Цветанка Иванова е специалист по Комуникационна техника и технологии. Щастливото й семейство се състои от съпруг и двама синове. Жена, с безгранично въображение, която осъществява мечтата си за момиченце в правене кукли.

„Този петел трябва да се разхожда по улицата!“

Куклите винаги са били част от живота ми. От малка обичах да си играя с тях, да ги обличам и разкрасявам според моите виждания. Използвах свободното си време, за да им правя дрешки и бижута. Винаги съм мечтала да имам дъщеря и тя да бъде моята истинска кукла „Барби”. Но Господ ме дари с двама прекрасни сина, и за съжаление, на тях не можех да връзвам панделки, да им шия пачки и да им нижа герданчетата. С напредването на годините любовта ми към куклите не угасна, напротив, започнах да колекционирам кукли и продължих да ги обличам. Идеята за създаване на кукли, като дамски аксесоари за чанта или висулка за гердан, дойде от моята приятелка Мариела. Направих й подарък за Нова година, малък петел с идеята да й носи радост и усмивка в дома, но тя за мое най-голямо изумление ми заяви: „Този петел не може да стои в къщи, трябва да се разхожда по улицата!”. Признавам си, че в началото идеята й ми се стори много ексцентрична, но чувството й за естетика и стил, усета и към детайла ми дадоха стабилната увереност да продължа напред.
Едно парченце плат и много фантазия

От парченце плат, подплатено с фантазия, човек може да сътвори хиляди неща, които да изпъстрят живота на всеки. Започнах с плахи опити да шия дрехи за куклите си, с времето увереността ми нарасна и започнах да шия дрехи за себе си, а после и за мои приятелки. Сега вече нещата придобиват цялост от създаването на самата кукла до изготвянето на най-дребните детайли в тоалета й.


Лицата на хората - палитра от образи и цветове

Черпя вдъхновение и идеи от улицата, започнах да се улавям, че все по-често се вглеждам в лицата на хората, те ми дават най-богатата палитра от образи и цветове. Важно е да не се приемаме насериозно и да запазим детското в себе си, това е моето житейско кредо.

По поръчка съм изработвала дрехи, чанти и предмети за декорация. Куклите изработвам изцяло по мой проект.

За уверените жени, съхранили детското в себе си
Моите неща са за всички онези жени, които са уверени в себе си и се опитват да гледат на живота откъм забавната му страна. Важното е човек да съхрани детското в себе си под една или друга форма. Най-добрият начин е да гледаш през очите на дете и да намираш време да правиш това, което те прави щастлив и те зарежда с положителни емоции, а когато направените от мен неща радват и другите е истинско щастие.


Храбрата шивачка
Най-скъпа ми е първата изработена от мен кукла, нарекох я „Храбрата шивачка”. Тя не е съвършена, но е може би събирателният образ, в който най-добре виждам себе си. Този проект го изпълнявах в продължение на месеци, стигнах до един определен етап в реализацията му и нямах вдъхновение да продължа напред. Оставих куклата да „отлежи“, и тя толкова дълго време си почиваше необезпокоявана в шкафа, че бе изпаднала в забрава. В един сив, студен зимен ден ровейки в един от шкафовете, в които се опитвам да вместя многото си материали, я открих, или по-точно казано преоткрих, и за три дни я сътворих.

Част от нещата, които изработва Цветанка, можете да видите на фейсбук страничката й. 

В това е убедена Елена Кръстева, председател Управителния съвет на Асоциацията на българските дули. С нея говорихме за ролята на дулата през бременността, в процеса на раждане и след него. Попитахме я защо има противопоставяне между дули и акушерки, опитахме се да разберем кои жени избират да бъдат съпроводени от дула в един от най-важните моменти от живота си.

Дула – професия ли е или призвание?

Дулата е професионалист, обучен да придружава и подкрепя жената по време на бременността и раждането. Спазва определен етичен кодекс към професионалната организация, към която принадлежи. В България такава организация е Асоциация на българските дули, която организира и провежда обучения на дули, както и следи за изпълняването на кодекса и спазването на професионализма. Една от целите на Асоциацията е да популяризира тази професия в страната ни, така както се случва в много европейски държави. В България тази професия не е навлязла още, въпреки че от 5-6 години има професионално обучени дули. Със сигурност да си дула е призвание, трябва да го искаш, както всяко нещо, за да ти се получава добре, от една страна, а от друга – за да се напаснеш към нередовния и неясен график на това, да си непрекъснато на стенд бай, да можеш да оставиш на втори план твои лични проблеми и дискомфорти и да бъдеш на 100% с бременната и раждащата жена, изцяло в нейна услуга и нащрек за нейните емоции и нужди.

