Надя е артист по душа, по призвание и по каквото друго се сетите. Богата на можене и въображение жена и много ентусиазирана млада майка. Тя е новото одухотворено присъствие в рубриката ни „Хоби“.

„Не съм от хората, които могат да живеят на друга земя.“

Художник съм. Пътят ми на образование беше класическия за професията, първо художествената гимназия, а след това и Академията за изящни изкуства във Флоренция. Дипломирах се в специалност „Живопис”. И веднага се прибрах в България. На мен чужбината не ми понесе, не съм от хората, които могат да живеят на друга земя. Камъкът си тежи на мястото, усетих го.

В света на малките
Прибрах се и животът ме понесе към една неочаквана посока. Никога не съм предполагала, че ще работя с деца, макар че обичам приказките и колекционирам книжки още от гимназията. Те ми помогнаха да разбера, да усетя детския свят. Стремя се, в работата си, а сега и с моето дете (имам дъщеричка на почти годинка), да „вляза” в света на малките. Да играя с тях, а не да се опитам да ги направя възрастни. Преподавах немски, италиански и рисуване.  

Полъхът на старината
Може би ще прозвучи малко неочаквано, но следвам „Реставрация” в академията, тук в София. В момента съм прекъснала. Не вървеше да се катеря по скелета бременна.

Има едно нещо, което винаги съм обичала много - полъха на старината. Каменния зид на старата църква, образите, изплуващи от стенописите. Тишината.

Обичам да пътувам. Спомням си, едно лято, бяхме дванадесети клас, обикаляхме с приятелка манастирите около Търново. Влизаме в Преображенския манастир, той е най-близо. Виждам в тишината… скеле. Малка осветена от прожектори част от олтара и стенописите. И реставраторката, която си работеше. В тишината. Сама и никак не сама. Беше…Мигът! Разбрах, че това е моето нещо. Е, мина малко време, но пък сега съм щастливо прекъснала по майчинство, студентка в специалност „Реставрация“.

Щастливо майчинство

Имам си едно прекрасно момиченце. Което освен радостта и ново осмисляне на живота ми донесе и ново вдъхновение. Да шия детски неща.
Беше зима, до камината на село. Идилично. Започнах да шия с много желание и любов. Наблюдавах дъщеря ми, какво й харесва, с какво играе, какво търси, какво вече умее. Идеите валяха. Една изваждаше наяве друга. Раждат се от наблюдението. И сега е така. Просто се появяват в главата ми.

Шиенето за мен е продължение на рисуването, с което съм се занимавала през целия си живот. Родителите ми се постараха да ми предадат любовта към изкуството, която носеха в себе си. Сега, шиейки, аз рисувам. Същото е. Внезапното вдъхновение, идеята, готова в главата ти, която само чака да избликне. Мъжът ми е прав, че когато не творя нещо, ставам кисела (и мрънкаща).  Изкуството е второто ми „Аз“. Чрез него влизам в детския свят, за да създам нещо хубаво, нещо добро и полезно за малките.

Килимчето за игра
Мисля, че любимото ми нещо, шито за малката, е нейното килимче за игра. Развиващо, базирано на игрите от тихите книжки. Беше замислено в началото като „три в едно“ – килимче за игра, обиколник и одеялце. Съвпадна с времето, в което дъщеря ни започна да сяда и идеята му беше да е многофункционално. Впоследствие, идеята се разви и остана само като килимче за игра с повече елементи, а другите две неща – като отделни продукти.

След килимчето последва играчката – възглавничка „Калинка”. Тя е продължение на идеята за развиваща играчка в ранната бебешка възраст. Търсех неща, търсех идеи, които да й бъдат интересни и същевременно да развиват сетивата, моториката, въображението й. Вярвам, че вкусът, усетът за цветове и форми, естетическото чувство, трябва да се развиват у детето още докато е малко. Това е основната идея на всичко, което изработвам.

Купища идеи
Виждам, че друго подходящо нещо за нейната почти годинка, би било и сетивното, „тихо” кубче. Това е една от следващите ми задачи. И още купища идеи - специални обиколничета в различна форма, с нейното име избродирано на тях; голяма възглавничка „Мече с лапи“, която да я обгръща, когато спи; възглавничка „Цвете“, в техника апликация.

Една от следващите ми идеи е рисуван плат, впоследствие апликиран върху друг – би станало страхотно одеялце. Замислила съм и серия „тихи“ книжки, по приказки. Предимно български, от тези, които не са толкова познати и които аз обичам. Такива книжки са подходящи за след втората годинка на детето.



Материалите, които използвам са предимно памучни платове и конци, филц, както и много други елементи. Обичам различните материали и материи. Пълнежът на нещата е възможно най-подходящия за децата, според мен  (юталин/вата или антибактериален полиестерен пух).

Хората, които харесват нещата ми са различни, разбира се, предимно майки с малки деца. Общото между тях е любовта към ръчно изработените неща и творчеството. И съм им много благодарна. За доверието преди всичко.  И за това, че оценяват идеите ми. И на още един човек съм най-благодарна за подкрепата, но няма да кажа кой. Той ще прочете и ще разбере.

Нещата, които създава Надя, можете да следите на страницата й Mommy Pooh's handmade world.

Ако обичате ръчно направените изделия ще ви е интересно да надникнете и в Трите сестри и копчето и  GG Sisters - чудеса от хартия.