или 25 начина да попитате: „Как беше в училище днес?“

Детето тръгва в ново училище, в нов клас, с нови съученици и нямаме търпение да разберем как е минал първият учебен ден. Но на въпроса ни: „Какво ти се случи днес?“ чуваме отговор: „Нищо.“ Да, информацията е оскъдна, но ние сме родители с опит и непременно ще разберем това, което ни интересува. На помощ идват психолозите. Ето 25 начина да разберете как е минал денят на детето ви, без да го травмирате с тревожността и любопитството си, и да не му позволите да ви отговори едносрично. А най-важното е, че ще затвърдите усещането, че действително се интересувате от живота му, което си е чистата истина.

1. Какво ти беше най-интересно днес в училище? А какво ти беше най-неприятно?

2. Разкажи ми нещо весело, на какво се смя днес?

3. Ако трябваше да избереш с кого да стоиш на един чин, кое щеше да бъде това дете? Защо?

4. Кое е най-интересното място в училището ви?

5. Чу ли днес някоя странна думичка? Може да са ти казали нещо странно.

6. Ако госпожата от училище ни дойде на гости, какво ще ни разкаже за теб?

7. На кого успя да помогнеш днес?

8. Възможно ли е на теб да са ти помогнали за нещо?

9. Научи ли нещо интересно днес? Разкажи и на мен!

10. Кога беше най-щастлив/а днес?

11. Кога ти беше скучно?

12. Ако извънземните долетят в класа ви, за да вземат някого, кого би искал/а да отнесат със себе си?

13. С кое от децата в класа, с които не си играл/а преди, ти се иска да поиграеш?

14. Какво хубаво ти се случи днес, разкажи ми?

15. Коя дума повтаряше днес най-много вашата класна?

16. Какво ти се иска най-много да правиш в училище?

17. А какво най-малко ти се иска да правиш?

19. С кого от съучениците си би искал/а да се държиш по-добре?

20. Къде играеш най-често в училище през междучасията?

21. Кое е най-забавното дете в твоя клас? А защо е най-забавно?

22. Какво би ти харесало да хапваш в училище най-много?

22. Ако можеше утре ти да бъдеш учителят, какво би направил/а?

23. Иска ли ти се някое от децата в твоя клас да си тръгне? Кое е това дете?

24. Ако можеше да си смениш мястото в стаята с друго дете, кое ще е то? Защо?

25. Разкажи ми в кои часове днес писахте с молив?

Тези въпроси няма да ви нарисуват пълната картина на училищния ден, но все пак ще ви ориентират какво се случва с детето ви. Така ще имате възможност да предотвратите проблем или както става най-често – просто да се убедите, че всичко е наред. А детето ви ще е щастливо, че се интересуват от него и го разбират. В първите си училищни стъпки то има нужда от тази подкрепа.

Източник: kolobok

Препоръчваме ви още:

Пети клас - ура! 
Учителите отварят врата, но ти трябва да влезеш сам 
Децата не са проект на родителя

Започвате ли да усещате края на лятото? Любимо време! Най-добрият момент за разходки, екскурзии и пътувания. София се готви да посрещне отново своите граждани с няколко големи фестивала през септември.

А ето и някоко избрани събития за предстоящата седмица:

За цялото семейство/за родители:

Парк Овча Купел - предложение за разходка с деца в един слабо познат парк в София. Още информация за различни паркове и катерушките в тях. 

Развлекателен парк "Леденика" - и едно предложение за по-дълга разходка.

0-3 години:

01.09.2017 - Грижа за родилката и бебето след раждане - Мега мол

02.09.2017 - Мацаница - Под дъгата

02.09.2017 - Започване на детската градина - Как да се подготвим? - РадостИ - школа за емоционално развитие

02-15.09.2017 - Дни за най-малките (0-5 г.) - Музейко - ПРОГРАМАТА

03.09.2017 - Захранване за вашето бебе - Ananda Bakery

05.09.2017 - Грижа за зъбите. Създаване на полезни навици - Mall Of Sofia

05.09.2017 - Подготовка и реакции при екстремни и бедствени ситуации, когато сме с бебе и малко дете - Слънчогледи

07.09.2017 - Училище Чакам бебе - Кърмене на бебето - Park Center Sofia

3-7 години:

01.09.2017 - FUN- Официално откриване - Fun Ring Park

02.09.2017 - Мацаница - Под дъгата

03.09.2017 - Карнавал-Контакт'2017 - Карнавална лаборатория №9 - Градската градина

03.09.2017 - Тренировка за деца в Creative House - Creative House – детски парти център и занималня

05.09.2017 - Детска работилничка по градинарство - По пътя на хляба - Детска академия Demetrakids

02-15.09.2017 - Дни за най-малките (0-5 г.) - Музейко - - ПРОГРАМАТА

02.09.2017 - ДКТ Сливен – „Палавата питка“ - The Mall

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА - Ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5-годишна възраст.

