В последните години се намериха храбреци, които споделиха, че не само майките изпитват подобни чувства след появата на малкото човече. Много малко мъже обаче се осмеляват открито да споделят как се чувстват и как преодоляват следродилната депресия. Това сякаш е запазена територия на майките. Но този млад баща, психолог по образование (дори психолозите не са застраховани), споделя своя опит, с желанието да бъде полезен на братята по съдба.

Преди година се роди дъщеря ни. С жена ми се бяхме разбрали предварително аз да взема майчинството. След раждането, съпругата ми ползва един месец отпуск, след още един месец се премести в кухнята, включи компютъра си и започна да работи. Аз поех грижите за дъщеря ни. След известно време усетих, че започвам да ставам избухлив и леко неадекватен. Жена ми винаги беше до мен: кърмеше, поемаше нощните дежурства с детето, помагаше ми, когато не успявах да се справя с всичко навреме. Винаги съм знаел, че следродилната депресия при майките е свързана с хормоналните промени през бременността и след раждането. Но исках да разбера дали нещо подобно се случва и с бащите. Зарових се в научни изследвания и едновременно с това, непрекъснато поддържах връзка с други бащи, за да сверя достоверността на информацията.

Как протича следродилната депресия при бащите

Мнението на специалистите

Британското общество за подкрепа на родителите определя следните симптоми на следродилна депресия при бащите:

- таткото прекарва с детето възможно най-малко време или въобще избягва общуването с него;

- дразни се при всеки повод и провокира скандали в семейството;

- държи се ирационално: злоупотребява с алкохол, кара невнимателно, изневерява;

- затваря се в себе си, избягва приятелите си, изоставя предишните си увлечения;

- страда от недостиг на сън, постоянно е изморен, чувства се физически слаб.

Наличието на само един от изброените симптоми може да е показател за настъпила депресия.

Но ако налице са всички споменати, трябва да потърси помощ.

Недоспиването е симптом на всеки млад родител, но не всеки се спасява в алкохола или вдига ежедневни скандали.

Кризата в отношенията

Психолозите Ланге, Ван дер Харт и Хейли разглеждат основните етапи в живота на една двойка. Появата на бебето променя статуса й в семейство с малко дете. Промените  провокират криза в отношенията между партньорите. Ако до появата на детето те са имали проблеми с раждането често се задълбочават.

Във Великобритания изследвали ефективността на държавната програма да бъдещи родители. След раждането участниците били запитани кои знания наистина са им били от полза. Оказало се, че информацията за това как да се разрешават конфликтите в двойката им била много по-полезна от часовете по къпане и хранене.

Какво казват бащите

Разпитах 30 бащи на различна възраст. Някои с едно дете, други с две или три. Едни са прекарвали с децата си по час-два дневно през първата година от живота им, други (като мен) са били до тях неотлъчно. Половината от запитаните споделят, че не са имали никакви подобни симптоми. Дори са се наспивали, нещо за което можем да им завидим. На другата половина не им е провървяло чак толкова – страдали са от недоспиване, били раздразнителни, захвърляли предишните си увлечения и реагирали твърде импулсивно.

Един от татковците (редактор) споделя, че би искал повече да си почива, но трябвало да помага на жена си с домакинството.

Друг (психолог) казва, че по-лесно понесъл този период, защото дъщеря му искала да бъде основно с майка си. Той само уравновесявал спадовете в настроението на жена си и забавлявал детето.

Трети (радиоводещ) споделя, че било много сложно, но почти нищо не си спомня от този период. Явно при него са се задействали защитните механизми на психиката.

Колега журналист признава, че много от симптомите ги е имал и преди да се роди детето.

Какво причинява тази депресия

Мнението на специалистите

Изследователи от Медицинската академия в Източна Вирджиния са назовали основните причини за следродилна депресия у бащите:

- недостигът на сън;

- новите отговорности;

- следродилната депресия при майката.

Трудно е да поемеш целия товар на родителството, когато партньорът ти се чувства зле. Изследванията показват, че от следродилна депресия страда всеки 10-и баща. При това в първите месеци почти всички се чувстват щастливи, а към петия се появяват първите симптоми на депресия.

Още една причина за това състояние при мъжете – обществото не е склонно да приема като норма споделянето на такива проблеми от бащите.

Някои мои познати например не приемат факта, че аз съм поел „майчинството“ след раждането на детето ни. Други пък се обединяват в групи в социалните мрежи, създават си форуми, организират си срещи, на които обсъждат трудностите, с които се сблъскват. Но все пак е трудно.

Състоянието на партньора

Американският психиатър Мъри Боуен казва, че семейството е система, в която участниците си влияят един на друг. Изследвания са показали, че жените, които получават стабилна емоционална подкрепа от партньорите си, не страдат от следродилна депресия. Това правило е валидно и за мъжете, защото депресията при тях е свързана преди всичко със състоянието на майката. Ако тя е в тежко емоционално състояние, те поемат основната грижа за детето върху себе си и усвояват новата си роля съвсем сами, без да има с кого да споделят мислите и притесненията си.

Нереалистичните очаквания

По правило мъжете рядко обсъждат с родителите и колегите си трудностите свързани с очакването и отглеждането на детето. Затова и шансовете да си формират адекватна представа за родителството са значително по-малки, отколкото при жените. Австралийските психолози Трейси Маскат и Карън Торп анкетирали двойки, които очакват дете за представата им за новороденото. Месеци след раждането отново се срещнали с двойките. Оказало се, че родителите с идеалистични представи са непрекъснато тревожни и разочаровани. Добре се справяли с трудностите двойки, които били подготвени за много по-сериозно изпитание.

Какво казват бащите

Всички, които са имали подобни проблеми, го обясняват с новите обстоятелства в семейството. Твърде много промени – режимът на детето не съвпада с режима на работещия родител. Мъж, който ръководи пиар агенция, споделя, че се опитвал вечер да помага на жена си. Наложило се да отлага допълнителната си работа, което му създало напрежение в офиса. Други мъже подхождат философски към новата ситуация и твърдят, че животът им се е променил напълно, че са преосмислили ценностите си. На мен ми тежеше това, че напуснах работа. Понякога ми се искаше да зарежа всичко, да си взема компютъра и да се заровя в текстовете си. В крайна сметка намерих изход – започнах да работя на непълно работно време. Стана още по-тежко физически, но в емоционален план се почувствах значително по-добре.

Как да се справим със следродилната депресия

Мнението на специалистите

Най-важното е да признаем пред себе си, че депресията съществува. Дори това да е леката й форма или да са само отделни симптоми. После можем да поискаме помощ от жената до себе си, от близките и приятелите. Ако това не помага е време да посетим специалист.

Д-р Крейг Гарфийлд от Школата по медицина Файнберг казва, че от подкрепа се нуждаят всички бащи, дори да нямат депресия. Трудностите идват от факта, че татковците не търсят помощ и затова проблемите им трудно могат да бъдат забелязани. И едно много важно различие – майките в депресия стават потиснати и апатични, а бащите в депресия – агресивни, избягват трудностите. Гарфийлд препоръчва да се търси съдействие и от педиатъра на детето, но в много от случаите, той просто няма капацитета да окаже професионална помощ, макар практиката да сочи, че с неговите напътствия бащите се справят с проблемите далеч по-добре от майките.

Какво казват бащите

Почти всички мъже, с които говорих, твърдят, че са се справили по един единствен начин – просто са търпели и са свикнали. Всяко дете има един огромен плюс – докато расте, ти свикваш с ролята си на родител. Някои успяват да се наспят в почивните дни. Други признават, че ги е спасило чувството им за хумор. На мен ми помагаха разходките с дъщеря ми. През първите 6 месеца тя кротко спеше в количката си, аз се разхождах и слушах музика от телефона си. После престана да спи, но дойде лятото. Тогава започнахме да тичаме, да изучаваме дърветата и птиците в парка, да играем.

Макар никой от бащите, с които разговарях, да не определи състоянието си като депресивно, това не означава, че проблеми няма. Просто не желаят да ги споделят, заради опасенията, че няма да бъдат разбрани правилно. Но е въпрос на време и тези предразсъдъци да бъдат преодолени.

А как да предотвратим появата на това състояние?

Реалистичните очаквания са една от най-важните съставки на щастливото родителство.

Партньорите трябва да са готови за сериозните промени в живота и в отношенията им и да са наясно, че усвояването на новата роля е важно колкото за жената, толкова и за мъжа. Взаимната подкрепа, готовността да изслушаш другия и да го подкрепиш правят трудностите по-лесно преодолими.

Препоръчваме ви още:

Не било чак толкова страшно

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

Роди се човек - история в снимки