Откровеното писмо "Dear Husband" на блогърката Селест Ивон от блога "And what a mom!"обиколи мрежата и стигна до нас. Преведохме го, защото сме сигурни, че всяка майка има моменти, в които иска да каже точно това на половинката си. И защото знаем, че половинките понякога четат!

 Скъпи мой,

Имам. нужда. от. помощ.

Вчера беше тежка вечер за теб. Помолих те да се грижиш за бебето, за да мога да си легна рано. То плачеше. Всъщност, направо пищеше. Чувах го отгоре, стомахът ми беше свит на топка и се чудех дали да сляза да ти помогна или просто да затворя вратата, за да мога да поспя малко, нещо, от което отчаяно имах нужда. Избрах второто.

Ти дойде 20 минути по-късно, с все още плачещото бебе. Сложи го в легълцето му и съвсем леко го побутна няколко сантиметра по-близо до мен - ясен знак, че си приключил с гледането.

Исках да се разкрещя.

Исках да се скараме жестоко. Бях се грижила за децата цял ден сама. Щях да се будя цяла нощ сама, за да храня бебето. Най-малкото, което можеше да направиш, беше да го гледаш няколко часа, за да се опитам да поспя.

Само няколко часа сън. Толкова много ли искам? 

30 признака, че имате "мамешки мозък"

Знам, че и твоите родители, също като моите, са изпълнявали типичните роли, докато са те отглеждали. Майките ни се грижеха за нас, бащите ни не чак толкова. Бяха страхотни бащи, но никой не очакваше от тях да сменят пелени, да ни хранят, да ни обгрижват. Майките ни бяха супержените, които поддържаха семейството. Готвеха, чистеха, гледаха децата. Всякаква помощ от бащите е била добре дошла, но не и очаквана.

Виждам как бавно поемаме по този път с всеки изминал ден.

Моята отговорност да ни храня, да чистя и да се грижа за децата ще остане дори и когато отново започна да работя. Обвинявам главно себе си за това. Поставила съм прецедент - знаеш, че мога да се справя. Истината е, че даже го искам. Без да се обиждаш, малко ме е страх да си помисля какво ще ядем, ако вечерята беше твоя задача.

Виждам как приятелките ми и другите майки се справят с всичко това, и то добре. Знам, че и ти го виждаш. Ако те могат, ако майките ни са успявали, защо аз да не мога?

Не знам.

Може би приятелите ни се преструват и вътрешно им е трудно. Може би майките ни са страдали мълчаливо и сега, трийсет години по-късно, просто не могат да си спомнят колко трудно им е било. А може би, и това е нещо, което ме измъчва всеки един ден, аз просто не съм достатъчно добра. И колкото и да ми е трудно да си го призная: имам нужда от повече помощ.

Част от мен се чувства като провал, дори само задето те моля.

Ти ми помагаш така или иначе. Страхотен баща си и се справяш страхотно с децата. Освен това - на мен трябва да ми е лесно, нали така? Майчински инстинкти и така нататък!

Но и аз съм човек, спя по пет часа на дененощие и съм адски изморена. Имам нужда от теб.

Сутрин имам нужда да ми помогнеш с големия ни син, докато аз оправям бебето, приготвям обяд за всички и пия кафето си. И не, да ми помогнеш не значи да го сложиш пред телевизора. Значи да се увериш, че е отишъл до тоалетната, да му дадеш да закусва, да пие вода и да приготвиш чантата му за училище.

Вечер имам нужда от един час да си почина в леглото, знаейки, че синът ни спи в стаята си, а ти се грижиш за бебето. Знам, че е ужасно да го слушаш как плаче. Повярвай ми, знам. Но ако аз мога да го гледам и успокоявам през по-голямата част от деня, то ти също можеш да се справиш за час или два през нощта. Моля те. Имам нужда от теб.

През уикенда имам нужда от повече почивки. Време, което мога да изляза сама от вкъщи и да се чувствам като отделна личност. Дори да е само разходка в квартала или да отида сама до магазина. Понякога, когато всичко е организирано и изглежда сякаш държа всичко под контрол, имам нужда да предложиш да ми помогнеш. Или да ме подканиш да отида да си почина, докато децата спят. Или да измиеш чиниите без да съм се молила. Имам нужда от теб.

Последно, имам нужда да чувам, че оценяваш всичко, което върша.

Имам нужда да знам, че забелязваш, че прането е оправено и съм сготвила вкусна вечеря. Имам нужда да знам, че оценяваш, че кърмя и се цедя, когато съм на работа, при условие, че би било толкова по-лесно да давам адаптирано мляко. Надявам се забялзваш че никога не те моля да си оставаш вкъщи вместо да се видиш с познати или да потренираш. Като майка от мен се очаква винаги да съм вкъщи и на разположение на децата, докато ти си навън, и аз поддържам тази идея, бидейки постоянно тук.

Знам, че не е, каквото са правили нашите родители, и ми е трудно дори да те помоля. Иска ми се да можех да се справя сама и то така, че да изглежда сякаш не полагам усилия. Иска ми се и да не очаквах благодарности за неща, които повечето хора очакват да правя така или иначе. Но съм просто човек и развявам бялото знаме. Признавам си колко много имам нужда от теб и че ако продължавам, както досега, ще се срина. А това ще се отрази на теб, на децата ни, на цялото ни семейство.

Пък и нека бъдем честни - ти също имаш нужда от мен! 

Прочетохте ли

Трябваше да ми кажеш?

Препоръчваме ви още:

5 мита за съвместния живот

Ти ще си добър баща