Никой не би могъл да оспори важната роля, която имат татковците във възпитанието на децата. Независимо от това, че мъжете изразяват вниманието и чувствата си по друг начин, техният пример е решаващ за израстването на малкото момче в уверен силен мъж. А за момичето бащата е примерът, с който ще сравнява всички останали мъже в живота си.  Бащината обич има различни проявления и в голяма степен се определя от темперамента, характера, интересите и начина на живот на мъжете. Обобщенията са условни, но все пак могат да се откроят основните типове татковци.

Приятелят

Той е интересен, добър, готов да бъде най-близкият човек на детето си, да общува с него като с равнопоставен събеседник. Справедлив е в преценките си и се старае да разрешава конфликтите с мирни средства.

Съдията
Този татко няма да пропусне нито една стъпка на детето. Коментарите, съветите, а понякога и забележките, ако хлапето е направило нещо не както трябва, са основен метод на общуване с него.

Главата на семейството
Негова основна грижа е всички да са сити, облечени, здрави. Той поема изцяло обезпечаването на семейството, но за сметка на това подценява другите аспекти във възпитанието – игрите с децата, семейните разходки, обучението.

Психотерапевтът
Обективен, когато трябва да въздаде справедливост, рационален и спокоен. Той може да предложи решение за всеки проблем, без излишни емоции, може да изслуша и да даде полезен съвет.

Отсъстващият
Това е бащата, който стои извън семейния кръг и  събитията в него. За него не е особено важно какво се случва в дома, който възприема само като място, в което може да си почине след работа. Не влага усилия във възпитанието на децата и няма особена необходимост да го прави.

Таткото-майка
Той е иззел майчинските функции, дори и най-неприятните. Къпане, обличане, смяна на пелени, четене преди сън, разходки – с всичко това се справя не по-зле от всяка майка. Има обаче един малък нюанс – ентусиазмът му изчезва след време.

Доброто ченге
Този баща, който се старае да угоди на всеки детски каприз, рядко мисли за последствията от поведението си. За него най-важно е детето да е доволно и щастливо и в името на тази цел пренебрегва елементарни правила на възпитанието.

Баща-заплаха
Ролята на лошия, на страшния герой от приказките, е оставена на бащите, които не познават други методи на възпитание, освен боя и наказанието. Обикновено с такива бащи плашат децата: „Ако не слушаш, ще кажа на баща ти.“

Минувачът
Това е мъжът, станал баща случайно. За него семейният живот е непосилно изпитание, тъгува за свободата си. Не обича да поема отговорност, предпочита да се отдаде на работата си, тъгува по времената, когато е бил напълно свободен. Възможно е да живее със семейството, но не изпитва никаква привързаност нито към съпругата, нито към децата си.

Костеливият орех
Това е бащата, който не признава компромиси, неговата дума винаги е последна. Непреклонен, категоричен, уверен, че винаги  е прав – това са основните качества на този тип баща.

Голямото дете
Добър приятел на децата си, но често влиза в конфликти с жена си, за които основна причина са неговата инфантилност и безотговорност. Обича децата си, но ги възприема като приятели. Въпросът с отговорността е на заден план. По-интересно му е да кара колички с малчуганите, да строи с конструктора или да пуска влакчето, което им е подарил. Не е човекът, който се занимава активно с възпитанието на децата си.

Безгласната буква
В семейството не го възприемат като равнопоставен родител, няма право на глас, всички решения взема жена му, тя единствена понася отговорността за последствията от тях. Отношенията му с децата са белязани от напрежение. Той не е тяхна опора и не може да ги защити нито в семейството, нито извън него.

Несъмнено върху поведението на бащата влияят и отношенията с майката. Ако те са ясни, с правилно поставени приоритети, и всеки изпълнява своите ангажименти и носи отговорност за тях, а решенията се вземат съвместно, децата растат в здравословна среда, обградени с любов.

Препоръчваме ви и 10 разлики във възгледите на майките и бащите за възпитанието, Бащи и синове.

Прочетохте ли историята на този татко - Да си в бащинство е да си нещо като министър на здравеопазването и образованието.

Точно сме открили идеалния мъж, точно сме го убедили, че сме идеалната жена, точно започваме идеалния брак и... на повърхността изплуват дразнещите му навици.

Не, не става дума за клишета като хвърлените на пода чорапи, капака на тоалетната чиния или незатворената паста за зъби. Фаворити се оказват съвсем други навици.

Не познава цветовете
Ако съществува някъде мъжки ад, стените му най-вероятно са боядисани във всички оттенъци на кафявото. Шоколадово? Бежово? Кафе с мляко? Екрю? Всички тези жизненоважни за тоалета ни нюанси, за него се изразяват с една дума – сиво. Още по-зле стоят нещата с розовото, което най-често е определяно като червено, а в някои ексцентрични изключения и оранжево.

