Съвсем правилно го е казал Толстой - "Всички щастливи семейства си приличат, а всички нещастни семейства са нещастни по своему". Семейни терапевти обобщиха приликите между щастливите семейства, които ги правят толкова "еднакви".

1. Те никога не се оплакват пред близки и приятели
Щастливите семейства знаят, че не си струва да замесват трети лица в отношенията си. Ако възникне недоразумение, разговарят помежду си и си казват нещата очи в очи.
Приятелите ви не могат да бъдат обективни, като правило те са готови от солидарност да ви помогнат да надделеете над партньора си, а това влошава отношенията.
Ако проблемите не се решават и двойката „буксува“ на едно място, по-добре е да се потърси професионална помощ . Семейният психолог може да ви помогне да се вслушате един в друг. Не е разпространена практика у нас, но безпристрастният слушател е по-добър съветник.

2. Те не се сравняват с другите двойки
Партньорите в щастливите двойки се приемат и обичат такива каквито са, с разбирането, че няма идеални хора. Чуждият съпруг може и да ни се струва по-добър, но едва когато живееш и споделяш битието си с някого можеш да го видиш истински, защото в социума всеки се стреми да се покаже в най-добрата си светлина. Любящите съпрузи никога не се присмиват на недостатъците на другия. Приемат различията във възгледите и помагат да партньора си да се развива, поддържайки най-доброто, което той носи в себе си.

3. Те никога не се изживяват като жертва
Щастливите двойки не се обвиняват един друг за проблемите си. Хармонична връзка означава да умееш да простиш и да си даваш сметка за това, че отговорността за случващото се е съвместна. Разбира се, позицията на жертва има много бонуси: власт, възможност да обвиняваш, да прехвърляш вината на другия, вместо да се вземеш в ръце и да промениш собствения си живот. Никой не може да те направи щастлив, ако не си готов да се промениш.

4. Щастливите двойки са весели
Те умеят да се шегуват и със себе си и с партньора, така обновяват отношенията си (особено след раждането на децата). Дори когато животът ги предизвиква с изпитания, намират възможност да разредят напрежението и да се посмеят над проблемите си.
В контакта с детето, което се крие в нас, има огромен потенциал, който е важно да поддържаме.

5. Не се критикуват и не се обвиняват взаимно
Щастливата двойка умее да подчертава достойнствата на другия, а когато се появи проблем се опитва да разбере причините за случващото се.
Ако партньорът ви направи нещо, което не одобрявате е важно да намерите приемлив начин да поговорите с него за това. Критикуването и сълзите няма да решат проблема. Другият просто ще престане да ви слуша или ще направи точно обратното, за да потвърди мнението ви за него.

6. Не се опитват да си четат мислите
Щастливите двойки знаят как да разкажат на другия за потребностите си. Затова сме възрастни хора и би трябвало да разполагаме с достатъчно начини да съобщим това, което ни е нужно, вместо да мълчим обидени.
Ако не ви достига внимание, кажете го. Ясните послания са основата на зрелите, стабилни отношения.

7. Не са фиксирани в своите роли в семейството
При тях няма полово разпределение на задълженията. Те са гъвкави и прагматични: днес готвиш ти – утре аз; днес аз се занимавам с детето – утре ти; ако единият от нас има трудности на работното си място – всички се приспособяваме към ситуацията и не правим от това трагедия.

8. Не си крещят
Човек, който се изразява с крещене е нестабилен и неуверен в себе си. Разговорите на висок тон са противопоказани в отношенията, защото с времето хората престават да се слушат един друг. Хармоничните двойки не си крещят, те се договарят, търсят компромиси.
Ако ситуацията е критична, можете да излезете от стаята за малко и да направите 10 дълбоки вдишвания и издишвания, за да се успокоите (помага, колкото и банално да звучи).

9. Не се контролират във всичко
Ревността, контролът, тиранията се случват заради неувереността в себе си. Всеки човек има лични граници, които са неприкосновени. Ако те бъдат нарушавани непрекъснато, ще бъде застрашена не само нашата безопасност, но и ще предизвикат естествено желание да защитиш територията си. 
Не нахлувайте в чуждото пространство, така ще бъдете само по-привлекателни за другия.

10. Не очакват от другия съвършенство
Ние често чакаме „принца на белия кон“, а после се дразним и разочароваме, когато се сблъскаме с недостатъците на реалния човек до нас.
Ако вашият случай е такъв, вероятно е време да се научите да приемате себе си и другите такива каквито са. Забелязвате ли талантите на партньора си? Хвалите ли го за постиженията му?

Изброените правила звучат много простичко, но на практика не са толкова лесно осъществими. Не е задължително всичките десет условия за щастие да са налице, за да сте щастливо семейство, но ако повече от половината липсват в дома ви, може би трябва да помислите какво ви пречи, а дори да потърсите съвет от брачен терапевт.

Препоръчваме ви и още две статии за семейните отношения:

Думите, които спояват връзката ни и Мъжете, жените, парите.

Автор: Мишел Хом

Мъжките майки са каста, която живее по свои правила. Аз отгледах три момчета и за изминалите 25 години разбрах няколко важни неща, за които не е ставало дума в нито една книга за бъдещи родители. Едно е ясно: ако имате момчета, усещането ще е все едно управлявате автомобил, който се носи с бясна скорост и неизправни спирачки.