Какви качества, знания и умения трябва да притежаваш, за да се занимаваш с това?

Най-вече търпение. Спокойствие. Да имаш дълбоко уважение към хората и към всеки човек. Към раждането. Да умееш да пазиш хладнокръвие в трудни моменти. Да можеш да съпреживяваш и подкрепяш. Да изслушваш. Да умееш да оставяш пространство за чуждите емоции, желания, разбирания.

Останалото се научава и тренира. Важно е да имаш познание за раждането като физиологичен процес. В практическото обучение се овладяват техники за облекчаване на болката, различни масажни техники и мерки за физически комфорт на раждащата жена.

Какъв път извървява дулата с бъдещата майка и как изгражда връзката си с нея?

Обикновено жената, която търси дула, се свързва с нея в някакъв момент от бременността си и правят среща. Ако си допаднат и решат да работят заедно, следват още няколко срещи. В тях дулата се запознава с историята на жената, с нейния емоционален свят и потребностите й, в степента, в която жената има нужда да се открие. Дулата може да предостави информация, да помогне за изготвянето на плана на раждане на жената, винаги според желанията и предпочитанията й. Често се запознава и с партньора, тоест дулата е в услуга на цялото семейство.

Не е необходимо бъдещата майка и дулата да станат приятелки, нито да имат общи разбирания за нещата, включително за раждането. За да се изгради добра връзка между тях, трябва просто да се харесат, да са си симпатични, да изпитват комфорт в присъствието си. Професионалната дула може да работи с жени, които нямат нейните разбирания за раждането, важното е да уважава изборите им и да ги подкрепя, доколкото го позволяват обстоятелствата.

Какво е участието й в процеса на раждане?

Дулата осигурява емоционална и физическа подкрепа на майката по време на раждането. Емоционалната подкрепа включва окуражаване и присъствие. Има много интересно изследване, което показва, че постоянното присъствие на един и същи човек в стаята, по време на целия процес на раждане, има благоприятен ефект върху развоя на раждането и върху удовлетвореността на майката по отношение на преживяването й. Неизменното присъствие по някакъв начин дава спокойствие. Изследването се отнася до непознат човек, когото жената среща по време на раждането, какво остава за човек, когото познава, има изградена емоционална и доверителна връзка. Понякога наистина ми се е случвало просто да бъда до жената и това да е всичко, което съм могла да направя за нея на раждането й. Не е имала нужда от нищо друго.

Физическата подкрепа вече включва различни масажи, техники за намаляване на болката, между които масажи, определен тип натиск, смяна на позициите.

Най-важното от работата на дулата по време на самото раждане е, че е до жената през цялото време. Това присъствие може да започне от самото начало на контракциите, а може и на по-късен етап – в зависимост от уговорката със семейството и предпочитанията на жената. 

Откъде, според Вас, се зароди противопоставянето между дули и акушерки?

Ако има такова противопоставяне, то системата, в която се случва цялото раждане, носи отговорност за това. Всички знаем, че акушерките в България не получават признанието на труда, което заслужават – нито финансово, нито професионално; те дори са лишени от възможността да упражняват професията си в нейната същност – главно обгрижващо лице по време на неусложнена бременност и раждане. И в един момент се появяват някакви жени, без тяхното ниво на образование, а жените им имат доверие. Отделно, има митове за заплащането на дулите, които хем не носят медицинска отговорност, хем се заплаща трудът им. И когато няма финансов израз на признание на работата на акушерките, разбира се, че ще има недоразумения.

Проблем е и че жените и акушерките не изграждат доверителна връзка, често дори нямат контакт преди раждането. Просто мястото на акушерката като главно обгрижващо лице до бременната и раждащата жена с физиологична бременност и раждане е заето от други специалисти – акушер-гинеколозите. Дулите не са конкуренция на акушерките, нито на обгрижващия медицински персонал. Дулата не е медицинско лице, не взима участие в клиничните решения по никакъв начин; тя е на раждането като близко лице на жената и я подкрепя според сферата на дейност, която вече описах. Когато има разбиране за това, се оказва че няма конфликт, няма противопоставяне, защото се противопоставят две сравними неща. Акушерката и дулата не са сравними – всяка има своята сфера на дейност и двете работят за доброто на жената.

Вие самата работите с акушерки, как изградихте ефективно партньорство?

С времето, и с постоянство. Когато има добронамереност и се дава шанс, става ясно, че нямаме какво да делим, че аз като дула няма да попреча на решенията и действията на медицинския персонал. С времето разбират, че и жената е по-спокойна, когато е с близко лице. Някои акушерки дори предпочитат да има и дула.