Отказва да види очевидното
„Скъпа, да не би да изядохме онази салата?“ – пита той за трети път, отваряйки ( за трети път) хладилника. Не му омръзва. Да не би да си мисли, че при някое поредно отваряне салатата ще му намигне от рафта? Този въпрос той ще задава, докато не му напомниш, че салатата е била опустошена предния ден лично от него.
Или пък друг любим въпрос: „Къде ми е ризата, с която бях вчера?“ Тя е при ризите от онзи и по-онзи ден – т.е. за пране. Защото ризата, която си обличал веднъж, вече носи онзи уловим специфичен мирис, който може да ориентира кучето ти сред хиляди други мъже (и ризи).
Да признаем – това с въпросите е талант.

Нищо не може да купи без списък
Не че ако има, е застрахован от грешки. Защото той може и да импровизира. Но списък трябва да има, дори да става дума за две покупки. И това не е достатъчно. Трябва да сте му предоставили информация за марката и производителя, иначе ще стоите половин час втренчени в месинджъра, по който получавате снимка след снимка на кофички кисело мляко и видове хляб.

Оставя пътеки по кухненския плот
Дори да става дума за правене на кафе. Струва ви се прекалено? Какво толкова – пускаш кафемашината, после наливаш в чашата и слагаш лъжичка захар. Една лъжичка захар, но и тя е достатъчна да се образуват бели пътечки по плота. Да ги изтрие? А къде е кърпата?

Обича упътванията
Купили сте си кухненски робот. Избрали сте го с предпочитани от вас характеристики и нямате никакъв проблем, и търпение, да го пуснете в експлоатация. Ще трябва да почакате, защото мъжът ви не се е запознал в детайли с упътването. Той не може да остави непознат електроуред в двете ви леви ръце. Много са битовите злополуки, които биха могли да се случат, в резултат на неграмотното ви ползване. Той, разбира се, с тези уреди не работи, но контролира процеса. Затова чете внимателно и дава съвети.

Критикува шофирането ви
Вие не можете да шофирате. Признайте си. Дори да имате 10-годишен стаж зад волана, а съпругът ви да е придобил права преди месец. Той се ражда с този талант: „Как спираш? Натисни газта най-сетне! По-полека, ще излетим! Зелено, тръгвай! Защо сега избра този маршрут, а не вчерашния?“
Идва ви да го закарате на някое отдалечено, безлюдно място и да го оставите там завинаги.

Задава неуместни въпроси
Защото не ви слуша естествено. Прави това най-често в две ситуации. Първо, когато не слуша какво му говорите и в някакъв момент, откъсвайки поглед от монитора от учтивост пита: „А на кого беше кучето?“ Вие самите вече сте забравили за това куче, далечна несъществена брънка от историята ви.
Другият много често срещан вариант, е в момент, когато сте под душа или бръмчите с миксера да се провикне от съседната стая с въпрос, от който до вас достигат откъслечни звуци. Гениално!

Той е заклет колекционер
Купува, сглобява и тунингова модели от Първата, Втората световна война и най-новите невидими за радарите самолети. Откъде сте толкова наясно – защото всеки път ви убеждава, че поредният изключително ценен експонат, който има „невероятни“ екстри, напълно си струва сто и петдесетте евра. При това, такъв модел няма и колегата му по хоби Цветанов, който най-редовно печели награди по изложенията.

Обсебва цялата спалня
Дори да сте притежатели на креват два на два, любимият може да го окупира целия, без да се свени. Ляга в центъра, разполага крайниците си по четирите лъча, оставяйки ви ъгълче в периферията, където можете да се сгънете на четири. Една лайт-версия на нощната окупация е „общото“ одеяло. Защо изобщо му викат общо? Вие се будите посреднощ премръзнали, установявайки, че зъбите ви тракат, защото ви липсва завивка. Поглеждате в другия край на леглото – там дълбоко спи, увит като мумия, мъжът на живота ви. Решавате леко да издърпате едното крайче, за да се покриете все пак. Това предизвиква раздвижване в мъжката половина и докато се усетите вече е метнал морния си крак върху вас. Поне ще ви е топло.

Мрази да му подсказвате
Ако искате да сдъвче дистанционното от яд, кажете му кой е убиецът в кримката, която току-що е започнал да гледа. Още по-голям грях е да коментирате сюжета на Междузвездни войни, които сте гледали заедно 147 пъти, а той сам още два пъти по толкова. Защото Междузвездни войни е имало и преди вас, и след вас също ще има. Може да е в състояние да изрецитира репликите на всички герои от начало до край във всеки филм от поредицата, но ако вие решите да го направите, ще ви отпрати в другата стая. Мъжът и Междузвездни войни – има ли нещо по-интимно?

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви и ОбъркАл си сметките, пич! и 15 доказателства, че мъжете не порастват.

Автор: Янка Петкова

1 юни 2050-а година. Днес е специален ден. Откриваме новия туристически сезон. Всъщност откакто из Европа се разчу, че носим на бой, не успяваме да го закрием. Почти целогодишно ни заливат скандинавски туристи. Правим ръст от 35 % всяка година.

