Арменска рецепта с турски кори?

Арменска рецепта с турски кори?

07 Юли, 2023
0 коментар

ИЛИ РЕЦЕПТА ЗА ЖИВОТ БЕЗ ОМРАЗА

Автор: Нора Ардашева - Шинорик

Слагам вчера в една кулинарна група прекрасна по мое мнение арменска рецепта, която наистина ме заинтригува и вярна на емоционалната си натура възторгнато я рекламирах навсякъде. За зла врага написах, че съм използвала турски кори, вместо лаваш /арменски хляб/ и една будна моя сънародничка веднага ме сезира: нямаше ли български кори?

Не знам дали е искала да ме засегне, не я познавам, може да е такъв хуморът й, а може и да е някаква драка, която нямайки друга работа се цани патриот в свободното си време. Не това е важното тук, за това не отговорих, но се замислих.

Винаги съм избягвала безмислени конфликти, за това и така бързо усещам когато назряват. Напоследък са много. На всяка тема, бе. Вече и рецепта за ястие не можеш да постнеш без да създадеш напрежение в някого.

За друго ми е думата днес, въпреки че и рецептата ще ви я пльосна тук в края на повествованието, че да си я имате и вие.

Отношението ми към Турция и турците се оказва доста по-различно от това на хората, които познавам. Някои от тях - много близки до мен.

Обичам да ходя в Турция, обичам кухнята й, природата й, сърдечността на хората, миризмите й, ако щете. Това ще рече, че харесвам и турците. Поне тези, които го заслужават, не априори естествено.

Дали това не е защото изконните арменски земи девет столетия са били окупирани от османците? Няма да влизам в спор за терминологията/казах вече, че ги избягвам/дали е било робство или присъствие. Имам си мнение и то е, че ако дядо ми беше роб, нямаше да има чифлик с наемни ратаи и големи стада добитък. Както и, че ако не беше подчинен на мракобесна власт, нямаше да се налага да преживее похода на смъртта през 1915-та година.

Защо ги чувствам така близки?

Защото съвсем естествено единствените чуждици, които използвам в българския си, не са арменски, а турски. Защото баба ми и майка ми ги използваха, от тях съм ги научила.

Защото начинът, по който се молеше баба ми много прилича на този, по който го правят старите жени в някои турски филми.

И защото много добре усещам чувствителността им, възпитанието им, песните им, същите които баба ми пееше, когато спомените и я връщаха в детсвото. Аз самата съм много драматична в изказа си, влече ме колоритът, да не кажа циганията

и изобщо всичко, което е толкова близко между хора, които са живели на една и съща земя поколения наред и носят този генотип през живота си в бъдещето, предоставяйки го леко видоизменено, но в основата си същото на следващите поколения.

Дали изобщо можем да избягаме от това? Аз мисля, че не можем. Дори мисля, че не бива да се опитваме.

А дали можем да мразим турците заради делата на дедите им? Аз мисля, че не бива, но се оказва, че можем.

Факт е, че бидейки по няколкостотин години под турски закон, народите в този регион са така безвъзвратно омешени, толкова претопени по всички посоки, че е твърде вероятно, ако си направим онзи кръвен анализ, така нашумял напоследък, да се окаже, че турската кръв в мен например е повече от арменската, а респективно някой турчин, роден и живял в родината си цял живот, да носи арменски, гръцки, а защо не и български гени, които да са в проценти повече от турските.

Смятам, че това не само е възможно, но е и факт, който всеки мислещ човек би могъл да провери и да го приеме /между другото, прочетете "Копелето на Истанбул"/

Аз съм арменка, дъщеря и внучка на арменци. В семейството ми никога не се е насаждала омраза към която и да е вяра или националност. Държа на историята на семейството си, знаете. Винаги ще я помня и разказвам. И ще се гордея с кръвта си.

Но никога няма да превърна тази гордост в пряпорец, който да вея като знак на изключителна патриотичност, която води до безмислена и безмилостна омраза. Която пък от своя страна води до нещастие.

Най-вече за този, който я изпитва.

След като казах това, което ми се върти в главата от вчера, да минем към рецептата.

Оригиналът е с агнешко месо, а аз го замених с бон филе. Лавашът, който нямах под ръка, замених с ТУРСКИ КОРИ.

Задушава се месото на малки парченца в масло и зехтин. Отнема се и в същия тиган се задушават лук, чесън, зелена и червена ПИПЕРКА, морков и каквото друго обичате и имате в хладилника. Накрая добавяме месото и няколко преполовени чери доматчета. Слагаме сол, пипер, червен пипер на вкус, малко вино и след като изври и остане на масло, оставяме да поизстине.

Приготвяме си тавата, в която ще довършим ястието. Аз застлах с хартия за печене и две кори, на които отрязах краищата и с тях завързах като бохча, след като вече бях сложила месото със зеленчуците вътре. Намазах с яйце и пекох двадесетина минути.

Имаше и други вкусотии, но те не са предмет на днешния разговор и не са важни. Накрая сварих за моите гости кафе в джезве. Бях си донесла преди десетина дена от Турция- Мехмет Ефенди. Винаги го правя за да удължа удоволствието.

Не знам арменско ли да го нарека това кафе, турско ли или гръцко. Всички са се хванали за гушите за името му.

Аз си го пия без напрежение. За мен е кафе в джезве.

П.С. Всички продукти са на око. При мен така се готви.

П.П.С. И отношенията си с хората така осъществявам. Без мерки и теглилки.

Нора Ардашева е автор на "Откровенията на един Шинорик". Можете да следите и страницата й във фейсбук - Шинорик.