Три стари арменски рецепти от Шинорик

Три стари арменски рецепти от Шинорик

28 Ян, 2023
0 коментар

Фотограф: Ивелина Чолакова

Автор: Нора Ардашева - Шинорик

Тези дни прехвърлям за кой ли път книгата на Нарине Абгарян "Три ябълки паднаха от небето"

Харесва ми начинът, по който разказва историите си, и как те потапя неусетно в ситуацията, която описва толкова колоритно. Сякаш цял живот си живял в това откъснато от света село Маран, което е толкова пълнокръвно, че си е самодостатъчно, и в което световните сътресения почти не оказват влияние върху живота на обитателите му. Простичките ежедневни занимания на маранци, живописната природа, дори и животните в двора, които си имат свои имена и собствена история, съпътстваща историята на стопаните си, ти стават мили и ти се иска да стигнеш до края без да спираш.

Дори начинът, по който са озаглавени трите глави, е скъп за мен спомен. От детството си помня тези разкази:

Три ябълки паднаха от небето. Една за този, който е видял, една за този, който е разказал и една за този, който е слушал...

Знам, че дори и вие, които нямате нищо общо с арменските корени харесвате тази книга. Това ми дава смелост да напиша и аз нещо по темата. Този път ще е за храната. Сещате ли се каква простичка храна са имали по него време?

Харесва ми как вкусно и с любов е описана от Нарине.

Това ме връща много назад. В годините, когато бабата на моята майка е била стопанката на рода в едно подобно село в Анадола. Съвсем в началото на миналия век. Точно в периода, когато времената са станали трудни за живота на арменците по тези земи.

През деня мъжете са работели на нивите си, а жените са се грижели за децата, градината и къщата. Едно от задълженията им е било да носят обяд на полето. Задължение, което ставало все по-трудно за изпълнение. Кюрди, пияници и всякакви други отрепки нападали беззащитните жени, подпомагани от мълчаливото съгласие на османската власт. Знаете как е свършило всичко това, но сега няма да ви водя натам, а ще ви разказвам за моята прабаба Дзахиг/ Цвете на арменски/

В нашия език имаме по няколко звука за половината от буквите/ щото съм ви казвала, че сме бамбашка ние

/ Та това Х в средата на името се произнася като френското Р дълбоко в гърлото. След като изяснихме това, редно е да кажа, че и моята майка е кръстена на нея - Вартухи /от роза/ и носеше същият този бунтарски нрав. И мисля, че не само тя. Изобщо на жените в рода ни не е лесно, нито пък препоръчително да им се изпречиш на пътя.

Както и да е, моята прабаба била известна в селото с този си нрав. Кой каквото иска да казва, но на времето е имало наистина силни жени. Такива които са раждани в тежки времена, нали знаете какво значи това? Да си силна жена в Ориента, в края на 19-и и началото на 20 век, означава да си много, ама наистина много силна. Та тя вземала бохчата с храната за прадядо ми в едната ръка, а тоягата в другата и гордо изправена с един пламък в очите, оня пламък, който знаете как държи натрапниците надалеч, тръгвала към полето. За никого не оставало съмнение, че ще използва тоягата без да й мигне окото.

Другите жени в селото, тези, които нямали нейната смелост, чакали на вратите на дворовете си и която я види първа, виквала:

- Момичета, хайде, Дзахиг тръгна.

Така групирани около войнствената ми роднина, успявали да нахранят мъжете си. Никой не смеел да ги докосне, когато тази горда, силна и малко луда жена вървяла пред тях.

Били са много, много бедни. Има ли смисъл да обяснявам? По него време във всяко село под небето е било така. В книгата, с която започнах това откровение, се разказва за супа от листата на цвеклото, поднесена с топъл, току-що изпечен хляб. Толкова мило ми стана, докато чета. Спомням си баба как разказваше за тази супа, докато ние режехме домашната пастърма всяка вечер на масата в къщи, а аз се мръщех на храната.

- Колко много се промени животът -казаше- сега трябва да се молим на децата да ядат, а тогава се радвахме на супа от тревата в градината...

Често се вслушвам в тези спомени. Не мога, а и не искам да ги забравя. Гордата баба Дзахиг са я посекли пред вратите на дома й. Силата и смелостта не са помогнали нито на нея, нито на осталите хора от тяхното поколение, но моята кротка и почти незабележима, невероятна баба Йенова е оцеляла.

И ни разказваше онези приказки от времето, когато е била дете.

Започваше точно така: Три ябълки.....

Не помня приказките. Но помня чуството. Чуство на уют, любов, сигурност, непреходност...

Сега знам, че няма нищо непреходно, но съм подготвена за всякакви обрати. Родовата ми памет ми помага. Спомените ми дават сила, че всичко може и ще бъде преодоляно, щом сме живи.

Че и това ще мине....

Сега ще сложа тук рецептата за супата. Не е постоянно на трапезата ми естествено, но я имам в главата си, за да не забравя от къде съм произлязла.

Както и салатата от корените на спанак. И една рецепта за ястие с месо, защото понякога дори и в тези трудни, гладни времена са колели кокошка. Може би на празничен ден, как мислите?

А сещате ли се за нашите залитания по диети, даването на луди пари по заведвнията за салати, които ровим кокетно, прокарвайки ги с чаша изстудено бяло вино?

Както и изхвърлянето на храна?

Аз се сещам.

Супа от зелениите в градината

Листата на червеното цвекло и киселеца от градината се нарязват на ситно и се задушават в масло /тогава е било домашно произведено/ заедно със ситно нарязана глава лук. Като омекнат се отдръпват от печката и се оставят да си поемат вкусовете, а после се заливат с домашно кисело мляко, в което са счукани една, две скилидки чесън. Всичко това се консумира с прясно изпечен домашен хляб.

Гарантирам, че е диетично

Салата от корените на спанак

Това съм го яла, а и до днес си го правя, ако ми попадне хубав млад и чист спанак.

Режа два-три см. от коренчето на върха на спанака и хубаво го измивам, а после го сварявам за малко. Преди да омекне го изцеждам, посолявам и наръсвам с олио и оцет. Става прекрасна салата за ракията.

И сега Кешкек. Известно и много вкусно арменско ястие с пилешко месо.

Пилешкото /може бут, а може и гърди, както и цяло пиле/ се сварява в подсолена вода до разпадане. Отделя се от бульона и се раздробява на конци.

За един кг. пиле се използва един кг. грухано жито.

В бульона се сварява житото много добре, а после се пасира. По оригиналната рецепта се бърка до припадък с дървената лъжица, но нека не издребняваме

Към него постепенно се добавя месото и се бърка с дървена лъжица на слаб огън. Накрая се прибавя на тънка струйка разтопено масло около 150 гр. Бърка се до получаване на светла хомогенна смес.

Сервира се в чиния за всеки, като в средата се прави кладенче, в което се слага сгорещено масло, черен пипер и щипка кимион.

Да ви е сладко.

Това е за днес от мен.

Книгата на Нора Ардашева "Откровенията на един Шинорик" не е с рецепти, но сега, четейки това, което е написала по-горе, осъзнавам, че може би е с рецепти - само че не за храна, а за живот. За това как да му се радваш в добри и лоши дни, а когато тъжиш, да го правиш с достойнство. Откъс от книгата можете да видите тук. Има я и в книжарниците. Тук можете да видите две чудни интервюта с Нора Ардашева - за Лира и за БНР.