Мили деца, за пореден път ни изненадахте и възхитихте! Получихме, и с огромно удоволствие прочетохме, всичките 30 разказа и есета за конкурса „Моят разказ за доброто“!

Какво научихме от тях? Че доброто е в усмивката, в слънцето, в дъгата, в малките жестове, в благородството и толерантността, в човещината. Вие сте добри и талантливи учители, с въображение и дарба на разказвачи.

Трима от вас ще получат награда, предоставена от книжарница Ориндж – ваучер на стойност 100 лв. За всички останали има поощрителна награда.

Ето кои са победителите излъчени от Мама Нинджа и Ориндж:

до 10 години

„Моят разказ за доброто“  - Мария Хорозова, 10 г., София

Прекрасна история за нейния дядо, човекът който обича да прави добрини, написана завладяващо и красиво: „Има много добри хора, като моя дядо. Винаги, когато видя дъга, се усмихвам, защото знам, че където и да съм по света доброто е с мен и около мен и винаги има надежда, светлина и доброта. Вярвам, че доброто е навсякъде около нас, защото така ме учи дядо.“

до 14 години

„Мравчо“ - Елица Ганева, 14 г., София

„Всяка стара приказка започва с „Имало едно време...”, но моята прави изключение! И това е така, защото всъщност тя все така си е млада! В нея се разказва за едно малко момче, което, както в приказката така и сега, все още си е момче, така че може да го срещнете някой път съвсем случайно... Надявам се, че вече ви стана интересно и ще продължите да четете нататък.“
На нас със сигурност ни стана интересно и не се разочаровахме до края на историята. Тя е разказ за способността да приемаш различните, за благородството, което може да направи животът на едно необикновено момче слънчев.

до 18 години

„Ангел и Клетникът“ – Джан Ерджан Сали, 15 г., Шумен

„Моля за милост! – казваше през две минути един стар човечец. Беше обут с разкъсани обувки, подкърпен многократно панталон и посивяла и размачкана риза. Нямаше нищо друго. Седеше на голата земя и протягаше ръце, за да моли за пари.“
Така започват разказите си истинските майстори! Това е историята на Клетника, който си връща вярата в хората, защото е срещнал истински ангел.

Най-хубавите разкази и есета ще бъдат публикувани на сайтовете на Мама Нинджа и Ориндж. Някои от тях дори са илюстрирани със снимка или рисунка, други са истински комикс. Но всички са много талантливо написани!

Заповядайте на официалното връчване на наградите, утре (1 юни), от 18,30 часа, в кафе-книжарницата на Orange Center, на улица "Граф Игнатиев" 18.

Либералното възпитание е в основата на съвременното родителство. Дали обаче то е по-добрият вариант наистина?
Преди време широка популярност доби книгата „Как децата взеха властта“ (Нow Children Took Power). Автор е шведският психиатър, писател и лектор д-р Дейвид Еберхард. Многодетният баща на шест деца разсъждава над пораженията, които нанесе теорията за либералното родителство в Швеция.

В стремежа да бъдат идеални, родителите твърде често предоставят на децата си голяма свобода. Дейвид Еберхард ги призовава незабавно да възстановят авторитета си и да престанат да отглеждат поколение от инфантилни хора, които не желаят да се съобразяват с никой друг, освен със себе си. Как да направят това, той разказва в книгата, превърнала се в бестселър.

Малкият домашен диктатор
Светът е пълен с хора, които нямат нищо против да печелят за сметка на децата ни. Ние, родителите, често сме в ролята на безропотни, благодарни жертви, които са готови на всичко за благото на собственото си потомство. Най-разумното обяснение за подобно поведение е, че просто искаме да се харесаме на децата си. Защо тогава се чувстваме все по-неуверени, въпреки сериозните инвестиции, които правим в тях?

В един шведски вестник беше публикувана статия, в която ставаше дума за това, че днес децата контролират семейните финанси, нещо повече – те определят начина на живот на семейството. Сега хлапетата решават какво ще е менюто за деня, какво ще се гледа по телевизията (ако семейството разполага само с един телевизор, а и дори да не е само един). Имам познати, които съвсем не на шега отбелязват детските програми, които семейството ще гледа през седмицата. 

