Ninja Editor
Днес получих този текст от Деница Мангаракова. Мисля, че е уместно да го споделя и с вас.
Пише ви една мама-военнослужещ във връзка с разпалената дискусия за участието на деца със СОП в тържествата в детската градина. От изказванията на доцентки и други "светила" на педагогическата наука разбирам, че имало норматив за децата.
Ако за три месеца не си научил четири реда, мястото ти е на пейката...
В системата, в която служа, на някои места има такава практика: не си ли уцелиш мишените, нахлузваш противогаза и стреляш с него, или пък помпиш лицеви опори в траншеята. Ей тъй, за назидание, защото не си влязъл в норматива. За казармата е нормално да очакват от теб да се вместиш в даден стандарт. Приемливо е някакси да сме под калъп. Още повече, че сами сме си избрали да сме в тази система. Само че едно дете не си избира, то попада в образователната система. И не е негова отговорността, ако заради индивидуалните си особености не може да отговори на изискванията й. В крайна сметка, какви са функциите на детската градина? Да образова? Аз, като родител, имам други очаквания: там да е мястото, където детето ми да се чувства добре и да се научи да бъде заедно с другите деца, да се социализира.
Имам син на три години, скоро и те ще имат тържество. Далеч са обаче от трескавата атмосфера, която неизменно съпътства подготовката за този тип мероприятия. Слава Богу, случихме на госпожи, за които не е приоритет да си покажат режисьорските възможности, а децата да са спокойни. За мен е по-важно друго: преди дни на площадката едно дете се спъна и падна. Стефко се приближи до него и го попита: "ДобЛе ли си?" Тогава се почувствах истински горда майка. Защото не е важно колко приказки, песнички и танци е научило детето ти, ако не се е научило да проявява емпатия към по-слабия и страдащия. Или по-несправящия се. А децата ни няма как да се научат, ако скрием "онези другите деца". А на тържеството има място за всички.
Скъпи учители, опростете, ако трябва, тези сценарии. Готвите празник за децата все пак, не тържествена проверка-заря. И, знаете ли... войникът ще забрави, че са му нахлузили противогаза. Но детето няма да забрави, че е липсвало на празника.
Бел.ред. В края ще споделя отново как мина осмомартенското тържество в градината на сина ми. На предния ден учителките бяха снимали филмче, в което всяко детенце от групата споделя нещо мило за майка си. Най-вероятно са го снимали с обикновен телефон, не с някаква специална техника. Прожектираха ни го на стената в стаята на групата. Беше толкова естествено и искрено, може би много по-трогателно от всички наизустени стихчета за мама, които съм чувала. После раздадоха на всички ни листове, пастели, боички за лице и всички заедно - деца, майки, баби, сестри и лели рисувахме картинки, лица, ръчички, кой каквото си иска. Беше прекрасно, затрогващо и надали е отнело повече от два часа предварителна подготовка. С тази история не искам да обезсмисля усилията на учители и възпитатели, които в някои случаи отделят месеци за подготовка на училищните празници. Искам само да им напомня, че основната цел на празника все пак е... да носи радост. На всички участници - и малките, и големите. В момента, в който празникът се превърне в тежест, в мъка, в болка, той остава само празен и безмислен ритуал.
Препоръчваме ви още:
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Що е социална мрежа и има ли почва у нас?
О, да, има, и то доста плодородна. Но както доста неща, и това е объркано и криворазбрано. Преди няколко години само малцина бяха удостоени с честта да ползват интернет. Днес обаче няма човек, който не е чувал за социалната мрежа. Тази мрежа е хванала млади и стари, затова нека да разгледаме няколко възможни сценария, които показват как можем да бъдем хванати в мрежата като едни малки заблудени шаранчета.
1. Губене на време
Натискаме бутона Log in и се впускаме в безцелно скролване и зяпане на какви ли не снимки, клипчета и публикации. Виждаме, че комшийката от третия етаж е споделила снимка на някаква манджа и се чудим, аджеба, да се възхищаваме на фотографските й умения или на мазното петно на покривката, което всъщност е доста по-атрактивно от подлучената яхнийка на Ленчето от третия етаж. След това попадаме на разни снимки на хора, които не се сещаме откъде ги познаваме, след това пък четем дълъг пост, относно състоянието на държавата. После гледаме клипче как момче и момиче си погаждат номера. Накрая поглеждаме часовника и виждаме как два часа са отлетели. Изгубени завинаги...
2. Хиперактивна активност
Влизаме във фейсбук и биваме заринати със снимки и публикации на познати и не толкова познати персони. Гледаме как колежката на мама, леля Станка, е публикувала снимка с поздрав за добро утро и снимка на кафе, после е споделила мъдра мисъл на неизвестен автор, след това три еднакви снимки на внучето, след това е споделила публикация на друга колежка на мама с още четири мъдри мисли. Една минута след това е качила снимка с цветя, след това с пухкави зайчета. След това е публикувала виц, който не е смешен, но на нея й се струва забавен. Ако пък се случи да е някакъв празник, тогава виждаме какви ли не картички и поздравления. Накрая идва и последната публикация, в която пожелава лека нощ на всички.
3. Дискутиране на важни теми
Скролваме си и попадаме на публикация, засягаща житейска дилема, изразяваме мнение и продължаваме да скролваме. След минута обаче някой отговаря на нашия коментар с леко хаплив коментар. Ядосваме се и се опитваме да обясним на този малоумник, че ние сме прави, а той греши. Разбира се, без успех. Тогава започват нападки, заплахи, включват се и други хора. Влизаме в профила на този малоумник, за да видим що за тъпо същество се осмелява да спори с нас. След като сме преценили, че този селянин, който качва снимки по потник и джапанки, е под нивото ни, започваме опити да прекратим спора с достойнство, показвайки класа и надмощие. За жалост, пичът с потника не се отказва и вашият спор продължава с дни. ( Това може да впише и към губенето на време.)
4. Разучаване на рецепти
Попадаме на клипче как се прави екзотична манджа и решаваме да опитаме. След като олиото почти е загоряло, мятаме в тигана малко лук и слагаме подправки, като не забравяме да сложим малко сол. Добавяме някакви сирена, на които не им помним даже имената, после маслини, малко солчица, соев сос, киноа, паста, босилек, сол, варен ориз, готварска сметана, черен шоколад, малко джинджър, варено пилешко месо и накрая щипка сол. Слагаме в голяма бяла чиния. Сервираме на семейството, но се оказва, че в бързината сме забравили да сложим гроздето, най-важната съставка на манджата с грозде.
5. Завистливо зяпане
Влизаме си в профила и първото нещо, което виждаме, е как оная кифла (Йорданка, дето се е писала Дани) с големите джуки е качила пак снимки от Тора Бора (според нея) или по-скоро Бора Бора, и се чудим как може такъв крокодил да ходи на такива места, а ние не. Еми може, нали се е хванала с някой богат идиот, който й плаща да налива силикон в джуките и да я води в Дубай, Хаити, Мароко, Бали, Анталия и разни други екзотични места. Позеленяваме от завист и си казваме, че имаме повече акъл от Данчето и си сипваме една ракийка.
6. Търсене на нови приятели
Приятелите в социалните мрежи се оказват много повече от тези в реалния живот. Затова добавяме хора, с които дори не се поздравяваме от години, или дори хора, които не познаваме. И всичко това, с цел да се увеличи списъкът с приятели и когато дойде нашият рожден ден да получим поздравления и картички от тоя и оня.
7. Участие в каузи и събития
Виждаме благородна кауза и веднага решаваме, че трябва да се включим. Оказва се обаче, че после не ни се занимава и се отказваме и само четем как други хора помагат в благотворителните каузи и си мислим, че тия с каузите и събитията са се вкарали яко във филма, чак толкова благородност… хайде няма нужда.