Тези 8 истини са известни само на майките, които възпитават синове.

Момчетата непрекъснато чупят нещо. С това се свиква. В някакъв момент толкова ще задобреете, че само по звука ще можете да разпознаете какво точно са строшили. Разбира се, те ще се опитват да прехвърлят вината на другия, докато вие като опитен детектив се опитвате да разберете, кой от тях лъже. Един ден внезапно ще откриете, че любимата ви стъклена масичка за кафе е разбита на парченца. Защо? Вече знаете отговора: защото холът е най-доброто място да поиграеш с брат си на футбол.

Ще ви се наложи винаги да започвате разговора първи. Избягвайте въпросите, на които момчетата могат да отговорят с  една дума. Например на въпроса: „Как беше днес в училище?“ аз винаги получавах отговор: „Нормално.“, а на въпроса: „Какво учихте?“ – ми отговаряха: „Разни неща.“ Работата е там, че момчетата не обичат детайлите и подробностите, те не съхраняват в главата си тонове безполезна информация, както правят това момичетата. С времето се свикна. Особено, ако мъжът ви е същият, а това най-често е точно така. Ябълката не пада по-далеч от дървото. Не бива да се надявате, че вашите момчета ще си бъбрят с вас до премаляване.

Ще ви се наложи да научите синовете си да почистват банята след себе си. Момичетата и момчетата се отличават дори в това, в какъв вид оставят банята. След девойките остават разни шишенца и тубички разхвърляни по всички повърхности, по които изобщо може нещо да се смести. Момчетата по някакъв незнаен начин успяват да изпръскат с паста за зъби цялото огледало. Да споменавам ли за капака на тоалетната чиния? Провеждала съм обстоен разпит кой е оставил капака вдигнат и при тримата отговорът е един и същ – „Не съм аз“. Затова често ми се налага да прибягвам до обяснението, че не съм и аз, защото момичетата просто не сядат при вдигнат капак.

Те никога няма да ви кажат всичко, което бихте искали да знаете.
За мен моите момчета са скъпите ми деца, но един за друг те са братя. Докато са малки, често се карат и бият. В същото време се защитават пред другите и при най-малкия повод. Какво бихте могли да правите? Просто учете децата си от малки, че ако не сте хванали виновника навреме, рано или късно ще разберете истината. Обожавах да наблюдавам реакциите на моите момчета, когато им казвам, че имам очи навсякъде. Те не знаят и половината от моите познати, които биха могли да бъдат източник на информация, ако се наложи.

Ще ви се наложи да ги усмирявате неведнъж.
Момчетата се каляват в боя. Понякога той възниква по най-невероятни поводи (например заради котката). Дори не се опитвайте да разберете, защо са се задействали юмруците. Те в един глас ще ви кажат, че е било неизбежно. Това вие никога няма да разберете. Но има и хубава новина: ще дойде време, когато вашите синове ще си спомнят тези спречквания със смях и умиление. А аз дори не искам да си спомням онова сбиване, при което се опитвах да разбера кой точно счупи крака на брат си. Според тях еднозначен отговор няма. Всичко зависело от това каква е гледната ти точка за ситуацията… видиш ли. В края на краищата кракът може и сам да се счупи!


Вие ще учите момчетата си как да ухажват момичета. Необяснимо е, но е факт – момчетата, за разлика от момичетата, ненавиждат историите за това как са се срещнали и запознали родителите им, как са се оженили. Затова, когато синовете ми започнаха да ходят по срещи, установихме две неизменни правила: "ти задължително трябва да й подариш цветя" и "ти задължително трябва да се държиш джентълменски". Трябва да се стараеш да изпълниш поне тези две условия, защото момичето въпреки всичко може да остане недоволно от нещо. Майките трябва да научат синовете си да бъдат внимателни, грижовни и любящи към своите момичета.

Никога няма да чуете: „Мамо, имам нужда от теб!“
Моите синове пораснаха и вече живеят самостоятелно. Най-нежното, което съм чувала от тях е : „Мамо, нужна ми е твоята помощ!“ Разбира се, и аз като всички родители, исках синовете ми да са независими и умни. В крайна сметка те станаха точно такива. Но все още нямат достатъчно жизнен опит и за да не ме притесняват и да предизвикват излишно вълнение, когато търсят съветите ми формулират въпроса си така, че все едно става дума за хипотетична ситуация. Като че ли аз съм вчерашна!
Когато боледуват ще ви казват, че всичко им е наред и нямат нужда от нищо. Но това е, разбира се, за да не ви притесняват. Дълбоко в душата им все още съществува потребността от вашето присъствие.

Вие бихте искали да не знаете това, но все едно рано или късно ще разберете защо синовете ви от време на време се затварят сами в стаята си.
Би било нечестно да не кажа нищо за „това“. Ако животът с четирима мъже под един покрив ме е научил на нещо, това е, че „това“ се случва по няколко пъти на ден. Лично аз не разбирам защо толкова често. Другите жени също. Питала съм. Вярно е, че никой не е готов да обсъжда „това“ с приятелките си. Но аз съм решила да бъда честна докрай с вас. Така че тези уединения в собствената стая също са част от живота на мъжките майки.

