чувствата на другите.

Удобното дете се старае да се хареса на всяка цена.

2. Възпитаното дете може да отстоява мнението си без да обижда.

Удобното дете е готово да промени мнението си или да го премълчи, за да избегне противопоставяне.

3. Възпитаното дете се грижи за своите интереси и изразява предпочитанията си, но се съобразява с останалите.

Удобното дете е готово винаги да пренебрегне себе си, за да получи одобрение.

4. Възпитаното дете знае думата “не” и я използва, без да се поколебае, когато някой му оказва натиск да направи нещо, което не иска.

Удобното дете се страхува да откаже, дори когато не иска и вътрешно се бунтува.

5. Възпитаното дете изразява собствените си чувства и емоции с думи.

Удобното дете ги потиска и крие, особено ако са негативни.

6. Възпитаното дете ще ви каже истината, защото не е редно да лъже.

Удобното дете би предпочело да излъже или премълчи, за да не изпадне в конфликтна ситуация.

7. Възпитаното дете не обича скандали и търси начин да ги предотврати, но може да оспори мнението ви, ако не е съгласно с вас.

Удобното дете е готово да преглътне всичко и никога не оспорва и не подлага на съмнение авторитета.

8. Възпитаното дете няма да обиди този, когото не харесва, но и няма да се чувства длъжно да играе/общува с него.

Удобното дете ще го търпи безропотно.

9. Възпитаното дете може да направи компромис или да отстъпи, ако бъде убедено, че това е добре за всички.

Удобното дете няма нужда да бъде убеждавано.

10. Възпитаното дете изразява желанията си.

Удобното дете иска това, което искат родителите/приятелите/учителите/авторитетът.

Моето мнение е, че ние, като родители, трябва да се стараем да възпитаме децата си да се съобразяват с околните и да спазват правилата. Но не по-маловажно е да ги научим и да изразяват и отстояват мнение, да не се страхуват да откажат, когато някой ги кара да правят това, което не им харесва, и да не се притесняват да споделят чувствата си, дори когато са негативни.

Млъкни и яж каквото ти дават! 

Как работим за това у дома?

• Винаги използваме "моля", "благодаря", "извинявай", и други такива думички в общуването с децата и с всички останали. Личният пример е най-важен.
• Спазваме правилата - като почнем от правилно пресичане и шофиране, и стигнем до хвърляне на боклучето в кофата и почистване на кучешкото ако. Отново личният пример е водещ.
• Старая се да изслушвам мнението на децата, независимо дали съм съгласна с него.
• Не пренебрегвам собствените си нужди и желания, за да задоволявам винаги на първо място техните. Да ги научим, че ние сме личности и трябва да ни зачитат, означава да ги научим, че и те са личности и ще трябва околните да ги зачитат.
• Настоявам да изслушат моите аргументи. Не ги карам да се подчиняват сляпо, само защото съм авторитет.
• Когато си изпусна нервите и се разкрещя, после се извинявам, обяснявам защо се е получило така и се сдобряваме. Те правят същото без да ги карам насила. Отново личният пример е най-важен. “Извинявай” не е срамна дума.
• Позволявам на децата да се накрещят на воля, когато се скарат помежду си. Това ми струва скъпо, повярвайте. След това изслушвам оплакванията им, колкото и да са крайни и неоснователни. След като си изговорят всичко, някак от само си им минава и се сдобряват.
• Не позволявам на децата си да взимат играчките и вещите един на друг, без да си искали разрешение. Не карам единия да си дава нещата на другия, ако няма желание за това. Уча ги, че човек дава, защото иска и му е приятно да сподели играчката си, а не за да го харесват или да си купи внимание или приятелство. Може би сте прочели Детето ми не е длъжно да дели с вашето? Да, не е длъжно, но го прави, само че когато и защото иска. Според мен така е правилно. 
• Не очаквам от децата да слушат всички възрастни. Очаквам от тях да поздравят и да бъдат учтиви, но не и да изпълняват молби и заповеди на непознати, нито да правят за възрастен нещо, което не им харесва.
• Учителите трябва да се уважават и редът в училище трябва да се спазва. Учителите също трябва да уважават учениците. Ако детето ми се почувства по някакъв начин унизено, застрашено, притеснено, подтикнато да прави неща, които не му харесват, то има правото да откаже, независимо каква власт има човекът отсреща. 
• Никой няма право да обижда, насилва или тормози детето. Ако това се случи, то има пълното право да се защити и да потърси помощ, според обстоятелствата.
• Детето може винаги всичко да ми каже, дори да е извършило нещо ужасно. Истината винаги е по-добра от удобната лъжа и винаги има изход и решение. 

Мамо, ние бедни ли сме?

Ще приключа с една съвсем скорошна случка от футболното игрище, която Коко ми разказа. Момчетата, разпределени в два отбора, играели мач, когато изведнъж отвън пристигнало по-малко момченце, което иска да влезе и да рита с тях. Децата му отказали, първо защото ритат силно и може да пострада, второ, защото вече са по средата на мача. Таткото обаче им се скарал и обяснил, че игрището е за всички и не може така. Тук съм много горда с моя Коко, който е слънчево и усмихнато дете, но изглежда все пак съм го научила и да се отстоява, защото от всички момчета на игрището, повечето по-големи от него, само той се е осмелил да изкаже несъгласието и да го обоснове. Обяснил на таткото защо детето не може да играе с тях и че ще трябва да изчака половин час да приключат. Накрая завършил с въпроса:

- Ако аз дойда при вас, докато вие, големите играете, и ви помоля да ме включите, ще го направите ли?

И познайте какво. Таткото се отказал. Е, вярно, обяснил на Коко, че се прави на голям тартор, но все пак е оставил момчетата да си довършат играта.

Доброто възпитание е прекрасно социално умение и със сигурност прави общуването по-приятно и живота по-лесен. Но нека да не бъркаме възпитаното дете с "удобното" дете и нека да не превръщаме децата си в удобни и лесни за манипулиране хора. Това няма да им е от полза в реалния живот, където винаги ще се намери кой да се възползва от прекалената им отстъпчивост.

Още по темата: 

Как да си отгледаме жертва

Мълчанието е вик за помощ

Ама къде ви е възпитанието?