Автор: Милена Макавеева

Зимата не е моето време... всеки път на прага й си казвам, все пак, предстоят празниците... хубаво ще е. Обичам подготовката за тях: ароматите, светлинките, да украсяваме заедно елхата и да чакаме чудото на Рождество. Наскоро си говорих с едно семейство, чиято дъщеря говори, но все още доста неразбираемо. Те през смях ми споделиха как на разлепените списъци на вратата на детската градина, срещу името на щерка им пише: „подарък“. Не лего, кукла Барби и нейната модерна каравана, нинджаго или часовник, с когото да се свържат с добрия дядо. Но срещу името на Йоанка – написано просто „подарък“. Сигурно е казала нещо, като са я попитали, но не са я разбрали, предположи майката. Интересно, аз приех това по-тежко от родителите й. Вярно е, че в детската градина е доста шумно и търпението често е на изчерпване. Но как така… безлично, безчувствено и отчуждено?

Замислих се... различна ли е тяхната Коледа? Тиха, смълчана, тъжна и бледа? Не, приятели мои, не е! Това, че някои деца се раждат различни, не помрачава празниците в домовете им. Да, някои от тях порастват физически, но остават деца. Не проговарят, имат странни движения, седят в специални столове, викат, когато се развълнуват. Аз имам честта да споделям делниците си с тях вече шестнайсета година. Понякога е трудно, изтощително, но никога не съм си задавала въпроса: „Направих ли нещо смислено днес?“ Заради тях. Общуването с различните ми деца ми носи нещо, което всички думи на този свят не могат да ми дадат.

Знаете ли, зад привидната тишина край тези деца има съкровищница, от която ако преодолеете страха си от различното и отворите сетивата и сърцето си, няма да искате да се отделите. Очите им греят, когато се усетят приети. Ръцете им се протягат, учудващо внезапно и силно, дори когато церебралната парализа сковава мускулите им. Усмивка озарява лицата им, дори при тези, които не могат да говорят. Често се случва те да разбират доста. Обикновено са силно наблюдателни и сензитивни за всичко, което се случва наоколо. Могат да усетят човека срещу себе си за секунди. По начина, по който сме ги погледнали. Дали сме им подали ръка в опит за физически контакт. Дали сме клекнали, за да сме на тяхното ниво, а не да ги гледаме отвисоко. По това дали сме ги загърбили, докато разговаряме, ние, важните и силните, възрастните. По начина, по който се държим с майките им.

Със сигурност и те имат мечти. Има неща, за които копнеят. Дори да не могат да ги облекат в думи, могат да покажат, ако ги подпомогнем в избора, като им отделим време. Като ги попитаме. Те ще покажат с реакциите и поведението си какво ги вълнува. Ако им предложим нагледно няколко варианта ще се окаже, че имат силни предпочитания именно към пиано с червени бутони, а не към кола с дистанционно. Дори децата с тежко умствено изоставане и множество увреждания имат тайни желания за Коледа. Всяко едно от тях иска и чака да дойде редът му, с въпроса: „А ти, мило, какво би искал за подарък?“ Вярно е, че понякога повечето стимули покрай празниците натоварват сетивата им. Някои деца не се чувстват добре от шумовете и светлините в търговските центрове, и снимките до великолепните им елхи изглеждат по-скоро гротескни. Други се чувстват неспокойни и се разплакват, когато ги повика Дядо Коледа на някое организирано тържество. Но всяко от тях се вълнува и  си тръгва оттам с радост в сърцето, че е било част от празника.

По Коледа често се случва да говорим за чудеса. Аз познавам чудото не само по празниците, но тогава, признавам, то свети с особена, по-ярка светлина. Ще ви издам една тайна: Чудото на тези деца, моите, особените и специалните, са техните майки. Тези жени, които неуморно се грижат за тях. Които разпознават всяка мимика и жест на рожбите си и ги обличат в думи. Тези, които различават интонацията и плача на невербалните си деца и се досещат от какво се нуждаят. Тези, които украсяват елхите си с меки играчки, за да не се наранят децата им, когато изпаднат в криза. Майките, които внимават с коледните лампички, за да не провокира ярката светлина пореден епилептичен пристъп. Същите, които знаят какво би зарадвало малчуганите и съдействат на джуджетата, давайки им идея как точно вълнени топчета в разноцветни буркани ще предизвикат фурор и игра с часове и дни. Майчетата, чрез които малките живеят в България – наред с всички трудности по бюрокрацията, придвижването, безумното тичане по терапии, надпреварване с времето и болестите. Същите, които нямат време и право да остареят, защото техните деца си остават деца, дори и когато годините минават. Поклон към вас, великолепни, обични жени: Валентина, Бранимира, Ива, Силвия, Мирослава, Петя, Надежда, Кристина, Лидия, Люси, Светослава, Мила, Ирина, Диана, Марианка и още много прекрасни майки. Гордост и чест за мен е да ви познавам и се радвам, че ви има на света  - вас и особените ви деца, за да има все още човечност и обич в неизмерими мащаби. Желая ви с цялото си сърце здраве и сили, за да продължавате по пътя!

Казват, по Коледа стават чудеса. Признавам, като един наивен, леко инфантилен човек, вярвам в тях. Затова всяка година чакам с грейнали очи като децата. И ще си позволя да си пожелая да сме малко по-широко скроени и по-смели. Вълшебни празници да имате всички и нека бъдем по-добри!

А тяхната Коледа, на различните деца и техните семейства, вярвам, ще е вълшебна! Ако познавате някое такова дете, отделете му малко от времето и вниманието си, не само по празниците. Обещавам ви, няма да съжалявате.

Препоръчваме ви още: 

Светът на Мария

Майка – Архангел 

Какво може Микаела 

Майчица

Още за Милена:

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.