Миналата зима се превърнахме в хит сред бранша, с новата си атракция „Игрите на студа“. Доброволци, вързани за колчетата от слалома по пистите, биват пометени от лавина. Има голям интерес сред почиващите. Правят се залагания за броя на оцелелите. Мислим догодина да предаваме игрите на живо онлайн, през платени канали, за да осигурим допълнителни средства за хазната. Но това е второстепенна цел. Важното е, че скандинавците са доволни и идват пак.

Самолетът с първите туристи вече кацна на летище Варна. Отвътре се чуват песни. Вероятно отново са се засекли агитки на Малмьо и Мелбю. Те много обичат да пеят в самолета, и да пият. Стюардесите, малко уплашени, но усмихнати, изпращат групата веселяци, които закачливо ги щипят отзад и си правят селфи с тях.

Не са ни лоши туристите. Повечето са със средно образование, идват от селски райони, но напоследък се забелязва положителна тенденция – увеличава се броят на  резервациите от някои малки градове. Като цяло повечето са на социални помощи, но вече започнахме да привличаме и общи работници. Много от тях са изкушени от лековитите ни минерални извори, които са благодатни за псориазиса им. Това е заболяване, което прави пациентите психически нестабилни. Но ние сме запознати със страничните му ефекти и сме много толерантни. Важното е, да не се разсърдят скандинавците, защото може да не стъпят в нашите курорти в следващите пет години.

Групата вече е в автобуса. От няколко години екскурзоводките са със шлемове. Туристическата камара взе това решение, защото след няколко летални случая, вследствие на замерване на гидовете с бутилки, има сериозен отлив от професията. Сега работят с предпазни средства. Изглеждат малко странно, но скандинавците са доволни, създавало им се впечатление, че са в космически кораб. Хем са пияни до безтегловност, хем екскурзоводката е със скафандър като Дженифър Лоурънс в един много стар филм. Важното е, че са доволни и казват, че ще дойдат пак.

В последните години вече не се предлага туристическа обиколка на курортния град. Набелязани са няколко алкохолни дестинации, с които гостите веднага биват въведени в специфичната атмосфера на българския туризъм. Това е по споразумение сключено между туристическите камари на България, Швеция, Финландия, Норвегия и др. скандинавски страни. Добре, че поддържаме приятелски международни взаимоотношения, защото това рефлектира положително и върху ръста на туристическия бизнес у нас. Казах ли ви, че го качваме с 35 % на сезон.

Вече сме пред хотела. Персоналът се е строил да посрещне новите скандинавски туристи. Съставът е малко редуциран, защото още имаме хора, които са в болнични след последния туристически сезон. Леля Радка, камериерката, не успя да свали гипса, но каза, че нямало да го направи, дори да й заздравее ръката, защото туристите се респектирали и я отминавали без бой.
Всички са усмихнати, поне тези, които имат зъби. Все пак откриваме Лято 2050!

За всеки сезон ние се готвим много отговорно. От миналата година въведохме мобилни балконинг групи. Колегите тичат по цяла нощ с един надуваем дюшек и дебнат от коя тераса ще полети пиян турист, да падне на меко. Защото, ако пропуснат и гостът се пребие, скандинавците ще се разсърдят и няма да стъпят в курортите ни в следващите 5 години.

Като стана дума за нововъведения вече имаме и нощни спасители. Да сме подготвени да реагираме, ако някоя агитка, след алкохолния тур по заведенията, реши да си направи нощно къпане. Спасителите дори ги задължиха да вдигат флагчетата за спокойно и бурно море. Нищо, че е нощ и никой не ги вижда. Така било според единните европейски туристически стандарти. В това отношение сме много стриктни.

Споменахме алкохолни турове - от няколко години ги съчетаваме с тренинги на местните футболни агитки. Понеже нашите запалянковци са по-трезви от гостите, ги ползваме при потушаване на безредици, граждански неподчинения и други суматохи. Някои от тях дори работят като информатори в групите. Представят се за скандинавски туристи и благодарение на техни сведения, успяхме да предотвратим няколко сблъсъка между викинги.

По линия на подобряване на обслужването от този сезон въвеждаме и една друга услуга - free sex. Всяка втора събота местните проститутки ще работят благотворително. Очаква се с тази инициатива да привлечем още скандинавски селяни и общи работници. От гръцката туристическа камара са чули за идеята и вече искат да купят лиценза, провокирани от големия туристически интерес. Както разбирате, за всичко сме помислили. Няма начин скандинавците да не се върнат пак.

Туристическият сезон Лято 2050 вече е открит. Оцелелите ще разказват.

Препоръчваме ви да прочетете и Как Вълчо изяде ол инклузива и Записки по българското образование.

