Познат ли ви е онзи момент, когато най-после успявате да издирите всичките си съученици и да организирате среща по случай годишнината от дипломирането? С някои поддържате връзка (добре че са социалните мрежи), с други сте си останали близки приятели, а някои виждате за първи път от 5-10-20 години. И винаги го има онзи момент на "сравняване". Първо сравняваме кой как изглежда, после кой колко се е развил и, разбира се, кой вече е родител и кой не е направил тази стъпка. Защото, каквото и да си говорим, родителството е най-променящото живота решение, което някога можем да вземем. А може би и най-разделящото ни - ако го допуснем.

Ето какво споделя с нас Мая Цанева за емоционалния расизъм на родителите. 

Преди няколко дни се събрахме със съучениците 20 години по-късно. Всички сме живи и здрави, познахме се (новото "как си?" е "изглеждаш добре") и се забавлявахме.

20 години по-късно две трети от нас сме женени с деца. Е, родителството не винаги е причина и за брак, но хлапетата са факт, който променя всичко. Но една лятна вечер без деца не те прави необвързан. След първия час кой какво, момичетата и момчетата отпреди 20 години се върнахме в ролята на родители. Репликите: "Коя детска градина?", "А близо ли е училището?", "Кой ви помага?", "И имам цели 15 минути сам  в тоалетната! (понякога)"  "хапеха" съучениците ни, които споделят банята си по избор с гаджето си или са само любими леля и чичо, повече от комарите в горещата вечер.

Получи се тъпо. Също като в онази сцена от Бриджит Джоунс, в която женените й приятели весело я подкачаха: "Как е любовният живот?". На думи е лесно. Любовният живот не води непременно към "брак" и  деца, а "бракът" невинаги е любовна игра. Важното е да си щастлив, както намираш за добре. Няма рецепта за щастие.

Аз твърдя, че съм толерантен човек. Когато съм поединично с някого, който не вади от чантата си първо стики, количка или опаковка от солети и мокри кърпички, водя нормален разговор или поне се старая. Когато сме глутница, ставам класически пример за "женени с деца". Децата променят всичко и това невинаги е за добро. Понякога се превръщаме в емоционални расисти, които отблъскват малцинството свободни, небракувани хора с приказки за пелени с ако и варицела. Не се гордея с това. Но децата са прилепчиви и се изисква много самодисциплина, за да не си комедиен герой от "Женени с деца". Аз обещавам да не съм расист. Ще опитам.

Препоръчваме ви:
Компромисите, които превръщат зимите ни в лято
Моля те бе, Боже!
Мъжете са примати