Обикновено ми пишат майки. Много рядко се случва някой баща да разкрие душата си и да сподели тревогите си. Мъжете сякаш по-трудно изказват притесненията си, предпочитат да ги преглътнат, да потърсят друг отдушник. Но този път ми писа баща и разказа как се чувства. Как му липсва вниманието на съпругата му. Усещането, че е нейният номер едно. Каза, че има нужда някой да го забелязва отново. Точно това му бяха думите - че се чувства незабележим, все едно е само "касичка" и "шофьор", иначе не съществува. И колко ужасно го измъчва това. Специално за него и за другите татковци, които се чувстват по този начин, изрових в интернет и преведох писмото на една майка, на което бях попаднала преди време и което прочетох на моя съпруг тогава. Прочетете го и вие, мили бащи! И, моля ви, потърпете! Давам ви дума - един ден децата ще пораснат и вие отново ще сте номер едно в списъка ни с приоритети. 

Скъпи съпруже,

Съжалявам.

Съжалявам, че през последните четири години и половина те пренебрегвам. Съжалявам, че нуждите ти са ми второстепенни. Уверявам ти, че все още си сред моите приоритети, просто не си на първо място в списъка.

Знам, че имаш нужди, мечти и желания. Когато ти казвам, че искам ти да си човекът, на когото да се облегна, наистина го мисля. Знам, че си уморен от извиненията ми, че съм уморена. Че имам главоболие или вече хъркам, когато се сгушиш до мен. Повярвай, иска ми се да имах енергията си отпреди 5 години. По дяволите, иска ми се да имах енергията си отпреди две седмици, когато изпрах, сгънах и прибрах цели 10 перални накуп. Но ти, разбира се, не видя това, защото те оставих да се наспиш.

Знам, че някои дни си мислиш, че отношенията ни са станали съвсем делови. И си прав. В някои дни, дори седмици, и аз се чувствам така. Повярвай, и аз искам нещо повече за брака си, от нас двамата. Защото сме страхотна двойка ние с теб.

Проблемът е, че моят живот, умът и тялото ми са толкова обсебени от това да съм майка на тези две хлапета, които ужасно приличат на теб. Дори след като заспят, а ние седнем да гледаме някой филм двамата, умът ми още е на майчина вълна.

Мисля за утрешния ден, мисля за следващите 10 години. Питам се дали имаш чисти дрехи за работа утре. Тревожа се за пари, за правилното развитие на децата. И за млякото. Имаме ли достатъчно мляко? Не мога да изключа и да не съм майка. Защото съм точно това. И то ме изтощава физически, емоционално и психически.

Не искам да мислиш, че не си ми толкова важен, колкото преди. Не бих могла да живея без теб, а и не искам. Но истината е, че ти си голям човек и можеш да се справяш сам. Можеш да гласуваш, значи можеш да си приготвиш обяд. Можеш да караш кола, значи можеш и да си запазиш час при доктора.

Когато се върнеш от работа у дома, за жалост, ти получаваш най-лошата ми версия. Най-добрата я пазя за децата. И една малка тайна - понякога има дни, в които нямам по-добра версия. Просто нямам.

Не мога да се тревожа за твоето здраве, за здравето на момчетата, на животинките, и за моето собствено. Познай кого забравям. Не си ти. Не са децата и домашните любимци. Когато казвам, че не се чувствам добре, когато казвам, че не съм се наспала, това е, защото не се грижа за себе си.

Да, и ти ми казваш да отида на лекар, да се храня по-здравословно, да пия повече вода, но аз съм си последният приоритет. Знам, че трябва да променя това и не се оплаквам. Обяснявам ти, че когато трябва да се откажа от нещо, защото никой не може да се справи с всичко… се отказвам от себе си.

Тревожа се за сънната ти апнея, за алергиите ти, за болките в коляното. Безпокоя се за обрива на единия ни син и сополите на другия. За ушите на кучето и колко ще струва да я заведа на ветеринар.

Докато мисля за това, се тревожа и дали не забравих да сменя водата на рибката. Добавям и това към безкрайния списък с неща, за които ще ме гризе съвестта, докато се опитвам да заспя довечера. Нищо от това не е по твоя вина. Не обвинявам теб, нито си пожелавам да беше различен.

Ти правиш подвизи за семейството ни. Работиш повече от когото и да било. Грижиш се за всички, мен включително, повече от всеки друг човек. Обиквам те малко повече всеки път, когато видя как помагаш на някого, без да очакваш нищо в замяна. Ти си най-добрият и любящ баща на нашите деца. Затова плачат, като тръгваш за работа. Да, това малко ме жегва, но като знам, че ти ще си техният модел в живота, се изпълвам с радост и гордост.

Не съм момичето, за което се ожени преди 11 години. Промених се и еволюирах в съпруга, майка, приятел и пазител на графици. Аз съм човекът, който планира партита и пазарува. Аз съм майстор-готвач на пилешки хапки и паста. Аз съм домакинята, чийто дом все е с главата надолу. Аз съм аниматорка и библиотекарка. Аз съм нощната и дневната сестра.

Не бих променила нищо от това. Не искам друг живот. Обичам те и обичам живота, който си създадохме. Но не съм онова спонтанно, пиещо бира, секси палаво момиче, което срещна тогава.

Аз съм майка. И това е всичко.

Обичам те завинаги.

Твоя съпруга.

******************

Прочетохте ли Някой Божи ден?  

Може би ще ви хареса и Компромисите, които превръщат зимите ни в лято