Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван материал под заглавието "Видео показва как баща в Елин Пелин отвлича детето си с още двама души" споделям становището на Национална мрежа за децата.

Ние от Национална мрежа за децата обръщаме внимание на спешната необходимост от реформа в модела, по който се работи за разрешаване на родителските конфликти с цел да бъде защитен най-добрия интерес на децата.

Видеото показва сцени от кавга, съпроводена с физическа саморазправа. То е публикувано от майката с обяснение, че бащата на детето със съдействието на още едно лице отнемат тригодишната й дъщеря.

Това е пореден случай, в който при задълбочаване на родителски конфликти се прилагат всякакви средства, включително търсене на справедливост в медиите. Не са рядко и случаите, в които механизмите на Закона за домашно насилие също се използват като допълнително средство за налагане на надмощие. При всички подобни казуси най-потърпевши остават децата, на които абсолютно незаслужено и често необратимо се нанасят тежки щети.

Мрежа за децата се застъпва за медиация и мултидисциплинарна работа с родителите в конфликт

Национална мрежа за децата от години се застъпва за развиване на възможностите за подкрепа на родителите чрез мултидисциплинарна работа с всеки от тях поотделно. Тази работа трябва да има за цел да се повиши чувствителността на родителите към нуждите на децата, които се изменят в хода на спора. Налице е остра необходимост от цялостно изменение в модела за решаване на родителски конфликти. В него трябва да бъдат въвлечени психолози, терапевти, медиатори, с чието съдействие да се търсят решения в полза на децата.
Активно се застъпваме за подобен подход и заставаме зад позицията, че в хода на всяко съдебно производство и последващите действия за изпълнение на съдебните решения следва да бъдат ангажирани допълнително експерт-консултанти, които да:

• информират родителите за начина, по който конфликтът влияе на детето;
• разгледат нуждите на детето и как след раздялата си родителите могат да ги задоволят;
• обяснят какво представлява здравословната комуникация между родителите;
• и как медиацията може да помогне в намирането на решение по родителски спор.

Посредством подобен подход, съчетан с допълнителна терапевтична работа с родителите, подобна ситуация може успешно да бъде предотвратена, а интересите на децата – запазени.

Писмо до майката, която крещя на детето си вчера

Отново призоваваме медиите към етично отразяване на случаите, свързани с деца 

От изключително значение е и начинът на огласяване на информацията в подобни случаи, което отново трябва да става с оглед запазване на най-добрия интерес на детето и да е съобразено с Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето и Етичния кодекс на българските медии.
Ние от Мрежа за децата подкрепяме становището, че подобно медийно отразяване на спор между двама родители не съдейства за решаването на конфликта и не работи в полза на засегнатите деца. Обществото трябва да развие чувствителност за негативното въздействие, което би могло да има подобен тип медийно отразяване и в същото време да запази активната си позиция относно интересите на децата.

Необходима е превенция от страна на държавните институции

Навременната и професионална намеса на институциите също би допринесла за превенция на ескалацията на подобни конфликти. В конкретния случай едва в резултат на придобилия публичност в социалните мрежи клип, Държавната агенция за закрила на детето се е самосезирала, като са уведомени отдел „Закрила на детето“, районното управление по местоживеене на детето и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ с искане клипът да бъде премахнат поради съдържащите се в него лични данни на детето. В резултат на това е образувана проверка от Районна прокуратура – Елин Пелин за евентуално престъпление.
Липсва единна методология за обследване и съответно гарантиране най-добрия интерес на децата, закрепена в действащата правна уредба и прилагана еднозначно от експертите в сферата. Паралелно с това държавата все още не е превърнала в приоритет насочването на родителските конфликти към алтернативни форми за намиране на решение.

Злоупотребата с децата при родителски конфликти трябва да бъде прекратена 

Ние от Мрежа за децата заставаме зад позицията, че децата са особено уязвими в конфликтни ситуации между родителите и е недопустимо да се злоупотребява с тях. Нищо не оправдава поведение, което застрашава детския живот, здраве и пълноценно развитие.
Пътят към запазване на техния най-добър интерес минава през превенция и професионална подкрепа за разумно и отговорно разрешаване на конфликтите и тежките житейски ситуации.

Вижте също:

Мамо, тате, обичайте ме!

Здравей Мария! 

Харесвам много блога ти и днес, пътувайки по магистралата, наблюдавайки поведението на повечето шофьори ми се искаше да напиша един много гневен коментар във ФБ. Не беше един или два пъти да ме притискат отзад, залепени буквално за колата ми и едно погрешно движение би могло да е фатално! После се замислих кой ще го прочете и реших, че няма много смисъл, не съм била никога добър писател, дори и във ФБ. Ти имаш голяма аудитория и ми се иска да зачекнеш тази така болезнена тема. А именно: какво кара българина да е “джигит” на пътя, да поставя останалите в напълно неоправдан риск на пътя, да не спазва правила и да изпреварва отдясно, да притиска колата отпред, залепен без никакво отстояние. Тази тема особено много боли, когато на задната седалка са и нашите деца. Ние все искаме другите са спазват правилата, да имаме една функционираща държава, а не искаме да спазваме никакви правила, нито да уважаваме правата на другите. Живея по принцип в Германия и може да прозвучи много цинично, но първата седмица в БГ се чувствам залята от разочарования...а съм по принцип голям патриот. Та така.. хубавото е, че все още изпитвам гняв. Спре ли да ми пука, изгубила съм всякаква надежда. Анелия Б.

