Особености на италианската образователна система

Италианските ученици се обучават 13 години и задължително сменят училището поне три пъти за този период. Нямат униформи и абитуриентски балове. Образователната им система е тясно свързана с културните и климатични особености на страната. Традициите тук са на почит, към иновациите в образованието се отнасят резервирано.

Началото на учебната година може да е с различна дата, според региона. Това е заради особеностите на местния климат. На юг, където е много горещо през лятото, ваканцията е със седмица повече, но това се компенсира през зимния сезон. Италианската учебна година е 200 дни. Има коледна ваканция от 24 декември до 6 януари, няколко почивни дни през февруари, когато е карнавалът във Венеция, и една седмица без уроци по Великден.
Часовете започват в 8. Един час е с продължителност 50 или 55 минути, междучасията са кратки. Така, според учители и родители, децата не се разсейват и са съсредоточени върху учебния процес.

5+3+5 = 13

Този пример всъщност представлява простата аритметика на италианското училище. Тук се учи 13 години и училището се сменя поне три пъти. Това не е по избор на родителите или учениците, а просто - даденост.

Системата на обучение е тристепенна:
scuola elementare – начално училище
scuola media – средно училище
liceo – лицей
В края на обучението си учениците държат изпит, сравним с нашите матури (esame di maturità).

Задължителното образование в Италия е до навършване на 16 години. Ако ученикът не желае да учи в университет, може да постъпи в професионално училище (scuola professionale), където може да добие квалификация в определен занаят – електротехник, механик, асансьорен техник; в други училище, подобно на специализираните у нас, се обучават за готвачи, бармани, рецепционисти.

Първолаци
Италианските деца започват училище на 6 години, някои и на 5. Това е решение на родителите. Учителят е длъжен да приеме детето в класа си. Според педагозите това е твърде ранна възраст, дори като се вземе предвид фактът, че в първи клас часовете минават по-скоро под формата на игра. Този спор засега се решава в полза на родителите. Това е и една от причините, поради които в началното училище с децата задължително работи психолог. В тази степен домашната работа е табу, но пък децата прекарват в училище средно по 8 часа.

Как изглежда един учебен ден (примерен вариант)

8:30 — 10:30 — математика

10:30 — 10:45 — междучасие

10:45 — 12:30 — рисуване

12:30 — 13:30 — обяд

13:30 — 14:00 — свободно време

14:00 — 15:00 — английски език

15:00 — 16:00 — природни науки

Учителите са и аниматори, те се занимават с децата целодневно, освен че ги обучават ги забавляват, ги водят по музеи и забележителности.

За втори път първи клас

След пет години в началното училище, когато навършат 11 (в общия случай) децата постъпват в средно училище. Това е съвсем друго учебно заведение, с нови учители и съученици. И започват отново от първи клас. Дори да става дума за малък град шансът, да попаднеш в един клас с бивши съученици, е минимален. Според италианските педагози, тази система учи децата да се приспособяват към новите житейски обстоятелства и да не се боят от промени.

Програмата в средните училища е еднаква в цяла Италия. За разлика от обучението у нас, в тази степен литературата е слабо застъпена. Предметът се смята за специфичен и неподходящ за възрастта 11-14 години.

В средното училище децата учат три години. Често на родителите се предлага избор – дали детето да учи до обяд и да прави домашните си вкъщи или да учи до четири следобед и да подготви всичко необходимо за следващия ден, а у дома само да почива. Системата наподобява съчетаването на учебните часове със занималните у нас. Родителите избират и дали детето им да учи или не в събота. Ако съботата ще му е учебен ден – то през седмицата се прибира по-рано, в противен случай има редовни учебни занятия и два почивни дни.

Много родители са недоволни от факта, че точно в средното училище децата са натоварени с голям обем домашна работа. При това не само през учебната година, а и през лятото. Не става дума за списък със задължителна литература като у нас. Това са си истински домашни с десетки страници упражнения по всеки предмет.

Задачата на тази образователна степен е да подготви детето за най-важния избор в живота му – изборът на професия. След три години обучение в средното училище на учениците се предлага да постъпят в лицей. Това е третата и последна степен на италианското училище.

Без право на грешка
Всички лицеи в Италия са профилирани. Затова 14-годишният ученик трябва много добре да обмисли избора си. Според ученици и родители, в тази възраст е твърде рано да се вземат такива важни решения, но държавата е на друго мнение и системата не е променяна от десетилетия, факт в който можем да открием много общо със ситуацията у нас.

