Автор: Мария Пеева

Днес е денят на толерантността. Писала съм много по тази тема. Гордея се, че съм толерантна, макар че от устата на някои хора тази дума звучи обидно.

Днес обаче искам да призова за толерантност към една категория хора, които често пренебрегваме, особено когато тайно се страхуваме, че принадлежим към нея. Хора, към които всички имат високи очаквания и малко уважение.

Искам да ви призова за толерантност към обикновените хора. 

Веднъж се запознах с автор, много извисен, много влюбен в себе си, много елитен. Той ужасно се обиди, че не бях чела нищо негово и не знаех кой е. А една група прекрасни млади момичета го беше наобиколила. Гледаха го с нямо обожание, докато им разказваше за новия си проект. Той беше звезда, те - обикновени, затова кротко търпяха прелитанията му от тема в тема, грубото прекъсване на всеки техен опит да изкажат мнение и пренебрежението му. Едното девойче започна да разказва интересна история за друг автор, а той направо я сряза с думите, че въпросният бил много семпъл. Момичето се изчерви, а аз изпитах едно особено чувство на неловкост, цялата изтръпнах и ушите ми забучаха, както когато чуете някой да пее много фалшиво. Той дори не забеляза, че е обидил това мило младо същество, което толкова го харесваше и искаше просто да го впечатли. Продължи да величае собствените си успехи. След малко ми доскуча да слушам каканиженето му и си тръгнах. После си направих труда да прочета нещо негово, и дори аз, която се смятам за универсалния читател, не успях да стигна до края. Толкова беше елитарно, толкова възвишено, че изгубих смисъла му в лабиринта от думи. Този човек не пише за обикновените хора, но очаква обикновените хора да го познаваме и да му се възхищаваме. А не може да изтърпи дори да ни изслуша. Нулева толерантност към всеки, който не е достатъчно ексцентричен, за да се открои.

Затова ми иска днес, в деня на толерантността, някой да призове за толерантност към обикновения човек.

Този, когото другите обикновени хора не зачитат и не изслушват, защото не им е достатъчно интересен и значим.

Този, който се притеснява, че е твърде скучен и затова предпочита да остане незабележим.

Този, когото медиите обстрелват с фалшиви новини и сензационни измислици и го нахъсват да мрази и да се страхува, защото така е по-лесно да бъде манипулиран.

Този, към когото всички се отнасят снизходително - политиците, които избира, творците, чиито книги купува, звездите, които боготвори.

Този, който изнася на гърба си всички тези хора, търпи лудостите и безобразията им, а те постоянно му натякват, че го превъзхождат и го наричат дебил, глупак и идиот дори в лицето му.

Ако не сте толерантни към него, обикновения човек, значи не сте толерантни и към себе си. Защото всички вие, в същността си, в нуждите и емоциите си, сте също толкова обикновени колкото него. 

И също толкова необикновени.

***********************

Препоръчваме ви още: 

Страховете на майките 

Всеки сам си преценява 

Децата за политиката