************ 

Благодаря за повдигнатата тема, Анелия. Ти самата си го написала чудесно, но ще добавя няколко думи и аз.

И на мен ми се е случвало всичко, което описваш. Защо българинът обича да е джигит на пътя? За някои хора може би е начин да покажат, че са нещо повече от другите. Понякога е, защото карат по-хубава кола и искат да се изтъкнат, а друг път - точно обратното, защото колата им е стара, но хей, те са велики шофьори и всички ще им дишат прахта, нищо че всеки миг могат да се разпаднат.

По данни на Евростат за 2018 г. България е с най-много жертви на автомобилни катастрофи в Европа. Всяка година по пътищата на страната загиват около 600 души, а ранени - понякога тежко -  са около 9000. Голямата част от жертвите са млади хора и деца. Статистиката може да се види в сайта на МВР. 

За шофирането в нетрезво състояние сме писали много, за тарикатите на пътя също. Но колкото и да пишем, докато няма сериозни глоби и санкции, проблемът няма да се реши. Докато има корупция в полицията и шофьорите знаят, че актът ще им се размине с “една почерпка”, нарушители и джигити ще има. А някои от тях, уви, ще станат и убийци. На всичкото отгоре мнозина ще се разминат с условна присъда, което допринася към усещането за безнаказаност на пътните нарушители.

Как ще живеят с мисълта, че по тяхна вина нечий живот е изгубен?

На този въпрос отговор нямам.

Но имам приятелка, която изгуби всичките си крайници при катастрофа.

Имам и вече бивш приятел, който уби човек и доволно ми разказа как се е разминал условно.

Имам кауза на дете, изгубило родителите си при катастрофа, която редовно подкрепям.

Имам и аз надеждата, че няма да е винаги така и ще ставаме все по-съвестни граждани и шофьори.

А има и какво да се направи. Ето къде можем да сигнализираме за всякакви нарушители по пътищата според информация от правен сайт за граждани.

Как да подам сигнал до КАТ?

1. Един от начините да подам сигнал до КАТ е чрез телефонно обаждане до специален номер за спешни повиквания 112. 
2. Друг начин да подам сигнал до КАТ е по електронен път. Възможно е това да стане чрез електронно писмо на адреси:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.(Регионален център 112);  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Пресцентър МВР).
3. Възможно е да подам електронен сигнал и чрез специално мобилно приложение.

Какви са условията за подаване на сигнал?

Какво трябва да знам, ако искам да подам сигнал по телефон 112?

• Не може да ми бъде отказан достъп до него.
• Мога да се обадя и да съобщя за всякакво пътно нарушение – например неправилно паркирана кола. Информацията, която трябва да предоставя на център 112 в случая, включва моите имена, телефон за връзка, точен адрес, ориентир за мястото на нарушението, както и дали то представлява опасност за населението.
• Набирането на телефонния номер 112 е безплатно, включително и за уличните телефонни кабини.

Какво трябва да знам при подаване на сигнал чрез електронна поща?

• Мога да подам сигнал с предложение за действия до КАТ чрез електронна поща. Хубаво е да знам, че за нарушения и престъпления, които не са свързани пряко с участниците в движението по пътищата, КАТ могат да препратят сигнала ми към съответната служба.
• КАТ са длъжни да ме информират за съдържанието на сигнала.
• Анонимни сигнали НЕ СЕ разглеждат. При изясняване на случая КАТ може да изиска сведения и документи, но не и ако предоставянето им накърнява достойнството ми или представлява опасност за мен.
• До два месеца, ако не предадат случая на по–горестоящ орган, КАТ трябва да излязат с решение. Междувременно те са длъжни да ме държат в течение за това, което вършат. Решението по моя сигнал ми се съобщава писмено в едноседмичен срок от постановяването му.
• Ако случаят стигне до съда, могат да ме призовават като свидетел. Мой граждански дълг е да се явя. Ако обаче се опасявам, че свидетелстването може да ми навреди, имам право да се откажа. В този случай трябва да уведомя писмено съда, като в отказа си посочвам и мотивите.

Какво трябва да знам за мобилното приложение?

• То е създадено със цел да улесни гражданите при подаването на сигнали з пътни нарушения.Чрез него имам възможността по–бързо да изпратя информацията и доказателствата (снимки, видеозаписи) до МВР. Ето защо, ако съм хванал нарушител в движение (неправилно шофиране), мобилното приложение ще ми свърши по–добра работа.

Възможно ли е нарушителят да научи за мен?

Не, тъй като личните ми данни са защитени и достъп до тях имат единствено служителите на МВР и центровете за спешни повиквания 112.

Какво друго можем да направим?

• Да не бъдем агресивни шофьори, “тарикати” и “джигити”. 
• Да не забравяме, че правилата на пътя са за всички, за нас включително.
• Да се погрижим за безопасността на всички пътници в колата ни.
• Да не си гледаме телефона, докато шофираме.
• И накрая, но може би най-важното - да даваме добър пример на децата си, които се учат от действията, а не от думите ни.

На всички, които потеглят на път - в отпуск или по работа - леко и безаварийно!

Ето и една полезна статия къде да подадем сигнал при всякакви други нарушения, опасности и престъпления.

Тук разказвам за съдбата на Любчо, чиито родители бяха убити, а той осакатен от пиян шофьор. При всяка възможност подкрепям неговата кауза.

Автор: Богомил Димитров

Един ден реших да се подстрижа във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След подстрижката отидохме в близкото бистро, където се увлякохме във весели стари истории. В един момент я разсмях до сълзи. Тя се опита да пооправи размазания си грим с думите:

- Идиот! Не стига, че само заради теб днес съм си сложила спирала, а виж ме на какво заприличах!

Сякаш тревожна камбана заби в главата ми. Много отдавна, когато още не бе женена, се стремях към нещо повече с нея. Но тя имаше приятел войник и тогава ми бе дала ясно да разбера, че нямам шанс. По-късно те се ожениха и след години ни станаха кумове. Харесвам я, но сме толкова отдавна просто приятели, че ми се видя безумно да ми предлага секс. При това по начин, който не й е свойствен. Въпросите в главата ми се заредиха:

Защо чак сега? Аз съм на 66, а тя–на 62. Сложила си е спирала заради мен? Дали ще мога да погледна на нея като любовник? И как „да прескоча“ мъжа й, с когото също сме приятели? Нещо я е наранил и иска да му отмъсти? Ако е така, защо чрез мен? А и дали бих се справил?

Нищо не ми се връзваше. Помнех Мая като много премерен и толерантен човек. Вярно, пет години не се бяхме виждали, но да е претърпяла чак такава метаморфоза? Забих поглед в картофките и бирата и не вдигах очи. Тя извади малко огледалце и започна да почиства мълчаливо размазания си грим. След минута се реших да я подпитам по-отдалече:

- Как я карате с мъжа ти?

- Нормално, ако изключим, че той много се сдуха, след като се пенсионира. Вече не е какъвто беше. Преди ходехме по кина и театри, а сега никъде. 

- И ти се опитваш да се адаптираш?

- Не успявам особено. Дразня се на апатията му.

- Той ще се вземе в ръце. Всичко е до време.

- Дано нещо го извади от летаргията му. Не го приемам такъв.

Дотук съмненията ми се потвърждаваха. Все още не бях съвсем наясно и попитах:

- Чакай, ама за какво ти е на теб спирала?

- А ти да не искаш да ходя без спирала?

Мина ми наум, че във фризьорските салони може би вече предлагат и секс. Нищо чудно при сегашния морален срив. Ако това ми се бе случило с някоя друга жена, бих обмислил предложението. Но Мая бе нещо много различно и нестандартно. Сетих се как за доста неща в службата ни бе изненадвала, че не ги знае и се забавлявахме да „я светваме“. Може би тя, миличката, каквато си е „над нещата“, си мислеше, че все още трябва да се предпазва? Този вариант по ми харесваше и се опитах за всеки случай да „я светна“:

- Ти си на 62 години и спирала вече не ти е нужна.

- И значи да не обръщам внимание на външния си вид?

- Видът ти си е много добър.

- Благодаря ти, но една спирала никога не е излишна.

- Все пак, след климактериум спиралата не е необходима, повярвай ми!

- Какво?! Да не би да ми казваш да си седна вкъщи и да се сбабичосам? Мерси, но на мен все още ми се живее!

Това потвърди отново съмненията ми. Прозвуча ми и като груба реакция. Може би си бе направила извода, че и аз съм вече „взел-дал“ и днес само си е губела времето с мен. Въпреки това реших поне да довърша лекцията си: 

- Мая, повярвай ми, трябва да приемеш факта, дори и да ти е трудно, че спирала изобщо не ти е необходима.

- Да не би миглите ми са си атрактивни и каквито са си - съвсем естествени? За жена ти е вярно, но не и за мен!

Явно, тя не ме разбираше. Но и аз не разбрах защо ми каза последното. Какво общо имат миглите? Обмислях претекст да си тръгна поради важна среща или понеже ми е станало лошо.

- Ама ти защо гледаш като отровен? – попита тя, след като вдигна поглед от огледалцето си.

- А на мое място ти как би изглеждала?

- Искаш да кажеш, че те е срам да стоиш с мен в този ми вид?

- Не, просто ме изненадваш и ми трябва време, за да осмисля всичко.

- Добре, добре, ей сега ще се дооправя! Не знаех, че имаш претенции към визията на седящите до теб дами в заведение.

- Не аз съм този с претенциите!

- Днес си много особен! Първо ме разплакваш от смях, после мълчиш като теле. След това ни в клин, ни в ръкав ми говориш за климактериум като за болест и ме успокояваш с несръчни комплименти. И накрая аз съм имала претенции. Започваш да ме тревожиш! Кажи ми какво става?

- Ти днес ми каза неща, които не съм очаквал.

- Например?

Жените винаги поставят ребром въпроса. Ето това не им харесвам – за тях всичко е черно или бяло, да или не. Чудех се какво да отговоря, но си замълчах. Нямаше как да обясня обърканите си мисли.

- Добре, потърпи ме още малко! Не мога да се върна в този вид на работа. Нека си сложа нов грим. А ти изплюй камъчето, де!

Изхъмках:

- Ти ми каза нещо далеч извън моите представи.

