Ежедневието с деца може да постави на изпитание и най-коравия стоик. Понякога е трудно да предскажеш, какво ще ти причинят детската инициативност и въображение. Но едновременно с това разбираш, че границите на търпението ти са твърде разтегливо понятие. Особено, когато ги прекроява малкото ти сладко детенце.

Едвард Мунк, „Викът“ 

Лаптоп от епохата на абстракционизма

Когато детето и котките работят в екип

„Изрично казах, че ми трябва брашно от лимец! Това много се пилее!!“

Вариации на тема: „Червилото на мама“

„За обяд ще имаме пържени чехли с гарнитура от пижами и плюшено мече.“


"Винаги съм казвала, че оризът се чисти най-лесно на пода!"

"Днес ми е ден за пране!"

"Да изхвърлим ненужните памперси и…пакостници!"

„Точно тези ботушки си бях харесала!“


Трошенето на царевични пръчици изморява.


Котката на любителя на стикери



SPA процедури за вечна младост


Когато те връхлети ненадейно вдъхновението

Ефектът от шопинг терапията

 Материала подготви Янка Петкова

Още забавни фотогалерии:

Радостта на първородните в няколко красноречиви кадъра 
14 снимки на хора, които живеят по собствените си правила 
15 доказателства, че мъжете не порастват

Автор: Роня Михайлова

Преди около година и половина, изтерзана от меко казано неприятна работна среда, доста домашни задължения и неясно бъдеще, реших да се разтуша, както често правя, с филм. Но този път проявих малко смелост и излязох от обичайното холивудско-европейско лоно и реших да отида на Изток и да изгледам корейски филм – без очаквания, с леко скептична нагласа, че може нищо да не разбера от тъй далечната култура.  Е, така се започна. Оттогава съм изгледала много продукции и повечето дълбоко са ме впечатлили. Филми, драматични сериали, музика, кухня, а сега стигнах и до курс по езика. Вече знам, че това е световна тенденция и аз не откривам „топлата вода“, но пък е толкова зарибяващо... Вълната си има име и е добре подкрепена от държавата, която отделя от БВП (брутния вътрешен продукт), за да развива тази култура.

Ето и кратко определение от Уикипедия:

Корейска вълна или Халю (Хангъл: 한류; Ханча: 韓流; коригирана романизация на корейския език: Hallyu) е неологизъм, описващ разпространението на южнокорейската култура извън пределите на Република Корея, след 90-те години на миналия век. Халю вълната се разпространява под формата на кей поп и корейска драма, „заливайки“ първоначално пазара на Източна Азия, а с разпространяването на интернет и социалните мрежи и платформи, достига до широка публика от целия свят...Макар първоначално феновете да се увличат по музиката и идолите, постепенно цялата култура на страната започва да става обект на интерес за тях.

Халю, естествено, си има неизброимо количество фенове из всички страни в азиатския регион, но не по-малко са феновете й в Латинска Америка, САЩ и Европа. И не, не става въпрос за кратка модна тенденция, макар че повечето „зарибени“, които познавам и са увлечени по вълната с к-поп изпълнители (сладки момчета и чаровни момичета), са тийнейджърки и жени. И не че е толкова важно, но има много корейци с над среден ръст. За по-младото поколение водещ е интересът към К-попа с типичния му антураж – пеещи и танцуващи изпълнители със запомнящи се музикални теми, интересни прически, цветни и впечатляващи модни дрехи, много добра хореография, подплатени от мощно развита развлекателна индустрия, мърчандайзинг, фен клубове и не на последно място – талант. Последван е от увлечение към филми с по-тийнейджърска тематика, в които често участват и част от к-поп изпълнителите. А за нас, от следващото, не толкова тийн поколение, са драмите (а защо не и музикалните изпълнители?) с  чудесно написаните сценарии (за мен е важно, че няма глуповати, изстискани от пръстите диалози, а често е добавено и много тънко чувство за хумор), прекрасна  и запомняща се актьорска игра, някои задължителни елементи (като носене на герой на гръб, често сложни взаимоотношения между герои с много вътрешни терзания) и поуки, но винаги оставащо чувство, че не всичко е черно-бяло и носи някаква необяснима с думи дълбочина на усещанията.

