Как възпитават децата си японците, немците, китайците, индийците или африканците? Ето едно любопитно обобщение на родителските им практики.

Япония

Традиция за японските семейства е пълната свобода за детето до навършване на 5 години. Пакостите се опрощават; към капризите им се отнасят спокойно; никога не им крещят; физическите наказания са табу.

Ако някое малко японче направи беля или истерична сцена, родителите му просто го отвеждат настрани и тихо и спокойно му обясняват (за пореден път) правилата на поведение. Но веднъж навърши ли 15 години, за японското дете започва суровата школа на възпитание и въвеждането в света на възрастните.

В японското училище също има интересни правила. В началния курс всеки малчуган е под опеката на ученик от по-горните класове. Храненето се извършва в класните стаи. Всеки проблем на малкия японец се решава от родителски комитет (група от активни майки).

В средния курс изискванията към учениците рязко се повишават: сутрин всички трябва да са в училище за традиционното изпълнение на химна; следва проверка на външния вид (който се контролира строго и в семейството); учениците са в условия на силна конкуренция; изучават максимален брой предмети.

В Япония няма родителски срещи. Учителят има приемни часове, в които родителите могат да се информират за детето си, времето за всеки от тях е строго регламентирано – 15 минути.

Франция



В тази страна е съвсем нормално децата да бъдат записани на градина от най-ранна възраст. Първо, французойките не са склонни да жертват кариерата си, второ, родителите са убедени, че това е начинът децата по-бързо да добият навици да се грижат за себе си и да свикнат да живеят в общност.

Самостоятелността на френските деца наистина е поразителна – от 7-8-годишни те ходят сами на училище, пазаруват и биват оставяни без надзор вкъщи за по-дълго време.
И макар малките французи да не виждат толкова често родителите си, връзката им с тях се запазва завинаги: нерядко живеят с родителите си до зряла възраст и не бързат да се отделят. Може да чуете френската майка да повишава тон на рожбата си и да я наказва (забранявайки любимо занимание или отнемайки скъпа на детето вещ), но едва ли ще станете свидетел на физическо посегателство.

Германия


В тази страна към ранното детско развитие се отнасят много сериозно. Малчуганите започват активни занимания от 3-годишна възраст. Поне веднъж седмично майките водят децата си в групи за развитие, където чрез игри с връстници децата привикват към живота в общност. Едва след посещенията в такава група, родителите дават детето си в градина. Така адаптацията му протича безпроблемно, а то се чувства спокойно и уверено.

Италия

По традиция за детето се грижат не само родителите, а целият род. Хлапетата растат в многолюдни фамилии и най-често не посещават детска градина. Те нямат и особена необходимост от това, защото ежедневно са в компанията на братя, сестри, близки и далечни братовчеди. Италианчетата са глезени деца, засипват ги с подаръци, позволяват им почти всичко, затварят си очите за пакостите им. Родителите са склонни да простят и отминат без последствия сериозни провинения. Разбира се, италианката е емоционална майка, тя е майстор на скандалите, но едва произнесла пламенната си обвинителна реч, веднага е склонна да приласкае и успокои разстроеното отроче. В тази страна обичат да хвалят децата си, да разказват за постиженията им на целия род, на приятелите, познатите и колегите.

Великобритания

Смята се, че когато става дума за възпитание, в тази страна са най-последователни. Англичаните често стават за пръв път родители в по-късна възраст – 35-40 години, затова и подходът им е умерен и зрял. Те са хора, които се гордеят с традициите си и с добрите маниери. Приучават в тях децата от най-ранна възраст.

Още от 2-3-годишно детето се запознава с етикета при хранене и общуване. Учи се да не показва емоциите си. Рядко може да бъде видян родител да демонстрира любовта си към детето на улицата. Тези прояви на чувства са запазени за дома.

Африкански страни



В културата на повечето африкански племена и държави се практикува привързаното родителство, което става все по-модерно и тук. На практика детето е непрекъснато с майка си през първите година от живота си. С нея то се храни, спи, расте, опознава света. Африканските жени не са привърженички на храненето и спането по режим. Смята се, че нощното хранене е показател за доброто здравословно състояние на мъничето, затова никога не се отказва. В някои племена дори будят децата нощем, за да ги хранят (в тези общности продължителния сън е лош сигнал). С порастването си детето излиза на улицата и прекарва времето си сред връстници. Нерядко само си търси храна, майстори играчките или се грижи за облеклото си. В редица бедни страни двегодишното дете вече може самостоятелно да се мие, да чисти посудата си, а не са редки случаите, в които тригодишни деца пазаруват.

Китай



Китайката не е привърженичка на кърменето. Нейният стремеж е детето да постъпи в детско заведение възможно най-рано. В градините има строг режим на хранене, сън, игри, занимания и спортуване.

Малките китайчета се възпитават в уважение към по-възрастните, свикват с колективния живот, учат се на взаимопомощ, дисциплина, търпение и труд.

Китайската майка е напълно отдадена на ранното развитие на детето си: след детската градина тя води рожбата в група за интелектуално развитие, открива все нови и нови методики за усъвършенстването му. Според нея е задължително детето да се занимава и с нещо полезно. В семейството няма разделение на ангажиментите на „мъжки“ и „женски“, затова децата отрано свикват да се справят с всякакъв вид дейност.

САЩ



Децата се възпитават в пълна хармония, а родителите внимателно следят за интелектуалното им, физическо и духовно развитие. Все пак ограничения съществуват. Американските деца по правило лягат рано и от раждането си спят в самостоятелна стая. Отрано научават кое е позволено и кое не. Ако малчуганът наруши правилата, наказанието е лишаване от любимо занимание или вещ. Много популярен при провинение е методът „тайм аут“. Детето бива изолирано, за да има възможност да помисли и преоцени поведението си.
По правило бабите и дядовците не участват активно във възпитанието на детето, обикновено общуват с внуците си по празници или в почивни дни.
В горните класове децата са поощрявани да работят по няколко часа дневно, а с навършване на пълнолетие са напълно свободни да се отделят и да започнат самостоятелен живот.

Индия



В тази страна възпитанието започва едва ли не още в пелените. Децата са почти непрекъснато с майките си, които ги учат на уважение към възрастните, на добро отношение към хората и животните. Това става деликатно и с много търпение. В Индия е срамно да се крещи на децата, особено на улицата. Важен момент във възпитанието е приучаването на децата да управляват емоциите си, особено крайните им проявления - гняв, раздразнителност, отчаяние. Индийците порастват търпеливи и приветливи и предават тези свои качества на децата си.

Русия




И в тази страна вече са актуални западните методики на възпитание и развитие на детето. Но в много семейства децата биват глезени, а капризите им задоволявани безропотно. Руските майки са неотлъчно с детето до постъпването му в гимназиален курс, поемайки организацията на всевъзможни извънучилищни занимания. Хиперопеката от страна на родителите е често срещано явление. Децата твърде късно биват пускани да се разхождат и играят сами, контролират срещите им с приятели, водят ги и ги вземат от училище години наред. Подкрепата на практика е цял живот, дори децата вече да са станали родители.