Основни видове лицеи
- класически (liceo classico)
- природо-математически (liceo scientifico)
- езиков (liceo linguistico)
- по изкуствата (liceo artistico)

Ако, да речем, дете иска да се посвети на педагогиката или философията в бъдеще, ще го посъветват да постъпи в класически лицей. В него освен традиционните предмети - италиански, английски и литература, задължително се изучават философия, гръцки и латински (българският аналог е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил-Философ“). Обучението е на почти академично ниво, един пример – томовете на Вергилий се четат в оригинал.

В природо-математическите лицеи акцентът е поставен върху математиката, физиката, химията или биологията. Може да се избере профил. Това е добър вариант за дете, което иска да се реализира като лекар или инеженер.

Лицеят по изкуствата предлага усвояване на тънкостите в рисуването, скулптурата, музиката..

Езиковият дава знания по чужди езици, като основно се изучават три чужди езика със задължителна практика (в съответната страна), която е включена в учебната програма.

От едно до десет. От 60 до 110 плюс
Системата за оценяване в Италия е десетобална. Наистина всяка оценка под 6 е незадоволителна (insufficiente). За 10 обаче италианските родители не оказват натиск. Те смятат, че осмицата и деветката са напълно прилични оценки. При формиране на бала от матурите (esame di maturità) тези оценки се умножават по 10.

Матурата се състои от няколко модула: три писмени и един или два устни. Крайната оценка се формира от резултатите от всички модули и се умножава по 10. Ако е седем – става 70.

Ако ученикът има постижения по определен предмет, вследствие на показани отлични резултати на състезания или конкурси, получава „кредити“ (crediti formativi), пропорционално на количеството часове, които е посветил на даденото факултативно занимание.

Ако ученикът е отличник и всичките му оценки са максимални, а освен това е шампион по гимнастика или шахмат например получава оценка „110 плюс“ . Това е най-високият възможен бал.

Всъщност тези оценки нямат значение за кандидатстване в университет, защото в Италия във висшите учебни заведения не се кандидатства, а се записва. Приемни изпити има само за специалности като архитектура и медицина. Дори да не си бил отличник в училище, получаваш втори шанс.

Материала подготви Янка Петкова

Още за образованието по света можете да прочетете в Училище от бъдещето - Сингапур и Финландското училище през миналия век.

Лятната ваканция е идеалното време, да позволим на детето да придобие повече самостоятелност, а ние, родителите, да се избавим от страховете си (или поне от някои от тях). Как да се научим да „отпускаме юздите“ на контрола?

Страхът е нещо нормално

Страхът е постоянно присъствие в ежедневието ни. Ако е в рамките на разумното, той може да защити детето; да го предпази от опасности; да формира у него понятие за риск; да изгради чувство за самосъхранение (не се надвесвам над прозореца, защото ще падна, не поставям пръста си в контакта, защото ще ме „удари“ ток).

„Фактът, че детето развива способността си да оцелява предизвиква повишения родителски страх – обяснява психологът Никол Бианки. - При това възрастта му не е от значение. Главният въпрос все пак е свързан с отношенията „родители-деца“, независимо дали става дума за новородено или подрастващ. Мени се обектът на страха, но не и неговата природа.“

Време за експерименти

По време на ваканцията навиците се променят, разполагате със сериозен запас от свободно време, можете да изследвате заедно нови хоризонти. Можете да изградите близост с децата си,  ако не сте го направили, или просто да я задълбочите. Вярно е обаче, че невинаги (много често) желанията ни съвпадат с желанията на децата и заради това почивката може да се превърне в поредица от скандали и разочарования.
Може би синът ви иска да се занимава с уиндсърфинг или дъщеря ви мечтае да пътува с приятели за няколко дни. Чули това, вие автоматично започвате да се притеснявате.

Да се научим да отпускаме юздите

От една страна трябва да се разделим с идеята за идеалното дете, за да го опознаем реално, от друга ние сме хората, които трябва да му дешифрират понятието „опасност“.