Понеже в повечето филми задължителен елемент е храната, не е случайно, че следващата точка в „харесването“ е кухнята – домашно и красиво приготвена, разнообразна и поднесена в малки купички, която се яде и споделя между цялото семейство, приятели и гости – от деца до възрастни. Все още не съм се запознала подробно с нея, но хората, които са я вкусвали, я харесват. Може би до нашите „манджи“ се доближава и вездесъщото „кимчи“ - кисело зеле, което се използва като гарнитура към повечето блюда. Как да не опиташ? И да, някои от нас, с по-голяма цифра в ЕГН-то, са пробвали и първия „рамен“, който се появи на българския пазар, известен като оризови спагети, приготвени набързо за студентски обяд/вечеря. То и в Южна Корея си е ядене за по-бедните слоеве от населението,  но това не му пречи и да е знак за бунт срещу някои елитарни кръгове, които го намират за „плебейско“. 

Една по-задълбочена проверка из интернет показа, че в  България корейската вълна си има последователи, като се започне от културни институции, специалност в университет, блогове, форуми, фен клубове и всички ги обединява интересът към тази култура. Плюс е, че в последните години, вече няколко училища предлагат паралелки с корейски език. Това само доказва, че едва ли всичко се изчерпва с добре дирижираното модно увлечение.

А аз и досега не мога да дам напълно смислено обяснение, защо тотално се зарибих – дали е някакъв вид бягство от реалността (въпреки че проблемите там не са по-различни от проблемите тук и хората не живеят по-лесно), дали заради красивите гледки, чаровни актьори (вече различавам лицата им), добре развитите технологии. Южна Корея и България са първенци в света по проникване на интернет със скорост от 4 Mbps, като и в двете страни 96% от уникалните IP адреси се радват на връзка със средна скорост, която надвишава този праг*. Дали и това ни доближава до тях  или заради дълбочината и неоспоримата източна мъдрост, която тази култура носи? Не знам, но тенденцията продължава и аз с нея, напред в корейския език...

*Доклад на State of Internet на Akamai за третото тримесечие на 2015 г., информация от новинарски сайтове.

 Прочетете още:

12 любими двойки от екрана

Да ходим или да не ходим с тийнейджър на Хамлет

Защо китайчетата не обичат летните лагери

Любимото време на малчуганите настъпи. За да е лятото безкраен празник, ние трябва да им осигурим безопасна среда.

Най-малките

Сезонът предоставя чудесна възможност за „зареждане“ с витамин D. Дори да е на седмици, мъничето може да прекарва времето си навън. В горещите летни дни обаче подходящото време за разходки е преди 10 и след 17 часа следобед. Търсете сянката на дърветата. Тентите и чадърите от полиетилен не са добър вариант при безветрие, защото създават „парников ефект“ и под тях е още по-горещо.

Сега му е времето за въздушни бани – можете да оставяте бебето голо за няколко минути, започнете с 10 и постепенно увеличете до половин час.

Не пестете и водните бани. В горещите летни дни обливането с  вода (с телесна температура) може да е 2-3 пъти дневно. Друг вариант е обтриването с влажна кърпа, така ще улесните топлообмена на бебето. В тази възраст детските басейни не са добра идея. Детето е нестабилно, заради меките им бордове и водата не е достатъчно чиста.

Следете дали бебето се поти. В първите месеци терморегулацията е все още несъвършена и дори при температура между 25-28 градуса мъничето се поти обилно. Кърмете често или давайте вода. В най-горещите дни водата е необходима дори за изключително кърмените бебета. Така ще избегнете дехидратирането.

С какво да го облечете – едно тънко боди от естествена тъкан (памук, лен) е напълно достатъчно. Светлите дрехи, в пастелни тонове, са за предпочитане, защото не привличат слънчевите лъчи и насекомите. Шапката с широка периферия е задължителен аксесоар, ако сте на открито, но трябва да е от лека, дишаща материя.



Осигурете защита на кожата

Въпреки че слънцезащитните продукти не са препоръчителни за възраст под 6 месеца, те са абсолютно задължителни за по-големите деца. Изберете козметика с най-висок защитен фактор - (SPF 50 ), водоустойчива. Важно е на етикета на продукта да е указана защита от UVA и UVB лъчи.

Как да нанасяте слънцезащитния крем

- около половин час преди излагането на слънчева светлина, за да има време да се образува защитен слой по кожата. Не пропускайте устните, ушите, ръцете, ходилата, раменете и врата.

- нанасяйте продукта обилно;

- подновявайте го на всеки 2 до 3 часа. Ако детето се изпоти, нанесете наново.

- мажете детето при всяко излизане от водата.


Пазете очите

Надеждна защита от вредните ултравиолетови лъчи могат да осигурят слънчевите очила с гарантирана UV протекция. За препочитане е да ги купите от оптика. Ако детето е прекалено малко и не може да носи очила, вариантът е шапка с широка периферия. Слънчевите очила за деца трябва да са със защитен фактор „3“ и „4“, което отговаря на най-силното слънчево излъчване. Освен това те трябва да са безопасни (направени от хипоалергенен материал), функционални и удобни (с гъвкави дръжки) и добре да прилягат на детската глава, за да не пропускат лъчи отгоре или отстрани на рамката.

Здравей, море!

Сприятеляването с водата е новото преживяване за хлапето през лятото. Ако искате запознанството с морето да донесе само приятни емоции, ще трябва да се съобразите с правилата за безопасност:

- убедете си, че водата е чиста, с равно пясъчно дъно;

- влизайте в морето, когато то е абсолютно спокойно и няма вълнение;

- дълбочината не бива да е повече от 50 см. Трябва да сте сигурни, че няма участъци, в които тя рязко се променя.

- уверете се, че във водата няма медузи, миди и други ракообразни.

Не бързайте да потопите мъника във водата веднага, нека сприятеляването става постепенно. Можете да отидете до брега с кофичка и лопатка, да построите замък от пясък, да съберете миди. После идва ред на гоненето на вълните и мокренето на крачетата. Едва след като видите, че мъникът спокойно прави стъпки във водата, можете да го заведете по-навътре. Добре би било да е снабден с пояс или спасителна жилетка – мокрото дете може лесно да се изплъзне от ръцете ви.

А ако детето се страхува?

Не бъдете настоятелни с предложенията да докосне водата или да намокри крачетата си. Водни процедури могат да се правят и в надуваемия басейн.

Привлечете вниманието на мъничето върху забавляващите се край водата деца. Помогнете му да се включи в тяхната игра, ако се налага - поиграйте заедно с него.

Покажете му собственото си удоволствие от съприкосновението с водата. Нека свикне с мисълта, че тя е нещо приятно и носи веселие.

Обяснете на детето, че с пояс или жилетка може да се чувства в безопасност. Покажете му деца, които ги използват и се забавляват.

Не подценявайте излизането от водата. То също трябва да бъде съпроводено с положителни преживявания. Не принуждавайте детето да стои на едно място след къпане и да не мърда увито в огромна хавлия. Разбира се, то трябва да се подсуши, но ако моментът се проточи, ще се отегчи и ще свързва излизането от водата само с неприятни емоции.

Материала подготви Янка Петкова

Почетете още:
Какво учат децата, когато е мръсно и опасно 
Мамо, скучно ми е 
Златните правила за безопасност

Напомняме, че сега е идеалният сезон за закаляване на бебето.

Автор Нина Любенова

Когато тичаш по коридорите на спешното с умиращо дете в ръцете си, се питаш, защото всички се надпреварват да ти обясняват за известни и недотам известни методи и схеми за захранване, пюрета, каши и пелени... Но никой, абсолютно никой, не ти обяснява как да реагираш адекватно в спешна ситуация, за да спасиш живота на детето си.

Шокът от изживяното е голям и въпреки че минаха години, мога и днес, в най-дребни детайли, да разкажа за всяка една алергична реакция на сина ми. За страха, за чувството на безпомощност и за пълната липса на информация (въпреки че говорих с много лекари) какво следва оттук насетне и какво да направя, ако се случи пак.

Никой не е застрахован от алергии. Проявяват се при захранване, при прием на лекарства, досег с животни, летливи съединения, прах, полени или ужилване от насекоми. Алергените преминават през кърмата, за това невръстните бебчета също са обект на алергични реакции от първите дни след раждането си.

Какво представлява алергията?

При първа среща с всичко от заобикалящата среда, тялото изгражда имунен отговор. Алергията е именно естествен имунен отговор, който може да е изграден още по време на бременността след 20 г. с., когато всичко достига до бебето през плацентата.

Алергичните реакции биват два типа:

Бърза реакция - проявява се непосредствено след досег с алергена до 2 часа. Такива са обриви, подуване, зачервяване, уртикария, оттоци, затруднения в дишането, хриптене, кашлица, повръщане на фонтан, сърбежи, обилен секрет от носа придружен с кихане и/или сълзене и зачервяване на очите, трудности в говоренето, ускорен пулс, тревожност, замаяност, загуба на съзнание, пребледняване или твърде зачервено лице.

