На 17 септември Институт Монтесори България организира еднодневна образователна конференция на тема: „Развитието на детето в социалната среда“, с която цели обществена дискусия с акцент върху начините на развитие и възпитание, механизмите за справяне с рискови ситуации и споделяне на добрите практики. Един от лекторите - Сандра Роменска e Director of training и Senior teaching Fellow in Leadership and Management в University of St Andrews, Шотландия. В работата си в St. Edmund Hall Oxford University, тя прави сравнително проучване на институционалните иновации и предприемачеството във висшето образование в Източна Европа. През последната година Сандра води проект за успешните модели и практики за насърчаване на лидерски умения в училищна възраст.

Сандра, преподавате лидерски умения в университета „Сейнт Андрюс“, Шотландия – говорейки за развиване на тези умения при децата, дефинирайте какво точно включват те?

Лидерството е твърде гъвкаво понятие. В научната литература, публикувана на английски език, има над 250 различни дефиниции. Това, естествено, затруднява развитието и особено оценката на образователни програми за лидерство, независимо от тяхната съвременна популярност, особено в бизнес средите. Но даже и да е трудно да се опише какво е това лидер, всеки може да даде примери за хора, които счита за лидери. За мен лидерството не е позиция или роля, а социален процес и индивидуална идентичност. Чрез комбинацията на различни, индиректни процеси на повлияване, лидерите умеят да накарат своите последователи да възприемат техния светоглед, морални и културни ценности като свои, да вървят и работят за промяната, която иска да въведе лидерът. Тази връзка между лидерството и успешното управление на промяна и иновация, е което прави лидерството толкова търсено качество у хората, с високи постове, в която и да е организация. 

Кога най-ранно започва обучението по лидерство при децата и кой е етапът, който е добре да не пропускаме в годините?

Това, че лидерството е социален, групов процес, означава, че лидерските взаимоотношения могат да възникнат тогава, когато детето вече е развило разбиране не само за собствената си индивидуалност, но и за това, че принадлежи към социални групи – семейство, приятели, съученици, когато детето започне да проявява интерес към взаимоотношенията с други хора и най-вече към играта с другите деца. Възрастта между 6 и 14 години е особено важна. Тя обхваща два периода – средно детство и ранно юношество, когато настъпват не само основни биологични и когнитивни промени, но и социални – децата развиват разбиране за неща като социални сравнения и съревнование, автономност, самоувереност, инициативност. 

Как да стимулираме развиването на социалните умения?

Както е невъзможно да се научиш да караш колело с четене на книги за това или слушане на лекции, така е невъзможно да се развият социални и лидерски умения без практически опит. Необходима е комбинация от няколко неща – среда, богата на възможности за децата да експериментират и да се развиват чрез умения за общуване, отговорност, доверие, сътрудничество, емпатия, справяне с конфликти и т.н. За максимално оползотворяване на потенциала, предлаган от средата, се изисква ръководството на педагог, учител, някой, който да създаде структура, да даде напътствия, обяснения, примери и оценка. Също така е необходимо децата да осмислят и създадат свое собствено значение от практическия опит, който натрупват.

Напоследък у нас и по света много се акцентира върху ранното детско развитие, вие общувате обаче активно и с тийнейджъри – има ли техники, които помагат на учители и родители в този специфичен период, за да се настроят децата за бъдещата среда?

Методите, които споменахме, и са ефективни за по-малките, постигат резултат и с тийнейджъри. Докато при по-малките деца развитието на лидерски умения се основава повече на игри, творчески занимания, приказки, филми и т.н. работата с тийнейджъри предлага повече възможности за практическо развитие, използвайки опит, който децата имат от заниманията със спорт, приятелските им групи, разнообразни извънучилищни занимания, стажове и прочие. Симулациите и ролевите игри, изискващи лидерски умения, са особено ефективни при тийнейджърите, когато обучителят умее да покаже колко релевантен е този опит за бъдещето.

Какъв полезен опит от вашата практика в „Сейнт Андрюс“ би могъл да бъде приложен у нас – интересен и положителен пример?

Обучението, което предлагаме в „Сейнт Андрюс“, използва разнообразни практически упражнения и студентски проекти, които могат да се прилагат без ограничение в контекста. Един пример е 1-минутната лидерска комуникация – студентите заучават 1 минута от реч, дадена от реален лидер и я изпълняват пред група. Упражнението дава възможност на студентите да изпитат емоциите, с които лидерите трябва да се справят в подобна ситуация, предизвикателствата, свързани с публичната комуникация, които са ключови за всеки лидер, техниките за развиване и изразяване на харизма и влияние, и други умения. В същото време ограничаването на изпълнението до 1 минута го прави достъпно и незастрашително за студентите и дава време на обучителя да обсъди със студента и групата изпълнението.

Социалната среда се променя, пред какви нови предизвикателства се изправят децата?

Изразът „няма нищо по-постоянно от промяната“ важи и за социалните промени – обществото се променя постоянно и винаги се е променяло. Ролята, която социалните мрежи и мобилните комуникации играят в почти всеки аспект на живота на децата днес означава, че неща като умения за комуникация, изграждане на самоувереност и разбиране за собствена идентичност; умения за решаване на конфликти, чувство за отговорност – са присъщи на ефективните лидери. Не е възможно да си лидер за други, ако не умееш да ръководиш себе си.

У нас е много популярен дебатът за коренна промяна на образователната система. Това е световна тенденция, в някои страни стъпките вече са направени. Какво трябва да бъде съвременното образование, според Вас?

Аз не поддържам инициативи за коренна, радикална промяна, особено в области като образованието. Смятам, че радикалната промяна е трудна за постигане и лесно може да завърши с провал, даже и ако планираните промени имат стойност. Според мен е важно да се даде степен на автономност и възможност на учителите и обучителите, тези които работят директно с деца, да въвеждат промени и иновации, които виждат като положителни.

Какво да очакваме от вас на Образователната конференция, организирана от Институт Монтесори България?

Чакам с нетърпение да участвам в конференцията. Хората, които ще споделят опита и идеите си от подиума, са новатори, лидери в своите области, и очаквам стимулираща и интересна дискусия. Аз ще разкажа за работата си в областта на лидерското развитие при децата, основавайки се на резултати от съвременни научни изследвания, както и примери за практически упражнения, които могат да бъдат използвани от участниците в конференцията в собствената им практика.

Препоръчваме ви още: 

Конференция "Монтесори" в България
Пандата е черно-бяла, защото играе шах...
По Монтесори у дома