Мога да кажа, че с екипите, с които съм работила и се познавам добре, имам много добро сътрудничество – както с акушерките, така и с акушер-гинеколозите. Имат ми доверие, че си знам сферата на действие и не се получават недоразумения. Допълваме се в грижата си за жената, като моята грижа е психологическият и физическият й комфорт. Не се меся в медицинската част.

Кои жени предпочитат да раждат с дула? 

Жените, които избират дула, най-общо имат определено отношение към раждането като към един физиологичен процес, който ако всичко върви добре при тях, не би имал нужда от осезателна медицинска намеса, а по-скоро от емоционална подкрепа и подкрепа за издържане на болката. Много често тези жени искат естествено раждане, подготвили са се добре какво означава това и разбират, че имат нужда от дула, за да ги подкрепи в процеса. Разбира се, не само жените, които искат напълно естествено раждане, търсят услугите на дула. Била съм дула на раждания, в които е ясно че жената ще иска упойка или даже ще направи секцио по медицинска причина. Дулата има своето място на всякакъв тип раждания, като може да окаже различен вид подкрепа.

Частен случай са бременните жени, които са били жертва на сексуално или физическо насилие. Как се подхожда при тях?

Факт е, че много жени в някакъв момент от живота си са имали някакъв вид сексуално или физическо насилие – това е официална статистика. Дулите не разпитваме за тези неща. Ако жената сподели, го имаме предвид, като, разбира се, пазим пълна конфиденциалност и не коментираме това нито с медицинския екип, нито със семейството на жената. Имаме предвид тази информация като една по-голяма чувствителност на жената към някои медицински интервенции, които предполагат ограничаване на движенията и усещане за безсилие и по този начин биха могли да напомнят на преживяванията й.

За съжаление, в нашите болнични заведения все още липсва регламентираното уважение към пациентите на системно ниво и се появяват ситуации, които могат да наподобят обстановката на насилие. С това не поставям под въпрос изобщо медицинските действия като добронамерени и изцяло в името на доброто на пациента; но когато не се обяснява дадена процедура, не се пита жената преди да й се направи нещо, не й се дава информация за да избере какво предпочита, остава усещането за незачитане. Незачитането на желанието само по себе си е достатъчно да напомни за травматичното преживяване.

Разбира се, не е нужно жена да е имала насилие, за да й се обяснява какво се случва и да се пита за разрешение. Необходимо е на едно по-общо и обществено ниво да се подхожда с уважение и зачитане на нуждите на всеки човек.

Ако се върнем в контекста на раждането, дулата осигурява това уважение и зачитане на нуждите на жената, с което й изгражда психически комфорт. А знаем, че в общия случай, когато жената се чувства добре, раждането напредва.

За Елена

По професия съм психолог, фамилен психотерапевт към Психотерапевтичен институт по социална екология на личността. Работя със семейства и двойки, които имат трудности във взаимоотношенията.

Майка съм на две момчета, на 9 и 6 години. Имам едно раждане със секцио и следващо естествено раждане, като тези преживявания ми донесоха голямо удовлетворение, разбиране и незаменим опит. Откакто станах майка, придобих чувствителност към нуждите на бременната и раждащата жена. Член съм на сдружение „Естествено“ от самото начало и участвам активно в дейностите по популяризиране на естественото раждане.

Доброволен консултант по кърмене съм към Националната Асоциация „Подкрепа за кърмене“.

От 5 години работя като дула в Асоциацията на българските дули и подкрепям майки по време на бременността, раждането и следродилния период.

От една година сътруднича като психолог и дула с акушерски кабинет „Зебра“, който представлява самостоятелна акушерска практика с поглед върху специфичните физически и психологически нужди на всяка жена.

Препоръчваме ви да прочетете - Раждането трябва да е приятно като зачеването и Иновативна грижа за бременността и раждането

13 500 квестори ще следят за реда на държавния зрелостен изпит по български език и литература. За втората матура са определени около 13 000 квестори. Те ще бъдат по двама в изпитна зала, а освен това ще има и двама в коридорите, както и на входа на училището.

При провеждане на държавните зрелостни изпити имат право да присъстват като наблюдатели и до трима представители на родителите на учениците от училището, в което има изпит. Те са определени 30 дни преди изпитния ден от училищното настоятелство, а за училищата, в които няма настоятелства - от родителите на учениците в Х и ХI клас.

На изпита по български език и литература ще има 4049 камери, а на втория държавен зрелостен изпит – 4147. Общо 50 представители на МОН и регионалните управления на образованието ще наблюдават изпита в реално време, като могат да сменят училища и зали. Няма зала, за която да не е осигурено видеонаблюдение.

Първият държавен зрелостен изпит ще се проведе в 663 училища в общо 4099 зали, а вторият – в 604 училища в 4147 зали. Всички места в класните стаи са номерирани и за всеки ученик е определено конкретно място. Системата за наблюдение има индивидуален мониторинг на всяко от местата и може да направи компютърен анализ при случаи на преписване. Новост за тази година е, че има 20 мониторингови центъра в цялата страна. Създадени са и мобилни групи със специализирано високотехнологично оборудване, които да наблюдават процеса. Нова мярка за сигурност са и модулите на матурите.

11 718 750 са възможните комбинации на изпита по български език и литература.  За първи път тази година всички зрелостни изпити ще се оценяват електронно в 41 центъра за оценяване.

Изпитите започват точно в 8.00 часа и са с продължителност четири астрономически часа. За учениците със специални образователни потребности се отпускат два допълнителни часа. Учениците трябва да се явят в училищата, в които ще полагат матури, 15 минути преди началото на изпита. Длъжни са да носят документ за самоличност и служебната бележка за допускане до изпита. Пише се само с черен химикал. Ученикът не може да излезе от изпитната зала, преди да е предал работата си по съответния модул. Четири са изпитите, които са разделени на два модула – по математика, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, както и по биология и здравно образование. Останалите изпити се състоят от по три модула с различна продължителност.

По български език и литература първият модул трае един час и се състои от 30 въпроса със затворен отговор, които носят 30 точки. Вторият също е един час и включва 10 въпроса със свободен отговор и работа с текст, като носи 40 точки. Третият модул е интерпретативно съчинение или есе, което носи останалите 30 точки до общия сбор от 100.

Снимка: МОН

Източник: МОН

Петият национален протест на хората с увреждания вече е история. Какво ще се случва оттук-нататък? Каквото всеки път. Социалният министър и екипът му ще се запознаят с исканията на протестиращите. Ще се излъчи работна група. В най-скоро време (идната седмица) организаторите на протеста ще се срещнат с представителите на социалното министерство, за да обсъдят добре формулираните им искания. Всъщност има ли някой, който още не е разбрал защо протестираха отново тези хора? Да преговорим.

Създаване на закон за личната помощ – това би дало възможност на лицата да разполагат с бюджет, който да изразходват, според потребностите; месечната помощ да е не по-малко от две минимални работни заплати и да се осигурява от републиканския бюджет. Унизително е всяка година родителите да бъдат назначавани по програми, според които „работният ден“ на личния асистент е четиричасов, а полагащото се заплащане между 200 и 400 лева.

Електронен регистър на хората с увреждания, защото никой в държавната администрация не знае колко са те, какви са диагнозите им, а това е доказателство за липса на цялостна държавна политика по проблема. Ускореното въвеждане на електронната здравна карта би спестило много усилия на родителите, които при всяко кандидатстване по програма за лични асистенти са принудени да подготвят куп документи, доказващи състоянието на детето или лицето, за което се грижат.

Индивидуална оценка на състоянието на всеки - това би осигурило адекватна помощ, според конкретните потребности на детето или лицето с увреждане.
Сред протестиращите имаше и много хора с увреждания навършили 18 с придружителите си. Те бяха пренебрегнати при промените, които предприе последното редовно избрано правителство и оставени да оцеляват с мизерна социална пенсия. Децата с увреждания не порастват – това е тъжната истина, която от години управляващите се опитват да заобиколят. Затова и слоганът на този протест беше „Моята суперсила е мама“.

Дали този път протестиращите ще бъдат чути, ще покаже времето. То обаче не работи в полза на хората с увреждания и семействата им.  

Автор: Валентина Вълчева

Помните ли играта „Развален телефон”? Като детска игра си е забавна, но като част от ежедневието вече говорим за съвсем друго нещо. В най-безобидните случаи можете да стигнете до някой и друг семеен скандал, преди да се уточни кой какво казал, кой какво разбрал.

И така, на работа съм. Скоро съм се върнала, след две години майчинство, и все още се опитвам да хвана ритъма. И точно в най-потния, шумен и задъхан момент от производствения процес телефонът ми звъни. Номерът на мъжа ми, но когато вдигам, от другата страна е Престолонаследник №1, който по онова време е на около две и половина и тъкмо е овладял чистото говорене, но не и изкуството да си мълчи, когато трябва. И след обичайните „мамо, много те обичам” и „мамо, ти кога ще си дойдеш” ме закарфичва с информацията:

- Мамо, а пък тати каза, че ти си овца.

Стъписвам се за миг, но успявам да реагирам сравнително бързо и измамно спокойно:

- Каквооо?!...

Надявам се, че нещо не съм разбрала правилно.

- А пък тати каза, че ти си овца.

О`кей! Значи няма грешка – правилно съм чула.

- Добре, маме – все така спокойна съм – я ми дай тати на телефона!

Тати вече е в режим на оправдания и обяснения.