Детската програма на кината

7-12 години:

02.09.2017 -  Съботните работилнички през месец Септември в Мега Мол -  „Отново на училище“

03.09.2017 - Карнавал-Контакт'2017 - Карнавална лаборатория №9 - Градската градина

03.09.2017 - Открита тренировка по „Джу джицу“ - Decathlon - Витоша

04-08.09.2017 - Kids in Tech / проект "Умна къща" - Спортна База "Бояна"/ Академия "Витоша"

05.09.2017 - Детска работилничка по градинарство - По пътя на хляба - Детска академия Demetrakids

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА

Детската програма на кината

Предстоящи събития:

09.09.2017 - Планина от намаления за детски приключения - благотворителна разпродажба, организирана от Книжарници "Сиела" - открита сцена на театър София

10.09.2017 - Фортисимо Фест 2017 - Градската градина - вход свободен

Този бюлетин представлява извадка от седмичната програма на София за деца. 

Препоръчваме ви още:

Космос и спорт в първия ден на Sofia Spark Fest 
"Стара хартия за нова книга" с конкурс за кратък разказ

Детето ви не обича да става сутрин за градина и всеки път ви се налага да мърморите и настоявате, докато стигнете до сериозни децибели, за да раздвижите малкия сънливец. Или пък ранният час не вдъхновява особено първолака, който се излежава „до последно“ и винаги закъснява за първия час. Значи тези „разбуждащи“ съвети са точно за вас.

Говорящата лампа
Утрото понякога е намусено и е непосилно да бъде посрещнато с усмивка дори от възрастните. А на всички ни се иска да се събудим във ведро настроение и денят да тръгне оптимистично. Такова настроение може да създаде подходящата лампа. Тя може да е с форма на слънце или герой от приказка, може да пее или да говори. Всяка нейна необикновена функция е добре дошла. Приглушената светлина не предизвиква същия протест като яркото осветление на стаята, събуждането става леко и постепенно, а звуците само допринасят за създаването на позитивна обстановка около малкия сънливец. А има и нощни лампи с опция за звукозапис. Достатъчно е само да ги настроите за определения час и детето ще се събуди от гласа ви, още преди да сте влезли в стаята му.

В търсене на приключения
Децата са малки авантюристи и ако бъдат предизвикани с нещо тайнствено и необикновено бързо ще забравят, че не искат да се разделят с възглавницата. Затова мобилизирайте въображението и артистичността си и бъдете готови за малък скеч. Може да се окаже, че будите Спящата красавица от 100-годишния й сън и тя трябва веднага да напусне леглото си, за да оживее цялото царство (семейство). Или пък някой е тършувал през нощта и е скрил раницата на първокласника. Има нужда от спешно разследване, за да бъде намерена, и точно вашето дете е единственият детектив, който може да го доведе до успешен край. Можете да го насочвате с „топло“ и „студено“, за да спестите време. Но бъдете сигурни, че след подобно издирване няма да остане и следа от съня.

Гимнастика в леглото
Друг начин за успешно събуждане е раздвижването в леглото. Направете си малък „комплекс“ от упражнения. Дали ще карате „колело“ или ще „рисувате“ букви с крак, ако го правите заедно с детето, със сигурност ще си създадете подходящо настроение за начало на деня. Сънят съвсем ще напусне вашето мъниче, а и вие ще сте достатъчно тонизирани за работния ден, който ви очаква. Може да прибегнете и до малък сутрешен масаж с няколко „подмолни“ гъделичкания. Масажирайте цялото тяло и отделете особено внимание на ходилата и ушите на хлапето. Там са съсредоточени точките, които могат да събудят всеки вътрешен орган, и да го настроят на работен режим.

А ти какво сънува
Разбуждането може да стане и с кратък разговор. Децата обичат да говорят за сънищата си, дори да не са имали такива. Това се обяснява със страстта им към приказките и необикновените истории. Бъдете готови да разкажете и собствения си „вълшебен сън“. Разговорът може да продължи в банята, докато детето се облича, по време на закуската и всичко това да стане неусетно, защото хлапето е погълнато от историята.

На какво ми мирише
Нищо не може да разбуди човек по-бързо и сигурно от примамливия аромат на любима храна. Може би вашето хлапе обича палачинките с ванилия или вкусно препечения сандвич с кашкавал, или прясно нарязаната краставичка, а може би се ще го привлече мирисът на мляко с какао и канела. Подобни аромати са в състояние да разбудят бързо и ефективно рецепторите, които ще отведат сънливото дете в кухнята.

Както разбирате, не сте съвсем безпомощни пред непробудния сън на детето. Изберете варианта, който ще проработи най-успешно при вас. А може и просто да редувате изброените хитринки, защото нищо не поддържа интереса по-дълго от разнообразието.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Маркери на детското развитие от 1 до 5 години 
За апетита и усмивката на всяко дете 
9 мита за съня на бебето

Автор: Ина Зарева

Срещу къщата на баба и дядо се намираше тази на най-голямата циганска фамилия в града. Можех с часове да наблюдавам двора им тайно през прозореца. В детското ми съзнание той се отпечатваше като голям, топъл мравуняк – големите непрекъснато работеха и правеха нещо по къщата или градината, а неизброимите им деца играеха така волно и примамливо, че ми се е искаше да прескоча оградата, да отида при тях, да овъргалям буфаните на току-що ушитата ми от баба рокля, гмуркайки се в тази пъстра, весела въртележка от смях и глъчка, наречена простичко - детство.

Най-възрастната циганка идваше често при баба ми – да поиска малко картофи, глава лук или някой лев. Това бяха нормални съседски взаимоотношения и никой не ги възприемаше като просия или нахалство. Гледах я с огромно страхопочитание – гордата ѝ осанка, въгленовите очи, абаносовата коса, полата, по която имаше толкова цветове, колкото аз нямах в никой комплект моливи. Тя ми се усмихваше и благославяше на нейния си език, а аз стоях като вкаменена и не можех да помръдна.

С нея започна да идва и най-голямата й внучка – наследила всичката красота на баба си, преплела я с младостта си, замесила я със слънце, тя буквално светеше в мургавата си изящност. Беше по-голяма от мен, на не повече от 13, но се държеше и изглеждаше като истинска млада жена. Докато бабите ни си говореха, тя ме поглеждаше с огромните си очи и срамежливо отронваше:

- Моля те, разкажи ми пак!

Аз изваждах големия глобус, учебниците и енциклопедиите и за сетен път започвах да показвам континентите, океаните, да посочвам къде сме ние и колко сме мънички в сравнение с големия свят. После стигахме и до цялата вселена – планетите, съзвездията... Очите ѝ се разширяваха с всяка следваща история все повече и повече и като големи, черни дупки жадно поглъщаха поднесената информация.

- Защо не ходиш на училище, щом ти е толкова интересно? – я попитах веднъж.

- Трябва да се омъжа. След няколко месеца заминавам. – с преглътнато примирение ме осведоми тя и после бързо върна блещукащите си очи върху цветните страници в скута й.

А в същото време ние с брат ѝ бяхме в един клас. И не само, че бяхме съученици, ами той ми беше и личният, заклет бодигард. Една есен, когато бил съвсем малък, реката, разделяща нашата къща от тяхната, придошла с разбеснели се, мътни води, влачила дънери, огромни клони, дори животни от близкото пасище. А той, явно наследил любопитството на кака си, се навел да погледне и паднал в тази хищна водна паст, която подхвърляла яростно телцето му отгоре си, докато баба ми не се втурнала да го спасява, рискувайки собствения си живот. Старата циганка, която през цялото време крещяла от ужас, поела мокрото си внуче, целунала ръка на баба и казала, че то ще е вярно на внучка ѝ до гроб. Чак до гроб не знам, но в училище вървеше винаги зад мен и не позволяваше косъм да падне от главата ми. Аз, разбира се, няколко пъти се заяждах умишлено с по-големите, за да изпитам предаността му и после го оставях да се бие с тях, изпълнена с леки угризения.  

Освен, че ме охраняваше, мургавият ми приятел умееше да разказва сочни и пъстри  истории и рисуваше много, много хубаво. Не си падаше по математиката, но слушаше с отворена уста уроците по история и география, а сетне пресъздаваше чутото с четката върху листа. Подарявах му често листове и моливи, а той ми рисуваше птици и слънца.

После аз заминах да уча в големия град и само случайно се срещахме по улицата, докато веднъж не заварих пъстрата къща с бълбукащия двор срещу нашата, съвсем пуста и празна. Изнесли се цялата фамилия. Обещали им работа и по-голям дом някъде далече и те заминали. Днес от къщата няма и тухла, я мястото е празно, покрито със сива пепел и изглежда черно-бяло на фона на цветните огради в съседство.

Много години по-късно щях да разбера, че не съм можела по никакъв начин да повлияя на онази стара циганка с дълги, гъсти и омайни коси, да не дава внучка си на никого, докато не е изучила всичко за земята и небето. Да не възпитава внука си като бодигард, а да го изпрати в художествено училище. Разбрах, че тези хора, хулени, гонени, набеждавани, дискриминирани – заслужено или не – имат свои представи за добро и зло, свой мироглед, свой бит и ценности, които са изключително трудни за промяна. Най-големият страх на родителите е, момичето да не е девствено на сватбата, затова и спират рано-рано дъщерите си от училище. Срещу нашия израз за „циганска работа”, стои техният „българска работа”, който визира безчестието на булката в първата брачна нощ. Тези и редица други особености на културата и разбиранията им, водят до невъзможната им за разбиране и прилагане дума „интеграция”.