Какво да кажем за финансите?
Не мисля, че ще ви изненадам, ако ви съобщя, че всички наши придобивки са съобразени с интересите и потребностите на децата. Разбира се, не може да ви е все едно с какво е облечено детето ви. Ако Емили (която е на 4 години и половина) ходи на детска градина в официална рокля, то и Амина (на три и половина) трябва да е с не по-малко разкошен тоалет. Ако Лиз се появи в училище с маркови ботуши, ще се утвърди категорично в тийн средите. Родителите често се съобразяват с това. Кой иска детето му да се чувства като бяла врана?

По логиката на грижовните майки, ако детето отиде на училище в ужасни габардинени панталони (през 70-те бяха задължителни) ще страда от психологическа травма през целия си останал живот. Съгласен съм, че ако в детството и юношеството детето е обект на присмех или на агресия от страна на връстниците си, това ще има негативни последствия. Но струва ли си родителите да са толкова отстъпчиви, когато става дума за дрехи? И как стоят нещата с другите форми на себеизразяване, освен чрез стилните и модни вещи?

Не е учудващо, че все повече родители подкрепят идеята за връщане на училищните униформи. В много страни, като Япония например, всички ученици са облечени еднакво и никой не прави трагедия от това. Униформата не е ограничение или пречка да утвърдиш статуса си сред връстниците. У нас често сме свидетели на апокалиптични домашни сцени, когато трябва да се реши с какво детето да отиде утре на детска градина или училище. Освен това, днес все по-често децата сами определят и къде ще почиват по време на ваканциите си.

Следващата точка в програмата е: Какво ще ядем днес?

Ако във вашето семейство детето „дава тон“, този въпрос естествено е адресиран преди всичко към него.
- Може би спагети, вчера имахме месно руло? – несмело предлагат родителите.
- Не. Месно руло и спагети (спагетите и пицата са нещата, които децата са готови да ядат винаги).
Майката и бащата се споглеждат, защото рулото не влиза в плановете им.
- А защо да не приготвим риба? – казва бодро таткото.
-Да! - колкото и да е странно, детето се съгласява.

И така. Решено е, че на обяд ще има риба. Но не всичко е толкова просто. Детето уточнява, че не иска риба, а рибени пръчици, „като в оня супер“. А ако ги няма в супера? Майката ще приготви пръчици от това, с което разполага. Хлапето твърдо отказва да яде „обикновено“ рибно филе. За съжаление децата често намират храната на възрастните за отвратителна, а ние не можем да ги заставим да ядат това, което не им харесва. Затова много семейства съобразяват общото меню с претенциите на малкия диктатор. Да принуждаваш дете да яде нещо против волята си, в днешно време е сравнимо почти с жестокост. Всъщност и аз не разбирам, защо трябва да караме децата да се „давят“ с нещо, което не обичат. Какво ще се случи ако пропуснат една вечеря например? Едва ли ще умрат от глад. Да искаме детето да изяде всичко, което му е сложено в чинията, наистина е жестокост в чист вид. В нашето семейство не е прието да принуждаваме децата да се тъпчат с храна насила, както и да им даваме друго, ако сервираното ястие не им хареса. Не искаш да ядеш това, което е сготвено? Ставай от масата! Разбира се, отказът от хранене не се компенсира с гледане на телевизия.

Най-лошият вариант е когато възрастните членове на семейството нямат единно мнение по въпроса как трябва да се реагира на отказа на детето от храна. Бащата казва: „Щом не иска, да не яде!“, а майката: „Добре, ще ти дам нещо друго!“. Най-доброто решение е да не се удовлетворяват капризите на детето (бащата е прав). Нали все пак ни съветват да се вслушваме и в мнението и желанията му. Не иска да яде? Ами да не яде тогава!

Когато в семейството се възцари детска диктатура, родителите започват да ходят на пръсти. Телевизорът работи от ранно утро до късна вечер. Докато са малки, децата се ограничават с анимация, но с порастването на екрана започват да се виждат гламурни хубавици и мъже, които се опитват да копират. Вие искате да чуете някакви новини? Как не! В това време на другия канал има танцово риалити. Детето настоява за шоуто и родителите му отстъпват. Много от нас танцуват по "свирката" на детето. Ако не го правим означава ли, че сме лоши родители?

Голяма част от днешните майки и бащи преоценяват своето влияние и се опитват да насочат децата си в „правия“ път, жертвайки истинските интереси на детето. Днес за всеки е очевиден фактът, че възпитанието на децата е много по-силно свързано със самореализацията, за разлика от преди. Родителите се опитват да осъществят собствените си амбиции, чрез своите деца.