- Вие мъжете, все някак си много общо се изказвате, за да се насладите на това, че ще се позачудим. Не я обичам тази ваша игра. Казвай направо!

Аз мълчах и гледах в краката си, а тя започна да се гримира. Добре че по едно време, може би заради неловкото ни мълчание, каза:

- Тази спирала - посочи ми това, с което нанасяше туша по миглите си - вече се свърши, а струва цели 12 лева! Предишната ми бе за 7, но изкара повече.

Смлях бавно последната информация и за нейно учудване изведнъж прихнах неудържимо и не можех да се спра. Едва изхлипах:

- Боже, колко тъпи сме понякога ние, мъжете!

- Не се хили така, че ми действаш заразително! Ако го правиш само, за да ми размажеш отново миглите и грима, ще те заведа в близкия магазин да ми купиш нова спирала!

Може да харесате също:

Моята желязна лейди

Благородният лъжец

Автор: Надя Брайт

Споровете в интернет често започват безобидно, но бързо стигат до ожесточени онлайн престрелки. Скрити зад екраните си, лесно прекрачваме граници, които в реалността едва ли бихме доближили. Надя Брайт ни припомня някои от основните правила, така че докато спорим, да не обиждаме нито другите, нито себе си. 

1. Ако се държим неуважително, обиждаме само себе си, демонстрирайки лошо възпитание. Неуважителното отношение към другите буди съмнение в уважението към собствената ни личност. Ако отделяме време и енергия да говорим с някого, когото не уважаваме... нека не завършваме с риторичния въпрос “защо изобщо?”.

2. Уважително отношение е да говорим по темата, а не за човека, с когото спорим. Ако ще слагаме етикети е добре да не е на човека, а на поведението му. Хубаво е да подкрепяме квалификациите с аргументи.

3. Уважително отношение е да не иронизираме човека, с когото говорим. Това го може всеки за всеки и е най-ниската летва на хумора след пърденето на масата. Не допринася с нищо към споровете.

4. Уважително отношение е да приемем, че е възможно и да не убедим отсрещната страна в тезата си.

5. Уважително отношение е да се опитаме да разберем мотивите и аргументите на отсрещната страна. Рядко някой е 100% прав. Дори и ние самите (шок!).

6. Уважително отношение е да не демонстрираме превъзходство. Умният и знаещият човек не се доказва като такъв, показвайки колко по-глупави са другите.

7. Понякога отсрещната страна се пали повече от необходимото. Не е нужно да скачаме и ние веднага.

8. Да натоварваме другите със собствените си очаквания също е излишно. "Мислех те за по-умен", например. Подобно твърдение допуска, че нашата оценка има значение за този човек. А едва ли има.

9. Грозно и глупаво е да слагаме думи в устата на някого. Ако някой не е казал нещо, нека не твърдим, че го е казал.

И да си споделя едно нещо - имам приятели, които мислят като мен и понякога спорят в интернет с други хора и аз виждам това. Рядко ходя да взимам страна, защото знам, че те и сами се аргументират много добре.

Още от Надя:

5 вида клети презентатори

Типовете мъже

Автор: Надя Йорданова

Няма такива! 

Cъжaлявaм зa ĸлиĸбeйт зaглaвиeтo, нo щe ви пoмoля дa пpoчeтeтe тoвa, зaщoтo oтнoвo cъдъpжa цeннa инфopмaция зa ĸopoнaвиpyca. Oт глeднa тoчĸa нa фapмaцeвт, ĸoйтo paзбиpa oт тoвa и нa ĸoгoтo мy пyĸa. Зaглaвиeтo e нapoчнo тaĸoвa, зa дa пpивлeчe oнeзи, ĸoитo миcлят, чe мoгaт дa ce cпpaвят c дoбaвĸи, и пo тoзи нaчин ca yязвими ĸъм cлaдĸи пpиĸaзĸи и oбeщaния.

Kopoнaвиpycът нe ce лeĸyвa или пpeдoтвpaтявa oт ниĸaĸви дoбaвĸи и xpaни

Hитo чecън, нитo мeд, нитo ĸyпeни oт aптeĸaтa cĸъпи пpeпapaти щe ви пoмoгнaт cpeщy ĸopoнaвиpyca. Taĸa нapeчeнитe нaтypaлни aнтибиoтици – ĸaтo мaщepĸa, чecън, мeд и пp. дeйcтвaт лoĸaлнo. Toecт, aĸo пиeтe cилeн чaй oт мaщepĸa и нaмaжeтe мaлъĸ циpeй c чecън, имa вepoятнocт дa ce пoдoбpитe. Maщepĸaтa дeйcтвa дoбpe и cpeщy ĸaшлицa. Meдът e пpeĸpaceн лoĸaлeн aнтибaĸтepиaлeн aгeнт зa мaлĸи paничĸи, зaщoтo зaxapтa в нeгo изcyшaвa paнaтa и пpeчи нa paзвитиeтo нa бaĸтepиитe.

