8 съвета от тийнейджъри към родителите

Колко често надничате на стената на детето? Честно? А обичате ли да правите „остроумни“ коментари под постовете му или под публикации на негови приятели? А колко пъти сте публикували скъп спомен – бебешка снимка „в банята“ или свидно видео от прощъпулника, което винаги ви просълзява? И тагвате главния герой, разбира се! Нека всички негови приятели видят какво сладко бебе и бил техният съученик или…гадже. Безценно!
Любопитно е обаче да разберем, какво мислят тийнейджърите за поведението на родителите си в социалните мрежи.

1. Сприятелете се и се възползвайте от възможностите за общуване по месинджъра.

По принцип по-голямата част от тийнейджърите нямат проблем с добавянето на родителите си в листата на приятелите. За много от тях това дори е удобна форма на общуване, чатът е много по-приемлив вариант от вечното натрапчиво звънене по телефона: „Къде си?“

„Не виждам проблем в това, родителите ми да са мои приятели във фейсбук. Удобно е. Ако в някакъв момент нямаш възможност да се свържеш по телефона – можеш да им пишеш съобщение.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Мисля, че зависи и какво е семейството. Какви са отношенията и възгледите на членовете му. За мен например не е досадно майка ми да ми е приятел и като такъв да коментира нещо на стената ми. Стига да не прекалява.“
студент, 19 години

„С удоволствие бих добавил родителите си като приятели, но те не харесват социалните мрежи.“
ученик от 11 клас, 18 години

„Майка ми често пътува, затова социалната мрежа е основният ни начин за комуникация. Мога да споделя какво ми се е случило през деня, да разбера как са нещата при нея, да се посъветвам за нещо. Все пак тя е най-близкият ми човек и имам нужда да общувам с нея непрекъснато.“
ученик от 9 клас, 15 години

2. Не възпитавайте децата си през социалните мрежи!

Да държите „реч“ в социалната мрежа наистина не е добра идея. Коментари от типа: „Какво правиш там? Време ти е да се прибираш“ детето просто ще игнорира или изтрие. Въпросите, свързани с отношенията помежду ви са за личен разговор.

„Една майка на моя приятелка беше коментирала под нейна снимка: „Какво е това червило?“ Не беше помислила, че поставя дъщеря си в глупаво положение и я излага. Унизително е да те коментира по подобен начин най-близкият ти човек, при това – публично.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Не е нужно да ни обвиняват или обсъждат за това, което пишем на стената си. Това е нашето място да изразим гледната си точка.“
ученичка от 7 клас, 13 години

„Има примери за конфликти в социалната мрежа. Пуснал си например снимка с цигара и родителите ти разбират, че пушиш. Веднага устройват скандал. Едва ли да го направят пред очите на всичките ти приятели, а и на техните собствени, е най-добрата идея.“
студент, 19 години

3. Помислете, преди да публикувате снимка на „детето“!

Едно от любимите занимания на родителите е да публикуват снимки на децата си, без да обръщат особено внимание на това, че те вече са пораснали и е твърде възможно да не са във възторг от идеята. Опитайте да погледнете на снимката през очите на детето. Ако ви е трудно да предположите как ще реагира – просто го попитайте. Възможно е това да не е любимият му кадър.

„Ако родителите ти направят нещо, което предизвиква смях, например споделили са твоя снимка като бебе, проблемът не е толкова голям. Всички са били бебета някога. Но ако снимката е компрометираща и изобщо не ти е любима, би трябвало да обсъдиш това с тях на четири очи.“
ученик от 9 клас, 15 години

„За мен беше голям проблем, че баба ми непрекъснато ме снимаше и качваше мои снимки във фейсбук, на които не ми харесва как изглеждам. В крайна сметка си поговорихме и се разбрахме първо да ме пита преди да качи някоя снимка.“
ученик от 8 клас, 14 години

4. Не се натрапвайте!

Да, децата ни се нуждаят от нашето внимание, но тийнейджърите очакват от нас и да сме тактични. Съвсем не е задължително да коментирате под всеки техен пост, да засипвате със сърца и други „бози“ всяка публикувана от тях снимка. Или непрекъснато да ги тагвате под някое „послание“ от родител към дете, такива в социалните мрежи дал Господ.

