След като Яна разказа за бременността си и сложните чувства, които са я измъчвали - тревожност, съмнения, угризения, че не обича бебето и не му се радва достатъчно, много майки ни писаха. Някои коментираха открито, но повечето пратиха лични съобщения с молба да останат анонимни. Явно, че още е твърде силно клеймото на обществото за майката, която не е щастлива от самия факт, че е станала такава.

Споменавали сме и друг път за следродилната депресия, но този път искаме да помогнем с конкретни съвети. За целта се обърнахме към Светлана Павлова, която сподели, че в кабинета й влизат млади жени, които минават през същото и не си дават сметка, че всъщност това е едно много честно и автентично преживяване. На жената се вменява, че по условие бременността, раждането на детето са върховни моменти в нейната реализация и тя трябва, просто е длъжна да е щастлива и преизпълнена с любов. Само дето не е точно така - всяка любов има нужда от време, да се развие и да се преживее. Любовта към детето - също. И точно жените, които честно си признават страховете, колебанията, съмненията, създават по-интимна връзка с децата си. Защото честността към себе си е в основата на всяка любов.

Зададохме на Светлана няколко въпроса. Надяваме се отговорите й да са полезни на майките, които преминават през такъв период и на близките им.

Съжалявам, че станах майка!

Следродилната депресия се квалифицира като състояние на тревожност, умора, раздразнителност, апатия, което се появява след раждането на детето. Според специалистите 1 на 4 жени биват засегнати от това състояние. Но всяка майка има периоди на съмнения и тревога. Кога можем да говорим за депресия? Има ли признаци, по които можем да я различим?

Често се бърка следродилната депресия и родилната тъга. Някои от симптомите си приличат – тъжно ти е, уморена си през цялото време, постоянно си тревожна как е бебето, дали правиш всичко правилно. Родилната тъга отминава относително бързо – в рамките на първия месец след раждането. Ако обаче състоянието не се подобрява, добре е да се говори със специалист. Много характерно за депресивните състояния е чувството, че не си добра майка, че детето ти е в риск. Често, и безпричинно ти се плаче, раздразнителна си, боли те глава и корем, не можеш да спиш дори когато бебето спи, или обратното – спи ти се непрекъснато.

Ако към това се прибавят натрапчиви мисли за несъществуващи заплахи, или чувството, че бебето е „лошо“ и нарочно те измъчва – вероятно става дума за следродилна психоза, което вече е животозастрашаващо състояние. При всички случаи обаче, една консултация със специалист ще е от полза. Знам, че се повтарям, но е опасно сам да си поставяш диагнози, особено с „помощта“ на интернет. Тук е и ролята на семейството – да бъде настоятелно.

Има ли физиологични дефицити или хормонален дисбаланс, които водят до тази депресия или по-скоро е изцяло психично състояние? Има ли изследвания, които може да се направят, за да се провери за такива дефицити?

След раждането има доказан дефицит на хормони – естроген и прогестерон, които оказват влияние върху нервната система и върху настроенията. Организмът има механизми, с които сам се справя с този дисбаланс, ако му дадем нужното време. В крайна сметка раждането на дете е естествен процес, а природата е заложила достатъчно защити и за детето, и за майката – окситоцинът например. Това е хормон, който не само подпомага раждането и кърменето, но и намалява стреса, умората, помага да се изгради силна връзка на обич между майката и детето. Възможно е ниските нива на този хормон да са причина за по-трудното изграждане на родителско поведение.

Не винете мама

Какво могат да направят близките на жена в това състояние? В историите, които майки споделиха, ми направи впечатление, че в случаите, когато съпругът оказва разбиране и подкрепа, депресията преминава по-леко. Една млада жена разказа, че съпругът й останал да работи у дома, за което тя му е много благодарна, защото скоро след това започнала да усеща подобрение в състоянието си.

Подкрепата на близките е решаващ фактор за справяне с депресивните състояния. Раждането на дете е огромна промяна в живота на една жена. Промяната засяга цялото семейство, но жената я преживява най-непосредствено: променят се тялото й, вкусовете й за храна, настроението... В живота й се появява нов човек, когото по презумпция трябва да обича, който дълго време ще е изцяло зависим от нея. Изведнъж нейната ценност за близките се измерва с предстоящото появяване на този човек. Но тя има и други качества – не е само „инкубатор“ на бебето, нито е само майка. Затова колкото повече близките показват обич и уважение към нея, заради нея самата, толкова по-лесно е справянето. И, разбира се, споделените грижи за бебето в началото не само дават време на майката да се възстанови, но и помагат на бащата по-бързо да открие себе си като родител. 