Ho тeзи пpиpoдни изтoчници ca cлaби. Hyжни ca oгpoмни ĸoличecтвa oт тexнитe aĸтивни вeщecтвa, зa дa ce yбият виpycи и бaĸтepии в opгaнизмa. Caмo пpoтивoвиpycнитe и aнтибaĸтepиaлнитe лeĸapcтвa, изпиcaни пpaвилнo oт лeĸap, щe ca cигypнo лeчeниe. Πpoтивoвиpycнитe ce дaвaт пpи виpycни инфeĸции. Aнтибиoтицитe зaпoчвaт дa ce дaвaт няĸoлĸo дни cлeд нacтъпвaнe нa cимптoмитe нa виpycнa инфeĸция, зa дa ce пpeдoтвpaти нaпaдeниe oт бaĸтepии cpeщy oтcлaбeния oт виpyca имyнитeт. Πpoтивoвиpycни пpoдyĸти нe ce дaвaт ĸaтo пpoфилaĸтиĸa нитo cpeщy гpип и нacтинĸи, нитo cpeщy ĸopoнaвиpyca.

Aĸo пoлзвaтe дoбaвĸи и xpaни cpeщy ĸopoнaвиpyc, вcъщнocт paзчитaтe caмo нa имyннaтa cи cиcтeмa. 

Имyннитe cтимyлaтopи (иcтинcĸитe) ca oпacни вeщecтвa

Зaщoтo пpeнaвитият имyнитeт мoжe дa пpaви бeли. Πoмиcлeтe caмo зa aлepгиитe и aвтoимyннитe бoлecти! Зaтoвa вcичĸи тeзи cyбcтaнции ca лeĸapcтвa caмo пo лeĸapcĸo пpeдпиcaниe. Toвa нe e изгoднo зa фиpмичĸитe знaйни и нeзнaйни, ĸaĸтo и зa бeзcĸpyпyлнитe aптeĸapи, зaщoтo:

Дa peгиcтpиpaш лeĸapcтвo e cĸъпo!
И тpyднo!
Иcĸa cъдъpжaниe нa вeщecтвa, ĸoитo peaлнo paбoтят;
He paзчитa нa плaцeбo eфeĸт, зaтoвa имa и нeжeлaни peaĸции ĸaтo вcяĸo иcтинcĸo лeĸapcтвo;
Лeĸapcтвaтa пo лeĸapcĸo пpeдпиcaниe нe мoгaт дa ce peĸлaмиpaт и пaциeнтитe нe ги знaят. Toвa нaмaлявa пeчaлбитe дpacтичнo.
Bcичĸи лeĸapcтвa в Бългapия имaт пpeдeлни цeни. Дoбaвĸитe – нe. Eднa aптeĸa пeчeли мнoгo пoвeчe ĸaтo мapж oт дoбaвĸи, oтĸoлĸoтo oт лeĸapcтвa. Зaщoтo мoжe дa лeпнe и 50% нaдцeнĸa, aĸo иcĸa – и тoвa ce пpaви, ocoбeнo в тypиcтичecĸитe paйoни. Aĸo гo нaпpaвят нa лeĸapcтвa, щe пoлyчaт чeтиpицифpeнa глoбa oт Изпълнитeлнaтa aгeнция пo лeĸapcтвaтa.

Зaщo нe дeйcтвaт?

Kaĸтo oбяcниx, вcичĸи тeзи дoбaвĸи, билĸoви пpoдyĸти и изoлaти oт ĸaĸвo ли нe нe ca пoдлoжeни нa ниĸaĸъв ĸoнтpoл зa eфeĸтивнocт. Hayчнитe „изcлeдвaния“ и „ĸлинични изпитвaния“ ce пpaвят, пpocтeтe зa изpaзa, eднo ĸъм гьoтеpe и oбиĸнoвeнo пo двa нaчинa:

C ин витpo изcлeдвaния, тoecт в cтъĸлo в лaбopaтopия, въpxy ĸлeтĸи, ĸoитo ca изoлиpaни. Oтнoвo тoвa e дeмoнcтpaция нa лoĸaлнo дeйcтвиe, a нe нa oбщo зa чoвeшĸoтo тялo. Hyжни ви ca няĸoлĸo ĸилa дoбaвĸи нa дeн, зa дa имa шaнc дa дeйcтвaт нa нивo цял opгaнизъм. И дopи тoгaвa нe мoжeтe дa cтe cигypни. Имa фaĸтopи ĸaтo aбcopбция и paзпpeдeлeниe, ĸoитo изoбщo нe ce взимaт пpeдвид пpи „eпoxaлнитe oтĸpития“, ĸoитo cтpyвaт 20-30-60 лeвa в aптeĸaтa и в Интepнeт. 

Изcлeдвaнeтo ce пpaви c мaлoyмeн въпpocниĸ тип „Πo-дoбpe ли ce чyвcтвaтe?“ c няĸoлĸo нapoчнo изĸpивeни въпpoca и paзчитa нa cyбeĸтивни изживявaния нa пaциeнтитe, бeз дa oтчитa ниĸaĸви oбeĸтивни cтoйнocти. Изcлeдвaнeтo ce пpaви c пoдвeждaщи пapaмeтpи.

Hямa xpaнитeлни дoбaвĸи, нo имa xpaнeнe

Ceгa пoвeчe oт вcяĸoгa тpябвa дa ce xpaним дoбpe. Bceĸи лeĸap мoжe дa ви ĸaжe ĸaĸви тpябвa дa бъдaт пopциитe oт paзличнитe ви xpaнитeлни гpyпи cпopeд пoлa, възpacттa ви, ĸилoгpaмитe и мeтaбoлизмa ви. Cтигa caмo дa бъдeтe чecтни и дa гo нacoчитe дoбpe.

СОVІD-19 e зaбoлявaнe, ĸoeтo ce бopи c xигиeнa, дoбpo xpaнeнe, здpaв opгaнизъм, мacĸи и сoциaлнa диcтaнция. He ce пoдлъгвaйтe дa ĸyпyвaтe xpaнитeлни дoбaвĸи cpeщy виpyca.

Надя Йорданова води блога Infarmaciq.com, в който прави на пух и прах всякакви митове, в които ни убеждават рекламите. Препоръчаха книгата й Как да избираме козметика в групата за наука и критично мислене, която следя, и веднага си казах, че Надя непременно трябва да ни гостува някой ден, защото е изключително интересна личност и има какво да ни разкаже. Иначе накратко за нея - възпитаник на математическа гимназия, магистър-фармацевт от випуск 2013 на Медицински университет - София, специализирала "Фармакология, токсикология и фармагнозия" в Хайделберг. Интервю с Надя можете да прочетете тук.

Още по темата:

COVID-19: Митът за платените болни

Безопасно ли е децата да се върнат в училище по време на пандемия

Автор: Д-р Аниса Болдуин

Превод: Мария Истатков/ WittyMermaid

Като личен лекар и майка на две деца в училищна възраст съм наясно, че голяма част от наследниците ни имат желание да се завърнат в училище през септември и да срещнат отново своите приятели и учители. Безопасно ли е децата да ходят на училище във времена на пандемия? Какви са рисковете?

Covid симптоми при децата

Децата, разбира се, могат да се заразят с коронавирус (Covid-19), но изглежда, че го получават по-рядко от възрастните и обикновено го изкарват по-леко. Очевидните симптоми при деца включват висока температура, постоянна кашлица, загуба на чувство за вкус / мирис, а също така могат да имат необичайни обриви, например на пръстите на краката и ръцете.

Болничен престой

Ако детето ви развие по-сериозни симптоми, изискващи посещение в болница, то има отличен шанс за пълно възстановяване. Болниците имат строги правила и ще ви помолят да носите маска за лице. Понякога на посещение се допуска само по един член от семейството в даден момент, в зависимост от болницата. 

Професор Ръсел Винер, президент на Кралския колеж по педиатрия и детско здраве, каза:

„Тези открития са в съответствие с доказателства от цял свят, че е много малко вероятно децата да се разболеят от Covid-19. В редките случаи, когато децата са приети с положителна Covid проба, повечето се възстановяват. Това би трябвало да бъде много успокояващо за родителите, много от които разбираемо са особено загрижени през първите дни и седмици. “

Животът в училище във времена на пандемия

Тъй като децата се връщат на училище във времена на Covid реалност, все още трябва да им напомняме за добрите хигиенни практики, за да предотвратим разпространението на възможна инфекция. По принцип за децата това означава измиване на ръцете и дезинфекция на ръцете и използване на кърпички за издухване на носа, след което трябва да последва тяхното изхвърляне. Училищата ще имат свои собствени строги процедури, които да помогнат в процеса, с напомняния за хигиена. Имайки това предвид, някои училища изискват от децата да си носят дезинфектанти и кърпички. Някои начини за насърчаване на по-малките деца могат да включват малка бутилка ароматизиран ръчен дезинфектант (дъщеря ми харесва манго) или пакет с шарени кърпички или малка чанта със сгъната тоалетна тъкан вътре.

Подготовка на детето ви за връщане в училище

Говорете с децата си и ги подгответе, че училището може да изглежда много различно с масичките, отделни зони за игра и много миене на ръце. По същия начин някои учители може да носят маски и ръкавици. Също така, ще има нови съчетания, с които да свикнете, и може да не са в състояние да играят близко заедно с приятелите си, както преди.

Всъщност някои училища молят децата да си носят собствени опаковани обеди. Затова помислете за приготвяне на забавни и здравословни обеди с включени нарязани плодове и зеленчуци. Също така можете да добавите малка кутийка с дипове, като например хумус, салса или кисело мляко.

Кога да потърсим медицинска помощ

Свържете се с личния лекар, ако детето ви:

• е под 3 месеца и е с температура 38С или по-висока
• е на 3 до 6 месеца и има температура 39С или по-висока
• има други признаци на заболяване, като обрив, както и висока температура (треска)
• има висока температура, която продължава 5 дни или повече
• не иска да яде или не е в обичайната си форма и се притеснявате
• има висока температура, която не спада след прием на парацетамол
• е дехидратирано – например пелените не са много мокри; има хлътнали очи и няма сълзи, когато плаче

Потърсете спешна помощ, ако детето ви:

• има скован врат
• има обрив, който не избледнява, когато натиснете чаша върху него
• е чувствително към светлина
• има припадък или конвулсии (не може да спре да трепери)
• е сънливо и трудно се събужда
• има необичайно студени ръце и крака
• е изключително развълнувано (не спира да плаче) или е объркано
• има бледа, петниста, синя или сива кожа
• затруднява се да диша и засмуква стомаха си под ребрата
• има слаб, висок плач, който не е като обичайния им вик
• има меко петно ​​на главата, което се извива навън
• не отговаря както обикновено, или не се интересува от хранене или обичайни дейности

Д-р Аниса Балдуин MA MBBS MRCGP DFFP е личен лекар в Кент, Великобритания и е майка на две деца в училищна възраст.