Изброих ви 8 неща, с които ще ви се наложи да се сблъскате, ако отглеждате момчета. И не е важно на колко години са и колко далеч от вас живеят, ако разберете, че страдат за нещо, вие винаги ще сте готови да се притечете на помощ. Както някой правилно ми каза преди време: „Синовете завинаги остават деца за своите майки.“

Мишел Хом е майка на трима синове. В популярния си блог  тя споделя опита си на родител и разказва за изпитанията, на които те подлага животът с момчета.

Препоръчваме ви В света на затръшнатите врати и Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш!

Интернет форумите и групите в социалните мрежи, в които майки споделят опит и търсят съвети, са много популярно и полезно местенце, макар и небезобидно. Защо трябва да сме внимателни с тях?

Диагнози „по снимка“

„Мами, вижте как отекоха очетата на бебка. Какво да й капна, докато отидем на лекар?“ (приложена е снимка, разбира се). За съжаление разумният съвет „Нищо!“ се среща веднъж на десет препоръки. Останалите съвети варират от народна медицина, през хомеопатия, до медицински препарати с различна степен на вредност и изобилно количество от истории на тема: „Моето дете беше така. Ходихме при…., предписа (прилага се списък с лекарства)“.

„Неотдавна при мен доведоха момче, което майката обилно беше обливала с отвара от билки. В интернет я посъветвали така да лекува дерматита, който детето всъщност е нямало. Билките обаче предизвикали силна алергична реакция и обрив. Детето се беше чесало до кръв.“
педиатър

Всеки нормален лекар би се хванал за главата при подобни препоръки. Дори висококвалифицираният специалист не би поставил диагноза, без да прегледа лично пациента, без да назначи допълнителни изследвания, ако се налага. Обикновеният конюнктивит има вирусна или бактериална природа, а това означава, че се лекува по различен начин. Средностатистическата майка не може да определи „с поглед“ кой точно е видът, а всякакви капки, мазила и промивки могат да влошат състоянието на детето, да променят клиничната картина, което усложнява поставянето на диагноза. Не говорим за по-сериозни заболявания. Дори при аналогична диагноза, това което е помогнало на вашето дете, може да навреди на друго.
Ако детето се е разболяло заведете го на лекар. Ако по някаква причина лекарските препоръки не ви вдъхват доверие, потърсете второ мнение, но в никакъв случай не се доверявайте на съвети в мрежата.

Съмнителни тези

Младите, неопитни майки са особено податливи на непроверена информация. Достатъчно е някой да заяви: „Синът ми след ваксина остана инвалид“ и веднага приижда поредната антиваксърска вълна. И по-убедителните й проводници наистина могат да съберат добра аудитория за твърденията си. В тази група попадат и заявления от типа: „Нищо друго не ни помогна, докато не попаднахме на …“ Това е откровена, нескрита реклама. Фантастичните истории за целебната сила на някакъв препарат не са новина, но все още събират публика.

Да вярваш или да не вярваш, е въпрос на лична преценка. Но  не вреди да помислиш над написаното, да зададеш някой и друг уточняващ въпрос: „Сигурни ли сте, че ако не беше ваксината този проблем нямаше да се появи все пак? Защото „след“ не означава „впоследствие“?“ – или - „Имате ли представа от какво се приготвят хомеопатичните препарати, какво съдържа този, който препоръчвате?“ Отговорите най-често са завоалирани, неразбираеми, емоционални изречения, които бягат от конкретиката или порция негативизъм, прикрита зад положително пожелание: „Да не дава Господ да преживеете това, което съм преживяла аз.“

Синдромът „студент по медицина“

Казват, че по-емоционалните студенти от началните курсове по медицина откриват у себе си половината от болестите, за които четат в учебниците. Някои майки (особено с първо дете) по мнителност и впечатлителност са достойна конкуренция. Достатъчно е само да им изброиш симптомите, историите, описанията на болестите – физически и психически. Здравият сън и апетитът изведнъж изчезват, защото трябва веднага да започнат да лекуват детето от диагнозата, която сами са поставили. А много често тя не е и една. Веднага започват кръстоносен поход по здравни заведения. Следват изследвания, консултации, всичко за което се сетят.
Разбира се, добре е човек да е наблюдателен и внимателен. Но прекаленото вълнение идва в повече на детето, а и на вас самите. Избягвайте драматични разкази за болести и се доверявайте на специалистите.

Преди месец свекърва ми попаднала на информация за симптомите на аутизма. Коментирали в някаква група. Не знам как й се получи, но спя да паникьоса и мен. Започнахме двете внимателно да наблюдаваме детето, едва ли не водехме дневник на поведението му. В крайна сметка посетихме три невролога и един психиатър. Тъй като те не потвърдиха „диагнозата“ ни най-сетне се успокоих. Не мога да си простя обаче, че подложих детето и себе си на всичко това.
майка на момиченце на 2,5 години.

Идеалните интернет родители

Наблюдавате как детето за първи път построява кула от кубчета и решавате да споделите постижението в социалната мрежа. Не успели още да качите снимката, виждате постовете на други майки, чиито деца на 4 години четат книжки, на 8 месеца ходят на гърне и нямат пелени, други посещават уроци по английски от тригодишни. На фона на тези постижения вашата кула от три кубчета ви изглежда все по-незначителна.

Това е като историята с идеалните интернет-родители. Майките от „мрежата“ никога не крещят на децата си и не ги наказват. Успяват да сготвят, да изведат детето на разходка, да проснат прането и при това да изглеждат като херцогинята на Кембридж. Мъжете им не са като вашите: грижат се денонощно за децата, внасят всичките си пари в семейната каса, правят подаръци с повод и без повод. Разбира се, умеят да готвят и без напомняне мият чиниите си след хранене.

