Вече 19 години художникът Леонид Баранов рисува едно и също – баби и дядовци. Определя се като свободен художник, който води странен за днешните разбирания начин на живот. „Не съм алчен – казва той. – Много пътувам, безделнича, рисувам, когато ми се рисува.“ – И рисува все едно и също - своите баба и дядо Иван и Маря. Казва, че го прави, защото с тях винаги се е чувствал добре.

 Ето какво още споделя за себе си художникът:

„Аз съм третото дете в семейството. Баща ми беше директор на училище. След художественото училище, започнах да работя като учител. През 1987-а година напуснах тази професия и станах художник на свободна практика. Шест месеца в годината прекарвах в Ялта, рисувах портрети и шаржове, изкарвах по 100 рубли на ден – толкова получаваше един учител за месец. Стигаха ми да изкарам и зимата.“

Първата си картина на селска тематика продава 10 години по-късно. Казва, че по онова време семейството му се разпаднало, защото живеели твърде бедно. Останал сам, решил да предложи за продан една картина със старица. Интересът бил моментален. Започнал да продава картините си за по 100-200 долара. Понякога рисува свои колеги, опитва с актова живопис и пейзажи, но дядото и бабата са постоянните персонажи в творчеството му.

„Льоня Баранов не рисува просто руското село, той рисува руския Рай. – казва за него Виктор Суворов, собственик на галерия. – Картините му се продават много добре. Първо, защото всеки иска да притежава парче щастие. Второ, защото той рисува детството на момчетата, които днес са сериозни бизнесмени. Когато видят селото, в което е минавало детството им, и което обожават и до днес, те посягат към картините му.“

Естествено, една от най-популярните му картини е „Писмо до Путин“. На платното, сред типичния пейзаж на едно руско село, разположени около голяма дървена маса, селяни пишат писмо на Путин. Картината е подарена на руския президент от председателя на Съюза на предприемачите в страната.

Друг виден собственик на картина на Баранов е режисьорът Емир Кустурица. Художникът се срещнал с него по време на един пленер, състоял се недалеч от границата с Босна и Херцеговина. Докато вървял пленерът, изведнъж се появил син вертолет. Местните коментирали: „Емир пристигна.“ И действително от кабината слязъл именитият режисьор, на когото Баранов подарил една от картините си.

Специалистите наричат стила му „приказен уралски реализъм“, но признават, че художникът не е пазарно ориентиран и не проявява особен интерес към популяризиране на творчеството си. Самият Баранов след развода си живее с майка си в Първоуралск, в малък едностаен апартамент. Често пътува до Екатерининбург, за да се наслади на старинните домове и да рисува ескизи. А руското село и обитателите му, които толкова много обича, е такова, каквото го помни от детските си години в Долматово, Курганска област – с мама и татко, с кокошките, прасетата, кравата и всичко, което съпътства селския живот. Явно носталгията по онова време посещава не само него, защото картините му могат да бъдат видени и върху календари, картички, дори върху порцеланови чинии.

„Всичко ми е наред – казва Баранов – И преди беше наред, а сега е просто отлично. Животът ми не е разкошен, но е нормален. Доволен съм. Никому нищо не дължа. Обикновено на мен са ми длъжници.“

Източник: newsland.com

Препоръчваме ви още:

Дай Боже всекиму такава баба

Световете на Аглика

Художникът е оголен нерв

Към творците с любов