Истински мъж

Жените, които страдат от следродилна депресия споделят, че изпитват ужасно чувство на вина, защото не се радват достатъчно на бебето или защото обществото ги съди като недостойни майки. Затова и често прикриват състоянието си. Защо това може да има опасни последици?

Връзката между майката и детето почва да се изгражда още по време на бременността. И още тогава могат да се появят депресивни епизоди, които да продължат до 4-годишната възраст на детето. Ако не се реагира навреме, майката изживява дълъг и мъчителен период, в който губи себе си, губи и връзката с детето си. Загубите са не само за жената, но и за детето. То „впечатва“ усещането, че майка му страда заради него. Отношенията с партньора също са изложени на риск. Пренебрегваната и прикривана, следродилната депресия може да се превърне в клинична, да доведе до паническо разстройство. Няма място за срам или вина! Мозъкът е орган като всички останали, понякога се разболява. Добрата новина тук е, че ако се реагира навреме, депресивните състояния отминават бързо.

Кои реакции следва да се избягват, ако ваша приятелка/близка/сестра страда от следродилна депресия?

“Толкова жени искат да имат дете и не могат, а ти сега се оплакваш.”

“А пък аз никога не съм имала такива терзания.”

“Това са измислени болежки, всичко е в главата ти и само от теб зависи.”

От всички нелепи реакции, най-вредната е: “Стегни се! Вземи се в ръце! Виж какво хубаво дете имаш!“ Ако човек е болен от диабет, никой няма да му каже подобна дивотия – „Стегни се и си контролирай кръвната захар!“  например. Депресивните състояния са мъчително преживяване. Предложете да прекарате малко време с детето, за да може майката да остане сама със себе си. Слушайте внимателно какво ви споделя, дали не е достигнала някаква критична граница. Потърсете и уговорете среща със специалист и я заведете.

Какво можем да кажем на приятелка/близка/сестра, която страда от следродилна депресия:

“Много жени преминават през такъв период, не си сама.”

“Важното е да си честна със себе си.”

“Всяка любов има нужда от време, за да се развие.”

Всичко това върши работа. Говорете с нея за нещата, които са я вълнували извън майчинството, дайте й пространство да се почувства защитена, не осъждана. Ако е уместно, проявявайте чувство за хумор. В крайна сметка, ако „ обелим“ майчинството от сакралната му роля, ситуацията много прилича на филма „Пришълеца“ – някой се заселва в теб и те подчинява на нуждите си :) И това, че сами сме го поканили в живота си, с нищо не намалява ужаса, че вече нищо няма да е същото, че ни е отнета свободата да разполагаме със себе си. Затова най-добрата помощ, която можем да дадем на майката, е свободно време – за нея и за детето й. Да я отменим в някое от ежедневните задължения. Без да се натрапваме, разбира се. В крайна сметка като всяка нова връзка и тази между майката и новороденото се нуждае от усамотение, за да се развие.

22 признания на една недоспала мама

Отминава ли този период? В кои случаи задължително трябва да се потърси помощ?

При повечето жени отминава в рамките на няколко седмици. Ако продължи повече от месец, или дискомфортът е много тежък за жената – задължително е да се потърси помощ!

Ще приключа с думите на още една майка, преминала през своите терзания и тревоги: “При нас все още се смята за срамно да се грижиш за психичното си здраве. Когато ни заболи корем, веднага тичаме на лекар. Но когато ни боли душата, се затваряме у дома и страдаме сами, в мълчание и страх. Това трябва да се промени." 

Светлана Павлова работи като психолог и психотерапевт на свободна практика. Предпочитан от нея метод е когнитивно-поведенческата терапия, в съчетание с елементи на арт терапия и психодрама. Повече за работата й можете да прочетете в Кабинет за психологическа подкрепа: „Харесвам думата „подкрепа“. В повечето случаи хората, които идват при мен, имат достатъчно ресурс да се справят с проблемите си. Моята работа е да подкрепя желаната от тях промяна.“

Препоръчваме ви още:

Плевел и плява

Синдромът "Мили мами"

Когато майчинското чувство го няма