Като цяло социалните мрежи имат и добри черти, които не можем да отречем, а именно факта, че можем да прочетем тази статия и други полезни статии от Мама Нинджа (минутка за автореклама), пък някъде из Гугъл, или във Фейсбук, може да намерим и наистина полезна информация или да помогнем на някого.
P.S.: Всичко написано е преувеличено с цел да забавлява.
Препоръчваме ви още:
Автор: Нина Любенова
Петък вечер. Паркирам пред училището. Учителката от занималнята ме вижда и с широка усмивка на уста отваря вратата. Но вместо обичайният вик, с който ме посреща детето, днес се спуска към мен и започва да ме тегли към раницата си: "Трябва да ти покажа нещо!" Още не съм я разкопчала, а той припряно бърка и вади една чанта от нея. Реших, че са им давали книжки (разни организации и издателства им подаряват по някоя) и, отивайки към колата, го уговарям да ги гледаме в къщи.
Каква беше изненадата ми обаче, когато отворихме чантата. Освен малка книжка, в нея имаше плюшен бухал и лексикон.
- Това е Бил. Ще ми гостува този уикенд. Преди това беше в Джия и в Либи, а сега е мой ред - изстрелва думите със скоростта на светлината, чак въздух не може да си поеме от вълнение, и вече е отворил лексикона и ми сочи предните страници.
- Че откъде взе този Бил - още не мога да схвана какво става.
- Той живее в училище. Помага на г-жа Амброс да четем приказки, разсмива ни и играе с нас. Но събота и неделя някой трябва да се грижи за него. Не може да стои сам в училището заключен - казва го с разтревожен глас и го гушва.
Признавам си, такова вълнение в детето не бях виждала от Коледа, когато отвори подаръка си.
И докато с трепет показваше къщата на Бил, любимите си играчки и му пусна любимия си филм, аз успях да прочета уводната страница на лексикона и да разгледам приключенията на бухалчето от предходните седмици.
- Мами, ела да ни снимаш! Трябва всичко да покажем в училище - долетя едно гласче от хола. Не можете и да си представите колко снимки бяха направени през следващите два дни. А немирникът позира за снимка като никога досега. Как само преобразява децата една плюшена играчка с цел!
И така, Бил беше ключов елемент през цялото време. Детето говореше от негово име и се грижеше за животинката с всички възможни сили. Изиска порция храна за него. После му правихме легло, където да спи. Но Били го достраша да спи сам на чуждо място и беше приютен под завивките в крайна сметка. И всичко това с нестихващо вълнение и ентусиазъм.
В събота, на закуска, започна дискусията къде да водим Бил.
- На пазар.
- Но той е ходил с Джия на пазар. Трябва да е някъде другаде.
- В парка да играем?
- С Либи е бил в парка на люлките.
- Мда... и е ял риба с пържени картофки... Трябва да го заведем някъде другаде.
И така, Бил ни придружи на среща с приятели в една галерия и се докосна до това какво е изкуство. Доста помогна на детето в раздел „оригиналност и творческо мислене“, в продължение на два дни и най-вече, докато трябваше да оформяме страниците на лексикона. Детето осъзна разликите между копиране и лична идея. Започна се с: "Ама защо така правиш? Виж другите как са лепили." и приключи с: "Напиши тук - Къщата на Макси". Оттогава у нас само се говори как иска собствен принтер, постоянно се режат и лепят картинки с различни цели. А това дете, с т. нар. тихи игри, повече от 10 секунди не можеше да се занимава преди.
В неделя заведохме Бил да видим току-що цъфналите кокичета в парка, стоплихме се в "Коста" с любимите напитки, понаучихме малко история в музея и се отправихме към местната неделна разпродажба, за да може да изберат книжка за училище. И докато аз все се спирах на приказки, сходни с тези, които четат в момента, под неодобрителните погледи на детето и бухала, двамата откриха точната книга - за формите. Това били учили в момента и нея трябвало да вземем. Как да откаже човек на такъв довод?!
С вълнение избрахме кои снимки да принтираме за лексикона (двете страници не стигат за всички) и го украсихме. Прибрахме го, заедно с книгата и бухалчето, старателно, както си беше в чантата. И го върнахме в училище с малко тъга. Определено Бил щеше да ни липсва. Доста разведри уикенда ни и показа малкото ни момче в нова светлина.
Впечатлих се много от това как малкият гостенин влияе на детето и когато видях учителката му, я попитах каква е целта на играчката. Оказа се, че е похват, който използват учителите в долните класове и има ключови роли според възрастта. При четиригодишните помага в дисциплината, взема участие в четенето на приказки, учи ги да бъдат грижовни и отговорни, помага им да разказват, да изразяват емоции, да са креативни и да се опознават.
Снимки: личен архив
Препоръчваме ви още:
Нина Любенова, която често ни разказва интересни истории за живота на едно българско семейство в Англия, днес ще сподели впечатленията си от храненето в детската градина на сина й и в училищата.
Часът е 8 без 15. Нахлуваме в детската градина със забързана крачка, когато невероятният аромат от кухнята завладява сетивата ни и неусетно почти спираме пред вратата и любопитно надничаме вътре. Готвачката, с гръб към нас, си тананика звучащата по радиото песен и усещайки погледи по гърба си, се обръща с широка усмивка: "Добро утро, Макси!".
Оставям детето и когато отново пресичам коридора, стомахът ми със завист изкъркорва. През главата ми минава мисъл да попитам учителките дали не може да ми слагат в кутия за вкъщи неизяденото от моя злояд наследник?! Поне ние с баща му да облажим... Ми то е престъпление такава хубава храна да се изхвърля!
В детските градини пасирана и пригодена за малки деца храна не се предлага.
Детето, след или по време на захранването, минава на храна за възрастни. Съответно порциите са доста примамливи не само за стомаха, но и за окото.
Вижте
Как се хранят малките европейци
Детските градини сами избират менюто си. В нашата е различно в три последователни седмици, след което отново се завърта.
Закуската не е разнообразна и не всички деца пристигат навреме за нея, някои закусват у дома. Децата сами избират какво им се яде. Единият вариант е мляко с голям избор от царевични/пшенични закуски. Другият е препечени филии с масло или друго подобно мазило, като хумус например, и по избор прясно мляко или чаша вода.
По средата на сутрешните занятия, около 10 часа, се предлагат сезонни плодове, нарязани на пръчици зеленчуци и стафиди, веднъж седмично crumpets (наподобява американска палачинка) с кашкавал.
Разнообразието идва в обедното меню.
В понеделник се предлагат според седмицата:
Седмица 1. Овчарски пай с гарнитура задушени броколи и карфиол, а за десерт мляко с ориз.
Седмица 2. Печено пиле с гарнитура зеленчуци и (по желание) залято със сос грейви. За десерт - ябълков десерт с крем.
Седмица 3. Кнедли с кайма, гарнитура - зеле и картофи. За десерт-плодова салата.
Вторниците ядат:
Седмица 1. Спагети болонезе с чеснов хляб, а за десерт - домашен сладкиш с резени ананас в него. В моето детство майка ми правеше подобен с плодове от компот.
Седмица 2. Лазаня, салата и чеснов хляб. За десерт - плодове и сладолед.
Седмица 3. Рибен пай с гарнитура броколи и карфиол. За десерт - сезонни плодове.
В сряда редуват:
Седмица 1. Печена наденица с гарнитура - картофено пюре, грах и моркови. Десертът е в чаша и е от типа, в който се редуват плодове, с крем или кисело мляко, бисквити.
Седмица 2. Обезкостено говежда и за десерт - чийзкейк.
Седмица 3. Пиле на тиган с моркови и картофи. Десертът е отново чийзкейк.
В първия четвъртък от поредицата сервират пилешки хапки с къри и ориз, а десертът е сезонни плодове.
