7105 лева набра благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“ за проекта на фондация „За Нашите деца“ – „Подари щастливо детство на деца с трудности в развитието“. На официална церемония чекът получи Александра Илиева, координатор в Център за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“, която благодари на организаторите и дарителите за подкрепата, която оказват на каузата всяко дете да расте щастливо и да се развива в семейство.

Кампанията се организира за девета година и за пореден път Райфайзенбанк избра да помогне на децата в риск, за които фондацията се стреми да осигури сигурна семейна среда и пълноценно развитие. Със средствата, набрани по време на инициативата, ще бъде осигурена възможност на 6 деца с увреждания или трудности в развитието, според потребностите им, с тях да работят специалисти и да посещават иновативни терапии. С подкрепата на Райфайзенбанк децата ще получат и възможност да посещават мероприятия, на които да се срещат с техни връстници, защото социализацията често се оказва трудна за тях.

Тази година каузата бе сред 22-та успешни проекта, подкрепени от благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. В кампанията, която набра дарения на стойност 226 152 лв., участваха 1597 служители, като общият размер на вътрешно набраните средства възлезе на 205 010 лв. Сумата бе допълнена от външни дарители, чиито средства постъпват директно по сметките на организациите, както и от дарителски SMS-и, и онлайн платформата за дарения.

През 2017г. екипът на фондация „За Нашите Деца“ работи с 149 деца с лека, средна и тежка форма на увреждане, осигурявайки на тях и родителите им нужната подкрепа и достъп до услуги и специалисти, които да стимулират развитието на децата и да гарантират адекватното посрещане на техните нужди. 

Препоръчваме ви още:

Над 800 деца, родители и специалисти подпомогна проект „Грижа в ранната възраст“

47 деца с трудности в развитието подкрепи фондация „За Нашите Деца“

Още не говори, но всичко разбира - дали е така?

Автор: Траяна Кайракова

Все си мислех, че само бащата не е стока, обаче нищо подобно, братче! Всичко живо у дома плещи без почивен ден. Ми то нали за гавраджиите почивка няма. Не мога да си отворя и аз устата, че и аз да се напъча с нещо смешно. Забрави вече!

Разкрещявам се за нещо и накрая завършвам:

- Заради вас, дето ме карате цял ден да викам като малоумна, ще ида в ада, като умра!

Двамата, баща и син, в един глас отговарят:

- Ти си дошла оттам, ама много се задържа тука!

Каката пък вече мома и все не й стигат джобните. Ми то са кафета (сигурно и цигари), сандвичаци, пици, дюнери. Направо стреля на месо за някой лев. Подарявам им за Коледа по един лотариен билет и като ме знаят каква съм оса, веднага питат за тях ли остава печалбата, ако я има евентуално. Отговарям утвърдително. Раздавам на всички по една жълта стотинка, търкат, каквото търкат и каката изцепва:

- Аз може ли да взема и стотинките на всички?

Баща й ми купил една фешън покривка и се хвали – ленена била, ръчна изработка, само златна нишка няма. Дъщерята гледа, слуша и накрая пита каква е цената.

- 30 лева, тате, ама си струва.

- Бе, татееееееееееее, за тия пари сама щях да я изтъка, що се харчиш и ме лишаваш от пари мене!

Мъжът ми работи при евреин. За толкова години стана и той жив евреин. Все едно шефът му го е раждал. Иска му щерката оня ден калкулатор, щото не открива нашия.

- Тате, дай си телефона, на него да сметна.

- Не става, тате.

- Що?

- Моят е еврейски, смята само с „по“ и „плюс“, няма да ти свърши работа.

На масата се търкалят едни хапчета. Вече и ние взехме да изпаткваме и почнахме с някой и друг хап. Мъжът ми почна първи и ги подкара. Каката пита:

- На кого са тия хапове?

Де е виждала тя у нас лекарства освен природните и здравословни ракия, вино, бира.

- Моите са, тате.

- Че за какво са ти?

- Ооох, да ви понасям, татковата.

Викам му оня ден:

- Иди да хвърлиш боклука.

- Е, да ида, ама той още спи…

Седнали с негов несемеен приятел и си лафят. Оня му вика:

- Добре де, едно не разбирам. Приятелката ти не ти дава, с други не можеш да го правиш, ти как му викаш на това?

Мъжът ми го поглежда тъжно и отговаря:

- Брак, пич, брак…

Разказвам му как с няколко по-възрастни приятелки сме говорили за секс и се жалват, че бая са го поразредили, да не кажа хич. Той ме гледа недоумяващо:

- Майтапят се, не им вярвай.

- Няма бе, познаваме се, даже им беше тъжно на жените.

Той се ухилва и изтърсва:

- А случайно да имаш номерата им?

Обаче най-много ме центри малкият. Характерите ни са едно към едно и затова най-вероятно се избиваме из къщи с него. Майка ми има един страшен лаф – „Ако си нямаш, майка, душманин ще си родиш!“. Брей, ще излезе права, да му се не знае.

