Дали тази история за орлите е истинска? Не знам, но аналогията много ми хареса и я споделям с вас.

Младата орлица прави нещо много интересно. От дърво или храст отчупва клонче, хваща го с клюна си и се издига на голяма височина. Кръжи с клончето, докато около нея започнат да летят мъжки птици. Тогава хвърля клончето и наблюдава. Някой от орлите го хваща във въздуха, без да му позволи да падне, след това го носи на самката и го подава в клюна й много внимателно. Орлицата хваща клончето и отново го хвърля, самецът лови и й го носи, а тя отново го хвърля… Това се повтаря много пъти. Ако след определено време (и многократни хвърляния на клончето) мъжкият винаги го хваща и носи, тя избира точно него. Защо прави това, ще разберем после.

Новата двойка се оттегля на някоя висока скала, прави си гнездо от твърди пръчки, рехаво, но достатъчно стабилно, след което мама и тате започват да скубят от собствената си плът пух и пера, за да застелят гнездото, запълват всички дупки в него, правят го меко и топло. В това меко и топло гнездо орлицата снася яйцата, от които се излюпват малките.

Когато се появят орлетата (а те идват на белия свят малки, голи, немощни) родителите им ги покриват с тялото си, докато укрепнат. Пазят ги с крилата си от дъжда, от горещото слънце, носят им вода и храна, и малките растат – появяват се перата им, укрепват крилете и опашката.

И ето че вече са оперени, макар и малки. Тогава мама и тате решават, че е време…

Ти можеш

Бащата каца на ръба на гнездото и започва да бие по него с крилата си, да го тресе, разклаща. Защо? За да изсипе всичките пера и пух от него и да останат само твърдите клони, които са сложили с орлицата в началото. Питомците им седят в тресящото се гнездо, неудобно им е, страшно им е, не разбират какво се случва: нали мама и тате бяха толкова грижовни и нежни в началото.

По това време майката лети надалеч, лови риба и кацва на няколко метра от гнездото, така че малките да я видят. След това започва демонстративно да яде рибата. Орлетата седят в гнездото, пищят, не могат да разберат защо по-рано всичко беше иначе. Мама и тате ги хранеха, пояха, а сега изведнъж всичко се промени – гнездото стана твърдо, няма пух и пера, родителите им си ядат рибата вместо да ги хранят.

Какво да правят? Гладни са, трябва да напуснат гнездото. Тогава започват да се опитват да правят движения, които никога по-рано не са правили. Те не биха започнали, ако родителите им продължаваха да се грижат за тях. Започват да изпълзяват от гнездото, искат да го напуснат, но са твърде малки, нестабилни, нищо не умеят, не знаят как. Гнездото е върху висока скала, на недостъпно място, за да не бъде нападнато от хищници.

Малкото орле пада от склона и полита в бездната. Тогава таткото (този, който някога хващаше клона) стремглаво се спуска надолу, улавя върху гърба си малкото, без да допусне то да се пребие. После го връща в неудобното гнездо и всичко започва отначало. Орлетата падат, баща им ги лови и връща. При орлите нито едно малко не загива.

В някой от моментите на падане, орлетата започват да правят движения, които не са правили никога по рано: разперват криле и несмело започват да летят.

Кога става по-лесно

Така орлите учат своите малки. Когато започнат да летят сами, веднага ги водят по местата, където има риба. Вече не им я носят в клюновете си.

Това е добър пример как да възпитаваме децата си. Колко е важно да не ги задържаме прекалено дълго в топлото гнездо. Колко е важно да не ги храним с риба, когато могат сами да си я уловят. Но с каква грижа трябва да ги научим да летят, посвещавайки им силите, времето, мъдростта и опита си. Неслучайно самката избира партньора си, хвърляйки клонче. Тя не иска децата й да загинат. А ако избере ненадежден баща, рискува да се случи точно това. При орлите и без това пиленцата са малко – едно или две.

Препоръчваме ви още:

Родител-делфин или родител-тигър

Къде сбъркахме?

Представете си, че са ви подхвърлили извънземно