Възпитаничката на Харвард, психиатърът и професор от Университета в Британска Колумбия Шими Канг смята, че главната задача на родителите е не да контролират, а да насочват детето си. В книгата си „Пътят на делфина“ тя разказва за различните стилове на възпитание и обяснява защо да си родител-делфин е най-добрият вариант.
Веднъж Шими Канг возела сина си на урок по пиано, а той уморено я помолил да се приберат вкъщи и да поиграят. Майката разбрала, че с всички занимания, спортове, лагери превръща шестгодишния си син в натоварен с ангажименти мъж. Шими се сетила за авторитарния стил на възпитание описан от Ейми Чуа в книгата „Бойният химн на майката тигрица“, в която авторката с гордост разказва как по време на уроците по пиано не разрешавала на детето си да ходи дори до тоалетна. Шими решила, че не иска да е тигрица, обърнала колата и изпълнила желанието на сина си да пропусне урока.
Родителите на Шими Канг емигрират в Канада от малко индийско село. Хора без образование, те не могли да помогнат за постъпването на дъщеря си в медицинското училище, когато е на 19 години и в откриването на благотворителния й фонд, когато е едва на 21. Затова пък успели да я възпитат да вярва в собствените си възможности. Шими Канг не само преподава в университета, тя е създател на детска програма за психично здраве във Ванкувър. Повече от 10 години всеки ден общува с деца, тийнейджъри и с техните родители.
Тигри, медузи и делфини – трите типа родители
Родителите тигри
Те са авторитарни, убедени, че знаят всичко. Налагат правила, дават оценки, не предоставят избор и не водят преговори. Родителите склонни към хиперопека също са авторитарни. С намесата си в живота на децата те ги лишават от възможността да се учат от собствения си опит и грешки. Затова при децата-тигри липсват самостоятелността, мотивацията и независимостта.
Родителите-медузи
Те са в другия край на скалата. Не влизат в спорове, не уважават правилата. Когато е нужно да се намесят, не са в състояние да видят истинските проблеми; опитват се да останат приятели с детето, поощряват поведение, което води до неприятности. Децата-медузи порастват безотговорни, нямат навици за комуникация, импулсивни са, не признават авторитети.
Родителите-делфини
По мнението на Канг това е повече от стил на възпитание, това е по-скоро философия и начин на живот. Родителите-делфини установяват точни и ясни правила, показват посоката, аргументират се, разсъждават, обсъждат с децата си важните за тях проблеми, отворени са за емоционалните им потребности (не подкупват, не налагат). Децата-делфини порастват способни да постигнат успех в живота и кариерата в условията на съвременния живот.
Защо 21-и век е времето на делфините
От 2000 година, в повече от 70 страни се провежда тестът PISA, който оценява грамотността на учениците и умението им да прилагат знанията си на практика. Ако погледнем резултатите от 2009 година, можем да видим, че страните, в които е на почит стилът на родителите-тигри (Китай, Сингапур, Корея, Япония, Тайван) са с най-добрите резултати по естествени науки, математика и четене.
Прави впечатление обаче, че Финландия, която заема лидерски позиции по два от параметрите, е със система на обучение и възпитание, коренно различна от азиатската. Финландските деца постъпват в първи клас не по-рано от 7-годишни; в училище се поощряват творческите игри; имат малко домашни и през първите шест години нямат оценки. Образователната система на Финландия е изградена върху сътрудничеството, а не върху състезанието. Тя те да мотивира да учиш, играеш, изследваш и сътрудничиш балансирано.
