Несъмнено повечето родители правят всичко по силите си, за да отгледат щастливи деца. Но се случва старанията им да потвърждават един много популярен израз: „Пътят към Ада е постлан с добри намерения.“, казва писателката Холи Чавес. По думите й дори най-добрите майки и бащи понякога правят грешки, които могат да имат трайни негативни последствия върху детската психика. Особено ако ги повтарят, защото не смятат възгледите си за погрешни. Такива родители Чавес нарича „токсични“. Някои от признаците за „отровно влияние“ са непопулярни, но също толкова вредни за детето.

Токсичните родители не могат да създадат у детето усещане за безопасност и одобрение
Някои възрастни са убедени, че строгото възпитание е най-добрата гаранция, че когато детето порасне ще е в състояние да се грижи за себе си. Ако отношенията с родителите са били изградени на този принцип, е твърде възможно малчуганът искрено да вярва, че това е повлияло позитивно върху живота му. Но много често такива възрастни са безпомощни и неуверени пред проблемите, с които ги сблъсква зрелостта. Да, строгостта не е излишна, но когато е самоцелна „произвежда“ непълноценни личности.

Токсичните родители винаги критикуват
От време на време на родителите им се налага да критикуват. Това е начин детето да си създаде полезни навици, да може само да се грижи за себе си. Но ако се подлага на унищожителна критика всяка негова стъпка, не става по-самостоятелно. Заблуда е схващането, че по този начин можем да предпазим детето от грешки. За съжаление, това поведение развива у него строг „вътрешен критик“. Пораства като възрастен, който живее в рамки, няма свобода на избора и изпитва вечна неудовлетвореност.

Токсичните родители непрекъснато иронизират детето си
Разбира се, иронията може да бъде и продуктивна, ако не се прекалява с нея, и ако позволим на децата си да я употребяват спрямо нас. Но прекаленото иронизиране може да създаде комплекси. „Ако имате повод за безпокойство, не бъдете саркастични, а честно, и без да се присмивате, обсъдете възникналия проблем.“, препоръчва Холи Чавес. 

Токсичните родители принуждават детето да се оправдава за собственото им недопустимо поведение
Възможно ли е човек да порасне с убеждението, че когато родителят му го е обиждал физически или морално, е имал право и е било напълно заслужено? Да, и ако това е така, най-вероятно той продължава да се чувства виновен за нечие недопустимо поведение. Токсичните родители умеят от всяка ситуация да излязат прави и да наклонят везните в своя полза, дори когато очевидно грешат. Обикновено децата им или осъзнават, че възрастните са постъпили неправилно, или приемат, че вината е само тяхна. В повечето случаи се случва второто.

Токсичните родители не позволяват на детето да изразява негативните си емоции
Възрастните, които отказват да развиват емоционалните потребности на детето си, хвърлят сянка върху бъдещето му, защото то ще се превърне в човек, който не може да изразява чувствата си. „Помагайте на детето да вижда положителното във всяка ситуация, в това няма нищо лошо.“, пише Чавес. – „Но не забравяйте, че пренебрегването на негативните емоции може да доведе до депресия. На порасналите ни дъщери и синове ще им бъде значително по-трудно да се справят с отрицателните си чувства“.

Токсичните родители внушават страх дори у порасналите си деца
Страхът и уважението нямат нищо общо. Децата, които чувстват любовта и подкрепата на родителите си, имат значително повече шансове да станат щастливи възрастни. „Независимо от това, че на детето му е нужна дисциплина „нетоксичните“ родители не прибягват към заплашителни думи и действия, които действат разрушително върху психиката. Не можеш да градиш уважение към себе си, всявайки страх. В противен случай ще отгледаш човек, който ще изпитва тревога при всеки контакт с теб. Това е вредна, непълноценна връзка“, твърди Холи Чавес.

Токсичните родители поставят своите чувства и разбирания на първо място
Да смяташ, че като родител твоите чувства и гледната ти точка са по-важни за семейството, е старо схващане, което не формира позитивно отношение. Независимо от факта, че носиш отговорност за всичко – от вечерята до плановете за семейната почивка, не можеш да не се съобразяваш с желанията на другите, дори това да са най-малките. Такива жертви, само за да задоволят егото ти, са ненужни и вредни.

Токсичните родители провалят целите на детето си
Случвало ли ви се е някой от родителите ви да е заинтригуван от вашата дейност дотолкова, че да се опитва да я копира или дори да се конкурира с вас? Ето един съвсем безобиден пример – детето строи кула с блокчета, идва баща му, сяда до него и започва да гради внушителен небостъргач. Може първоначално да ви се струва, че това са нормални действия на човек, на когото не му е все едно с какво се занимава детето му. Но често това пречи на малкия човек да постига поставените си цели. Подобно поведение подронва увереността на детето в собствените му възможности и усложнява по-нататъшния му живот.

