Коко в кухнята на шеф Манчев или най-вкусният домашен бургер

Автор: Мария Пеева

Когато Коко разбра, че сме поканени при самия шеф Манчев, за да готвим заедно… Иска ми се да бях снимала онзи момент, за да ви го покажа. "Мамоооооо! Наистина ли? Ама да не се шегуваш! При шеф Манчев!!!" След пет минути скачане из къщи, след като тотално подлуди кучетата и едва не настъпи възмутения от тази врява котарак Фройд, Коко най-после се успокои и се обади по телефона на всичките си приятели да им се похвали.

Не си спомням на възрастта на Коко да съм имала неговия афинитет към готвенето. Мама не обичаше да й се пречкам из кухнята и след като няколко пъти ме изгони, не посмях повече да я прекъсвам. Но си спомням, че макар да не ми разрешаваше да се бъркам на свещенодействията й, понякога ми позволяваше да седя на малкото диванче и да я наблюдавам, а накрая ми даваше да оближа останалата течност от кексовото тесто или великолепния баварски крем, който приготвяше. Мама беше от тази порода готвачи, които владеят малко рецепти, но ги изпълняват съвършено, прецизно и чисто - все едно извършва хирургическа операция с деликатните си ръце. Освен това тя никога не експериментираше. Когато след години самата аз станах домакиня и започнах да готвя, винаги се ужасяваше от моите кулинарни фантазии и заявяваше снизходително: В лещата се слага само кимион, а в боба - джоджен. Тя го наричаше гьозум, по турски. Баба ми е отраснала в турска махала в Пловдив и мама беше научила от нея много думички (и рецепти) на турски и арменски, които оцветяваха и без това пъстрата й реч. Когато се разболя от деменция, първите признаци бяха, че започна да забравя перфектните си рецепти и току-правеше вълшебните си курабийки без захар или пилето с бира без бира. Много е тъжно как болестта ни отнема близките ни хора късче по късче. Но понякога докарвам някое ястие с нейния вкус от детството ми… и това ми връща отново онези дни и моята майка, която при всичката й строгост и мнителност, обичах и се възхищавах с цялата си невинна детска душа.

Може би защото винаги съм искала да бъда част от готвенето у дома, позволявам на момчетата да творят из моята кухня, стига да имат желание. Теди се научи да прави някои гозби и гладен няма да остане, но той пък и случи на жена кулинарка, та няма особен стимул да се развива в тази насока. Косьо проявява любопитство само когато е гладен, но може да си направи сам спагети, сандвич, салата, кремче… Справя се, макар и без голямо желание. Но Коко… Коко е абсолютен фен на всички кулинарни предавания и готви с огромно желание при всяка възможност. Веднъж ми беше казал, че иска да стане готвач. Не знам дали това е неговото призвание, времето ще покаже. Но със сигурност знам, че и да не стигне до висотите на кулинарното изкуство, поне ще готви с радост и удоволствие за семейството си. А какво по-хубаво от това?

Поканата от шеф Манчев ни изненада изключително приятно, а да влезем в кухнята на истински ресторант беше много вълнуващо - не само за Коко, но и за мен. Шеф Манчев на живо е един колкото голям, толкова и усмихнат човек, с дълбок глас като на оперен певец, който веднага приковава вниманието. На всичкото отгоре изобщо не се държи като истинска звезда, каквато е всъщност - напротив, пред вас застава един съвсем земен и много благ човек, само проницателният му светъл поглед зад рамките на елегантните очила ви респектира и издава, че това е човек, който не само се цели нависоко, но и постига целите си. Изключително впечатляваща личност.

DSC 5576

Тъй като всички деца обичат бургери, шеф Манчев предложи да сготвим домашен бургер от книгата му с рецепти “Мечти и кошмари” с 61 рецепти. Не мога да не похваля Коко, който под зоркото око на шеф Манчев и с малко помощ успя да се справи сам почти с всичко.

DSC 5485

Много се впечатлих както шефът му обясняваше подробно и прецизно не само процеса и тънкостите на приготовлението, но и правилата за безопасност - като започнем от миенето на ръцете и стигнем до рязането с нож или как се слагат продуктите за пържене, така че да не те изпръска горещата мазнина. DSC 5428

 

Без повече бавене ще ви опиша рецептата, за да пробвате и вие у дома домашния бургер на шеф Манчев. Вкусът е повече от невероятен и ни най-малко не преувеличавам. За да стане бургера наистина като по рецептата, необходимо е на предния ден да си приготвите маринования лук, а соса - няколко часа предварително. Не че иначе няма да стане вкусно, разбира се :)

Домашният бургер на шеф Манчев

Маринован лук:
Шеф Манчев го беше приготвил предварително, защото трябва да престои 24 часа в хладилника. Иначе рецептата е следната:
3 глави червен или бял лук
3 скилидки чесън
4 дафинови листа
10 зърна бахар
200 мл оцет
3 с.л мед
8 с.л. Захар
Розмарин и мащерка

Измитият лук нарязваме на шайби. Слагаме оцета и всички останали съставки да врат 5 минути, после добавяме лука и варим още пет. След като изстине, прибираме в хладилник за 24 часа.