Автор: Нина Любенова

Все се чудех кой пък има време да обръща внимание на детайлите, че и да изпадне в криза, заради някакъв рожден ден? Прелитайки сред безкрайния списък задачи в денонощие, в което 24 часа ми се струваха като два, тези разговори оставаха като спотаена сянка в ъгъла на осветена стая.

И в един момент колата, летяща с бясна скорост, спря насред пътя...някъде там, месеци преди заветния 30-ти рожден ден. Финансовата криза постави сектора, в който работех на колене и името, което бях изградила с много труд, заедно с натрупания опит, вече не значеха нищо и дори ми бяха в тежест в намирането на нова работа.

Е, нали съм оптимист! Извадих прашния списък задачи, отлагани все заради липса на време, запълних графика си от край до край (както обичам) и заредих срещи със стари приятели.

Техните истории за последните години ме омагьосваха и очароваха. Слушах в захлас до момента, в който не попитаха аз какво съм правила. Нямаше какво да отговоря. Май просто оцелявах някак сред житейските бури.

Реших, че не може да е чак толкова страшно положението. Явно паметта ми изневерява. Извадих лист хартия, написах всички години от 20 до 29 с идеята срещу всяка да отбележа всичко мило и значимо. Но едва срещу 3 от годините намерих какво да напиша. Листът остана все така бял две седмици по-късно. И точно тогава ме връхлетя кризата на 30-те. Мен оптимистът, борецът?! Не можех да дишам дори, не можех да спя. Живяла ли бях последните десет години?! И то най-силните и красивите от живота ми...

Бясно започнах да събирам снимки като удавник за сламка. Звънях на приятели с молба, ако случайно имат някой кадър с мен, да ми го пратят. Събрах едва няколко. Нямам дори от завършването на университета, защото лежах в болница тогава. Разплаках се. Наистина не съм съществувала последните години. Съвсем скоро започваше нова десетилетка, която стартирах в лошо здраве, без работа, без спомени, без сбъднати мечти, с приятели, пръснати по целия свят, а единствената дестинация, по която аз бях пътувала беше София-Варна.

Изкарах седмица в самосъжаление на дивана в хола, захвърлила всички задачи и графици. Вече нищо нямаше значение!

Оставаха броени дни до рождения ми ден. Приятели звъняха да питат какво искам за подарък - винаги им давах голям списък с желания и те умираха от радост, че няма да им се налага да гадаят. Този път поисках пари. „Искам да си купя фотоапарат", им казах. Поне за надгробната плоча да имам читава снимка някой ден.

Видяло се е. Щом ще има подаръци, значи ще трябва да организирам парти. А това поне го умея много добре! Незабравимо за всички динено парти на плажа, завършващо със заря и фенери, с желания полетели към небосвода. На моя фенер написах, че искам да наваксам пропуснатите години и никога повече да не карам по житейските магистрали с бясна скорост, а вместо това да грабя от живота с пълни шепи.

Днес, четири години по-късно, имам хиляди снимки, запечатали невероятни спомени. Имам голям списък с лични постижения и отдавна отлагани изпълнени мечти и обещания. При всяка възможност срещам нови хора и обикалям непознати места. Промених всичко, което не ми харесваше. Старая се всеки ден моето 40 да се гордее с мен. А кризата на 30-те ли?! Тя беше шамарът, който ме събуди. И за миг не съжалявам, че ме връхлетя.

 
Препоръчваме ви Купон след 40??? Задължителен е! и Най-умната от красивите майки.

Когато моите родители се разболяха, разказвала съм ви тази история, се опитах да ги преместя в София, за да мога да се грижа за тях. След няколко месеца установих, че решението ми е било погрешно. Чуждата, непозната среда влошава състоянието им и предизвиква тревожност от тях. Тогава говорих с психиатър, който ме посъветва да останат в дома си колкото е възможно по-дълго, в условията, с които са свикнали.

Намерих добро решение за тях с много усилия. Оттогава живо се интересувам от темата. Предполагам, че е важна и за много други семейства. Надявам се с това интервю с д-р Марко Ганчев от Фондация "Пиа Матер" да дадем отговори на някои от въпросите ви и може би да ви подготвим за това, с което естественият ход на живота често ни сблъсква – болестта на възрастните родители.

Моля, представете се с няколко думи. Защо избрахте да се посветите на грижа за възрастни? Тази работа не е особено благодарна и в никакъв случай не е лека. Имаше ли нещо в живота ви, което насочи вниманието ви към този проблем, който малко се обсъжда и за който винаги сме неподготвени?

Ние сме екип, който се допълва. Нина Димитрова е доктор по социология и нейната професионална насоченост са социалните услуги. Аз съм лекар, имам и икономическа квалификация. Искахме да създадем социална услуга, която да дава самостоятелност и да запазва капацитет. Това беше причината да организираме домашен патронаж. Разбира се, общински социален патронаж има от 70-те години на 20 в., но ядрото на услугите, които те предоставят е различно от нашите. Тези услуги съществуват, защото не може без тях. Те просто са в "сивия сектор" - на помощ идват съседки, далечни роднини или асистенти, намерени чрез познати. Ние решихме да създадем услуга, която да е устойчива и да е изградена на пазарен принцип - заплаща се и се получава това, което е необходимо, колкото е необходимо.