Токсичните родители манипулират детето си със силата на парите и чувството за дълг
Всяко дете в някакъв момент е изпитвало чувство за вина към родителите си. Но токсичните родители подхранват това чувство, колкото може по-често. Вие пораствате, а те продължават да опитват да ви контролират: правят ви скъпи подаръци, очаквайки да им се реванширате. Ако не сте в състояние да го направите, се опитват да ви вменят чувство за вина: „Ние правим толкова много за теб, а ти… “. Адекватните родители разбират, че децата не са длъжни да се реваншират, защото подаръците са единствено тяхна инициатива.

Токсичните родители демонстративно отказват да говорят с децата си
Трудно е да се поддържа разговор, когато не си в настроение. Но да се изолираш от детето със стена от мълчание е разрушително за психиката му. Такова пасивно-агресивно поведение може да подрони отношенията помежду ви. Защото човекът, с когото не разговарят, често е принуден да се извинява или да се опита да „поправи“ ситуацията, дори да няма никаква вина за нея. „Ако сме твърде ядосани, за да разговаряме спокойно, можем да предупредим детето, че имаме нужда от малко време, за да се успокоим и да продължим разговора.“, казва Чавес.

Токсичните родители игнорират правото на лично пространство
В определени ситуации, когато става дума за безопасността на детето, тези граници могат да бъдат нарушени. Но не бива твърде често да отваряме „вратата“ към зоната на личен комфорт на другите. Иначе казано – нужно е да „почукаме“ в прекия и преносен смисъл на думата. В противен случай ще отгледаме човек, който няма да уважава чуждите граници.

Токсичните родители държат децата си отговорни за личното им щастие
„Ако някой от родителите ви губи много време, за да ви разказва от какво се е лишил заради вас и колко е нещастен от изборите, които е трябвало да прави, значи на ролята ви в живота му са били възлагани нереалистични надежди.“, твърди Холи Чавес. Децата не носят отговорност за родителското щастие. Те са само един от източниците му. Освен това не бива никога на бъдат принуждавани да се отказват от нещо, което ги радва. В противен случай, дори достигнали зрелост, няма да знаят, че щастието е в собствените им ръце.

Невъзможно е да изчистим живота си от токсичните хора, особено, ако са ни родители“, пише Чавес. - „Но можем да не допускаме същите грешки, когато възпитаваме собствените си деца.“

Източника: fokus.ua

Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме 
Мамо, не прави така 
Детето-трофей

Да тръгне в ново училище е изпитание за детето, с което обикновено то се справя успешно, особено ако има нашата подкрепа и разбиране. Един от най-важните проблеми пред него е, че трябва наново да гради отношенията си със съучениците. Как да станеш „свой“ в чужда среда? И какво можем да направим, ако детето ни се окаже аутсайдер?

Различността е честа причина за отхвърляне на някого от останалите. „Черната овца“, която не може (или не иска) да бъде като всички, нерядко предизвиква изолиране от околните. Поводът може да е всякакъв. Друга етническа група или националност, физически проблем, говорен дефект, странна фамилия, необичайна външност (дори странна прическа). Може причината да е в оценките, ако са по-високи или по-ниски от тези на другите в класа. Може да е и финансова, ако семейството е по-заможно или по-бедно. Иначе казано – всичко, което те прави различен от останалите, те нарежда в рисковата група "той не е като нас". Прекалената родителска опека също може да стане причина за присмех от съучениците.

Не всички деца преживяват драматично ролята на отшелници. Но какво се случва, когато хлапето иска да има приятели и да получи признанието на съучениците си, а не може да създаде добри отношения с тях? Могат ли да помогнат родителите?

Как да разберем дали детето ни е аутсайдер в класа си? Има няколко основни "симптома": 

- радва се на всяка възможност да остане вкъщи, дори да се разболее;

- постоянно измисля причини да не посещава часовете, дори да е подготвено. Ако това не проработи, отива видимо без желание.

- нищо не споделя за съучениците си, не ги кани на гости и те не го канят. Не ходи на извънучилищните мероприятия на класа.

- прибира се от училище винаги в лошо настроение;

- забелязваме следи от физическо насилие, повреждане на дрехите или учебните му средства, често му изчезват ценни вещи и предмети.

Важно! Ако се съмнявате,

че детето ви или друго дете е жертва на насилие,

подайте сигнал на горещата линия

на Агенцията за закрила на детето - 116 111! 

Основен принцип: Не вреди!

Естествено всеки родител в подобна ситуация би изпитал потребност да защити детето си и да раздаде справедливост. И не само на хлапетата, които го са наранили по някакъв начин тяхното, но и на учителите, които не са предотвратили издевателствата. Но все пак не бива да губим самообладание. Трябва да помислим за последиците върху детето от нашата намеса. Твърде възможно е да му лепнат етикет „доносник“ и да направим ситуацията за него още по-сложна.