Любопитни факти
Най-много средства за покупка на играчки дават австрийските родители.
Във Великобритания хремата и кашлицата не са повод детето да бъде спряно от детска градина или училище.
В Белгия децата тръгват на училище от 3-годишна възраст.
Според социологически проучвания най-невъзпитаните деца-туристи са италианчетата – те се държат зле и в заведенията за хранене и в културно-исторически забележителности и изобщо не слушат родителите си.
В Хонконг не е прието да се наемат бавачки – децата се дават на детска градина от най-ранна възраст.
В Бразилия наказват детето като му забраняват да играе футбол.
В Куба децата често работят след училище – във ферми, в заведения или като улични продавачи.
Според изследване до 90% от традиционните немски семейства забраняват на децата си да гледат телевизия до 8-годишна възраст , а след навършване на тази възраст малчуганите разполагат с половин час за детски предавания.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Genius-kids

Вижте и защо холандските деца са най-щастливи, а какви са недостатъците на либералното възпитание можете да прочетете тук.

Представяме ви програмата на училище за бъдещи родители на списание "Майчинство" за месец юни по темите, които ви интересуват.

София, Park Center Sofia, бул. Арсеналски 2

http://www.deteto.info/news.aspx?id=626

Начало – 10:30 часа

    01.06.2017 четвъртък Раждане

    08.06.2017 четвъртък Първи грижи

    15.06.2017 четвъртък Кърмене

    22.06.2017 четвъртък Бебето у дома

    24.06.2017 събота      Практическа лекция

    29.06.2017 четвъртък Раждане

Пловдив, Рива Център, ул. Порто Лагос 49, ТонБонбон

http://www.deteto.info/news.aspx?id=847

Начало – 14:30 часа

    07.06.2017 сряда Първи грижи

    21.06.2017 сряда Кърмене

Варна, МОЛ Варна, Playground

http://www.deteto.info/news.aspx?id=846

Начало – 11:00 часа

    06.06.2017 вторник Раждане

    13.06.2017 вторник Първи грижи

    20.06.2017 вторник Кърмене

    27.06.2017 вторник Бебето у дома

Бургас, МОЛ Галерия, Playground

http://www.deteto.info/news.aspx?id=1282

Начало – 14:00 часа

    05.06.2017 понеделник Бебето у дома

    19.06.2017 понеделник Раждане

Стара Загора, магазин Аико

http://www.deteto.info/news.aspx?id=1283

Начало – 10:15 часа

    07.06.2017 сряда Бебето у дома

    21.06.2017 сряда Раждане

Автор: Тамара Чакърова

С когото и да се заговорех за Сицилия, все за храна му беше думата. Започнах да отварям сайтове, за да прочета за острова, за гръцките колонизатори, за римляните, византийците, арабите, норманите, французите, испанците и всички народи омешали гените и обичаите си на този къс земя между Италия и Африка. А там все пишеше за кухнята и сицилианските специалитети, за вина, риба, паста, сладкиши, ядки, зехтин и подправки. Дълго време се чудех, каква ще да е тази велика сицилианска кухня.

Пристигайки на острова, за един миг всичко ми се изясни, просто ми просветна пред очите. Още при слизането си от ферибота в Палермо, се озовах като на сватба – от всичко и по много, и то почти без пари, пъстро и хаотично, весело и шумно, празнично и претъпкано. Изобилие, движение, камари от плодове, зеленчуци и морски дарове, неспираща силна глъчка, ме унесоха и омаяха така силно, че когато се озовах в хотелската си стая – сама и на тихо, изпаднах в шок..., излязох..., и пак бях на сватбата, и тя продължи през цялото време на престоя ми – около три месеца.

На другия ден се отправихме към Чефалу – един от най-красивите и стари сицилиански градове. Тръпнех в очакване да видя прочутата църква на Роджър II – норманският цар, поръчал я в арабско-нормански стил, по време на управлението си през 12 в. Бях седнала в сумрачното спокойствие на базиликата и се взирах във византийските златни мозайки, коронясани с Христос-Пантократор, когато колегите ми ме измъкнаха, забързали се за обяд. Някак автоматично се насочихме към морето и старото пристанище, търсейки препоръчания ни от местните дядовци рибен ресторант. Големите аквариуми с всякакви риби, между които най-големият с около десет омара, нямаше как да не привлекат вниманието ни. Обсъждайки менюто, съпроводени от разказа на собственика за омарите, които пищели в продължение на 5-6 минути, врейки на котлона, се отказахме от специалитета - омар, но не и от нещо друго рибно. Така в малкото рибарско градче Чефалу изпаднахме в кулинарния шок на Сицилия. Точно под нас се изпъваше живописният плаж, обкръжен от няколко пъстри рибарски лодки, а ние отпивахме от хладното бяло вино и всеки открадваше от „паничката” на другия – инволтини ди пеше спада (малки руладини от риба меч, пълнени с каперси, чесън, лук, сушени домати, див фенел, кедрови ядки, стафиди, пармиджано и галета, всяко разделено от другото с по един дафинов лист); рулца от сардини с пълнеж от средата на хляба, малко захар, кедрови ядки (пиноли), стафиди и лимонов сок; спагети-букатини със сардини, пиноли, стафиди, шафран и  дивo резене; риба тон на скара с масло и магданоз; филе от риба треска, полято с гъст доматен сос с босилек, каперси и маслини...

По време на пътуването ни към Етна – най-големият и най-активен вулкан в Европа, очите ми се препълваха от необичайно буйни картини. Отляво и отдясно ни заливаше почти африкански пейзаж, но не пустинен, а точно обратното. Целият хълмист терен, километри и километри във вътрешността на острова, бе засят с жито. Тук бе житницата на Италия. Не случайно в 9 в. арабите си поставили стратегическата цел да превземат първо островите Сицилия и Сардиния – римските житници на полуострова, та да спрат износа на жито към сушата и да отслабят, по това време, църковната държава. Арабите не успели напълно в плана си, но пък превзели острова и построили първата макаронена фабрика в Италия – в района на град Палермо, където била столицата им. Така сицилианците похапвали кус-кус, макарони, спагети и всички видове паста около 300 години преди останалите италианци, които оценили достойнствата на спагетите и ориза чак по времето на венецианеца Марко Поло в13 в.

Ако трябва да дам определение за сицилианец, то би гласяло: весел и щастлив човек, за когото храната е основното и най-важно нещо в ежедневието му, и който не би преживял деня, без да е „опустошил” чиния паста.

Това си е самата действителност. Сицилианците ядат поне два пъти повече от останалите италианци, а пастата е задължение поне веднъж на ден. При такъв „режим” на хранене няма как да не са весели и щастливи хора. Всеизвестно е, и вече научно доказано, че пастата прави човека щастлив.