Кое е най-важното в грижата за възрастните хора? Да има с кого да поговорят, да излязат на разходка, да се посмеят или къщата да блести от чистота и да има първо, второ и трето? Вие на какво наблягате?

Все пак трябва да осигурим на първо място приоритетните неща. Никой не може да се посмее на шега, ако не е къпан, преобличан от седмици, не е нахранен и има 1 см прах на нощното му шкафче. Тези дейности отнемат време, което, разбира се, в отделните дни е различно, едновременно върви и комуникация между хората. Ние наблягаме на базисните неща, за които близките нямат време. След като те са осигурени - техните деца могат да дойдат спокойно, да доведат внуците например и да си отделят времето за компания.

Кой трябва да е приоритетът ни, когато избираме асистент? Кое качество е определящо за тази професия?

Ние като организация предлагаме услугата „домашен патронаж“. Да, важно е, разбира се, кой е асистентът, който идва при вас, но тъй като това все пак е работа, има и много други обстоятелства, които следва да се отчитат. Например, че асистентите понякога излизат в почивка, или пък временно спират да работят, или се разболяват или сменят работата си. Ние осигуряваме услугата и нейната непрекъснатост. А това е от значение, защото близките на възрастните хора знаят, че има винаги асистент - преминал през подбор и обучение, който ще осигури грижите във всеки момент.

Защо е важно възрастният човек да остане в собствения си дом колкото може повече? Кога за него е по-добре да е в дом за възрастни хора или хоспис?

Цял живот в България семейството гради своя дом. На практика 100% от възрастните живеят в собствени жилища. Домът се подготвя да е уютен и в старостта. В САЩ например хората доста свободно сменят жилищата си и често, след пенсиониране, идеята за преместване в "курорт за възрастни" за много от тях изглежда привлекателна. У нас, след като животът ти е минал в един апартамент, за който дори обзавеждането помниш как си го купувал, от кои магазини, защото е било дефицитно, няма как идеята да отидеш в дом за възрастни да е привлекателна. Затова и услугите по домовете са наш приоритет.

В дом или хоспис се настаняват хора, които трайно са изгубили капацитета си да бъдат самостоятелни, за които е опасно да останат сами.

С какви проблеми се сблъсквате най-често в работата си? Много възрастни хора отказват помощ, макар че очевидно се нуждаят от такава.

Може би около 20% от клиентите ни резервирано подхождат към идеята някой да ги посещава в дома им, за да им помага. В нашата култура самостоятелността е ценност, която хората носят в себе си, и трудно се предават. Дори когато очевидно се нуждаят от помощ. Трябват обичайно 1-2 седмици, за да може възрастният човек да намери ползите за себе си от тези посещения, обичайно заявени от децата му. Така че трябва внимание и търпение от страна на асистентите.

Като всяка организация, която работи с хора, най-честите проблеми, които имаме са комуникационни. Ние на практика сме четвърта страна, като координираме интересите на получателите на услугата, заявителите и асистентите.

В чужбина е много разпространено млади хора да бъдат канени, за да общуват с възрастните и да ги зареждат с положителната си енергия. Видях, че и вие каните доброволци. Има ли интерес към тази инициатива? Как реагират младите хора? Как може човек да стане доброволец?

Да, доброволчеството е неизчерпаем ресурс, който е толкова важен колкото и дарителството. В патронажа сравнително рядко участват доброволци, тъй като задачите изискват относителна компетентност, работна ангажираност и не са много приятни. По-скоро в услугата с настаняване, която организираме, има поле за доброволчество - да отделиш време за разговор, компания или да изслушаш някой самотен човек.

Интервюто взе Мария Пеева

Препоръчваме ви и Разказът на една дъщеря.

Сезонът на игрите навън вече е открит. Сега трябва само да помислим как да го направим интересен и незабравим. Подбрахме за вас няколко интересни идеи, които могат да направят малчуганите щастливи, а вас самите - доволни, че сте им създали радост.

1. Ако планирате лято на вилата или на село, ще трябва да се потрудите да осигурите алтернатива на компютърните игри, които предвидливо сте "забравили" вкъщи. Един много находчив вариант е музикалната стена. Стара дъска и няколко източника на шум са напълно достатъчни. Таткото може да се включи при забиването на гвоздеите и окачването на "инструментите".
 

А от въжена стълба можете да измайсторите ксилофон.
2. В горещите летни дни игрите с вода са голямо удоволствие. Можете да направите истинска водна каскада за хлапетата, използвайки дъска, няколко пластмасови бутилки и маркуч.
3. Готвенето на двора открай време е любима детска игра. Направете на малката кулинарка една "мобилна" кухня. В нея тя би могла да събира "подправки" и да приготвя любимите ви ястия.