Първото, което можем да направим, е да се обърнем към класния ръководител. Можем да обясним позицията си. Той е свързващото звено и би могъл да регулира конфликта, да помогне на страните да се помирят и да намерят приемливо решение.
Ако това не се случи, следващата стъпка е срещата с директора на училището. В присъствието на класния ръководител може да се обсъди ситуацията, да се обясни защо учителят не е успял да намали напрежението и да се потърси друго решение. В ръцете на директора са съсредоточени по-голяма част от ресурсите за разрешаване на всяка сложна ситуация в училище.
Понякога, когато детето е станало жертва на издевателства, родителите търсят направо съдействието на полицията и Агенцията за закрила на детето. По-добре е да не се стига до подобни жалби и проблемът да се реши, преди да се задълбочи. Защото органите на реда могат да потушат конфликта, но не са в състояние да го разрешат. Впоследствие може дори да ескалира. Не чакайте проблемът да стигне дотам, че да се налага намеса на органите на реда. Вземете мерки навреме.

Както и да се развиват събитията, през цялото време детето трябва да чувства нашата подкрепа. Нужно е да положим всички усилия да повиши самооценката си. Можем да сме щедри на похвали и насърчение, дори по незначителни поводи. Трябва да покажем на детето, че вярваме в него. Можем да помислим за реализацията му в извънучилищна среда със записване в някаква форма – спорт, изкуство, компютърно програмиране и др. Твърде вероятно е там да попадне сред сродни души, а това безспорно ще му върне вярата в себе си.

Как да се интегрираш успешно на новото място

По-лесно е да предотвратиш един проблем, отколкото да се опиташ да го разрешиш впоследствие. Няколко елементарни правила могат да помогнат на детето да си създаде добри взаимоотношения с новите съученици.
- можем с личния си пример да научим детето на общителност, дружелюбие и отзивчивост;

- можем да поощряваме контактите със съученици извън училище; да проучим предварително какви са интересите им и да насърчим детето да ги кани на гости;

- можем заедно с детето да участваме в училищните празници и мероприятия; да се запознаем с някои деца от класа;

- можем да насърчим детето да бъде активно, да не стои настрана и да очаква другите да направят първата крачка към опознаване, нека инициативата е негова;

- децата не обичат показността; възможно е да се дразнят от това, че детето ни демонстрира по-висок стандарт от останалите;

- ако нивото му на подготовка е по-високо от това на останалите в класа, можем да му подскажем му, че е добре да помага на другите.

Човек се развива и усъвършенства цял живот. Ако ние се интересуваме от хората и събитията около нас, ако живеем ярко и наситено, ако сме интересни на самите себе си, ще бъдем добрият пример, от който детето ни има нужда. Активният, многостранно развит и позитивен човек по-лесно се адаптира в нова среда.

Препоръчваме ви още:

То е напаст, която убива 

Детето - жертва

 Трудни деца или трудни диагнози 

Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник

(презентация за жени)

В живота на всеки мъж рано или късно (по-скоро рано) се отваря вратата на личната преизподня приживе, наречена Криза на Средната Възраст. Той е убеден, че му предстои да мине през Ада, но всъщност туристката по деветте му кръга сте вие. Дръжте се!

Длъжни сме да ви предупредим за най-важното: кризата на средната възраст (КСВ) може да връхлети вашата половинка във всеки един момент и никой не може да предскаже кога точно. На въпроса: „Кога настъпва?“, психолозите отговарят уклончиво, нещо в смисъл: „По правило след 40-та година, но не е задължително, защото всичко е много индивидуално.“ Това означава следното: ако вие имате мъж в тази нефиксирана възраст, трябва да сте готови за действия при криза.
Първият, но в никакъв случай най-безобиден симптом е хипохондрията. Истинска хипохондрия, а не баналният спектакъл: „Имам хрема, температурата ми е 37,2, извикай децата да се простят с баща си.“ О, не! Пред очите ви мъжът започва да чезне, залинява, губи цвят, спира алкохола… все сериозни маркери за начало на фатална болест. Дори търси съдействието ви за поход по кабинетите, които преди е заобикалял отдалеч – при андролога, при гастроентеролога, при проктолога. Започват безкрайни изследвания, инжектиране на контрастно вещество, вкарване на сонда отпред и отзад. Всичко това само ви доказва колко сериозен е все още недиагностицираният здравословен проблем.
Така започва КСВ. Мъжът за пръв път осъзнава, че е смъртен, установил е наличието на всички летални симптоми у себе си и се опитва да отложи неизбежното. Последното би било похвална цел, ако междувременно не го беше посетила вярната спътница на хипохондрията – депресията. Не тази, клиничната, която се лекува при психиатър, а тази, от която боли и те превръща в перманентно мрънкало, защото е хладно; защото е горещо; защото е петък; защото е понеделник; защото в офиса всички са интриганти, а в яхнията му няма дафинов лист. И за всичко това сте виновни вие, между другото. И не смейте да се усмихвате, когато той страда!