Започвате да си мислите, че вашето семейство е нещастна люспа на фона на успешните модели пред очите ви. Разбира се, винаги можете да качите снимка на скъп парфюм и да напишете отгоре „от любимия“. Но какъв е смисълът от подобни постановки? Наистина ли вярвате в този фарс?

А кое им е хубавото на майчинските групи?

Не всичко, разбира се, е негативно. Освен споменатите вреди тези общества носят несъмнени ползи. Чувстваш се уютно, защото си сред сродни души. Aко не те разберат, кой друг? Споделяте идеи за празници, кулинарни рецепти, съвети за домашния интериор. Освен това можете да разчитате, че ще ви дадат изчерпателна информация кои стоки са по-качествени, къде могат най-изгодно да се купят. Те са своеобразен филтър, който ви помага да отсеете това, на което наистина си струва да обърнете внимание. С тези жени споделяте възпитателните си неуспехи и разочарования, но можете и да разчитате на подкрепата им, защото голяма част от тях са изминали пътя, по който вие вървите в момента. Можете да изречете и страховете си – няма да ви се присмеят, ще ви ободрят, чувството за хумор е много често срещано качество. Има и групи за съвместни покупки, групи които организират разходки и излети с децата. Една от най-добрите страни на тези групи е емпатията и готовността да помогнат на майка, дете или семейство в беда. Примерите за организирани дарителски акции не могат да бъдат изброени. В тези общества ври от находчиви идеи, прагматични съвети, чисто човешко съчувствие и готовност да бъдеш изслушан и разбран. Затова в никакъв случай не бива да се заклеймяват.

Можем да се наслаждаваме на общуването с помежду си и да мислим разумно, когато става дума за „медицински“ съвети.

Оригиналната статия можете да прочетете тук.

Препоръчваме ви Майките не са втора категория и Мамешката мафия

Автор: Тамара Чакърова

Виолетов, зелен или виолетово-зелен, с бодли или без, пролетен или зимен, сицилиански, тоскански, сардски, испански или калифорнийски - артишокът е винаги достойно въоръжен. На пръв поглед изглеждащ като едър бодил, гордо изпъчен като снажен войн, той често е описван като рицар в доспехи с нежно сърце - специалитет достоен дори и за царска трапеза. Зеленчук, внасящ неоспорима класа в средиземноморската кухня, но и несравним с лечебните си свойства, станал лекарствено растение номер едно за 2003 година.

Наблюдавах как сръчните ръце на готвача обръщат зелено-виолетовите цветя на артишока на скарата. Цветът му ставаше все по-тъмен, а димът от скарата залюляваше аромата му точно под носа ми. Видях как една ръка намества две от вече запечените артишокови глави в купичка, поръсва ги с едрите кристали на морската сол, капва им малко зехтин и ги поднася пред мен на масата.

С върха на пръста си докоснах предпазливо един артишок и усетих твърдината на бронята му, въоръжена в този случай дори и с бодли. Домакините веднага прочетоха учудването и незнанието в очите ми и точно по сицилиански се занадпреварваха да ми обясняват и разказват...

Според указанията, откъсвах листенце по листенце от артишоковите доспехи, като поднасях към устните си само най-долната им нежна и светла на цвят част. В устата ми се смесваха вкусовете на екзотичния зеленчук, препечеността от скарата, ароматът на местния зелен зехтин, a приятнaтa соленост на морската сол се разтапяше по езика ми. Колкото по-навътре в артишоковото цвете се намираше листчето, толкова по-голяма ставаше ядивната му, мека част. Лека- полека се приближавах до нежното сърце на рицаря-артишок, събличайки бавно доспехите му. Листенце по листенце, листенце по листенце...И всяко едно от тях ми разказваше нова, непозната за мен приказка...

Почти усетих аромата на разровената от древните гърци почва, засадили първия артишок на италианския остров Сицилия, използвани по това време като силен афродизиак.

С вкуса на следващото листче, очите ми се напълниха с апетитната картина на изпържените артишокови сърца, поднесени с пресни подправки и хрупкав тоскански хляб на трапезата на Катерина Медичи. Пред мен минаваха като на поточна линия стотици касетки с току-що откъснат артишок, пътуващ за Франция, веднага след сватбата на флорентинската принцеса с Енрико II.

Още едно листче от бронята на артишоковия войн и вече бях в Испания, където до гордите артишокови войни в рицарски доспехи, се нареждаха и онези, наречени “Карди”, които образуват само листна маса. Още преди да успея да довърша сочната салата от перата им, се намерих в Англия, където се озовах пред чиния печен артишок, поднесен с пържена риба...

Игняцио ми разказваше за лилавия артишок от сицилианското градче Менфи, който се различавал от тосканския само по бодлите си. Когато откъснах следващо листче от артишоковата глава, то ми показа картини от тосканското пристанищно градче Пиомбино. Годината беше 1814, месецът май, корабчета и лодки бяха вече натоварени с десeтки килограми от местния лилав артишок, пътуващ към царската трапеза на Наполеон Бонапарт на остров Елба. Обядът в чест на царската особа – сепии с пържени артишокови сърца, предизвикваше събиране на слюнка в устата ми.

