Неотдавна в София се проведе конференция, посветена на юношеството - възрастта на възможностите. Един от най-търсените събеседници на бъдещите лидери бе Огнян Траянов - председателят на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. Може би защото отговаряше на въпросите им търпеливо, съпричастно, точно и с уважение към потенциала им. Това ни изкуши да го запитаме и ние.

Г-н Траянов, колко близо сме до момента, който ще промени коренно начина ни на живот – нова вълна в развитието на изкуствения интелект, бионични хора, роботизиране на всяка рутинна дейност и т.н.?

България не е изолирана от технологичното развитие. Технологиите, които определят четвъртата индустриална революция, са тук. Ще ви дам примери от практиката на моята фирма. Преди десетина години 3D принтирането измести дърводелците, които изработваха модели на едрогабаритни детайли. Конкретно - модел за отливане на заден мост на камион. Вместо за месеци от трима дърводелци с дърводелска точност, процесът се съкрати до дни. Примерите не са само в индустрията. Робот за обработка на каменни изделия с големи габарити. 3D принтери в помощ на денталната медицина. Това са реалности в България – тук и сега. Но зрелостта на технологиите, които споменахте, и техният синергичен ефект ускоряват навлизането им, те се допълват, увеличават ползите, осмислят инвестициите в тях. Така че няма съмнение дали навреме ще навлязат технологиите на 4-та индустриална революция у нас. Сега фокусът е цифровата трансформация, а тя е финалната линия на третата индустриална революция. Но грижите ни трябва да бъдат насочени повече към други въпроси:

Как ще осигурим условия за изграждане на новите търсени компетенции? За децата и юношите, за работещите в традиционни професии, които ще бъдат изместени. Това се отнася за широк спектър професии. От десетките хиляди заети в нискоквалифициран рутинен труд на ишлеме, през „бели якички“; от рутинния труд в кол центровете и другите клонове на индустрията на услугите в сегашния ѝ вид, та чак до програмистите-кодировчици след няколко години. И главният въпрос не е какви възможности за реализация ще има, а каква среда за гъвкава адаптация и преквалификация ще осигурим. Поредната, четвърта индустриална революция ще освободи човека от тежкия рутинен труд, ще намали работната седмица, ще му даде още повече възможности за творчество. Той ще получава все повече персонализирани, съобразени с неговите специфики продукти и услуги, което е и една от основните характеристики на тази революция. Човекът ще стане още по-ценен. И както и при предишните индустриални революции, независимо че множество професии в сферата на услугите изчезват, ще се увеличи делът на заетите в услугите и грижите за човека, за сметка на заетите в производство на продукти.

Образованието у нас все още е в позицията на догонващо процесите, които се случват в обществото и икономиката. Какво според вас трябва да се промени, за да е адекватно на потребностите на времето?

За това трябва и може да се говори и работи много. Ще спомена само няколко ключови момента по пътя за по-голяма стойност и практическа насоченост на образованието. Интеграция с пазарната икономика. Мечтите за образование, което е безплатно и не струва нищо, водят до липса на права на поръчителите (индустрията) и клиентите (обучаемите) и до образование, което нищо не струва. Професионален мениджмънт на образователните институции, контрол от родителите в училищата и от браншовите организации в професионалните и висши училища. Интегрирани съвместни програми за подготовка по новопоявяващи се професии и професионална преориентация/преквалификация между образователни институции, вкл. и частни. Интелигентната специализация на България (ИСИС) да се конкретизира, комуникира и разпознава от всички. Валидиране и признаване на придобити компетенции извън формалното образование. Обучаемите да получават ясна представа къде в живота или бъдещата им професия преподаваното се прилага и по този начин да не губят мотивацията от осъзната необходимост да го усвоят. А ако искаме да се започнем да се готвим за образованието на четвъртата индустриална революция – персонализирано образование е необходимо да осигурим:

• инструментални средства и компетенции за разпознаване и определяне на дарби и заложби на детето;
• свобода/гъвкавост при определяне на определяне на неговата образователна програма.

И досега най-добрите учители имат индивидуален подход към всеки ученик. На това трябва да се наблегне, учителят трябва да е партньор в изграждането и подготовката за реализация, а не само да предоставя структурирана информация и проверява наизустяването ѝ.

В страните, които успешно реформираха образователната си система, училището получи подкрепа от бизнеса (блестящ пример е Сингапур). Вече има опити за подобно сътрудничество и у нас – някои компании създават школи за обучение на деца, учебни центрове. ТехноЛогика, която управлявате, също има солиден опит в тази посока, но това все още са единични случаи. Готов ли е българският бизнес за подобно активно участие?

Да, това е естествената роля на отговорния бизнес. Бизнесът анализира проблемите, предлага иновативни решения, инвестира за свой риск в тяхната реализация, но иска гаранции, че при успех, тези на които е делегирана отговорност за подготовка на младите, ще се вгледат и при доказване на успешни практики, те ще бъдат припознати и възприети. Всички фирми-членки на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН имаме инициативи, проекти и програми, свързани с образованието, но в Мрежата работим заедно работим по колективни програми и проекти, постигаме синергизъм, по-значими и мотивиращи резултати. Още първата програма от тях бе насочена към първата по значимост тема за обществото ни - децата. „Гордея се с труда на моите родители“ цели да покаже на децата, че трудът е потребност и ценност, че всеки човек е необходим и полезен за обществото, независимо каква професия упражнява. Да ги запознае със спецификата на професиите в тяхната производствена среда и им помогне да направят отговорен и информиран избор на професия.

И всички други програми и проекти на Мрежата съдържат компонент, насочен към младите. Можете да се запознаете с дейността ни и нашия Стратегически план 2015+ за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН в сайта на организацията ни www.unglobalcompact.org.

Наричаме днешните деца „дигитални“ заради интуитивния им подход към технологиите. Но голяма част от родителите им сме „аналогови“ хора. Как според вас можем да бъдем полезни на поколението, което живее и се развива в среда, коренно различна от тази на създателите си?

Аз съм технократ от ерата на цифровизацията, но не съм сляп и винаги съм признавал: „технологиите правят живота ни по-лек, културата – по-красив, а творчеството го осмисля.“. Днес за българското общество най-важното е възпитанието на децата – предаването на ценностите и житейската мъдрост. Няма по-ценни от родителите. Но и ние трябва да не замръзваме в уменията си. Самата трансформация на професиите и нужните компетенции, за която споменахме, ни кара да сме част от дигиталната трансформация, за да сме готови за живота в обществото на четвъртата индустриална революция. Не е срамно да се учим от децата си. Дори напротив, ако училищата отново се превърнат в средище на местната общност и децата виждат как след техните часове в него идват и възрастните да се учат на умения за работа с нови технологии, мотивацията за учене на малките ще е по-голяма. Да, децата отрастват с цифрови джаджи още с памперси. И това не трябва да ни стресира. Те имат мотивацията и търпението да се учат чрез правене (learning by doing) и така развиват този интуитивен подход, за който говорите. Не трябва да изпадаме в параноичен страх, че те са различни и по-малко човечни. Казват, че Езоп отказал да се учи на писменост защото се страхувал, че ще оглупее, ако разчита на написаното, а не на собствената си памет. Нас ни плашеха, че няма да можем да смятаме, ако ползваме калкулатор.

Как трябва да се култивира отношението към технологиите от ранна възраст, за да бъдат източник на полезна информация, а не единствено средство за забавления със съмнителна интелектуална стойност?

Първото условие е достъпност до дигиталните джаджи и видеоклипове, показващи как се работи с тях; второто – да се запали интереса у тях; третото - да съхраним и развием естествения стремеж у детето да опознае света и създаде нещо, което другите ценят. Ние, в ТехноЛогика, работим вече пет години по проект за детски център за наука и технологии и сме готови с експозиция от интерактивни експериментални установки със състезателен и игрови елемент. Целта е да разкрием магията на технологиите, да запалим искрата на интереса и любовта към тях. Или поне да предотвратим изграждане на психологически бариери „Това е сложно и не е за мен.“. Очаквайте ТехноМеджикЛенд.

Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, чийто председател сте, организира Детски базар на професиите, в подкрепа на ранното кариерно ориентиране. Кои са професиите на бъдещето, за които интересът на децата трябва да бъде предизвикан? Как може да помогне общността?

Програмата „Гордея се с труда на моите родители“ се разви и от две години, освен дни на отворените врати за децата на служителите, предлага „Детски базар на професиите“ като форма на директно въздействие в полза на обществото. Тази година базарът ще се проведе в Музейко на 24-и ноември за организирани посещения по класове и на 25-и за свободни посещения. Каня и вашите читатели. Недопустимо е над 50% от завършващите висше образование да не работят по специалността си. Всяко научено нещо ни обогатява, но това е разхищение на обществен ресурс. И като финансови средства и като време, години, в които младият човек не се е подготвял как да бъде най-полезен на обществото.

Както показа доклада, изнесен от Клаус Шваб по време на Световния икономически форум през 2015 г., ние не знаем професиите на бъдещето – две трети от децата, влизащи в образователната система сега, няма да работят професии, които съществуват днес. Настоящите млади хора няма да се реализират само в една професия. Бих добавил, без да знаем професиите на бъдещето, не знаем какви специфични ключови умения изискват те, а това означава, че не можем да дадем точно задание към образователната система, както е било (или за България –както би трябвало) досега. Това означава:

Край на унифицираната образователна система въведена с втората индустриална революция.

Търси се много по-гъвкава и динамична система.

На преден план излизат любов към творчество, справяне с комплексни задачи, аналитично и нетрадиционно мислене, творчество в динамични екипи от хора (в бъдеще и изкуствен интелект) с различни компетенции.

Инструментариум - постарали сме се и продължаваме в ТехноМеджикЛенд да го реализираме по отношение на интерес към технически науки) за разпознаване на заложби в различни сфери у децата.

Персонализирано образование за оптимална реализация на заложбите у детето.

Прилагане на учене чрез правене, геймификация, форми на неформално образование

Следете в сайта на Мрежата работата ни по изготвяне на Национален план за работа по европейския Пакт за младежта. Там ще предложим, а на следващ етап отразим, как заинтересованите страни в нашето общество могат да допринесат. Ако споделяте тази адекватност на предложенията и желаете да се включите в дейностите по тяхната реализация, ще имате възможност да се присъедините.

Интервюто взе Янка Петкова

За Огнян Траянов

Завършва инженерно образование със степен "Магистър", блок B и блок C - инженер специалист по приложна математика и информатика във ВМЕИ (днес Технически университет – София). Натрупва опит като научен сътрудник в институт „Интерпрограма” в сферата на изкуствения интелект. Посещавал е множество технически и управленски обучения към IBM и Oracle Corporation. Основател и собственик на ТехноЛогика. Председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. Председател на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Огнян Траянов е първият носител на наградата „За принос в развитието на информационните и комуникационните технологии“ в конкурса „Мистър Икономика 2012“ и е финалист в конкурса „Мениджър на годината 2014”.
Почетен консул на Република Филипини в България. 

Препоръчваме ви още:

Как работи поколението Y 
За дигиталните деца и... аналоговите им родители 
Училище от бъдещето - Сингапур