Автор: Станислава Симидчийска

Насилие в детска градина. Първи път. Втори. Десети. Пореден. Колко още записа, в които се малтретират деца, трябва да изгледаме, за да се промени статуквото? Докога ще бъде нормално децата ни да бъдат пошляпвани, защото не искат да си изядат обяда или защото не са запомнили стъпките за танца, на който „педагозите“ така ентусиазирано се опитват да ги научат? Докога ще си затваряме очите пред обществени тайни, според които на децата в градините не дават да се пие вода, за да не ходят до тоалетна? И този път ли трябва да се стигне до фатален случай, за да се предприемат мерки?

Скандалните клипове от детски градини и ясли са толкова много, че явно който родител не е сложил записващо устройство на детето си, той не е станал известен в интернет. И въпреки че камерите присъстват почти постоянно в ежедневието ни, „педагозите“ упорито отказват детските заведения да се оборудват с такива, за да не се нарушат правата им. Кои права, колеги педагози? Правата, които служителите в банките явно нямат, щом са се съгласили да работят в помещения с камери. Права, от които са се отказали почти всички служители в масовите бизнес сгради, в които дори асансьорите са снабдени със същите тези камери. Права, които не притежават още работещите в супермаркети, всевъзможни офиси и да, колегите ви от частните детски градини.

Излиза, че е по-важно да се заснеме дали някой ще открадне парче салам, отколкото дали друг ще посегне на дете. Поне така се получава, когато човек постави на кантар двете ситуации. Защото разлика няма. Както касиерът бива наблюдаван дали няма да свие някой лев, така и педагогът е редно да се следи дали няма да плесне един шамар. Или повече.

Когато човек няма какво да крие, той не се тревожи дали шефът е в офиса, дали му следи компютъра, дали го гледа на камерата. Когато човек има какво да крие, той обикаля по всевъзможни телевизии и обяснява как ще му бъдат нарушени правата, когато някой му следи работата.

Работа, за която му се плаща. Работа, която е с деца. Работа, която е толкова отговорна, че е цяло чудо как през 2018 година се налага да обсъждаме естественото право на родителите да наблюдават целия този процес.

Разбира се, една притеснително голяма част от педагозите приемат професията си за лична услуга към родителите. Имам предвид онези там нехранимайковци, които са си захвърлили децата, за да им ги гледа някой друг. И в своя защита същите тези "педагози" изтъкват неоспорими аргументи за ужасните детски характери и ниското заплащане. Сигурна съм, че хигиенистите например (или тези от тях, които работят на минимална заплата), също налагат шефовете си с метлите, защото не са доволни от социалното си положение. Или пък не съвсем, защото забравих, че е много по-лесно да малтретираш човек, който не може нито да ти отвърне, нито да се защити. Нещо като мини боксова круша, която обаче ходи и често ѝ текат сополите.

И така. Днес половината майки ще се възмущаваме във фейсбук от агресивните и психически нестабилни „професионалисти“, на които поверяваме децата си. Другата половина ще ни обяснява да не знаем много, защото не им е лесно на тези хора с отвратителните малки зверчета и е напълно нормално да си изпускат нервите понякога. Сутрешните блокове и новинарските емисии ще се състезават с гръмки заглавия и ще се чудят кое е по-подходящо: „Пореден случай на терор в детска градина“ или „Ужасът продължава: нов запис показва насилие в детска градина“.

Ще има един протест, на който ще се повъртим, ще си поговорим кой какво дава за обяд и ще си ходим. И ще забравим. Както вече забравихме за случая през октомври миналата година в русенската детска градина „Червена шапчица“ и последвалия го малко по-късно ужас в детска ясла „Ежко Бежко“ в София? Вече не си ги спомняте, нали?

Затова искам да попитам отново: колко още бой трябва да отнесат децата ни, за да се нанесат елементарни промени в закона? Фатален край ли чакате, за да се задействате, защото май в тази държава трябва да ти падне лампа на главата или да те прегази влак, за да се вземат „незабавни“ мерки. Сигурна съм, че всички направихте връзката.

Станислава е един от основателите на Vibes, филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Ако имате възможност, включете се в протеста на родителите срещу насилието в детските градини. Това е линк за събитието в София. Ето и датите за останалите градове.

Препоръчваме ви още:

Така можем да си караме още 100 години

Призванието да работиш с деца

"Системата" я правим ние

Автор: Станимир Михов

Алкални храни – кои са те, какви здравословни ползи носят и какви са основните заблуди, свързани с алкалните диети

Какво е рH? – определение, алкални храни

РH („potential hydrogen“ или „потенциален водород”) е показател, който измерва съотношението на положително заредените водородни йони (киселинни) и отрицателно заредените (алкални), в един разтвор.

Човешкият организъм поддържа постоянно рН на кръвта и извънклетъчната течност от 7,4. Това pH се смята за неутрално с много лека алкалност (7 е неутрално рН, по-ниско от 7 е киселинно, над 7 е алкално).

Храни, която изместват стойностите на pH в алкална среда, наричаме алкални храни. А такива, който намаляват pH стойносттa в организма ни, наричаме киселинни.

Приемът на алкални храни помага на тялото ви да се поддържа в алкално състояние, като по този начин:

• повишава енергията и обмяната на веществата;
• подпомага храносмилането, понеже зеленчуците съдържат много храносмилателни ензими и фибри;
• засилва имунитета, стимулира оздравителните и регенерационни процеси в тялото.

Поддържането на постоянство на средата на организма се нарича хомеостаза. Това означава, че всички системи и процеси функционират в посока да поддържат оптимални стойности на pH. Показателите, по които се съди за КАС (киселинно-алкалното състояние), са pH концентрация на кислород, въглероден диоксид, излишък на основи, бикарбонати и др.

Какви са нормалните стойности на показателите на КАС?