4. Игрите с топка са класика сред малчуганите от край време. Съберете спуканите балони от последното парти, напълнете ги с боб, леща, ориз или друг вид зърно. Добре ги опаковайте, в няколко пласта балон. Вече имате весели шарени топки. Можете да измайсторите мишени от чинийки за еднократна употреба и забавлението е гарантирано.

5. Лабиринтите винаги привличат следотърсачите. Можете да направите такъв с вода, а може и с камъчета. Детето ще бъде въвлечено в истинско "лутане".
6. Балоните пълни с вода държат първенството по "зрителски" интерес. Съгласете се, че няма нищо по-забавно от бой с водни бомбички в горещ летен ден. Подобно водно парти е добра идея и за рожден ден.
7. Чували ли сте за "пяна парти"? Ако не сте - пропуснали сте много. Такова преживяване не се забравя. Можете да си организирате купон с балончета на двора, не се съмнявайте, желаещи да участват ще има в изобилие. Може дори да се присъедините.

8. А знаете ли как се правят рисунки от разноцветна пяна? Това е една много забавна и ефектна техника. Можете дори да организирате конкрус между децата. добро занимание е и за партита за рождени дни. Просто "улавяте" върху хартия цветните балончета, които излизат от сламката.
9. Как да си направите джунгла? Трябва само разклонено дърво. И плюшени любимци. Можете да ги разположите в клоните и да разиграете с детето малък спектакъл.

10. Къде живеят феите на цветята? В специално създадени за тях къщички, разбира се. Тяхното майсторене може да увлече детето в занимания дни наред. А и феята ще има дом, точно сред дървета и цветя, където й е мястото. 

Щастливо лято!

Още варианти можете да откриете тук. 

Предлагаме ви и няколко идеи как да съхраните  детските спомени, а затова как децата преживяват летните ваканции според темперамента  си ще разберете от Хайде на лагер.

Автор: Тамара Чакърова 

Всеки четвъртък сутрин ходя на фермерския пазар в Римини. Не е голям като Варненския, но се намира всичко произведено от околността - от нулев километър, както казват тук в Италия. Така, в последните няколко месеца, се зареждам с ядивни треви, салатки, репички, червено цвекло, артишок, аспержи, спанак, лапад, биетоле, лук, чесън, бакла и грах (още в шушулките), пресни картофи, микс от всякакви култивирани гъби, яйца, фенел, праз, маслини, зехтин, рикота, кисело мляко, наденички, печено прасенце, ябълки, кивита, ягоди и череши, и всичко, което в момента може да се набере в една градина. Снабдявам се с продукти за цялата седмица.
След това отивам и до рибопродавницата, където избирам някаква рибка, която обикновено ядем два дни. Този път избрах две филета мерлуза, малки парченца риба тон и риба меч - за кюфтенца. Освен това взех и от приготвеното от тях рибно рагу - смес от накълцани риби, миди, скариди, сепии и калмари. След пазара отидох на работа и към обяд се прибрах, мъкнейки множеството тежки торби нагоре по стъпалата... Време беше да сготвя. Запретнах ръкави и за обяд приготвих спагети с рибното рагу и малки доматчета - датерини. Овкусих ги с пресен чесън, див фенел, босилек и малко лют пипер - любими! След обяд започнах с приготовленията за вечерята - рибни кюфтенца, в които смесих накълцаните филета различни риби, цветове на тиквички, зелени лук и чесън, парче корен джинджифил и малко сол. Оформих топките и ги овалях в пълнозърнесто брашно. Изпържих ги. Тъй като два дни преди това бях месила за паста, в хладилника намерих топка от тестото (завито в прозрачно фолио, разбира се.  Разточих го на тънък кръг, поставих го в тавичка и го напълних със смес от рикота, задушена биетола, чесън и бобчета бакла. Запекох във фурната за около 15 минути. Стана солена торта за чудо и приказ. Отгоре й капнах малко зехтин, преди да я поднеса на масата... И така, спагети с рибно рагу, рибни кюфтенца и солена торта със зеленчуци и рикота. Пихме и едно червено вино! А, преди вечеря, разбира се отново бях на работа. Да не си помислите, че само ходя на пазар, точа и готвя!

Та рибените кюфтенца понякога ги правя и от прясна аншоа, виолетови картофи и цветове на тиквички. Понякога от микс от риби – мерлуза, риба меч, риба тон, както в този случай. Когато съм си в България вземам от българския сом, който е с по-бяло месо и по-деликатен на вкус от африканския. Можете да използвате лаврак или ципура, или двете заедно... Не е задължително рибите да са микс, използвайте тази, която ви е под ръка, или намерите прясна на пазара. Можете да смесите рибни филета с калмари и скариди или с миди. Използвайте това, което на вас ви харесва. Рибата се накълцва на дребно на ръка. Не ви съветвам да я смилате в кухненски робот, защото консистенцията не е приятна. След това се процедира, както при месните кюфтета – прави се смес с лук, пресни подправки, малко чесън, сол, лют пипер, яйце, а може и малко кисело мляко... (аз не слагам галета или хляб). Оформят се топки, овалват се в брашно и се пържат в обилно количество слънчогледово олио. След това задължително се отцеждат върху кухненска хартия, и се поднасят с гарнитура или прясна салата.