Заедно с макаронените изделия, неизменна част от ежедневието на сицилианците са рибата и морските дарове, които са най-пресните и висококачествени в цяла Италия. На острова се консумират почти сурови, приготвени с морска вода и сол, почти без подправки. Повечето от тях са смятани и за силни афродизиаци (като морските таралежи и сушеният хайвер на рибата тон – ботаргата).

Спомняйки си за всичко това, пред очите ми изникват сицилианските вечери, които имахме всяка сряда в хотела, и ми потичат лигите. Тези вечери протичаха в надпревара за миди-коце. Така наречената супа от коце (миди, сварени в доматен сос с чесън, поръсени с магданоз и поднесени с брускети - препечени филийки със зехтин) беше най-предпочитаното ястие сред местните и чуждестранни гости. Най-вкусните миди са определено на Сицилия. Аз, която изобщо не обичам миди, там просто полудях за тях.

В подножието на Етна, нямаше как да не се отбием във втория по големина и най-стар университетски град на острова – Катания. Завивайки зад централната „Пиаца дел Дуомо”, бяхме всмукани от нещото наречено пазар – най-прочутият и колоритен ежедневен, сицилиански пазар. Риба, риба, миризма на риба и пак риба... Опулено поглеждахме, стряскайки се от крещящите чичковци, които ни предлагаха жива или току-що заклана риба. Без какъвто и да било преход, преминахме от огромните риби меч и тон, между висящите одрани трупове на агнета, кози, телета и прасета. Въртящи глави като в несвяст вляво, вдясно, напред и назад, блъскани от тълпата, изведнъж пред нас съгледахме изникналите във въртележката щандове със сирена и кашкавали. На тях успяхме да разпознаем прочутите сицилиански пекорино пепато (отлежало овче сирене със зърна черен пипер); провола (краве сирене); рикота салата (осолено прясно сирене-смес); рикота кота (печена рикота)... Докато се усетим, и тълпата вече ни беше избутала между щандовете с плодове и зеленчуци, където преживяхме поредния шок – бързо сменяща се ярка мозайка от ябълки, круши, ярко жълти пъпеши, мандарини, нарове, фики д’Индия (кактусови смокини), каки, грозде, домати, краставици, аспержи, зеле, салати, чушки, патладжани, тиквички, тикви-цигулки, синапени листа, сушени домати, фурми, кестени, шам-фъстък, каруба (ядивните шушулки на дървото рошков), прочутата сицилианска мостарда (нещо като изсушен маджун със синап, излят в специални форми)... Върволицата не спираше, а ние се измъквахме лека-полека, като се налагаше да си проправяме път и с лакти.

Озовахме се отново на централната пиаца и тръгнахме към прочутата улица „Етнеа”. Не стигнахме много далеч - още в началото на улицата, между „Пиаца дел Дуомо” и „Пиаца Университа” носовете ни ни задърпаха към пастичерията в дясно. Беше време за по кафе, но беше просто абсурдно покрай него да не опитаме и от останалите типични катански специалитети. Витрините пълнеха очите ни със сладките и курабийките от бадемово тесто с бадеми, шам-фъстък, фурми и какво ли още не, но когато опитахме прочутите торончини (бонбони от бяла, мека халва с бадеми и шам-фъстък, полети с шоколад), шокът ни заля отново. Не можахме да се отърсим от него и при сервирането на високите чаши с „гранита” (фино счукани кристалчета лед със сироп от кактусови смокини, бадемов крем или с кафе и розичка от бита сметана). Гостоприемните собственици не спираха да ни предлагат нови и нови лакомства, а на излизане от кафенето-сладкарница ние се усетихме, че стискаме в ръка красиви пакетчета с около половината от това, което не бяхме успели да опитаме – бадемови курабийки и марципанови сладкиши във формата на зеленчуци и плодове – фрута „Марторана”.

Разглеждайки бароковата Катания бяхме запленени от атмосферата и архитектурата й. Катедралата „Сант’Агата”, Кастело Урсино, римският амфитеатър, градините на Белини... На обяд трябваше да опитаме и историческата „Паста ала Норма” (макарони с домати, патладжани, босилек и настъргана осолена рикота), кръстена на най-известната опера на младия композитор от 19 в.

При пътуването ни нагоре към Етна изпаднахме в ням транс от придружаващия ни пейзаж. Цитрусовото плодородие, редувано с маслинови дръвчета, засети тук още от древните гърци, не успяваше да се смели в съзнанието ни, а после, без предизвестие, се смени изведнъж с вкаменената черна лава, между която оцеляваха само големи марони (ядивни кестени). От всяко изригване на вулкана бяха останали следи, но най-впечатляваща беше лавата от 2002, която все още очертаваше движението на потока. Пристигайки на пиаца „Рифюджио Сапиенца” на около 1900 м опитахме пътуването с лифт и с джип до кратерната зона, достигайки почти 3000 м. Разходихме се по Кратерите „Силвестри” долу и изгладнели се шмугнахме в ресторанта на семейство Корсаро – точно пред кратерите. А там, сред сувенирите от лава, десетките видове мед и ликъори, ни поднесоха традиционната паста (равиоли със сметанов сос, поръсени с брашно от шам-фъстък от градчето Бронте) и чудната скиечата (нещо като голяма пита, пълнена с наденички, картофи, домати, чушки и лук). След този кулинарен пир, който поляхме с вината Неро д’Авола, Етна-россо и десертното Малвазия, отпихме и от прочутите сицилиански напитки - аверна (билков ликъор от града Калтанизета), и „етна-огън“- силна ракия със сок от ягоди и кори на портокали.

Спускайки се от Вулкана избрахме пътя през Дзаферана Етнеа – Градът на меда. Профучахме край Таормина и Месина по магистралата и завихме по Тиренското крайбрежие, където пред нас изведнъж изплуваха Еолските острови – група от седем острова (Липари, Вулкано, Салина, Стромболи, Филикуди, Аликуди, Панарея). Унесена в гледката се сетих какво ми беше разказал сервитъорът в хотела. Най-висококачествените и ароматни каперси идвали от най-високия от тези острови – Салина - островът на каперсите, където всяка година юни месец се чествал техния празник – по времето на беритбата на тези още неразпъпили се цветни пъпки на дивите храсти.

Един от дните ни беше посветен неизменно на най-големия град и столица на автономния регион Сицилиа – Палермо. Заедно с шока, който пораждаше в нас движението в града, бяхме разтърсени и от типичните палермитански постройки и църкви с розови кубета, между които се ширеха чудни градини. Онемяхме пред катедралата и театро Масимо. Дворецът на Норманите ни измори с размерите си, а Капуцинските катакомби направо ни стресираха. Време беше за хапване. В един от традиционните ресторанти за местна кухня не знаехме какво по-напред да си изберем от платата с пълнени зеленчуци, рибни засуканици, меса, тестени чудеса, предястия, салати, сладкиши...Тук бе дълг на всеки гост да вкуси, между другото, и от прочутите аранчини (оризови кюфтета, пълнени с моцарела и прошуто или рагу); капоната (задушени патладжани, лук, целина, домати, каперси и маслини), от рикотените десерти – каноли и торта касата.