Пред мен бавно се откри част от сърцето на рицаря и аз се намерих в компанията на сардински селяни, които похапваха почистен зелен артишок, нарязан на тънко и съвсем суров. Дребничкият дядо до мен ми обясни, че няма нищо по- здравословно от него, особено за изчистването на холестерола от тялото...

Още една част от артишоковото сърце беше оголена и аз вече вкусвах от великденската солена артишокова торта в италианската Лигурия. Тук артишокът идваше от градчето Албенга, и се беше отвоювал като характерна черта на местната кулинария.

Вкусвайки директно от сърцевината на артишоковия рицар, вече бях на първия фестивал в Калифорния, където пред очите ми за първа Мис Артишок беше провъзгласена, не кой да е, а Мерилин Монро…

С Игняцио току-що бяхме облизали паничките си, когато той вече ми обещаваше да ме заведе на следващия обяд в околността на Чефалу, където в селцето Чедра, всяка пролет се чествал празника на артишока.

Озовавайки се в малкото ресторантче-гостилница в градчето Кампофеличе ди Рочела, около седмица по-късно, разбрах за какво става дума. Обядът беше посветен изцяло на артишока: предястия – маринован артишок, задушен артишок, пържен артишок, артишок с картофи на фурна, артишок в сладко-кисел сос, паниран артишок... След това паста (макарони) с артишок и рикота; основно – артишок с риба меч във фолио - на фурна; десерт – карамелизиран артишок...

Изненадата ми обаче достигна връхната си точка, когато след обяда получих чашка с артишоков ликьор – специалитет от италианския град Падуа, наречен Чинар. Дни наред не можех да спра еуфорията на възхищението си, мислейки си колко колоритни са традициите тук.

Връщайки се в околността на Кастелветрано и Селинунте, ме очакваше поредната артишокова изненада – хляб с артишок. Прочутата сицилианска кулинарна фантазия тук се беше развихрила в пълната си сила – местните хлебари бяха измайсторили черен хляб със сусам, като в него бяха добавили парченца пресен крехък артишок.

Аз, като една обикновена българка, не бях и чувала за артишока преди да попадна в Италия. Отначало любопитството ми беше подразнено от неговото присъствие като местно растение с множеството му лечебни свойства. Лека-полека обаче, сблъсъкът ми с артишоковия рицар ставаше все по-силен... и така, в един момент вече не можех да се наситя на финеса от присъствието му в множеството ястия и деликатеси.

Сбогувах се с Игняцио и влязох бавно в хотела. Запътих се към бара, за да пия един аперитив преди вечеря. Поръчах си чаша просеко, а погледът ми изведнъж беше привлечен от купичката с артишокови сърца на плота, мариновани в зехтин, оцет и сол... Посегнах към клечките за зъби и набодох поредното невероятно апетитно парченце от прочутите рицари, което остави онзи характерен, приятен, метален вкус по небцето ми...

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipastacorsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Автор: Ина Зарева

Не спираха да правят планове за бала и след това. Подготвяха всичко до най-малкия детайл. Оттенъкът на роклята й да е еднакъв с този на вратовръзката му, аксесоарите, цветята, дори прическите – всичко да е в хармония. Каквито бяха и самите те. Смееха се за реакциите на тези, които все още не бяха разбрали, че двамата са двойка. И то най-хубавата двойка.

Не обръщаха внимание на подхвърлянията, че е рано за големи планове. „Животът е такъв, какъвто си го направиш“, казваха в един глас. Бяха напълно уверени, че ще се справят с всички предизвикателства, които им предстоят – ще ги приемат в една и съща специалност в университета, ще си намерят работа, ще се оженят само след година-две. А светът им ще бъде хем безкраен, хем такъв един съвсем мъничък и техен си. И ще се обичат, обичат, обичат, обичат...

Най-накрая големият ден дойде. Тя се събуди рано и се загледа в изгрева – и той изглеждаше щастлив като нея. После графикът я завъртя в бурен водовъртеж – фризьор, гримьор, посрещане на роднини, тържествен обяд, срещи с приятели. Не чувстваше умора или досада, но тръпнеше да дойде по-бързо вечерта и да са заедно. Във всяка свободна секунда си говореха по телефона. Тя му напомняше какво да не забрави, той се шегуваше, че си е скъсал костюма и идва по дънки, тя пищеше, а той се смееше.

И се обичаха, обичаха, обичаха, обичаха...

Хареса се в костюма си. Почувства се мъж, готов за отговорности и за живота с момичето си. За първи път се чувстваше толкова завършен и спокоен. Огромната кошница с рози, която беше поръчал за нея грееше в ъгъла. Представяше си как ще зарови красивото си лице в цветята и усмивката й ще ги засенчи.

Още малко и ще са заедно. Тази вечер, и не само. Ще се справят с всичко. Беше съвсем сигурен и съвсем готов.

Чу клаксона. Най-добрият му приятел го чакаше, облегнал небрежно лакът на кабриото на вуйчо си. Оставаше само да вземат и съученика, който живееше на 20 км от града и после към ресторанта. И към нея! Към нея!

Погребаха го в любимите му дънки. Костюмът, както и колата бяха неузнаваеми. Установената скорост била 180 км/ч, а промилите на шофьора - 2,3.

Кошницата с рози следваше неотлъчно ковчега. Тя беше заровила лицето си в нея и животът й изтичаше със 180 км/час.

