Автор: Ина Зарева

Хайде да не се заблуждаваме повече! Да забравим изкуствения позитивизъм, да приберем напомпаното до пръскане въодушевление, да скрием замръзналите в гримаса усмивки и да оставим левия си клепач да трепти на воля. Декември е най-най-най-ужасният месец от цялата година! Всичко е натъпкано в него до пръсване! До втрисане! До непосилна, за всеки нормален човек, умора!

Във всяка фирма работата е като за последно. Все едно от януари няма да има нито едно бюро, нито един пукнат кламер, нито един изписан с велики стратегии лист. През носа ни излизат всички почивки, ваканции, уикенди, дори и подарените или набутаните почивни дни между декемврийските празници. Влачим се с отчети, одити, планове, бюджети, обучения. Влачим си и неизменния зимен грип. Никакъв болничен точно сега! И да сме мъртви, пак сме на работа.

Детската градина и училището! Ама разбира се! Какви майки сме изобщо, ако не изпечем 7 тави сладки за училищния базар, не отидем на поне три от коледните тържества и една родителска среща за разкош. За целите на споменатите събития се обикалят всички карнавални, антични, а понякога, простете, дори по-разкрепостени магазини, в зависимост от това дали детето е получило роля на джудже, коледар или манга вариант на Снежанка.

Данъци, каско, гражданска, остатъци от неплатени вноски за какво ли не. Сибирски студ, паднали акумулатори, зимни гуми, подхлъзвания и посещения в спешни центрове. Премиери на дългоочаквани книги, филми, концерти, събития.

Всичко е през декември!

Тук някъде – между борбата с времето и междугалактическите войни започваме да заекваме на буквата „П“ – ппппппппподаръци и ппппппппразници, които вече не търпят никакво отлагане.

Правим първи списък – семейство, втори списък -  приятели, роднини, колеги, съседи, учители, изобщо всякакви хора, участвали пряко или не в оцеляването ни през изминалата година. Започваме едно непрекъснато щурмуване на всякакви магазини и сайтове. Едни поръчки валят в екраните, едни полуживи куриери ни мятат пакети през вратата, едни продавачи се опитват да ни пробутат проскубани и смачкани сувенири, за които твърдят, че са хендмейд. Само дето на нас ни изглеждат като направени с друга дума пред мейд.

Малко са двата списъка, ами и едни супер нахални хора, дето не стига, че са козирози (нали знаете за онзи много самотен мъж, който най-накрая не издържал, отишъл да си купи надуваема кукла от същия магазин, `дето костюма на Снежанка, нали..., и попитал за датата на производство на въпросната. Продавачката погледнала етикета и съобщила – „28-и декември, 2015-та“. „Ооо, Козирог! Не я искам!“ – казал човекът и си излязъл), но имат наглостта да са родени около празниците. Тук ще спра, защото и аз съм брутално инатлив, непоправим, непоносим, змиевиден козирог, както мило ме нарича понякога родната ми майка.

Някак си оцеляваме до около 20-то число, когато с ужаса на учителка, на която благодарни родители са подари комплект кухненски ножове, установяваме, че и по двата списъка не сме напреднали особено от март досега, а се появява и нова дума с „П“, на която вече сериозно не можем да поемем дъх: пппппппппппппппппппппппппппппари! Значи нямаме само две неща – пари и идеи.

Ако са пичове, пичовете от ГДБОП, дето така и така ни подслушват разговорите и чатовете, ще предложат платена услуга: „Знам какъв подарък искат те!“. Вместо да умуваме, да слухтим, да проучваме, да експериментираме и да се проявим като идиоти накрая, подарявайки навигация на някой, който никога не е имал шофьорска книжка; или крем против бръчки на шефката си; или машинка за подстригване на гологлавия сътрудник, с когото само сме говорили по телефона през годината, ще станем царе на изненадите и подаръците! Парите, които ще дадем на пичовете от ГДБОП, пък ще отидат за клетата майка България, та даже и благотворителни ще сме.

Като казах благотворителност – кога са добри добрите хора? Единствено и само през декември! Това е толкова обидно и към тези, за които е насочена всяка благотворителност и към останалите, които би трябвало да я подкрепят, че от сърце ви моля, нека ги има и благотворителните: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември; събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък! И нека не сме добри само по Коледа, защото хората, които имат нужда, не могат да си разпределят нашата щедрост за цялата година, колкото и изобилна да е тя.

Около 23-ти вече сме продали по един бъбрек за подаръците на челядта, отрязали сме си косата, за да зарадваме свекървата, пристегнали сме се с корсет от 18-и век, за да убедим майка си, че сме отслабнали, дали сме последните си пари за нов тоалет за фирменото парти (то каква фирма ще е, ако няма парти през декември), и спокойно можем да обърнем внимание на следващите 40 часа, през които трябва да: измием прозорците; свалим, изперем, закачим пердетата; направим основно почистване на къщата; украсим същата, така че да заслепи Белия дом или поне гадните, блещукащи лампи на съседката, които откъдеимавреметазижена са закачени още преди седмици; да сготвим – 9 постни, 10 месни, 11 вегански, 12 разделни, 8 био и 6 детски (`щото децата нищо от онова не ядат) ястия за Бъдни вечер и Коледа. Цифрите варират, в зависимост от гостите.

Разбира се и всички, ама като казвам всички – това са наистина всички, искат да им отидем на гости точно в тези сакрални, единствени, лелеяни дни, за които сме се будили нощем и сме си представяли как прекарваме с чаша кафе и книга – сами и вкъщи.

Но не би! Ппппппппппразниците, ппппппппппппподаръците, пппппппппппппппокупките, пппппппппппппарите, пппппппппппппочистването, ппппппппппппппподреждането, пппппппприготовленията, ппппппппппътуванията, ппппппппппппппппппосещенията на близки и далечни ни увличат като мощна лавина и ни затрупват под себе си. Тук-там нещо проблясва, дочуваме камбанен звън, отмерване на стрелки, наздравици, смях, май някаква целувка успява да ни стигне. Останалото е мъгла и снежен прах.

Вече ни е ясно защо толкова триумфално празнуваме в нощта срещу 1-ви януари – защото изпращаме не толкова годината, колкото този надут до пръсване декември.

И той свършва. И сме оцелели. И дори сме успели да зарадваме достатъчно много хора. Стоплили сме ги, както чашата чай – ръцете ни, просълзили сме ги от радост, както написаната с разкривен почерк картичка разплаква всяка майка, развълнували сме ги с надежда, както смутеното предложение вълнува всяко влюбено сърце; вдъхнали сме им сили, както изминалата година и най-вече последният ѝ месец са ни дали цялата мощ на света – щом се усмихваме и след тях, значи ще се справим и с всичко, което предстои.

И все пак момчетата от ГДБОП могат да помислят по въпроса.

И все пак зодията ни не е толкова ужасна. Понякога.

И все пак заекването на буквата „П“ може и да е хубаво до премаляване. Особено на „Прегръдка“.

И как да не го прегърнем този ужасен и надут декември, с празниците му, подаръците и всичките любими хора, които прегръщат и нас, дори да сме козирози.

Да, декември се преживява само с прегръдка.

Препоръчваме ви още:

Колко подаръка са нужни за щастие?

Тяхната Коледа

Коледно желание