И въпреки това, вече има много примери за тази настъпила, макар и трудно промяна. Все повече хора, определящи се като роми, постигат успехи в различни културни и научни сфери, реализират успешно себе си, жените се еманципират и всички те, с всички сили се борят за промяна на цялата общност.

Може пък моята приятелка с огромните си като черни дупки очи да е избегнала отредената ѝ съдба. Може да е задържала калейдоскопа от съзвездията в съзнанието си и той да я е извел към много по-различен начин на живот, така че тя да е част от тези добри примери днес.

Може и моят първи и последен бодигард в живота да е продължил да рисува и сега да реди изложби в големи галерии. Кой знае...

Но дали щеше да има и най-малката подобна вероятност, ако учебниците, енциклопедиите и снимките, които тогава разглеждахме, лишени от пъстрота и фантазия, бяха съвсем незабележимо черно-бели, какъвто сега е старият им, опустял двор...

Бележка на автора: Изразите „циганин” и „цигански”, вместо политически коректните „ром” и „ромски”,  са използвани в текста, защото героите от историята се самоопределяха като такива, и нямат за цел да засегнат никой представител на етноса.

Препоръчваме ви още:

Васко Белия
Българче да се наричам
Как участвах в етническата интеграция 
Глупости на килограм

Над 100 безплатни забавления за всички възрасти в трите дни на SOFIA SPARK FEST. Южният парк посреща най-големия градски фестивал с целодневна програма под мотото „Градът е на всички“.

Първото издание на най-големия безплатен фестивал на открито в София SOFIA SPARK FEST ще започне с представяне на изложбата „People of Sofia“. Проектът ще оживее на голямата поляна в Южния парк, за да покаже вдъхновяващите лица и истории на София, които са неразделна част от уловените мигове от живота на столицата. „People of Sofia“ е проект, чиято цел е да покаже разнообразните светове, стаени в на пръв поглед безличната софийска тълпа. Изложбата ни вдъхновява да опознаем себе си, запознавайки се с останалите.

Освен с града и неговите лица, SOFIA SPARK FEST ще даде възможност на своите гости да се запознаят и с далечните космически хоризонти. Благодарение на екипа на „Космически предизвикателства“ посетителите на фестивала ще имат шанса за разберат какво е да се занимаваш с изучаване на Космоса в България. Те ще представят нагледно образователната програма на организацията, която ежегодно събира екип от млади ентусиасти, и им възлага да построят прототип на космически проект, давайки им възможност да се срещнат с водещи експерти по космически изследвания от цял свят. Как можете да станете кадети в космическата програма „Космически предизвикателсва“ ще разберете на 15 септември на голямата поляна в Южния парк, а на 16 септември екипът на „Космически предизвикателсва“ ще направи мултимедийно представяне на курса „Space port” - над 150 часа онлайн лекции, които под формата на игра, представят всички важни теми, свързани с Космоса.

На първия учебен ден част от програмата на SOFIA SPARK FEST ще бъде и проектът „Европейски ден на спорта в училище“.  Основната цел на събитието е да насърчава физическата активност сред учениците в цяла Европа, като по този начин спомогне за повишаване на усещането за „принадлежност към училището“ за всеки участник. Организацията, благодарение на която инициативата ще се случи в България на 29 септември тази година - сдружение „BG Бъди активен“, ще бъде основна част от програмата и във втория ден на фестивала, когато ще запознае гостите с „Мястото“ -  първия по рода си мащабен Placemaking проект в България, насочен към промяна на публичните пространства. Проектът „Мястото“ се ангажира с подобряване на публичните пространства, инвестиране в нови и различни места, които отговарят на нуждите на местните жители. Как публичните пространства в града могат да се превърнат в живи и ценни пространства за цялата общност и как местните жители да ги припознаят като „техни“? Това са част от въпросите, чиито отговори посетителите на фестивала ще получат от сдружение „BG Бъди активен“.

В събота фестивалната програма започва още в 9.00 ч. сутринта с целодневна спортна програма, която ще продължи до 18.30 ч. и включва безплатни занимания по йога, стречинг, зумба, пилатес, канго, спининг и много други.