*****************


Статистиката сочи, че най-много пътни инциденти стават след края на бала, в сутрешните часове, а причините най-често са преумора, употреба на алкохол или шофиране с превишена скорост.

МВР съветва абитуриентите:

Спазвайте Закона за движението по пътищата!

От тази година са в сила изменения и допълнения в Закона за движението по пътищата и голяма част от тях се отнасят за управлението на моторни превозни средства от неправоспособни водачи и от водачи под въздействието на алкохол или наркотични вещества. Санкциите са сериозни и за собствениците на превозните средства, които са им ги предоставили.

Погрижете се за своята безопасност!

Не позволявайте рисковото поведение на приятели да ви постави в опасност от пътен или друг вид инцидент по време на абитуриентския бал. Най-рисковото поведение на возещите абитуриенти е свързано с управление с превишена скорост и извършване на опасни маневри с автомобили; отнемане на предимство; преминаване при червен сигнал на светофара; неправилно превозване на пътници, показващи се от прозорците и люковете на автомобилите или седнали върху рамките на вратите; возене на повече пътници от броя от местата за сядане; управление от неправоспособни водачи и/или употребили алкохол и/или наркотични вещества; подаване на неразрешени светлинни и звукови сигнали и агресивно поведение към останалите участници в движението, главно към пешеходците.

Помнете, че червеният сигнал на светофара не дава предимство на празнуващите! Еуфорията не е оправдание за извършване на необмислени и рискови действия. Комбинацията от емоции и еуфория е лош съветник и води до загуба на чувството за предпазливост, до безкритичност и опасна агресивност. Самоконтролът в такива моменти не пречи на приповдигнатото настроение, но оставя повече спомени от преживените емоции.

Ако ще шофирате, не пийте алкохол!

Навреме си осигурете трезвен и опитен водач на празничната кола. Изпитият алкохол подвежда към „смели" решения, а крайният резултат е нежелан.

Изберете предварително кой ще шофира на бала и след него!

Това може да е родител или друг близък. Не се качвайте в кола с шофьор, който е употребил алкохол – вие сте в центъра на вниманието и имате право да поискате от останалите да не рискуват празникът да се провали. При нужда, потърсете съдействие и от родителите или други близки.
 

Ако не сте правоспособни водач, не демонстрирайте шофьорските си „умения" точно на бала!

Ако все още нямате шофьорска книжка, но имате известни познания, не ги демонстрирайте точно на бала. Емоциите в този момент може да се окажат лош съветник. Рискът от попадане в пътен инцидент в подобна ситуация е много по-голям.

При нужда позвънете на телефон 112 или отидете в най-близкото районно управление!

Бъдете внимателни и не се примирявайте с нарушенията на обществения ред, които може да застрашат и сигурността на движението по пътищата. Винаги може да се обадите на телефон 112 и да потърсите помощ. Подсигурете се и с телефонните номера на близки, които биха се отзовали на молба за помощ.

Родители, за сигурността на своите абитуриенти предложете им истински да се забавляват на бала, а вие или друг да поеме ангажимента да шофирате. Дори да са правоспособни водачи, за предпочитане е абитуриентите да не сядат зад волана, когато са в особено емоционално състояние и лесно може да допуснат грешки. Ако все пак за деня на бала или за следващите празнични дни предоставите на своя абитуриент семейния автомобил, поговорете с него за опасностите на пътя.

От същия автор можете да прочете За вярата и Безсмъртието на една любов. За пораженията, които нанасят равнодушието и пасивността, вижте повече в Мълчанието е златото на злото.

Предстоят прекрасни празнични дни! Ето как можете да ги направите незабравими - предложенията на София играе

За цялото семейство/за родители:

21.05.2017 - С деца в игри - Южен парк - Ще има много игри - за деца от различни възрасти, комбинирани за деца и родители, томбола с подаръци и детски концерт.

24.05.2017 - Влакът на буквите - БДЖ - два парни локомотива, с много интересни композиции по два маршрута - София - Банкя и София - Пловдив - Хисаря

0-3 години:

19.05.2017 - Бебеносене - практически съвети - Park Center Sofia

19.05.2017 - Децата и природата - за деца от 1-6 години

20.05.2017 - Семинар за бъдещи родители по метода на д-р Харви Карп - Essence Center (Есенс Център)

20.05.2017 - Семинар за родители на деца от 6 м. до 5 г. по метода на д-р Карп - Essence Center (Есенс Център)

20.05.2017 - Първи грижи за новороденото - Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"

22.05.2017 -  Бебеносеща среща със Слинготека и Рошаво - Парк Гео Милев

23.05.2017 - Хранене и захранване на мъничето до 1 година - Mall Of Sofia

СЦЕНА

19.05.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон Гурко

21.05.2017 - КОФИЧКА С ЛОПАТКА - ПРЕМИЕРА - Столичен куклен театър - салон Гурко

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

20.05.2017 - Безплатен вход на 20 май в Музейко

05.06.2017 – 28.07.2017 - ЛЯТНА ЕЗИКОВА ЗАНИМАЛНЯ „LINGO LANDS“ за деца от 5 до 12 години - учене чрез преживяване и игра.

- Летни занимания с английски език в центъра на София - Включени са занимания по английски език по метода „Хелен Дорон“, програми за интелектуално развитие, проекти, свързани с изкуство, спорт, поведенчески игри.