Седмица 2. Пържола с картофено пюре, зелен фасул, зеле и по желание може да е залята със сос грейви. Десертът е домашен сладкиш с плодове.
Седмица 3. Наденици запечени с картоф и зеленчуци. За десерт - плодови мъфини.
В петък обядват риба на фурна с картофи и грах. Десерт - плодове със сладолед.
Седмица 2. Наденица с картофено пюре и боб. За десерт - мляко с ориз.
Седмица 3. пилешки хапки с картоф и грах, а десертът отново е мляко с ориз.
В ранния следобед отново имат междинна закуска от плодове, зеленчуци, ядки.
Следобедната закуска също е разнообразна.
През първата седмица се редуват зеленчукова супа с хляб + печен десерт с плодове, паста с риба тон на фурна + извара, печен картоф с плънка + конфитюр, сандвич със шунка + плодова салата, спагети + ягодов сладкиш.
Във втората седмица сервират сандвич с боб + извара, зеленчуков пай + бананов сладкиш, джоб със зеленчуци и риба тон + конфитюр, супа леща + плодова салата, ризото + сезонни плодове.
През третата седмица редуват бъркани яйца с хляб + извара, сандвич с боб + сезонни плодове и сладолед, зеленчуков пай със салата + сезонни плодове, сандвич с яйца и риба тон + конфитюр, запечен боб с пълнеж + ягодов сладкиш.
В менюто ми харесва това, че два пъти седмично на децата се предлага риба; 4 пъти на ден ядат плодове и веднъж зеленчуци; тестените и млечните са сведени до минимум; повечето неща са печени или на пара; няма мазни храни. Предлагането на супа само веднъж седмично не ме притеснява, защото моето дете не обича, но и да не беше така, тя е идеален вариант за лека вечеря. 
Част от обяда в училището - снимка от сайта на общината
За щастие, от есента в градината влизам само два дни в седмицата и сетивата ми не страдат ежедневно, защото достъп до училищната кухня нямам. Още след първата седмица детето започна да се прибира със стикер, че всичко е изяло. Реших, че просто искат да го стимулират да започне да се храни. Както вече споменах - ужасно злояд е. Обаче няколко седмици по-късно, след разговор с учителката му и предоставен график, на който под всяко ястие отбелязват дали детето е "яло, не е яло, само опитало", за мое удивление разбрах, че всъщност той наистина яде, ако не всичко, то почти всичко. Нямаше как да не поискам училищното меню! Препратиха ме към сайта на общината. Оказа се, че за училищата основното меню се избира от общината, а училищният готвач може да налага само леки изменения. Менютата са две - за училищата с деца между 3 и 11 години и за тези от 12 до 16 години.
Разликата е, че менюто е за 4 седмици и определя само обяда, но пък има избор измежду няколко варианта.
Не всички деца пристигат в училище преди занятията. Тези, които идват за закуска, я плащат при влизане на входа и тя е сходна с тази в градината. Като допълнение има повече мазила за препечените филии и кисело мляко.
В предучилищната група сервират на децата сутрин и следобед, в средата на занятията, плодове, зеленчуци или сандвичи с хумус, риба тон и подобни с чаша мляко или вода - по избор на детето. Забранено е сервирането или носенето от самите деца на нездравословна храна. Изключение правят тортите за рожден ден. Не знам как стои въпроса с междинните закуски в класовете.
Обядът в училище не е задължителен. Който иска, предварително трябва да го заплати на страницата на общината или в офиса на училището. Останалите деца носят кутия с храна от вкъщи, която трябва да е надписана с името им и при влизане се предава в кухнята.
Училищният обяд е безплатен за всички деца през първите три години от обучението им, а за предучилищната и горните класове е £2 на ден. За сравнение, закуската е £3, което ме навежда на мисълта, че обядът е субсидиран от държавата, за да е достъпен за повечето деца. Всяко дете заслужава топла прясна храна дори, когато е далеч от дома.
Освен основните порции храна, децата имат свободен достъп до напитки - вода, мляко, плодови сокове и плодови млека; разнообразен салатен бар; няколко вида прясно изпечен хляб; пресни плодове, сирена и кисело мляко.
Десертите са подобни на тези в менюто на детската градина - домашни сладкиши, плодови сладкиши и плодови кремове.
В понеделник и вторник се сервират разнообразно сготвени меса и картофени вариации, двете комбинирани със зеленчуци.
В сряда се предлага паста в различни вариации и пица, а алтернативата е зеленчукова - зеленчуци на тиган с ориз или зеленчуково тако (мексиканска питка) например.
Четвъртък е ден за традиционен английски обяд, като в четирите седмици се сменя само вида месо, с който се приготвя. Представлява изпечено по определен начин месо с гарнитура картофено пюре и голямо разнообразие задушени сезонни зеленчуци. Който не му е фен или традиционният неделен обяд със семейството му идва в повече, може да избере като алтернатива зеленчукови нудъли, печен картоф, пълен със зеленчуци, зеленчуков пай или ястие подобно на нашия лучник, но с плънка от различни зеленчуци.
Петък е рибен ден и като алтернатива се предлагат различни кашкавалени блюда като например различни вариации на пай/дюнер/пърленка с плънка от кашкавал и зеленчуци.
По време на родителска среща се предлагат всички ястия, така че родителите също могат да ги опитат.
Надявам се, не сте чели статията на гладен стомах.
съветите на японските майки
Снимката на менюто ни изпрати Нина - от сайта на общината е. Великобритания е сред страните с най-висок процент затлъстяване в Европа, но се полагат много усилия в тази насока, при това на най-високо ниво. На 6 март тази година Великобритания предизвика всички бизнеси в местната хранителна индустрия да намалят калориите в продуктите с 20 процента до 2024 г., за да се справят с проблема със застлъстяването. В кампанията за намаляване на калориите се включиха гиганти като Теско, Макдоналдс, ПепсиКо и Събуей. През 2017 година като част от същата кампания всички бизнеси, които произвеждат захарни изделия предназначени за деца, вече бяха поканени да намалят съдържанието на захар с 20 процента. Главният нутриционист на здравното министерство на Великобритания Алисън Тедстоун заяви, че никоя държава няма да се пребори със затлъстяването, ако не предложи на населението достатъчно здравословни варианти за избор и затова ще има строг контрол над компаниите и мерките, които взимат, следвайки насоките на здравното министерство. Само с послания да живеем здравословно не става.
Така се случват нещата във Великобритания. Как е у нас е друга тема.
Препоръчваме ви още:
Едно раждане в английска болница
Раждането на бебе е прекрасно събитие и изпълва със смисъл и щастие живота не само на майката и бащата, но и на техните родители. Но също така носи и много промени и отговорности. Младата майка започва да се притеснява дали ще се справи и съветите на близки и приятели понякога повече й вредят, отколкото помагат. Неотдавна една майка сподели най-добрия съвет, който някога е чула - "Не слушай чужди съвети". Нека видим кои съвети педиатърът смята за излишни и дори вредни.
За много майки (особено неопитните) първата година от живота на детето се превръща в безкраен изпит по родителска пригодност. При това изпитващите, членове на семейството, лекари, хора, които желаят да споделят опита си с непознатата, може да са на диаметрално противоположно мнение по въпросите на храненето, къпането, възпитанието… Майка ви знае всичко за кърменето, макар че от първия ден на изписването ви е хранила с адаптирана смес. Свекърва ви е твърда привърженичка на Спок. Сестрата на мъжа ви се счита за експерта на семейството, защото работи в неврохирургичното отделение за възрастни като медицинска сестра. Съседката ви е майка на три деца, която пропагандира естественото родителство. Всички те са готови да споделят с вас опита си, да ви посъветват и да ви посочат грешките. Основно правило – не вярвайте на това, което ви казват, дори събеседникът ви да изглежда много компетентен и видимо по-опитен от вас.