Връщам се един ден от родителска среща и го питам:

- Коя е най-красивата майка в класа ви?

Почва да изрежда той две-три, ама мене ме няма в класацията.

- Е, аз не съм ли от тях?

- Не! Ти съхраняваш бръчки! – отсича с абсолютна убеденост.

Все е наказан завалийката без компютър. Вече така свикна, че чака и година, ама знае, че все ще му дойде краят. Обаче винаги пробва.

- Мамо, ти обичаш ли ме?

- Да.

- Колко?

- Много.

- Тогава може ли компютър?

- Не!

- Еееее, ми каква е тая гадна обич бе, мамооо?

Бъркам някаква маска за лице, че да не съм и аз валат. Слагам я, отмивам и самодоволно се оглеждам.

- Мамо, какво прави?

- Маска.

- Каква е?

- За лице.

- Да ти кажа очаквах повече.

- Що?

- Не виждам смисъл. Имаш двойна брадичка, не се ли гледаш в тия десет огледала у нас?

Ходи да се подстригва сам и се връща.

- Мамо, фризьорката на колко години е?

- На 50.

- Ми тя изглежда по-млада от тебе.

- Абе ей! Ще ти дам аз на тебе една „ по-млада“ от мене!

В същото време пресипвам домашен бейлис в една бутилка много осторожно, щото съм хакнала бая уиски в него.

- Какво се сърдиш, гледай каква си се сбабичосала. Казах ти, че съхраняваш бръчки. А какво правиш и какво е това?

Тук вече съм подпалила и ядно отговарям:

- Еликсир за подмладяване.

Баща му ме поглежда под мустак и изтърсва:

- Сине, като я гледам тая мънзърка бутилчица, не знам майка ти какво очаква. Ще трябва да направи цех за собствено производство, че да има ефект.

Малкият продължава:

- Мамо, харесах си телефон за 1600 лева. Ще ми го купиш ли?

- Мда, когато се подмладя, веднага ти го вземам.

- Ееееее, защо все аз съм прецакан?!

Как да не го убиеш, а?

Днес съм рожденичка. От снощи крои планове как да ме събуди точно в 00:01, че да ми честити. Казах му, че ще го убия. Събудят ли ме за каквото и да е, ако не се налага вече съвсем спешно или не закъснявам, псувам като хамалин, убивам, претрепвам, не съм на себе си. Разгеле, не посмя. На сутринта обаче идва, гушва се и казва:

- Честит рожден ден, мамо!

- Мерси, майче. Друго няма ли да ми кажеш?

- Миии… да си жива и здрава.

- Друго?

- И щастлива.

- А нещо с „о“? (нещо от сорта на „обичам те“, какво да е друго).

- Олио! Ай чао!

Ахахахах, паднах от смях, чак се разсъних. Ами, наздраве! – с олио!

Препоръчваме ви още:

Супермайка

Да живееш с при-смехулник

Да живееш при Смехулник 2

Световноизвестният модел Хайди Клум ще предложи серия от свежи деним облекла както за дами, така и за малки момичета. Скини джинси, дънкови ризи, рокли и гащеризони и цветни кецове са част от третата съвместна колекция между модела и Lidl, която този път е под надслов #LETSDENIM. Модната линия идва в България след по-малко от две седмици – на 5 март във всички Lidl магазини в страната.

Именно денимът е главното действащо лице в новата колекция, която акцентира върху модерните и удобни форми и ярките цветове, които лесно могат да се комбинират. Различни видове дънки – от скини до boyfriend, раирани тениски, модерни цветни чорапи, стилни блузи и туники са част от предложенията за дамите, а за малките момичета Хайди Клум е приготвила свежи тениски, дънкови гащеризони и рокли със интересни акценти и възможност за комбинации.

#LETSDENIM отразява непреходността на денима, който никога не излиза от мода и може да бъде адаптиран към всеки стил. Колекцията представя водещи акценти от модния подиум, с характерното за Lidl оптимално съотношение качество-цена. Тя умело съчетава разпознаваемия стил на Хайди Клум с градската модерна визия на Lidl. Вдъхновение за #LETSDENIM световноизвестният модел черпи от своя втори дом – Лос Анджелис и духа на динамичния градски начин на живот.

Новата линия #LETSDENIM ще бъде налична във всички 87 магазина на Лидл България в страната като част от „Модната седмица на Lidl”. Едновременно с идването си у нас, колекцията на световноизвестния модел ще дебютира и в останалите общо 28 държави и над 10 000 магазина на Lidl в цяла Европа.

