Едно малко гущерче и един огромен свят
Автор: Мария Пеева
Когато казах на съпруга ми, че ще пиша статия за деня на биоразнообразието, той много се смя. “Какво разбираш ти от градинарство, биоразнообразие и всички тези сложни материи? Забрави ли как едно време дойде да ми помагаш на село и аз ти дадох да оплевиш тиквичките, а ти изскубна всичко ОСВЕН плевелите?”
Тази история е самата истина. Но също така е истина, че от онази случка преди 30 години, та и до ден-днешен, в мен гори ентусиазма на един неосъществен градинар. С годините малко по малко, макар и по-бавно от хората, родени с градинарски дарби като мъжа ми (“със зелени пръсти” ги наричат на английски и колко хубаво звучи), но все пак упорито усвоявам градинарски знания и умения. Първо с цветенца в саксия, после в селската ни градина, а скоро, надявам се и в истинска зеленчукова градина. Затова и чета и се интересувам от градинарство, свалям приложения за разпознаване на растения и съвети по отглеждане, членувам в градинарска група. И забелязвам как все повече се говори и пише за това колко е важно продуктите, които отглеждаме, както и тези, които купуваме, да бъдат възможно най-чисти. Не само за да са по-полезни за нас, но и за да запазим природата и света ни за поколения напред. Изумително е как всичко, което правим, всеки препарат, който използваме, може да наруши сложния баланс на света ни.
В моето детство по тези теми не се говореше много, но съвременните младежи обръщат голямо внимание на екологията и прегръщат каузите й. Тийнейджърът ми обръща специално внимание да използвам “еко-френдли” (както ги нарича) препарати и когато правим седмичното пазаруване в Лидл, веднага се насочва към био плодовете и зеленчуците. Садим дървета и събираме разделно за рециклиране. Не използваме пестициди и тем подобни препарати за растенията. А знаете ли кое е най-хубавото на природата? Че ако й дадем възможност, тя може да ни служи много добре и да работи за нас, без да я морим и насилваме. И за да не съм голословна, ще ви разкажа една случка, която ще ви разсмее, но и ще илюстрира думите ми.
Когато си взехме къща на село и сбъднахме една отколешна мечта, бях толкова щастлива, че съвсем не очаквах с какво предизвикателство ще се сблъскам. Буболечките и животинките. Градско чедо, отраснало в апартамент, което изпитва ужас от всяко паяче, това бях аз. Да не говорим за жаби, голи охлюви и червеи.
Жабите са добри пазачи от вредители в градината.
Когато след първия дъжд изпълзяха голите охлюви, изживях истински шок. Веднага се зарових в интернет и открих с какъв препарат да ги унищожа. Добре че преди да правя каквото и да е, го обсъдих с мъжа ми. “В никакъв случай”, отсече той. “Голите охлюви са полезни за тревата и разрохват пръста.” На другата сутрин голите охлюви вече ги нямаше, а аз свикнах с появата им след всеки пролетен дъжд. А паяците? О, те бяха истинско бедствие. Всеки път, когато ни нямаше за седмица-две, се връщахме на село, за да заварим къщата, цялата оплетена в паяжини. Докато не се появи неочакван помощник.
Розата... не знам каква е ползата от нея, но радва окото :)
Миналото лято забелязах в коридора между етажите малко зелено гущерче. Беше доста симпатично и не ме стресна, но се опитах да го хвана, за да не уплаши децата. То обаче се стрелна по стената и изчезна някъде зад мебелите. Така и си остана да живее у дома. Понякога се мяркаше за части от секундата. Спомних си как една местна жена ми беше разказала, че умишлено оставя гущерчета в дома си през зимата, за да морят паяците. Когато ми го каза, го приех за шега. Но ето че ми падна удобен случай да проверя думите й. Заминахме си и оставихме гущерчето за стопанин на дома.
Така се случи, че осем месеца не успяхме да стигнем до селската ни къща. Пролетта дойде и отидох да почистя за Великден. Честно казано, очаквах да не мога да отворя вратата от паяжини. Представете си учудването ми, когато открих в цялата къща само три клети паяжинки. Гущерчето беше се погрижило да ми помогне. Ако не ми вярвате, можете да опитате и вие. Същинска прахосмукачка за буболечки е. Сега се моля само да не го прогоним без да искаме с нашата шумна фамилия.
Между другото, споделих тази история в градинарската група, която следя, и приятелите ми там потвърдиха откритието ми за гущерчето. Не само това, но и споделиха още много “био-щадящи методи за борба с вредители” - като почнем от жабите в градината срещу дребни вредители или купите с бира, ако голите охлюви се намножат. Сега боря мравките с ментово масло и садя билки срещу комари. А когато купувам био зеленчуци и плодове, знам, че го правя не само за здраве, а и заради природата и всички онези знайни и незнайни видове и подвидове, които разчитат един на друг, за да оцелеят.
Какво исках да ви кажа всъщност? Няма нужда да разчитаме само на резерватите да пазят биоразнообразието на природата. С малки стъпки и промени в ежедневието си можем да постигнем много. Дали ще е да предпочитаме в кухнята си био храни, отгледани в щадящи природата условия, дали ще е да избягваме отровните препарати в градината и дома си, които наред с вредителите, унищожават и полезните насекоми - начини има, стига да се огледаме около себе си и да ги потърсим.
Лавандулата ми успешно прогонва комарите и молците.
"Ако пчелите изчезнат от лицето на Земята, на човека ще му останат четири години живот", предрече Алберт Айнщайн. Хубавото в това страховито пророчество е само едно - че всичко е в наши ръце. Едно малко гущерче и един огромен свят са готови да ни помогнат.
През 1992 година ООН приема Конвенция за биологичното разнообразие. Оттогава насам на 22 май се чества международният ден на биологичното разнообразие, чиято цел е с най-различни инициативи и кампании да се повиши осведомеността на хората за това колко е важно да опазим планетата си с всички видове на нея за децата си и техните деца.
Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…,” с която всяка седмица отбелязваме различен празник и нов повод да се усмихнем.
Прочетете също:
