Продължаваме нашата обиколка по Северното гръцко крайбрежие с представянето на екологично чистите плажове в района. Българинът, като турист, все повече търси качествена услуга, а съвсем близо до България, в Гърция, може да намери както чудесна храна и добро обслужване така и прекрасни плажове.

Най-близкият пясъчен плаж до София, се намира в Гърция - Паралия Офринио-Тузла (299 км). Местният Институт за защита на природата е национален управител на международната програма „Син флаг“, която дава отличията на плажове и марини. С 486 отличени плажове Гърция заема второ място в света между 47 държави. Интересно е да се спомене, че 25% от плажовете, които печелят отличията за първа година, се намират в южната ни съседка. Халкидики е на първо място в със 71 сини флагове. Тази година Международната комисия награди 3574 плажове и 662 марини. 2017 г. е юбилейна за наградата „Син флаг“, която навършва 30 години.

Участието в програмата е доброволно и е въпрос на престиж. Това е съревнование между концесионери и общини, които стопанисват плажовете. Критериите не са само за чистотата на водата, а за цялостната услуга, която се предлага. Наградата е не само за чиста природна среда в района на плажовете, а и за отлично управление, съхранение и развитие.

В района на Кавала, за 2017 година, „Син флаг“ ще имат следните плажове:

    Община Тасос

    Макриамос

    Golden Beach camping

    Пефкари / Alexandros Beach

    Принос-Дасилио 2/ Ilio mare beach

    Община Нестос

Амоглоса/Керамоти 1

    Община Кавала

    Батис

    Тоска/Tosca Beach

    Каламица

    Перигиали

    Община Пагео
    Орфани

    Амолофи

    Неа Ираклица

    Неа Перамос

    Саракина

    Офринио/Тузла

„Син флаг“ е най-разпространеното и общопризнато международно отличие за качеството на плажовете в целия свят. Изискванията към притежателите му е качеството на водите да е „отлично“. Всяка друга степен е неприемлива за комисията. Отличието е с давност една година.

Плажовете трябва да отговарят и на други изисквания (33 за плажове и 25 за марините), които се отнасят за чистота, организация, информация, безопасност за почиващите и гостите, опазване на околната среда и крайбрежната ивица. Предлаганите услуги на отличените плажове са един от критериите на фондацията. Това е и причината, поради която големите туристически агенции в Европа обръщат специално внимание на курортите с отличени плажове.

Качеството на водата се проверява чрез лабораторни изследвания всяка година, с планирани и с извънредни проверки през месеците юли-август. Непрекъснато се правят и проверки по останалите критерии. Гръцкият институт за защита на природата има право да „свали“ „Синия флаг". Създаден е  регистър на плажове за плуване - Greek Bathing Water Profiles Registry, а годишните регистри се обявяват в http://www.bathingwaterprofiles.gr/en

Създател и международен координатор на „Син флаг“ е фондацията  (Foundation for Environmental Education – FEE), седалището на която се намира в Дания и има членове от 73 държави от всички континенти.

Информацията е предоставена от Антоанета Георгиева - greo.bg

Източник: www.kavalapost.gr 

Автор: Янка Петкова

Курдоманова изключи телевизора обнадеждена. Току-що беше изгледала инаугурацията на френския президент Еманюел Макрон. Видя как по червената пътека енергично премина възрастната му съпруга (нейна връстничка) и си помисли: „А можеше да съм аз…“ Спомените я отнесоха в далечната 70 и някоя, когато беше млада учителка и класна на едни осмокласници. Никой от тях не стана президент, а бяха обещаващи децата, но все пак това не е Франция. Не че нямаме възрастни жени готови да бъдат Първа дама, засукани пенсионерки колкото щеш, но кой ще пусне един младок в президентството? Тази декоративна институция е запазена за генерали напоследък. Иначе симпатии не липсваха. Един от учениците дори се беше заканил: „Другарко, ако никой не Ви вземе, ще Ви замразя и като стана на Вашите години ще се оженя за вас!“ Курдоманова си спомни тази закана с усмивка. „Все пак нашите ученици предпочитат нови чанти - каза си тя - макар и размразени“.

Колкото повече разсъждаваше над ситуацията, толкова повече прилики с мадам Троньо-Макрон откриваше. И тя като нея обича шоколад. Е, семейството на френската й колежка го произвежда, но това е незначителна подробност предвид общата им страст към…сладкото.

Курдоманова се сети, че дори има чанта на Луи Вюитон. Китайска реплика на известната марка, но по нищо не личи. Купи си я от едно изложение „Изберете българското“. Обикновено си я пази за откриването на учебната година. Даже има и син костюм като Брижит. Сама си го скрои от един тропикал по кройка на Бурда. Много свеж ансамбъл, отваря, и най-важното - отново е актуален. Като си помислиш, той е бил актуален вече 7-8 пъти. Може да го облече и да се позавърти на някой абитуриентски бал. Вярно, зрелостниците са малко възрастни…

Отхвърли идеята. Ослуша се. В другата стая, на семейната спалня, хъркаше Жеко, нейният спътник от десетилетия. Не може да му го причини. Заедно са минали през толкова…преходи.

Но не пречи да помечтае човек. Особено сега, когато жените на нейната възраст са на мода. Курдоманова си представи заглавията в медиите: „Множествен оргазъм на 60 плюс – възможно е“,  „Как да се отървеш от трийсетгодишния си мъж за 10 дни“, „60 е новото 20“, „Как в 5 стъпки да съблазниш набор на внука си“. 

Да, вкусовете се променят. Тя се беше настроила за спокойни старини, сега ще трябва да се развърти за още някое десетилетие. „Щом французойките го могат, защо да не се справим и ние?“ – основателно се запита българката. Като помислиш, ако не беше тя, и Жеко нямаше да се издигне до началник смяна. Винаги беше до него и му пишеше …сивитата.

Отгледа и две деца. Не стигна до три, но честно казано и тези й дойдоха малко нанагорно, не че децата са лоши, трудно се гледат, ако мъжът ти не е банкер. Сети се пак за първата дама и си напомни да провери последно какво поема здравната каса от стоматологичните услуги. Фасети няма да може да си направи, но едно чене май й се полагаше.

И тена ще го докара – с Жеко ще ходят да берат портокали в Испания. Иначе винаги е във форма. То няма и как да се отпуснеш при това съчетание на умствен и физически труд.

Трябва само да скъси полите. До средата на прасеца вече е дължина за млади жени. Кудроманова въздъхна замечтано и усети аромата на салкъм. Пролет е. „Поне френските им номера няма да се наложи да уча.“ – каза си тя в тази връзка.

Защо жените са по-добри от мъжете можете да прочетете в тази статия, а за някои особености в общуването между мъжа и жената в  Не (,) мога повече!

8 съвета от тийнейджъри към родителите

Колко често надничате на стената на детето? Честно? А обичате ли да правите „остроумни“ коментари под постовете му или под публикации на негови приятели? А колко пъти сте публикували скъп спомен – бебешка снимка „в банята“ или свидно видео от прощъпулника, което винаги ви просълзява? И тагвате главния герой, разбира се! Нека всички негови приятели видят какво сладко бебе и бил техният съученик или…гадже. Безценно!
Любопитно е обаче да разберем, какво мислят тийнейджърите за поведението на родителите си в социалните мрежи.

1. Сприятелете се и се възползвайте от възможностите за общуване по месинджъра.

По принцип по-голямата част от тийнейджърите нямат проблем с добавянето на родителите си в листата на приятелите. За много от тях това дори е удобна форма на общуване, чатът е много по-приемлив вариант от вечното натрапчиво звънене по телефона: „Къде си?“

„Не виждам проблем в това, родителите ми да са мои приятели във фейсбук. Удобно е. Ако в някакъв момент нямаш възможност да се свържеш по телефона – можеш да им пишеш съобщение.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Мисля, че зависи и какво е семейството. Какви са отношенията и възгледите на членовете му. За мен например не е досадно майка ми да ми е приятел и като такъв да коментира нещо на стената ми. Стига да не прекалява.“
студент, 19 години

„С удоволствие бих добавил родителите си като приятели, но те не харесват социалните мрежи.“
ученик от 11 клас, 18 години

„Майка ми често пътува, затова социалната мрежа е основният ни начин за комуникация. Мога да споделя какво ми се е случило през деня, да разбера как са нещата при нея, да се посъветвам за нещо. Все пак тя е най-близкият ми човек и имам нужда да общувам с нея непрекъснато.“
ученик от 9 клас, 15 години

2. Не възпитавайте децата си през социалните мрежи!

Да държите „реч“ в социалната мрежа наистина не е добра идея. Коментари от типа: „Какво правиш там? Време ти е да се прибираш“ детето просто ще игнорира или изтрие. Въпросите, свързани с отношенията помежду ви са за личен разговор.

„Една майка на моя приятелка беше коментирала под нейна снимка: „Какво е това червило?“ Не беше помислила, че поставя дъщеря си в глупаво положение и я излага. Унизително е да те коментира по подобен начин най-близкият ти човек, при това – публично.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Не е нужно да ни обвиняват или обсъждат за това, което пишем на стената си. Това е нашето място да изразим гледната си точка.“
ученичка от 7 клас, 13 години

„Има примери за конфликти в социалната мрежа. Пуснал си например снимка с цигара и родителите ти разбират, че пушиш. Веднага устройват скандал. Едва ли да го направят пред очите на всичките ти приятели, а и на техните собствени, е най-добрата идея.“
студент, 19 години

3. Помислете, преди да публикувате снимка на „детето“!

Едно от любимите занимания на родителите е да публикуват снимки на децата си, без да обръщат особено внимание на това, че те вече са пораснали и е твърде възможно да не са във възторг от идеята. Опитайте да погледнете на снимката през очите на детето. Ако ви е трудно да предположите как ще реагира – просто го попитайте. Възможно е това да не е любимият му кадър.

„Ако родителите ти направят нещо, което предизвиква смях, например споделили са твоя снимка като бебе, проблемът не е толкова голям. Всички са били бебета някога. Но ако снимката е компрометираща и изобщо не ти е любима, би трябвало да обсъдиш това с тях на четири очи.“
ученик от 9 клас, 15 години

„За мен беше голям проблем, че баба ми непрекъснато ме снимаше и качваше мои снимки във фейсбук, на които не ми харесва как изглеждам. В крайна сметка си поговорихме и се разбрахме първо да ме пита преди да качи някоя снимка.“
ученик от 8 клас, 14 години

4. Не се натрапвайте!

Да, децата ни се нуждаят от нашето внимание, но тийнейджърите очакват от нас и да сме тактични. Съвсем не е задължително да коментирате под всеки техен пост, да засипвате със сърца и други „бози“ всяка публикувана от тях снимка. Или непрекъснато да ги тагвате под някое „послание“ от родител към дете, такива в социалните мрежи дал Господ.

„Може би най-важното, особено след 16 години и повече, е да се ограничи взаимодействието между родителите и децата в социалните мрежи. Ако майка ти и баща ти непрекъснато лайкват и коментират нещо на стената ти, приятелите ти няма да бъдат особено възхитени. Можете да бъдете приятели, разбира се, но за предпочитане е активността да е по-малко.“
ученик от 10 клас, 16 години

„Един мой приятел силно се нерви, когато чайка му го тагва в постовете си. Знаете за какво говоря – някое мило, смешно видео от прощъпулника или кръщенето например, което не е задължително да бъде видяно от всички негови приятели.“
ученик от 8 клас, 14 години

5. Приятелите на вашите деца не са ваши приятели!

Личното пространство на детето е важно във всяка възраст, но особено остро на нарушаването на границите реагират тийнейджърите. Да, родителите искат да знаят с кого общува детето им. Нормално е. Но да водите активна комуникация с 13-14-годишни, опитвайки се да им влизате в тона, е жалка гледка.

„Не желая да се ходи по страниците на моите приятели и да се правят коментари. Аз не стоя на стената на майка си и не я компрометирам с писанията си. Още по-тъпо е, ако използва приятелството ни, за да ме шпионира – с кого общувам, защо общувам с него, това може да се превърне в един безкраен разпит.“
ученичка от 7 клас, 13 години

6. Ако нещо ви притеснява – просто попитайте!

Случва се майките и бащите да постват на стената на детето си не само миловидни картички с послания и съвместни снимки от близкото минало, но и да шпионират – в какви групи членуваш, с кого „другаруваш“. Не е лошо да си в час с интересите на детето си, но разговорът „очи в очи“ винаги е за предпочитане.

„Ако имах дете, сигурно щях първо да проверявам къде „ходи“ в интернет и едва след това щях да си правя изводи. Ако срещам в профила му непознати хора и нещо ме безпокои, първо бих поговорил с него, за да се опитам да разбера какво се случва, защото това не означава задължително, че то е в опасност. Може просто нещо да не съм разбрал. Но бих действал точно в такава последователност, а не както правят обикновено родителите.“
ученик от 9 клас, 15 години

7. Да се четат личните съобщения е забранено!

Тийнейджърите са единодушни, че децата трябва да бъдат „наглеждани“ в интернет, но четенето на съобщения все пак си остава табу и на 10, и на 14, и на 16 години, а в по-късна възраст вече е патология.

„Най-строгото ми правило е да не се четат личните ми съобщения. Знам истории на познати, чиито родители им четат кореспонденцията. Това е недопустимо, това е личният живот на детето им. Същото е като да четеш личните съобщения на родителите си. Ние не го правим.“
ученичка от 11 клас, 17 години

„Моите съобщения са моето лично пространство. Дори да става дума за 10-годишно дете – това е лично! Родителите просто трябва да разберат, че не могат да контролират всичко непрекъснато. Не смятам, че тоталният контрол е правилен подход. Това е липса на доверие и откровено безсилие.“
ученик от 11 клас, 18 години

8. Научете детето си на правилата за безопасност в интернет!

С този непрекъснат достъп до интернет и социалните мрежи тийнейджърите знаят, че общуването в пространството може да не е безобидно. Затова повечето от тях нямат проблем с това да се научат да ползват интернет безопасно.

„Аз винаги проверявам профила на човека, който ми е изпратил покана за приятелство. Ако сред неговите приятели има много мои, го добавям. Когато с мен се опитва да установи връзка някакъв съвършено непознат човек, първо разговарям с него, задавам въпроси и го отхвърлям или приемам поканата му.“
ученик от 9 клас, 15 години

„Преди да започнат да ползват социалните мрежи, на децата трябва да им бъде обяснено, че има фалшиви профили, зад които стои съвсем друг човек, че този човек най-често е недобронамерен. Но да се ограничава общуването със съученици в мрежата за мен е странно.“
ученик от 8 клас, 14 години

Материала подготви Янка Петкова
Източник: mel.fm

Кои са правилата на интернет общуването можете да прочетете тук, а как да намерите общ език с тийнейджъра можете да видите тук.

Ако имате по-малки деца, препоръчваме ви и статията за дигиталните деца и аналоговите им родители.

В разговорите с дъщерите си често ползваме клишета, без да се замислим. А не би трябвало, защото някои от тях са просто вредни за момичето.

Ти си бъдеща домакиня!

Възможно е. Но също така е силно вероятно тя да е бъдещ финансист, бъдещ мениджър или каквото там иска, а не домакиня. Освен това да се справяш с домакинството е качество еднакво полезно както за момичетата, така и за момчетата. И не защото такава е тяхната съдба, а защото е значително по-приятно да живееш в дом, който е чист и уютен и да можеш да си приготвиш нещо вкусно за ядене.

Ти си бъдеща майка!

Чисто физически да, всички момичета са бъдещи майки. Но това е слаб аргумент, нека си го кажем. Нечестно е да поставяме родителството като изначална цел на всяко момиче, по-късно жена. Ами може да не иска или да не може да бъде майка. Тогава какво? Няма да е изпълнила природното си предназначение, значи е напълно излишна за света?

Отстъпи, ти си момиче!

Слава Богу, тези сексистки заклинания се чуват все по-рядко. Но трябва да признаем, че все още има хора, и родители, които внушават у дъщерите, и момичетата, чувството, че са втора ръка от най-ранна възраст. Подобна „заповед“ е дори опасна. Момичето по никакъв начин не е длъжно да пренебрегва своите интереси, особено на база „полов признак“. Дали ще отстъпиш на друг или не, решаваш сам, според ситуацията. Умението да отстояваш позиции, да защитаваш границите си и да казваш „не“ е много по-полезно. Правилният подход е просто да посъветвате да се намери взаимно изгодно решение.

Бъди по-мека!

Ако си момиче, задължително трябва да си гальовна и ласкава. Момичетата не беснеят, не крещят, не обиждат. Разбира се, че го правят, защото са хора, а хората понякога се обиждат, стават агресивни, плачат или чувстват прилив на сили. Не трябва по-меко, трябва както го чувстваш.

Не бъди злопаметна!

Това е донякъде свързано с умението да отстояваш интересите си. Да помниш, че на теб са ти казали, или направили, нещо обидно и да искаш да получиш извинение е правилно. Да потърсиш компенсация за това, което си понесъл или да не искаш повече да общуваш с човек, който те е наранил, не е злопаметност, а здрава психика.

Бъди хитра!

Твърде загадъчно послание: защо се смята, че точно момичетата трябва да намират някакви обходни пътища и сложни варианти, за да получат това, което желаят? Или пък трябва да се държат по някакъв специален начин, скривайки истинските си емоции. Нито едното нито другото, ще ги направи щастливи, а точно обратното.

Жената трябва да е мъдра!

В какво на практика се състои женската мъдрост никой не знае. В умението да манипулираш другите? Или в способността да вземаш решения, които в крайна сметка не те устройват, но така „трябва“ и така е „полезно“? В умението да търпиш неприятното в името на какво? Подобна „мъдрост“ само проваля живота ни.

Най-важното е да си намериш мъж!

Най-важно изобщо, е да е щастлива. От какво ще се състои това щастие – от мъж, деца, работа, кариера, пътешествия, творчество и още хиляди неща, ще реши дъщеря ви сама. Идеята, че рано или късно ще се появи човекът, който ще я оцени, е вредна.

Не стой без работа!

Това може и да е било правило преди десетилетия, когато да седнеш посред бял ден е било жив мързел. А колко неща чакат да ги свършиш! Пришпорените момичета порастват като потиснати жени. Те не умеят да почувстват дори кога силите им са на изчерпване и не са способни да направят нещо само за себе си. Защото времето трябва да бъде усвоено в извършване на полезни и приятни неща за другите, видите ли…

Щастието не е в парите!

Не е, но и без тях не може. А умението да изкарваш пари, за да е по-приятен животът ти, е един от признаците на възрастния човек. Идеята за честен, но беден живот няма да помогне на дъщерите ни, напротив ще подреже крилата им – защо да се стремиш към повече и да поглеждаш критично към мъжа на дивана: „Ами, не ни стигат парите, значи такава ни била съдбата.“ Съдбата няма нищо общо.

Материала подготви Янка Петкова

Източник: Goodhouse

Препоръчваме ви тази статия за стереотипите във възпитанието, написана от гледната точка на една дъщеря, която много родители харесаха.

Още за подходите във възпитанието можете да прочетете Как да създаваме радост и да отглеждаме щастие и Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме?

Консултант: д-р Екатерина Витева, дм

Симптоми на епилепсията 

Пристъпите са единствените видими симптоми на епилепсията. Съществуват различни видове пристъпи, а симптомите при всеки човек могат да се изявят по различен начин.
Продължителността на пристъпите обикновено е от няколко секунди до няколко минути. Възможно е пациентите да останат в съзнание или да загубят съзнание, да не помнят какво е станало по време на пристъпа или дори да не знаят, че са получили пристъп.

Епилептичните пристъпи, които са свързани с падане или стягане на мускулите и последващи гърчове на крайниците, са лесни за разпознаване. Но много от видовете пристъпи не включват тези признаци и се забелязват по-трудно. При някои пристъпи пациентите се втренчват в продължение на няколко секунди, а други се характеризират само с няколко мускулни трепвания, завъртане на главата, усещане на странна миризма или зрителни нарушения, които се забелязват само от пациента.

Епилептичните пристъпи често започват без предупреждение, въпреки че при някои хора се наблюдава предшестваща аура. Пристъпът приключва, когато абнормната мозъчна електрична активност спре и се замени от нормална електрична активност.

Епилептичните пристъпи могат да бъдат парциални и генерализирани:

Парциални (фокални) пристъпи

Парциалните пристъпи започват от определена област в мозъка. Най-често срещаните видове парциални пристъпи са:

Прости парциални пристъпи - при тях съзнанието е запазено.

Комплексни парциални пристъпи – няма пълна загуба на съзнание, но съзнанието е стеснено и липсва контакт с пациентите.

Парциални пристъпи с вторична генерализация – започват като прости или комплексни парциални пристъпи, но след това генерализират и изглеждат като генерализирани тонично-клонични пристъпи. Парциалните пристъпи с вторична генерализация и първично генерализираните тонично-клонични пристъпи понякога се разграничават трудно, но се лекуват по различен начин. Повечето тонично-клонични пристъпи при възрастни започват като парциални пристъпи и са изява на парциална епилепсия, а първично генерализираните тонично-клонични пристъпи се срещат по-често при деца.

Генерализирани пристъпи

Пристъпите, при които абнормната електрична активност започва едновременно от двете мозъчни хемисфери, се наричат ​​генерализирани пристъпи. Основните видове генерализирани пристъпи са:

Генерализирани тонично-клонични пристъпи (grand mal пристъпи), по време на които болният внезапно пада на земята, често с травматизъм, следва стягане на мускулите за 15-20 сек. и нарушение на дишането; с последващи едновременни гърчове на крайниците за 30-40 сек. при възстановено дишане. При тези пристъпи е възможно изпускане по малка или голяма нужда, както и прехапване на езика или бузите. При някои пациенти след пристъпа има известно объркване или сънливост, които продължават различно време.

Епилептични абсанси (petit mal пристъпи) – с кратка загуба на съзнание (няколко секунди) с втренчване на погледа, без спомен какво се е случило.

Миоклонични пристъпи – с кратки, бързи мускулни потрепвания.

Атонични пристъпи – характеризират се с внезапна загуба на мускулен тонус и  падане.

Тонични пристъпи – с внезапно стягане на мускулите и чести падания.

Хората дават различни имена на пристъпите: конвулсии, гърчове. Но правилният термин е пристъп. Гърчовете са само една характеристика на някои пристъпи.

Епилептичните пристъпи понякога се бъркат с психогенни пристъпи, които не са резултат от абнормна електрична активност. Психогенният пристъп може да бъде провокиран от стрес, психотравматично изживяване, нараняване и други.

Кога да се обадя на Бърза помощ?

Обикновено не е необходимо да търсите Бърза помощ при епилептичен пристъп, но е задължително да се обадите на 112 в следните случаи:

- първи пристъп;

- сериозно нараняване;

- затруднено дишане след приключване на пристъпа;

- втори пристъп веднага след първия, без възстановяване между двата;

- пристъпът продължава 2 минути повече от обикновено;

- пристъпът продължава повече от 5 минути и не знаете колко е обичайната продължителност на пристъпите.

Тези препоръки са особено важни при тонично-клонични (конвулсивни) пристъпи.

Източник: credoweb.bg

Автор: Елица Жекова, Mamma-made

Спомените от двете ми баби са детски – фрагменти от слънчеви сутрини със закуска от мекици, филийки със сирене, печени на печка с дърва, домашно сладко; игри с юрдечета, пиленца, зайчета; игри в хладни стаи с прашни ракли, пълни със съкровища; ядене на слънчеви домати, домашно кисело мляко и сирене; чекмеджета, пълни с кълбета прежда, куки, платове и парцалки.

Двете ми баби бяха различни една от друга, дори така ги и наричахме – „градската“ и „селската“. В същото време – всяка една е вплела толкова черти от характера си в мен, че понякога се чудя кое от коя съм взела.

Селската ми баба е майката на баща ми – баба Е. Аз съм кръстена на нея, и според много хора, приличам на нея по всичко.

С дядо ми живееха на село и ранните си детски години, докъм десетата, аз прекарвах предимно там. Ах, колко интересна беше тази къща и колко интересна беше баба ми! Къщата – строена на части по различно време – оформяше буквата Г и имаше салон с голяма библиотека, от която съм прочела всяка книга, (включително „Робинзон Крузо“ и „Андерсенови приказки“ със стария правопис и „Ръководство на пчеларя“), стая за прабаба ми (на 98 години), дневна, кухничка с баня и, разбира се, новата стая – за нас. Входът към двора беше през един закрит коридор, който завършваше с голямо стъпало, облицовано с дърво. С дядо ми често сядахме там да ми чете приказки и да си говорим. Тогава си мислех, че песента „Тече, всичко тече, времето няма праг и ни влече“ е написана за този праг и си представях как ще се кача на него, когато времето потече, че да не ме намокри…

Баба ми Е. е родена през 1921 година и като повечето деца, родени и израснали на село, не е имала възможност да ходи дълго време на училище. Упражнявала се е да чете и да пише на тетрадките на брат си и общо взето, много от нещата, които можеше, е научила сама. А тя можеше толкова много неща! Баба ми беше много добра шивачка, пекарка, а освен това и знахарка – гледаше на боб, лекуваше болни очи с чесън и семена от босилек и прясно сирене, завиваше пъп… В библиотеката в салона имаше всички броеве на списание „Жената днес“ от създаването му. От него моята баба се е научила да крои и шие професионално, освен че е притежавала вроден талант. У нас често имаше някой, който е на проба за дреха или легнал с вендузи на гърба, или пък някой, който носи баница за отплата.

Потомка на бежанци от Беломорска Тракия, баба членуваше всяка дума с пълен член (камионът с хлябът) и използваше думи като „пенджури“, „фърколица“, „нийет“…

Тя ме научи да точа кори за баница и да меся. Моята „точилка“ беше всъщност малка хурка, която бях убедена, че е направена специално за мен. Питала съм другата си баба защо тя няма малка точилка за мен. Във фурната, наред с голямата тава с баница или питка, винаги имаше една капачка от буркан, в която се печеше моята „питка“ – винаги украсена отгоре с кръст или цвете от тесто, както подобава на една питка.

Научи ме да изтеглям влакна от вълна и да преда прежда. Научи ме да начертая кройката, да скроя плата, да режа правилно с ножица – на равна повърхност, с приплъзване и винаги единия крак на ножицата да опира масата; как да оставям винаги по 1-2 пръста за подгъва и шевовете, как да тропосвам и след това да шия на машината. Нейната машина беше класическа ръчна машина, марка „Орион“ – черна със златни орнаменти и дървена основа. Бях на 4, когато уших първата дреха за кукла на нея – кариран каскет с козирка – дотогава шиех само на ръка. Най-много обичах, когато баба шиеше булчински рокли за циганска сватба – толкова лъскави платове с ламе, с пайети, дантели… Беше рай, защото всичко, което останеше като парцалче, беше за мен и за моята кукла.

Тя имаше много гъста, дълга до кръста коса и помня, че винаги я носеше на дебела плитка или кок. Имаше колекция от (ръчно ушити, разбира се) тюрбани, в които си прибираше косата – по един за всеки тоалет.

Тя ме научи да обичам и да ценя меда. С дядо ми имаха кошери с пчели и най-много обичах, когато дойде времето за вадене на меда – имахме един огромен казан, с ръчка и зъбни колела, в който се вкарваха питите и излизаше пресен, златен, сладък мед. Научи ме да обичам мляко и прясно сирене – никога няма да забравя и да спра да търся вкуса на съвсем прясно козе сирене. Слагаше го да се оттече в марля на крана на мивката, а ние се навъртахме като котараци, докато стане.

През лятото баба ме насърчаваше да ходя боса по двора и по пръстта в градината. Да стъпвам върху горещите плочки, да разравям големите буци напечена от слънцето пръст и да ги троша с крак. Тя имаше една, прерисувана от списание, схема на точките в човешкото тяло и знаеше, че по ходилата има много точки, които е добре да се стимулират и масажират.

През зимата отиваше до гората, която започваше на 200 м от нашата къща и носеше елхови клонки, които да украсим. Понякога украсявахме фикуса. Всъщност, нямаше значение какво ще украсим, важен беше процесът на правене на хартиени гирлянди, увиване на орехи в станиол, боядисване на шишарки с бронзат за печки, закичване с памук и – разбира се – правене на сурвакници!

 .......

Градската ми баба е майката на мама – баба Д. Тя беше много по-млада, наскоро пенсиониран счетоводител в ОКС, живееше предимно в града и понякога на село, а по-късно – повече на село, защото е по-хубаво. Баба Д. много обичаше да си пее и да плете на една кука, а у тях в града имаше супер интересни неща, като например кочани с фактури, ленти за ЕЛКА, индиго,  цветни хартии и супер тънко подострени моливи.

Баба Д. ме научи да навивам ленти хартия с ножица, за да станат на спирали. Помня, че седяхме на възглавници по пода в антрето и режехме ленти от светлосиня хартия с часове.

Летата на село, баба ставаше към 6 сутринта, по хладно, за да направи огромна купчина препечени филийки с настъргано сирене за нас, дамите. Едно от хобитата ѝ беше да развъжда различни сортове домати – имахме „биберони“, жълти, „Идеал“, розови, „биволско сърце“. В автобуса все питали дядо ми: „Другарю, откъде купихте портокали посред лято?“, а то са били жълти домати… Най-хубавото нещо лятото е да ядеш домат със сирене. И диня със сирене, вечер, по хладното. Всъщност есенцията на лятото е събрана в топъл сладък домат, който сам си късаш от корена и в резен диня със сирене, но само „петлето“ т.е. гребенчето отгоре, което няма семки.

На двора имахме един голям дънер от старо повалено дърво, на който баба обичаше да седи и да си пее. Баба си имаше приятелка в двора – една черна възрастна кокошчица, която не даваше на дядо да заколи. Кокошчицата винаги се качваше и присядаше до баба на дънера и пригласяше лекичко, докато баба си пее: „Седнала в градина, под дърво Калина, румена девойка, чудна песнопойка…“ И кокошчицата: „коооо-коооо“. Идилия…

Баба плетеше много на една кука. Какви сложни покривки, дантели, каренца! Струваха ми се изключително сложни и фини, а сега, когато мога и аз, знам, че са наистина такива. Имаше едно чекмедже в шкафа, което беше пълно с фини копринени прежди и още по-фини и тънки куки.

Много се радвах, когато баба ме викаше да навиваме кълбета с прежда, особено копринена. Тя имаше един специфичен начин на навиване, при който навиваше винаги около палеца си така, че от него да остане дупка в кълбото. Аз, разбира се, повтарях същото и досега си маркирам кълбетата по този начин. Надявам се някой ден да имам внучка, с която да навиваме кълбета, това винаги ще е за мен един уютен и сплотяващ начин за прекарване на времето.

Баба ми Д. обожаваше котките. Винаги сме имали котки, поне 2-3. Помня дебелия мързелив бял котарак Пачо, който в началото беше Сузи. Баба много искаше бяла женска котка и продължаваше да го нарича Сузко, дори след като дядо му лепна името Патаран. Пачо беше гевезето на баба и се възползваше напълно от това. Мисля, че се смяташе за неин внук, при всички положения – за повече от нас. Имали сме Мура – котка нинджа, проклета колкото си иска, Сивка – котка-мечта, красива и мила…

Става ясно, предполагам, защо съм такъв човек, какъвто съм. Моите баби вече не са живи и много съжалявам, че не мога да контактувам с тях – да ме видят като възрастен човек, а и аз да ги видя с очите и опита на възрастен. Завиждам на тези, които имат живи интересни баби. Ще ми се да си обменим рецепти за туршия и мекици, схеми за плетки и кройки… Въпреки това, съм изключително щастлива, че съм израснала покрай тях, а времето показва, че влиянието и на двете върху личността ми е много голямо. Освен това, имам късмета, че и двете баби на мъжа ми са още живи и здрави, а и те са две отделни прекрасни вселени!

Сега, като приключихте с четенето (благодаря на тези, които останаха до края) – обадете се на баба си да ви чуе!

Ели

Снимки: mamma-made.com 

За автора:
Елица е графичен дизайнер на свободна практика, майка на пълен работен ден, шампион по брой хобита, мултитаскър (умее да върши няколко неща едновременно), бърборанка. Кръщава блога си mamma-made, защото в последната година се идентифицира единствено с думата „мама“. „Made“, защото е от хората, които предпочитат да правят всичко сами и с двете си ръце.  В блога споделя идеи за по-красив дом, по-вдъхновен ден и по-вкусна трапеза. Или простичко казано – снимки и бримки, хапки и глътки и цветни хартийки. От време на време – по някоя завъртяна история.

За любителите на сладкодумни истории препоръчваме и Мамешката мафия, Дивите цветя, които осмислят живота ни и Балканска сватба. А защо е толкова важно да разказваме на децата си за своите корени, можете да прочетете в тази публикация.

На 15 май, по инициатива на фондация „Нашите недоносени деца“, за първи път у нас се отбелязва Световният ден на кенгуру-грижата. Тя представлява поставяне на новороденото бебе на гърдите на майката или бащата посредством метода „кожа-до-кожа“. В България този метод все още не е наложена практика в неонатологичните отделения и фондацията полага усилия да промени това като информира и образова всички участници в осигуряването на грижа за преждевременно родените бебета.
Една от инициативите, включени в кампанията, е провеждането на „Дни на отворените врати“ в неонатологични отделения на болници в цялата страна. В резултат на това днес (15 май) в няколко болници в София и в други градове на страната, за около 1 час, бе осигурен достъп на родителите на недоносени бебета, за да практикуват контакта „кожа-до-кожа“ с техните новородени деца. Десетки са майките, които заявиха желание да се възползват от тази възможност. В инициативата се включиха СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, гр. София, СБАЛАГ „Майчин Дом“, гр. София, МБАЛ I-ва Градска болница, гр. София, МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен, МБАЛ Пловдив, МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, гр, Кърджали, МБАЛ „Д-р Стоян Черкезов“, гр. Велико Търново, УМБАЛ „Проф д-р Ст. Киркович“, гр. Стара Загора, Дом за медико-социални грижи, гр. Плевен, УМБАЛ  Русе, МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, гр. Монтана, МБАЛ Търговище, МБАЛ Шумен.

Предвидени са и редица други инициативи, с които фондация „Нашите недоносени деца“ ще продължи да подкрепя преждевременно родените бебета и техните семейства, като търси най-ефективните начини за обединяване на усилията си с тези на медицинските експерти и институциите.

За фондация „Нашите недоносени деца“

Фондация „Нашите недоносени деца“ е първата неправителствена организация, създадена в подкрепа на българските недоносени деца и техните семейства. Основана е през 2012 г. от три силни жени – майки на преждевременно родени деца – Нина Николова, Надя Дренска и Виолета Бакалова.
Сред основните задачи на фондация „Нашите недоносени деца“ е огласяването на емоционалните и социални проблеми, съпътстващи отглеждането на преждевременно родено дете; информирането на родителите за възможностите за лечение и рехабилитация; организирането на обществени диспути и конференции и изготвянето на предложения за промяна в законодателството, свързани с проблемите с недоносени деца; осигуряването на психологическа и морална подкрепа и повишаване на информираността и активността на обществото; подпомагането на интеграцията на недоносените деца, с цел нормалното им развитие и качество на живот.

Снимка: Фондация "Нашите недоносени деца"

По време на шестото издание на Форум бременност и детско здраве бяха наградени медицински работници и здравни заведения, които са отличени в пациентската класация „Специалистите, на които имам доверие“. Гласуването, инициирано от организаторите на форума Puls.bg, беше в категориите:
- акушер-гинеколог
- акушерка
- АГ болница/родилно отделение
- педиатър/неонатолог

Д-р Иван Сигридов получи отличието за най-добър акушер-гинеколог.
Наградата за най-добра акушерка получиха Катя Павлова и Динка Негалова, от болница „Селена“ Пловдив, които събраха еднакъв брой гласове. "Благодаря много на колежките за професионализма. Това е голямо признание за нашата болница“, каза д-р Здравко Минев, един от собствениците на лечебното заведение.

Като най-добър педиатър/неонатолог бе отличена д-р Радка Масларска, началник на неонатологичното отделение на Аджибадем сити Клиник МБАЛ Токуда. „Това е награда за всички лекари и сестри, с които работя и които непрестанно, денонощно, успяват да се квалифицират, да помагат, да лекуват и да обичат вашите деца така, както своите.“ - сподели развълнувано специалистът, на когото доверяват децата си родителите, гласували в класацията.

Отличието за най-добра АГ болница получи Медицински комплекс „Д-р Щерев“, София.

"Спечелихме наградата, защото призовахме нашите пациенти да ни подкрепят и тази подкрепа се дължи на един много прост, но важен фактор - доверието!“ - каза представителят на болницата Иван Тодоров.

Победителите получиха плакет и грамота от основателя на Puls.bg проф. Николай Габровски, който сподели: "Човек полага много усилия, за да стане лекар, но не би могъл да бъде такъв, ако пациентите не му се доверят. Тяхната благодарност е неговата мотивация.“

Класацията „Специалистите, на които имам доверие“ е нова инициатива на Форум бременност и детско здраве. Тя е начин да бъдат отличени медицинските работници и здравните заведения, които са спечелили признанието на пациентите. Тази година форумът бе посветен на хормоналните проблеми през бременността, нормалното раждане и създаването на устойчив емоционален свят за детето още с появата му на белия свят.

„Форум бременност и детско здраве“ на Puls.bg.се наложи като най-голямото събитие за бременни и родители най-вече заради полезната си програма, вече за шеста поредна година. Докато родителите слушаха лекциите на 13 и 14 май в Sofia Event Center, децата се забавляваха в детския кът, организиран специално за събитието. 

Следващото му издание е тази есен в Пловдив.

Още за темите и дискусиите по време на форума можете да прочетете тук 
Снимка: Puls.bg