Препоръчваме ви още:

VooDoо Art – бялата магия на Ани

Кожена рокля

Само за момичета

Cartoon Network пуска лего „Реактивните момичета“, както и още нови продукти от любимите детски сериали

Новите продукти са по случай честването на 20-та годишнина на „Реактивните момичета“ и успеха на „Бен 10“

През 2018-а Cartoon Network ще предложи широка гама от нови продукти около успешни франчайзи и хит сериали, които празнуват важни събития през годината. Новите партньори ще бъдат представяни постепенно, отбелязвайки предстоящата 20-годишнина на „Реактивните момичета“ – най-успешния франчайз на компанията, както и успеха на водещата марка за момчета „Бен 10“. Новината идва от Северноамериканския Международен фестивал на играчките – ежегодно събитие, което се провежда в Ню Йорк, където асортиментът от продукти ще бъде представен от партньорите.

„Реактивните момичета“ ще отпразнуват 20-годишнината си през 2018 г. с глобално разпространение на нови епизоди и продукти, които ще продължат и през 2019 г. Новите партньори за „Реактивните момичета“ ще включат The LEGO® Group.

Cartoon Network представи и нова версия на любимия анимационен сериал „Бен 10“ в САЩ през 2017 г., съсредоточена върху 10-годишния Бен Тенисън. Още от дебюта си сериалът донесе едни от най-високите рейтинги, а поредицата играчки от Playmates Toys беше постоянно в челната тройка на екшън фигурите за момчета през 2017. Новите Omni-Enhanced™ извънземни дебютират в сезон 2, който започна и у нас в понеделник, 19-и февруари. Новите лицензирани партньори за  Бен 10 включват Playmates Toys, Rubies и Toy Factory.

„Партнирахме си с най-добрите, за да отбележим успехите на любими филмчета на Cartoon Network. Всеки от продуктите представя духа и вълнението, който нашите фенове споделят, докато се наслаждават на произведенията ни“, каза Пийт Йодър, вицепрезидент на Cartoon Network Enterprises за Северна Америка.

Cartoon Network ще разшири и лицензионните програми около популярните марки „Ние, мечоците“, „Време за приключения“ и „Стивън Вселенски“. Новите партньори при тях ще включват Monogram Direct, Tastemakers, LLC и Kidrobot.

Новите партньорства ще дадат шанс за по-голямо разнообразие и достъпност на продуктите. Те ще навлязат и в България през 2018.

Cartoon Network EMEA

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6-12 г. и чрез разнообразното си и световно успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Чичо дядко“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е търговска марка, собственост на Turner Broadcasting System International, Inc. – подразделение на Turner Broadcasting System, Inc. (TBS) – една компания на Time Warner.

Препоръчваме ви още:

"Имаш силата - бъди приятел" - кампания срещу тормоза в училище

Леголенд и красивата баварска провинция

"Тайната на Коко" и на приятното изживяване

Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
.....................................................
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

......................................................
Червената шапчица, Омар Хайям
Когато вълци обикалят, пътеките в гора позната,
а в къщата що уж те чака - заключена е пак вратата,
то сваляй шапката червена, поспри на някоя полянка
и виж дали върви добре, туй тежко вино в гъста сянка...

...............................................................
Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…

......................................................
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

.....................................................................
Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.

............................................................
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

..........................................................
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.

.................................................................
Червената шапчица, Ярослав Хашек
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...

........................................................
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естествения цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!

.........................................................................
Червената шапчица, Жак Превер
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...

........................................................................
Червената Шапчица, Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

......................................................................
Червената шапчица, по Конфуций
Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство, изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му, изпадайки в медитация.

..............................................................
Червената Шапчица, Йордан Йовков
Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията...

.............................................................................
Чepвeнaтa Шaпчицa, Eлин Πeлин
C вaшe пoзвoлeниe, щe cĸpия имeтo нa oнoвa ceлo, дeтo пoпaднax, дoĸaтo гoнex eдин пoбecнял вълĸ из Бaлĸaнa. Bълĸът, yплaшил eднo мaлĸo мoмичeнцe пo имe Чepвeнyшĸa Шaпĸapoвa, тaĸa и нe ce мяpнa пoвeчe или пoнe нe и в oния дълги, лeниви и cпoĸoйни дни нaĸpaй ceлoтo, ĸъдeтo бяx oтceднaл пpи бaбaтa нa злoпoлyчнoтo дeвoйчe – Eвлaмпия Πoпcиcoeвa. Дoĸaтo oбядвax пoд cянĸaтa нa гъcтoлиcтнaтa лoзa, paзcтилaщa нaд нac блaгocлoвeнитe cи вeйĸи, пoдoбнo нa ливaнcĸитe ĸeдpи нaд глaвaтa нa Aвpaaмa, тaзи мъдpa жeнa пpимecвaшe пoĸpaй мeн блaгoвoнни плaнинcĸи билĸи, зaeднo cъc cлaдĸитe пpиĸaзĸи, в ĸoитo пopaвнo ce зacлyшвaxмe и aз и внyчĸaтa й.
– Πътeĸитe, ĸoитo тpъгвaт oттyĸ и вoдят в гopaтa, – ĸaзвaшe бaбa Eвлaмпия, a Чepвeнyшĸa, пoдoбнo нa имeтo cи ce гyшeшe, ĸaтo птичeнцe нa pъбa нa пeйĸaтa, – ca ĸaтo xopaтa. Te тpъгвaт oтнeйдe и дopдe дpyг чoвeĸ нe ги пpocлeди дoĸpaй мeждy cĸpивaщитe ги дъpвeтa, ocтaвaт caмoтни и нeoпoзнaти… a ĸpaй тяx дeбнaт вълци, нo caмo нeпoзнaлия дpyгapcтвoтo ce бoи oт тяx.
И тя – ниcичĸa и здpaвa, c млaдeжĸи пpиcмex в oчитe, xвъpляшe пo няĸoя тpoxa нa вpaбцитe и ĸoĸoшĸитe, ĸoитo я нaoбиĸaляxa…

...........................................................................
Червената шапчица, Иван Вазов
...накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!

..........................................................
Червената шапчица, разказана от филмов критик
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано в един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, в него се кръстосват редица злободневни теми - като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване - за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой. И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

..............................................................................
Червената шапчица, разказана от програмист
Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдвана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

Автор: Norman
Източник: Какво четеш

Препоръчваме ви още: 

Как да стана интелигентен колкото жената

Децата мълчат - значи ядат тебешир

Изгубени в превода

Автор: Мария Караиванова

Работя с деца доста отдавна, но едва напоследък, след няколкото случаи на възпитателки (или как да ги нарека? – другарки) от детски градини, които така безславно се прочуха в национален и социален ефир, се замислих и за моята квалификация. Завършила съм английска филология и имам педагогическа правоспособност.

Да си призная обаче известно време след завършването на пловдивски универитет “Паисий Хилендарски” през 2001 не се смятах за педагог. А преподавах. За педагогическата страна на квалификацията ми изобщо не ми и минаваше през ум – преподавах английски на възрастни и правех преводи на поразия, докато един ден не кандидатствах в новооткрита частна школа, приеха ме и ми възложиха работа с деца. Започнах да ровя в архива на филологическата ми мисъл, търсейки педагогиката от университета, но с ужас установих, че споменът за нея беше много блед и крайно недостатъчен – спомнях си само абсурдната прическа на професорката и маниерния й изказ. Нищо не помнех, а ходих на лекции по педагогика цяла една година от общия 5-годишен курс на обучение.

Слава Богу, школата предоставяше задължително обучение на всички новоприети учители. Важно е да се отбележи още сега, че винаги съм била добра ученичка – прилежна и старателна, в училище си учех уроците, а в университета не кръшках от лекции. Пишех чинно (тогава нямах още личен лаптоп, никой нямаше), ксерокопирах пропуснатите лекции, така че не мислете, че съм бягала от педагогиката, за да пия кафе с колегите. А и как да посмееш – преподавателите всяваха респект с недостъпността си. Всичките гледаха някак странно – или рееха поглед през прозореца, докато диктуваха лекцията си, или обхождаха аудиторията с рязък поглед, който не търпеше възражения. Диалог с тях много трудно се получаваше.

По времето когато аз бях студентка обаче, лекциите в университета и упражненията след това бяха водени по олд-скуул методата на един-лектор-говори-на-50-човека-в-залата. И той наистина говори, а не преподава. Рецитира лекцията, ти си я записваш, назубряш я, изпяваш наученото и взимаш изпита. Беше толкова лесно! “Практическите” упражнения по педагогика изобщо липсваха. Едва в пети курс дойде педагогическата практика и тя представляваше “титаничните” 4 появявания в училище (прогимназиален курс), където докато учениците зададат всички въпроси, които имат към млада студентка, дошла да замести старата госпожа, часът свършваше. И така 4 пъти. След “преподаването” нямаше среща със старши учител – просто ме тупнаха по рамото и ми казаха, че съм минала – и то с отлична оценка! И това беше.

Разбира се, аз учех филология, а при педагогиките нещата вероятно са различни. Познавах няколко души от съседния курс по педагогика, дори имах гадже педагог. Жоро. Той не беше от Пловдив, а от по-малък град. Не го бяха приели нищо друго и затова се беше хванал за педагогиката – за да се измъкне от родното място и родителите си. Жоро нямаше нищо общо с децата, нито пък желание да работи с тях. По онова време се съмнявах изобщо дали е знаел какво означава думата “дете”. Той живееше за купона, пушеше трева и се радваше на красивите пловдивчанки. Времето ми с него беше кратко, но покрай него се запознах и с други подобни “педагози”.

Моля, всички педагози по сърце да ме извинят, но по мое време в педагогиките приемаха хората с най-нисък бал или резултат от изпитите. Някак си не беше престижно дори да си го признаеш, макар и това да е било първото ти желание.

Но да се върнем към частната школа, която ме нае на работа. Обучението, което те предоставиха, ме научи за 2 седмици на повече практически знания, отколкото годината педагогика в университета. Едва на това обучение научих за теориите и имената на някои важни хора като Лев Виготски, Жан Пиаже или Хауърд Гарднър. Обсъждахме и последните теории в преподаването на чужд език. Разисквахме различни практически случаи и проблеми от класната стая и разрешаването им. Разигравахме ролеви игри (едните бяха учители, а другите трябваше да се държат като ученици и умирахме от смях) и имахме дискусии по теми, които пряко засягаха бъдещото ни ежедневие на учители. Даваха ни идеи за кои дейности са ефективни в час и кои не. 

Обучителят беше младо момиче с опит в преподаването и даваше много примери от реалната практика. Всичко беше невероятно различно от петте години в университета. Може би защото обучението беше създадено в Германия и се провеждаше по начин, по който там преподават. Две години по-късно от същата школа ме изпратиха на допълнително обучение в Германия. А после спечелих и грант по програма Коменски и заминах за 2 седмици в Англия. И на двете места обучението се случваше по сходен начин – с много практика, много реални случаи, много дискусии в група, а после презентация пред клас, след което обучителят даваше обратна връзка.

Непрекъснат диалог. Нямаше грешни отговори.

Всички заедно коментирахме грешките си и се учехме от тях, без да се притесняваме да ги споделяме. И насред всичко това имаше достатъчно добре и премерено поднесена теория, свързана с това, което всички ние ще правим, която обикновено се даваше за домашен прочит преди следващата практическа сесия. Странно как помня всеки момент от тези обучения, а педагогиката в университета ми се губи...

Освен тези обучения, започнах да чета и доста литература по въпроса и все още се чудя дали моите преподаватели по педагогика, пък и сегашните по университетите, са я чели... Дали познават (или дали са познавали тогава) Кен Робинсън например? Дали четат книгите, които и до момента следя и чакам да излязат от тираж, или се опитват просто да продадат своите учебни помагала на студентите?

Дълго време смятах, че имам неуслужлива памет. Допреди няколко години, когато направих свое училище и поканих няколко много приятни млади дами да работят с мен. Не всички са педагожки, да си призная. Само една всъщност към момента е такава. Именно тя ми призна, в един разговор на професионални откровения, че всичко, което е научила за преподаването, е било не от университета (където е завършила начална училищна педагогика), а от обучението и работата си в нашата школа. Сподели всичко, описано по-горе от мен – сухи лекции, празни и остарели теории, неподкрепени с реални случаи от практиката, наблюдения в училища, след които нищо не следва, учене за изпити, а не за работа по професията след това, недостъпни преподаватели, липса на дискусии... Всичко преподадено влиза през едното и излиза през другото ухо.

Сега наблюдавам една от новите ни учителки – студентка по предучилищна педагогика. Да видим какво ще се получи там. Към момента единственото, което ме радва от нейния първи курс е, че ги водят още отсега на наблюдения в държавни и частни детски градини. Тя обаче е обучена при нас вече и знае какво да вижда и какво да не пропуска при наблюденията.

Висшето образование, е последният “стадий” на образованието на учителите в детските градини. Имаме проблем в градините. Имаме проблем в училищата. Имаме проблем в университетите. И после тези с проблема в университетите затварят кръга, като отиват да правят проблеми в детските градини. Затова странно ли е защо сега има лелки, които си изпускат нервите в детската градина, които командорят децата, дърпат ги и ги бутат като парцалени кукли, крещят и използват лош език?

Вехтата учебна система и в университетите води до това. Защото какво означава да излезеш от специалност с педагогическа правоспособност, когато една година си писал диктовки и само 4 пъти си влязъл в час?

Защо не мога да се добера до студенти като частна школа, готова да обучи млади педагогози, за да им предложа поне 9-месечен стаж – с готовност да го платя?!

Дали ако все пак намеря такива студенти, от университета ще им признаят стажа в частна школа? Защо висшето ни образование няма никаква допирна точка с бизнеса в съответната сфера? Защо, за да станеш лекар, трябва да учиш сериозно и усърдно 6 и повече години, а когато учиш за учител, просто знаеш, че ще минеш и със сигурност ще завършиш, макар и с 3? Нима душевността на детето е по-малко важна от телесното здраве на човека?

Препоръчваме ви още:

Децата не са проект на родителя

Така можем да си караме още 100 години

Денят на един учител някъде в България

Призванието да работиш с деца

Пристрастеността към компютърните и видеоигри днес започва да се превръща в комплексен и тревожен феномен. Много проучвания показват, че насилието в компютърните игри води до увеличаване на агресията и враждебността. Тежките компютърни потребители са склонни да вярват, че имат по-малко контрол над живота си и да съобщават за недостатъчна социализация и нарастване на афективните разстройства.