„Истинските опасности не са толкова много – твърди психологът Киара Ферарио – нужно е да умеем да ги оценяваме, изхождайки от възрастта на детето. Често родителите имат твърде анахронична представа за способностите на отрочето си (което може и отдавна да не е дете…) и не му дават възможност да се изправи пред опасността. Децата са наясно с нея. Това е причината, от която водят началото си много семейни конфликти. Детето иска да покаже на останалите колко е пораснало, а родителите трябва да му позволят да направи това. Как да стане? Като развиваме собствената си вяра в детето.“

Растежът не е линеен процес

Правилното отношение към поведението на детето изисква внимателен подход – ние трябва да му позволим да се развива. Процесът на развитие на самостоятелността не е линеен, малчуганът прави големи крачки както напред, така и назад. Благодарение на изследването на британските психоаналитици Джон Боулби и Мери Ейнсуърт стана известно, че малките деца изследват околния свят напускайки „базата“, която за тях са възрастните. Те бягат от нас (буквално), искат да бъдат самостоятелни, после се връщат в прегръдките ни и търсят убежище, отново се отдръпват и крачка по крачка усвояват територията си.

На 10 години децата скачат в морето, посрещат вълните и превъзбудени тичат при родителите си, за да разкажат за приключението си. На 11 могат да прекарат нощта на палатка в двора на къщата. На 16 отиват в най-популярното заведение на плажа и на следващия ден, споделят впечатления с родителите си, следейки внимателно тяхната реакция. На 17 могат да заминат за няколко дни с приятели, при условие, че родителите познават тези приятели и са запознати с маршрута на пътуването.
Ваканцията е идеалният момент за проверка на силите и възможностите на хлапетата.

Правилно отношение във всяка възраст

Да признаем, че това е сложна задача – да знаеш винаги какво да направиш и да отговориш, ако детето изисква определена свобода. Ето как можете да подходите в такава ситуация, отчитайки възрастта му:

2-4 години: първите открития

А ако се загуби на плажа? Ако влезе само във водата?

Наблюдавайте детето, но едновременно с това му позволявайте да разшири изследваната от него територия, да поема риск адекватен на възрастта му. Децата между 2 и 4 години още не разбират какво е опасността, затова използват всеки момент да се откъснат от родителите си, водени от естественото си любопитство. Не се страхувайте. Нека експериментират. Да, може някое мъниче да падне, тичайки към морето, но това е пясък, нищо драматично няма да му се случи. Бъдете наблизо, но му оставете пространство, за да се чувства откривател.
Както казва Доналд Уиникът (английски педиатър и психоаналитик): „Майката споделя с детето си неговото малко парченце от света, което се увеличава пропорционално с растящото му желание да изследва всичко наоколо.“

6-10 години: време за спортни и екстремни забавления (парапланер, уиндсърфинг, езда)

А ако детето не е достатъчно внимателно, ако пренебрегне правилата за безопасност и му се случи нещо?

Инструкторите или треньорите, по принцип, имат нужната за упражняването на дейността им квалификация. Ако сте неспокойни, поговорете с тях или поискайте документ, който удостоверява, че човекът има необходимата подготовка. Все пак, трябва да признаете, че не можете да предпазите детето си от всичко. Рискът е част от процеса на обучение: децата трябва да се изправят срещу опасностите, за да могат да ги разпознават в бъдеще и да знаят как да се справят с тях. Най-доброто средство за това е спортът.

5-12 години: първият лагер без родители (езикови, спортни или тематични лагери).

А ако там не наблюдават достатъчно добре децата? А ако, не дай Боже, се разболее?

Вярвайте в детето си! Възможно е да не сте в състояние да си представите, че без вас то ще се справи в непозната ситуация. Но не бива да смесвате реално опасните ситуации, с такива, в които проектирате собствените си страхове. Доверието не идва даром, то се извоюва. Да растеш, означава да се отделиш.

10-14 години: рожден ден на приятел (на плажа или басейна, в дома или в заведение). 

Кои са тези приятели? С какво се занимават родителите им?

Информирайте се. Един от най-големите страхове на всеки родители е „лошата компания“. Запознайте се с рожденика и с родителите му, установете разумен час на прибиране. За да порасне тийнейджърът трябва да се отдели от родителите си, които трябва да му го позволят, без да губят авторитета си. Да отказвате определени рискове на тази възраст, означава да се страхувате или дори съзнателно да отлагате момента, когато вашето дете ще стане самостоятелно.

16-17 години: първият купон далеч от родителите

Как ще се прибере? А ако опита наркотици? А ако прави секс и не се предпази?