- Целодневни арт занимания в Арт кутия – юни и юли - за деца 5-9 години - всяка седмица различна тема

20.05.2017 - The Fairy Tale Hour: Goldilocks and the Three Bears - театър на английски език в Mary Eton

20.05.2017 - Морско арт ателие за деца и родители - Под дъгата

21.05.2017 - Скейтборд академия с Крис Драгошинов - Decathlon - Витоша

23.05.2017 - Открит урок „Ателие за буквите“ кани деца от 2 до 6 г - Приказка без край

24.05.2017 - Направи си сам цветни букви - Музейко

ТЕАТЪР

20.05.2017 - Не пресичай на червено - Театър Възраждане

20, 21 .05.2017 - Малките плодчета - Столичен куклен театър - салон Гурко

21.05.2017 - Аладин и вълшебната лампа - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов

21.05.2017 - СНЕЖАНКА И СЕДЕМТЕ ДЖУДЖЕТА - ДКТ Пазарджик -Théatro

МУЗИКА

21.05.2017 - Балерина - любиното детско филмче, представено от възпитаниците на Балетно студио "Одет"

19.05.2017 - Шегобишко на Острова на чудесата - Софийска опера и балет - камерна зала

20.05.2017 - Да целунеш принцеса - Държ. музикален и балетен център - Камерна сцена

20.05.2017 - Джаз за деца. Първите седем години - Tea House (Чай във фабриката)

21.05.2017 - Трите прасенца - детски мюзикъл - Софийска опера и балет - камерна зала

КИНО

Детската програма на кината.
Щъркелчето Ричард - премиера

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

20.05.2017 - ФЕСТИВАЛ НА ОГЪНЯ И НЕСТИНАРСТВОТО - Паметник на съветската армия

20.05.2017 - Отворени врати във Вихровения -  ще имате възможност не само да наблюдавате, но и лично да преживеете различни моменти от сугестопедичния процес на обучение.

20.05.2017 - Food Revolution Day'2017 - Сoфия

20.05.2017 - Вълшебна нощ за деца в Квадрат 500

21.05.2017 - Спортувай в твоя град - Национален стадион "Васил Левски"

18.06.2017 - Летен лагер в Стара планина - За вашите деца ще се грижи екип от педагози-фантазьори, както и гостоприемната Балканджийска къща, които ще подсигурят щур купон за малките изследователи и спокойствие за родителите!

- „Играй, учи твори“ - сугестопедична лятна програма - целодневна интегрална програма - английски, френски, немски, математика, наука, изкуство спорт

05.06.2017 – 28.07.2017 - ЛЯТНА ЕЗИКОВА ЗАНИМАЛНЯ „LINGO LANDS“ за деца от 5 до 12 години - учене чрез преживяване и игра.

- Летни занимания с английски език в центъра на София - Включени са занимания по английски език по метода „Хелен Дорон“, програми за интелектуално развитие, проекти, свързани с изкуство, спорт, поведенчески игри.

- Целодневни арт занимания в Арт кутия – юни и юли - за деца 5-9 години - всяка седмица различна тема

ТЕАТЪР
20.05.2017 - Приказка за скитника - крал - Столичен куклен театър - салон Гурко

21.05.2017 - Питър Пан - Театър София

21.05.2017 - Вълшебният куфар - Театър Възраждане

МУЗИКА

20.05.2017 - Джаз за деца. Първите седем години - Tea House (Чай във фабриката)

20.05.2017 - Юбилеен концерт - 15 години "Естрея" - НДК зала 1

21.05.2017 - Балерина - любиното детско филмче, представено от възпитаниците на Балетно студио "Одет"

21.05.2017 - Каменното цвете - балет за деца - Софийска опера и балет - голяма зала

КИНО

Детската програма на кината.
Щъркелчето Ричард - премиера

Предстоящи събития:

01.06.2017 - Най-детският, най-усмихнатият, най-безгрижният, най-чистият празник. Предложенията са толкова много и ви чакат в календара на София играе - раздел КОГА

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Снимки: София играе

14 разлики между България и Великобритания

Автор: Нина Любенова

Неизбежно е да правя сравнения, защото има неща, които ярко контрастират в двете държави, като например отношението към децата. Ще се въздържа от подробни коментари и само ще изброя част от това, което ме е впечатлило:

1. За децата е помислено дори в институциите. В банката, например, има кош с играчки при всеки консултант.

2. Детското болнично отделение прилича повече на кът за игра отколкото на медицинско учреждение.

3. Здравеопазването и лекарствата за деца са безплатни.

4. Всяко дете има здравен работник, който следи развитието му от самото раждане и помага на родителите в отглеждането му.

5. Бабите не черпят децата с бонбони, а с монети (или поне в нашия край е така).

6. На никой не му пука как е облечено детето ти. Можеш едновременно да видиш дете по потник и до него да играе друго с дебело яке. И на никой няма да му хрумне да го коментира. Това важи за всичко спрямо вас и детето ви.

7. Ако във форум с майки зададеш въпрос по проблем с детето, никой няма да те съди, обвинява или нагруби. Ще се включат само жени, които ще дадат предложения и такива, които да дадат кураж, защото „явно ви е много трудно".

8. Ако две деца се сборят за играчка на площадката, майката на собственика на играчката, веднага ще скочи и ще каже на детето си, че то трябва да я сподели. Ако го направи без напомняне, непременно ще го похвали колко е щедро.

9. Винаги ще намерят каква похвала да кажат и на най-непослушното дете.

10. За децата има безброй занимания. Дори музеите са направени така, че да привличат и най-малките. Списъкът от мероприятия е голям, и в припек и в студ, а цената на услугата е минимална, ако въобще има такава. По-скоро ще видите касичка за дарения.

11. Децата биват оставяни да опознават света, да се търкалят в мръсотията, да ходят боси, да скачат в локвите, поощрявани са да се занимават с т.нар. messy play (бел.ред. цапащи игри) и на никой няма да му хрумне да крещи по детето си: "Не пипай тук! Не стъпвай там!", защото ще се изцапа.

12. Детето се тръшка, пищи, нервничи, а родителят с най-милия тон на света ще възкликне: „Милото! Явно си много изморено вече!"

13. Непознати възрастни се отдръпват от копчето на асансьора, бутона за отваряне на вратата на метрото или за пешеходния светофар, за да може намиращото се там дете да го натисне и да се радва от стореното.

14. Никой не ви гледа с укор и не страни от вас като от чума, защото детето ви е с хрема. Тук децата ходят на градина/училище придружавани от нужните им лекарства. За да се наложи домашно лечение, то детето трябва да е с температура, отпаднало или с шарка.

От същия автор можете да прочетете и Уроци по безопасност за най-малките, където подробно е разказано как в Англия учат децата да избягват рискови ситуации с непознати.

Майкъл Мичъл е татко на момиченце (отскоро и на момче). Той има блог, в който споделя родителския си опит. Избрахме някои от неговите съвети за бащите, които отглеждат и възпитават дъщери.

1. Обичайте и уважавайте майката на своето момиченце. Не се притеснявайте да показвате чувствата си. Когато дъщеря ви порасне, тя най-вероятно ще избере за партньор човек, който се държи с нея по същия начин. Хубаво или лошо ще е това? Аз бих предпочел да е хубаво.

2. Бъдете винаги до своето момиченце и се наслаждавайте на съвместните ви моменти. Важно е не само количеството време, което ще прекарате заедно, но и качеството му.

3. Искрено се интересувайте, какво го вълнува. Дори да е още с пелени. Ще се учудите колко бързо отлита времето до момента, в който ще е любима жена на някого. Времето ви заедно тече бързо.

4. Вашето момиченце има нужда от герой. Вие сте този човек. Не е нужно да притежавате супер сили. Просто се притичвайте на помощ винаги, когато е необходимо.

5. Да играете с дъщеря си на криеница отстрани сигурно изглежда нелепо. Но вие трябва да го правите. Затова са бащите.

6. Един ден тя ще поиска домашен любимец. Просто кажете „да“.

7. Позволете на момиченцето да „покара“ автомобила, седнало в скута ви. То ще запомни как сте го учили да „управлява“ автомобил завинаги.

8. Много важно е да научите дъщеря си правилно да борави с пари. В това отношение вие бихте се справили по-добре от майка й.

9. Когато спори с майка си, добре помислете, преди да вземете страна.

10. Казвайте й, че е красива. Непрекъснато. Когато порасне, лъскавите списания ще я убеждават точно в обратното.

11. Танцувайте със своето момиченце. Започнете още когато е съвсем малко. Не чакайте „танца на бащата на булката“.

12. Щом се научи стабилно да ходи, купете му маратонки. Като порасне, трудно ще можете да го накарате да носи това, което ви харесва.

13. Не забравяйте рождените дни на дъщеря си. Старайте се те да са истински празник още от сутринта. Организирайте закуска с любимата й храна.

14. Ще се учудите виждайки как сладоледът повдига настроението й. Обръщайте внимание на това, което обича.

15. Възможно е някоя нощ уплашена от кошмар да дойде при вас и да се пъхне по одеялото. Това е хубаво.

16. Носете я на раменете си. Правете го, докато гърбът ви е още здрав.

17. Не надничайте в дневника й. Рискувате да загубите доверието й за следващите няколко години.

18. Непременно си организирайте излети извън града. Ще видите каква невероятна радост изпитва от количеството свободно пространство наоколо. Оставете телефона си вкъщи.

19. Някъде между 3-та и 6-та година дъщеря ви ще ви помоли да се ожените за нея. Ще се наложи да я разочаровате. Но го направете внимателно.

20. Полюлейте я на люлките в близкия парк. Тя веднага ще поиска „още“ и „по-силно“. Но нейната представа за „по-силно“ се различава от вашата. Имайте го предвид.

21. Забавлявайте я, но и не пропускайте да я научите на нещо.

22. Всяка година, в навечерието на рождения ден, й пишете писмо, собственоръчно. Нека това стане традиция. Всички тези писма един ден ще се превърнат в хубав подарък и спомен от вас.

23. Научете се да й казвате „не“, когато е необходимо. В началото тя ще ви се сърди, дори може да ви устрои истерична сцена. Но един ден ще бъдете доволни, че сте настояли на своето.

24. Научете се да й се доверявате. Постепенно й давайте все по-голяма свобода (до степен, която сметнете за разумна).

25. Не забравяйте, че в един прекрасен ден вашата пеперуда ще разпери крила и ще отлети. Наслаждавайте й се, докато все още е малката ви гъсеничка.

Снимките са от страницата на Майкъл Мичъл

Препоръчваме ви Младите лъвове и Бащи и синове.