Проблемът се разраства толкова много, че Световната здравна организация обсъжда да включи в новото издание на Интернационалния класификатор на болестите, което предстои да излезе в средата на 2018 година, и заболяване, определяно като Gaming disorder (психично разстройство в резултат на прекомерен гейминг).

За съжаление, освен върху младежите, подобен ефект се получава и върху възрастни хора тогава, когато бъдат преминати разумните граници. Казвам възрастни хора, като имам предвид хора със семейства, с деца, с добри професии. За пораженията, които нанася подобно вманиачване върху отделния индивид и върху семейния живот, пишат в статията си Арън и Ейприл Джейкъб, психолози и семейни консултанти.

**********

Разрушават ли компютърните игри вашия брак?

„Това, което е от значение за постигане на щастлив брак,

не е колко сте съвместими,

а как се справяте с несъвместимостта."

Лев Толстой

Гейминг. Това е чувствителна тема и за съжаление нещо, което има отрицателно въздействие върху твърде много бракове.

Разбира се, играта няма да унищожи непременно брака ви, но ако има предимство пред съпругата/съпруга ви или пред други отговорности, може би е време да преоцените ролята на игрите във вашия живот.

Ако сте заслепени, тази статия цели да ви събуди. Да ви помогне да се осъзнаете. За да се научите да живеете смислен живот извън играта. Да поемете отговорност за живота си. За да го подобрите като партньор, професионалист и член на обществото.

Трябва да кажем, че ние не сме гейминг-хейтъри. Ние не предлагаме да се отървете от Xbox, PlayStation или каквото и да било друго. Ние просто искаме да ви насърчим в усилията да подхранвате брака си. Чували сме прекалено много истории за партньор, (обикновено съпругата), който се чувства пренебрегван и наранен, защото другият прекарва прекалено много време, залепен за играта.

Игрите може да не вредят на брака ви изобщо. Може би това не са проблемите, с които вие или вашият съпруг се сблъсквате. Или може би има няколко игри, които ви харесва да играете заедно. Ако това е така, страхотно.

Въпреки това, ако се чувствате отчуждени от партньора си или ако вашият гейм навик постоянно ви отвлича от останалите ви отговорности, вероятно е време да натиснете бутона за пауза и да помислите за въздействието, което играта може да има върху вашия брак.

Ето три въпроса, които ще ви помогнат да прецените дали игрите имат негативно влияние върху брака ви.

1. Играта нарушава ли усещането ви за реалност?

Когато прекарате половината от деня си в игра, рискувате да останете във виртуалната реалност - тази, която бързо ескалира до точка, в която може да я почувствате като действителната ви реалност. Може да започнете да ядете, пиете и спите в определената игра. Вашите мисли могат да бъдат консумирани от играта ви и единственото ви желание да бъде да прекарвате цялото време в играта си.

Но това не е реалност. Това е игра. И докато вашата виртуална реалност претендира, че съществува, то действителната реалност ви подминава.

Животът е прекалено кратък, за да стоите много часове пред екрана, особено за сметка на пренебрегването на други приоритети и отговорности (като вашата съпруга!).

Кога за последен път взехте я хванахте за ръка, отидохте на разходка и се наслаждавахте на прекрасен залез? Или кога за последен път разговаряхте със съпруга си за нещо, което е от значение за вас - разговор, в който наистина слушахте, без никакви разсейвания? Или кога беше последният път, когато имахте една наистина интимна нощ заедно?

Време е да присъствате малко повече във вашата реалност - във вашия брак, във вашето семейство, във вашата общност, във вашата работа и т.н. Виртуалната реалност винаги ще бъде там, но никога няма да донесе удовлетворение от успеха така, както би било във вашата действителна реалност .

2. Играта отдалечава ли ви от любовта в живота ви?

Както всичко, което може да стане всеобхватно, игрите могат да излязат извън контрола ви и да ви отведат далеч от съпруга ви. Тъжно е да се каже, но ние сме виждали как геймърите могат по същество да станат "женени" за своите игри, вместо за съпругата си. Обсебеността от играта дори може да накара някои хора да се откажат напълно от съпругата си и от останалите членове на семейството, за които трябва да се грижат. В екстремни случаи геймърите могат да бъдат толкова погълнати от играта, че да напуснат училище, загубят работата си, рядко да излизат от стаите си и в крайна сметка да жертват неща, които наистина имат значение. Всичко това заради играта.

И така, как да разберете, че вашето хоби е отишло твърде далеч?

Обмислете следните въпроси: Откъсвате ли от времето за семейството? Рядко ли вдигате поглед от играта си, докато някой ви говори? Оставате ли до късно през нощта, за да продължите да играете? Вашата работа или други отговорности остават ли на заден план? Пренебрегвате ли напълно съпругата си и нейните нужди заедно с това, което се случва в живота ви?