• рН – 7,36-7,44 log/mol;
• рСО2 – 4,7-5,99 кРа или 35-45 mm Hg;
• рО2 – 10,7-13,3 кРа или 80-100 mm Hg;
• стандартни бикарбонати (SB) – 21-25 mmol/l;
• излишък от бази (BE) – от -2,5 до +2,5 mmol/l.

Как работи киселинно-алкалният баланс в организма ни?

Всяка храна, която приемаме в тялото ни, води до киселинност или алкалност. Дали една храна е алкална или киселинна се определя от минералното ѝ съдържание. Едни от алкално-образуващите елементи са калий, натрий, магнезий, калций, желязо, а киселинно-образуващи са фосфор, сяра, хлор, йод, манган.

С всяка внесена храна в тялото ни, ние променяме киселинно-алкалната среда – ако приемаме храна с киселинно pH това означава, че внасяме киселинност. При прием на киселинообразуваща храна, организмът започва да издърпва от запасите ни алкални елементи, за да може да неутрализира тази киселинност и да запази неутралното pH на кръвта и течната среда.

Оттук следва, че това какво има в чинията ни, всъщност има голямо значение за оптимално функциониране на нашия организъм.

Как да регулираме алкално-киселинния си баланс:

• при прием на силно киселинна храна, може да добавим и силно алкална, за да постигнем баланс. Например за една свинска пържола, добър вариант за баланс е голяма салата, включваща високо алкални зеленчуци (спанак, броколи, авокадо);
• като избягваме или редуцираме храни, които имат високо киселинен състав;
• Като спортуваме и се движим повече – по този начин метаболизмът ни ще се ускори и тялото ни ще обработва и използва храната по-ефективно.

Алкална вода

Лесен начин да се възстанови киселинно-алкалният баланс в организма е приемът на високо алкална вода, т.е. pH е добре да варира между 9,5-10. Голямото количество отрицателно заредени йони я прави мощен антиоксидант. В допълнение, пиенето на йонизирана алкална вода може да помогне за неутрализирането на киселините и да изчистването на свободните радикали от тялото.

На българския пазар може да се намерят различни йонизатори за алкална вода. Ключов фактор при избор на такъв е окислително-редукционният потенциал – ORP. Той трябва да бъде с ниски стойности (от -400mV до -500mV), за да може да се достигнат желаните рН (9,5 – 10,0) на водата.

Другият лесен начин за алкализиране на вода са каните за пречистване на вода.

Как да измерим pH в организма си?

Много лесен начин за измерване на киселинно-алкалния баланс в организма са pH тест лентите – намират се в био магазини и в някои аптеки. С тях, чрез тест на урина или слюнка, можете да получите информация в какви граници е вашето моментно pH.

Алкална диета – основни храни

За да осигурим балансирана диета на организма си, тя е препоръчително да бъде съставена от приблизително 60-80% алкални и 20-40% киселинни храни.

Алкалната диета набляга на консумирането на зеленчуци и някои видове плодове – тя е предимно вегетарианска.

Месото, яйцата, алкохолът, кафето, пържените храни (и други преработени храни), захарта и содата спадат към групата на киселинните храни. В случай че те присъстват в менюто ви често, можете да включите повече салати и зеленчуци, за да се запази киселинно-алкалният баланс в организма ви.

Храни, с алкален характер са:

• Лимон

Дали една храна е киселинно-образуваща не следва от това дали е кисела.

Лимоните не само попадат в графата на алкалните храни, но и са една от храните, внасящи най-много алкалност, поради високото ниво на алкални микроелементи. Приемът им помага да се балансира рН на организма и осигурява много други лечебни ползи: поради високото съдържание на витамин C – помага при грип и настинки; влиза в ролята на детоксикатор на черния дроб; има анти-бактериални свойства, с което предотвратява много заболявания.

• Кокос

Любопитно е, че за да влезе вода в кокосовия орех, тя се просмуква между множество фибри и бива „филтрирана“ през черупката му в продължение на почти девет месеца. Така образувалото се кокосово мляко е най-богата на електролити напитка в природата.

Към днешна дата има над 1500 проучвания, доказващи, че кокосът е една от най-здравословнитe храни на планетата. Ползите от приема му надхвърлят това, което повечето хора осъзнават, тъй като полученото от него мляко (изработено от копра* - месестата част, ядката на кокосовия орех) – е истинскa суперхрана.

Важно е да споменем, че кокосовото олио не е палмово масло, макар че има абсолютно същия тип кулинарни приложения. Заема ключова роля при алкалните храни, тъй като е единственото олио, което не се окислява при пържене, т.е. запазва алкалният си характер при обработка.

• Ананас

Може би един от най-добрите избори сред плодовете, ако искате да повишите алкалността в организма си. Този вкусен тропически плод е зареден с много витамини и минерали, които са от съществено значение за доброто здраве. Често се използва като естествено средство за лечение на кашлица, настинки, зъбобол, артрит и храносмилателни нарушения.

• Морков

Морковът е добър източник на витамин А и осигурява много впечатляващи защити за тялото, като противоракови, анти-стареещи и също така може да способства за предотвратяване на сърдечните атаки.

Морковът е добър за зрението, тъй като бета-каротинът в него редуцира риска за макулна дегенерация с 40%.* (Когато чувствителните на светлина клетки в макулата постепенно спират да функционират и рано или късно умират).

• Цвекло

Цвеклото е високо антиоксидантен зеленчук, който е изграден от хранителни вещества, които почистват и спомагат детоксикацията на черния дроб. Помага – както на физическото, така и на психическото здраве, като почиства тялото и осигурява необходимата му енергия за лечение на депресия.

Съдържащите се в цвеклото хранителни вещества като бетаин (Betaine), пектин и беталаини*(растителни пигменти, от които всъщност идва червеният му цвят) имат мощни противовъзпалителни и фунгицидни свойства.