Така след около тримесечен душевен, зрителен и кулинарен шок, трябваше да напусна слънчевата Сицилия. Качих се на ферибота с куфар, натежал от традиционната цветна керамика, и около три кила в повече на ханша ми. На пристанището се развяваше сицилианското знаме, сърцето ми вече усещаше носталгията, а сетивата ми се паникъосаха от отдалечаването от острова, на който зад мен остана сватбата.

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

 
От същия автор можете да прочетете и Матанца - кървавият танц на рибата тон и Рицарят в доспехи - артишокът.

Мъжките списания не падат по-долу от женските. И там се развиват стратегии в стъпки – как да се разведеш, как да изневериш, как да забиеш гадже. Ври от съвети и тестостеронова мъдрост. И понеже ни води известната максима: „Опознай врага, за да го обикнеш“, ние не излизаме от подобни сайтове. Шпионажът е древно женско занимание. Така стигнахме до инструкциите по свалки, които един мъж дава на своите събратя.

Да видим…
Свалката е цяла философия, използваща методи и похвати, изведени по пътя на емпиричния подход към изкуството на съблазняването и оплитането в любовните мрежи (никога не е елементарно). Това е школа, която учи как да сваляш с пределна простота и за рекордно кратък срок.

В основата на How tо pick up a girl идеологията лежи разглеждането на междуличностните отношения като бойно поле или като боксов мач, по време на който мъжът може всеки момент да получи смъртоносен удар под кръста. Но докато все още е жив и мърда, той трябва да се държи с жената максимално открито и условно честно.

За да свалиш една жена не е нужно да си голям хубавец или да ти е дебел портфейлът. За да отбележиш „трите точки“ са необходими само две качества – увереност и настойчивост. Който ги владее, винаги е на крачка пред съперниците.

Две хубави очи

Най-сигурният начин да се убедите, че усилията ви няма да бъдат напразни, е да погледнете дамата в очите (имаме предвид очите), още преди да сте направили дебютния щурм. Ако непознатата не отклони погледа си и дори отвърне на вашия с усмивка, шансовете за успех са големи. Ако обаче избягва погледа ви, мръщи се и дава вид, че търси някого с поглед, няма смисъл да се прави какъвто и да било опит. С цялото си поведение девойката ви казва, че не чака вас.

Единствената

Ако вече сте оферирали с поглед някоя от дамите, не опитвайте същия номер и с друга от нейното обкръжение. Всяка жена мечтае да е уникална, единствена, неповторима в очите на мъжа, пък било то и за една вечер. Забивката дава резултат, ако обектът е сигурен, че е единственият набелязан.

По- по- най-

Нека непознатата почувства, че е най-удивителната и уникална жена, от всички които сте срещали през живота си (колкото и да са много). Бъдете най-искреният й поклонник, засипете я с изискани и оригинални комплименти. 

Анализирай това

Не се хвърляйте през глава в ухажване на дамата, не я довеждайте до безсъзнание с комплименти и шегички. Първо винаги е наблюдението – обърнете внимание как се държи, с кого от присъстващите поддържа разговор, какво пие, евентуално на каква музика реагира. Изградете стратегията си върху тези наблюдения, за да ви се случат нещата.

Без нелепи клишета

Древният лаф: „Срещали ли сме се някъде?“ не е добро начало за разговор. Не показвайте неувереност и неопитност, не използвайте клишета като "Да не си от Венера, че около теб е толкова горещо?". На теми като времето и Формула 1 също не бива да възлагате надежди. Почерпете жената, споделете впечатлението си от мястото, където се срещате, поискайте съвет какво да си поръчате. Жените много обичат да съветват.

Мястото на срещата се променя

Традиционно се смята, че най-доброто място за свалки са нощните заведения. Но жените, които ги посещават обикновено са много добре запознати с правилата на играта, която играете и владеят всички методи за игнорирането й. Опитайте да осъществите стратегията си в мол или в кино, изобщо на места, където жените са с притъпена бдителност. Поискайте помощ да си изберете вратовръзка например, бельо е малко дръзко на този етап. Интересувайте се от мнението й за филма. Ако сте в хранителен магазин или в дрогерия, темите за консултация са безкрайни. Нека изненадата е ваш съюзник.

Има и други рибки в морето

Няма по-жалка гледка от упорит мъж, който не разбира (или отказва да проумее), че с него не искат да имат нищо общо. Обръщайте внимание не само на думите на събеседничката си, но и на езика на тялото й. Ако едва сдържа прозявката си и разсеяно гледа встрани, най-вероятно умира от скука, макар да не го казва в прав текст. Най-доброто, което можете да направите в подобна ситуация е да се сбогувате по най-бързия начин и да започнете търсене на нов обект. Светът е пълен с жени, които вас чакат.

Още за мъжката стратегия на оцеляването можете да прочетете в Как да се разведеш с жена си в 10 стъпки и Мъжки манифест.

Прочетете този интересен текст за съвременните онлайн свалки и как мъжете просто са спрели да полагат усилия.

Автор: Валентина Вълчева

От сън спомени нямало. Да ви споделя едно лично откритие, което всеки прави в мига, в който му се роди дете. След определен период будуване, и от безсънието спомени няма. Горе-долу след втория месец недоспиване покрай големия син, свикнах да спя по три-четири часа на денонощие, но пък свикнах и да ми се губят моменти от ежедневието. Дали съм се изкъпала, дали и какво съм закусила, къде набутах чорапите на мъжа ми, обух ли си панталона преди да изляза до магазина, изключих ли бойлера, а котлона дали... и прочие битовизми съвсем взеха да ми се губят. Дето вика една колежка, аз и преди си бях разсеяна, ама откакто родих, станах направо голяма заспа.

Случвало ми се е да заспивам на работа. Под звуците на 52 машини! Заспивала съм в парка, до детска площадка с двайсетина пищящи в истерия деца. Заспивала съм, докато притоплям на микровълновата храна, на масата в кафенето. Също и докато правя кафе. Заспивала съм права, докато успокоявам малкия от колики, докато го кърмя, дори докато го къпя веднъж или два пъти. Изобщо откакто имам дете (две всъщност!), установих, че мога да заспивам като застреляна на какви ли не странни места. Преди години видях един мъж да заспива, подпрян на светофар, докато чака зеленото. Видя ми се много смешно, но от днешна позиция напълно го разбирам и му съчувствам, макар и с огромно закъснение.

Отделно от това мозъкът ми абдикира и взех да забравям буквално всичко. Като казвам „всичко”, имам предвид наистина „всичко”! Докато стигна до магазина, забравям за какво съм тръгнала. Всъщност докато стигна до съседната стая, забравям за какво съм тръгнала. Забравям имената на хора, които познавам буквално от раждането си. Поне три пъти ми се е случвало да си търся по половин час очилата, докато установя, че всъщност са ми на носа. Тръгна ли някъде с децата, задължително се връщам минимум по три пъти за забравени вещи – биберони, бутилки, обувки, ключове, пари, документи... Каквото се сетите. Веднъж и за панталони. Моите. Съответно – научих се да си правя списъци с цели, задачи и изобщо за всяко нещо, което трябва да свърша, да взема, да приготвя, да купя.