Но все пак какво да правим с възпитанието? Да позволим на детето да се превърне в диктатор и тиранин е лоша идея. Но и не бива да губим връзката с децата си. Ако не изпълняваме достатъчно добре функциите си като родители, в бъдеще ще се сблъскаме с проблеми, за чието съществуване не сме и предполагали. Ние трябва да се грижим за поколението си, да го защитаваме от опасности и да го пазим от житейски неприятности. Трябва да се вслушваме в мнението му, но не и да се съгласяваме, когато възгледите му са погрешни.

Ние просто сме длъжни да дадем на децата си възможност веднъж да легнат гладни, ако са направили сцена на семейната вечеря.

Автор: Ина Зарева

Всеки родител, колкото и деца да има, както и където да ги отглежда, рано или късно изрича тайната, древна клетва, предавана само от родител на дете: „Ти ще имаш много по-прекрасно детство и много по-добър живот от мен!“

И, ако това заричане не винаги си личи в делника, то в празниците е неговото истинско развихряне.

Рождените дни са едни истински Prêt-à-Porter и Bocuse d’Or и то проведени в Дисниленд. Облеклата са като дизайнерски торти, а тортите са новите Фаберже. Наемат се зали, ресторанти, клубове. Плащат се аниматори, кукловоди, фокусници, диджеи, фотографи. Валят подаръци, конфети, пиняти, балони, фойерверки. Пръскат се пари, колкото за една прилична кола. С всяка следващата година, колата става все по-луксозна.

Но какво тук значи някаква си ламарина в сравнение с щастието на едно 3-годишно дете? Нищо, че изобщо не му се гледа куклен театър, не му се играе с играчките, а аниматорът като същински дресьор се опитва непрекъснато да го върне обратно на манежа, за да си изпълнят номера.

Има и родители, които смело вярват, че децата им ще са същински джулая тип и ще посрещат всяка нова година живот в парка, сред тревите, без никакви коли и луксозности. Но дори и те съвсем скоро се сблъскват с реалността в две насълзени очи:

-Искам на същото място, където и Петьо празнува! Има игри, боулинг и пицааа!

Семейството е покрусено, но помни клетвата, която е дало. Припомня си и някакви мижави рождени дни от детството – винаги вкъщи; едни скучни лели дават едни страшни кукли; една и съща торта, свещички; едни и същи братовчеди им чупят играчките и: „Айде, моето дете, да си играете оттатък, че ние тук да се видим на спокойствие.“

Поглеждат прекрасното си чедо, тези двамата с ощетено откъм партита детство, тръсват глави и звънят на родителите на Петьо да поразпитат кое как се организира в този клуб.

Модата на празнуването обхваща и всички останали поводи - имени дни, кръщенета, лични и чужди поводи. Но нищо не може да се сравни с Първи юни. Никой друг национален празник не може да се мери по масовост с този ден. Никое друго семейно или обществено събитие не може да го настигне по организация и планиране.

Къде да отидеш, така че детето ти да не бъде премазано от тълпите; да успее изобщо да се вреди до някоя игра; да успее да си купи рекламираната играчка, преди да грабнат последната пред него; да успее да си вземе балон и да не го изпусне на втората минута, а после дълго да му маха за сбогом; и най-вече да успее да не плаче истерично през цялото време за неуспехите в гореизброеното.

На този ден парковете приличат на Ден на отворените врати в зоологическата градина; моловете са като площадка за силови боеве; кината са като в „Индиана Джоунс” – пуканките под краката хрущят като скарабеи; а детските магазини са същински арени за бой с петли.

Колкото и отдалечени дестинации да изпробвате, колкото и нетрадиционни места да изберете и да презентирате пред детето като най-страхотната изненада в живота му, отново попадате в тълпа от родители с мътни погледи в челична хватка с разстроени до нажежено деца.

Но клетвата си е клетва. Единствената възможна утеха е, че рожденият ден е чак след няколко месеца – достатъчно време, за да се заличат белезите от празнуването днес.

А ето колко лесно е било през 40-те години на миналия век – обличат си децата униформите, пишат си исканията и излизат на манифестация:

Или пък кротко си стоят в гнездото:

Видяхте ли сега колко силно работи древната клетва? Къде ги днес децата в гнезда и с конкретни искания за кърменето и захранването си?

Каквото и да изберете от многото предложения за Първи юни, не забравяйте да бъдете с детето си, а не само до него.