1. Детето трябва да се претегля преди и след хранене, желателно е всеки ден
Този съвет само ще ви навреди, защото може да ви разтревожи. Известно е, че адреналинът потиска образуването на окситоцин и това нарушава производството на кърма. Вие ставате нервни, нетърпеливи, предавате тревогата си на детето. Освен това при различните кърмения детето може да изсуква различно количество мляко (след къпане или разходка апетитът му е по-голям, а след сън не суче толкова енергично; възможно е просто да иска да бъде по-близо до вас). Достатъчно е да претегляте детето веднъж месечно (ако имате притеснения – веднъж седмично), при това на един и същ кантар. Повечето майки го правят по време на консултациите при педиатъра.
2. Добрата майка трябва да кърми детето си поне до една година
Майчиното мляко е най-добрият продукт, който майката може да предложи на детето. Но процесът на кърмене трябва да носи взаимно удоволствие, иначе провалът ви е сигурен. Не си струва да кърмите въпреки себе си, само за да угодите на близките си. Ако се погрижите за качествена адаптирана смес и внимателно въведете твърдите храни (когато им дойде времето), ако не лишавате детето от близостта си и телесния контакт с него, то ще се развива напълно нормално.
3. Биберон-залъгалката уврежда захапката
До неотдавна стоматолозите и ортодонтите бяха категорично против биберон-залъгалките, но в последните години те бяха реабилитирани от същите тези специалисти. Производителите успяха да създадат залъгалки, които могат да помогнат при недоразвита горна челюст например. Биберонът помага на много деца да се успокоят, защото през първите месеци сукателният рефлекс е доминиращ. За да бъде напълно удовлетворен, можете да давате биберона след кърмене. Важно е да не злоупотребявате с него. С порастването си, детето трябва да се учи да изразява емоциите си, да се справя с новите предизвикателства, да пробва на вкус предмети и вещества, да усъвършенства собствения си глас. Затова в устата му не бива да има нищо излишно. Много специалисти смятат, че е по-добре детето да смуче палеца си. Първо, то трябва да го извади от устата си, за да се научи да го ползва по предназначение – да пълзи, да хваща, да прегръща и т.н. Второ, с такъв „биберон“ едва ли ще можете да си осигурите търсената тишина.
4. Детето трябва да бъде оставяно да се наплаче, иначе ще порасне капризно и зависимо
Днес учените знаят значително повече за децата, от времето на масовото увлечение по методите на д-р Спок. За хармоничния си растеж и развитие децата имат нужда от привързаност, топлота и грижа, не по-малко, отколкото от правилно хранене и дневен режим. Доказано е, че точно внимателното и грижовно удовлетворяване на всички потребности на новороденото през първите седмици му помага да развие чувството си за безопасност. Точно това чувство, малко или много, ще го направи по-независимо и уверено в себе си. През първите три месеца след раждането е особено важно веднага на откликвате на плача на детето. Да го вземате на ръце е необходимост! Едни бебета имат нужда постоянно да бъдат носени в слинга или кенгуруто, други бързо се научават да се успокояват само като чуят гласа на мама. Това зависи от темперамента на детето, от емоционалния климат в семейството и в голяма степен от душевното състояние на майката. Затова трябва да полагате усилие да запазите спокойствие, както за себе си, така и за останалите членове на семейството. За какво спокойствие можем да говорим, ако бебето се скъсва от рев в креватчето си, а стресираната му майка се е затворила в банята, по съвета на „опитните“, и убеждава себе си, че целият този кошмар е за доброто на детето?
5. Детето трябва да бъде разхождано всеки ден, независимо от времето
Разходките, особено в парка или извън града, са много полезни и за детето, и за майката. Но когато следвате този съвет, трябва да спазвате мярката. Когато навън е -10, едва ли може да става дума за удоволствие. Няма нужда да изпитвате угризения, че сте останали вкъщи, заради студеното време, ледения вятър, дъжда или жегата при над 30 градуса. Все пак вие сте само млада майка, не сте викинг.
6. Захранването трябва да започне след третия месец
Преди двайсет години доктрината беше такава: на три месеца, а понякога и по-рано, вече трябва да се разнообразява менюто на детето, като постепенно се включват зеленчуци, плодове, месо, риба и т.н. После обаче беше доказано, че ранното захранване (преди 5-ия месец) може да провокира алергични реакции. Яйцата, рибата, глутенът, някои плодове и зеленчуци са сериозни рискови фактори. Според препоръките на Световната здравна организация, най-добрата храна за бебето през първите 6 месеца е майчиното мляко.
7. Домашно приготвените пюрета са по-полезни от купените
Не се оправдавайте, ако сте избрали да храните детето с готови пюрета. Те са със строго контролиран състав и качество на продуктите, изобилстват от витамини и протеини, съдържат толкова сол, захар и други компоненти, колкото е в състояние да преработи детският организъм в съответната възраст. При смесено хранене – кърмене и пюрета - картината е почти идеална. При напълно изкуствено хранене винаги можете да добавите към пюрето парченце плод, сухарче и т.н.
8. Детето трябва да бъде къпано преди сън
Няма никакви строги изисквания кога да става това. Повечето деца обичат да бъдат къпани вечер, ваната им помага да се отпуснат, да снижат напрежението и да заспят по-лесно. Други предпочитат душа след сън. Изборът е ваш. Не бива да къпете детето веднага след хранене. И разбира се, не трябва да чакате вечерта, ако се е изцапало или изнемогва от жега.
9. Хладката вана, с 2 градуса по-ниска от това, което показва термометърът, помага да се свали температурата
Повечето педиатри смятат този способ за слабо ефективен и не съвсем безопасен. Повишаването на температурата е нормална защитна реакция на организма, но твърде високата температура (над 38 градуса С при бебето) не трябва да бъде неглижирана. Понякога незначителното повишаване на температурата може да е следствие от това, че детето е навлечено. Поставете термометъра половин час след като сте го освободили от многото дрехи и завивки и измерете температурата отново (оставете го по боди или с лека пелена, за да не допуснете голяма загуба на течности и обезводняване). Ако бебето е над 2 месеца, можете да му дадете парацетамол или друго температуропонижаващо средство по съвет на педиатъра. В случай че температурата не спада, потърсете лекарска помощ. При повръщане и диария, и ако бебето е под 2 месеца, веднага го заведете на лекар.
10. Детето трябва да ходи по голяма нужда не по-рядко от веднъж в денонощие
Нормалната честота на изхождане на бебето може да варира в много широки интервали. Едни деца ходят по голяма нужда 7 пъти дневно, други 2 пъти седмично. И едното, и другото е нормално. Признаците за запек са твърде плътните (твърди изпражнения) и болката при изхождане. Запекът обикновено се появява при въвеждането на новите храни и може да бъде облекчен с лек масаж и гимнастика, а ако детето е на кърма, майката може да коригира собственото си меню. За децата на изкуствено хранене има специални смеси, съдържащи пребиотици.
11. Детето трябва да бъде поставено на гърне, колкото може по-рано
За да се грижи самостоятелно за хигиената и чистотата си, детето трябва да може да владее тялото си, в случая да контролира сфинктера на правото черво и мускулите на ануса. Това то научава към втората година (понякога по-рано или по-късно). Популярното в миналото поставяне на гърне, едва ли не от раждането, не е нищо повече от дресировка и игнориране на естествените темпове на растеж и развитие на детето. За щастие, подобни схващания вече са отживелица, като задължителното изискване детето да ходи на гърне, за да бъде прието в ясла.