Всичко това – от недоспиване.

Нещата с времето ескалираха дотам, че сериозно започнах да се тревожа дали не съм в начална фаза на склероза някаква или на Алцхаймер например. Възможно ли е на 35-40? Често се сещам за един човек от не помня кое телевизионно предаване, който се чудеше, ако имаш амнезия и Алцхаймер, дали ще си спомняш, че нищо не помниш. Оказва се, че е възможно, дори без нито една от споменатите две диагнози. Само опитайте да не спите две години и ще се убедите!

Притичах за спешна спявка с личната лекарка (спешна, защото иначе ще забравя, разбира се) и тя ми препоръча да пия чай и успокоителни. Мента, глог и валериана. Абе, жена, че аз тия си ги зобам като бонбончета! Мъжът ми от една таблетка се тръшва за шест часа мъртвешки сън без да трепва от шума, който вдигат две деца вкъщи, а само който ги има, знае, че две деца вдигат шум поне колкото за едно международно летище. Аз съм на три хапченца и мигам като бухал до два посреднощ, защото всяка въздишка на малките ме изправя на бойна нога. Не дай си Боже пък някой да кихне или да се прокашля! Сън не ме лови. И тъкмо заспя, в 6:30 по-малкият се събужда, скучно му е и започва да ме замерва с биберони, дрънкалки, бебешки бутилки и плюшени и писукащи играчки. Изобщо всичко, до което успее да се докопа от кошарката си. Батко му преди две-три години така ме тресна в челото с един фотоапарат, докато се правех на заспала, та от тогава не смея да хитрея. Гледам обаче да няма под ръка чаши, телефони, джобни фенерчета, дистанционното и т.н.

От студентските ми години имам някакви оцелели спомени за безсънни нощи, при това по три-четири поредни. Тогава ми се струваше, че не е голям праз. Какво толкова, за Бога?! Издържа се, не е болка за умиране. Петнайсет години по-късно Съдбата ми доказа, че съм била в голяма заблуда. Две-три-четири безсънни нощи може и да не са нищо особено, ама две-три-четири години вече са си зор и то значителен. И от неуморна купонджийка някак неусетно се превръщаш в тиктакаща бомба с оголени нерви, готова да разцепи света, заради една не на място изпусната въздишка от таткото. Един поглед накриво пък е в състояние да предизвика експлозия, пред която онова историческо изригване на Кракатау е нищо.

В един момент след второто раждане бях стигнала дотам, че се зарадвах почти със сълзи на очи, когато се наложи да вляза в болница за една седмица. Не се шегувам! Една седмица на системи ми се видя като спа-почивка с всички екстри. Мисля си, че това всъщност спаси връзката ни дотякъде.

Между другото, знаете ли кой е най-тъпият и безполезен съвет, който една млада майка чува удивително често? „Спи заедно с бебето!” Първо, не вярвам някога в човешката история да е имало майка, която да е била в състояние да изпълни тази поръка. И второ, не мога да си обясня защо все така всяка майка чува това в някакъв етап от битието си на млад родител. Ефектът от този изумително тъп съвет обикновено е, че докарвате горката майка до още един нервен изблик. Аз персонално бях стигнала до етап, в който бях забранила на майка ми да ме пита как съм спала, защото отговорът ми две поредни години неизменно беше: „зле”, при което без изключение чувах онова ненавистно: „Е, добре де. Какво ти пречи да спиш с детето?”. Та за да спестя и на двете ни неприятни сцени, заявих, че всеки път, когато ме попита как съм спала снощи, ще й затварям телефона без предупреждение.

Не много отдавна прочетох някъде една статистическа извадка, според която около тридесет процента от младите семейства се разпадали именно при появата на първото дете. Никъде обаче не видях уточнение, че не е заради детето – заради недоспиването е. Ние с мъжа ми след появата на Престолонаследник №1, само дето не се биехме вкъщи. За сметка на това се е случвало в четири посреднощ да си вдигаме скандал, заради две неизмити чаши в мивката. Кризата беше по-сериозна сериозна от кубинската ракетна криза, докато в един момент не седнахме с карти на масата да си кажем един на друг болежките, дето се вика право, куме, у криви óчи, и да потърсим не толкова разумно, колкото приложимо решение.

После с общи усилия, компромиси и стискане на зъби някак вкарахме нещата в релси. Докато не се появи Престолонаследник №2. Тъкмо бях започнала горе-долу да спя като хората и сега – всичко отначало. Съответно пак имахме криза в отношенията, но този път – нали сме вече гърмяни зайци – бързо налучкахме ритъма. Пък и мъжът ми по това време вече беше яхнал своя Росинант (за камиона говоря) и препускаше из Европейския съюз, та не се виждахме често, нито пък за достатъчно дълго време, та да успея да му вдигам кръвното както първия път. Колкото и да съм надарена в това отношение, дори аз не мога да спретна скандал чрез съобщения по месинджъра.

Та... да. Недоспиването е вероятно най-сериозния препъни-камък в ранните етапи на родителството. Но е преодолим, макар и със сизифовски мъки понякога. Трябва си търпение. Желание също. И не на последно място – мента, глог и валериана. За таткото поне. 

За "привлекателните " страни на родителското ежедневие можете да прочетете и в Семеен хумор и Пазаруване с деца. А за да не се тревожите, че само вие забравяте разни неща, ви препоръчвам 30 признака, че имате мамешки мозък.

УНИЦЕФ в България стартира онлайн кампания за набиране на средства под надслов “Промени историята”. Избраното послание цели да привлече общественото внимание към проблемите на най-уязвимите деца в страната и да даде гласност на правото на всяко дете на семейна среда, образование, закрила и защита от насилие. Кампанията представя момичетата и момчетата като герои в мрачна приказка и призовава съмишлениците на организацията – личностите и компаниите, които могат да се застъпят за детските права – да влязат в ролята на „добрата сила“, която идва на помощ и дарява надежда за по-добро бъдеще.

Всеки желаещ може да подкрепи каузата, като дари еднократно онлайн или стане БЛАГОДЕТЕЛ с месечни дарения към УНИЦЕФ през уеб страницата на кампанията.

Събраните средства ще подпомогнат благосъстоянието на децата в България, а тревожните факти сочат, че предизвикателствата са големи, но могат да бъдат преодолени с редовната подкрепа на дарителите и партньорите на УНИЦЕФ:

•         Над половин милион деца живеят в риск от бедност.

•         Близо 2 000 деца се разделят от семействата си всяка година. Над 1 000 момчета и момичета все още живеят в институции.