Бавна реакция - проявява се от 2 до 48 часа след досег с алергена. Изразява се в силни болки в корема, диария, кръв в изпражненията, спад в теглото, екземи.

Какво да правите?

В случай на по-лека реакция, като локално слабо зачервяване или лек обрив, както и при констатиране на забавена реакция, свържете се с педиатъра на детето за съвет и направление за алерголог.

При средни по сила алергични реакции като бързо разрастващ се обрив, уртикарии, причиняващи дискомфорт, зачервени сърбящи очи, кихане, сърбежи и т.н. трябва да дадете антихистаминов сироп, за да стопирате реакцията и да не прерасне в силна. Ако нямате такива медикаменти у дома, незабавно се обадете на педиатъра на детето за съвет какво да вземете от аптеката. Детето трябва да бъде под постоянно наблюдение до отшумяване на реакцията или минимум 30 минути от появата й. Запазете възможно най-скоро час за алерголог.

При силни животозастрашаващи реакции като подуване, задушаване, повръщане на фонтан, промяна в пулса, хриптене, загуба на съзнание и т.н. незабавно звъннете на Спешна помощ и останете с тях на линия до идване на спешния екип, информирайки ги за промени в състоянието на детето. Споделете какви медикаменти имате в аптечката си и ако имате антихистаминов сироп, те ще ви посъветват каква доза да дадете - обикновено е по-висока от оказаната в листовката. Детето трябва да е под непрестанно наблюдение!

Ако изпитва затруднения в дишането, сложете го да седне в скута ви леко приведено напред, за да облекчите дишането.

Ако усетите, че детето е в шок (не реагира адекватно или е объркано, кожата му е ледена и бледа, диша шумно, пулсът е ускорен или твърде забавен, дехидратирано е) - поставете го да легне по гръб и поставете навита на кълбо кърпа или възглавница под колената му.

Ако е бебе, прегърнете го в поза люлка, с глава наклонена надолу, за да останат отворени дихателните пътища и да предотвратите гълтане на езика или задавяне от повръщане до пристигане на медицинския екип.

Ако е облечено в стегнати дрехи, разхлабете ги или го съблечете, но го завийте с одеяло, за да му е топло и комфортно. Ако дишането спре, започнете да прилагате дишане уста в уста.
Въпреки медикаментите, тежките реакции може да се повторят до 24 часа. Детето трябва да е под постоянно наблюдение.

Ако в семейството ви има фамилна обремененост с алергии или просто имате съмнения, че детето ви може да е алергично, непременно се консултирайте с алерголог, както и с диетолог, преди да започнете захранване. 

Съветът на специалиста: Задължително носете при пътуване инжекция с противоалергичен препарат, предписан от лекаря ви и съобразен с възрастта и килограмите на детето, особено когато сте сред природата, в планината, далеч от лекарска помощ. При тежка алергична реакция, такава инжекция може да се окаже животоспасяваща.

Съветите са консултирани с д-р Масларски – педиатър в София Сити Клиник, специалист детски болести и ендокринология.

Прочетете още:

Майка на алергично дете

Захранване на алергично дете

Хранителни алергии

Татко Попинс или ежедневието на един баща в майчинство :)

Жената в майчинство е обичайна гледка, но бащите в тази роля са рядкост, макар че се намират и такива смелчаци. Един ирландец с псевдоним Татко Попинс е особено популярен в социалните мрежи. Блогът, в който споделя възгледите си по грижите и възпитанието на децата, бързо стана популярен заради свежото чувство за хумор, с което коментира ежедневието си с хлапетата. Всички снимки, които виждате отдолу, са от блога му и доказват неговите открития.

Редът вкъщи може да бъде запазен само два часа и 20 минути. Два часа за следобеден сън на децата и двайсет минути за разсънване.

Не е важно колко старателно почиствате с прахосмукачката. Все едно, вашето хлапе ще намери какво да пъхне в устата си. Това е научно доказано.

Детето може да включи телевизора с дистанционното! Толкова е мило… първия път.

Детето иска да яде, само когато няма нищо за ядене.

Малкият е опитал шоколад? Връщане назад няма!



Запасите от мокри кърпички никога не са достатъчни.

Ако децата са много тихи, значи ядат тебешир в стаята си.