Шими Канг цитира статистика колко нобелови лауреати (на 10 милиона души) са от страните, които имат лидерски позиции в теста PISA. Цифрите са следните:
Китай – 0,06
Сингапур – 0
Финландия – 7,6
Южна Корея – 0,205
Хонг Конг – 1,39
Тайван – 0,43
Япония – 1,49
По брой нобелови лауреати, на 10 милиона души, (отчетени са всички номинации) финландците изпреварват корейците 37 пъти! Канг уточнява: „Независимо от това, че Южна Корея постоянно попада в първата петица в рейтингите на PISA, по брой нобелови лауреати заема 62-ро място от 71.“
Да, децата възпитани като тигри са много трудолюбиви и имат много знания, но в преследването на целите си губят своето физическо и психично здраве. Родителите-тигри не могат да възпитат творчески личности с критично мислене, които са способни да генерират новаторски идеи и да ги споделят с останалите. Контролът на тигъра спира пътя им към балансиран и щастлив живот. Днес вече не е важно да даваш правилните отговори, а да задаваш правилните въпроси. Затова не е необходимо да си отличник.
10 разлики между възпитаното дете и "удобното" дете
Четирите най-важни навика на 21-ви век или какво е CQ (не го бъркайте с IQ)
През юни 2013 година, вицепрезидентът на Гугъл заяви, че средният бал в американското образование не говори нищо за способностите на притежателя си и е безполезен като характеристика. На Гугъл са нужни „хора, които умеят добре да се ориентират по въпроси, които нямат очевиден отговор“. Те трябва да притежават четири качества: креативност, критично мислене, комуникативност и умения за екипна работа.
Шими Канг нарича този набор от качества коефициент на когнитивно развитите или CQ (cognitive quotient), който може да помогне на днешните деца да успеят. Това не е IQ (коефициент на интелигентност) или EQ (коефициент на емоционално развитие).
Правилата не са по-важни от детето
Как да възпитаме дете-делфин
Много е сложно да си щастлив и мотивиран, ако не си здрав. Здравето е в основата на пътя на делфина или на балансирания живот. За баланс е нужна гъвкавост – способност да се променяш под въздействието на опита. Това свойство на мозъка се нарича невропластичност. За него са нужни добър сън, добра храна, физическа активност и концентрация.
Шими съветва да предоставяме на детето (и на себе си) свободно време, да практикуваме техниките на дълбокото дишане, да пием повече вода, да се храним здравословно, да се занимаваме с физически упражнения и да не пренебрегваме съня. Струва ни се, че това са елементарни неща, но много често губим баланс, подлагаме се на стрес и от делфини се превръщаме в тигри. „Човекът е единственото живо същество на света, което по своя воля не спи достатъчно, малко пие вода, храни се неправилно и върши глупости – като да крещи на децата си да се УСПОКОЯТ.“
Второто необходимо условие е играта. По време на игра детето научава какво е честност, учи се да разбира на кого може да се довери, изпитва последствията от собствените си грешки. Ако играта не е с достатъчно ясни правила детето може да ги измисли, така се справя с емоциите си, развива гъвкавост на мисленето, приспособява се към новите условия и лесно излиза от конфликти и стресови ситуации.
На трето място е животът в общност и способността да помагаш на другите. Канг съветва да създадем около себе си и детето приятелски кръг от хора, които могат да бъдат пример. Така то се учи да се радва за другите, и заедно с тях, и разбира колко важно е да се подкрепяме взаимно.
Четвъртият елемент на щастливия живот е мотивацията. Всяко дете я притежава. Ако не иска нищо може би първо трябва да обърнем внимание на това как живее. Ако сме гладни или недоспали нищо не може да ни зарадва. За да бъдеш независим, ти трябва порция стрес за създаване на устойчивост към него. „Проблемите са ни от полза, а препятствията ни помагат да растем и да се учим. Затова например не бива да правим домашните вместо детето, трябва да му дадем шанс да го направи самостоятелно, да греши, да пробва отново.“
Шими Канг посочва как да се погрижим за здравето, да развием игровите и комуникативни навици на детето, за да не загуби мотивацията си. Главният й съвет обаче е да слушаме интуицията си и да я обединим със знанията си.
6 опасни игри, полезни за детето
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам