Автор: Весела Бахчеванова

Преди няколко дни прочетох статията на д-р Антонина Кардашева "Моят приятел болестта"  и реших да ви споделя причините, довели до решението да зарежа скъпо платената си работа и да направя компания за домашни помощници.

Имах всичко. Превъзходно семейство, апартамент в престижен квартал, екскурзиите ни бяха чести и винаги в лъскави хотели и най-вече – аз и всички около мен бяхме здрави. Съчетавах работата си, в сферата на информационните технологии, с грижите за семейството – чистене, готвене, гладене. Всичко вървеше перфектно и по плана, който беше в главата ми, докато не започна да ми става лошо, когато отидех в офиса. Не можех да мисля за нищо друго освен как да избягам на момента от тази обстановка. Какви ли не лекари обиколих и какви ли не изследвания си направих, с надеждата някой да ми даде отговор какво се случва с мен. Исках само поне един час от деня да се чувствам нормална, но положението стана нетърпимо.

Реших, че просто ми е дошло много от всичко (или както сега се казва Синдром на професионално изчерпване - професионален бърнаут) и напуснах работа, без да се замислям за последствията. Просто реших, че няма да влизам в стереотипите и да се измъчвам, а когато ме питаха, отговарях, че съм напуснала без да имам някакъв план какво ще правя. Разбира се, всички ме гледаха с неразбиране сякаш пропилявам живота си. А аз имах нужда точно от това – спокойствие. Останах си у дома един-два месеца, чувствах се добре, но ме беше страх да изляза извън апартамента. Бях убедена, че отново ще се почувствам като преди. Спрях да шофирам от страх да не получа паник атака и да убия хората около мен. В редките моменти, когато мъжът ми се опитваше да ме изкара, имах чувството, че всички ме наблюдават и ме мислят за луда. И отново се опитвах да избягам вкъщи на сигурно.

Точно тогава се откри възможността да закупим къща в околностите на София, в съседство с тази на брат ми. Финансовото ни състояние не го позволяваше, но мъжът ми реши, че имам нужда от смяна на обстановката и да разсея мислите си с такива, които не са свързани с това как се чувствам. И беше прав. С ангажимента по ремонта, обзавеждането и почистването постепенно се отдалечих от постоянното очакване, че ще получа отново паник атака.

Дойде дългоочакваният момент – ПРЕМЕСТВАНЕТО. Това беше дом, които сами двамата сме създали, по нашите си представи. Тишината и спокойствието на мястото създаваше толкова релаксираща среда, наслаждавах се на пролетното слънце на двора сутрин и гледах как синът ми и племенниците ми си играят вечер. Идилия! Поради отдалечеността от градската шумотевица и липсата на кола, можех да си стоя цял ден вкъщи и единственото ми занимание беше да почиствам и готвя, а това наистина ми доставяше огромно удоволствие. Не мислех за проблемите, а удоволствието от новата и чиста къща не можеше да се сравни дори и с най-големите ми успехи в работата. Но аз съм си такава – не ме съблазняват пазаруването или ходенето по СПА процедури, а уюта на дома.

Тогава дойде и първото предложение за работа – изключително скъпоплатена и престижна, но трябваше да замина за Англия за 1-2 години, а детето беше първи клас. Финансово бяхме сравнително добре, но мъжът ми, колкото и да го прикриваше, се притесняваше. Притесняваше се, че ако нещо се случи с него, ние с детето оставаме на улицата. И аз бях виновна за неговите тревоги. Отказах предложението, колкото и съблазнително да беше. Знаех, че за да бъда щастлива, аз трябва да бъда близо до семейството си и да правя това, което ме кара да се чувствам спокойна, без да напряга хората около мен. Постегнах стария апартамент, дадох го под наем и готово – осигурих една прилична заплата месечно.

Сега вече бях свободна да помисля какво искам да правя, какво ме радва наистина. А това, което ме радва е домашният уют. Осъзнах, че не просто обичам да правя това, а искам да го превърна и в професия. След като вече знаех какво искам, трябваше и да намеря начин да го постигна. И понятие си нямах от бизнес, реклама, персонал… Но човек се учи, докато е жив. Бях твърдо решена да започна и нищо не можеше да застане на пътя ми. Сама изготвих бизнес плана, сайта, както и дизайна на рекламните материали и започнах с търсенето на домашни помощници и клиенти. В началото леко се поотчаях, но с времето започнах да виждам светлината в тунела. Смятам, че с коректност и добро отношение, ще променя изцяло този бизнес. Да, ще получа и много удари, но ще си заслужава, защото това е второто ми дете. Сега го уча да пълзи, след това да се изправя и ще дойде време да не мога да го настигна, докато тича.

Весела Бахчеванова води рубриката ни със съвети за домакинството. Повече информация за услугите, които предлага, можете да намерите на уебсайта и на фейсбук страницата на iHelpi.

Препоръчваме ви още:

Какво да правим, когато дойде домашна помощница

Корпоративният свят след майчинството – практически съвети и насоки

За начинаещи блогъри