DSC 5488

За соса (сосът е много специален, да го опитате непременно)
1 морков
1 глава лук
1 скилидка чесън
Половин ябълка
1 червена чушка
60 мл олио
200 г доматено пюре
50 г горчица
Щипка къри
50 гр. Захар
1 ч.л. пушен червен пипер
400 мл зеленчуков бульон
2 с.л. сос Уорчестър (слага се след като се свали от котлона.
Сол и черен пипер

DSC 5516

Настъргваме на ситно моркова, чесъна и необелената ябълка, лукът нарязваме на кубчета. Задушаваме в загрятото олио, добавяме почистената и нарязана на ситно чушка. Овкусяваме с подправките и доматеното пюре, после доливаме с бульона. Когато течността изври наполовина, сваляме от котлона и пасираме. Минаваме през цедка, добавяме соса Уорчестър и оставяме да се охлади.

За бургера (това е за 4 порции):

600 г телешка кайма (не знам откъде шеф Манчев взима каймата за ресторанта си, но беше страхотна)
100 грама сланина
8 тънки листа бекон
160 гр камембер
Щипка канела
Сол и черен пипер
4 питки за бургер
Малко нарязани листа айсберг

DSC 5436

Омесваме каймата със солта, пипера и канелата. (Вкусът на канелата изобщо не е натрапчив, но бургерът стана много пикантен с нея, не я пропускайте.) Сланината нарязваме на дребни кубчета и отново омесваме с нея, а после прибираме в хладилника да стегне.

От каймата правим бургери приблизително с размера на питката. Печем на грил тиган или барбекю за няколко минути от всяка страна. Малко преди да са напълно готови, слагаме камембера да се разтопи, а парченцата бекон запичаме.

DSC 5461

Питките разрязваме по средата и също леко запичаме.

DSC 5474

 

Намазваме двете половинки на питката със соса, после слагаме листата айсберг, шайбите лук, по две листа запечен бекон и бургера с разтопения отгоре камембер. Поливаме с още малко сос и затваряме с другата половина.

DSC 5501

DSC 5537

Под рецептата в книгата пишеше, че е любима на екипа на “Кошмари в кухнята”. Е, ще ви призная, че вече е любима и на нас. 

Благодаря ви за невероятното преживяване, шеф Манчев! И ви умолявам, ако все пак намерите време, да направите курс за малки готвачи. Ще направите щастливи много деца и техните родители! Великолепните снимки са на моята приятелка и жрица на спомените Ивелина Чолакова, която не устоя и също опита от бургера. 

26232831 10209420693508101 315735120176137492 o

И не само тя, всички похапнахме, поприказвахме си и се възхитихме на салатата и предястието, които междувременно се приготвяха за клиенти.  

DSC 5554

DSC 5591

DSC 5611

 

Накрая си позволявам да ви препоръчам и ресторант Кактус, където може да опитате кулинарните изкушения на шеф Манчев. Уверявам ви, че там ще намерите само мечти, кошмари няма да откриете, нищо че книгата се казва "Мечти и кошмари". А ресторантът ме впечатли, не само защото кухнята е превъзходна, с изключително качествени продукти, които са подредени като в същинска аптека, и не само защото цените са съвсем нормални, а хората - усмихнати и любезни. А най-вече заради уютната атмосфера, едновременно елегантна и гостоприемна, изискана, но без грам претенциозност и фалш. Място, където, признавам си, за първи път отидох, но подозирам, че ще ни стане любимо семейно заведение. Стига да ни търпят, разбира се. Това, което ми направи отлично впечатление е, че в ресторанта имаше както семейства с деца, така и хора, които очевидно бяха на бизнес среща.

DSC 5613

 

Коко ми прошепна на влизане: "Мамо, ние сега ще готвим ли за клиенти?", но когато приключихме с бургерите, вече нямаше никакво желание да ги дава на когото и да било. Така че ако някой ден става професионален готвач, едно от нещата, които ще трябва да научи е, че готвачът готви не само за себе си :)))) Нали, Коко?

Но ти си щедра душа и обичаш да споделяш, макар че изяде бургерите на братята си на път към вкъщи. 

- Нищо, мамо, аз вече мога да им правя винаги, когато поискат! - каза моят малък готвач и се усмихна доволно.

За книгата може да прочетете повече тук. И моля ви, непременно да пробвате рецептата за домашен бургер и да ни пишете :)
А ето и защо за децата е полезно да готвят.

Последно променена в Четвъртък, 11 Януари 2018 21:53
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам