С Кирил Шиников се запознахме случайно от един коментар под статията ни за стереотипите във възпитанието.

„Аз избрах да стоя вкъщи и да си гледам детето. И по-добър избор не съм правил“ – написа той.

Без да губя нито миг му пратих покана за приятелство и молба да ни разкаже за тази толкова рядко срещана в нашата страна практика таткото да излезе в бащинство.

Кирил, разкажете ни за вашето семейство. Как се запознахте?

С Кристи се видяхме за първи път на работа преди пет години. Честно казано не посмях да я заговоря, защото ми изглеждаше като актриса от Холивуд: ослепителна усмивка и харизматична до степен, че реших да се фокусирам върху работата. Четири години по-късно се върнахме един към друг. Тогава тя вече си имаше детенце (Стефани Грейс, което по-долу ще наричам Грейсчугата). И преди малко повече от година заживяхме заедно, като в началото за Грейсчугата се грижеше бавачка, а двамата ходехме на работа.

Детенцето ви е на 2 години и 10 месеца, вече си е истинско малко човече с характер. Разкажете ни за него. Как минава един обикновен ден в бащинство?

Ами денят ми започва в 6 сутринта, когато събуждам с кафе Кристи за работа. След това лягам до Грейс, защото тя има нужда да усеща, че някой от двама ни е до нея. Когато малкото ни момиченце се събуди, сменям пелените, закуска и суплементиране, както Кристи ме е инструктирала. След това пак смяна на пелените, игри, обяд, игри, следобедна закуска, игри и така докато Кристи се прибере. Имам половин-един час свободно време за разходка и пазаруване. После си лягаме. Следвам строг режим и всичко ми е разграфено, защото смятам, че така Грейсчугата изгражда режим и е по-спокойна. Имаме си ритуали, което е начин да изградим атмосферата и културата в нашето семейство. Работя върху четирите основни етапа: хранене, игра-учене, личен тоалет и сън.

Как взехте решението да излезете в бащинство?

Грейс беше на по-малко от две години, когато с Кристи заживяхме заедно. В продължение на около година за Грейс се грижеше бавачка, която реши да замине за Англия. Аз реших, че няма нужда да търсим нова бавачка. Първо мисля, че е най-добре детето да прекарва колкото се може повече време с един от родителите, на второ място беше финансовата страна и на трето фактът, че Грейс е емоционално дете, което расте в билингвистична среда (Кристи идва в България от Флорида, САЩ), така че според нас детето още не е готово да встъпи в редиците на децата, поверени на детските градини. Още повече, че от яслата ни казаха, че Грейс не общува с другите деца и плаче постоянно. Накратко, за мен не остана друго решение.

Каква е процедурата, ако един татко реши да излезе в бащинство вместо майката?

Нашият случай е особен. Кристи се върна на работа преди да изтече втората година майчинство. Аз бях "осиновен" и когато реших да взема нещата в ръце просто подадох молбата си за напускане. С други думи, не е имало никаква особена процедура от гледна точка на институции. Решихме го и го направихме.

Съпругата ви сигурно много се гордее с вашето решение. Подозирам, че е необикновена жена. Моля ви да ни разкажете за нея.

Аз също се гордея с нея. Без нейната помощ никога не бих се решил на това. Тя ме подкрепя във всяко отношение. Кристиан Дариетор е родена в Париж и е живяла във Флорида преди животът да ни събере. Живот като филм, дълго е за разказване.

Да се разчупват стереотипите е прекрасно, но не винаги е лесно. Учудиха ли се близките ви? А как реагират случайните познати, например майките в парка? Как го приеха институциите, когато подадохте документи за бащинство?

Ооо, да. Всички, включително Кристи мислеха, че няма да издържа. Аз бях твърдо решен да следвам този план като най-добър за семейството. Обаче имаше съмнения отвсякъде и накрая помолих всички да не ме програмират за провал. От гледна точка на стереотипи аз напуснах работа като устен изпитващ към Cambridge University и старши преподавател в едно от най-елитните училища в София, за да остана вкъщи и това според някои може да е стъпка назад. Аз обаче съм доволен, че взех това решение, защото за мен семейството е на първо място и така смятам, че допринасям най-много за щастието на Кристи и Грейсчугата.

Какви бяха най-големите предизвикателства за вас? С какво смятате, че един татко се справя по-добре от майката? И какво според вас би се удало по-лесно на майката? Или това отново са стереотипи?

Най-голямото предизвикателство е, че не знам какво мисли Грейсчугата и какво я тормози. Има и някаква монотонност в деня ни, но това е успокояващо. Като цяло няма адреналин, докато не налапа някакъв кламер. Изкара ми акъла тогава. Мисля, че бащите сме по-ориентирани към правилата. За мен е важно денят да протича по план и детето да изпълнява най-простите ми инструкции: "Не пипай там, ела за обяд" и т.н. С Кристи имаме различни роли: мисля, че с мен детето е на работа: аз искам да е нахранено, в безопасност и т.н, обслужено. Щом мама се прибере, все едно работният ден за Грейс и мен е свършил: свободно време и всеки разпуска както намери за добре.

Скоро детето ви вероятно ще тръгне на градина. Какви са плановете ви тогава?

Не знаем кога ще тръгне на градина. Всъщност обмислям да го уча вкъщи. Както казах, ние говорим предимно на английски, а и тя е много чувствително дете. Обмислям сериозно възможността за обучение вкъщи.

Бихте ли излезли отново в бащинство?

Разбира се. Мисля, че с опита, който имам, ще е по-лесно.

Какво ще кажете на бащите, които обмислят такава идея? Кои са най-важните качества, които трябва да притежават, за да се справят?

Заслужава си във всяко отношение. Ставаш и си на работа без да пътуваш около час. Ти си шеф, изграждаш връзка с детето си, подобряваш координацията си с упражненията: лъжица - чужда уста, пелени - малко, непослушно човече. Изисква се и много смелост, защото когато за първи път трябваше да се грижа за детето (Кристи беше на изпит) и изпаднах в прикрит ужас. Въображението ми предостави картини с лекари, болници, таксита и във фокуса на всичко това една малка Грейсчуга. С времето и с помощта на Кристи реших, че го мога. Грижите за детето са като всяко друго умение, а и всеки има собствен стил, но с времето видях, че да си тук и сега с едно дете е най-важното. Научих колко гъста трябва да е кашата и колко по-бързо става храненето, когато кубчетата са в панерчето, а не поотделно и да ги гони по пода. Помагаме на едно дете да расте, растем и се развиваме и ние. Осъзнах, че сега вече съм нещо като министър на здравеопазването и образованието. С две думи: в началото беше стрес, но с времето става по-лесно и по-успешно. Единственото, което е нужно е смелост и желание.

Разкажете ни някоя любима забавна случка от бащинството ви.

Ами всеки път когато карам Грейсчугата да се смее, така че слюнката й да потече върху тениската ми и тя се опитва да ме бърше. А иначе всеки ден има нещо ново: един ден казва всички цветове, на другия ден знае как да брои до 20, всеки ден ми разказва истории и ми пее. Сигурен съм, че всеки, който прекарва време с детето си ще намери куп очарователни истории и моменти.

Интервюто взе Мария Пеева.

Ако статията ви е харесала, препоръчваме ви да прочетете и "Осиновете си татко".