"Не съм казвал така, бе. Що лъжеш мама?!”

„Ти така каза!”

„Не е вярно!”...

Най-накрая мъжът ми успява да се пребори с него за телефона и започва в скороговорка:

- Слънце, тоя дребен мошеник лъже. В затвор те вкарва и окото му не мигва даже! Аз такова нещо не съм казвал. Казах само, че си добра като овчица и затова някой път ходиш на работа и в събота и не можеш да излезеш с нас в парка, а пък той...

- Да, бе. Ясно. – хиля се аз на телефона.

Разбира се, че мога да използвам повода, за да се направя на кръвно обидена, и впоследствие да го размахвам като рапира всеки път, когато с милото имаме някакво противоречие вкъщи, само за да го накарам пръв да клекне. Мога, ама не искам. Защото ако я карахме така, нямаше да устискаме заедно толкова години.

Семейство се гради така – малко на шега, но не безотговорно. Всъщност познавам хора, които се опитваха да го направят просто от скука. Е, после със сигурност им стана мнооого интересно, но не по начина, по който очакваха. И се разделяха. Или оставаха заедно по навик, обвинявайки се един друг кой на кого е съсипал живота. Общо взето разочарованието идва, когато започнеш да се вземаш прекалено насериозно.

Понякога с мъжа ми вечер, докато гледаме някой филм, започваме да се чудим – ние ли нещо не сме наред, или всичките ни познати са изкрякали от необходимостта да пораснат и да поемат живота си в ръце, че и този на по едно-две деца, които междувременно са създали? И тук няма как да не се сетя за прозрението, осенило една от любимите ми писателки Даря Донцова: „В брака трудни са само първите двадесет и пет години. После разбираш, че от този до теб нищо хубаво не бива да очакваш... и започвате да си живеете щастливо.” (Преводът от руски си е лично мой.) Номерът е, според мен, просто да си намериш същия идиот като теб, с когото да успеете някак си да ги избутате тия двайсет и пет години, докато стигнете до момента „... и заживели щастливо”. Дотук ги докарваме вече десет. Не лош резултат на фона на всички онези около нас, които успяха да теглят чертата с повече или по-малко тъпи мотиви. Съжалявам, ама оправдание от рода на „Той/тя вече не ми обръща достатъчно внимание” си е тъпизъм отвсякъде, освен ако не сте още на етап прогимназия.

Добре, може и да не съм права. Може пък моят подход да е грешен и да е крайно наложително да започна да гледам на нещата по-сериозно. Винаги допускам вероятността да съм в грешка. Но все си мисля, че разните там дребни недоразумения от рода на „Тати каза, че ти си овца” или евентуално „Мама каза, че ти си гадина” (случвало се е – не мога да си кривя душата) с малко условности са напълно простими прегрешения в името на всичко останало, което сме имали и евентуално ще имаме в бъдеще. Не че не съм си събирала багажа поне пет пъти досега (макар че така и не стигах до прага, защото мина ли през него, връщане няма). Не че и мъжът ми не е отпрашвал да спи по някоя и друга вечер на село, докато изпусне парата понякога. Но все още сме тук. Заедно.

Или ако трябва да съм сериозна, в една връзка има само едно нещо, което не бих простила (не, не е изневярата). Но това сме го уточнили още докато излизахме само на кафе преди десет години и не бяхме наясно ще ли излезе нещо сериозно от това кафе, освен хубав спомен. И също така научих едно нещо: никога не казвай „никога”! Съдбата си няма друга работа, да знаете!

Препоръчваме ви от същия автор и Женските тайни, които обикновено научаваме твърде късно и Шпакли, такери и други маждрамуняци

Продължаваме нашата обиколка по Северното гръцко крайбрежие с представянето на екологично чистите плажове в района. Българинът, като турист, все повече търси качествена услуга, а съвсем близо до България, в Гърция, може да намери както чудесна храна и добро обслужване така и прекрасни плажове.

Най-близкият пясъчен плаж до София, се намира в Гърция - Паралия Офринио-Тузла (299 км). Местният Институт за защита на природата е национален управител на международната програма „Син флаг“, която дава отличията на плажове и марини. С 486 отличени плажове Гърция заема второ място в света между 47 държави. Интересно е да се спомене, че 25% от плажовете, които печелят отличията за първа година, се намират в южната ни съседка. Халкидики е на първо място в със 71 сини флагове. Тази година Международната комисия награди 3574 плажове и 662 марини. 2017 г. е юбилейна за наградата „Син флаг“, която навършва 30 години.

Участието в програмата е доброволно и е въпрос на престиж. Това е съревнование между концесионери и общини, които стопанисват плажовете. Критериите не са само за чистотата на водата, а за цялостната услуга, която се предлага. Наградата е не само за чиста природна среда в района на плажовете, а и за отлично управление, съхранение и развитие.