•         През 2016 г. в България са получени 3,158 сигнала за насилие над деца. Хиляди други остават скрити за официалната статистика.

•         Всяка година около 1,000 деца не прекрачват училищния праг.

През учебната 2015/2016 година 16.4 хиляди ученици са напуснали общообразователните училища, от които 14.3 хиляди в основното образование.

Източници: Национален статистически институт, Агенция за социално подпомагане

Резултати за децата

Благодарение на редовната подкрепа на дарители и партньори, със своята дейност УНИЦЕФ в България връща детството в живота на стотици от най-уязвимите момчета и момичета в страната. През изминалата 2016 г. организацията е основен двигател на редица положителните промени, част от които са:

•         Над 2300 момичета и момчета са получили грижа в приемни семейства.

•         Семейно-консултативните центрове, подкрепени от УНИЦЕФ, са оказали подкрепа на 606 деца за достъп до детска градина, здравеопазване и образование.

•         Подкрепените от организацията Центрове за майчино и детско здраве в Сливен и Шумен са оказали съдействие и грижа за 6 400 семейства и са подобрили уменията на над 350 родители чрез „Работилница за родители“.

•         Центровете за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“, създадени в градовете Монтана, Шумен и София след кампания на УНИЦЕФ, партньори и дарители, са оказали подкрепа на 164 деца жертви на насилие.

Децата са бъдещето, но те имат нужда от грижа и подкрепа в настоящето – техните права и благосъстояние не могат да чакат!

За УНИЦЕФ:

УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно със своите партньори организацията работи в 190 страни и територии, за да превърне този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигне до най-уязвимите и социално изключени деца.

Фондация „За Нашите Деца“ отпразнува големият празник на детето 1 юни с приповдигнато настроение и голямо тържество в слънчевия двор на Център за обществена подкрепа „Света София“, на ул. "Гюешево" 21. Сред цветни балони и зеленина още от рано сутринта кипеше усилена подготовка. С нас бяха всички, с които работим – децата и родителите от Центъра за обществена подкрепа, приемните семейства и децата от Центъра за приемна грижа, и бебетата от Детска къща. За да честитят празника на децата лично дойдоха заместник министрите на труда и социалната политика  и на образованието Росица Димитрова, и Деница Сачева, Савина Савова, кмет район Възраждане; Мина Йовчева, Директор Дирекция Социални дейности; Кирил Николчев, изпълнителен директор на АбВи България., наши партньори и дарители.

„1 юни е истинският ден, който ни дава увереност, че именно ние сме хората, които няма да допуснат българските семейства да се разпадат поради бедност или поради социална изолация. Ние сме хората, които ще подпомагаме всяко дете, и различното дете, да получи равен шанс и да развие своя пълен потенциал. Ние сме хората, които вярваме, че приемното семейство е изключително ценен потенциал на българското общество и че всяко приемно семейство заслужава уважение и много активна подкрепа.

С днешния ден ние ще поставим началото на промяната в този кът на нашата столица. Миналата година, когато откривахме Детска къща. Зад прозорците на тази сграда ни гледаха 22 деца, чийто живот беше различен, без семейна любов и грижа.

Тогава се роди нашата амбициозна идея в тази сграда ние да дадем живот и надежда не само на тези деца, нашата амбиция е поне на още 400 деца да окажем активна подкрепа. Моята надежда е до края на тази година с ваша помощ тук да е новият Комплекс за ранно детско развитие. И той да бъде място за подкрепа, място за надежда, място за нови мечти.“  - каза при откриването на празника г-жа Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“.

Специална изненада за празника поднесе екипа на Детска къща, който почерпи всички деца с - вкусна торта! За настроението им се грижиха приказни герои, с които малки художници развихриха уменията и въображението си, изрисуваха лицата и ръцете си, се преобразиха се във феи и рицари, майсториха книжни фигурки. Скачаха и играха на воля в голям надуваем замък.

Разбира се, като на празник, за децата имаше много лакомства, захарен памук и специален сладолед. А сладоледа раздаваха с много настроение председателят на настоятелството на фондацията Максим Бехар, членът на настоятелството Георги Камов, изп. директор Иванка Шалапатова.

На най-детския празник, заедно с нашите партньори и приятели, открихме и комбинирана площадка за игра на деца с увреждания. Лентата преряза 4-годишната Дина, а веднага след това площадката бе превзета от щастливи малчугани.

Ние и децата получихме поздравителен адрес от министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков и много цветя и поздравления от съмишленици.

А ето какво споделиха гостите ни при откриването на новата площадка:

Г-жа Росица Димитрова: „Постигнатото от фондация „За Нашите Деца“ показва на всички нас като институции, че именно този интегриран междуинституционален модел е правилният, моделът, който действително допринася за благосъстоянието на децата в нашата страна. Продължавайте със същия ентусиазъм и дух, а ние институциите, и партньорите от академичната общност и бизнеса, ще бъдем заедно с вас в постигането на нашите общи цели.“

Г-жа Димитрова прочете поздравителен адрес от министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков.

Г-жа Деница Сачева: "Благодаря за това, което правите, че за пореден път поставяте много висок стандарт на интегрираната грижа за деца и така показвате на практика какво може да направи сътрудничеството и партньорството между неправителствения сектор, общината, държавните институции и бизнеса. Това е пътят и той трябва да бъде следван, не трябва да остане като "остров на Гюешево 21", а да бъде пример, който да се следва във цялата страна.

Г-жа Савина Савова: „Благодаря на екипа на фондацията за съвместната ни работа и социално отговорната ви политика в името на май-малките деца.“

Кирил Николчев: „Бих искал да уточня, че средствата за тази площадка бяха дарени не само от компанията, но и от нашите служители. Всъщност, самите служители избраха да подкрепят именно тази кауза и аз им благодаря за тяхната социална отговорност! Надяваме се, чрез играта децата да се научат да бъдат толерантни към различните и да ги приобщават.“

Комбинираната площадка за игра за деца на възраст от 0 до 12 години, е финансирана изцяло от партньорите ни от АбВи България, а проектът е изготвен безвъзмездно от „Иво Петров Архитекти“. Уредите на площадката са напълно съобразени с децата със специфични нужди и са предвидени да стимулират тяхното развитието, както и да подкрепят семействата им в грижите за тях.

Изключителна подкрепа в подготовката за празника по случай 1 юни ни оказа Петрол АД. Компанията осигури напитки, минерална вода, подходяща почерпка и индивидуални подаръци за над 70 деца, за да направи 1 юни още по-специален за всяко едно от тях!

Текстът е предоставен от Фондация "За нашите Деца"

Какво преодоляват децата със специфични нужни и техните родители в ежедневието си можете да прочетете в Специалната майка на Ния и Слънчевото семейство на Силвена.

Автор: д-р Мария Русинова

Кога една бъдеща майка трябва да започне да се храни здравословно или „по специален начин”? Правилният отговор е - винаги. Но все пак около три месеца преди планирана бременност е добре да сте достигнали желаното тегло, да спрете спазването на диети, за да нямате хранителни дефицити.

