Автор: Ирина Янчева-Карагяур/Отражения

"Няма лошо да има контрол на учителите в детските градини, училищата..., а къде е контролът над родителите?"

"Като ще слагат камери в училищата и градините, нека ги слагат и вкъщи за родителите!"

"Психотест за учители? Нека и за родители има такъв! Да видим колко от тях ще го издържат..."

"Вие вкъщи да не би да не шамарите децата?"

Като чета подобни коментари, се чудя за какво става въпрос? За състезатели, съперници, конкуренти? (Щом бразилците минават допинг контрол, нека и македонците минават! :)

Като се фокусираме в учителите, веднага изплува въпросът:

"Ама родителите?" 

Сякаш призоваването към учителска отговорност автоматично означава освобождаване на родителите от тяхната си и има необходимост веднага да им се прати "призовка".

Не, няма такова "автоматично освобождаване". Родителската отговорност си я има и тя си остава независимо от проблемите в образованието. 

Но когато я сочим с пръст, по повод немарливостта на някой учител, с реплики като горните, това поражда доста въпросителни и според мен съмнения.

Ще обясня защо. 

Родителят и учителят не са съперници и конкуренти. 

Те изначално не са поставени пред една стартова линия и не се състезават в една категория - най-вече "педагогическа компетентност".

Учителят е професионалист. Родителят - аматьор. 

Учителят е човек, който е обучен по педагогика, психология, предмета, по който преподава, и по какво ли още не, за да работи с деца. 

Той по презумпция е с по-високо ниво на компетентност в сравнение с родителя в гореизброените неща (както лекарят например е по-компетентен от родителя в своята сфера). 

Учителят е човекът, който от висотата на образованието си би трябвало да е способен да направлява, вдъхновява, съветва, подпомага и подкрепя родителя във възпитанието и обучението на детето. А не да го сочи с пръст, за да измести фокуса, когато не се справя със своите собствени отговорности.

Да, домашното възпитание е нещо изключително важно и основополагащо. Но извинявайте, не точно за него става въпрос, когато учителка ръси обидни думи и шамари наляво и надясно или когато не позволява на детето да отиде до тоалетна (по време на обедния сън) и то изпада в шок и паника, като отгоре на всичко му крещи да не реве.

Тук и да става въпрос за домашното възпитание, то по-скоро ще касае въпросното на учителката.

Пропуските в домашното възпитание си съществуват открай време. И учителят е този, който идва да подскаже на родителя как и какво да прави с въпросните пропуски, а не да констатира: "Щом има бой и шамари вкъщи, ще ги има и в градината", "Какво значение има дали са адекватни учителите, щом повечето родители не са?"

А цитираните по-горе реплики пораждат следните асоциации:

- Защо не си слагате ръкавици като ме преглеждате, докторе? Инструментите ви не трябва ли да са стерилни?

- Вие вкъщи да не би да си слагате ръкавици и всичко у вас да е стерилно?

- В тортата, дето ми сервирахте, ягодите са гнили, а и през хапка има орехови черупки.

- Твоята домашна торта да не би да е по-хубава?!

Абсурдно, нали? 

Може ли да се каже, че подобен професионалист уважава своята работа, своите умения и компетентност, щом ги сравнява с тези на потребителя? 

Доколко не е абсурден и последващият призив за уважение към подобен професионалист?

Учителите, които уважавам безкрайно, на които лично съм писала благодарствени писма или съм участвала в съставянето на такива, не съм ги виждала да бягат от отговорност, да пораждат съмнения в своята професионална компетентност, гъвкавост посветеност на професията, да местят фокуса, когато стане дума за преките им задължения, не съм ги чувала и да се оплакват от липсата на уважение. То си идва някак естествено от тези, които са способни да уважават (случаи всякакви, разбира се).

Уважението и доверието към специалиста в голяма степен започва от СЕБЕуважението на същия. 

А от какво започва себеуважението? 

Може би от това, което би трябвало да е основателен повод за такова, с други думи - вътрешното покритие, под формата на КОМПЕТЕНТНОСТ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, както и вътрешна вяра, че е ПРИЗВАНИЕ да работиш с деца – това е, което бележи най-съществената разлика между учителя и родителя, и което неволно се поставя под съмнение при опитите за изравняване и сблъскване на две толкова различни една спрямо друга роли в обществото.

Препоръчваме ви още:

Кой се грижи за децата ни

Така можем да си караме още 100 години

Откритото писмо на една майка