Децата не правят разлика между котешката тоалетна и пясъчника.

Ако оставите купата с вода на кучето на достъпно място, детето винаги ще си устрои предизвикателството с кофа лед.

Децата не ближат пода, те каляват имунната си система.

Ако днес детето е харесало определена храна, това не означава, че няма да я мрази утре.

Никога не допускайте децата да ви хванат, когато ядете бонбони.

Ако нещо може да се побере в детската уста, то непременно ще попадне в нея.

Няма никакво значение колко пъти се е изпишкало детето, преди да седне в колата. В момента, в който сложите крак на газта, то ще изпищи: „Имам пиш.“

Вашата вечеря вече не е само ваша.

Децата наистина са спирачка, особено когато висят на единия ви крак.

Когато станете баща, никога повече няма да си наливате пълна чаша кафе.

Никога не е рано да купиш първата дамска чанта на дъщеря си (Бела, 1 година).



Minecraft не е игра, това е начин на живот.

Децата са отлично оправдание за това, че гледате анимация.

Винаги ще се намери някой, който да ви донесе мръсната си блуза, след като сте пуснали пералнята.

Да настаниш всички пътници в колата отнема повече време, отколкото да стигнеш до мястото, за което си тръгнал.

За правилното развитие на децата е полезно да се обличат сами. За вашето собствено спокойствие е полезно да го правите вместо тях.

Вашият плейстейшън сега е плейстейшънът на детето ви. Вие вече нямате достъп до „Отмъстителите“ на LEGO.

В изречението: „Ако я събудиш, ще те убия!“ – няма нищо смущаващо.

Съдържанието на памперса никога не престава да ви изненадва.

Детската кухня е всъщност барабан и скала за катерене.

Най-вкусното нещо на света е маминият ключодържател.

Ако някой от социалните служби прочете всичко това – ще дойдат да ви приберат децата.




Прочетохте ли историята на този български татко в "майчинство"?

Препоръчваме ви още:

Внимание! Млади татковци!
Желязната детска логика
Семейният живот калява

Над 2000 лева в подкрепа на Детска къща на фондация „За Нашите Деца“ успя да събере RockSchool с концерт под открито небе!

В „Борисовата градина“ в София се събраха любители на рок музиката и приятели на фондация „За Нашите деца“ и RockSchool. Имаше разнообразни изпълнения от малки и по-големи музиканти любители. Чуха се кавър версии на любими песни на the Clash, Michael Jackson, Steve Vai, Сигнал, Red Hot Chili Peppers, Sublime, Nightwish и the Police. Най-малките музиканти показаха таланта си с изпълнения на класическа китара, цигулка и електрическа китара. Част от по-големите ученици на RockSchool разтресоха дърветата в парка с по-тежко звучене от репертоара на Pantera, Slipknot, Led Zeppelin и Godsmack! Над 40 изпълнители минаха през сцената по време на рок маратона, който продължи над 4 часа!

Фондация „За Нашите Деца“ благодари на всички участници в концерта - на екипа на училището, на талантливите изпълнители и на всеотдайната публика! С дарените средства ще бъдат закупени храна и консумативи за децата. Детска къща е място, където бебета лишени от родителски грижи, могат да получат необходимите грижи и внимание в сигурна, близка до семейната среда. Целта е престоят им да не надвишава 6 месеца, до намирането на трайно решение за бъдещето – връщане отново у дома, настаняване при близки и роднини, осигуряване на приемно семейство или осиновяване.

Надали някой би искал да научи децата си на това. И няма родител, който поне веднъж да не е казал на детето си, че лъжата е най-лошото нещо. Ще ни се да не ни лъжат, но ние си позволяваме да го правим, уж за тяхно добро. А понякога просто предизвикваме лъжата, водени от най-добри подбуди. 

5 истории – от нищо - нещо

Проверената раница

Майка силно се притеснява за успеха на детето си в училище. Често пребърква раницата на сина си, за да види какво са „взели“ и да прегледа бележника му. След известно време става ясно, че детето прави същото с раниците на съучениците си, не го смята за нередно и дори си присвоява някои от вещите им.
Естествено, също като майка си, детето не признава, че върши това, докато не го хващат с открадната вещ. И когато се случва, се измъква с обяснението, че химикалът му е паднал в чуждата раница и затова я търсило там.
Майката не може да намери връзка между собственото си поведение и това на своя син. Тя смята, че подбудите й са благородни, но се възмущава от постъпката на детето си.