Да му разкажете колко е важно, че го има на този свят. Точно него.

Да му покажете колко е важно за вас, че го има в живота ви. Точно него.

И накрая да изречете отново древната клетва. Точно за него.

Снимки: Lostbulgaria 

Препоръчваме ви още: Инвестирай в прегръдки, 7 проверени съвета към родителите и Изборите, които правим за децата си

Комбинираната площадка за игра на деца с увреждания на възраст от 0 до 12 г. ще бъде официално открита на празника За Нашите Деца, който едноименната фондация организира на 1 юни. Тя е в двора на Центъра за обществена подкрепа „Св. София“, на ул. „Гюешево“ 21, и е финансирана изцяло от партньорите на организацията от АбВи България. Проектът е изготвен безвъзмездно от „Иво Петров Архитекти“. Площадката и уредите, монтирани на нея, са изцяло съобразени с с необходимостта да се стимулира развитието на децата със специфични нужди.
Тържественият момент е част от големият детски празник, с който фондацията ще отбележи Международния ден на детето 1 юни. Това епразник за всички, с които „За нашите деца“ работи – децата и семействата от нашия център за обществена подкрепа, приемните семейства и децата от центъра за приемна грижа, и бебетата от Детска къща.

След официалната част празненството ще продължи със забавления и изненади за малчуганите.
С какви проблеми се сблъскват семействата на тези деца можете да прочетете в Майки, за които няма празници, За Алекс, която заслужава щастливо детство и Слънчевото семейство на Силвена.

„Непълноценни семейства не са тези, в които липсват майката или бащата, а тези, в които не достига родителска любов.“

Игор Кон – руски психолог, психотерапевт и сексолог

Бащата е връзката на детето с външния свят. Той е човекът, който позволява, провокира, общува с теб като с равен, като едновременно с това ти проправя пътя към самостоятелния живот и зрелостта. В днешно време обаче много жени отглеждат децата си сами, възпитават прекрасни синове, които нямат никакви проблеми в личния си живот в последствие. Защото знаят как да го направят. Майката е напълно способна да възпита истински мъж – силен и мотивиран, който да стане добър партньор и баща. В същото време, в едно привидно „пълноценно“ семейство, с двама родители е напълно възможно да отрасне неуверен човек, който не изпитва уважение към жените. Ето някои споделени от практиката съвети.

Как може да се справи самотната майка

1. Детето започва да осъзнава половата си принадлежност след първата година. В този момент му е нужен модел, към който да се стреми, да копира поведението му, чертите от характера му. Разбира се, най-добре е този човек да е таткото, но тази роля може да бъде успешно изпълнявана от дядото, чичото или друг мъж от приятелското ви обкръжение. Добра идея е, след като поотрасне, да запишете момчето в някаква спортна секция, където ще може да общува с мъже и ще има пример, който да следва в лицето на треньора си.

2. Ако бащата е починал, идеал за детето може да стане споменът за силния мъж, който е бил приживе, който майката трябва да поддържа с разкази от съвместния им живот. Ако сте разведени и нямате добри взаимоотношения, не поставяйте детето в центъра на конфликта си. По-приемливият вариант е мъжът да остане в представите на детето добър баща. Можете да му обясните, че родителят му го обича, но няма възможност да бъде с него достатъчно често. От вменяването на омраза детето само ще загуби. Ако бащата има желание да се среща със сина си – не отхвърляйте подобна възможност, колкото и болезнено да е това за вас. Ако му изградите представа за бащата-чудовище ще отблъснете момчето от мъжете по принцип.

3. Важно е и какво е собственото ви отношение към мъжете. Ако изпитвате, неприязън, страх, агресия, срам или други негативни емоции в присъствието на мъже, момчето също ще ги усеща. Знаете колко интуитивни са децата. Това може да му създаде проблем в общуването с представителите на неговия пол.

4. Четете на малчугана книги за рицари, избирайте му филми, в които мъжете са храбри, силни герои, победители.

5. Не се опитвайте да компенсирате бащината любов с грижа 24 часа в денонощието. Самостоятелността е важно мъжко качество. Момчето трябва да може всичко: да мие чинията си, да чисти стаята си, да „забие гвоздей“ (както гласи клишето). Не е нужно да сте непрекъснато над главата му и да контролирате всяко негово движение. Много е важно да му се доверявате.