Необходимо ли е изобщо бременната жена да се храни „по специален начин”?
Бременните, както и всички останали, трябва да се хранят здравословно, разнообразно и балансирано. Има, разбира се, някои уточнения, за които ще споменем по-надолу.

Храненето е от основно значение за благополучното развитие на плода и раждането на здраво бебе, както и за запазване на здравето на майката. Консумирайте качествени храни, не прекалявайте със солта, захарта, сладкишите и мазнините. Яжте сурови сезонни плодове и зеленчуци поне 500 г дневно, нека по-голяма част от храната да е максимално близо до естествения си вид, по-малко обработена, да има колкото може по-малко добавени подобрители - консерванти, оцветители, ароматизанти и т.н. Избягвайте храните в опаковки. Не прекалявайте с количествата. Хранете се често и по малко. Пийте вода. Движете се, разхождайте се, правете йога - бременността е нормално физиологично състояние, освен ако няма патология и не е изрично препоръчано да лежите.

Небалансираното хранене
Както недоимъчното, така и свръх храненето могат да окажат неблагоприятен ефект върху здравето на бременните, развитието на плода, раждането на здраво и доносено бебе и да доведат до повишен риск от редица заболявания в зряла възраст. 

Доскоро се смяташе, че регулаторните механизми на плацентата и организма на майката са достатъчни, за да осигуряват нормален растеж и развитие на фетуса и в малка степен се влияят от хранителния прием на майката. Но съвременните схващания са, че някои от основните заболявания в зряла възраст (коронарна болест на сърцето, високо кръвно налягане, диабет тип 2) са свързани с нарушения във вътреутробния растеж и развитие. Те може да са резултат от т.н. „програмиране ” настъпило в резултат от неблагоприятно влияние, например на недохранване на фетуса в ранния стадий на неговото развитие. Това води до адаптационни промени в него, които в краткосрочен план са полезни – водят до негово оцеляване, но в дългосрочен могат да доведат до промени в структурата, физиологията, метаболизма и да предизвикат предразположение към сърдечно-съдови, метаболитни и други заболявания в зряла възраст.

Хранителните потребности по време на бременност са увеличени.

Какво е наддаването на тегло:

до 40 г. с. – средно 10-12,5 кг

до 10 г. с. – 5 % или около 0,625 кг

ІІ-ри и ІІІ-ти триместър около 350-450 г седмично

Препоръчително наддаване на тегло според ИТМ (индекс на телесната маса) преди забременяване: ИТМ= Тегло(кг)/Ръст (м)²

при  ИТМ под нормата /<18,5/: 12,5-18 кг

при ИТМ в норма /18,5-24.99/: 10-12 кг

при свръх тегло ИТМ /25-29.99/:  7-11,5 кг

при затлъстяване ИТМ ≥ 30:7 кг

близнаци - 16-20,5 кг

Трябва ли да се яде „за двама”?

Противно на широко разпространеното мнение, бременните жени нямат нужда от удвояване на хранителния си прием. Такава практика води до извънредно голямо наддаване на теглото, което може да предизвика удължаване и усложнения на раждането, задържане на свръх тегло на жената в следродовия период.

Необходимите допълнително 300 калории дневно през 2-ия триместър са равни на тези, които се доставят от 2 чаши обезмаслено мляко или хлебче със сирене или сандвич с филе или порция месо със зеленчуци.

Препоръки за планиране на здравословно меню:

Планирайте менюто си поне за няколко дни – това ви дава възможност да си осигурите разнообразна храна.

Всяко дневно меню трябва да включва зърнени храни или картофи.

Предпочитайте пълнозърнести храни – пълнозърнест хляб, кафяв ориз, спагети от пълнозърнесто брашно, овесени ядки и др.

Всякo хранене трябва да съдържа плодове и/или зеленчуци – предимно пресни като салати или като компоненти на зеленчукови и зеленчуково-месни ястия, съставки на тестени закуски, сандвичи и др.

Препоръчва се приемането на повече от 400 грама разнообразни плодове и зеленчуци всеки ден.

Дневното ви меню трябва да включва мляко и млечни продукти с ниско или намалено съдържание на мазнини (под 2%) и ниско съдържание на сол.

Яжте по-често кисело мляко.

Всяко дневно меню трябва да съдържа представители от групата на храните, богати на белтък.

Яжте постни меса, включвайте в менюто 1-2 пъти седмично леща или боб, консумирайте риба поне един-два пъти седмично.

Ограничете количеството на добавените мазнини при приготвяне на ястията, предпочитайте растителни масла пред животински мазнини, избягвайте пържени храни.

Избягвайте и ограничете количеството на захарта, бонбоните и сладкарските продукти в менюто си – заменете ги с пресни плодове.

Важно за витамините и добавките: 

Витамин А

Бременните жени не трябва да вземат хранителни добавки, съдържащи витамин А, освен ако не са специално посъветвани за това от лекар.

Черният дроб и продукти от черен дроб могат да съдържат големи количества витамин А, затова консумацията им също трябва да бъде ограничена.

Може да се консумират без всякакви ограничения моркови, домати и други оранжево-червени зеленчуци и плодове, богати на бета-каротен, от който в организма се образува витамин А.

Фолиева киселина

Витаминът фолиева киселина от групата на B витамините играе много важна роля за формирането на невралната тръба на плода през първия месец на бременността. Невралната тръба е костният канал, в който се разполагат главния и гръбначния мозък, той се формира от 21-ия до 28-ия ден на бременността.

Дефицит на фолиева киселина

Води до непълно затваряне на костния канал, вроден дефект, наречен спина бифида, водещ до инвалидизация на бебето или смърт. Рискът от спина бифида и други дефекти на невралната тръба на плода е през първия месец на бременността, когато жената най-често все още не знае, че е бременна.

Важно е всички жени, които имат намерение да раждат да приемат достатъчно количество от витамина предварително, поне три месеца преди забременяване.

Много трудно е нуждите да бъдат удовлетворени само от прием на храни, съдържащи витамина, тъй като фолатите в храните, които са натуралната форма на витамина, се усвояват наполовина по-малко в сравнение със синтетичния витамин фолиева киселина. Натуралните фолати се разрушават много лесно при обичайните начини на готвене.

Ето защо, на всички жени в детеродна възраст се препоръчва да приемат витамина фолиева киселина ежедневно като хранителна добавка, по 400 микрограма на ден, поне три месеца преди забременяване.

Така се осигурява добър старт при евентуално забременяване, като рискът от дефекти на невралната тръба на плода е минимален.

Жени, при които в предишна бременност са наблюдавани дефекти на невралната тръба, трябва да приемат по-високи дози фолиева киселина преди бременност след консултация с лекар. Независимо от приема на фолиева киселина като хранителна добавка, препоръчително е жените да консумират повече храни, богати на натурални фолати.