В района на Кавала, за 2017 година, „Син флаг“ ще имат следните плажове:

    Община Тасос

    Макриамос

    Golden Beach camping

    Пефкари / Alexandros Beach

    Принос-Дасилио 2/ Ilio mare beach

    Община Нестос

Амоглоса/Керамоти 1

    Община Кавала

    Батис

    Тоска/Tosca Beach

    Каламица

    Перигиали

    Община Пагео
    Орфани

    Амолофи

    Неа Ираклица

    Неа Перамос

    Саракина

    Офринио/Тузла

„Син флаг“ е най-разпространеното и общопризнато международно отличие за качеството на плажовете в целия свят. Изискванията към притежателите му е качеството на водите да е „отлично“. Всяка друга степен е неприемлива за комисията. Отличието е с давност една година.

Плажовете трябва да отговарят и на други изисквания (33 за плажове и 25 за марините), които се отнасят за чистота, организация, информация, безопасност за почиващите и гостите, опазване на околната среда и крайбрежната ивица. Предлаганите услуги на отличените плажове са един от критериите на фондацията. Това е и причината, поради която големите туристически агенции в Европа обръщат специално внимание на курортите с отличени плажове.

Качеството на водата се проверява чрез лабораторни изследвания всяка година, с планирани и с извънредни проверки през месеците юли-август. Непрекъснато се правят и проверки по останалите критерии. Гръцкият институт за защита на природата има право да „свали“ „Синия флаг". Създаден е  регистър на плажове за плуване - Greek Bathing Water Profiles Registry, а годишните регистри се обявяват в http://www.bathingwaterprofiles.gr/en

Създател и международен координатор на „Син флаг“ е фондацията  (Foundation for Environmental Education – FEE), седалището на която се намира в Дания и има членове от 73 държави от всички континенти.

Информацията е предоставена от Антоанета Георгиева - greo.bg

Източник: www.kavalapost.gr 

Автор: Янка Петкова

Курдоманова изключи телевизора обнадеждена. Току-що беше изгледала инаугурацията на френския президент Еманюел Макрон. Видя как по червената пътека енергично премина възрастната му съпруга (нейна връстничка) и си помисли: „А можеше да съм аз…“ Спомените я отнесоха в далечната 70 и някоя, когато беше млада учителка и класна на едни осмокласници. Никой от тях не стана президент, а бяха обещаващи децата, но все пак това не е Франция. Не че нямаме възрастни жени готови да бъдат Първа дама, засукани пенсионерки колкото щеш, но кой ще пусне един младок в президентството? Тази декоративна институция е запазена за генерали напоследък. Иначе симпатии не липсваха. Един от учениците дори се беше заканил: „Другарко, ако никой не Ви вземе, ще Ви замразя и като стана на Вашите години ще се оженя за вас!“ Курдоманова си спомни тази закана с усмивка. „Все пак нашите ученици предпочитат нови чанти - каза си тя - макар и размразени“.

Колкото повече разсъждаваше над ситуацията, толкова повече прилики с мадам Троньо-Макрон откриваше. И тя като нея обича шоколад. Е, семейството на френската й колежка го произвежда, но това е незначителна подробност предвид общата им страст към…сладкото.

Курдоманова се сети, че дори има чанта на Луи Вюитон. Китайска реплика на известната марка, но по нищо не личи. Купи си я от едно изложение „Изберете българското“. Обикновено си я пази за откриването на учебната година. Даже има и син костюм като Брижит. Сама си го скрои от един тропикал по кройка на Бурда. Много свеж ансамбъл, отваря, и най-важното - отново е актуален. Като си помислиш, той е бил актуален вече 7-8 пъти. Може да го облече и да се позавърти на някой абитуриентски бал. Вярно, зрелостниците са малко възрастни…

Отхвърли идеята. Ослуша се. В другата стая, на семейната спалня, хъркаше Жеко, нейният спътник от десетилетия. Не може да му го причини. Заедно са минали през толкова…преходи.

Но не пречи да помечтае човек. Особено сега, когато жените на нейната възраст са на мода. Курдоманова си представи заглавията в медиите: „Множествен оргазъм на 60 плюс – възможно е“,  „Как да се отървеш от трийсетгодишния си мъж за 10 дни“, „60 е новото 20“, „Как в 5 стъпки да съблазниш набор на внука си“. 

Да, вкусовете се променят. Тя се беше настроила за спокойни старини, сега ще трябва да се развърти за още някое десетилетие. „Щом французойките го могат, защо да не се справим и ние?“ – основателно се запита българката. Като помислиш, ако не беше тя, и Жеко нямаше да се издигне до началник смяна. Винаги беше до него и му пишеше …сивитата.