Да знаете, децата много ги харесват. Моята племенница може да преполови купата – едно, второ, трето... след малко още едно, и още едно...: „Лельо, имаш ли още?“

Необходими продукти:

500 г прясна риба (филета) и/или морски дарове

2 яйца

2 с. л. кисело мляко

1 глава червен лук

няколко стръка магданоз

няколко стръка див фенел или копър

3-4 цвята от тиквичка или тиква (ако имате)

парченце пресен джинджифил

1 люто чушле

1-2 скилидки чесън

100 г брашно (пълнозърнесто или смес с оризово)

слънчогледово олио

кухненска хартия за отцеждане

Още вкусни идеи от Тамара ще намерите тук, а за интересните й кулинарни пътешествия можете да прочетете в Пътешествие с вкус на пица и Сицилиански шок.

Откъс от книгата „Митът за разглезеното дете“ на Алфи Кон, изд. Colibri

Заливани сме от оплаквания как днешните деца били разглезени, защото родителите не съумявали да поставят граници. Средно интелигентен човек би изтъкнал, че тук се правят три твърдения: родителите не поставят граници, децата се държат по такъв начин, че бихме могли да ги наречем „разглезени“, и че първият проблем причинява втория.

Всяко от тези твърдения има нужда да бъде доказано; случки, дори от онези, които ни карат да поклащаме глави и да цъкаме с език, просто не са достатъчни. Трябва да има някаква причина да вярваме, че историите, които чуваме, или поведението, което се случва да наблюдаваме, са представителни за масовото население. А това на свой ред означава, че трябва да дефинираме по-прецизно за какво точно говорим. „Родителите биха позволили на децата си да им се размине и убийство“ или „Децата са изпуснати от контрол“ не са изказвания, подлежащи на проверка – не само защото са неуточнени, но и защото са наситени с ценностите на изричащия ги, който всъщност казва: „Родителите се примиряват с поведение, което според мен трябва да забраняват“ или „Не одобрявам държанието на някои деца“. Ако искаме да твърдим, че днес повече хора се държат така, отколкото в предишните поколения, нужно е да дефинираме точно темата си, за да може да сравним данни от различни периоди.

И тъй, как трябва да оценим оплакване от рода „Живеем в общество, центрирано около децата, където на желанията и изискванията на децата все повече се дава приоритет“? Първата ни реакция би могла да е да попитаме как това твърдение се съвместява със силно тревожни социални индикатори като големия брой американски деца, живеещи в бедност, или с факта, че малолетните все още са съдени и лежат в затвор като възрастни. В по-прозаичен план можем да изтъкнем, че в рамките на културата ни нашето отношение към децата е в най-добрия случай противоречиво. Родителите обичат собствените си деца, но често не търпят ничии други. Понякога децата ни се струват възхитително сладки, но по-често ги приемаме като досадни. „Добро“ дете е такова, което седи мирно и си мълчи. Проучвания на възрастни американци последователно установяват нещо, което една статия от вестник нарича „стъписващо ниво на антагонизъм не само към тийнейджърите, но и към малките деца“. Значително мнозинство от нашите сънародници твърди, че не одобряват децата от всякаква възраст, като ги наричат груби, мързеливи, безотговорни и лишени от основни ценности.

През 30-те години на двайсети век изследовател на име Харолд Андерсън коментира: „Мисля, че като култура все още не сме се научили да харесваме децата“. Трудно би било на някой, който иска да докаже, че оттогава нещата са се променили. През 2012 година покойната Елизабет Йънг-Брюл посвети цяла книга на „огромния обхват от антидетски социални мерки и индивидуално поведение“, които все още съществуват. Общество, центрирано около децата ли? Не е ясно дали днешна Америка би могла да бъде описана като дружелюбна към децата.

От друга страна, през продължителен период от време има промяна в посока на децата да се гледа като на индивиди, притежаващи своя собствена стойност като човешки същества, които трябва да се третират с човечност. В индустриализирания свят децата все по-рядко са принуждавани да работят, нито пък на тях се гледа предимно като на икономически актив, както е било сравнително доскоро – пред деветнайсети век. Също така днес е по-малко вероятно те да бъдат възприемани като греховни създания, чиято воля трябва да бъде прекършена, отколкото преди няколко века. В Нова Англия от пуританските времена децата са били публично бити с камшик. Играта е била възприемана като неприемлива фриволност дори за съвсем малки деца. Бебетата са били описвани като „мръсни, гадни и противни“ и отношението към тях е било съответстващо. Убийството на бебета е било нерядко явление през човешката история и са били чести практиките деца да бъдат изоставяни, измъчвани и подлагани на сексуален тормоз. „Преди модерните времена не успях да намеря данни за един родител, който днес не би бил пратен в затвора за тормоз над дете“, пише историкът Лойд де Мос.