Мария Истатков, която преведе и ни прати тази статия, е създател на блога WittyMermaid.

Още по темата:

Как да планираме ваканцията по време на пандемия

Как да говорим с децата за коронавирус

Време е за вкусната ни рубрика от кулинарната група на Яна и Ивелина сол&пипер.

Тази седмица съм ви подбрала три изкусителни рецепти от арменската кухня, предоставени от любимата ни Нора Ардашева. Нора с еднаква лекота забърква най-ароматните разкази и най-сладкодумните блюда, и освен на традиционните арменски ястия, ще ви научи на сочната като баклава дума "джъзва".

Шашлик

Месото за него се маринова за 24 часа. На 2 кг месо се реже 1, 5 кг. лук. Подправки -  много магданоз, риган, босилек, сол. Пече се така, че да остане сочно. После на огъня се слагат патладжан, домат, пипер. Заедно всичко може да се нареже на едро, да се залее със зехтин, сол, пипер и зелени подправки /като кьопоолу, но на едро/.

Кешкек

400 гр. едър булгур се накисва за час. През това време се сварява едно пиле до разпад. Да не забравите да посолите след обиране на пяната. Отделяме костите, а месото, заедно с бульона, който обича по-благо и с малко масло, се прибавят към набъбналия булгур. Всичко това старите арменски домакини, са започвали да го бъркат с дървена лъжица на бавен огън дълго време, до получаването на каша със златист цвят, божествен вкус и неустоим аромат. Тъй като аз не съм от най-търпеливите и трудолюбиви арменки, предлагам да сварите булгура отделно, да го пасирате леко и чак тогава да го смесите с месото. И пак да поври заедно всичко на бавен огън. Когато ястието е готово, се затопля масло с кимион и се джъзва отгоре. Повярвайте, много е вкусно.

Снимка: Соня Шатева

Мантъ

Тестото направих от 2 чаши пресято брашно, 1 яйце, 1с.л. сол, 2 с.л. олио и 2 с.л. оцет. Замесва се тесто с 1 чаша хладка вода и се оставя да почине 30 минути. После се разделя на 3 части и се разтварят листи от по 3 мм.

Половин килограм кайма със сол, черен пипер и една глава лук се задушава с малко масло и вода. Като изтегли водата се нарежда върху квадратчетата.

Сгъва се като лодки и се нарежда. Това количество се събира в тавата на фурната. Отгоре се полива с масълце или олио и се пече до розово златисто. След това се полива с една чаша бульон и се оставя на изгасена фурна. Какво ще направите след това е по ваше усмотрение. Може да изстискате един лимон, а може да полеете с доматено сосче.

Заливам с кисело мляко и чесън и накрая джъзвам масълце с червен пипер.

Вижте също:

Три рецепти за уютен уикенд

Автор: Радина Бисерова

Ава израсна в София в семейство на разделени родители – нищо нетипично нито за онова време на 90-те, нито за настоящето. Живееше с майка си, баба си и грижовния й брат Росен. Макар баща им да не живееше с тях, той полагаше грижи и подхождаше отговорно с финансовата издръжка за децата си.

Ава завърши една от престижните гимназии в столицата и се записа в университет. Времето й беше помогнало да преживее и приеме раздялата на родителите си и се наслаждаваше на студентските години. Не й липсваха нито самочувствие, нито обожатели. Не беше манекенка, но определено имаше магнетична усмивка, която запленяваше, ако не всеки срещнат, то всеки втори младеж. Знаеше как да се забавлява, а обожателите й чакаха на опашка без шанс дори за среща. Тя имаше определени очаквания към мъжа до себе си и трудно би се намерил такъв, който да ги покрие.

Типично за българските студенти и Ава замина на бригада в Америка. С поамериканчена усмивка, самочувствие и ловкост успя да осигури по-лека физически работа - въпреки подписания договор за камериерка, започна като обслужващ персонал в голф клуба на курорта. Появи се младеж, който успя да покрие всички нейни очаквания, но няколко седмици по-късно тя откри огромния му недостатък, че употребява кокаин и всичко приключи. Бригадата свърши и след завръщането си в България Ава беше решила, че не иска да живее повече в родината си.

Дипломира се като бакалавър, кандидатства още веднъж за виза за САЩ, но й беше отказана такава. Покрай своята приятелка Цвети, с която бяха учили в гимназията и университета заедно, се запозна с Огнян - приятел на гаджето - Любо на бившата й съученичка. Оги беше много обаятелен и определено знаеше как да спечели една жена. Връзката им бе едва в началото, когато Ава съобщи, че заминава за Англия. Голям смях настана, тъй като и бившата приятелка на Огнян беше емигрирала във Великобритания. Приятелите се шегуваха с него, че Оги бие печати в паспортите на гаджетата си да се местят именно във Великото Кралство.

Ава бързо се адаптира на новото си място за живеене. Не изпитваше и грам носталгия. Намери си прилична работа и не след дълго се запозна с момче от Уелс на име Ричи. Беше малко по-млад от нея, авиационен инженер. Любовта им разцъфтяваше и последва предложение за брак. Сватбата се организираше в предградията на Лондон, където живееше двойката.