Отгледа и две деца. Не стигна до три, но честно казано и тези й дойдоха малко нанагорно, не че децата са лоши, трудно се гледат, ако мъжът ти не е банкер. Сети се пак за първата дама и си напомни да провери последно какво поема здравната каса от стоматологичните услуги. Фасети няма да може да си направи, но едно чене май й се полагаше.

И тена ще го докара – с Жеко ще ходят да берат портокали в Испания. Иначе винаги е във форма. То няма и как да се отпуснеш при това съчетание на умствен и физически труд.

Трябва само да скъси полите. До средата на прасеца вече е дължина за млади жени. Кудроманова въздъхна замечтано и усети аромата на салкъм. Пролет е. „Поне френските им номера няма да се наложи да уча.“ – каза си тя в тази връзка.

Защо жените са по-добри от мъжете можете да прочетете в тази статия, а за някои особености в общуването между мъжа и жената в  Не (,) мога повече!

8 съвета от тийнейджъри към родителите

Колко често надничате на стената на детето? Честно? А обичате ли да правите „остроумни“ коментари под постовете му или под публикации на негови приятели? А колко пъти сте публикували скъп спомен – бебешка снимка „в банята“ или свидно видео от прощъпулника, което винаги ви просълзява? И тагвате главния герой, разбира се! Нека всички негови приятели видят какво сладко бебе и бил техният съученик или…гадже. Безценно!
Любопитно е обаче да разберем, какво мислят тийнейджърите за поведението на родителите си в социалните мрежи.

1. Сприятелете се и се възползвайте от възможностите за общуване по месинджъра.

По принцип по-голямата част от тийнейджърите нямат проблем с добавянето на родителите си в листата на приятелите. За много от тях това дори е удобна форма на общуване, чатът е много по-приемлив вариант от вечното натрапчиво звънене по телефона: „Къде си?“

„Не виждам проблем в това, родителите ми да са мои приятели във фейсбук. Удобно е. Ако в някакъв момент нямаш възможност да се свържеш по телефона – можеш да им пишеш съобщение.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Мисля, че зависи и какво е семейството. Какви са отношенията и възгледите на членовете му. За мен например не е досадно майка ми да ми е приятел и като такъв да коментира нещо на стената ми. Стига да не прекалява.“
студент, 19 години

„С удоволствие бих добавил родителите си като приятели, но те не харесват социалните мрежи.“
ученик от 11 клас, 18 години

„Майка ми често пътува, затова социалната мрежа е основният ни начин за комуникация. Мога да споделя какво ми се е случило през деня, да разбера как са нещата при нея, да се посъветвам за нещо. Все пак тя е най-близкият ми човек и имам нужда да общувам с нея непрекъснато.“
ученик от 9 клас, 15 години

2. Не възпитавайте децата си през социалните мрежи!

Да държите „реч“ в социалната мрежа наистина не е добра идея. Коментари от типа: „Какво правиш там? Време ти е да се прибираш“ детето просто ще игнорира или изтрие. Въпросите, свързани с отношенията помежду ви са за личен разговор.

„Една майка на моя приятелка беше коментирала под нейна снимка: „Какво е това червило?“ Не беше помислила, че поставя дъщеря си в глупаво положение и я излага. Унизително е да те коментира по подобен начин най-близкият ти човек, при това – публично.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Не е нужно да ни обвиняват или обсъждат за това, което пишем на стената си. Това е нашето място да изразим гледната си точка.“
ученичка от 7 клас, 13 години

„Има примери за конфликти в социалната мрежа. Пуснал си например снимка с цигара и родителите ти разбират, че пушиш. Веднага устройват скандал. Едва ли да го направят пред очите на всичките ти приятели, а и на техните собствени, е най-добрата идея.“
студент, 19 години

3. Помислете, преди да публикувате снимка на „детето“!

Едно от любимите занимания на родителите е да публикуват снимки на децата си, без да обръщат особено внимание на това, че те вече са пораснали и е твърде възможно да не са във възторг от идеята. Опитайте да погледнете на снимката през очите на детето. Ако ви е трудно да предположите как ще реагира – просто го попитайте. Възможно е това да не е любимият му кадър.

„Ако родителите ти направят нещо, което предизвиква смях, например споделили са твоя снимка като бебе, проблемът не е толкова голям. Всички са били бебета някога. Но ако снимката е компрометираща и изобщо не ти е любима, би трябвало да обсъдиш това с тях на четири очи.“
ученик от 9 клас, 15 години

„За мен беше голям проблем, че баба ми непрекъснато ме снимаше и качваше мои снимки във фейсбук, на които не ми харесва как изглеждам. В крайна сметка си поговорихме и се разбрахме първо да ме пита преди да качи някоя снимка.“
ученик от 8 клас, 14 години

4. Не се натрапвайте!