• Канела

Като добър източник на калций, желязо, манган и фибри, канелата спада също към списъка с алкалните храни.

Може да се използва при готвене, печене и допълнително овкусяване, а също така е широко използвана като естествено средство за лечение на здравословни проблеми.

Помага за понижаване на холестерола, регулиране на кръвната захар, лечение на инфекции, предотвратяване на рак, облекчаване на артрит и подобряване на мозъчната функция.

В допълнение към този списък, в таблицата по-долу може да се запознаете по-подробно с други алкални и киселинни храни.

Списък с алкални и киселинни храни:

Висока киселинност в организма ни – как да разберем за нея?

В случай че често изпитвате част от тези симптоми, то със сигурност е добра идея да добавите повече алкални храни към дневното си меню:

• сутрешна умора;
• мигрена;
• трудна концентрация;
• раздразнителност и разсеяност;
• омазняване на косата и кожата;
• обилно потене при леки напрягания;
• лош дъх и обложен език рано сутрин;
• затруднено храносмилане;
• неспокоен сън;
• болки в тялото и мускулите.

Няколко начина за стимулиране на алкалността в организма ни:

• консумация на повече зелени зеленчуци (краставици, спанак, броколи, маруля, репички);
• прием на вода с лимон;
• двуседмично прочистване два пъти годишно с пресни плодове, зеленчуци и зеленчукови сокове.

Заблуди за алкалните диети:

• Консумацията на киселини храни води до остеопороза

Грешна теория: За да поддържа постоянно нивото на pH на кръвта като неутрализира киселинността от приетите храни, тялото извлича минерали от костите. Това може да доведе до деминерализация на костите и остеопороза.

Всъщност: Бъбреците играят роля за поддържане на рН на тялото без никакво участие на костите.

• Диетата предпазва от рак

Грешна теория: Туморните клетки виреят само в киселинна среда, която предразполага развитието и размножаването им.

Всъщност: Ракът може да се развива, както в алкална, така и в киселинна среда. Веднъж възникнали раковите клетки създават собствена pH среда, различна от pH на кръвта и останалите тъкани.

• pH на кръвта е динамична променлива

Грешна теория: Алкалните диети могат да променят pH на кръвта.

Всъщност: Киселинните и алкалните храни наистина оставят отпечатъци в човешкия организъм – това променя pH на урината, но не може да промени pH на кръвта.

• Алкалната диета води задължително до загуба на килограми

Грешна теория: Диетата води до трайно отслабване.

Всъщност: Ефектът от диетата е строго индивидуален и няма как да действа по един и същ начин (дa води до еднакви резултати). В крайна сметка всичко зависи от приема на калории.

Ако човек приема повече калории, отколкото изразходва, той ще качва килограми, независимо дали консумира алкални храни.

Вкусни предложения как да сe храним, за да стимулираме алкална среда в организма си:

Зареждащо смути – алкална закуска

За 2 порции:

• 1 бр. авокадо
• ½ краставица
• 200 мл. бадемово мляко
• 3 с. л. кокосово масло
• по 1 с. л. слънчогледово семе и чиа
• шепа спанак
• 25 г бадеми и 25 г кашу (накиснати от предната вечер)

Енергийни бонбони

• 180 г фурми
• 1 1/4 чаши суровo кашу
• 1/2 чаша изсушен кокос
• 1/2 чаша протеин
• 2 супени лъжици семена от чиа
• 1 лимон
• ½ ч. л. хималайска сол
• още половин ч. ч. кокосови стърготини (за овалване)

Разбийте фурмите, кашуто и кокоса в кухненски блендер до получаване на ронлива паста.

Добавете протеина, семената чиа, сока от изцедения лимон и сол.

Разбийте отново, докато не получите хомогенна паста.

Разпръснете кокосовите стърготини на плоска повърхност и от пастата оформете малки топчета, които оваляйте в стърготините.

Какво още?

Страхотен старт на деня дава чаша вода с лимонов сок половин час преди хранене сутрин.

Крем супа от моркови (тиква, броколи); спаначени кюфтенца; печена сьомга със зелен лук и зехтин; зелена салата с рукола, домати, авокадо – подправена с малко зехтин.

14 дни преди започването на алкална диета можете да направите детокс, който изключва консумацията на газирани напитки, алкохол, тлъсто месо, шоколад и изкуствени подсладители. В допълнение е добре да приемате минимум 2 л. течности на ден.

Заключение

Алкалната диета се препоръчва, ако имате установен алкално-киселинен дисбаланс или като средство за детоксикация на организма.

Когато се храните качествено и балансирано и към това добавите движение, тялото ви ще се погрижи за всичко останало без да спазвате конкретни строги и рестриктивни диети.

Все пак добавянето на алкални храни към менюто ви винаги е добра идея от здравословна гледна точка.

За автора:

Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация. Занимава се с фитнес над 10 години. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм. 

Препоръчваме ви още:

10 признака за недостиг на протеин

17 храни, които потискат апетита

14 трика как да спазваш диетата си

Автор: Неда Дойчинова

Може ли всяка седмица да имам рожден ден? Добре де… поне всеки месец. Нищо че така ще остарявам по-бързо.

Не ми пука за бръчките – те само са отпечатали многото усмивки на лицето ми. Станали са по-дълбоки от многото пъти, в които съм се взирала в слънцето.

Не ме притесняват годините – те ми донесоха неповторими преживявания и опит. Дадоха ми невероятни уроци и ме срещнаха с толкова хора.

Харесва ми да остарявам. Да гледам как децата, за които мечатех толкова време, се превръщат в осъзнати човечета с характер и собствено мнение.

Да виждам как побеляват косите на човека, до когото се събуждам от около 20-ина години. Да наблюдавам родителите си в ролята на баба и дядо и да откривам разликата в поведението и реакциите им.