12. Проходилките са необходими, за да се научи детето по-бързо да върви
Първо – закъде бързаме? Мъникът ще си проходи, когато му дойде времето. Ако все пак сте много нетърпеливи, можете да поощрявате двигателната активност на детето и по други начини. По въпроса с проходилките специалистите не са единодушни. Едни смятат, че са относително безобидни, други категорично не ги препоръчват, защото според тях прекомерното им използване може да доведе до нарушения в осанката на детето, заради неправилното положение на тялото и изкуственото преместване на центъра на тежестта му. Детето, което прекарва много време в проходилка, трудно пази равновесие при прохождане. Неумереното използване на проходилките може да причини изкривяване на крачетата и плоскостъпие. Затова не си струва да рискувате. По-подходящи са бутанките, които детето движи пред себе си, докато прави крачки. В краен случай, ако проходилката му е любимо забавление, можете да ограничите ползването й до 30 минути дневно.
13. Детето трябва да проходи до година
Да, това е поредният тест, на който ще ви подложат околните. Какво ли не се налага да чуе младата майка - например че вместо да седи пасивно в количката, детето й трябва вече да играе на гоненица „като всички нормални деца“. Все пак индивидуалните различия са понятие, което все още не е достатъчно популярно. Едва ли си струва всеки път с виновно изражение да обяснявате на непросветената аудитория, че прохождането зависи от темперамента на детето, от особеностите на мускулния му тонус и в крайна сметка - от желанието му. Според статистиката средната възраст, на която децата прохождат, е 12-15 месеца, а не 9-10, както се опитват да ви убедят.
Редовните прегледи при лекаря, на когото се доверявате, и съвременната литература за родители ще ви помогнат да запазите спокойствието и добронамерения си тон при общуване дори и с най-страстните любителки на спорове край пясъчника.
Съветите написа за родителския портал Parents д-р Ирина Морозова - педиатър. За вас ги преведе Янка Петкова.
Препоръчваме ви още:
7 "безобидни" симптома при децата през първата година
С какво ли да наплашим родителите днес?
„Двата трамвая” намигат в превод на Ася Григорова и с илюстрациите на Свобода Цекова
Депо, ватман, буксир – често тези думи са непознати на днешните първокласници, че и на по-големи от тях. Кажете им „Здравей” с големия руски поет Осип Манделщам и стихотворението му „Двата трамвая”. То излиза за първи път в България и отпечатано в самостоятелна книга е новото мънисто в наниза „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”.
Преводът на Ася Григорова много добре улавя настроението и тънките нюанси в оригинала и заедно с това намига тъкмо на българския читател. Такива са и илюстрациите на Свобода Цекова.
Стихотворението прелива от светлини и приятелски усмивки и въпреки перипетиите, които могат да сполетят един трамвай, накрая всичко завършва добре.
Манделщам пише „Двата трамвая” в периода 1924-1925 г. По онова време той и жена му са на квартира в Ленинград и цялото им богатство е скромната им кухня. Независимо от тежките житейски обстоятелства, поетът не губи завидното си чувство за хумор и ирония, което се прокрадва в произведенията му за деца.
„Двата трамвая” е детско издание, но несъмнено ще даде храна за размисъл и на много възрастни – заради съдбата на своя автор.
Както и на други творци от неговото поколение, животът на този лирик прекъсва рано. Манделщам умира на 47 години през 1938-а. Преди смъртта си е подложен на забрани, преследване, унижения. Заради епиграмата „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г., е заточен за три години във Воронеж. През 1938-а е арестуван отново и изпратен в лагер. Разболява се от тиф и умира в транзитния лагер „Вторая речка“ на път за Сибир.
Съпругата му Надежда години наред укрива ръкописите му в обувките си и в саксии с цветя. Успява да съхрани някои от тях като ги научава наизуст. Десетилетия по-късно нейните спомени, отпечатани най-напред в Ню Йорк, остават незаменим източник за творчеството на Осип Манделщам и значимо свидетелство за съветската епоха и репресиите по времето на Сталин.
Надежда Манделщам не прощава на съветския режим и макар през 1957 г. съпругът й да е реабилитиран по първото дело срещу него, не позволява произведенията му да бъдат печатани в СССР. Тази изумителна жена умира през 1980-а, недоживяла перестройката и окончателната реабилитация на Осип Манделщам през 1987 г.
Поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист” спечели наградата „Златен лъв”на Асоциация „Българска книга” за издателски проект с най-голяма обществена значимост.
Досега в селекцията са издадени следните заглавия:
„Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс;
„Пчелица” от Анатол Франс;
„Морис, или къщичката на рибаря” от Мери Шели;
„Вдовицата и папагалът” от Вирджиния Улф;
„Съвет към малките момичета” от Марк Твен;
„Земното кълбо се върти” от Гъртруд Стайн;
„Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” от Даниил Хармс;
„Бяла приказка” от Валери Петров;
„Щастливия принц” от Оскар Уайлд
Препоръчваме ви още:
Първа Детска Академия за Добри Обноски и Play Park Bulgaria Mall Ви канят на 10.03. и на 22.03.. на практически урок по добри обноски. Ще научите как се спазва етикет при хранене по забавен и лесен за запомняне начин, с вкусна храна. Целта на двете събития е да прекарате семейно време заедно в приятна обстановка. Първият практически урок е на тема: "Парти етикет за деца и родители", където по забавен начин ще бъдат разиграни различни сцени с подаръци и цветя. Вторият практически урок е на тема: "Добри обноски на маса за деца и родители". Ще говорим и ще демонстрираме кои са най-важните обноски по време на хранене и как да превърнем това в удоволствие за децата.
Водещ на събитията е Невена Басарова-Дичева, признат и обичан специалист по добри обноски за деца и възрастни. Тя е основател на Първа Детска Академия за Добри Обноски, водещ на обучението и лектор с голям опит в комуникацията с деца и родители. Невена Басарова е автор на иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в дисциплина и уважение към правилата и в същото време им се дава свободата да се развиват.
Място на провеждане: Play Park Bulgaria Mall
Дата и час: 10 март от 11:00 до 12:00 часа и 22 март от 19:00 до 20:00 часа
За повече информация и предварително записване вижте тук.
Препоръчваме ви още:
7 съвета за приготвяне на автентично суши у дома
Автор: Калина Аспарухова - Rosemary & Thyme
Историята на сушито е много интересна. Противно на популярните схващания, сушито се е появило първоначално в Югоизточна Азия, след което постепенно се е разпространило из Китай и чак след това е достигнало държавата, с която е асоциирано най-често в днешно време - Япония. 13 века по-късно апетитните оризови хапки, с разнообразие от зеленчуци и морски дарове и предшественик на днешната “бърза храна”, са един от най-популярните видове кухня в цял свят.
В началото сушито е било храната на бедните.
Хората са започнали да го консумират като евтино хапване, за което не са необходими прибори, и което да ги засити, докато се наслаждават на местното театрално представление.
“Забрави за пуканките и подай малко суши!”
Оризът в рулото суши е бил ферментиран и използван с цел съхраняване на рибата и постигане на умами - уникален, леко кисел вкус. След края на ферментационния процес, оризът е бил изхвърлян.
В днешно време приготвянето на ориза за суши е също толкова важен процес, колкото и подбирането на правилната риба и подготвянето на всички останали елементи.
Добрите суши готвачи прекарват близо 2 години в усъвършенстване на ориза, преди да бъдат допуснати дори до рязане на рибата, камо ли - до овкусяване и свиване на суши руло.
И така стигаме до най-важния въпрос - Колко пъти вие сте опитвали да приготвите вкусно суши у дома? Един, два… може би три пъти? Нито веднъж? А защо не? Какво ви спира?
Приготвянето на суши у дома може да бъде много лесно и приятно! Освен че представлява здравословна и екзотична алтернатива на добре познати ястия, сушито е и страхотно преживяване за цялото семейство.