Всъщност с мрънкането му можете да се примирите някак, но с необоснованата агресия ще ви е трудно: „Защо се усмихваш? Защо не се усмихваш? Къде беше? Къде не беше? Защо дишаш? Този защо ме гледа така?“ Ако единствените потърпевши сте вие, добре, но понякога ще се налага да се червите заради него, защото обект на „справедливата“ му ярост могат да бъдат близки, познати и непознати. Но за всичко сте виновни вие – неговият персонален Юда: никога не го разбирате, винаги го подценявате, обезсърчавате го и в крайна сметка долно го предавате. Не, не се оправдавайте, ние знаем, че нищо подобно не сте направили. Е, почти.
Защото той помни как в далечната 2007-а година не сте го пуснали на петъчното мачле с приятели (защото тогава сте раждали), а през 2012-а безскрупулно сте изхвърлили любимия му пуловер (в който „имаше още хляб“, макар че беше залят с акумулаторна течност). А буквално вчера, безсърдечно сте го изритали от съпружеското легло и сте го натирили в ледената септемврийска нощ. Не, не за да разходи кучето, а с единствената цел - да го унижите.

И ако със зле скалъпените обиди можете да се примирите, донякъде, то след параноята и халюцинациите  основателно ще започнете да си задавате въпроса – това моят мъж ли е? Защото изведнъж той се оказва „сам сред вълци“ – в работата се опитват да му правят номера, за да го дискредитират, в магазина му продават генномодифицирани продукти, а вие му изневерявате. Да, изневерявате. Той вече е изучил наизуст всичките ви „контакти“ и е изчел имейлите ви. Нищо не е открил, но това го прави само по-подозрителен. Твърде добре сте покрили следите.
Някъде на този етап на вас ще ви писне и ще се решите ако не на развод, то поне на грандиозен скандал. Не сте успели? Това е само защото кризата вече е в стадия на фатализма: „За нищо не ставам, не ме бива вече, стар човек съм. Не го... “ На теория този етап би трябвало да ви даде възможност да си отдъхнете, докато той се вайка. Но на практика става по-лошо. Защото точно в този момент вашият партньор ще реши да се посъветва с по-възрастните си колеги и приятели. Може да ви се наложи да промените живота си коренно, да правите планински преходи или сутрешни джогинги, да приготвяте пречистващо токсините смути, да подправяте яденето с всякакви афродизиаци, които удължават половата мощ. В този период се запасете с шоколад и алкохол.
Ако изпаднете в критична ситуация, затворете се в кухнята, барикадирайте вратата, отворете си бутилка вино и се обадете на най-близката си приятелка, да дойде, да ви спаси. Това със спасението е химера, разбира се, защото той в момента е без работа, така че излишни пари за такси и женска вечер вие нямате.
В някакъв момент може да ви се стори, че пациентът се подобрява, увереността му в собствените сили се завръща и е готов да покорява планини. Може и да го направи. Проблемът е в това, че междувременно е обезценил всички свои минали постижения и няма никакво намерение да повтаря предишните си „грешки“. В превод това означава, че той работа няма да започне, но е напълно възможно да се прибере някоя вечер с първа награда от турнира по табла или да се запише в ловна дружинка.
В този момент ще ви осени прозрението, че трябва да спасявате някого – него или себе си. Лошата новина е, че не можете да го спасите, защото той вече е във фазата на социопатията и мизантропията. А това дори вие не можете да издържите. Но ако по някакво изключително стечение на обстоятелствата оцелеете, защото не искате да захвърлите всичко, което сте постигнали с упорит съвместен труд – ипотека, кола втора употреба, стара котка и две съвсем нови деца, ви очаква катарзис. Защото той ще се излезе от пламъците на кризата си като Денерис Таргариен, преобразен. Готов за нов живот, нови предизвикателства, нова работа… нова жена. И ще тръгне да осъществява мечтите, които не е успял да реализира до момента. Кога, ако не сега? Колко му остава на човек, защо да не си поживее? 
А може КСВ да свърши така внезапно, както е започнала. Вие ще си отдъхнете, ще се поздравите за издръжливостта и ще приютите отново блудния син в спалнята. Това е хепиендът. Защото последствията от кризата са като от лоботомията: пациентът не реагира, не разговаря, няма никакви претенции. Но това не продължава дълго.

Източник: goodhouse

Препоръчваме ви още:

Мъжки манифест 
Мъж в хипермаркета 
Да е умна, но не много!
Не (,) мога повече!