Искам по-често от веднъж годишно да се чувствам така.

Да ми подарят книгата, за която преди дни съм споменала, че искам да прочета.

Да осъзная колко добре ме познават, за да ми купят любимите цветя.

Да се разплаквам от най-ценния подарък за всяка майка – картичка, на която с разкривен почерк пише: “Честит рожден ден, мамо!”

Да получавам прегръдки и целувки, вместо стандартното “добро утро” от колегите, с които прекарвам всеки работен ден. От съседите, с които обикновено едва разменяме по едно “добър ден” в асансьора.

Да получавам прекрасни пожелания от съученици, някои от които не съм виждала от 25 години. От хора, които въртележката на живота е запратила на другия край на света.

Искам по-често приятели от невръстните години да си спомнят течния шоколад и черно-белите снимки от детските ми рождени дни преди повече от 30 години.

Искам по-често от веднъж годишно хора, които не съм срещала години да ми показват, че не са ме забравили.

Искам повече дни, в които телефонът ми да звъни толкова често и всяко позвъняване да предизвиква огромна усмивка на лицето и топла струя в душата ми.

Искам по-често кутията с личните ми съобщения да се препълва със страхотни и мили послания.

Искам да имам повече поводи да осъзнавам от колко много прекрасни хора съм заобиколена – роднини, приятели, близки или просто познати. И всеки един от тях да отделя по частичка от времето си лично за мен.

Искам по-често АЗ да намирам време и възможност да отделям по частичка от времето си, за да се сещам за всички тях!

Препоръчваме ви още:

Стигмата

На три

Този много кратък и много сладък живот...

Автор: Теодора Миткова

В днешно време, в България, обичаме да казваме, че едно време нещата не са били така. И това е вярно, но като всяко правило, има изключения. Един образ остава неизменен и отказва всякаква еволюция. 

В българското семейство майката има ролята на майка, а бащата, почти винаги, играе "наказателната рота". 

Смятаме, че сме надживели примитивното отношение към жената и завирането й в бермудския триъгълник – печка-мивка-пералня. Почти сме успели. Само дето в момента, в който стане майка, това се превръща в единствената й идентичност. И тя отново влиза в геометрията, макар фигурата да е друга.

Наскоро си говорихме с една жена, която има деца, по-малки от моите. - "Винаги ли ще е така трудно? Ще има ли момент, в който аз ще мога да си седя на дивана, а те да са в детската и да не викат непрекъснато: „Мамо!“ Възможно ли е скоро да ме разпознават като г-жа Х, а не като майката на Иван и Соня, примерно?" Честно, не успях да й отговоря. Защото колкото и да се опитвам да се представям като Аз, много повече съм майката на Пешко и майката на Сашка примерно. 

Взех да се заглеждам в майките, извели децата си на детските площадки, в тези по родителски срещи и в градския транспорт. Заглеждах се в тях, опитвах се да видя навици и повтарящи се модели. И всъщност моделът е, че на всички тези места бащи рядко се забелязват. Не че липсват. Просто са на друго място и са отговорни за други неща. 

На специалните места в градския и междуградски транспорт, на тоалетните в мола (и май няма къде другаде), е нарисувана картинка: майка, с хванало се за нея малко човече. Майката е онази, която следи за якето, за наученото стихотворение и за билетите в киното. Бащата обикновено кара колата. Майките са си майки и толкова. 

Майките споделят, че им се иска да си гледат филма, но имат да готвят или няма кога да отидат на фризьор, защото детето... Обикновено търсят някоя баба, която да поеме грижата за подрастващия. Някак не питат, не настояват и не злоупотребяват с тия молби към таткото. Защото просто не се прави така. Е, намира се някоя бяла врана, която не се свени, и таткото люлее дъщеря си в кварталната градинка, докато тя върши нещо друго (ако бабата не е решила да го отмени, защото какво ще прави мъж на детската площадка). Останалите майки приветстват кратко подобна проява и бързо я забравят, а бялата врана си остава бяла врана. Коментират, докато тя пие кафе: „Мъжът й знаеш ли как си гледа децата... “ Защото подобно поведение, такъв опит да си върнеш малко от самостоятелното отпреди детската поява време, някак не стои добре. Някак негативно изглежда.

Станала веднъж майка, жената се скрива зад детското телце и влиза в образ, известен в обществото като „майката на Христо“ примерно. Таткото, той също си е там. Само за да разбере, че Ицо си е свалил шапката, или има двойка, или си е скъсал анцуга: „Аз все лошият ли ще съм?“ - попита веднъж бащата. – „Ами аз съм на родителска среща и имам да готвя, трябва да изпера кецовете на Ицето... “, отговаря майката. Не, че в България няма друг модел семейства. Но като цяло, това е положението. 

Всъщност, майката е свят образ и не бива да се накърнява, но често е забравена на някой пиедестал. Проблемът е, че я изваждаме от жената, която остава някак отстрани, малко пренебрегната. Много майки не успяват да обединят отново двете си същности и бум - депресията пристига. Ако не е депресията, то ще е нещо друго грозно. Не че татковците не искат да се грижат за детето, не че майките биха отказали малко свободно време – просто открай време нещата стоят иначе. Само че предимно жените изпитват вина, ако се опитват да излязат от този модел. Защото не успяват да балансират между майчинското и женското у себе си. И за жалост, наложили сме си модел, който не предполага нито помощ, нито големи възможности на майките да съберат двете си същности спокойно и напълно. Партньорството е много хубаво нещо, но изисква минимум две страни. 

Препоръчваме ви още:

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

Мамо, живей си живота!