Непознатата буква

Дете пита майка си как се пише буквата „ж“. Вместо да обясни, жената казва възмутено: „На осем години си, а не знаеш как да я напишеш!?“ На въпроса на детето си тя така и не дава отговор. Но успява да устрои скандал по този незначителен повод. След време обаче жената установява, че синът й изобщо не пише домашните си работи, а междувременно обяснява на майка си как госпожата му непрекъснато го хвали за правописа. Това дете вече се е научило да лъже. Помогнала му е майка му.

Да откраднеш собствената си вещ

Друг родител намира в чантата на детето си чужда играчка (която всъщност се оказва подарена на сина му) и устройва мощен скандал, заради „крадената“ вещ. Следва наказание. Детето обаче превръща инцидента в практика и носи вкъщи вещи, за които твърди, че са му подарък. Бащата е изумен и огорчено признава, че синът му вече не само краде, но и лъже. „Аз никога не съм посягал към чужда вещ“ – кълне се родителят.

Злоядото дете

Майка споделя, че винаги, когато отива да вземе дъщеря си от детската градина пита възпитателките й дали е яла на обяд, защото детето й имало проблем с храненето. След това провеждала същия разпит и с него и откривала несъответствията в информацията. Така установявала кога детето я лъже. Важният въпрос е защо въобще прави това? Ако детето е гладно ще яде, ако не е – ще откаже и ще се възползва от следобедната си закуска. И затова не е необходимо да се провежда „разследване“.

Най-добрата в класа

Майка разказва, че дъщеря й непрекъснато й обяснява как всички деца искат да са приятели с нея, защото е най-добрата в класа. Родителката се възмущава: „Знам, че това не е истина! Защо ме лъже за такива неща! Казвала съм й, че лъжата е единственото, което не мога да простя!“
В същото време ден след ден и месец след месец тя не е преставала да пита детето си: „Твоето домашно най-добро ли беше? Какво ти каза учителката? А кой пръв си направи теста?“. Дъщеря й се оказва предприемчива и бързо се научава да говори това, което майка й иска да чуе.

Примерите могат да бъдат безкрайни. Начините да възпиташ лъжец са много и разнообразни. Но вредните практики могат да се обобщят.

Как учим детето да лъже

1. Като не му вярваме и поставяме под съмнение всичко, които ни казва. При първа възможност го изобличаваме в лъжа. Дори да става дума за малки неточности: от малкото се тръгва към голямото!

2. Като не му позволяваме да фантазира: разликата между фантазията и лъжата е много тънка. Но дали е така? За децата фантазията е реалност, а не лъжа. Когато фантазира, то не лъже, а си създава приказен свят.

3. Когато нашето поведение и поведението, които изискваме от детето са две много различни неща. Принципът на двойния стандарт е най-лошият пример, който даваме на детето си и то ще го усвои бързо и ще го прилага навсякъде - в училище, на лагер, на улицата и най-вече у дома, пред нас.

4. Когато контролираме всяка стъпка. Така допускаме у детето да възникне усещане, че ако иска да има собствен живот, трябва да го открадне от родителите си.

И тъй като е сезонът на летните лагери, вижте какво НЕ Е ДОБРА ИДЕЯ, докато децата ни са на лагер:

Два типични случая от лагерния живот

Момченце играе с приятелите си. Телефонът му звъни: „Мамо, извинявай, сега не мога да говоря, ще ти се обадя по-късно.“ – казва детето и продължава да се забавлява. Видимо обаче, на другия край на линията следва дълъг монолог. Детето започва да се извинява. След малко излиза от стаята. Когато се връща е разплакано. На въпрос какво се е случило отговаря: „Мама ми се обиди, че не искам да говоря с нея.“ Няма и намек за недоволството на родителката, няма коментар по думите й, само огорчение: обидих близкия си човек. Денят на детето вече е провален.

Скоро то ще разбере, че неговата радост и неговите занимания не са важни. Важно е подчинението. След време то ще се научи да манипулира родителите си. После ще настъпи пубертетът и ще започне да си връща „дълговете“.

Друг случай
Момиченце разговаря с майка си: „Непременно ще си прочета книгите от списъка, когато се прибера. Сега имам друга работа.“ Детето се опитва да разкаже за новите си приятели, за нещата, които учи и прави в лагера, за успехите си и за новите емоции. Шансовете да бъде разбрано или чуто обаче са нищожни. „Мамо, обещавам, че ще си прочета всичко…“ За мама това няма значение, момичето завършва разговора с обещание да направи това, което са му наредили по телефона. И неговият ден е провален. Вече е разбрало, че с родителите не трябва да се спори. След време ще си спестява подобни разговори лъжейки, че е направило всичко, което искат от него.