6. Често срещана грешка на самотните майки е пълното посвещаване на детето. Те пренебрегват напълно личния си живот, а след това очакват подобно отношение от детето. На малчугана тази жертва не му е нужна. Не бива да му се изтъква при всеки удобен случай какви жертви правите заради него. Това само ще му вмени чувство на вина.

7. Майката трябва да е ласкава и грижовна, а не желязна лейди, решаваща всякакви проблеми. Важно е момчето да разбира, че за жената трябва да се грижиш. При това без да „пресолявате манджата“ и да го превръщате в силен мъж, който отрано трябва да поеме отговорност за слабата си беззащитна майка.

8. Хвалете го често. Казвайте му: „Ще успееш! Ти си защитникът на мама!“ и т.н. За момчето, което расте без баща, това е особено важно. Така укрепвате увереността му, че е значимо за вас.

9. Когато в живота ви се появи друг мъж, трябва да сте готови за ревността на сина си. Затова сближаването на двамата ви любими мъже трябва да стане постепенно, тактично и ненатрапчиво.

10. Не очаквайте синът ви да запълни празнината от отсъствието на главния мъж в семейството. Не забравяйте, че това е дете, което се нуждае от любовта и подкрепата ви. Глава на дома то ще стане едва след като създаде собствено семейство.

11. Не се възмущавайте, ако синът ви не споделя вашите възгледи за живота. Мъжете и жените изпитват различни емоции и начинът им на мислене се различава. Вслушвайте се в мнението му и го уважавайте. Интересувайте се от неговия вътрешен свят.

12. Винаги се отзовавайте на помощ, ако някой е обидил момчето ви или ако то се нуждае от вашата подкрепа. Не му крещете, не го обвинявайте, ако сгреши. То трябва да е сигурно, че сте на негова страна. Така му създавате усещане за безопасност, което ще му помогне в годините на порастване.

13. Жените, които сами отглеждат синовете си, рискуват да изпаднат и в друга крайност. Да ги отглеждат сурово, спартански, стараейки се да наподобят мъжкия модел на поведение. Тази позиция формира изкривена представа за света. Така децата растат в дефицит на родителска любов.

Правилното възпитание на момчето без баща е сложна, но напълно осъществима задача. Семейството, независимо от това дали е пълно или не, е преди всичко източник на уважение и увереност за детето. То трябва да излъчва посланието: „Тук те чакат и винаги ще те подкрепят.“

За взаимоотношенията бащи-синове можете да прочете в Младите лъвове.
На какво един татко може да научи момчето си ще разберете от Бащи и синове.
Ако отглеждате дъщери може да ви е полезен текста Не казвайте това на момичето!, а личната изповед на едно пораснало дете можете да прочетете в Разказът на една дъщеря.

От 1 юни влиза в сила нова възможност за получаване на майчински. Жените, които изберат да се върнат на работа след 135-ия ден от раждането до навършването на една година на детето, ще получават и заплата, и половината от високоплатеното майчинство. Така на практика ще получават заплата и половина.

Законовата промяна беше направена миналата година. Сега майките не получават компенсация, ако изберат да се върнат на работа, преди детето да навърши една година, но ако го направят, получават половината от нископлатеното си майчинство, или по 170 лв. месечно.

Според данни на осигурителния институт между 1 и 2% от жените в момента се връщат още в първата година от майчинството на работа. Прогнозите са, че след влизане в действие на промяната, този процент ще се увеличи. Според анализите, ако 10% от майките се възползват от тази възможност (около 4200 жени), НОИ ще спести над 5 млн. лв. Над 3 млн. лв. се спестяват, защото осигурителният институт ще им плаща само половината от обезщетението, а още около 2 млн. лв. – от осигуровките, които жените ще плащат след връщането си на работа. 

Източник в. Сега

Тук можете да прочетете съветите ни за работещи майки. Препоръчваме ви и статията ни "Тръгването на работа като приключенски екшън".

Дългоочакваната лятна ваканция започна и лагерите отново са предпочитана от много родители опция. За някои деца, това ще е първото подобно преживяване. Можем ли да преценим предварително дали детето е готово за самостоятелна почивка? Ето някои ориентири, които ще ни помогнат да го направим.