Освен разнообразни спортни занимания, съботата на SOFIA SPARK FEST ще премине и под знака на  голямото почистване на Южния парк, което ще бъде открито в 9.30 ч. от певицата Поли Генова и водещият и продуцент Андрей Арнаудов. Всички желаещи да се включат в най-мащабната доброволческа инициатива у нас - кампанията „Да изчистим България заедно” , могат да се присъединят към любимите си лица от телевизионния екран и да помогнат за преобразяването на Южния парк. За всички ще бъдат осигурени ръкавици, чували и подаръци, след като заявят своето присъствие на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Още за фестивала:

Sofia Spak Fest стартира с музикално шоу 
Най-големият фестивал на София - през септмеври

Опитът показва, че най-трудното в първи клас е не четенето и писането, а умението да спазваш правила, да следваш инструкции, да запомняш задачите, които ти възлагат. При всички случаи тръгването на училище е сериозно изпитание за детето, дори да е подготвено предварително за това. И натоварването не идва само от учебната програма.

Какво може да затрудни малките ученици?

1. Запомнянето на поставените задачи.

2. Умението да откриват молива или химикала в собствения си несесер.

3. Преобличането преди часа по физическа култура и спорт.

4. Свикването с новите санитарни помещения.

5. Маршрутът до физкултурния салон, столовата или училищната лавка.

6. Съседчето по чин.

7. Продължителното седене на едно място и невъзможността да станеш, когато искаш.

8. Необходимостта да запомняш и правиш това, което не ти е интересно.

Какво още?

Ако ви е направило впечатление, посочените по-горе трудности нямат отношение към това колко умно е детето, може ли да чете или пише. При това в стандартните занимания по подготовка за училище по-голямата част от времето се отделя за „пробягване“ на програмата за първи клас по математика и четене, провеждат се часове по активно писане. Изписват се букви, цифри и подобни други скучни занимания. Но за подвижни игри, които биха могли да научат децата навреме да се организират, да се мобилизират или да бъдат по-внимателни, не остава време.

Как можем да помогнем

Като научим децата да се владеят, доколкото това е възможно в тази възраст. Има достатъчно игри и занимания, които могат да се провеждат преди училище, след уроците и в почивните дни. Игри, които изискват концентрация, бърза реакция, мислене – настолни или подвижни.

Като създадем на детето усещане, че е успешно. Че се справя добре. Когато първолакът чувства, че може, има сили и желание да се движи напред. Ако не се справи с първите си задачи като ученик, няма да има желание да учи по-нататък. Затова не бива да критикуваме, а да предлагаме помощ, да го подкрепяме в желанието да се справи сам, дори когато става дума за незначителни неща. Не бива да забравяме, че точно през тази година ние залагаме отношението на детето към ученето въобще.

Полезно е да научим детето си да преценява правилно кога има нужда от помощ и как да я търси. Как реагират децата, когато им е трудно, когато нещо не им се получава? Някои започват да мрънкат, някои се опитват да се измъкнат, други пробват да се справят сами, трети търсят помощ от първия, който им е под ръка.

Умението да следиш състоянието си, да съобщиш, когато си изморен или се чувстваш зле, също е много важно, дори често най-важно през тази първа учебна година.

Важно е да не забравяме, че децата имат нужда от почивка. Всеки от нас, възрастните, има свой начин да релаксира след изтощителен работен ден. Детето няма такива навици, затова трябва да му помогнем да си ги създаде. Това обаче не може да стане, ако със старта на учебната година запишем първолака във всякакви възможни извънучилищни форми, които ни харесват. Има време и за тях. Сега е по-добре малкият ученик да свикне с новото, да изгради режим на учене и почивка, да се научи да разпределя времето си и да възстановява силите си. Да, целодневното обучение е добър вариант, когато няма кой да надзирава детето вкъщи, но то е и сериозен източник на напрежение и умора. Голяма част от класовете са с много деца, това са хлапета, които са били държани в час през първата половина на деня и с приключването на учебните занятия за тях нищо не се променя. Те продължават по същата схема още 4-5 часа. Връщайки се вечер у дома са безкрайно изтощени, затова трябва да бъдат оставени на мира. Да правят това, което обичат, да се разтоварят, както сметнат за добре. Не сме сигурни дали са се справили със задачите за следващия ден? Нека им дадем възможност да поемат дъх, преди да ги подложим на проверка. Нека скачат, нека тичат, нека се боричкат! Имат нужда от своята порция движение и телесен контакт.

И още нещо, което не бива да забравяме – това са малки деца! Фразата: „Ти си вече голям, затова… “ не е ефективна, няма да донесе резултатите, които очакваме. Те са деца, засега не особено големи, нещата, които за нас са очевидни, за тях не са. И в крайна сметка детето не е длъжно само да разбира всичко. Това е наша работа – да го насочим, да му напомним, да му обясним, да му подскажем, да проследим какво е направило, точно и ясно да поставим задачите му. Това се отнася и за навиците да подготвя раницата си за следващия ден, да преглежда какво има за домашно, да го изпълнява в правилния ред, да не пропуска предмети.

Някои по-особени случаи

Учителят е много важна фигура в живота на детето в началния курс. В голяма степен от него зависи дали то ще заобича училището. Основните потребности на малкия ученик са свързани с уважението, приемането, безопасността от страна на околните, с усещането за собствена значимост. Какви проблеми могат да възникнат?