В такъв случай отговорът на нашия въпрос зависи от периода от време, който разглеждаме, и дефиницията, която използваме. Да, има „по-ярък израз на обич към децата и по-голям интерес към развитието им през последните няколко века в индустриалните западни общества“. Ала това не означава, че културата ни е центрирана около децата в конкретния и негативен смисъл, в който често се употребява тази фраза, чийто подтекст е, че нуждите и желанията на възрастните идват на второ място след тези на децата.

Ами ако въпросът, който стои, е дали днешните родители са „по-свръхтолерантни“? Отново трябва да подходим внимателно. Отнася ли се тази дума към по-хуманно третиране на децата, даването им на думата, за да обяснят какво им се случва, позволяването те да бъдат не само виждани, но и чувани, признаването на техните предпочитания вместо прекършването им според нашата воля? Означава ли, че проявяваме готовност да се съобразим с малките деца кога са гладни и уморени, вместо да ги насилваме да ядат и спят, когато е удобно за нас? Че позволяваме на децата понякога да палуват и да се забавляват, че ги утешаваме, когато плачат?

Всъщност това са промените в отношението, към които е била отнасяна думата „толерантни“, когато е започнала да се употребява в началото. И в онези дни общата тенденция действително е била в тази посока. Един автор говори за „идеология на толерантното отглеждане на децата“, характеризираща съветите към родителите през 30-те години на двайсети век – десетилетие, създало книга с изразителното заглавие „Бебетата са човешки същества“. Друг автор сочи, че описваното навремето като „новата толерантност днес се възприема като здрав разум“. Хората са започнали да говорят за нуждите на децата и да съзнават, че те прогресират през такива етапи на развитие, че може да не са готови да поемат дадена отговорност или да овладеят умение само защото ние го изискваме от тях. Този прогрес обаче не е протичал простичко и линейно. Строгостта, отстъпила пред толерантността, сама по себе си е била обрат в подхода към детеотглеждането през деветнайсети век, който е реагирал повече на нуждите на децата. Нещата са се влошили, преди отново да се подобрят. И обратът отново се е преобърнал: 50-те години носят прегрупиране, при което дори на основни принципи отново се е гледало с подозрение.

Днес думата „толерантност“ има различно значение: тя не обозначава хуманно отношение или готовност да бъде кърмено бебето, когато е гладно; означава изнежване на децата, което по дефиниция е нездравословно. (Интересно е, че смисълът на „изнежвам“ също се е променил. Някога е означавал „отнасям се нежно“, а днес – „разглезвам“.) Днес толерантното възпитание се разбира от широката общественост и от психолозите, занимаващи се с развитието, като такова, при което рядко се поставят изисквания и граници и децата са свободни да правят кажи-речи каквото си искат.

А дали някой изследовател се е опитал да направи количествена оценка на родителите, които биха могли да бъдат определени като свръхтолерантни в този смисъл? Повечето хора, които говорят за епидемия от свръхтолерантно възпитание, просто допускат, че това е вярно, че всички го знаят и затова няма нужда твърдението да се обосновава. Усилията ми да открия данни – като прерових и училищни, и популярни бази данни, а също така пращах запитвания до водещи експерти в областта – не доведоха до абсолютно нищо. Принуден съм да заключа, че никой няма идея колко на брой родители може да бъдат смятани за свръхтолерантни, колко много са разчитащите на наказания и колко са просто отзивчиви към нуждите на децата си, без да са нито свръхтолерантни, нито наказващи. (Тенденцията да се пропуска тази трета възможност сама по-себе си е тревожна и трайна.) Накратко, няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че свръхтолерантността е доминиращият стил на възпитание на децата от страна на родителите в нашата култура, нито дори, че е особено разпространен.

В „Митът за разглезеното дете“Алфи Кон (американски учен, социалог, експерт по възпитанието на децата) опровергава дълбоко вкоренени консервативни схващания относно децата – какви са и как трябва да бъдат отглеждани. Родителите са обвинявани едновременно, че дават твърде голяма свобода на потомството си и че упражняват прекомерна закрила над него, че не са склонни да поставят граници и че са прекалено тиранични. Младите хора са определяни като егоистични консуматори, а поведението им е окачествявано с всякакви неласкателни епитети. Подобни закостенели идеи – в едната или в другата крайност – често са приемани безусловно и поканата на Алфи Кон да преразгледаме схващанията си е особено навременна, а книгата му притежава потенциала да промени тона на разговора относно децата и хората, които ги възпитават.

Снимка: Pinterest