Една приятелка ми прати това съчинение на третокласничка. Много му се смяхме и го преведохме да се посмеете и вие. 

Бабата е жена, която няма свои деца. Тя обича малките момиченца и момченца, които са деца на други хора. Дядото също е баба, но е мъж. Той излиза на разходка с момчетата и си говорят за риболов и други неща.

Бабите не трябва да правят нищо, само да ходят на гости. Те са стари и затова не трябва да тичат и да скачат много. Но могат да ни заведат на пазар и трябва да имат много пари, за да ни повозят на въртележките. Когато се разхождат с нас, често спират, за да разглеждат най-различни неща, например листата или гъсениците. Те никога не казват: „Хайде да побързаме!“ Носят очила и могат да свалят зъбите си.

Бабите не трябва да са много умни, трябва само да могат да отговарят на въпроси като: „Защо кучетата гонят котките?“ и „Къде се намира главата на червея?“ Когато четат приказки, те никога нищо не пропускат и не се оплакват, че това вече сме го чели.

Всеки трябва да се старае да има баба, защото това са единствените възрастни, които имат свободно време за децата.

Не знам какво ще напише някой ден за нас внукът ми Борис, но се надявам да е нещо също толкова забавно. Освен това нямам нищо против да нося очила, но дано никога не се науча да си свалям зъбите, колкото и интересно да изглежда това.  

Препоръчваме ви още:

За бабите с любов!

Каква баба ще излезе от теб? Да му е мислил дядото!

За баба Миче и Кафка