Равнодушие към детето
В началните класове децата могат да се сблъскат с емоционално пренебрежение, с равнодушие към нуждите им, с отсъствието на поощрение. Това се отнася и за игнорирането на физиологичните им потребности, когато ходенето до тоалетна се ограничава и дори забранява в определено време. Такива обстоятелства предизвикват неувереност в себе си и негативно отношение към учителя.

Решението на проблема е в поставянето на ясни и точни правила за взаимодействие. Учителят установява принципите на общуване, обозначава границите, в които детето има свобода на действие. Тези правила се изграждат с участието на децата, проиграват се, докато се усвоят напълно. Учителят трябва да създаде усещането за безопасност, за безрезервно приемане на детето в новата среда. За това помага активното общуване с него.

Игнориране на културата на общуване и възпитание в училище
Всеки родител се е сблъсквал с използването на неприлични думички, с лоши навици и обноски. Така детето изпитва границите на позволеното. Иронията, натискът, грубите забележки, без реакция от страна на възрастния, могат да станат плашещи. Причина за подобно поведение може да е неправилното отношение на детето към самото себе си.

Решението е да му помогнем да започне да се харесва. Това изисква системни усилия от страна на родителя. Такова дете се нуждае от непрекъснати доказателства, че се справя добре, че може да се грижи за себе си, уместни са поощренията, насърчението, признанието на всяко малко постижение. Така ще може да повиши самооценката си и няма да изпитва нужда да привлича вниманието с негативни прояви.

Принудителни забрани без рационално обяснение
Това може да повлияе на увереността на детето. Освен това ясните и точни правила, убедително защитени, издигат авторитета, както на учителя, така и на родителя.

Страхът от неуспех
Негативният опит с писането, четенето, смятането може да стане сериозна причина за отхвърляне на училището изобщо. Да преодолееш страха си от неуспех е много сложно.

Решението е в индивидуалния подход на учителя и в системните занимания с детето от страна на родителя. Когато детето усвои основните понятия, които изучава в училище, и ги затвърди, ще му е много по-лесно да надгражда знанията си по-нататък. Понякога му е нужно просто повече време, за да изпълни задачата си. Затова не бива да се пресира и да бъде укорявано, че не се справя с нужната бързина. В крайна сметка това е и въпрос на темперамент. Внимателното отношение при подготовка на домашните вкъщи, а понякога и изпреварващия подход към учебния материал, ще улеснят малкия ученик.

Има деца, които са хиперактивни, трудно се концентрират. Те също изискват индивидуален подход. Би могло да им се позволи и да стоят прави до чина, от време на време. Да се потърси вариант за освобождаване на енергията им с подходящи активни занимания извън училище.

А ако детето изпреварва останалите в изпълнението на задачите в час, може да асистира на учителя, в нещата, които не изискват специална подготовка, или да му се възлагат допълнителни задача, с по-висока степен на трудност.

Разковничето към решаване на всеки от споменатите проблеми е в наблюдаването на детето, в установяването на потребностите му. Тогава правилният подход ще бъде намерен от само себе си.

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Умните деца 
Може, но не иска? 12 съвета към родителите на ученици 
"Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма"

или Как възпитават децата си датчаните

Дания подари на света философията на тихото щастие - хюга. Могат ли да се възпитат децата в тази философия? Да пораснат искрени, съзнателни, уверени в себе си? Отговорите са в книгата на датския психолог Йеспер Юл „Хюга. Светът на датското дете“. Някои от съветите в нея звучат необичайно, но всъщност са много полезни.

Не е нужно да си идеален родител, за да възпиташ добре децата си. В основата на щастливите отношения между родители и деца лежат четири понятия: справедливост, хармония, искреност и отговорност. На теория всичко е лесно и ясно, но как да реализираме тези принципи на практика, когато децата ежедневно подлагат на изпитание издържливостта ни?

1. Не пазете детето от негативни емоции

Хлапето дори не е успяло да се разплаче или да започне да недоволства истински, а родителите се втурват да го успокояват – особено ако това се случва пред публика. Вероятно неведнъж сте били свидетели на подобна сцена в заведение: семейството пристига на вечеря, а тригодишното дете започва да капризничи по всеки повод – къде ще седне, какво ще яде, с кого ще играе и т.н. И вместо да се насладят на храната, всички успокояват малчугана, който веднъж оказал се в центъра на вниманието, продължава да капризничи с удвоени сили.
„Децата просто отстояват правото си да изпитват недоволство, страх, раздразнение или отчаяние“, твърди Йеспер Юл. - „Родителите от поколението на неоромантиката са си втълпили, че на децата трябва да се отделя много внимание и обикновено го осигуряват в двойна доза. Така те нямат възможност да проумеят простата истина: другите също имат потребности, правила и чувства. За това ще платят висока цена по-късно, когато останат насаме с човека до себе си.“
Оставете детето да демонстрира чувствата си, но не пренебрегвайте и своите собствени потребности. Нищо страшно няма в това, че ще покрещи или ще поплаче. От сълзи никой не е умрял.