Храни, богати на фолати:

-Зеленчуци: зелени листни зеленчуци- спанак, лапад, салати, червено цвекло, брюкселско зеле, карфиол, цвекло, чушки, грах,

- Плодове: портокали,цитруси

- Зърнени: житни кълнове, пълнозърнест и ръжен хляб, пшеничен зародиш,

- Бобови: зрял боб, леща, соя

- Яйчен жълтък

- Месо: агнешки черен дроб, пилешки дробчета, пилешки сърца

- Мляко и млечни продукти

Калций и витамин Д

Как да си набавим необходимия калций?

Киселото и прясното мляко и сиренето са най-добрите източници на високо усвоим калций.

Обезмаслените и нискомаслени млечни продукти доставят същите количества калций, но с по-малко калории в сравнение със същите продукти с висока масленост.

Киселото мляко има специален ефект върху здравето.

Млечнокиселите бактерии подобряват храносмилането, стимулират перисталтиката на червата и намаляват запека, който е често явление по време на бременност.

Бременните жени трябва да консумират поне две-три чаши нискомаслено кисело или прясно мляко или сирене (около 100 г) всеки ден.

Зелените листни зеленчуци и консервираната риба (с костите) са друг добър източник на калций.

Храни, обогатени с калций, като някои сокове и зърнени закуски, също доставят значителни количества калций, особено при жени, които не обичат или избягват млечни продукти.

Калций има също в боба и лещата, в пълнозърнестия хляб, в сусама, но от него в червата се всмуква малка част.

Усвояването на калция от растителните храни се подобрява при консумация на плодове и натурални плодови сокове от съдържащите се в тях плодови киселини.

Защо калций с витамин Д?

Витамин D е необходим за всмукването и усвояването на калция от храната.

Той се съдържа в мазни риби, например сардина, в обогатени с витамина зърнени закуски, мляко и маргарини.

Основен източник на витамин D е образуването му в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи.

Жени, които малко се разхождат на открито са с риск за дефицит на витамин D. За някои жени може да бъде подходящо да приемат хранителни добавки, съдържащи калций и витамин D.

Желязо

При недостиг на желязо рисковете са:

- Преждевременно раждане

- Ниско тегло при раждане

- Перинатална смъртност

По време на бременност жените се нуждаят от допълнителен прием на желязо.

Желязото е съставна част на хемоглобина на червените кръвни клетки (еритроцитите), който доставя кислород до всички тъкани в организма.

По време на бременност количеството на еритроцитите е увеличено поради нарастналите нужди от кислород и съответно потребностите от желязо са повишени.

Как да си набавим желязо?

- Червените меса (телешко, говеждо, свинско, агнешко, овче, козе месо) са особено богати на желязо.

- Добри източници на желязо са птичето месо и рибата.

- Желязо се осигурява и от пълнозърнест хляб и други зърнени продукти

- Зелени листни зеленчуци (копри-ва, спанак, лапад, салати)

- Бобови храни (боб, леща, соя)

- Яйца; сушени плодове.

Желязото от яйцата и растителните храни не се усвоява толкова добре, както желязото от червените меса, рибата и месото на птиците.

Всмукването на желязо от тези храни се подобрява, когато те се консумират заедно с храни, богати на витамин С, например портокалов сок или когато се поднасят заедно с известно количество месо, риба или пилешко.

Желязодефицитна анемия

Някои жени обичайно имат нисък прием на желязо – при тях бременността може да повиши риска за раждане на бебе с ниско тегло и то да развие железен дефицит още през първия месец от живота си.

На тези жени заедно със здравословното хранене, през втория и третия триместър на бременността се препоръчва да взимат хранителни добавки с ниски дози желязо след консултация с лекар и изследвания.

Вижте частния случай на една пациентка в тази статия

и винаги си правете пълни изследвания при съмнения за дефицит на желязо. 

Желязо като хранителна добавка

Желязото от хранителните добавки се усвоява най-добре, когато се приемат между храненията заедно с плодов сок, като се избягва комбинация с други хранителни добавки.

Някои вещества в кафето, чая и млякото пречат на всмукването на желязото, поради което е най-добре да не се консумират заедно с храни или хранителни добавки, източници на желязо.

Дефицит на йод

Води до аборт, перинатален морталитет, неврологичен и хипотиреоиден кретенизъм, неонатална струма, неонатален хипотиреоидизъм. Риск съществува в ендемични райони (по-малко йод в околната среда). Недостигът на йод в организма води до проблеми с щитовидната жлеза, което при бременност може да има сериозни последици. Консултацията с ендокринолог е задължителна. 

Мазнини

Потребностите от мазнини не са повишени поради силена продукция на естрогени и увеличаване на мастните депа.

Необходимо е обаче да се консумират в достатъчни количества храни, съдържащи незаменими мастни киселини –риба и рибни продукти – за развитието на мозъчните структури, менталната и зрителна функция.

Бременност и вегетарианство

Изключването на храни от животински произход може да доведе до трудности при удовлетворяване на потребностите от пълноценен белтък, някои витамини и минерали и по-специално витамин В2, витамин В12, калций, желязо и цинк.

Консумирайте повече растителни храни, богати на желязо:

- пълнозърнест хляб, овесени ядки, варено жито,

- боб, леща, соя,

- спанак, коприва, лапад, грах, ядки,

- сушени плодове, какао, заедно с плодове и зеленчуци, богати на витамин С, който подобрява усвояването на желязото от растителните храни.

Запомнете!

Правилната комбинация от храни е:

бобови храни + зърнени храни + ядки + семена = доброкачествен белтък

-Следете редовно нивата на хемоглобина си,

-Препоръчително е взимането на хранителни добавки, съдържащи желязо след консултация с лекар.

Нито яденето за двама, нито ограничаващите диетите се препоръчват при бременност!

Здравен риск, свързан с прекомерно качване на тегло по време на бременност:

- хипертония, прееклампсия

- макрозомия- голям плод и трудно раждане, риск от затлъстяване и диабет на плода в бъдеще

- тромбофлебити

- гестационен диабет 

- задържане на високото тегло след раждане

- поднормено качване на тегло по време на бременност

- преждевременно раждане

- раждане на бебе с ниско тегло

Наднормено тегло или затлъстяване преди забременяване

Диетите за отслабване обикновено са нискокалорични, което създава рискове за хранителни дефицити.

Постигнете желаното тегло достатъчно рано преди бременността, за да имате време да изградите запасите си от витамини и минерали.

Опитайте се поне три месеца преди евентуалната бременност да не спазвате диета.

Препоръки при жени със склонност към затлъстяване

Индивидуален хранителен режим: 
- умерена по енергийност диета
- достатъчно пълноценни белтъци
- умерено количество мазнини, предимно ненаситени мастни киселини от растителен произход
- комплексни въглехидрати (картофи, пълнозърнести тестени храни).

За автора
Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

Препоръчваме ви от същия автор - Хранителни алергии, Захранване на алергичното дете, както и статията за храненето при тийнейджъри Ядат, не си играят.