Автор: Роня Михайлова

Преди около година и половина, изтерзана от меко казано неприятна работна среда, доста домашни задължения и неясно бъдеще, реших да се разтуша, както често правя, с филм. Но този път проявих малко смелост и излязох от обичайното холивудско-европейско лоно и реших да отида на Изток и да изгледам корейски филм – без очаквания, с леко скептична нагласа, че може нищо да не разбера от тъй далечната култура.  Е, така се започна. Оттогава съм изгледала много продукции и повечето дълбоко са ме впечатлили. Филми, драматични сериали, музика, кухня, а сега стигнах и до курс по езика. Вече знам, че това е световна тенденция и аз не откривам „топлата вода“, но пък е толкова зарибяващо... Вълната си има име и е добре подкрепена от държавата, която отделя от БВП (брутния вътрешен продукт), за да развива тази култура.

Ето и кратко определение от Уикипедия:

Корейска вълна или Халю (Хангъл: 한류; Ханча: 韓流; коригирана романизация на корейския език: Hallyu) е неологизъм, описващ разпространението на южнокорейската култура извън пределите на Република Корея, след 90-те години на миналия век. Халю вълната се разпространява под формата на кей поп и корейска драма, „заливайки“ първоначално пазара на Източна Азия, а с разпространяването на интернет и социалните мрежи и платформи, достига до широка публика от целия свят...Макар първоначално феновете да се увличат по музиката и идолите, постепенно цялата култура на страната започва да става обект на интерес за тях.

Халю, естествено, си има неизброимо количество фенове из всички страни в азиатския регион, но не по-малко са феновете й в Латинска Америка, САЩ и Европа. И не, не става въпрос за кратка модна тенденция, макар че повечето „зарибени“, които познавам и са увлечени по вълната с к-поп изпълнители (сладки момчета и чаровни момичета), са тийнейджърки и жени. И не че е толкова важно, но има много корейци с над среден ръст. За по-младото поколение водещ е интересът към К-попа с типичния му антураж – пеещи и танцуващи изпълнители със запомнящи се музикални теми, интересни прически, цветни и впечатляващи модни дрехи, много добра хореография, подплатени от мощно развита развлекателна индустрия, мърчандайзинг, фен клубове и не на последно място – талант. Последван е от увлечение към филми с по-тийнейджърска тематика, в които често участват и част от к-поп изпълнителите. А за нас, от следващото, не толкова тийн поколение, са драмите (а защо не и музикалните изпълнители?) с  чудесно написаните сценарии (за мен е важно, че няма глуповати, изстискани от пръстите диалози, а често е добавено и много тънко чувство за хумор), прекрасна  и запомняща се актьорска игра, някои задължителни елементи (като носене на герой на гръб, често сложни взаимоотношения между герои с много вътрешни терзания) и поуки, но винаги оставащо чувство, че не всичко е черно-бяло и носи някаква необяснима с думи дълбочина на усещанията.

Понеже в повечето филми задължителен елемент е храната, не е случайно, че следващата точка в „харесването“ е кухнята – домашно и красиво приготвена, разнообразна и поднесена в малки купички, която се яде и споделя между цялото семейство, приятели и гости – от деца до възрастни. Все още не съм се запознала подробно с нея, но хората, които са я вкусвали, я харесват. Може би до нашите „манджи“ се доближава и вездесъщото „кимчи“ - кисело зеле, което се използва като гарнитура към повечето блюда. Как да не опиташ? И да, някои от нас, с по-голяма цифра в ЕГН-то, са пробвали и първия „рамен“, който се появи на българския пазар, известен като оризови спагети, приготвени набързо за студентски обяд/вечеря. То и в Южна Корея си е ядене за по-бедните слоеве от населението,  но това не му пречи и да е знак за бунт срещу някои елитарни кръгове, които го намират за „плебейско“. 

Една по-задълбочена проверка из интернет показа, че в  България корейската вълна си има последователи, като се започне от културни институции, специалност в университет, блогове, форуми, фен клубове и всички ги обединява интересът към тази култура. Плюс е, че в последните години, вече няколко училища предлагат паралелки с корейски език. Това само доказва, че едва ли всичко се изчерпва с добре дирижираното модно увлечение.

А аз и досега не мога да дам напълно смислено обяснение, защо тотално се зарибих – дали е някакъв вид бягство от реалността (въпреки че проблемите там не са по-различни от проблемите тук и хората не живеят по-лесно), дали заради красивите гледки, чаровни актьори (вече различавам лицата им), добре развитите технологии. Южна Корея и България са първенци в света по проникване на интернет със скорост от 4 Mbps, като и в двете страни 96% от уникалните IP адреси се радват на връзка със средна скорост, която надвишава този праг*. Дали и това ни доближава до тях  или заради дълбочината и неоспоримата източна мъдрост, която тази култура носи? Не знам, но тенденцията продължава и аз с нея, напред в корейския език...

*Доклад на State of Internet на Akamai за третото тримесечие на 2015 г., информация от новинарски сайтове.

 Прочетете още:

12 любими двойки от екрана

Да ходим или да не ходим с тийнейджър на Хамлет

Защо китайчетата не обичат летните лагери