Защо майките са перфектни в офиса

Автор: Анелия Зарева

Ако сте чели мои неща, значи сте наясно с „историята на заболяването“. И въпреки че сега съм всичко останало, но не и нормална, имаше време, в което си бях съвсем наред – обичах нормални неща, хора, места. След това личността ми се изврати силно... и под „след това“ имам предвид всичките ми бременности, раждания, лежане по болници за задържане на деца, за изваждане на деца, за алергии, тежки вирусни инфекции, бъбречни инфекции, обикновени тъпи инфекции и два температурни гърча на малкия, които сложиха началото на нов, по-зрял период за косата ми.

Майчинството ме направи истерична, мнителна, с ум, който може да планува от средно голяма терористична атака, през перфектно убийство, до непланувана екскурзия с 5 деца... за около 15 минути. Често проявявам симптоми на Алцхаймер – загуба на реч и познавателни способности - за хора, предмети и думи. Мога да говоря с някого на общи теми 20 минути и чак след 3 дни да се сетя кой беше този човек, ако изобщо се сетя... Заменям думи с такива, които нямат никакъв смисъл и връзка с изреченията, в които са. Често ходя рошава, с размазан грим, понякога с различни чорапи и винаги с биполярно настроение! Моля се от детската градина да не ни дадат стихче, защото „малката напаст“ говори предимно, и с удоволствие, клингонски, а българският го е оставил настрана за по-добри времена, Държа очилата си в калъф за моливи с Мечо Пух отгоре, не защото не мога да си купя нормален, а защото вече две години забравям! За да затвърдя, че съвсем не съм наред с втория етаж, ще ви разкажа за последния си петък.

Сънувах, че плувам в голям, топъл басейн. Носех се бавно на повърхността, радвах се на спокойствието и топлината, когато един бърз и изключително премерен ритник в лицето ми напомни две неща: първо, че не мога да плувам и второ, че вече е 6 часа. Имах 10 свободни секунди, преди клингонският да залее апартамента и вместо просто да се насладя на покоя, се сетих за всички неща, които трябва да свърша през деня, и леко ми се доповръща. Станах. И в следващата минута чух „мамо“ и „пушка“ около 20 пъти - не беше лошо като идея, но „малката напаст“ нямаше предвид това, което аз имах. Измих го, облякох го и излязах от стаята... за 30 секунди! Върнах се, преоблякох го, тихо скимтейки от яд. Качихме се в колата и на половината път се сетих, че съм забравила каката. Замръзнах, отбих колата, обиждайки се с най-ужасните думи, които ми бяха налични в полусънно състояние. Тръгнах да обръщам и се сетих, че тя е ваканция. Ужасният срам бързо премина в нескрита гордост – а така, я каква добра майка съм, инак щях да събудя детето напразно, а сега сладко си спи. На връщане й купих топла баничка и я събудих, за да й кажа, че топлата закуска я чака и че ще й направя какао. Не реагира добре, сигурно от пубертета.

Работата ми налага да ходя често в командировки, не далечни, но път, кола, друг град... Та, тръгвам въпросната сутрин, времето не е лошо, пътят познат, пък и е сравнително близо. В един момент забелязах, че колите ми присветват с фарове, помислих си – „Мхм, КАТ са застъпили първа смяна.“ - но след като последния път едва не ги уморих от смях, когато ме спряха с три деца на задната седалка, две от които тийнейджърки, смеещи се с глас на вещици на ритуал с жестоки жертвоприношения, и малкия, окован в столчето, силно разочарован, че му отвличат вниманието и не може да си догледа поредния епизод на Маша - погледна ги грозно и им тегли три клингонски с италиански маниер. Докато момичетата спореха кой нюанс на лилавото е гига модерен, малкият се опитваше да прегризе коланите и да ги докопа, а аз припряно се опитвах да си намеря документите и да се сетя какво точно значи „документи“, полицаите изпитаха силен срам, че са спрели такава развалина... ИЗВИНИХА МИ СЕ и ми пожелаха лек път, което беше леко извратено, предвид положението в колата. Та, изхождайки от тая случка и това, че съм изключително досаден шофьор, спазващ изисканията на ония цветни ламаринки на кол по пътя, си помислих: „Какво пък, най-много да не ми се извинят.“ Оказа се обаче, че има чисто нова дупка на пътя, която видях в последния момент и нацелих много добре, съответно спуках гума и колата се понесе по собствено виждане в друга посока... и това дето казват, че животът ти минава на лента не е вярно. Единственото, което ми мина през главата, беше: „И сега кой ще ми гледа децата?“ Спрях, адреналинът ми беше колкото при среща със свирепи извънземни, с изразен севернокорейски нрав. Едно момче дотича до колата, отвори вратата и ме попита: „Как сте, госпожо, добре ли сте, има ли Ви нещо?“

Знаете ли, какво му отговорих… не мога да повярвам… казах му:

„Облечете си якето, студено е!“

Всеки ден, както и този, полагам неимоверни усилия да изключвам от разговор с възрастен фрази като: „не се прави така“ ; „това поведение е недопустимо“ ; „направи го още веднъж и ще си имаш проблеми“, както и любимото ми: “Ей, лигльо!“

Краят на деня не беше по-добър от началото му: след като си взехме памперси от близкия супермаркет, един дядо посегна да пипне пакета, ей така, като закачка. Малкият много не разбира от закачки и викна с пълно гърло: „Не пипи, това на мама!“. Аз, улисана да броя някакви монети на касата, безмозъчно потвърдих: „Да, да мои са, господине!“ Човекът, видимо притеснен, дойде и ме потупа по рамото: „Прощавайте, госпожо, нямах представа, извинете ме!“. Естествено, аз не схванах веднага, чак след около 15-ина минути ми мина през главата, че така гордо се обявих за пикла!

И е така… някой, ако знае терапевт или лекарство за тая болест, знаете къде да ме намерите!

Освен че пие вино, пише забавни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й може да разгледате ето тук. 

