Неочакван гостенин

Автор: Нина Любенова

Петък вечер. Паркирам пред училището. Учителката от занималнята ме вижда и с широка усмивка на уста отваря вратата. Но вместо обичайният вик, с който ме посреща детето, днес се спуска към мен и започва да ме тегли към раницата си: "Трябва да ти покажа нещо!" Още не съм я разкопчала, а той припряно бърка и вади една чанта от нея. Реших, че са им давали книжки (разни организации и издателства им подаряват по някоя) и, отивайки към колата, го уговарям да ги гледаме в къщи.

Каква беше изненадата ми обаче, когато отворихме чантата. Освен малка книжка, в нея имаше плюшен бухал и лексикон.

- Това е Бил. Ще ми гостува този уикенд. Преди това беше в Джия и в Либи, а сега е мой ред - изстрелва думите със скоростта на светлината, чак въздух не може да си поеме от вълнение, и вече е отворил лексикона и ми сочи предните страници.

- Че откъде взе този Бил - още не мога да схвана какво става.

- Той живее в училище. Помага на г-жа Амброс да четем приказки, разсмива ни и играе с нас. Но събота и неделя някой трябва да се грижи за него. Не може да стои сам в училището заключен - казва го с разтревожен глас и го гушва.

Признавам си, такова вълнение в детето не бях виждала от Коледа, когато отвори подаръка си.

И докато с трепет показваше къщата на Бил, любимите си играчки и му пусна любимия си филм, аз успях да прочета уводната страница на лексикона и да разгледам приключенията на бухалчето от предходните седмици.

- Мами, ела да ни снимаш! Трябва всичко да покажем в училище - долетя едно гласче от хола. Не можете и да си представите колко снимки бяха направени през следващите два дни. А немирникът позира за снимка като никога досега. Как само преобразява децата една плюшена играчка с цел!

И така, Бил беше ключов елемент през цялото време. Детето говореше от негово име и се грижеше за животинката с всички възможни сили. Изиска порция храна за него. После му правихме легло, където да спи. Но Били го достраша да спи сам на чуждо място и беше приютен под завивките в крайна сметка. И всичко това с нестихващо вълнение и ентусиазъм.

В събота, на закуска, започна дискусията къде да водим Бил.

- На пазар.

- Но той е ходил с Джия на пазар. Трябва да е някъде другаде.

- В парка да играем?

- С Либи е бил в парка на люлките.

- Мда... и е ял риба с пържени картофки... Трябва да го заведем някъде другаде.

DSC 7472logo

И така, Бил ни придружи на среща с приятели в една галерия и се докосна до това какво е изкуство. Доста помогна на детето в раздел „оригиналност и творческо мислене“, в продължение на два дни и най-вече, докато трябваше да оформяме страниците на лексикона. Детето осъзна разликите между копиране и лична идея. Започна се с: "Ама защо така правиш? Виж другите как са лепили." и приключи с: "Напиши тук - Къщата на Макси". Оттогава у нас само се говори как иска собствен принтер, постоянно се режат и лепят картинки с различни цели. А това дете, с т. нар. тихи игри, повече от 10 секунди не можеше да се занимава преди.

В неделя заведохме Бил да видим току-що цъфналите кокичета в парка, стоплихме се в "Коста" с любимите напитки, понаучихме малко история в музея и се отправихме към местната неделна разпродажба, за да може да изберат книжка за училище. И докато аз все се спирах на приказки, сходни с тези, които четат в момента, под неодобрителните погледи на детето и бухала, двамата откриха точната книга - за формите. Това били учили в момента и нея трябвало да вземем. Как да откаже човек на такъв довод?!

С вълнение избрахме кои снимки да принтираме за лексикона (двете страници не стигат за всички) и го украсихме. Прибрахме го, заедно с книгата и бухалчето, старателно, както си беше в чантата. И го върнахме в училище с малко тъга. Определено Бил щеше да ни липсва. Доста разведри уикенда ни и показа малкото ни момче в нова светлина. 

Впечатлих се много от това как малкият гостенин влияе на детето и когато видях учителката му, я попитах каква е целта на играчката. Оказа се, че е похват, който използват учителите в долните класове и има ключови роли според възрастта. При четиригодишните помага в дисциплината, взема участие в четенето на приказки, учи ги да бъдат грижовни и отговорни, помага им да разказват, да изразяват емоции, да са креативни и да се опознават.

Снимки: личен архив


Препоръчваме ви още:

Lollipopper

Така можем да си караме още 100 години

Час по щастие

Последно променена в Понеделник, 12 Март 2018 10:09
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Етичните правила в училище

Етичните правила в училище

17 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам