Лято е. Време за почивка. Кога, ако не сега, е времето да си доставим удоволствието да се храним навън. Ресторантите са привлекателно място да съчетаем отдиха и вкусното хапване. Но ако ние сме изпаднали в приятна леност, за представителите на този бранш е най-активното време от годината. И те са се подготвили не само с вкусна храна, но и с някои малки трикове за привличане на интереса. Да надникнем за малко в кухнята им.

Ресторантското меню не е просто списък с ястия. То се прави от професионалисти, което следят за това да изглежда адекватно на стила на заведението и да е лесно за четене. А най-важното е да помага за увеличаване на приходите. Журналистът Джесика Халингер разкрива някои от прийомите, с помощта на които ресторантите се опитват да влияят върху избора ни. За да не станете жертва на манипулации по време на вечерята или сутрешното си кафе, и да разчитате наистина на собствения си вкус трябва да знаете към какви хитрости прибягват съставителите на менюто. Как го правят?

1. Ограничават вариантите за избор

При съставянето на ефективно меню се взема предвид теорията наречена „парадокс на избора“. Тя се състои в това, че колкото повече варианти за избор имаме, толкова по-трудно вземаме решение. Идеалното количество ястия във всяка категория е 7 – 7 салати, 7 основни блюда и т.н.

„Ако включим повече варианти, гостите ни започват да се колебаят и тогава обикновено си поръчват стандартно ястие, което вече са пробвали.“ – обяснява съставителят на менюта Грег Рап.
Няма нищо лошо в това да се отдава предпочитание на проверено и познато ястие, но добре направеното меню може да подтикне клиента да опита нещо ново, по-скъпо.
Някои ресторанти пренебрегват това правило. Известна верига за бързо хранене например, която първоначално е предлагала само няколко вида храна, значително разширила портфолиото си и сега вариантите са над 140. Това обаче довело до спад на приходите на компанията с 11% от 2015 година насам.

„Усложнявайки менюто, ние затормозяваме клиентите си“ – казва консултантът Арон Алън – „В резултат от това те напускат ресторанта ни неудовлетворени. Отчасти това се дължи и на факта, че започват да се съмняват, че може би е трябвало да си поръчат нещо друго.“ А ако обядът или вечерята не са им харесали, едва ли ще посетят заведението отново. Отчитайки, че постоянните посетители осигуряват средно 70% от приходите, главната цел на всяко заведение е да направи така, че клиентът да пожелае да се върне.

2. Добавят снимки в менюто

Ако менюто е илюстрирано с красиви снимки на ястията, посетителите поръчват средно с 30% повече. В университета на Айова бил проведен следният експеримент: деца, на които е показано изображение на салата си поръчвали 70% по-често такава храна. „Ние реагираме на изображението на ястието като че ли е пред нас. Ако сте гладни, вашата реакция е: „Ще си поръчам това, което е на снимката“ – казва доцентът от катедрата по информационни системи Брайън Менеке.
Ефектът е още по-силен, ако изображението е анимирано – например ако се върти на екран, разположен в ресторанта. Някои заведения за бързо хранене вече внедряват подобни технологии. „Колкото по-ярка е картината – като движение, цветове и реалистичност, толкова по-силно е въздействието й върху посетителите.“ – твърди Менеке.
И тук обаче е нужна умереност. Излишъкът от снимки се асоциира от клиентите с по-ниска категория на заведението. Ресторантите от висш клас се стараят въобще да не включват анимирани изображения с менюто си, за да не подбиват имиджа си.

3. Стараят се да направят така, че цените да не се набиват на очи

Още един начин да подтикнат гостите да оставят повече пари в заведението е да направят цените по-незабележими. „Ние премахнахме знака на долара от менютата си, защото предизвиква неприятни емоции и напомня на клиентите, че губят пари.“ – казва Алън.
Изследване на Корнуелския университет показало, че цени, в които паричната единица е написана с букви, а не със специален знак, подтикват посетителите да харчат повече.„Форматът, в който ще бъдат посочени цените, задава и общия тон на ресторанта. Цена от 9,95 долара изглежда по-дружелюбно от цена - 10 долара.“ 
Една от грешките при съставянето на менюто са пунктираните линии от названието на ястието до цената му. „Този формат беше измислен с появата на съвременния типографски печат. Това се правеше, за да изглежда правилно форматирана страницата. Но какво се случи? Клиентът първо гледа вдясно, където са посочени цените, а едва след това поглежда вляво, за да разбере какво точно поръчва, изучавайки това, което е по-евтино.“ – казва Алън.
Какво е решението? Цените да се поместват не вдясно, а под съответното ястие, с шрифт, който не поставя акцента върху цената.

4. Вмъкват в менюто скъпи примамки

Всяко нещо се опознава, когато бъде сравнено с друго. Един от триковете е да се постави в началото на менюто много скъпо ястие, в сравнение с което всички останали изглеждат по-достъпни. В крайна сметка вашият сервитьор не разчита да поръчате омар за 200 лева, но в сравнение с него стек за 50 ви изглежда напълно в реда на нещата.
Ястията с леко завишени цени (но не излизащи от рамките на това, което клиентът е склонен да плати) се възприемат като по-качествени. В резултат гостите напускат ресторанти сити и доволни.
В един експеримент с две групи клиенти предложили една и съща шведска маса, но в първия случай за 4 долара, във втория за 8 долара. Макар и в двата случая храната да била напълно идентична, тези, които платили повече, я оценили като по-вкусна.

5. Привличат вниманието ви в нужната посока

В супермаркетите печелившите стоки се нареждат на нивото на очите. Аналогично и в ресторантите съставят менюто така, че определени ястия да привличат погледа веднага. Грег Рап обяснява, че „златното“ място е горният десен ъгъл.
„Когато гледаме абсолютно празен лист хартия, погледът ни попада най-напред горе вдясно. Затова там се позиционират ястията, които носят на ресторанта най-голяма печалба. Горе вляво обикновено поставяме салатите и предястията. Важно е менюто да се чете правилно.“
Друг трик е да се отделят най-изгодните за заведението ястия в рамки или по някакъв друг начин, с който се привлича вниманието.

6. Използват цветово оформление

По думите на Алън, използването на различни цветове позволява да бъдат предизвикани различни емоции у клиентите. Синият цвят има успокояващ ефект и много често се използва с тази цел в менюто. Ще забележите, че много от заведенията използват като фирмен цвят червеното или жълтото. Според някои изследвания, червеният цвят предизвиква апетита, а жълтият привлича вниманието. „За хранителни оцветители тези два цвята в комбинация също са най-предпочитани.“ – твърди Алън.

7. Дават на ястията причудливи описания

Дългите подробни описания на ястията повишават количеството на поръчките – по някои данни с почти 30%. „Колкото по-подробно описание на ястието предлагате, толкова по-евтино изглежда в очите на клиента – като че ли получава повече, за парите, които струва.“ – обяснява Грег Рап.
Затова „салатата на шефа“, съпроводена с подробно колоритно описание, може да бъде предпочетена пред другите, не защото е най-вкусна или качествена като съставки. Интересно е, че ястията с по-подробно описание са определят от клиентите и като по-вкусни.

„Клиентите ви ще усетят вкуса, който вие им наложите.“ – казва Рап. В едно изследване учените предложили на две групи дегустатори едно и също вино с различен етикет. Първата група знаела, че виното е произведено в северна Дакота, макар да не е известно дали изобщо там някой произвежда вино. На втората група предложили виното като произведено в Калифорния – района с най-качествени вина в САЩ. Тази група оценила виното като по-добро, независимо от това, че всички опитали едно и също вино по 2 долара бутилката. Интересно е, че тези, които били сигурни, че пият калифорнийско вино консумирали и 12 % повече храна от другите.
Фрази от типа на „ръчно омесен хляб“ или „приготвено с продукти от еко ферма“ са много привлекателни за клиентите. „Подобно описание веднага вдига качеството на ястието в очите на клиента.“ – твърди Алън.
Този трик е толкова ефективен, че в много щати в САЩ със закон е забранено ресторантите да посочват недостоверна информация за произхода на продуктите в менюто.

8. Стремят се да предизвикат у вас носталгия

Всеки от нас има любимо ястие от детството си. Ресторантьорите са напълно наясно с това и се възползват максимално. „Препратките към славното минало могат да предизвикат асоциации със щастливи спомени от детството, традиции и национална гордост.“ – сочи анализът на изследване, посветено на тази тема. На клиентите им е приятно да мислят, че ядат „традиционни ястия“, каквито вече не се предлагат навсякъде.
Спомнете си за това, когато решите да си поръчате вкусна баница като на баба.

Материала подготви Янка Петкова

Прочетохте ли От гурмето до кюфтето?


Препоръчваме ви още:

Винените страсти на Балканите
Рицарят в доспехи - артишокът 
Животът има смисъл само, ако е вкусен

Автор: Анастасия Миронова

За вредата от злоупотребата с ранното развитие на децата, всички тези безкрайни занимания за повишаване на интелекта и усвояването на езици от шестмесечна възраст започна да се говори на висок глас в последните години. Но обикновено специалистите водят този разговор с предпазливи, уклончиви аргументи: детето не прекарва много време с родителите си; губи връзката си с тях; изморява се; губи мотивация и навици за самостоятелност. Междувременно проблемът със свръхзаетостта на децата е много по-сериозен. И увличането в „ранно развитие“ може да бъде не само вредно, но и опасно. Да ядеш преди лягане е вредно, но да ядеш гъби, които не познаваш, е опасно. Така е и с ранното развитие.

Според мен, първата и главна опасност на тези занимания е в прекрасния им маскировъчен ефект. Един пример от реалния живот. Познавам семейство, в което детето на година и половина научи названията на много екзотични животни: познава жирафа, хипопотама, кашалота; знае марките на различните автомобили и дори прави опити да познае различните видове динозаври. На всичко това го учат по специална програма, откакто е навършило 6 месеца. В свободното време родителите му го занимаваха с обучителни карти, водеха го по различни форми. Стана ясно обаче, че то има тежки нарушения на мозъчната дейност. Оказа се, че познава животните само на конкретни карти. Когато му подариха няколко книги с авторски илюстрации, не можа да разпознае дори котката. При прегледа се установи, че има трудности с абстрактното мислене и въображението.

Този пример илюстрира един често срещан проблем: родителите смятат, че ключът към успешното развитие на детето е неговата заетост. Занимават се с него непрекъснато, възхищават се на отличната му памет. И един ден стигат до извода, че е гений. Но всъщност то изостава в развитието си.

Забелязали ли сте например, че напоследък ерудитите са повече от интелектуалците? И че добрата памет при скромния по възможности ум е по-често срещана, отколкото при блестящия? Така е защото да помниш е по-лесно, отколкото да мислиш.

Да научиш 100 съществителни е по-лесно, отколкото да се научиш да използваш един глагол.

Да усвоиш глаголи обозначаващи действия – „ходя“, „стоя“, „седя“, е по-лесно, отколкото да усвоиш такива, които изразяват потребности – „пия“, „ям“, „пиша“. Още по-сложно е да запомниш „не“, а най-трудно е с „да“. Благодарение на стремежа към ранно развитие има двегодишни деца, които знаят наизуст целия животински свят, но не са способни да кажат, че са жадни или да кажат „не“.

Срещала съм и двегодишни деца, които не могат да помиришат или да духнат горещо ядене. Явно не им бяха давали крайче пресен хляб или красиво цвете, казвайки: „Помириши какъв аромат!“ Мама не ги е научила, че трябва да духнат, ако храната им е гореща. Срещала съм и деца, които не познават думата „боли“. Сред тригодишните има малчугани, които знаят няколко десетки, дори стотици чужди думи, но не могат да се облекат сами, да си сгънат дрехите, да измият лицето и ръцете си.

Игрите са насъщно необходими

Хората поглеждат с недоверие, когато им казваш, че децата се учат чрез игрите. И от близките си. Не вярват, че за едно дете на година и половина е по-важно да играе с домашния любимец, да търкаля топчета по пода, да се омаже с кал, да направи първата си снежна топка. Не вярват, защото никой просто и достъпно не им го е обяснил, а да се доверят априори на твърдение не им е в природата.
През 2013 година ООН беше принудена да добави правото на игра в Декларацията за правата на детето. Основната цел на тази добавка е противопоставянето на комерсиализацията на детството, свръхнатовареността на децата и некомпетентността на родителите.

Защо играта е жизненоважна за детето?

Добре би било прекалено амбициозните родители да почетат малко за работата на зоолозите и етолозите (специалисти по поведението на животните). Тези, които изучават фундаменталните поведенчески закони на всички живи същества. Тогава ще разберат, че не можеш да пуснеш на свобода хищник, който от младенческа възраст е расъл сам и не е имал партньор за игрите си.  Известният зоолог Ясон Баридзе, в хода на своите проучвания по поведението на вълците установил, че тези, които като малки не са имали контакт с други вълци не могат да ловуват. Освен това, за играта на тях им е нужен просторен ландшафт. Вълчетата отглеждани от Баридзе, в пусти кошари не се научили да ловуват и съответно да се изхранват. Не умеели да предвидят по каква траектория ще побегне еленът, с каква скорост трябва да го преследват, за да го уловят. Не били в състояние да  организират колективен лов, защото нито едно от не се научило да разчита правилно силите си. За разлика от тях вълчетата, които играели едно с друго в среда, която успешно имитира естествената, израснали като пълноценни хищници и успели да овладеят лова. Колкото по-интелигентно е животното, толкова по-важна е играта в детството.

Много хора са скептични и отказват да приемат теорията, защото е основана са проучвания сред вълци. Като че ли сме много отдалечени от животните като вид. Всъщност не толкова, колкото ни се иска.

Затова в детството игрите са много важни. Нужна е възможност не просто да играеш, но и да се наиграеш. До пълно изтощение, докато бъдеш удовлетворен. Това важи в особена степен за децата с творчески потенциал.

И вместо художник отглеждаш войник

Вторият опасен ефект от заниманията по ранно детско развитие е техният режим. Изключително депресиращи са всевъзможните организирани „творчески“ занимания по моделиране и рисуване с пръсти за децата на година –две. В тази възраст подобни дейности трябва да са свободни. Не ограничени в някакви фиксирани времеви отрязъци. Неотдавна в една група посветена на ранното развитие родителите обсъждаха следния проблем: как да накараме детето да стои до края на часовете по моделиране или рисуване. Децата още са на година и половина и вече ги превръщат във войници с режим. Творчество по разписание няма.

Днес творческите професии се радват на сериозен престиж, най-вече заради това, че свободният труд е особена ценност.

Ако искате да развиете творческите способности на детето не ограничавайте порива му да рисува. И всеки друг порив. Въпреки всеобщото мнение, добри художници стават не тези, които от пелени са се занимавали редовно и организирано, а тези които са имали възможност да играят и опознават света наоколо на воля, да месят фигурки от кал или да ловят щурци в тревата. Защото при тези деца е развита моториката, работи въображението и им е познато чувството да си нетърпелив, защото си увлечен в нещо.

Кой работи с децата ви

Третата опасност, с която се сблъсква заведеното в школа за ранно развитие дете е невинаги компетентният преподавател. Като правило в такива групи работят студенти или току-що завършили педагогически или психологически специалности. Правилото е следното – ако сте родител с добра кариера и солидни финансови възможности и искате детето ви да се занимава в секция за ранно развитие, най-вероятно вие сте по-образован от аниматора, който поема детето ви няколко часа седмично. И едва ли ще са толкова полезни за детето, колкото бихте могли да бъдете вие самите. Друг проблем е и качеството на материалите, с които се работи. В стремежа да не оскъпяват услугата много често в такива клубове пестят от качеството на материалите и помагалата, които се използват.



Фрустриращо обучение

Западният свят вече преживя бума на развиващите видеоигри и телевизионни програми да деца. Още през 1999 година Американската педиатрична академия препоръча на деца до двегодишна възраст да не бъдат показвани никакви филмчета. Война на развиващите видеофилми обявиха и Канада и Великобритания, където обемът на тези стоки на пазара към 2000 година се оценяваше на милиарди долари.
Филмчетата за деца на възраст „0 плюс“ се правят на принципа на клипа: ярки картинки, които бързо се сменят, и силен звук. Това заставя малкото дете да следи случващото се на екрана, без да откъсва поглед. Установено е, че в едно такова филмче, в рамките на 30 минути се предлагат между 70 и 90 сюжета и 5-6 теми. Това е невъзможно да бъде обхванато от детското съзнание, но е напълно възможно да го затормози сериозно.

Как да поставим основите на успешно бъдеще на детето, без да му навредим?

Британската педиатрична асоциация нарече развиващите видеа за деца особено опасни, защото фрустрират детето, влияят негативно върху развитието на мозъка му, увреждат зрението и най-важното - лишават детето от полезното общуване с възрастните. Според асоциацията тези филмчета потискат психиката на детето, неговата фантазия и способността му да се концентрира.

Правото на уединение

Да, още в първите години от съществуването си детето трябва да има възможност както да играе до насита, така и да се уединява. Това за него е особено важно. Защото именно в уединение започва да работи фантазията. Дете, което през цялото време е заето и е в компанията на деца, възрастни или педагози няма възможност да помисли, колкото и абсурдно да ни изглежда това. Може да не ви се вярва, но по-зле говорят и по-бавно съобразяват, по-малко мислят деца, които не са били оставяни насаме със себе си.

Един от главните врагове на детето е митът за необходимостта от социализация

За това, че то трябва колкото може по-рано да започне да разширява кръга си на общуване. В стремежа си да осигурят тази социализация родителите започват да водят детето на курсове по създаване на навици за общуване, да ги учат на етикет и др. подобни. Ако му е провървяло и не е тръгнало на ясла, задължително тази липса се компенсира с някакъв вид занимание. Кажете честно, кой от вас има потребност осем часа дневно да е в компанията на 20-30 души, колкото е една яслена група? Колко часа дневно имате желание да общувате с приятелите си? С детето е същото. Колкото по-малко е детето, толкова по-малка е потребността му от общуване с кого да е. Още повече, че за него е много важно да бъде само в обичайната си обстановка.

Претоварването с общуване, заниманията по разписание може да се отразят на способността на детето да мисли, разсъждава, да фантазира. То ще познава флаговете на всички държави по света от картинките, но няма да знае какво да прави, ако се изгуби в магазина.

Ако искате да отгледате творец дете, дайте му време за свобода. За мързелуване. За нищоправене. Поне до десетата година.

Препоръчваме ви:
Игри с бебето през първата година; 
Умните деца;
Малки полиглоти.

Материала подготви Янка Петкова

Анастасия Миронова е филолог, журналист, публицист и родител. Блогър, чиито текстове свързани с отглеждането и възпитанието на децата добиха широка популярност в последните години.
Оригиналната статия можете да видите тук.

Автор: Мария Чалиева

Ако се интересувате от вино, все някога ще попаднете и на винена дегустация, фестивал или друго събитие. Там ще срещнете много приятни хора с интереси, сходни на вашите, ще намерите много нови приятели и със сигурност ще си прекарате страхотно. Бъдете готови обаче да се срещнете и със странната порода на винените сноби, които колкото и да сме позитивни, могат да бъдат доста вбесяващи. Ето кратки указания как да се справите с тях:

Всезнайкото – говори високо, независимо дали е събрал публика около себе си или не. Освен това информацията, която държи да сподели с нас е съставена предимно от глупости. Но затова пък, казани с апломб. Може да ви развали удоволствието, като непрекъснато се опитва да натрапва мнението си и да ви съветва.

Работеща тактика: Игнориране. Ще ви бъде много забавно да гледате как отчаяно се стреми да привлече вниманието ви. При много тежки случаи може да се стигне и до изказване на възмущение: “Кой е пък този, дето си позволява да не ми обръща внимание,…” Оставете го и продължете нататък.

Дамата с достъп до тайни дегустации – тази дама е много елитна, най-вече в собствените си очи, но все пак много… Тя ще ви разкаже снизходително за вината, които е опитвала по света и у нас и… О, ужас, ама как може да не сте ги чували…а онзи ресторант в Сан Франциско? И него не? Е, как може, какъв винен любител сте вие?

Работеща тактика: Измислете си вино и я попитайте дали е опитвала онова … как беше …южноафриканско каберне… казва се… (хайде де кой беше последния филм който гледахте? Великият Гетсби? става), а да, казва се Нелсън Гетс. Дали го е опитвала? Разбира се, а вие не сте ли? Ако не можете да сдържите смеха си, престорете се, че много съсредоточено помирисвате виното си.

Виненият мърморко – знаете го, непрекъснато мърмори, че няма достатъчно хубави вина, подхвърля фрази от рода на: “Това не е точно каквото аз търся в моето вино” и така… Понякога си мисля, че аз най-много се доближавам до този тип. Е, надявам се да съм го преодоляла.

Работеща тактика: Проявете съчувствие, човекът има нужда от внимание. Пийте си виното и го оставете да си мърмори.

Ако сте прочели текста чак дотук, има бонус за вас:

Виненият хулиган – за него и винените профита казват, че “чува” вината. И наистина е така. Ще го намерите към края на дегустацията, когато повечето хора си тръгват с клатушкаща се походка, а той все още е в добра кондиция. Обикновено опитва всичко наред и не се съобразява с такива дребнави неща, като първо бели, после червени вина. Има си и гениалното оправдание: “Аз пия професионално.”.

Работеща тактика: Прикрепете се към него и опитайте колкото можете повече вина.
 

Прочетете още Винените страсти на Балканите.

Препоръчваме ви и чудното италианско кулинарно пътешествие с Тамара.

Блогът на Мария Чалиева може да следите ето тук.

Особености на семейното пътешествие с кола

Идеята да тръгнем към морето с автомобила, без да сме обвързани с конкретна организация, е примамлива за много семейства. Не се ограничаваме с обема на багажа, можем да планираме времето си както намерим за добре, няма ги границите на организираната почивка. Но пътешествието, с деца в колата, все пак не е отдих в чистия му вид. Дори подготовката да е протекла гладко, все ще ни се наложи да се съобразим с някои негови особености.

Независимо от факта, че ние самите пътешестваме не за първи път, когато сме с деца се застраховаме и натоварваме багажа от вечерта. Пространството е уплътнено, остава местенце само за играчки на малчуганите за из път. Планираме сутринта в седем да поемем към заслужената си ваканция. Вярно, представата ни за нейното протичане е малко романтична, украсена от разкази на приятели и семейни филми. Но утрото настъпва.

Следва една класическа ситуация.

В шест сутринта се сблъсквате челно с реалността, защото на голямото дете му става лошо от вълнение и повръща върху чантата с хранителните запаси. Тази чанта сте я приготвяли особено старателно, в нея е било подредено здравословното меню на семейството за седмица.
Докато се суетите около голямото и багажа, малкото решава, че в никакъв случай не може да тръгне към морето без очилата за подводно плуване. Но не помни къде ги е виждало за последен път. Понеже таткото бърше чантата и изхвърля съдържанието й в кофата, майката се отправя с малкия да търсят задължителните очила. Покрай това търсене откриват отдавна загубената лопатка, един чорап и ябълка, чието присъствие досега не е било подушено. Очилата обаче не са намерени.

Дребният плаче, на големия отново започва да му се гади, в този момент възрастните решават веднага да натоварят децата в колата и да тръгнат. Вече са изостанали с половин час от разписанието си, при това ще се наложи да се отбият да напазаруват, защото продуктите са изхвърлени, а хладилникът вкъщи празен.

Хипермаркетът е на километър от дома. Запасите с храна са осигурени, фамилията ентусиазирано се качва в колата и вече нищо не може да я спре по пътя и към почивката. 20 метра след магазина, бащата спира на първия светофар. И в този момент за пръв път прозвучава въпросът: „Кога най-после ще стигнееем?“ – задава го по-малкият с отегчен тон.

„О, има още многооо!“ – наивно отговарят родителите. И пропускат идеалния момент за малка лъжа в името на спокойствието. „Дълго“ според представите на най-малките е една минута, за тези, които ходят на детска градина е пет минути. За учениците в начален курс – 10 минути. Приблизително. Не повече. Къде е морето?

„Тате, защо караш толкова бавно? Защо тази кола пред нас спря? Кога най-сетне ще стигнеем? Защо свети червено? На магистралата ли сме вече? Защо още не сме пристигнали?“

Спасението идва под формата на детска приказка, но за съжаление родителите са взели със себе си само mp 3-ката с един от разказите за Франклин. В продължение на 15 блажени минути на задната седалка е тихо. Историята обаче не е особено интересна и по-малкото дете започва прави балончета от слюнка по стъклото. В този момент по-големият започва възторжено да крещи: „Ура! Пристигнахме!“ Но пясъкът на пътя е всъщност част от ремонтните дейности на магистралата. Родителите изостават от разписанието си вече с три часа. Пътниците от задната седалка се смълчават и заспиват уморени от чакане да пристигнат. По някое време малкият се събужда и дава указания: „Тате, карай по-бързо! Защо още не сме стигнали?“

За да не крещят на децата, родителите си крещят един на друг, за кратко, и през следващите десет минути мълчат в ремисия. Понякога мълчанието може да продължи и час. И докато чакат в крайпътно заведение, понеже големият трябва да отиде до тоалетна, а на малкия му е даже още по-спешно.
Две големи задръствания, четири отбивки по неотложни нужди, 2365 пъти зададен въпрос: „Кога най-сетне ще стигнем?“ и ето – показва се морето. Двама възрастни и един батко са във възторг, но най-малкият крещи: „Искам вкъщи!“

Сега да чуем психолога
Преди всичко изпуснете парата. В самото начало на пътуването. Ако сте стресирани от първия ден на отпуска си, това не значи, че сте лоши родители – в краен случай сте лоши организатори. Може да успеете с общи усилия да противостоите на този стрес и да укрепите семейната сплотеност. А това е добро начало за почивката ви.

По време на едно такова дълго пътуване родителите не разполагат с много опции, но влизането в положение на малките помага. Затова е важно не само по време на пътешествие, но и по всеки друг повод, майката и бащата да разчитат добре както своите емоции, така и тези на децата си. Тогава малчуганите ще чувстват, че ги разбират и на свой ред по-лесно ще усещат какво изпитват родителите им: „Сърдиш се защото още не сме пристигнали? Аз също се ядосвам, защото закъсняваме и ще попаднем в ново задръстване“
Добре е от време на време да питате децата какво очакват от вас и да установявате визуален контакт. Да се постараете да бъдете точни: „Облечи блузата и се обуй!“ се оказва по-ефективен израз от командата: „Приготви се!“
Много родители очакват, че децата ще забележат притесненията им и ще ги подкрепят. Но малчуганите усещат, че нещо с възрастните не е съвсем наред едва, когато те избухнат. Затова е добре да се успокоите, да поемете дълбоко въздух , а защо не и да направите малка пауза. След това да разберете какви са вълненията на децата. В края на краищата в отпуск сте – защо да не се поотпуснете?
Какъв е идеалният отговор на въпроса: „Кога най-сетне ще пристигнем?“ Лошата новина е, че такъв отговор можем да дадем само в края на пътуването и той е: „Пристигнахме.“ - Но за всички ще е по-леко, ако все пак опитате да обясните достъпно как ще протече пътешествието и колко дълго ще продължи. Можете заедно да проследите маршрута по картата и да отбелязвате всяка спирка по пътя си.

Изобщо въпросът: „Кога ще пристигнем?“ не е свързан с продължителността на пътуването, той просто е знак, че търпението на детето е изчерпано.

Не пречи да съчувствате: „Скучно ти е, нали?“ и да предложите някаква игра: „На какво ти се играе? На футбол? А с кого?“.
Няма защо да се притеснявате, че тръгнал в тази посока разговорът още повече ще засили разочарованието на хлапето: когато чувствата са изказани, напрежението се „разрежда“, защото родителите проявяват солидарност с детето си. Всеки цени проявите на разбиране. Изобщо методът на съчувствието е приложим при всички отегчени пътници, независимо от възрастта.

Спри-тръгни
Ако искате да намалите поводите за недоволство, трябва да се погрижите да осмислите всички етапи на пътешествието с много почивки и да приспособите своя план към ритъма на децата. Тогава те ще успеят и да поспят и да похапнат в обичайното за режима си време – скуката, съчетана с глад не води до нищо добро. Трябва и да сте по-снизходителни, можем да разрешите игра на таблета или повече лакомства.

Най-хубавото време в годината
Обикновено имаме големи очаквания за отпуската си: ще разполагаме с много свободно време, две седмици на абсолютно щастие. Но знаете, че не се случва така. Е, има изненадващи, приятни събития, които семейството преживява заедно. Децата ги помнят дълго. Но за да има хубави спомени, трябва отрано да решите какво очаквате от семейната ваканция - не е зле да определите и някой от дните, в които мама ще може да се наслади на почивката в усамотение и в друг - таткото.

Материала подготви Янка Петкова

Още по темата можете да прочетете в С дете на път.

Автор: Веселина Гарчева

Представяте ли си да дадете 4-месечното си бебе на ясла? За България не само е невъзможно, тъй като децата ги приемат над 1 година, но и обществено неприемливо. Аз обаче живея в Испания, където отпускът по майчинство е точно 4 месеца. След това се оправяш сам: или разчиташ на баби и лели, или наемаш гледачка или записваш детето на ясла. Нашите баби и лели, за съжаление, са на 2500 км. Гледачките пък са скъпи. И така, притисната от обстоятелствата, се видях принудена да дам 4-месечното си бебе на ясла. Шок и ужас обзеха душата ми българска. Как ще оставя толкова малко дете в чужди ръце? Никой няма да го гледа като мен! А ако си помисли, че не го обичам?!

Добре, че имаше адаптационен период! За себе си казвам, не за бебето. Заведох го първия ден със свито сърце. И дума не стана да оставам, взеха го и ме отпратиха. Той нищо не усети, аз бях готова да рева с глас. Едва изчаках да мине единият час, за да си го прибера. А то, детето, си беше съвсем добре, спокойно и усмихнато, все едно въобще не сме се разделяли.

Същото се повтори в следващите дни, като постепенно удължавахме престоя. След две седмици вече го оставях цяла сутрин, а аз бях значително по-спокойна. Уверих се, че преподавателките си знаят работата и че за детето ми ще се полагат добри грижи. Факт е, че в групата имаше само 8 деца. Имаше още една група от 1 до 3 години. Там бяха 15. За двете групи се грижеха 3 преподавателки. Истината е, че това е лукс и тук. Дължи се на факта, че живеем в малко село. В близките градове групите са по 25 деца, като не за всички има места. Много родители са принудени да плащат за частни детски градини. Познато звучи, нали?

Никога не съжалих за решението да го дам толкова малък на ясла. Напротив, смятам, че е едно от най–добрите решения, които съм взимала. В нашата селска детска градина отношението към децата беше изключително. Нямаше ден, в който преподавателката да не изпращаше сина ми с целувка. Все пак го бяха отгледали от бебе. Бяха го хранили, повивали, приспивали. Там се научи сам да яде и сам да се облича. Заниманията в градината бяха насочени към поощряване на психомоторното му развитие на всеки възрастов етап. Синът ми един път не заплака, когато го оставях. Всъщност, като се замисля, плака няколко пъти, но като си го взимах.

И най-хубавото: беше в група със свои връстници, което му помогна изключително много в развитието на общуването. Когато дойде време да започне училище, всички заедно преминаха от единия етап към другия и стресът беше минимален.

На училище тук се тръгва в годината, в която детето навършва 3 г. Учебната година започва в началото на септември и завършва в края на юни. Мартин е роден през октомври, тъй че още не беше навършил 3 години. Не можех да си го представя. Свиваше ми се сърцето, като си помислех, че трябва да стои затворен в класната стая по няколко часа, да седи на едно място и да внимава. Че той не можеше да стои мирен повече от 5 минути! Оказа се обаче, че не е толкова страшно. Не съм присъствала в час, но предполагам, че редуват статични занимания с движение. В голямото междучасие ги извеждат на двора. Мартин никога не се е оплаквал. Напротив, през ваканциите му доскучава и скоро започва да пита за училище.

Началното образование тук е разделено на два етапа - от 3 до 6 години е нещо като подготвителен курс. На 6 години започват първи нормален клас. Макар и подготвителни, първите 3 години съвсем не са тип занималня, а училище в истинския смисъл на думата. С учебници и тетрадки, които ни струват над 120 евро. Образованието е безплатно, но материалите не са. Отделно купуваме престилки, моливи, боички, лепило, чаша за вода, кърпа за бърсане на ръце. В първата година голяма част от времето се отделя, за да ги научат на самостоятелност – да си обличат и събличат престилките, да ги закопчават, да ги закачват на закачалки, да си мият ръцете и да ходят сами до тоалетната. Освен това започват да учат числата от 1 до 4 и някои букви. През втората година се учат да броят до 10,  да разпознават гласните, да четат и пишат. Не се очаква от тях да могат да четат добре, но учителките се стремят да им вдъхнат увереност. Преди да започнат да пишат, ги научават как да движат правилно ръката и китката. Това става чрез редица упражнения, като например низането на големи дървени мъниста на гердан. На децата им е много забавно. Освен това ги учи да броят и да създават поредици от цветове и форми.