Препоръчваме ви още: 

30 признака, че имате "мамешки мозък"

In vino veritas 

Преди и ние бяхме като вас

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

Денят се познава от сутринта

Една приятелка ми прати това съчинение на третокласничка. Много му се смяхме и го преведохме да се посмеете и вие. 

Бабата е жена, която няма свои деца. Тя обича малките момиченца и момченца, които са деца на други хора. Дядото също е баба, но е мъж. Той излиза на разходка с момчетата и си говорят за риболов и други неща.

Бабите не трябва да правят нищо, само да ходят на гости. Те са стари и затова не трябва да тичат и да скачат много. Но могат да ни заведат на пазар и трябва да имат много пари, за да ни повозят на въртележките. Когато се разхождат с нас, често спират, за да разглеждат най-различни неща, например листата или гъсениците. Те никога не казват: „Хайде да побързаме!“ Носят очила и могат да свалят зъбите си.

Бабите не трябва да са много умни, трябва само да могат да отговарят на въпроси като: „Защо кучетата гонят котките?“ и „Къде се намира главата на червея?“ Когато четат приказки, те никога нищо не пропускат и не се оплакват, че това вече сме го чели.

Всеки трябва да се старае да има баба, защото това са единствените възрастни, които имат свободно време за децата.

Не знам какво ще напише някой ден за нас внукът ми Борис, но се надявам да е нещо също толкова забавно. Освен това нямам нищо против да нося очила, но дано никога не се науча да си свалям зъбите, колкото и интересно да изглежда това.  

Препоръчваме ви още:

За бабите с любов!

Каква баба ще излезе от теб? Да му е мислил дядото!

За баба Миче и Кафка

Автор: Козата Ани

Следващият наръчник е написан от човек, живеещ с 3 (три) осиновени от улицата котки. Едната без крак, втората кривогледа, а третата е просто дебела. Неговата цел е да предостави нужната информация на начинаещите коткари и се базира на личен опит.

Пролет

През пролетта котките предимно сменят козина. Има косми по дрехите, по чаршафите, на четката за зъби и в кафето. Няма само по тапетите, но това е просто, защото вече нямате тапети, тъй като котките са ги свалили и са ги направили на хиляди малки конфетки, разпръснати из целия ви дом, а вие сте ги събирали с дни и сте проклинали живота си. В случай че изперете дрехите, за да се отървете от космите, трябва да знаете, че нищо не застава между котката и желанието й да дремне върху прането и така да остави гнездо от козина отгоре му. Или просто да помеси, за да извади милиони малки бримки от разкошната ви блуза на известен дизайнер.

Нощем спят с вас, всичките. Общо взето спалнята се превръща в адски панаир от косми, котки, които се бият и котки, които се грижат за тоалета си в 3:40 сутринта. Особено неприятно е, ако имате сенна хрема или просто кихнете през нощта. Това така стряска котките, че поне един от вас остава с дълбоки нарези от нокти по тялото, докато котката, която си е изкарала акъла се опитва да избяга. Само 2 минути по-късно те ще са скрити някъде, сложили малките си лапички на малките си сърчица, дишайки тежко с разширени зеници, а вие ще псувате и попивате кръв. Денем ще забележите котките в района на слънчевите петна из жилището ви. Спящи. Защото през нощта са се изтощили.

През пролетта обикновено хората садят малки сандъчета с петунии, полски цветя и мушкато. Собствениците на котки се сещат късно, понеже отдавна нямат саксии, но въпреки всичко им се иска и тяхната тераса да е красива и ароматна. И защо ли? След като съвестно засадите всяко коренче, грижливо му сложите пръст, тор и го полеете с кокетна лейка, на котките ви ще им отнеме не повече от 2 дни да реорганизират саксията в тоалетна или просто в ново легло. Не се чудете, ако нищо не поникне или петуниите са рехави и с жълти листа. Не вие сте кофти градинари. Просто се откажете веднъж завинаги от тая тъпа идея.

Дворните котки се дерат денонощно напролет, търсейки любов или просто секс. Най-често го правят нощем, защото писъците им раздират нощта по един особено харизматичен начин. Покрай секса има и доста побоища, също така съпроводени с крясъци, понякога и доста кръв. В случая не е ваша.

Лято

Лятото е прекрасен сезон. Всички плануват почивки. Я на море, я на планина. С приятели, в чужбина, без децата, с децата. Варианти всякакви. Собственикът на котки започва плануването първо с преравяне на телефонния си указател за евентуален луд, който би се навил да идва веднъж на ден, да храни животните. Чак след като установи плановете на всичките си близки приятели, се нагажда спрямо тях и подрежда почивката си в екселска таблица, така че двата набора ключове да попаднат в стройна верига от хора, които ще са в града, и така да му се съберат десетина дена, в които да избяга от всичко и всички. И цялата тази схема, за да се приберете един ден с прекрасен тен и да откриете, че котките са опикали кревата в знак на несъгласие с отсъствието ви. Минимум.

През лятото котките не спят в спалнята нощем. Това е сезонът, в който можете да се порадвате на половинката си. В случай че сте с климатик, котките категорично ще го избягват, затова е добра идея да го сложите там, където прекарвате най-много време. Ако обаче от климатика се схващате и пускате секрети от носа до коленете, сте принудени да ползвате вентилатор. Котките не ценят и него. За сметка на това, вентилаторът успява да вдигне всички косми, които котките са положили на чаршафите ви през деня, защото там са спали, изтощени от гоненето на мнимите врагове в 5 сутринта. След като се повъртят във въздуха, задължително всички косми се лепят на лицето ви и поне 2/3 влизат в носа ви. Не е добра идея да спите с отворена уста.

Към горното е важно да отбележим, че котките сменят козина и през лятото.