или 25 начина да попитате: „Как беше в училище днес?“

Детето тръгва в ново училище, в нов клас, с нови съученици и нямаме търпение да разберем как е минал първият учебен ден. Но на въпроса ни: „Какво ти се случи днес?“ чуваме отговор: „Нищо.“ Да, информацията е оскъдна, но ние сме родители с опит и непременно ще разберем това, което ни интересува. На помощ идват психолозите. Ето 25 начина да разберете как е минал денят на детето ви, без да го травмирате с тревожността и любопитството си, и да не му позволите да ви отговори едносрично. А най-важното е, че ще затвърдите усещането, че действително се интересувате от живота му, което си е чистата истина.

1. Какво ти беше най-интересно днес в училище? А какво ти беше най-неприятно?

2. Разкажи ми нещо весело, на какво се смя днес?

3. Ако трябваше да избереш с кого да стоиш на един чин, кое щеше да бъде това дете? Защо?

4. Кое е най-интересното място в училището ви?

5. Чу ли днес някоя странна думичка? Може да са ти казали нещо странно.

6. Ако госпожата от училище ни дойде на гости, какво ще ни разкаже за теб?

7. На кого успя да помогнеш днес?

8. Възможно ли е на теб да са ти помогнали за нещо?

9. Научи ли нещо интересно днес? Разкажи и на мен!

10. Кога беше най-щастлив/а днес?

11. Кога ти беше скучно?

12. Ако извънземните долетят в класа ви, за да вземат някого, кого би искал/а да отнесат със себе си?

13. С кое от децата в класа, с които не си играл/а преди, ти се иска да поиграеш?

14. Какво хубаво ти се случи днес, разкажи ми?

15. Коя дума повтаряше днес най-много вашата класна?

16. Какво ти се иска най-много да правиш в училище?

17. А какво най-малко ти се иска да правиш?

19. С кого от съучениците си би искал/а да се държиш по-добре?

20. Къде играеш най-често в училище през междучасията?

21. Кое е най-забавното дете в твоя клас? А защо е най-забавно?

22. Какво би ти харесало да хапваш в училище най-много?

22. Ако можеше утре ти да бъдеш учителят, какво би направил/а?

23. Иска ли ти се някое от децата в твоя клас да си тръгне? Кое е това дете?

24. Ако можеше да си смениш мястото в стаята с друго дете, кое ще е то? Защо?

25. Разкажи ми в кои часове днес писахте с молив?

Тези въпроси няма да ви нарисуват пълната картина на училищния ден, но все пак ще ви ориентират какво се случва с детето ви. Така ще имате възможност да предотвратите проблем или както става най-често – просто да се убедите, че всичко е наред. А детето ви ще е щастливо, че се интересуват от него и го разбират. В първите си училищни стъпки то има нужда от тази подкрепа.

Източник: kolobok

Препоръчваме ви още:

Пети клас - ура! 
Учителите отварят врата, но ти трябва да влезеш сам 
Децата не са проект на родителя

Започвате ли да усещате края на лятото? Любимо време! Най-добрият момент за разходки, екскурзии и пътувания. София се готви да посрещне отново своите граждани с няколко големи фестивала през септември.

А ето и някоко избрани събития за предстоящата седмица:

За цялото семейство/за родители:

Парк Овча Купел - предложение за разходка с деца в един слабо познат парк в София. Още информация за различни паркове и катерушките в тях. 

Развлекателен парк "Леденика" - и едно предложение за по-дълга разходка.

0-3 години:

01.09.2017 - Грижа за родилката и бебето след раждане - Мега мол

02.09.2017 - Мацаница - Под дъгата

02.09.2017 - Започване на детската градина - Как да се подготвим? - РадостИ - школа за емоционално развитие

02-15.09.2017 - Дни за най-малките (0-5 г.) - Музейко - ПРОГРАМАТА

03.09.2017 - Захранване за вашето бебе - Ananda Bakery

05.09.2017 - Грижа за зъбите. Създаване на полезни навици - Mall Of Sofia

05.09.2017 - Подготовка и реакции при екстремни и бедствени ситуации, когато сме с бебе и малко дете - Слънчогледи

07.09.2017 - Училище Чакам бебе - Кърмене на бебето - Park Center Sofia

3-7 години:

01.09.2017 - FUN- Официално откриване - Fun Ring Park

02.09.2017 - Мацаница - Под дъгата

03.09.2017 - Карнавал-Контакт'2017 - Карнавална лаборатория №9 - Градската градина

03.09.2017 - Тренировка за деца в Creative House - Creative House – детски парти център и занималня

05.09.2017 - Детска работилничка по градинарство - По пътя на хляба - Детска академия Demetrakids

02-15.09.2017 - Дни за най-малките (0-5 г.) - Музейко - - ПРОГРАМАТА

02.09.2017 - ДКТ Сливен – „Палавата питка“ - The Mall

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА - Ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5-годишна възраст.