А след като прочетете нашите 7 съвета за приготвяне на домашно суши, още утре ще може да зарадвате своите близки и приятели с нещо по-екзотично!
1. Какви продукти са ти необходими
Домашното суши не е сложна наука. Ако знаеш кои са ключовите елементи на всяко суши, можеш много бързо да се превърнеш в специалист.
Оризът
Съществуват над 40 000 вида ориз, които, генерално, можем да класифицираме като дълги (дългозърнести), средни или къси (кръгли).
Оризът за суши е Японски къс ориз, който слепва перфектно върху листовете нори и същевременно, притежава пръхкава текстура. Добре е да използвате именно такъв ориз, когато приготвяте суши, тъй като суши оризът съдържа по-големи количества амилопектин - нишестето, което придава необходимата лепкава текстура. Ако ли пък не може да намерите точно суши ориз, то поне потърсете някакъв друг вид къс ориз.
Освен в суши ястия, този ориз може да бъде хапван и под формата на топчета, потопени в ароматен сусамов или соев сос, както и съвсем изчистен, като гарнитура на морски дарове.
Оцетът
За да приготвите вкусен, лепкав и пръхкав ориз, ви е необходим оризов оцет. На вид оризовият оцет много наподобява добре познатия ни бял винен оцет, но се различава от него по това, че вместо силен и кисел, той притежава много деликатен и сладък вкус. Ето защо той е най-подходящ за употреба в суши ястия.
В случай че нямате оризов оцет под ръка, може да използвате ябълков оцет, тъй като за разлика от винения, този оцет притежава малко по-мек и деликатен вкус.
Листовете нори
Макар някои видове суши да не изискват употребата им, е добре да знаете, че нори представляват ядливи водорасли, които са били изсушени и пресовани под формата на тънки ароматни листове. Повечето купешки листа нори са удобно маркирани с пунктир там, където се очаква рулото суши да бъде срязано, така че вие лесно да се ориентирате, когато приготвяте домашно суши.
Факт е, че нори листовете са сушени. Въпреки това е важно, когато приготвяте суши у дома, да отворите нов пакет нори, тъй като веднъж окислени, листовете започват да съхнат допълнително, а резултатът са много трудни за рязане и прекалено дъвкави листове водорасли.
Когато сте се сдобили с пресни листа нори и сте се престрашили да навиете първото си руло суши (няма какво да го мислите, не е толкова трудно :) ), трябва да обърнете внимание на всеки един лист - едната страна на норито е грапава, а другата - лъскава.
Когато приготвяте суши, трябва да поставяте нори листовете с лъскавата страна отдолу и да подреждате ориза или плънката за суши от грапавата страна на водораслите.
Уасабито
Уасаби представлява пикантна, зелена паста, наричана още “японски хрян”, която се извлича от корена на растението “уасаби”. Тази прочистваща синусите паста е с остър, пикантен вкус и много апетитен аромат.
Традиционно, уасаби пастата се приготвя на момента, в малки количества, тъй като веднъж настърган, коренът уасаби губи своите аромати в рамките на 15 минути. За съжаление, уасаби пастите в тубичка, в повечето случаи, не са направени от истински корен уасаби, а от хрян, зърна горчица и оцветител. Освен това, веднъж отворени, мухлясват много бързо, но тъй като съдържанието им е зелено на цвят, човек дори не може да разбере, че то е негодно за консумация.
Ето защо, най-добре е да си вземете уасаби на прах - изсушен и стрит корен уасаби, от който да приготвяте много бързо и лесно малки количества, непосредствено преди да сглобите своето суши. По този начин, ще гарантирате автентичния вкус на пастата, а и ще сте сигурни, че това, което хапвате, е прясно.
Уасабито се използва в самото суши - обикновено сложено под пласта риба или като добавка отстрани. В Япония никой не го смесва със соевия сос, но в Европа това е много популярен метод. За да се разтвори уасабито добре, е хубаво в малка купичка да сложите първо едно малко топче уасаби, след което да добавите много малко соев сос и чак когато сте смесили всичко добре - да добавите още соев сос.
Сосовете
Соев сос
Соевият сос е добре познат продукт, широко използван в България не само в източни ястия, но и като основа за мариноването на различни видове месо, риба и морски дарове, както и за овкусяването на японски нудълс.
Традиционно, соевият сос е направен от соеви зърна, пшеница, вода и сол, като можем да разграничим видовете соев сос по три параграфа.
Първо, соевият сос се дели на естествено ферментиран и химически произведен. Естествено ферментираният соев сос има комплексен вкус и аромат, докато химически произведеният е доста по-базисен и солен. Интересното при този сос е, че той е като виното - колкото по-дълго отлежава, толкова по-интересен и многопластов става неговият вкус.
Второто разграничение, което можем да направим, е между японски и китайски соев сос. Макар че вкусовете и употребата на соевия сос зависят от вида кухня, било то корейска, индонезийска, тайландска или филипинска, повечето соеви сосове, които може да намерите в магазина, са или китайски или японски. Японският соев сос се произвежда с печена пшеница и е по-бистър като консистенция, докато китайският соев сос се произвежда, традиционно, без пшеница, понякога съдържа добавена захар и като цяло е по-плътен и гъст.
Последната точка, по която можем да разделим видовете соев сос, е това дали сосът е лек или тъмен. Разликата тук се получава на база на това колко време е ферментирал соевият сос.
И японските и китайските леки соеви сосове са по-бистри и светли на цвят, но с по-наситен вкус от тъмните им варианти. Тъмният китайски соев сос, който е ферментиран за най-дълъг период от време, обикновено е по-сладък на вкус. Но имайте предвид, че тъмният японски соев сос е най-разпространеният в световен мащаб, така че най-вероятно, дори соевият сос във вашия хладилник е именно такъв.
В суши кухнята, соевият сос се използва, избирателно, за овкусяване на хапките суши. В зависимост от вида суши, хапките се потапят в соев сос от различна страна... повече информация ще видите надолу в статията.
Майонеза
Не, тук не говорим за стандартните майонези, които човек може да намери във всеки магазин.
Тук говорим за японската “Кеопи” майонеза - сладка, кремава майонеза с фини, леко остри нотки.
Тази майонеза се приготвя с оризов оцет, вместо с дестилиран оцет. Освен това тя притежава един труден за описване “умами” вкус поради факта, че освен всички останали продукти в рецептата, Кеопи съдържа и даши - ароматен бульон от водорасли или ферментирала риба.
Ако не разполагате с такава майонеза, най-близката и лесна алтернатива е да смесите 230 г обикновена майонеза, 2 с. л. оризов оцет и 1 с. л. кафява захар.
Допълнителни сосове:
Сос “змиорка”
Името на този сос идва от вида суши, върху който се слага традиционно, а именно - суши с печено филе от змиорка… невъобразимо вкусно! Може да използвате този сос в комбинация с всеки вид суши.
Ето и лесната рецепта:
Смесвате 60 мл мирин (японско бяло вино) или 1 ч. л. захар и 60 мл бяло вино, вермут или шери, 60 мл соев сос и 2 с. л. захар, след което загрявате всичко на среден огън и го бъркате постоянно, докато не се превърна в гъст сос (приблизително 10 мин.). С този сос можете лесно да гарнирате всякакъв вид суши, като освен жесток вкус, ще му придадете и много красив вид!
Понзу сос
Понзу сосът представлява много лек соев сос с цитрусови нотки, който се приготвя, кипвайки оризово вино, оризов оцет, соев сос, ядливи водорасли и малко сок от лимон или лайм. Вие можете лесно да си го приготвите у дома, комбинирайки всички тези съставки, а след това да го използвате не само за суши, но и за овкусяване на салати и основни, особено за ястия съдържащи риба или морски дарове, както и за мариноване на свинско или телешко месо.