2. Не бъркайте последствията с наказанието

Това са твърде близки понятия, но разликата между тях е  голяма. Последствията от определени действия могат да бъдат неприятни или болезнени. Но за разлика от наказанието те не накърняват достойнството и не насаждат чувство на вина. „Хлапето иска да слезе от стола, но пада на пода и се удря. Болката, която изпитва, е резултат от неговите собствени действия. Така разбира, че физическите му възможности са ограничени. Последствията – синина на крачето или цицина на главата, разширяват знанията на детето и следващия път то ще подходи към слизането си от стола по друг начин. Но ако чуе от родителите си: „Нали знаеш, че ще паднеш? Защо не слушаш, когато те предупреждаваме?“, ще се почувства унизено и виновно. - “Да накажете детето в подобна ситуация е пълен провал. Понякога последствията от някакво забранено действие са достатъчно поучителни и не бива да ги утежняваме с лекции за безопасността, още повече с наказание. 

3. Не прилагайте върху детето си всички модерни методи на възпитание

В книжарниците има десетки всевъзможни ръководства по въпросите на възпитанието. Някои от тях са написани от родители, на базата на собствения им опит или на тенденциозно подбрани факти от разни изследвания. Не бива да се приема за чиста монета всичко и всеки харесал ни съвет да бъде прилаган върху собствените деца. „Когато решите да използвате някоя нова методика върху собствените си деца, първо помислете бихте ли я приложили и към съпругата или съпруга си.“, съветва Йеспер Юл. – "Ако отговорът е „не“, значи идеята не е добра. Ако следвате безрезервно всяка методика, може да се окаже, че сте от родителите, които не възприемат децата си като пълноценни хора.“

4. Да скучаеш е полезно

През последните 10-15 години много деца и техните родители се отучиха да остават насаме със себе си за повече от 10 минути. Привикнахме да се развличаме със смартфони, интернет, телевизор, интерактивни игри. Скучаещите деца са неспокойни и започват да капризничат. Те изискват от родителите си внимание, домогват се до телефона или лаптопа им, настояват да бъдат развличани. Тръгвайки нанякъде, възрастните обикновено се запасяват с книжки, играчки, таблети, за да се „забавляват“ малчуганите. В скуката няма нищо страшно. Когато днешните възрастни са били деца, точно скуката ги е мотивирала да творят, да майсторят, да измислят игри и така са опознавали света около себе си. „Ако търпеливо изчакате периода на нервничене от скука, може да помогнете на детето си да разкрие творческите си способности. Това е много повече от обичайното рисуване, моделиране или конструиране. Да твориш, означава да чувстваш и познаваш себе си, да търсиш варианти за себеизразяване. Творческият подход има и още една важна роля: децата развиват чувството си за значимост и не се стремят да бъдат като всички останали. Ярко изразената самостоятелност води до по-добро разбиране на живота в общност.“

5. Децата имат нужда да бъдат грамотно ръководени от родителите си

Много от днешните родители се стремят да създават приятелски отношения с децата си. Когато този подход не дава резултати, и наследниците кривнат от „правия път“, майките и бащите се сещат за някогашните авторитарни методи на възпитание. Всички тези крайности имат много недостатъци. Не е нужно да се стараеш да станеш приятел или да купиш уважението на детето, осигурявайки му щастливо детство с всички  възможни материални блага. Злоупотребата с власт също не е алтернатива. Вместо да установяват всевъзможни рамки, родителите трябва първо да се вслушат в себе си.

6. Поддържайте диалога с детето си

Диалогът не е разговор или дискусия. Той изисква от възрастните откритост, интерес, гъвкавост и желание да узнаеш за себе си и за детето си нещо ново. Не може да се получи истински диалог, ако родителите са си поставили цел, която според тях е по-важна от всичко друго. Умението да водиш диалог е важна стъпка в развитието на личността, която трябва да бъде правена от всички -  педагози, учители, родители, изобщо - от възрастните. Обратната връзка с децата е по-важна и по-ефективна от всякакви поощрения и наказания. Те веднага усещат, когато родителите слагат маска си и играят роли – на чувствителния, състрадателен баща или на грижовната, ласкава майка.

