Автор: Галина Тимова

Живеем в криза на човешките отношения, която много по-болезнено ни убива. Живеем в криза на самозабравата и негативизма, пропускайки, че сме малка частичка от едно голямо общество. Днес министърът разясни много детайли по старта на учебната година. И всички виртуални общества заклокочиха, подпалени от огъня на дежурното „НЕ“, което вече се явява част от ДНК-то на мнозинството. Живеем в необикновени времена, причинени от един вирус, който преобърна обществения порядък изведнъж. И докато ние бяхме някак пощадени, други държави погребаха десетки хиляди. Живеем в неизвестност и с незнание какво ни очаква утре, другата седмица, след два месеца, след година.

За една немалка част от обществото ни „вирусът съществува само в телевизора“, за други е „Хич не ми пука, сигурно съм го изкарАл лани“, познавам и лекари, които говорят с нескрит ужас за личните им „срещи“ с това ново заболяване, което убива безпощадно слабите, но и силните. За капак на всичко сме в тежка политическа криза, в която всички палячовци говорят за кокала и нито един не обели дума за над 1 милион деца, не направи крачка в страни от собственото си его, в името на стотици хиляди ученици и десетки хиляди учители, които ще стартират един социален експеримент, наречен „Учебната 2020-2021 година“. Мда, децата не са гласоподаватели.

През последните седмици чета в интернет споделените стратегии за стартиране на учебните години по различни точки на планетата. Чета, сравнявам, водя си записки за добри идеи и мислено се пренасям месец-два напред. Рамките с мерки са доста близки, имат малки разминавания. Тук-там, където има отлично финансиране, се виждат и доста смели идеи. И това е съвсем нормално, защото март месец бе рязката граница, която заключи в миналото ни „доброто старо време“. И ни захвърли в неизвестното, където можем да се справим само, ако сме заедно, ако сме истинската сговорна дружина от приказките. Уви, не сме. „Тези луди ли са всяко междучасие да си говорим за КОВИД?“ го пише учител, очевидно не разбрал още, че пандемията може да бъде овладяна с промяна в мисленето ни, промяна в навиците ни, промяна в ежедневието ни. Да, няма да сме луди и ще говорим поне по веднъж на ден, защото за твърде много хора все още „Вирус нЕма“ и със своята безотговорност вирусът ще стигне до онези, за които може би ще е фатален.

Смелостта и криворазбраното чувство на недосегаемост в идните дни повече ще отива на тримата герои на Доньо Донев, отколкото на Крали Марко. А училището се очаква да стане център на промяната. Да говорим достатъчно често с деца и родители. Да обясняваме, че ако искаме по-дълго да учим в класните стаи, всички трябва да се откажем от удоволствията на случайните събирания с много хора. Да говорим за онези правила, които могат да ни помогнат на всички да ограничим разпространението на заразата. Нямаме кампании по масовите медии за „физическа дистанция“, „дистанция от 1,5-2 м“, „лични предпазни средства“ и др. Все още не мога да си отговоря защо е тази безотговорност, но знам, че от 15 септември отговорността за живота и здравето на децата и учениците ще бъде и наша.

И ако държавата пак нещо пропуска да свърши, то ние, учителите, можем да го променим. Можем, само, ако думата „будител“ се носи в сърцето всеки ден и ни ръководи в делата, а не я възприемаме като обикновен есенен празник. За първи път можем да сътворим истинска общност с родителите, защото мисията за добро образование е леко изместена от мисията заедно да оцелеем. Идва уникалният момент, когато ако реплики от рода „Искам си правото на избор за дистанционно образование!“ не срещнат разбирането от учителите, ще си останат голи искания, защото точно от педагога се очаква да свърши исканата работа.

Учебната година започна присъствено

Идва уникалният момент, когато ще молим родителите да не водят децата си на масови мероприятия, да ограничат срещите, за да продължим присъственото обучение за по-дълго. И, ако родителите не ни разберат и не приемат посланията ни, всички много бързо ще се върнем затворени по домовете си и повторно ще преживеем бремето на тежката изолация. Същото важи и за нашата глухота и твърдоглавост. Тази година ще сме по-зависими един от друг, от общото съзнание и единомислие, за да оцелеем и да не допуснем вирусът да провали животите ни, а после и всичко останало.

Междувременно заваля дъждът на критиките и плювните как „Нищо не измислиха тези! Къде спаха?“. Никой не е спал… Едни от първите смислени и адекватни мерки за начало на новата учебна година започнаха да се споделят към края на юли. Всичко, написано по-рано, касае повече анализи на периода на изолацията. Мерки и подобрения се пишат и сега. И не, не говоря за България. Говоря за държавите по целия свят. Кризата е непредвидима, нова и всички опити да я сложиш в „релси“ месеци по-рано граничат с фантасмагорично словоблудство с цел имитиране на дейност. Не знам защо продължава да има хора, които се чудят защо през юни и юли някой не е писал правила. Вие чели ли сте през юни прогнози за септември? Няма експерт, който да ги напише, търсете ясновидци и пророци. Това, което днес представи министърът е същото, което се апробира в момента навсякъде, където има учебен процес или съвсем скоро ще започне. 

Удивителното е, че у нас партията на „НЕдоволните от всичко и от всеки, без значение защо“ се изпълни с учители, които се вижда, че не са прочели и ред по темата. Хората, които обществото приема с огромна надежда, че ще изучат следващите поколения и ще ги направят достойни граждани, днес масово показаха, че тези надежди са малко напразни. Защо ли? Живеем в криза и не критиката, омразата, разделението и разединението ще ни спасят. Напротив, влачат ни към дъното. Защото в критиката ни има жлъч и нищо градивно като предложение. Всъщност, качествени предложения се намират трудно в неизвестността, в която живеем. А само у нас всичко започва и свършва със зелената храчка, залепена като коментар под нечия публикация, изпълнена с „Абе, тия не са у ред!“ . Това не го срещнах в нито един друг форум, сайт, професионална общност. Дано преминем успешно през този етап и осъзнаем приоритетите си. Дано успеем да обърнем омразата в нещо конструктивно, за да оцелеем през календарните 2020 и 2021 и да отбележим като успешна учебната година. Дано осъзнаем, че сме всички заедно в една лодка, а ни очаква буря, с която ще се справим само в задружност.

Още по темата:

Фалшиви новини и COVID-19