Да, децата ни се нуждаят от нашето внимание, но тийнейджърите очакват от нас и да сме тактични. Съвсем не е задължително да коментирате под всеки техен пост, да засипвате със сърца и други „бози“ всяка публикувана от тях снимка. Или непрекъснато да ги тагвате под някое „послание“ от родител към дете, такива в социалните мрежи дал Господ.

„Може би най-важното, особено след 16 години и повече, е да се ограничи взаимодействието между родителите и децата в социалните мрежи. Ако майка ти и баща ти непрекъснато лайкват и коментират нещо на стената ти, приятелите ти няма да бъдат особено възхитени. Можете да бъдете приятели, разбира се, но за предпочитане е активността да е по-малко.“
ученик от 10 клас, 16 години

„Един мой приятел силно се нерви, когато чайка му го тагва в постовете си. Знаете за какво говоря – някое мило, смешно видео от прощъпулника или кръщенето например, което не е задължително да бъде видяно от всички негови приятели.“
ученик от 8 клас, 14 години

5. Приятелите на вашите деца не са ваши приятели!

Личното пространство на детето е важно във всяка възраст, но особено остро на нарушаването на границите реагират тийнейджърите. Да, родителите искат да знаят с кого общува детето им. Нормално е. Но да водите активна комуникация с 13-14-годишни, опитвайки се да им влизате в тона, е жалка гледка.

„Не желая да се ходи по страниците на моите приятели и да се правят коментари. Аз не стоя на стената на майка си и не я компрометирам с писанията си. Още по-тъпо е, ако използва приятелството ни, за да ме шпионира – с кого общувам, защо общувам с него, това може да се превърне в един безкраен разпит.“
ученичка от 7 клас, 13 години

6. Ако нещо ви притеснява – просто попитайте!

Случва се майките и бащите да постват на стената на детето си не само миловидни картички с послания и съвместни снимки от близкото минало, но и да шпионират – в какви групи членуваш, с кого „другаруваш“. Не е лошо да си в час с интересите на детето си, но разговорът „очи в очи“ винаги е за предпочитане.

„Ако имах дете, сигурно щях първо да проверявам къде „ходи“ в интернет и едва след това щях да си правя изводи. Ако срещам в профила му непознати хора и нещо ме безпокои, първо бих поговорил с него, за да се опитам да разбера какво се случва, защото това не означава задължително, че то е в опасност. Може просто нещо да не съм разбрал. Но бих действал точно в такава последователност, а не както правят обикновено родителите.“
ученик от 9 клас, 15 години

7. Да се четат личните съобщения е забранено!

Тийнейджърите са единодушни, че децата трябва да бъдат „наглеждани“ в интернет, но четенето на съобщения все пак си остава табу и на 10, и на 14, и на 16 години, а в по-късна възраст вече е патология.

„Най-строгото ми правило е да не се четат личните ми съобщения. Знам истории на познати, чиито родители им четат кореспонденцията. Това е недопустимо, това е личният живот на детето им. Същото е като да четеш личните съобщения на родителите си. Ние не го правим.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Моите съобщения са моето лично пространство. Дори да става дума за 10-годишно дете – това е лично! Родителите просто трябва да разберат, че не могат да контролират всичко непрекъснато. Не смятам, че тоталният контрол е правилен подход. Това е липса на доверие и откровено безсилие.“
ученик от 11 клас, 18 години

8. Научете детето си на правилата за безопасност в интернет!

С този непрекъснат достъп до интернет и социалните мрежи тийнейджърите знаят, че общуването в пространството може да не е безобидно. Затова повечето от тях нямат проблем с това да се научат да ползват интернет безопасно.

„Аз винаги проверявам профила на човека, който ми е изпратил покана за приятелство. Ако сред неговите приятели има много мои, го добавям. Когато с мен се опитва да установи връзка някакъв съвършено непознат човек, първо разговарям с него, задавам въпроси и го отхвърлям или приемам поканата му.“
ученик от 9 клас, 15 години

„Преди да започнат да ползват социалните мрежи, на децата трябва да им бъде обяснено, че има фалшиви профили, зад които стои съвсем друг човек, че този човек най-често е недобронамерен. Но да се ограничава общуването със съученици в мрежата за мен е странно.“
ученик от 8 клас, 14 години

Материала подготви Янка Петкова
Източник: mel.fm

Кои са правилата на интернет общуването можете да прочетете тук, а как да намерите общ език с тийнейджъра можете да видите тук.

Ако имате по-малки деца, препоръчваме ви и статията за дигиталните деца и аналоговите им родители.