Интересното е, че котките хем ви избягват през нощта, хем денем, когато вън температурата е около точката на кипене, настояват да се гушнат във вас и само дебнат да задремете, за да положат тялото си с всичките им 39 градуса върху телесата ви, лелеещи прохлада. Изумително старателни са, ако и вие сте с 39 градуса температура и се борите със задължителния летен вирус. В тези моменти лошото е, че няма да имате сили да разкарате котките, натрупали живо одеяло върху вас, и просто ще лежите, очаквайки смъртта с примирение.

С лятото и жегите, идва времето и на отворените прозорци, през които нахлуват безразсъдни мухи и други насекоми. След това дом и битие стават много несигурни. Като количество и качество. Всички котки се втурват в преследване на насекомото без мисъл за жертвите. Материални, но и не до там. Ако сте сръчни и пъргави може и да спасите ваза 1 брой, картина 1 брой, очи 3 броя и муха – 0 броя.

Есен

Наесен котките се връщат в спалнята през нощта. Добрата новина е, че вече не ползвате вентилатора. Лошата е, че спането отново е мираж. В малките часове на нощта протичат много събития в живота на котката, а арената е "върху" или "до" леглото. Игра, любов към стопанина, любов към друга котка, стари дрязги между котките се решават тогава, реаранжиране на апартамента, а ако случайно някоя от котките ползва тоалетната, то това се оповестява с гръмогласни викове на нещо между разярена мечка и пиян морж и следва усилено копаене в тоалетната до припадък. Обикновено нощното ровене в тоалетната им е толкова старателно, че е добре да имате предварително подготвено и адекватно обяснение пред полицията, която комшиите ви ще извикат за нарушаване на обществения ред и вдигане на шум. Разбира се, сутрин, когато алармата ви събуди, вие с натежали клепачи и пълни мехури ставате и започвате неравната битка с битието си, котките ви изпращат само с поглед и заспиват дълбоко, доволни от изпразването на удобното легло, сякаш са ангели на съня и любовта. Понякога не е нужно да разчитате на аларми. Може пък котките да решат да се сбият 20 минути преди тя да изгърми в ушите ви, а когато стане ясно, че няма смисъл да опитвате пак да заспите и е абсурдно да мислите за „само още 5 минути“, ставате ядосан на себе си и на това извратено желание да имате котки. Те, разбира се, пак остават на леглото да поспят. Оставяйки косми, защото сменят козина и през есента.

Това е и сезонът, в който вие започвате да търсите контакт с котката, защото температурите са подходящи. Това обаче не влиза в плановете на котките. Когато искате да я гушнете, котката ще направи всичко възможно да ви покаже, че я е гнус от вас. Ако прецени, дори ще се напъне да повърне топка косми точно в този момент, само за да ви нарани и да ви накара да се почувствате отблъскващи. В момента, в който имате нужда от пространство тя ще се сети за вас и ще потърси компанията ви. Задължително условие е да се опитвате да ходите, когато тя се навре в краката ви. Вероятно ще я настъпите, тя ще изврещи пронизително, вие ще си изкарате акъла, ще се изпотите рязко, а сърцето ви ще се настани в гърлото трайно, пулсирайки, докато очите ви не изскочат в неговия ритъм. Докато се борите с баланса и се опитвате да се закрепите прави, котката ще ви хъщи отдалеч с много омраза. Отново ще сте омерзени. С две думи, котките успяват да ни накарат да се чувстваме като гнусен артефакт в живота им.

Зима

Когато вън е студено, котката се залепя за вас като дъвка на обувката и няма спасение. Седнете да пиете кафе с косъм и да изпушите една цигара. Котките са върху вас. Опитате се да пуснете пералня, котките са върху нея или в краката ви. Сядате да посърфирате в мрежата, котките са върху вас или на клавиатурата. А ако решите да четете книга, котката ще е особено любвеобилна и няма сила която да я спре да ви попречи с всичките й способи – цяло тяло, част от тяло, косми, мъркане, месене, мяукане. Тя моментално ще заеме пространството между вас и книгата и ще ви погледне с онзи осъдителен поглед – „К‘во, бе?“. Разбира се, всичко е гарнирано с косми, защото котките сменят козина и през зимата.

Обикновено през зимата котките се помещават върху радиаторите. Или върху вас. Нощем това е хем удобно, хем мъчително. Хем имате алтернативен източник на топлина, хем обръщането под завивките е непосилно, защото върху вас, над и под одеялото са разположени няколко котки. Разбира се, това включва и всесезонните дейности, които задължително се вършат нощем. Добрата новина е, че завивките защитават тялото ви, в случай че някакъв спор се разрешава върху леглото. Лошата е, че поне една от котките е под завивките и това не разваля хубавия бой. Напротив. Прави го по-кървав. Важно уточнение е, че не котките кървят.

По Коледа всички изпадаме в някакво умиление, което по-скоро е добре да се нарича умопомрачение и се пазаруват хиляди ненужни неща. Голяма част от списъка на вещите без смисъл са котешките подаръци. Катерушки, играчки, залъгалки. Нито на катерушката ще се качат, нито с играчките ще се забавляват, нито вкусните хапки от сьомга за 15 лв. бройката ще опитат. Най-много да подушат „вкуснотията“ и с погнуса да се опитат да я заровят в килима. Единственото, което дарява радост на котката, е кашон или торба. Тя ще се забавлява с часове, ръсейки късчета хартия из дома ви, докато вие се потите и влагате всичките си умения да сглобите колибката с меченца. С торбите е малко по-опасно, защото има огромен риск да си навре главата в дръжките им, от което да се паникьоса и да започне да тича като обезумяла, а торбата да плющи след нея, което ще подхранва ужаса й, и така докато или торбата се скъса, или котката се предаде. След подобни инциденти ще се наложи да правите основен ремонт. Елха не украсявайте. Първо, тя ще е съборена и потрошена след 2 часа. Второ, котката ви ще повръща цяла седмица гирлянди.

В заключение, трябва да уверим начинаещите коткари в няколко неща. Котката не си сменя козината един ден в годината, а и този ден не е установен още. Котката ви мрази, погнусена е от вас и ви гледа сякаш ви казва: „Офф, живей, гнидо!“. Котката не харесва жилището ви, не харесва подаръците ви, цветята ви, приятелите ви, вас. А вие ще ги боготворите. Ще прощавате всички косми, драскотини, съсипани дрехи и мебели, счупения сувенир, който сте пренесли с треперещи ръце през два континента и 3 океана. Ще перете в тягостна тишина, знаейки, че е безсмислено, и че дрехите скоро само с аромата си ще подсказват, че току що са извадени от пералнята. Ще отронвате въздишка без да спирате работата си, когато елхата ви се сгромоляса, след като сте я гласили 3 часа с цената на много набодени пръсти. А когато превързвате надъвканите си и накълцани ръце, защото сте водили битка като тази при река Сома в Северна Франция, за да набутате хапчето за обезпаразитяване в устата на котката, ще се питате хиляди пъти "защо". Защо приемаме всичко това? Защо търпим? Отговорът е лесен. Защото ги обожаваме и животът без тях ще е толкова скучен. И без косми. А домът е дом там, където е котката. 

За автора:

Д-р Мила Бобадова завършва висшето си образование в Лесотехнически университет, София през 2001 г. През 2005 г., заедно с д-р Влади Кирилов, полага началото на клиники “Добро хрумване!”. Професионалните й интереси са областите: дерматология, цитология, образна диагностика, паразитни болести, ендокринология, поведенчески проблеми на котката. Автор на блога Kozata Ani.

Препоръчваме ви още: 

Да погалиш тигъра

Съветите на Фройд за щастлив живот

Мерки при нашествие от бълхи

Житейските уроци на вашата котка

Автор: Надежда Сталянова

Откакто се помня, съм обичала кучетата. Едни от първите ми детски спомени са как тичам към кучета и как хем ме е страх, хем се радвам как скачат по мен и въртят опашки. И, като всяко дете, молех родителите си да си вземем и ние. Отговорът неизменно беше „не“, не помня имало ли е обяснения и какви са били. Явно не е било само моментна детска мечта, защото помня как на вече съзнателна възраст (12-13 години) родителите ми някак по-особено ме попитаха какво искам за рождения ден. Убедено казах: “Куче“ - и вече си го представях. На самия ден, когато вече тръпнех в очакване, родителите ми с гордост ми поднесоха... касетофон, последен писък на тогавашната мода. Тук е моментът да обясня, че действието се развива през 80-те години на миналия век, когато такава техника се купуваше само от „Кореком“ с долари, като право да купуват имаха само хора, работили в чужбина. Моите родители, обикновени хора, никога не са работили в чужбина, нямаха долари и едва сега си давам сметка колко усилия са положили, за да ме зарадват. Да, ама аз хич не се зарадвах, исках си кучето...

Така минаха няколко десетилетия. Училище, следване, отглеждане на дете. Като че ли взимането на куче отиде на заден план. Винаги през това време гледах котки, които също много обичах. Преди около две години обаче, без конкретен повод, все повече започнах да чета за различни породи кучета, ориентирах се за начин на отглеждане. Що форуми изчетох... от пълен лаик станах полупрофесионалист. Междувременно детето порасна, вече нямаше нужда от непрекъснатото ми физическо присъствие и грижа. Неусетно в мен се загнезди убеждението, че когато човек има мечти, чието изпълнение е реалистично, трябва да ги сбъдне. С две думи – време беше да си взема куче!

Като възрастен човек ми е ясно, че подобно решение не бива да се взима спонтанно и необмислено. Много сериозно премислях плюсове и минуси, даже в продължение на година си отбелязвах всеки ден бих ли могла да се грижа за кучето или се появяват неотложни ангажименти.

След обсъждане вкъщи решихме, че взимаме куче. Колебаехме се за порода, единствените ни желания бяха да е дружелюбно, добронамерено и да ни е другарче в ежедневието. Точно в този момент по кината излезе филмът „Кучешки живот“ с главен герой Бейли, Бейли, Бейли... В скоби, препоръчвам филма не само за любителите на кучета. След като го гледахме, породата беше ясна, името също.

След няколко месеца у дома и в сърцата ни трайно се настани нашата красавица Бейли. Отглеждането на кучето много напомня на отглеждането на малко дете. Забравяш, че си уморен – кучето трябва да се изведе. Мислиш си, че ще прекараш остатъка от живота си с парцал в ръка, забърсвайки локвички в коридора. Разбираш, че всъщност такова нещо като „лошо време“ няма – всяко време е подходящо за разходка с куче. Убеждаваш се, че не си вманиачен в кучешкия живот, когато в квартала намираш други собственици, които разбират терзанията ти.

Не е клише, че кучето дава най-искрената обич.

Всеки стопанин ще ви го каже, както и това, че най-доброто куче на света живее в неговия дом. А аз бих добавила – едно от най-добрите решения, които някога съм взимала, е това да си взема куче.

За автора:

Доц. д-р Надежда Сталянова е преподавател в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Кл. Охридски“. Възпитаник на СУ „Св. Кл. Охридски“ с три специалности – славянска филология, българска филология и английска филология. Научните й интереси са в областта на съвременните процеси в българския език, семантиката, езиковата метафора, публичната реч, преподаването на български език като чужд. Основател и директор (2009-2017 г.) на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. Автор на десетки научни статии, има издадени пет книги.

Препоръчваме ви още:

„Кучешки живот" на У. Брус Камерън

Куче в чекмедже? Де да беше...

Лов на хъскита