7. Признайте на детето правото на изключителност

В миналото се смяташе, че до определена възраст децата са длъжни безпрекословно да слушат родителите си. Да не спорят, да не изказват собствено мнение, да не мислят. В тази култура на послушание искреността нямаше място. Възрастните смятаха, че знаят най-добре какво е нужно на децата. Насаждаха авторитета си и се криеха зад посланията на педагози и възпитатели. Понякога и днешните родители използват поучения и наставления чути в собственото им детство. Колко пъти сте казвали на детето си: „Аз по-добре разбирам кое е добро за теб!“, „Малък си да даваш съвети.“ И други подобни клишета. Можем ли обаче с тяхна помощ да обясним на детето нещо важно за живота? Ще му помогнат ли да порасне самодостатъчна личност? Всеки от нас мобилизира вътрешната си сила, когато му позволят да бъде такъв, какъвто е. Защото това означава, че ежедневно трябва да се бориш за своята индивидуалност и безусловно да признаваш изключителността на другите.

8. Научете се да отказвате правилно

Все пак да признаеш правото на индивидуалност на своето дете, не означава да удовлетворяваш всяко негово желание. Макар че децата винаги ще се радват да чуят нашето „да“. Дори дружелюбното „не“ предизвиква недоволството им, разстройва ги и ги дразни. Но участниците в „драмата“ трябва да минат през нея, защото иначе децата няма да се научат да възприемат нормално отказите, когато пораснат. Това е елементарен житейски опит, който трябва да придобият. Така по-късно, след неуспех или удар от съдбата, ще могат да се изправят и да стъпят отново на краката си. Те трябва да разберат, че да опитваш да заобиколиш нечие категорично „не“ е губене на време.

За автора
Йеспер Юл е датски психотерапевт, който работи в областта на семейната психология повече от 35 години. Основател е на Международната семейна лаборатория – частен консултантски център за родители. Провежда семинари в над 15 страни.

Източник: Psychologies

Препоръчваме ви още:

Кой как отглежда децата си по света 
Защо холандските майки са най-щастливи? 
Дали родителите са свръхтолерантни?

Следващата лятна ваканция за учениците от VIII до XI клас ще започне в края на юни 2018 г. Последният им учебен ден ще бъде 29 юни 2018 г. (петък). На 15 юни 2018 г. приключват учениците от V до VII клас, а най-малките в началните училища – на 1 юни 2018 г. Това предвижда графикът за почивните дни и ваканциите за предстоящата учебна година, утвърден от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

Четири ще бъдат ваканциите през годината – есенна, коледна, междусрочна и пролетна. Есенната ще бъде от 1 ноември 2017 г. до 5 ноември 2017 г. включително. Коледната ще продължи от 23 декември 2017 г. до 2 януари 2018 г., а междусрочната – от 3 февруари 2018 г. до 6 февруари 2018 г. включително. Пролетната ваканция за учениците от I до XI клас ще е от 31 март 2018 г. до 9 април 2018 г. Дванадесетокласниците ще почиват четири дни, които съвпадат с Великден (6-9 април 2018 г.).

Зрелостниците ще приключат училище на 15 май 2018 г., което ще им даде възможност да се явят на изпити за промяна на оценка по учебен предмет, както и за финална подготовка за държавните зрелостни изпити.

Пролетната сесия на матурите и националните външни оценявания (НВО) след VII клас отново ще са в едни и същи дни преди 24 май. Това се налага, за да не се удължава краят на учебната година за учениците от I до VII клас. Държавният зрелостен изпит (ДЗИ) и НВО по български език и литература ще се проведе на 21 май 2018 г. Втората задължителна матура по предмет по избор, както и външното оценяване по математика ще са на 23 май 2018 г. Двата дни ще бъдат неучебни за всички ученици, освен за тези в VII и XII клас.

Външните оценявания след IV клас започват от 10 май 2018 г. с изпит по български език и литература. Този по математика ще бъде на 14 май 2018 г, а по човекът и обществото и човекът и природата – на 16 и 17 май 2018 г. През предстоящата учебна година десетокласниците във всички училища в страната ще се явят на национално външно оценяване по дигитални компетентности. Изпитът ще бъде в рамките на учебните часове в дните между 11 и 15 юни 2018 г.

Ваканции:

Есенна -  1 ноември 2017 г. - 5 ноември 2017 г., включително;

Коледна -  23 декември 2017 г. - 2 януари 2018 г.;

Междусрочна – 3 февруари 2018 г. - 6 февруари 2018 г., включително;

Пролетна
31 март 2018 г. - 9 април 2018 г. (за учениците от I до XI клас);
6 - 9 април 2018 г. – за учениците от XII клас;

Лятна
от 2 юни за учениците в начален курс;
от 16 юни за учениците от V до VII клас;
от 30 юни за учениците от VIII до XI.

Съобразно графика за почивните дни и ваканциите 25 май 2018 г. ще бъде неучебен за учениците, но присъствен за учителите.

Източник: МОН

Препоръчваме ви още: 

Автобусно 
Три великолепни години... като учителка 
Не са ни толкова много учителите