Отскоро обучението е двуезично – на испански и английски, като часовете са разделени по равно. Имат по една учителка за всеки език. Учат ги на песни, разказват им истории, водят ги на екскурзии. Съвсем наскоро бяха организирали представяне на местната полиция, на което децата се запознали с работата на полицаите, видели полицейските кучета, коли и даже хеликоптер. Мартин си дойде много развълнуван този ден.

Всички празници се отбелязват подобаващо. За Коледа организират училищен концерт в местния културен дом, на който канят родители и роднини. Преди самото Рождество излизат с учителите си по улиците и пеят коледни песни. Правят малки подаръчета за Деня на майката и бащата. Организират им даже и “уроци“ по готвене. Наскоро правиха плодова салата. Всеки трябваше да занесе по един плод. Учителките им показали как да ги нарежат. Няколко дена след това 4-годишният ми син току забягваше към кухнята, хващаше някоя неизмита ябълка или портокал, нож и дъска и нагледно ми показваше, че може да ги нареже, без да си отреже някой пръст. Слава Богу, засега не сме тичали до болницата!

Убедена съм, че ранното тръгване на детска градина и училище повлия много положително на развитието на сина ми. Струва ми се много по-добър вариант от гледането на детето вкъщи, дори майката да има тази възможност. Градината, и в последствие училището, го научиха на самостоятелност, развиха уменията му така, както аз сама трудно бих го постигнала. И най-важното - дадоха му социални умения, които ще са му от полза цял живот.

Препоръчваме ви още:

Защо холандските майки са най-щастливи
На детска градина в Швеция
Как канадците отглеждат децата си

В София - фестивали по парковете, а на морето - плажовете вече се пълнят с хора, температурата на морската вода вече е над 22 градуса, а на 20-ти юли обещават да открият големия аквапарк до Созопол... и замирисва на море!

За цялото семейство/за родители:

24,25.06.2017 -София Диша 2017 - Детската програма на фестивала

Лятна културна програма на открито на Столична Община

25.06.2017 -Радио Парк Фест - Южен парк - програмата е двудневна, детската програма е в неделя.

0-3 години:

23.06.2017 - Детското развитие от 0 до 3 г. - Мега мол

24.06.2017 - Вашите въпроси към педиатъра - Bulgaria Mall

26.06.2017 - Йога за деца кани малчовци над 2 г - Детска къща Момо

 27.06.2017 - Първите 40 дни - The Mall

28.06.2017 - Излизането по майчинство - The Mall

СЦЕНА

25.06.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала



25.06.2017 - КОФИЧКА С ЛОПАТКА - Столичен куклен театър - салон Гурко

25.06.2017 - Детски куклен театър в Сердика център

28.06.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон Гурко

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

24.06.2017 - Лятна занималня в Детския център на Столична библиотека - безплатна - всеки вторник, четвъртък и събота

24.06.2017 - The Fairytale Hour: The Little Red Hen - Mary Eton

24.06.2017 - Саксии с цветя - арт ателие за деца от 2 до 6г. - Под дъгата

25.06.2017 -Лятно издание на "Кой е по-по-най" с водещ Къци Вапцаров - Мега мол

25.06.2017 - Представяне на "Вълшебна книжка" на Светла Иванова - ще практикувате йога и ще се разходите с "Вълшебна книжка" и героите й до Индия.

25.06.2017 - Уейв и скейтборд урок с Крис Драгошинов - Decathlon - Подуяне

СЦЕНА

24.06.2017 - Синбад и съкровището на седемте кралства - Театър Възраждане

24.06.2017 - Каша за душата или коледно друдже в бакалницата - The Art Foundation

24, 25.06.2017 -ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА - ЗА ДЕЦА -  Софийска опера и балет - камерна зала

24, 25.06.2017 - Жабокът принц - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов

КИНО

Детската програма на кината

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

24.06.2017 - 5kmRUNKIDS - Южен парк

24.06.2017 - Детско научно пътешествие: Приключение във Вълшебната градина - Ботаническа градина Борика

24.06.2017 - Scratch Day за деца и родители - Компютърна академия It Step

24.06.2017 - Нарисувай се в герой - Деца в гараж

25.06.2017 - Карална лаборатория №нав5 - парк Заимов

03-07.07 -  Зелено лято за приключенци - уроци на открито, разнообразие от приключенски игри, планинско водачество, много движение, приготвяне на здравословна храна сред природата, конна езда, изобразителни и приложни изкуства и много други - от Медиа - образователен център.

Лятна ваканция в Лекси - всяка седмица от понеделник до петък - състезания, пикници, забавни научни занимания, рисуване на открито, ще се научим как да си направим кукли за куклен театър и ще сме чудни приказни създания - всеки петък - разходка сред природата.



Лятна академия по програмиране - MindHub Summer Camp -  иновативна академия по програмиране с много забавления и игри, подходяща за деца на възраст от 6 до 11 години!

Арт ваканция!!! - Арт клуб Рояна - през цялото лято, от понеделник до петък -  това е царството на боите и четките. Заниманията се редуват - приложни и рисувателни, за да опитат децата цялото многообразие от техники и материали – от стъклопис и декупаж, през рисуване върху текстил, моделиране с глина, папиемаше, пясъчни релефи, работа с филц до рисуване с акрилни бои, акварел, въглен, колажи и др.

СЦЕНА

24.06.2017 - Машината Ян Бибиян - Театър Ателие 313

24.06.2017 - Концерт на Детски госпъл хор - STUDIO 5

25.06.2017 - История за чайка и банда котараци - Столичен куклен театър - салон Гурко

25.06.2017 -Том Сойер - Малък градски театър (Зад канала)

КИНО

Детската програма на кината

Предстоящи събития:

30.06.-02.07. 2017 - Здравей - фестивал на здравето и спорта 2017 -Южен парк -  Детската програма

01,02.07. 2017 -Споделете музиката - детската програма - парк Врана

01-16.07. 2017 - Опера на открито - парк Военна академия - програмата на детските опери

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе.
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Автор: Янка Петкова

През 70-те години на миналия век, в родния ми квартал „Гагарин“, дружно и неинтегрирано живеехме българи, турци и цигани.
Ние, децата, ежедневно катерехме баира, където една циганка продаваше много хубави захаросани ябълки и шекер пръчки. На връщане се отбивахме до турчина, който печеше най-вкусните семки.
Често ходех на гости на съседката Гюляр да й видя атлазения чеиз. Майка й всеки път го вадеше, без да протестира и ни показваше какво са пратили роднините от Турция.
Случваше се някоя вечер старият циганин, от долния край на улицата, да се напие и да подгони жена си, но събудени от гюрултията бащите ни всеки път скачаха да ги разтърват.
По празници се черпехме с козунаци и баклава и през ум не ни минаваше, че сме различни.

Разбира се, присъствахме на сюнета на съседчето през две къщи. Беше голяма олелия. Майка му припадна. После цяло лято го пазехме, защото ходеше с една рокля (по без гащи) да зарасне раната от обрязването.
Най-весели бяха турските сватби, които наистина продължаваха по три дни. Ние, българчета, циганчета и турчета бяхме наредени отпред, да не изтървем бонбоните и локума. Никой не ни гонеше, на никого не пречехме.
Майка ми, като единствена медицинска сестра в махалата, биеше инжекции и мереше кръвно наред, без оглед на етническата принадлежност.

Така мирно и весело си съществувахме, докато не решиха да сменят имената на част от съседите ни. В тоя период един колега на баща ми, турчин, отишъл да му се извини, защото си избрал името Петко, от един лист, който му дал партийният. Той се сетил за моя татко и решил като ще е българско, поне да е на хубав човек. Баща ми много се впечатли.

След време същият Петко дойде да го помоли да му продаде колата ни, защото заминава за Турция. Баща ми не спа цяла нощ. Неудобно му беше да откаже на адаша си, но пък и как да продаде колата. Ние я бяхме купили от един герой на социалистическия труд, който пък си взе Фиат. Даже си изтеглихме вноската, на която щеше да й дойде реда след 10 години. Не можахме да помогнем на Петко. Но го изпратихме. Като тръгваше, мина с колата на роднини, натисна клаксона да даде знак и отмина. Изпратихме още няколко такива коли. Пълни с хора и багаж. Децата, с които играех всяко лято, гледаха объркано как им махам за сбогом.
После някои се върнаха, но вече се разминавахме сконфузено и избягвахме да се поглеждаме.

Иначе животът си вървеше почти по старому. Циганинът от долния край се напиваше и биеше. Жена му се отбиваше от време на време у нас да се оплаче. Влизаше направо вътре, вратите вечно бяха разтворени. Черпехме я по една инка и я слушахме, докато й олекне и тръгне тромаво към къщи. Кварталното време беше спряло.

След някоя и друга година научихме от телевизията, че в София е победила демокрацията. При нас по нищо не се усещаше. Карахме си по старому.
Междувременно започнах работа като учител. Имах приятелка, която преподаваше в училище за деца с умствено изоставане. Така ги наричаха по онова време. Там обаче умствено изоставащи деца нямаше, беше пълно с циганчета, които започнахме да наричаме роми. И понеже обществото се беше отворило за проекти, финансирани от всякакви фондации, в това училище на ромчетата им осигуряваха безплатно дрехи, обувки, храна… портокали. Класните стаи бяха оборудвани с касетофони, да се веселят, нали са темпераментни. За учене изобщо не ставаше дума. Ромчетата обаче не ходеха на училище. Бяха се научили да се появяват само когато се раздават помощи.

Моята приятелка трябваше да прави домашни посещения, да ги агитира да не спират „образованието“ си. Веднъж ме помоли да я придружа. Не й отказах – тя ювелирна миньонка, руса и бяла, как да я пуснеш сама в квартал „Филип Тотю“, както героично се наричаше местното гето. Отидохме насред работния ден. Естествено заварихме сватба ( и ние като принц Чарлз в Столипиново). От човек на човек разбрахме в коя барака живее въпросният ученик. Озовахме се в двор, по средата беше клекнал един ром и чоплеше семки. Предположихме, че е бащата и попитахме за Асен. Той не можа да се сети, кого конкретно имаме предвид, но махна неопределено и каза, че сигурно е на сватбата. Там беше. Като ни видя, много се зарадва и каза, че ни били хубави часовниците. При тая парола двете с приятелката ми веднага ги свалихме и прибрахме в чантите, които стискахме откакто навлязохме в квартала. Асенчо нищо не обеща, но като казах, беше радостен да ни види.
А ние отидохме да удавим глупостта си в алкохол, разсъждавайки върху пълното безсмислие на подобни акции.

След време започнах работа в местното частно радио. Търсехме финансиране и разбрахме, че една от възможностите е да работим по проект. Медийните проекти обаче задължително бяха свързани с интегриране на малцинствата. Помня, че в продължение на 6 месеца, веднъж седмично, четях някакви доклади и статистики за международното положение на ромите. Бяха ми ги предоставили от фондацията, която даваше парите. Това беше часът, в който дори отявлените фенове на радиото ни сменяха честотата. Най-безсмислената инвестиция, от която съм била част.

После, по един друг проект, пак за малцинствата, се запознах с местния ромски младежки лидер. Щяха да организират курсове сред младите ромки за оказване на първа помощ и да работят като един вид медицински сестри в кварталите. Момичетата завършиха курса и се ожениха (тези, които не бяха успели). Младежкият лидер пък уби човек и влезе в затвора. Но ромската интеграция не спря и за миг. Покрай нея въпросното малцинство научи, че да му бъде давано е задължение на всички останали. Усъвършенства се в искането на помощи. Знаеше за социални придобивки, за които не бях чувала.

Дочакахме и първия ромски протест – на работещите в чистотата. Не че нещо специално, но не им харесваха заплатите. Ние пък не им харесвахме чистенето. Социалните служители пропищяха от агресивни ромки, които висяха с все дечурлига по цял ден в службата им, за да си търсят парите, които всъщност им се превеждаха по банков път. Накрая ги научиха да работят с банкоматите.
Ние през това време продължавахме да ги интегрираме. Не за друго, защото ни плащаха. Накрая ги интегрирахме толкова успешно, че беше невъзможно да ги свалим от гърба си.

Сетих се за всичко това покрай новините напоследък. И аз съм участвала в тази интеграция....
 
Иначе в стария ни квартал няма никакво етническо напрежение. То няма и хора. Всички отдавна се разбягаха.

Снимка: интернет

Още истории можете да прочете във Васко Белия, Толерантност в действие и Не е моя работа.

Автор: Тамарa Чакърова

Сбогувала се със свито сърце с ухайната слънчева Сицилия, кацнах във Верона. Погледа ми обхванаха ширналите се поля на региона Венето, където равните терени открай време бяха завладени от господстващите тук царевични ниви, лозя и киви-насаждения.

Уморена от пътуването и малко тъжна, мисълта ми се разведри от спомена за типичния тукашен коктейл Сприц* (равни части просеко и аперол, газирана вода, резенче портокал и зелена маслинка). Почувствах се задължена да изпия един. На веронската пиаца деле ербе накъдето и да се обърнех виждах всякакви хора, седнали и прави, държащи в ръка тумбести чаши със столчета, пълни с приятно оранжевата течност. Галантен сервитьор ми поднесе моя Сприц, заедно с чипс, соленки и маслини. Удоволствието от аперитива, тълпата наоколо, и местната архитектура ме караха да осъзная реалността – вече бях в Северна Италия.

Оперният сезон събираше цял свят със сцената си в Арена ди Верона, на която пресъздаваха “Аида”, „Набуко”, “Кармен”, “Тоска” и “Риголето”. По този повод и аз често вкусвах от вечерната празнична атмосфера на града на Ромео и Жулиета. Прекрасната скалигерска* Верона, но никакъв случай не изчерпваше северно-италианските ми преживявания.

Пътуването ми по езерото Гарда започна с панорамното градче Наго. От терасата му от хълмове, седнала на плато сирена и чаша червено трентинско вино “Терол дего”, не смогвах да се наситя на гледката, в която Сарка се вливаше в най-голямото италианско езеро (Гарда). Пътуването ми продължи на корабче, от което преживях морето от сърфове, интензивния ландшафт на падащите директно в езерото алпийски склонове, прекрасното градче Лимоне с каменните му цитросови градини и завърши в Малчезине* – в ресторанта на братята близнаци Карло и Стефано. С колежката ми Сузи не скрихме изумлението си, когато на масата ни кацна нещо подобно на летяща чиния, под чийто капак се мъдреше мешаната ни рибна скара. Между кралските скариди, миди, калмари и сепии, се открояваше специалитета от езерото Гарда – лаксовата пъстърва, току-що уловена от сините му кристално-чисти води.

Долината на реката Сарка като че ли гъмжеше в плодородието си. В него се раждаха вината “Марцемино” и “Вино Санто”, но и много добри грапа и зехтин. В продължението си тя ме отвеждаше до друга долина – тази на реката Адидже. На север, по протежението на прочутата река, пейзажът се опваше в наситената зеленина на ябълкови градини и лозя, които нашепваха местните сортове Лаграйн, Вернет, Блаубургундер, Мерло, Каберне, Шардоне...

На гости на братовчедка ми в Тренто бях посрещната със специалитета – кнедли с шпек. С мъжа й пък седнахме на отлежала нашенска гроздова, стигайки до извода, че и тук успешно я докарват. Само дето не знаят, че ракийката най се услажда със салата, а не покрай кафето след вечеря.

Пътят на виното ме отведе бавно в Алпите – в света на достойните за възхищение в красотата си Доломити, но и на ладинците*, които ме прехласнаха със собствения си неразбираем език и с кулинарните си способности. Госпожа Паола всеки път ме изненадваше с нов специалитет. Веднъж невероятна сочна лазаня, друг път брускета* с горски гъби, после плато с месни мезета и ароматен шпек. Виното й беше от най-класните трентински, от които аз си избрах “Лаграйн” от градчето Марко.

Не пропуснах да разгледам и най-прочутите ски курорти в италианските Алпи – Моена, Канацей, Волкенщайн, Сен Улрих... Сирената им бяха алпийски – пресни или отлежали, но с множество достойнства. Връзваха се идеално в солените щтрудели към спанака и зеленчуците, но и към невероятните вина.

Мощната, сърцераздирателна картина на Доломитите се изгуби зад гърба ми и аз забравих за нея, пристигнала в Болцано – столицата на Южен Тирол. Първото, което ми се прииска да опитам, на възпетия от Гьоте овощен пазар, не бяха плодовете. Обонянието ми привлече щандчето за наденички и кренвирши в немско-австрийски вариант. Бореща се с апетита си, се довлякох до площада Валтерплатц и поседнах в най-елегантното кафене. С чашата си Лаграйн получих красива малка чинийка с три кръгли хапки от черен хляб, украсени елегантно с крема-сирене, салам, таджиаска маслинка* и зелена салата.

Не спирах да се възхищавам на италианците в изкуството им да предлагат стоката си невероятно елегантно, но и табиетлийски. Във всеки бар аперитивът, виното и бирата се предлагаха с апетитни хапки и мезета, които допълваха вкуса на напитката. Аз се възползвах през цялото време с огромно удоволствие от тази традиция.

Минавайки през градовете Басано дел Грапа и Маростика, докосвайки се до реката Брента и прехвърляйки отново границата между регионите Трентино и Венето, си мислех, че венецианците са сериозни пиячи. На почит тук бяха всякакви ракии, вина, просеко, но най-вече силно алкохолни аперитиви. Мислите ми бяха потвърдени на Паладианския мост* в Басано, където пред грапа-продавницата се тълпяха младежи с коктейли в ръка. След като и ние с колегите ми не пропуснахме традиционния аперитив, си избрахме уютно ресторантче до стария мост. Там вкусихме от големите миди “капе санте”, запечени със зехтин, чесън и кашкавал, но и от прочутата тук риба треска, сварена в прясно мляко, забъркана с чесън и свежи подправки, и поднесена върху филийки франзела. Разговорът ни беше насочен към околността. Средновековният Басано дел Грапа не беше само град на грапата, но и на белите аспержи, керамиката и италианската храброст. Маростика пък, събираше почитатели не само за партията шах с живи фигури в центъра си, но и с черешовия фестивал.

Отново трябваше да се кача на самолета със свито сърце. С носталгия гледах отгоре езерото Гарда и “Венецианската риба”. Този път настроението ми се разведри от очакването за дома и за родните кебапчета.

*сприц – аперитив известен в цяла северна Италия, произхождащ от региона Венето.
25 мл. просеко (пенливо бяло вино), 25 мл. апереол (аперитив, подобен на кампари), 50 мл. газирана вода, резенче портокал, зелена маслинка забодена на дървено шишче.

*Скалигери – благороден веронски род – владетели на голяма част от Северна Италия през Средновековието.

*Малчезине – град на източния бряг на езерото Гарда, в подножието на най-високия връх на Гарда - Монте Балдо.

*ладинци – стар алпийски народ, наречен по тези места ладинци, а в швейцарските Алпи ретиери. Запазили са езика си, който е ретроромански. В автономните региони Трентино-Южен Тирол ладинският език е един от трите официални езика, заедно с италианския и немския.

*брускета – брускета е препечена филийка хляб, полята със зехтин. Като традиционна се е утвърдила също вариацията с кубчета пресни домати, чесън и босилек. Съществуват множество варианти на брускетr, запечени с различни местни продукти и кашкавал.

*таджиаска маслина – сорт маслини, виреещ в италианския регион Лигурия и по-специално около градчето Таджиа. Дребен сорт, чийто цвят остава тъмно кафяв. Вкусът на таджиаските маслини е много мек и ароматен.

*Паладианският мост в Басано дел Грапа – дървен мост, свързващ двата бряга на реката Брента в града, построен през 16 в. от известния архитект на региона Венето – Андрея Паладио.

За кулинарните приключения на Тамара можете да прочетете и в Сицилиански шок, Матанца - кървавият танц на рибата тон и Кус-кус с риба по сицилиански.