Ако сте започнали да забелязвате някои от тези симптоми, просто се огледайте и не се оставяйте да бъдете хванати в капан. Ако вашата съпруга е в другата стая, чувствайки се самотна, тогава го приемете като събуждане. Изключете компютъра и отидете да й обърнете известно внимание. Дайте й същата преданост, интерес, ангажираност и вълнение, каквото давате на игрите си.

3. Играта променя ли начина, по който мислите и се отнасяте към съпруга/та си?

Третият въпрос, който трябва да си зададете при определянето дали игрите оказват негативно влияние върху брака ви, е свързан с видовете игри, които играете и влиянието, което имат върху вас.

Игрите в тези дни идват във всички форми и размери. Има толкова много жанрове и видове игри. Някои са напълно безвредни, докато други могат да бъдат изключително насилствени и чувствени. Постоянното излагане на насилие, сексуалност и груб език влияе върху вас, дори и да не го разпознавате точно сега. Видеоигрите оказват отрицателно влияние върху начина, по който мислите, чувствате или действате, дори и още да не го усещате. Ако забелязвате, че игрите оказват негативно влияние върху начина, по който мислите, чувствате и действате, тогава вземете си бележка, на прав път сте. Чувствате ли се превъзбудени? Разгневявате ли се лесно на съпругата си? Станали ли сте по-малко търпеливи и грижовни? Лесно е да мислите, че игрите, които избирате да играете, нямат влияние върху вас, но това просто не е така.

Какво може да се направи

Въпреки всичко казано, геймингът не е непременно вреден и не всички геймъри са лоши съпрузи. Това очевидно не е вярно. Кой не се наслаждава на малко Wii време ?! Това, което казваме, е, че геймингът, както и много други неща, може да стане нещо обсебващо, разрушително и вредно за брака ви. Ако времето за видеоигри не бъде ограничено в разумни граници, то видеоигрите могат да отвлекат вниманието ви от най-прекрасните и ценни взаимоотношения в живота.

Заети ли сте много време в игри, тогава е време да се изправите пред този факт и да направите някои промени. Задайте времеви ограничения за това колко време играете или колко често играете и изберете да не позволите на геймингът да стане единствената ви реалност.

Ако ли пък вашият съпруг е твърде запален по игрите, опитайте се да не се обезкуражавате. По-скоро гледайте да направите така, че да му помогнете да разбере колко много го искате във вашата реалност и как обичате, когато той наистина присъства в нея. Определете заедно границите на игрите така, че да постигнете едновременно здравословен баланс.

А вие, геймъри, изберете да живеете в реалната действителност и подарете на съпругата си вашето присъствие. Така ще постигнете успех и ще подобрите много брака си. Без съмнение посвещаването на по-голяма част от времето и енергията ви на вашия брак и семейство ще ви донесе невероятна радост и много по-голямо удовлетворение, отколкото която и да било игра.

**********

Споделеното в коментарите към статията е наистина изключително тревожно. В интернет вече съществува термина Gaming Widow - геймърска вдовица. Това са хора, в повечето случаи жени, чиито партньори заради игрите пренебрегват до такава степен съпругите си, че те вече са „вдовици“ де факто.

Надявам се тази информация да стигне до повече хора и много бих се радвала, ако успее да им помогне. Искам да им кажа:

Бъдете нащрек! Не оставяйте пристрастяването към игрите да ви отнеме хората, които обичате!

Този текст ни прати дама, притеснена за свой близък човек, който е на път да обърка настоящата си реалност заради виртуалната.

Препоръчваме ви още:

Love.net или нашата история

Истинският

Детето е в мрежата? А ние къде сме?

Възрастта е относително понятие и не се определя от рождената дата в личната ни карта. На някои очите им младеят и в преклонна възраст, други губят интерес към живота още на 40. Според астролозите всеки зодиакален знак има свое разбиране за това как трябва да протича животът му, когато достигне златните години.

Овните са активни и упорити, и да ги изпратиш в пенсия е доста рисково намерение. С възрастта те стават все по-добри професионалисти и могат да сложат в джоба си всеки млад специалист. В състояние са да натрият носа на всеки вчерашен хлапак, който ламти за мястото им. Отстоявайки правата си, те работят много по-дълго от останалите и излизат в пенсия, когато сами решат, че е настъпил моментът за това. Когато загърбят активната работа, се отдават на безгрижен живот, за да компенсират изгубените в правене на кариера години.

С годините Телците поемат ролята на стожер на рода и семейството и това им се отдава с лекота. Под тяхната опека, грижа и контрол е цялото семейство: децата, внуците, неориентираният зет, домашният любимец, който децата са довели вкъщи без разрешение. Телецът управлява семейството дори ако част от него е на друг континент. Основната му тревога е как ще се справят без него децата му и на кого приличат толкова безхаберни.