„Може би най-важното, особено след 16 години и повече, е да се ограничи взаимодействието между родителите и децата в социалните мрежи. Ако майка ти и баща ти непрекъснато лайкват и коментират нещо на стената ти, приятелите ти няма да бъдат особено възхитени. Можете да бъдете приятели, разбира се, но за предпочитане е активността да е по-малко.“
ученик от 10 клас, 16 години

„Един мой приятел силно се нерви, когато чайка му го тагва в постовете си. Знаете за какво говоря – някое мило, смешно видео от прощъпулника или кръщенето например, което не е задължително да бъде видяно от всички негови приятели.“
ученик от 8 клас, 14 години

5. Приятелите на вашите деца не са ваши приятели!

Личното пространство на детето е важно във всяка възраст, но особено остро на нарушаването на границите реагират тийнейджърите. Да, родителите искат да знаят с кого общува детето им. Нормално е. Но да водите активна комуникация с 13-14-годишни, опитвайки се да им влизате в тона, е жалка гледка.

„Не желая да се ходи по страниците на моите приятели и да се правят коментари. Аз не стоя на стената на майка си и не я компрометирам с писанията си. Още по-тъпо е, ако използва приятелството ни, за да ме шпионира – с кого общувам, защо общувам с него, това може да се превърне в един безкраен разпит.“
ученичка от 7 клас, 13 години

6. Ако нещо ви притеснява – просто попитайте!

Случва се майките и бащите да постват на стената на детето си не само миловидни картички с послания и съвместни снимки от близкото минало, но и да шпионират – в какви групи членуваш, с кого „другаруваш“. Не е лошо да си в час с интересите на детето си, но разговорът „очи в очи“ винаги е за предпочитане.

„Ако имах дете, сигурно щях първо да проверявам къде „ходи“ в интернет и едва след това щях да си правя изводи. Ако срещам в профила му непознати хора и нещо ме безпокои, първо бих поговорил с него, за да се опитам да разбера какво се случва, защото това не означава задължително, че то е в опасност. Може просто нещо да не съм разбрал. Но бих действал точно в такава последователност, а не както правят обикновено родителите.“
ученик от 9 клас, 15 години

7. Да се четат личните съобщения е забранено!

Тийнейджърите са единодушни, че децата трябва да бъдат „наглеждани“ в интернет, но четенето на съобщения все пак си остава табу и на 10, и на 14, и на 16 години, а в по-късна възраст вече е патология.

„Най-строгото ми правило е да не се четат личните ми съобщения. Знам истории на познати, чиито родители им четат кореспонденцията. Това е недопустимо, това е личният живот на детето им. Същото е като да четеш личните съобщения на родителите си. Ние не го правим.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Моите съобщения са моето лично пространство. Дори да става дума за 10-годишно дете – това е лично! Родителите просто трябва да разберат, че не могат да контролират всичко непрекъснато. Не смятам, че тоталният контрол е правилен подход. Това е липса на доверие и откровено безсилие.“
ученик от 11 клас, 18 години

8. Научете детето си на правилата за безопасност в интернет!

С този непрекъснат достъп до интернет и социалните мрежи тийнейджърите знаят, че общуването в пространството може да не е безобидно. Затова повечето от тях нямат проблем с това да се научат да ползват интернет безопасно.

„Аз винаги проверявам профила на човека, който ми е изпратил покана за приятелство. Ако сред неговите приятели има много мои, го добавям. Когато с мен се опитва да установи връзка някакъв съвършено непознат човек, първо разговарям с него, задавам въпроси и го отхвърлям или приемам поканата му.“
ученик от 9 клас, 15 години

„Преди да започнат да ползват социалните мрежи, на децата трябва да им бъде обяснено, че има фалшиви профили, зад които стои съвсем друг човек, че този човек най-често е недобронамерен. Но да се ограничава общуването със съученици в мрежата за мен е странно.“
ученик от 8 клас, 14 години

Материала подготви Янка Петкова
Източник: mel.fm

Кои са правилата на интернет общуването можете да прочетете тук, а как да намерите общ език с тийнейджъра можете да видите тук.

Ако имате по-малки деца, препоръчваме ви и статията за дигиталните деца и аналоговите им родители.