Защо да звъним на детето, когато е на лагер?

В много детски лагери, които са със специална програма, мобилните телефони на децата са или забранени, или на съхранение у възпитателите. Достъпът до тях е ограничен с позвъняване в случай на нужда. Родителите, които контролират всяка стъпка на детето дори от разстояние, не приемат подобна практика. Педагозите, с дълъг стаж в организирания летен отдих обаче твърдят, че детето без телефон е щастливо дете. Нормално и напълно достатъчно е родителят да има връзка с детето си веднъж на ден, за да е спокоен. Най-важното е да изслушаме това, което има да ни сподели за новите си преживявания. Не да контролираме и да даваме съвети за неща, които така или иначе не знаем. Не му помагаме с реплики от сорта на: „Аз съм най-близкият ти човек, по-близък от приятелите. По-добре знам кое е важно за теб. Знам много добре как се почива на лагер. Знам кое е по-добре да правиш, вместо да се занимаваш с глупости.“

Този стремеж към тотален контрол може напълно да опорочи идеята за отдих и забавление, с която сме изпратили детето на лагер. Нещо повече – ще го научи да избягва казването на истината, защото просто иска да си спести нравоученията. Може би е най-добре да оставим детето да се забавлява на воля, а от нас да чуе само...

Обаждам се, за да ти кажа, че те обичам. 
 
Материала подготви Янка Петкова

Прочетохте ли Три фрази, които не работят?

Препоръчваме ви още:

Пубертетът и лъжите 

Ценности 

Защо децата не слушат

Познат ли ви е онзи момент, когато най-после успявате да издирите всичките си съученици и да организирате среща по случай годишнината от дипломирането? С някои поддържате връзка (добре че са социалните мрежи), с други сте си останали близки приятели, а някои виждате за първи път от 5-10-20 години. И винаги го има онзи момент на "сравняване". Първо сравняваме кой как изглежда, после кой колко се е развил и, разбира се, кой вече е родител и кой не е направил тази стъпка. Защото, каквото и да си говорим, родителството е най-променящото живота решение, което някога можем да вземем. А може би и най-разделящото ни - ако го допуснем.

Ето какво споделя с нас Мая Цанева за емоционалния расизъм на родителите. 

Преди няколко дни се събрахме със съучениците 20 години по-късно. Всички сме живи и здрави, познахме се (новото "как си?" е "изглеждаш добре") и се забавлявахме.

20 години по-късно две трети от нас сме женени с деца. Е, родителството не винаги е причина и за брак, но хлапетата са факт, който променя всичко. Но една лятна вечер без деца не те прави необвързан. След първия час кой какво, момичетата и момчетата отпреди 20 години се върнахме в ролята на родители. Репликите: "Коя детска градина?", "А близо ли е училището?", "Кой ви помага?", "И имам цели 15 минути сам  в тоалетната! (понякога)"  "хапеха" съучениците ни, които споделят банята си по избор с гаджето си или са само любими леля и чичо, повече от комарите в горещата вечер.

Получи се тъпо. Също като в онази сцена от Бриджит Джоунс, в която женените й приятели весело я подкачаха: "Как е любовният живот?". На думи е лесно. Любовният живот не води непременно към "брак" и  деца, а "бракът" невинаги е любовна игра. Важното е да си щастлив, както намираш за добре. Няма рецепта за щастие.

Аз твърдя, че съм толерантен човек. Когато съм поединично с някого, който не вади от чантата си първо стики, количка или опаковка от солети и мокри кърпички, водя нормален разговор или поне се старая. Когато сме глутница, ставам класически пример за "женени с деца". Децата променят всичко и това невинаги е за добро. Понякога се превръщаме в емоционални расисти, които отблъскват малцинството свободни, небракувани хора с приказки за пелени с ако и варицела. Не се гордея с това. Но децата са прилепчиви и се изисква много самодисциплина, за да не си комедиен герой от "Женени с деца". Аз обещавам да не съм расист. Ще опитам.

Препоръчваме ви:
Компромисите, които превръщат зимите ни в лято
Моля те бе, Боже!
Мъжете са примати