Детската програма на кината

7-12 години:

02.09.2017 -  Съботните работилнички през месец Септември в Мега Мол -  „Отново на училище“

03.09.2017 - Карнавал-Контакт'2017 - Карнавална лаборатория №9 - Градската градина

03.09.2017 - Открита тренировка по „Джу джицу“ - Decathlon - Витоша

04-08.09.2017 - Kids in Tech / проект "Умна къща" - Спортна База "Бояна"/ Академия "Витоша"

05.09.2017 - Детска работилничка по градинарство - По пътя на хляба - Детска академия Demetrakids

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА

Детската програма на кината

Предстоящи събития:

09.09.2017 - Планина от намаления за детски приключения - благотворителна разпродажба, организирана от Книжарници "Сиела" - открита сцена на театър София

10.09.2017 - Фортисимо Фест 2017 - Градската градина - вход свободен

Този бюлетин представлява извадка от седмичната програма на София за деца. 

Препоръчваме ви още:

Космос и спорт в първия ден на Sofia Spark Fest 
"Стара хартия за нова книга" с конкурс за кратък разказ

Детето ви не обича да става сутрин за градина и всеки път ви се налага да мърморите и настоявате, докато стигнете до сериозни децибели, за да раздвижите малкия сънливец. Или пък ранният час не вдъхновява особено първолака, който се излежава „до последно“ и винаги закъснява за първия час. Значи тези „разбуждащи“ съвети са точно за вас.

Говорящата лампа
Утрото понякога е намусено и е непосилно да бъде посрещнато с усмивка дори от възрастните. А на всички ни се иска да се събудим във ведро настроение и денят да тръгне оптимистично. Такова настроение може да създаде подходящата лампа. Тя може да е с форма на слънце или герой от приказка, може да пее или да говори. Всяка нейна необикновена функция е добре дошла. Приглушената светлина не предизвиква същия протест като яркото осветление на стаята, събуждането става леко и постепенно, а звуците само допринасят за създаването на позитивна обстановка около малкия сънливец. А има и нощни лампи с опция за звукозапис. Достатъчно е само да ги настроите за определения час и детето ще се събуди от гласа ви, още преди да сте влезли в стаята му.

В търсене на приключения
Децата са малки авантюристи и ако бъдат предизвикани с нещо тайнствено и необикновено бързо ще забравят, че не искат да се разделят с възглавницата. Затова мобилизирайте въображението и артистичността си и бъдете готови за малък скеч. Може да се окаже, че будите Спящата красавица от 100-годишния й сън и тя трябва веднага да напусне леглото си, за да оживее цялото царство (семейство). Или пък някой е тършувал през нощта и е скрил раницата на първокласника. Има нужда от спешно разследване, за да бъде намерена, и точно вашето дете е единственият детектив, който може да го доведе до успешен край. Можете да го насочвате с „топло“ и „студено“, за да спестите време. Но бъдете сигурни, че след подобно издирване няма да остане и следа от съня.

Гимнастика в леглото
Друг начин за успешно събуждане е раздвижването в леглото. Направете си малък „комплекс“ от упражнения. Дали ще карате „колело“ или ще „рисувате“ букви с крак, ако го правите заедно с детето, със сигурност ще си създадете подходящо настроение за начало на деня. Сънят съвсем ще напусне вашето мъниче, а и вие ще сте достатъчно тонизирани за работния ден, който ви очаква. Може да прибегнете и до малък сутрешен масаж с няколко „подмолни“ гъделичкания. Масажирайте цялото тяло и отделете особено внимание на ходилата и ушите на хлапето. Там са съсредоточени точките, които могат да събудят всеки вътрешен орган, и да го настроят на работен режим.

А ти какво сънува
Разбуждането може да стане и с кратък разговор. Децата обичат да говорят за сънищата си, дори да не са имали такива. Това се обяснява със страстта им към приказките и необикновените истории. Бъдете готови да разкажете и собствения си „вълшебен сън“. Разговорът може да продължи в банята, докато детето се облича, по време на закуската и всичко това да стане неусетно, защото хлапето е погълнато от историята.

На какво ми мирише
Нищо не може да разбуди човек по-бързо и сигурно от примамливия аромат на любима храна. Може би вашето хлапе обича палачинките с ванилия или вкусно препечения сандвич с кашкавал, или прясно нарязаната краставичка, а може би се ще го привлече мирисът на мляко с какао и канела. Подобни аромати са в състояние да разбудят бързо и ефективно рецепторите, които ще отведат сънливото дете в кухнята.