Ричи и Ава се бяха нанесли да живеят в постройка, която е била църква преди. Сръчността и желанието на младоженеца преобразяваха бавно вълшебното място в техен уютен дом.

Четири от най-близките приятелки на Ава пристигнаха от България – Цвети (бившата й съученичка) с вече станал й съпруг - Любо; Ана (също бивша съученичка), но без съпруга й, тъй като единият му родител беше починал няколко дни по-рано, но тя искаше да е там на този специален ден на толкова близката й дружка, още една Ана – която беше поканена за кума и Ева – (бивша съученичка) поканена за шаферка. Четирите момичета бяха долетели от родината си единствено заради милата си приятелка. Беше ноември месец - още по-дъждовно, влажно и мрачно от типичното за Англия, но празникът беше слънчев, с красива, усмихната булка и не по-малко лъчезарен младоженец, щастливи родители, тичащи деца на братовчедите и приятелите на Ричи.

Мина зимата, разцъфна пролетта и в първите дни на лятото Ава и Ричи пристигнаха в България за плануваната им почивка на нашето Черноморие. За краткото време в София успяха да организират среща с най-близките приятелки. Този път Цвети и Ана се появиха с децата си, които поради крехката си възраст не бяха летели до Лондон за есенната сватба. Ава и Ричи зарадваха децата с подаръчета и споделиха прекрасната новина, че очакват бебе. Малчуганите играеха на площадката в парка, докато приятелките наваксваха със сладките приказки. Някъде в далечината съпругът на Цвети съзря своя приятел Огнян (с когото Ава беше имала мимолетна връзка преди години преди да емигрира в Англия), който възпитано поздрави всички, побъбри с Любо и си тръгна.

След ден-два Ава и Ричи потеглиха за морето и в ранните часове на една слънчева сутрин Цвети получи обаждане от приятелката си. Нямаше нито поздрав, нито стандартните въпроси: „Как си?“, „Какво правиш?“, а директно „Как можа?“. Цвети изпадна в недоумение, реши, че не чува добре. Ава започна да й държи сметка защо била направила така, че да се появи Огнян в парка по време на тяхната среща. Неразбирането нарастваше. Бременната девойка твърдеше, че Ричи сам се досетил, че това е неин бивш и му станало адски неприятно. Ава вдигна скандал на Цвети, която беше изгубила ума и дума от другата страна на слушалката. След това Ричи също пожела да разговаря с приятелката на своята съпруга и изля своята помия също.

Цвети беше отгледана от любящи родители, възпитали я на такт и деликатност и започна да анализира и да се опитва да погледне на ситуацията от очите на Ава и Ричи на случката, но така и не успяваше да доближи техните разбирания. Недоумяваше какво нередно има. Появата на Оги беше случайна и какво от това изобщо, че той се е появил там, има някакво значение. Всеки човек има минало, бивши връзки, освен ако не си го срещнал още в ранна тийнейджърска възраст. Пътищата могат във всеки един момент отново да се пресекат, но това нищо не означава.
Ава и Ричи бяха отлетели от България без да се чуят с никого.

Цвети разказа на другите техни общи приятелки – двете Анита и нито една от тях не разбираше случилото се. Всяка поотделно се опита да се свърже и говори с Ава, но не получаваше отговор. Не мина дълго време и профилите на живеещата в Англия жена в социалните мрежи бяха изтрити.
Междувременно Цвети засече случайно на служебен семинар брата на Ава и питайки го как е сестра му, отново се изненада от отговора му, че не я е чувал, откакто са си тръгнали от България. Оказа се, че макар много близки през годините и споделящи си всичко – този път кака му му беше спестила историята за сцената на ревност.

Минаха години. Все още се случва Ана да звънне на Цвети и да каже „Сънувах я!“. Никой обаче от приятелките й в България няма идея какво се случва с Ава.
Дали бебето – вече дете - е момче или момиче? Дали Ава и Ричи отглеждат щастливо вече порасналата си рожба, а защо не и да са многодетно семейство?! Дали онзи прекрасен дом, символизиращ Божията вяра и любов, е изпълнен със звънлив детски смях и много обич? Или Ава е една от онези жертви на домашно насилие, уплашена и самотна в замъка, построен от принца й? Дали бременността й е приключила със здраво и пухкаво бебче или при някой от изблиците на ревност Ричи не я е наранил толкова жестоко, че дори е изгубила детето? Не знаем...

Хората в живота ни се появяват и понякога си тръгват неочаквано. Колкото и да ни се иска да ги задържим, често е непосилно – като да се опиташ да спасиш крехко дърво в мълниеносна буря. Стихията в случая е ревността – способна да унищожава и дори убива.

Определено Цвети, двете Анита и Ева са добри и подкрепящи приятелки на Ава, прелитайки Европа, за да са до нея в един от най-важните дни от живота й, но след това емигрантката реши да прекъсне всякаква връзка с тях в името на щастливия си и спокоен семеен живот. Всички искаме да вярваме, че е за добро, но реализмът, промъкващ се покрай оптимизма, ни връща към безпокойството - жива ли е, щастлива ли е, изплашена ли е, примирена ли е...?! Дано...

Още от Радина: 

Една мъжка изневяра

От къде си?