Нека първо запознаем детето с „офертата“ и да наблюдаваме реакцията му. Радостно ли е или е силно развълнувано? Налагало ли му се е досега да бъде разделено от нас за по-дълго време? Ако това още не се е случвало, можем да опитаме за начало с опцията „градски лагер“. В него децата са ангажирани със занимания през деня, но вечер отново се прибират вкъщи.
Ако почивката е свързана с отделяне от дома и нямаме възможност за „репетиция“ в градски лагер трябва да обърнем внимание на следните признаци в поведението на детето:

1. Може ли да се грижи за себе си?

Тук са включени не само уменията да си измиеш лицето и зъбите, но и способността да се ориентираш сред вещите си и да ги поддържаш в ред. Подготвяйки багажа си, младият пътешественик трябва да може да обясни защо взема една или друга вещ, за какво ще му е необходима и сам да нареди нещата си така, че да му е лесно да открие нещо, когато му потрябва. Лагерът не е добра идея за дете, което е капризно към храната. Не бива да подминаваме факта, че при една такава почивка, никой няма да се занимава специално с нашето дете, да го облича, храни, да прибира вещите му, да го слага да спи и т.н.

2. Може ли да прекара продължително време отделено от нас?

И ние, родителите, изпитваме стрес при мисълта, че детето ще ни напусне за известен период. Обсебват ни страхове, един от друг по-абсурдни. Безусловно всички деца тъгуват по дома, родителите си, но всяко от тях има различна честота и дълбочина на проявление на тези чувства. Тук е важно да вземем предвид предишния опит на детето не – колко често се разделя с нас; нощувало ли е при приятелчета или при баба и дядо, при други близки; с каква продължителност и колко често е отсъствало; какво е било поведението му в тези случаи? Ако подобни раздели протичат трудно, малчуганът плаче, престава да спи и яде, не може да се занимава с нищо, което би отвлякло вниманието му от обстоятелствата, не можем да се надяваме, че в летния лагер тези реакции ще изчезнат.

3. Може ли да спазва правила?

Това умение е необходимо изобщо в живота и е важен фактор за безопасността на мъника. За съжаление често децата не знаят какво представляват правилата и ги възприемат по-скоро като забрани или ограничения. Това донякъде е вярно, от друга страна правилата им дават възможност да действат в определени граници, да преценяват дали са прави или не в дадена ситуация, да защитават интересите и безопасността си.

4. Може ли да общува с околните?

Детето ще е чувства добре в лагера, ако успее да установи добри отношения с групата. Това в голяма степен зависи от самото него, от способността му да се сприятелява и общува, и от това какви условия са създадени за интегрирането му в новата среда. Лагерът е своеобразен комуникативен тренинг, на който можеш да се научиш да намираш общ език с останалите. В противен случай рискуваш да останеш без приятели, а това никак не подпомага приятните впечатления от този вид почивка.

Лагерът може да се окаже проблемен вариант за децата интроверти или меланхолици, които по принцип бързо се изморяват от връстниците си, предпочитат да общуват с възрастни или да бъдат сами.

5. А иска ли всъщност да ходи на лагер?

Има такива случаи - първоначално идеята е посрещната с ентусиазъм, но колкото по-близо е отпътуването, толкова по-малко е желанието на детето да тръгне. А може би всъщност изобщо не му се ходи.

Как да го подготвим

1. Да го оставим за ден-два  при роднини.
2. Да изберем по-краткотрайна почивка - за не повече от седмица например.
3. Да изберем дестинация, която е по-близо до дома, за да можем да го посещаваме и подкрепяме.
4. Да го подготвим психически за предстоящата раздяла и срещата с непознати деца. Можем да му разкажем истории от собственото си лагеруване, да му обясним му колко е хубаво да си намериш нови приятели от други места.

5. Да го запознаем с условията, в които ще живее в следващите няколко дни. Вече има страници на почти всяка база за летен отдих, можем заедно да разгледаме галериите и да се запознаем с мястото.

6. Да обръщаме внимание на емоциите, страховете и преживяванията на детето. Нашата подкрепа и окуражаване ще са му от полза. Можем дори ние да го заведем до мястото, ако ситуацията позволява.

7. И най-важното – нека му „завиждаме“, затова че ще почива на толкова хубаво място, че ще срещне нови приятели, че ще се забавлява, докато ние работим, а няма да скучае само в града. Така мъничето ще си създаде положителна нагласа за привлекателното пътешествие, което му предстои. 

Материала подготви Янка Петкова

Как да преодолеете родителската си тревога можете да прочетете в Зависими ли сме от децата си, а в Залепен за теб - как да направим раздялата с детето по-безболезнена, можете да откриете полезни съвети. В статията Хайде на лагер Мария споделя личния си опит с лагерите с трите си по-големи момчета.

Темата за ваксините никога няма да загуби популярност. Докато у нас все още се водят спорове „за“ и „против“, в Италия отново направиха имунизациите задължителни. Поводът, разбра се, е бумът на морбили, който здравните власти констатират в последните няколко години. Ваксинирането е задължително в държави, в които нивото на обществено съзнание не е особено високо. За коментар по последните случаи на болестта у нас и последствията от нея поканихме д-р Валери Велев.

В Пазарджик вече има пет случая на морбили, но това, което ни шокира, е, че при два от тях в картона на детето е вписано, че е ваксинирано, а се оказва, че не е. Възможно ли е да се установи, че имунизация не е правена и какви изследвания се правят?

За съжаление така е и в много други случаи, за много други ваксинопредотвратими болести. Когато ви имунизират срещу дадено заразно заболяване, или го преболедувате, в кръвта ви се образуват специфични антитела срещу причинителя. Със специализирани изследвания титърът, т. е. стойностите на тези антитела, могат да бъдат изследвани и да стане ясно дали сте защитен чрез ваксина или преболедуване. Разбира се, генетично ние сме различни и не всеки от нас изработва достатъчно количество антитела, но ако са приложени двете последователни дози на ваксината за морбили само 2% от популацията няма да са отговорили адекватно. Тях очакваме да ги пази „стадният имунитет“. С две думи, има лабораторни тестове да се потвърди имунизацията, но е скъпо, трудоемко и не е законово регламентирано.

Ще има ли санкции за лекарите, които са вписали фалшива имунизация?

Не разбирам от право, но трябва да има. Ако не се измъкнат чрез юридически хватки, би трябвало да отговарят за документно престъпление.

Ще има ли санкции за родителите?

Ще дам същият отговор. Ако се окаже, че са настоявали не само да не се имунизират децата им, но и да получат фалшив документ за извършена процедура, трябва да бъдат наказани много по-строго от стандартна глоба.

Мислите ли, че проблемът с негативното отношение и избягването на ваксини може да се реши в обозримо бъдеще и по какъв начин? Настроенията между родителите са на двата полюса.

За жалост природата в обозримо бъдеще ще реши проблема, но на висока цена. Виждате, че по-масовият отказ от ваксинации бързо води до повишаване на заболеваемостта и дори до завръщане на забравени инфекциозни болести. Когато обществото се опари от собствената си глупост, разумът ще се завърне.

Според някои родители е по-лошо да излъжеш, че ваксинираш, за да запишеш детето си на градина, отколкото да не ваксинираш, но и да не се криеш. Вие на какво мнение сте? Мислите ли, че тази практика е опасна и кой е най-застрашен от нея.

И аз мисля така. Когато излъжеш, че си ваксинирал детето си, лишаваш другите от избор как да постъпят. Те смятат, че са пратили детето си в защитена среда, а ти ги мамиш. Най-застрашени отново са децата, които не са достигнали възраст за имунизация или са неимунизирани по здравословни причини.

Смятате ли, че ако родителите имат правото да не ваксинират децата си, и ако се отделят детски градини за неваксинирани деца, проблемът с вписването на фалшиви ваксини ще се реши?

За жалост не. Документът вече може да няма значение, но децата общуват помежду си не само в детските заведения. Проблемът си остава в парка, на кино и къде ли още не. Родителите, които съзнателно не ваксинират децата си са опасни. Тяхното ретроградно и псевдо-интелектуално мислене вреди освен на собствените им деца, и на чуждите.
 

Д-р Валери Велев е завършил медицина в МУ София. Има признати специалности по медицинска биология (2008 г.) и медицинска паразитология (2015 г.), специализант е по инфекциозни болести от 2016 г. От 2013 г. e докторант по докторска програма „инфекциозни болести" към МУ София. Клиничните му интереси са детски инфекциозни болести, паразитози, чревни инфекции. От 2004 до 2011 г.  е асистент и главен асистент в Катедра по биология на МУ София. От 2011 г. е асистент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ София и лекар в Детска клиника на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров". 

Мнението на специалиста можете да прочетете и в текста Морбили - рискови групи, мерки и усложнения, още по темата ще намерите и в С какво ли да наплашим родителите днес?