Както разбирате, не сте съвсем безпомощни пред непробудния сън на детето. Изберете варианта, който ще проработи най-успешно при вас. А може и просто да редувате изброените хитринки, защото нищо не поддържа интереса по-дълго от разнообразието.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Маркери на детското развитие от 1 до 5 години 
За апетита и усмивката на всяко дете 
9 мита за съня на бебето

Автор: Ина Зарева

Срещу къщата на баба и дядо се намираше тази на най-голямата циганска фамилия в града. Можех с часове да наблюдавам двора им тайно през прозореца. В детското ми съзнание той се отпечатваше като голям, топъл мравуняк – големите непрекъснато работеха и правеха нещо по къщата или градината, а неизброимите им деца играеха така волно и примамливо, че ми се е искаше да прескоча оградата, да отида при тях, да овъргалям буфаните на току-що ушитата ми от баба рокля, гмуркайки се в тази пъстра, весела въртележка от смях и глъчка, наречена простичко - детство.

Най-възрастната циганка идваше често при баба ми – да поиска малко картофи, глава лук или някой лев. Това бяха нормални съседски взаимоотношения и никой не ги възприемаше като просия или нахалство. Гледах я с огромно страхопочитание – гордата ѝ осанка, въгленовите очи, абаносовата коса, полата, по която имаше толкова цветове, колкото аз нямах в никой комплект моливи. Тя ми се усмихваше и благославяше на нейния си език, а аз стоях като вкаменена и не можех да помръдна.

С нея започна да идва и най-голямата й внучка – наследила всичката красота на баба си, преплела я с младостта си, замесила я със слънце, тя буквално светеше в мургавата си изящност. Беше по-голяма от мен, на не повече от 13, но се държеше и изглеждаше като истинска млада жена. Докато бабите ни си говореха, тя ме поглеждаше с огромните си очи и срамежливо отронваше:

- Моля те, разкажи ми пак!

Аз изваждах големия глобус, учебниците и енциклопедиите и за сетен път започвах да показвам континентите, океаните, да посочвам къде сме ние и колко сме мънички в сравнение с големия свят. После стигахме и до цялата вселена – планетите, съзвездията... Очите ѝ се разширяваха с всяка следваща история все повече и повече и като големи, черни дупки жадно поглъщаха поднесената информация.

- Защо не ходиш на училище, щом ти е толкова интересно? – я попитах веднъж.

- Трябва да се омъжа. След няколко месеца заминавам. – с преглътнато примирение ме осведоми тя и после бързо върна блещукащите си очи върху цветните страници в скута й.

А в същото време ние с брат ѝ бяхме в един клас. И не само, че бяхме съученици, ами той ми беше и личният, заклет бодигард. Една есен, когато бил съвсем малък, реката, разделяща нашата къща от тяхната, придошла с разбеснели се, мътни води, влачила дънери, огромни клони, дори животни от близкото пасище. А той, явно наследил любопитството на кака си, се навел да погледне и паднал в тази хищна водна паст, която подхвърляла яростно телцето му отгоре си, докато баба ми не се втурнала да го спасява, рискувайки собствения си живот. Старата циганка, която през цялото време крещяла от ужас, поела мокрото си внуче, целунала ръка на баба и казала, че то ще е вярно на внучка ѝ до гроб. Чак до гроб не знам, но в училище вървеше винаги зад мен и не позволяваше косъм да падне от главата ми. Аз, разбира се, няколко пъти се заяждах умишлено с по-големите, за да изпитам предаността му и после го оставях да се бие с тях, изпълнена с леки угризения.  

Освен, че ме охраняваше, мургавият ми приятел умееше да разказва сочни и пъстри  истории и рисуваше много, много хубаво. Не си падаше по математиката, но слушаше с отворена уста уроците по история и география, а сетне пресъздаваше чутото с четката върху листа. Подарявах му често листове и моливи, а той ми рисуваше птици и слънца.

После аз заминах да уча в големия град и само случайно се срещахме по улицата, докато веднъж не заварих пъстрата къща с бълбукащия двор срещу нашата, съвсем пуста и празна. Изнесли се цялата фамилия. Обещали им работа и по-голям дом някъде далече и те заминали. Днес от къщата няма и тухла, я мястото е празно, покрито със сива пепел и изглежда черно-бяло на фона на цветните огради в съседство.

Много години по-късно щях да разбера, че не съм можела по никакъв начин да повлияя на онази стара циганка с дълги, гъсти и омайни коси, да не дава внучка си на никого, докато не е изучила всичко за земята и небето. Да не възпитава внука си като бодигард, а да го изпрати в художествено училище. Разбрах, че тези хора, хулени, гонени, набеждавани, дискриминирани – заслужено или не – имат свои представи за добро и зло, свой мироглед, свой бит и ценности, които са изключително трудни за промяна. Най-големият страх на родителите е, момичето да не е девствено на сватбата, затова и спират рано-рано дъщерите си от училище. Срещу нашия израз за „циганска работа”, стои техният „българска работа”, който визира безчестието на булката в първата брачна нощ. Тези и редица други особености на културата и разбиранията им, водят до невъзможната им за разбиране и прилагане дума „интеграция”.

И въпреки това, вече има много примери за тази настъпила, макар и трудно промяна. Все повече хора, определящи се като роми, постигат успехи в различни културни и научни сфери, реализират успешно себе си, жените се еманципират и всички те, с всички сили се борят за промяна на цялата общност.

Може пък моята приятелка с огромните си като черни дупки очи да е избегнала отредената ѝ съдба. Може да е задържала калейдоскопа от съзвездията в съзнанието си и той да я е извел към много по-различен начин на живот, така че тя да е част от тези добри примери днес.

Може и моят първи и последен бодигард в живота да е продължил да рисува и сега да реди изложби в големи галерии. Кой знае...

Но дали щеше да има и най-малката подобна вероятност, ако учебниците, енциклопедиите и снимките, които тогава разглеждахме, лишени от пъстрота и фантазия, бяха съвсем незабележимо черно-бели, какъвто сега е старият им, опустял двор...

Бележка на автора: Изразите „циганин” и „цигански”, вместо политически коректните „ром” и „ромски”,  са използвани в текста, защото героите от историята се самоопределяха като такива, и нямат за цел да засегнат никой представител на етноса.

Препоръчваме ви още:

Васко Белия
Българче да се наричам
Как участвах в етническата интеграция 
Глупости на килограм

Над 100 безплатни забавления за всички възрасти в трите дни на SOFIA SPARK FEST. Южният парк посреща най-големия градски фестивал с целодневна програма под мотото „Градът е на всички“.

Първото издание на най-големия безплатен фестивал на открито в София SOFIA SPARK FEST ще започне с представяне на изложбата „People of Sofia“. Проектът ще оживее на голямата поляна в Южния парк, за да покаже вдъхновяващите лица и истории на София, които са неразделна част от уловените мигове от живота на столицата. „People of Sofia“ е проект, чиято цел е да покаже разнообразните светове, стаени в на пръв поглед безличната софийска тълпа. Изложбата ни вдъхновява да опознаем себе си, запознавайки се с останалите.

Освен с града и неговите лица, SOFIA SPARK FEST ще даде възможност на своите гости да се запознаят и с далечните космически хоризонти. Благодарение на екипа на „Космически предизвикателства“ посетителите на фестивала ще имат шанса за разберат какво е да се занимаваш с изучаване на Космоса в България. Те ще представят нагледно образователната програма на организацията, която ежегодно събира екип от млади ентусиасти, и им възлага да построят прототип на космически проект, давайки им възможност да се срещнат с водещи експерти по космически изследвания от цял свят. Как можете да станете кадети в космическата програма „Космически предизвикателсва“ ще разберете на 15 септември на голямата поляна в Южния парк, а на 16 септември екипът на „Космически предизвикателсва“ ще направи мултимедийно представяне на курса „Space port” - над 150 часа онлайн лекции, които под формата на игра, представят всички важни теми, свързани с Космоса.

На първия учебен ден част от програмата на SOFIA SPARK FEST ще бъде и проектът „Европейски ден на спорта в училище“.  Основната цел на събитието е да насърчава физическата активност сред учениците в цяла Европа, като по този начин спомогне за повишаване на усещането за „принадлежност към училището“ за всеки участник. Организацията, благодарение на която инициативата ще се случи в България на 29 септември тази година - сдружение „BG Бъди активен“, ще бъде основна част от програмата и във втория ден на фестивала, когато ще запознае гостите с „Мястото“ -  първия по рода си мащабен Placemaking проект в България, насочен към промяна на публичните пространства. Проектът „Мястото“ се ангажира с подобряване на публичните пространства, инвестиране в нови и различни места, които отговарят на нуждите на местните жители. Как публичните пространства в града могат да се превърнат в живи и ценни пространства за цялата общност и как местните жители да ги припознаят като „техни“? Това са част от въпросите, чиито отговори посетителите на фестивала ще получат от сдружение „BG Бъди активен“.

В събота фестивалната програма започва още в 9.00 ч. сутринта с целодневна спортна програма, която ще продължи до 18.30 ч. и включва безплатни занимания по йога, стречинг, зумба, пилатес, канго, спининг и много други.

Освен разнообразни спортни занимания, съботата на SOFIA SPARK FEST ще премине и под знака на  голямото почистване на Южния парк, което ще бъде открито в 9.30 ч. от певицата Поли Генова и водещият и продуцент Андрей Арнаудов. Всички желаещи да се включат в най-мащабната доброволческа инициатива у нас - кампанията „Да изчистим България заедно” , могат да се присъединят към любимите си лица от телевизионния екран и да помогнат за преобразяването на Южния парк. За всички ще бъдат осигурени ръкавици, чували и подаръци, след като заявят своето присъствие на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Още за фестивала:

Sofia Spak Fest стартира с музикално шоу 
Най-големият фестивал на София - през септмеври