Близнаците винаги се изненадват, ако случайно пред погледа им попадне рождената им дата: „Кога станаха толкова? Сякаш вчера беше… “ При това не се вълнуват от бръчки и бели коси, възмущава ги нещо съвсем друго – защо ги болят ставите, накъде е хукнало кръвното им налягане, каква е тая умора напоследък. Въпреки това живеят на високи обороти, изобщо не обръщат внимание на предателските сигнали на организма си и на молбите на деца и внуци да намалят темпото.

Семейно-ориентираните Раци стават все по-енергични с годините. Те като че ли най-сетне намират своята реализация с появата на внуците. Веднага се превръщат в енергични млади баби, които с едната ръка варят супа, с другата люлеят бебето, с третата… Едновременно с това успяват да вземат по-големите от училище и да ги заведат на извънкласни форми. Ако все още не са се обзавели с внуци, а децата им са пораснали и живеят самостоятелно, Раците решават, че е крайно време да се сдобият с малка кокетна виличка, в която да отглеждат зеленчуци и подправки за своите гурме експерименти. А някои от тях дори могат да открият нови възможности за кариера и, повярвайте, ще им се получи.

Зрялата Лъвица няма да меси питки и да бърше сополиви носове. Внуците ще приема в дните си за посещения. Съвсем възможно е да започне да пише мемоарите си (има какво да разкаже), да пътешества, да продължи да блести в обществото. С удоволствие ще организира семейни сбирки. Внуците ще я обожават, за разлика от родителите им. Тя ще поощрява малките им лудости и дори ще ги финансира.

За Девите годините не променят нищо. Те открай време са зрели, сериозни и перфекционисти. Още на 30 години обичат да си спомнят „добрите стари времена“, да дават съвети и да критикуват. Сега вече ще могат да се заемат с възпитанието на младото поколение или да оставят децата си на мира и да се отдадат на гоблените и орхидеите, докато следят любимия си сериал. Може да си завъдят и едва-две котки. Напълно реално е да се увлекат по здравословния начин на живот (и без това винаги са следили здравето си внимателно) и да се присъединят към някоя група връстнички, които практикуват спортно ходене в парка.

Най-важното за Везните е мнението на околните, което винаги е влияело на решенията им. След определена възраст, те започват да разбират, че сега могат правят всичко, което искат: да се занимават със стрийт денс, да тероризират съседите, които са ги мъчили години наред, да се отдадат на духовни практики или да се заглеждат по младите мъже минаващи покрай тях. Изобщо Везните най-сетне престават да зависят от чуждото мнение и се наслаждават на възрастта си.

Скорпионката остарява с достойнство. С възрастта се превръща в Кралицата-майка, която помъдряла от опита е готова да сподели с младото поколение мнението си за него, въпреки че никой не го иска. Да спориш с баба си - скорпионката, не е безопасно, в най-добрия случай ще те лиши от наследство. Всъщност скорпионите наистина имат какво да споделят, имат вярно око за хората, а животът им обикновено е интензивен и пълен със събития. Е, не всички са подходящи да бъдат цитирани пред децата.

Тънката, стегната възрастна дама Стрелец, със странен цвят на косите и с ярки обувки на високи токчета, може да бъде открита в нощен клуб. А ако се опитате да й кажете, че трябва да намали темпото и че това място не е за хора на нейната възраст, ще ви изгледа озадачено. Жените от този знак просто не забелязват годините и са уверени, че всичко им е ОК. Те са винаги готови за приключения и в душата си остават момичетата, които някога са били.

Вероятно си спомняте филма за странния случай на Бенджамин Бътън. Той, по всяка вероятност, е бил Козирог. Представителите на този знак са сериозни и дисциплинирани още в детството си. Те знаят какво искат, упорито преследват целите си. С възрастта, постигнали сериозни финансови успехи, могат да си позволят да се отпуснат и да посрещнат старостта някъде на Бали, в компанията на млади Стрелци или Близнаци.

Мисълта за пенсиониране радва активните, творчески настроени Водолеи. Най-накрая ще ги оставят на мира, ще могат да правят каквото си искат и ще се отдадат на безделие. И наистина, след излизане в пенсия, те с ентусиазъм не правят нищо… две-три седмици. После им става много скучно и преоткриват себе си в някакво (или няколко) занимание – екстравагантно хоби или нова работа.

Още след 30-та си година Рибите започват да се оглеждат в огледалото, търсейки издайнически признаци. Тази мисъл им е безкрайно неприятна, затова категорично отказват да остареят. И това им се отдава в пълна степен. Те винаги изглеждат 10-15 години по-млади от връстниците си. А за да се отърсят напълно от признаците на старостта, често си хващат млади любовници. След години, когато все пак възрастта започне да взема своето, в паузите между срещите си с привлекателни мъже, могат да се отдадат на кулинария или някакво приложно изкуство.

Препоръчваме ви още:

Зодиите на детската площадка, в клас и в любовта

Кажи ми коя зодия си, за да ти кажа какво пиеш

Лъвът – цар на пътя, Везните – подвижна опасност