Срирача
Срирача сосът представлява пикантен чили сос, който се приготвя с люта чили паста, дестилиран оцет, чесън, захар и сол. Името на този сос произхожда от града Сри Рача в Източен Тайланд, където е бил приготвен за първи път и използван за овкусяване на различни рибни ястия.
Много приятно пикантен и с фини, сладки нотки, този сос подхожда на всякакъв вид суши, като освен самостоятелно в самото руло, може да го комбинирате с малко японска майонеза и да гарнирате вкусното домашно суши с мини доза адреналин.
Плънката
Стигнахме и до разнообразните съставки, които може да завиете в своето суши. Тук спокойно може да развихрите въображението си до краен предел и да комбинирате любимите си зеленчуци и риби, така че наистина да приготвите такова суши, каквото нито един ресторант не може да ви предложи.
Без значение какво ще изберете да включите в своето суши, трябва да нарежете продуктите на тънки, дълги ивици. По този начин ще можете лесно да ги подредите върху ориза или водораслите и след това, също толкова лесно, да завиете рулото суши.
Ако планирате да хапвате суши, може да си подготвите зеленчуците и/или рибата още от предната вечер, тъй като ако ги съхранявате в хладилник, те спокойно ще могат да почакат 24 часа, а вие ще разполагате с повече време за действие.
Джинджифилът
Маринованият, фино нарязан джинджифил е задължителна част от всяко плато суши. Неговата основна цел е да неутрализира вкуса от хапката суши, която сте хапнали току-що, за да усетите цялостния вкус на следващата хапка.
За разлика от суровата си форма, маринованият джинджифил е с по-мек и не толкова лютив вкус, тъй като е бил обработен по същия начин, по който в България си правим зимнина. Обикновено се предлага в малки бурканчета и е розов или много блед на цвят, така че ако го видите в магазина, задължително си вземете :)
2. Кои са основните видове суши
Съществува голямо разнообразие от суши вариации, които се различават по вид, брой съставки или подредба и няма как да опишем всички, но аз бих искала да споделя с вас най-популярните 6 вида :)
Маки и урамаки суши
Маки представлява цилиндрични парченца ориз и други съставки като риба или зеленчуци, увити в нори, тънки резени краставица или соева хартия. Този вид суши се приготвя с помощта на бамбукова подложка, върху която се поставя листа нори, след което се слага оризът (на ¾ от листа нори) и върху него, на тънка ивица, се поставят всички останали съставки. След това непокритата с ориз част от норито се навлажнява, така че рулото да може да залепне добре, сушито се навива, а на финала - се нарязва с остър нож. Този вид суши се яде с ръце.
Хосомаки се нарича всякакво маки суши, което съдържа само 1 съставка и е навито на по-тънки хапки, докато футомаки представлява маки суши, което съдържа две или повече съставки и, съответно, е нарязано на доста по-дебели хапки.
Урамаки суши се нарича това суши, при което оризът е от външната страна на рулото, вместо от вътрешната. В западния свят, а и в България, този вид суши е познат още като California roll или - Калифорнийско руло. То се приготвя отново посредством бамбукова постелка като тук, техниката е следната - върху постелката се слага прозрачно фолио, а отгоре - листът нори и оризът, като този път, оризът покрива целия лист нори. След това, оризът се поръсва с изпечен бял и черен сусам, лют пипер (или ситно накълцан копър) и сушито се обръща, така че оризът да е директно върху прозрачното фолио, а водораслите - отгоре. После се нареждат всички останали съставки, а рулото внимателно се навива и нарязва.
Нигири суши
Нигири представлява овално топче ориз, оформено на ръка, на което се слага малко уасаби и един вид топинг, било то парче риба, зеленчук или тамаго - яйчен омлет.
Ако сте свикнали да хапвате суши със соев сос, то е добре да не забравяте, че този вид суши трябва да се потопи в соевия сос откъм горната страна. Причината за това е, че иначе оризовото топче ще попие много сос и има възможност или да стане прекалено солено, или да се разпадне, преди да сте имали възможност да го опитате. Нигири се хапва с ръце, за да ви е още по-лесно :)
Темаки суши
Темаки представлява фуния от прясно нори, в която са увити ориз и любимите ви видове плънка. Този вид суши задължително се хапва с ръце, тъй като фуниите суши са прекалено големи, за да могат да бъдат подхванати с клечки.
За да си приготвите темаки, трябва първо,да разрежете лист нори на две, оставяйки едната половина на листа празна. След това, на грапавата част нори, слагате ориз по диагонал, така че това крайче на листа, към което е ориза, да остане също празно. После, в средата на ориза, остава да сложите малко уасаби или майонеза, както и тънко нарязана плънка по избор, а на финала - да навлажните леко празната половина нори и да навиете темаки рулото.
Чираши суши
Чираши е супер вкусно и много мързеливо суши.
В купа слагате първо сготвения ориз, след което любимите си зеленчуци и морски дарове, нарязани на тънки ленти или малки парченца, поливате с малко соев сос, японска майонеза, поръсвате с печен сусам, чили, фино нарязани листа нори и макови семена… и сте готови!
Ако не разполагате с достатъчно време, нямате необходимите аксесоари за свиване на руло суши или все още се притеснявате, че няма да се справите, това е много добра първа крачка към домашно суши.
Сашими
За първи път опитах сашими в Дюселдорф. Тъй като за мен бе изненада, а е възможно и вие да не знаете, там има огромна японска общност и цял квартал, пълен с уникални японски и суши ресторанти. Така че, ако случайно се намирате в Дюселдорф, не пропускайте да хапнете суши :)
Но да се върнем на сашими - фино нарязани стекове сьомга и риба тон, които се сервират с малко уасаби и джинджифил и се хапват без ориз. Макар че съм доста отворена към всякакви новости, бях малко скептично настроена към ястието, преди да го опитам за първи път, но останах очарована.
Тук е моментът, в който качеството на рибата е единственото нещо, което има значение.
При все че може да звучи странно или скучно, прясното сашими е просто уникално и ако имате възможност, ви препоръчвам да го опитате следващия път, в който отидете на суши.
Сашими може да опитате и у дома, разбира се. Когато аз приготвям суши, обикновено взимам малко повече риба, за да съм сигурна, че ще има достатъчно за всички. Следователно много често ми остава такова количество, което няма смисъл да пазя за друго готвене, тъй като няма да стигне за никого, но вече всички са се нахранили и няма смисъл да го навивам и в суши. Това са моментите, в които директно го слагам нарязано на масата и всеки си взима по няколко парченца, за десерт :)
Можете да си приготвите сашими и у дома. Повече за подбора на риба ще прочетете съвсем скоро.
3. Как да приготвиш ориза
Както споменах вече, приготвянето на ориза е може би най-важната и най-времеемка част от суши процеса. Ако оризът ви е добре приготвен, дори рулцата да не са перфектно завити или зеленчуците да не са идеално нарязани, няма как да получите нещо по-различно от супер вкусно суши.
За щастие, не е необходимо да прекарвате години в приготвяне на суши ориз, за да се научите да го правите перфектен, тъй като аз ще ви споделя моята лесна и много успешна рецепта!
- 370 г суши ориз
- 530 мл вода
- 110 мл оризов оцет
- 30 г захар
- 2 ч. л. сол
Измийте ориза под течаща студена вода, след което го изсипете в тенджера и залейте със студена вода така че водата да покрива ориза с 2-3 см. Оставете ориза да кисне 30 минути.
Измийте ориза отново докато водата, която се оттича от него, не стане напълно прозрачна. Върнете ориза в тенджерата и го залейте с 530 мл студена вода. Похлупете ориза, пуснете котлона на силен огън и щом видите, че започват да се появяват балончета пара по краищата на тенджерата, намалете котлона на най-ниския възможен огън и варете 20 минути, без да повдигате капака.
Ако след 20 минути все още има вода в голямата тенджера, върнете ориза на котлона за още няколко минути, докато цялата вода не бъде абсорбирана.
Докато оризът се готви, в малка тенджерка, смесете оризовия оцет, солта и захарта и кипнете сместа, така че всичко да се разтвори добре. След това преместете тенджерката от котлона и оставете оцета да изстине.
Щом оризът се сготви, го отместете от котлона и го оставете настрана за 15 минути, без да повдигате капака. По този начин оризът ще се задуши още по-добре.
Изсипете ориза в голяма дървена или пластмасова купа (в никакъв случай не метална) и го разбъркайте с дървена лъжица, така че да изстине по-бързо. Недейте да изстъргвате всяко зрънце ориз от дъното на тенджерата, тъй като по този начин може да сипете и някое загоряло или изсъхнало зрънце, което да придаде неприятен вкус на целия ориз.
Бавно изсипете оцета при ориза, изливайки течността по дървената лъжица, и разбъркайте всичко добре, така че оцетът да се разпростре равномерно в купата.
Готово! Вече имате перфектен ориз за суши.
4. Каква риба да използваш
Почти всяка риба е годна за ядене, но не всяка е подходяща за сурова консумация. Ето защо е добре да знаете кои видове риба можете смело да похапвате, без никаква топлинна обработка, във вашето суши.
Много хора приготвят суши с филе пушена сьомга вместо сурова риба, но в този случай сушито не се получава толкова вкусно, тъй като това, което се усеща най-силно в него, е опушеният аромат на сьомга за сметка на всички останали вкусове. Ето защо, силно ви препоръчвам да надмогнете страховете си (ако имате такива) и да опитате суши със сурова риба.
Най-популярните и достъпни филета риба, които не се нуждаят от никаква обработка, преди да бъдат използвани в суши, са риба тон и сьомга. Освен тях, може да използвате скумрия или лаврак, но в този случай трябва да обработите филетата с оцет, преди да ги хапвате сурови.
Без значение кой вид риба ще решите да използвате, трябва да сте сигурни за нейните произход и качество. Държавите с изрично стриктни закони по отношение на суровата риба са Норвегия, Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Канада и Япония, така че ако рибата, която сте решили да консумирате, е от една от тези държави, нямате никаква причина за притеснение.
В случай че искате да се презастраховате, винаги може да замразите филето риба, преди да го използвате за суши. Да, странно е, тъй като основното схващане е, че замразените продукти не са толкова качествени, но е факт, че дори най-известните суши готвачи в света замразяват рибата, с която ще готвят, за поне 24 часа, преди да я сервират на своите клиенти. Минусовите температури са гаранция, че в продукта не остават никакви бактерии и по този начин може да сте сигурни, че рибата е годна за консумация сурова.
5. Какви зеленчуци да приготвиш
Що се отнася до зеленчуците, можете наистина да развинтите въображението си и да си угодите, използвайки любимите си зеленчуци. Имайки предвид, че те трябва да бъдат нарязани на тънки ленти, най-подходящите за целта зеленчуци са авокадо, чушка, краставица, пресен лук, морков, задушен сладък картоф, целина, японски шийтаке гъби - пресни или сушени (в случай че са сушени, трябва да накиснете гъбите за поне 30 минути в хладка вода) и аспержи (приготвени предварително на пара).
В случай че решите да подготвите зеленчуците ден преди да правите суши, е добре да ги полеете с малко лимонов сок, за да запазят своята свежест в хладилника. Ако пък нарежете прекалено много зеленчуци, след като си навиете сушито, винаги може да ги спретнете на една азиатска салата - трябват ви само малко сусамово олио, оризов оцет и сусам :)
6. Кои подправки ти трябват
Суши кухнята не използва много подправки, тъй като фокусът са плънката, оризът и сосовете, но аз имам няколко любими допълнения, с които ви гарантирам, че ще впечатлите още повече.
Бял сусам
Белите сусамови семена притежават леко карамелен и ванилов аромат, с нотки на печени фъстъци, мед и мляко. Извън Азия се използват често в мексиканската кухня, тъй като бързо сгъстяват маринати и сосове, а и придават страшно апетитен аромат на ядки.
Черен сусам
Черните сусамови семена имат по-дълбок, богат аромат и вкус, който ми напомня на нещо средно между тъмен шоколад и кафе.
Без значение кой вид сусам ще решите да използвате, е добре, преди да го хапвате, да запечете сусамовите семена в сух тиган за няколко минути. По този начин семената ще разгърнат пълните си аромати и вкус.
Шичими Тогараши
В буквален превод тази подправка означава “чили със седем вкуса” и както може би се досещате, е леко пикантна. Шичими тогараши е типичен микс от подправки, чийто състав се различава, в зависимост от региона, в който се намирате.
Основно то съдържа смлени, изпечени люти чушки, сечуански пипер, сушена лимонена кора, сусамови семена, маково и конопено семе, сушени чесън и джинджифил, шисо (японски босилек) и нори.
Освен вкусна, шичими тогараши е много красива подправка - ако поръсите своите урамаки суши с нея, определено ще шашнете всички, защото сушито ви ще изглежда невероятно професионално и естетически издържано :) В домашни условия лесно може да си приготвите този микс от аромати, смесвайки гореспоменатите подправки или поне по-голямата част от тях, които са достъпни навсякъде.
Ако подправката ви хареса, може спокойно да я използвате за овкусяване на различни печени и гриловани ястия, както и за мариноване на риби и меса.
7. Какви аксесоари са ти нужни
Дотук добре, знаете вече с какви продукти да приготвите своето суши, но кои са и последните елементи, от които се нуждаете, за да е пълна картинката?
Бамбукова постелка
Бамбуковата постелка, или накратко - макису (от японски) ви е необходима, за да навиете рулото суши, било то маки или урамаки. Тези постелки са изработени от бамбук и памучно влакно, като има две разновидности - дебели и тънки. За да ви е по-лесно навиването на суши, е добре да си вземете тънка постелка. Съществуват и постелки от синтетични материи, но бамбуковите не са особено скъпи, а са много по-удобни от синтетичните.
След като приключите с навиването на суши, измийте добре и подсушете постелката, за да избегнете появата на някакъв вид бактерии по нея.
Клечки
Макар една голяма част от суши видовете да са удачни за похапване с ръце, все пак е добре да имате няколко чифта клечки за хранене, с които да потапяте внимателно хапките суши в соевия сос. Най-често клечките за хранене са направени от дърво или бамбук, но има и клечки от пластмаса, метал, слонова кост или порцелан.
Не ви съветвам да си взимате метални клечки, поради същата причина, поради която не е добре да приготвяте ориза за суши в метална купа, или да го разбърквате с метална лъжица, не е препоръчително и да ядете суши с метални прибори - металът влиза в контакт с ориза и променя неговия вкус.
Остър нож
Колкото и банално да ви звучи, ако нямате остър нож, с който да нарежете рулото суши, вместо красиви, цилиндрични хапки, ще имате безформени, смачкани топки ориз със зеленчуци. Така че наточете ножовете, време е за суши!
За автора:
Калина е създател и собственик на Rosemary & Thyme - онлайн магазин за екзотични подправки и продукти от цял свят.
Влюбва се в екзотичната кухня, докато учи в Холандия. След магистратурата в Лондон, се завръща в България, но усеща, че й липсва разнообразието от храни. Решава, че освен да угоди на себе си и близките си, би искала да доближи и непознати хора до богатството от вкусове, което държави като Индия, Япония, Тайланд, Мексико или Мароко могат да предложат.
Препоръчваме ви още:
Месечната сбирка на шестте етърви
Коко в кухнята на шеф Манчев или най-вкусният домашен бургер
- Най-популярни
- Най-нови