Да забранявате вече е невъзможно. Договаряйте се. Основният принцип на възпитание се колебае между риска и способността на юношата да се срещне с него лице в лице. Необходимо е да му се обяснят какви са реалните опасности: смъртоносните (свързани с нещастен случай, алкохол, наркотици) и свързаните с правенето на секс. Споразумейте се: „Имам ти доверие, но все пак трябва да установим някакви рамки.“ Какви да бъдат рамките? Всяко семейство си създава собствени. Ако не желаете да се доверите на непознат шофьор, организирайте на детето алтернативен превоз, с който да се прибере; ако е пренебрегнат вечерния час – накажете за закъснението.
Когато правилата се спазват и уважават, всички са спокойни. Родителите се отърсват от ненужна тревожност, а децата се чувстват защитени.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Да познаваш корените си повишава самооценката

8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен

Уроци по безопасност за най-малките.

Музикално училище RockSchool организира благотворителен концерт в подкрепа на Детска къща на фондация „За Нашите Деца“, който ще се проведе на 22 юни (вторник) от 18:30 ч. в клуб „Маймунарника“ в София. В концерта ще вземат участие музикални групи, ученици, учители и приятели на RockSchool. Входът за събитието е дарение, а с набраните средства ще бъдат закупени храна и консумативи за децата в Детска къща.

Детска къща е място, където бебета лишени от родителски грижи, могат да получат необходимите грижи и внимание в сигурна, близка до семейната среда. Целта е престоят на децата в къщата да не надвишава 6 месеца, до намирането на трайно решение за бъдещето им – връщане отново у дома, настаняване при близки и роднини, осигуряване на приемно семейство или осиновяване.

За бебетата в къщата се грижи истинско семейство - вдъхновяващи и мили хора, които се грижат за децата и им осигуряват необходимото внимание. Така, малчуганите растат в среда, максимално близка до атмосферата в едно семейство. Това е едно едновременно неповторимо и много полезно преживяване, което не е възможно в никой социален дом. Семейството прави живота в къщата интересен и обогатяващ – децата излизат на разходка, празнуват рождени и именни дни, водят пълноценен живот.

Семейството се подкрепя от детегледачки, психолози, рехабилитатори и медицински служители, за да се осигури най-добра грижа за децата. Често изоставените бебета, които идват в Детска къща, са във влошено здравословно състояния, недоносени са или са недохранени и имат нужда от много голямо внимание и специфични грижи в първите дни на идването им при нас.

Всички приходи от концерта ще бъдат използвани за покриване на основни разходи в къщата като храна, козметика за децата и хигиенни консумативи за къщата.

В детайли: - памперси - адаптирано мляко - хранителни продукти за готвене на по-големите деца - мокри кърпички, крем за тяло, бебешко олио, тоалетно мляко, шампоан и душ гел.

RockSchool е музикално общество, обединяващо хората, които обичат музиката и не остават безразлични към проблемите в обществото ни. Мелина Крумова, създател на музикалното училище, е истински пример за това как да бъдеш полезен в обществото, вдъхновен от музиката и правейки това, което обичаш.

Заповядайте на 22 юни от 18:30 ч. в клуб „Маймунарника“, за да помогнем на децата в Детска къща да получат необходимите грижи и да растат щастливи! Входът е дарение.

Наранената жена е като камикадзе – нанася опустошителния си удар, където и когато не очакваш. Радиусът на поразяване е голям, невинни жертви винаги има, и както и във всеки друг случай при тоя род тероризъм – става жертва на собствената си омраза. Това на нея й е известно, но стремежът да отмъсти е толкова силен, че напълно осъзнато се принася в жертва.

Извън драматичните разсъждения да кажем, че „да си върнеш“ носи и удоволствие. Особено, ако е изобретателно обмислено и осъществено. Преди да започнем да правим пъклени планове обаче, може би трябва да си изясним няколко важни неща. Струва ли си да мислиш стратегия за ответен удар дни и месеци наред само, за да отмъстиш на един мъж? Какви финансови и емоционални ресурси ще ти струва това? Каква рехабилитация ще ти е нужна, за да се възстановиш след терористичния акт, ако оживееш.

И все пак отмъщението е сладко и задоволяващо занимание. Ако случайно имате обект, но нямате идея как да го накарате да се гърчи в собствените си грехове – не се мъчете, други жени преди вас са го измислили. Ето малко челен опит.

Разбира се, ние сме интелигентни жени, хуманно настроени. Но не пречи понякога да отвърнеш на удара с удар, защото има хора, с които не можеш да се разбереш с мирни средства. В такъв случай идва ред на крайните мерки. Признавам, че отмъстих на бившия си съпруг по особено жесток начин – сипах захар в резервоара на любимия му „дизел“. Предварителното ми проучване сочеше, че инжекционната система не подлежи на възстановяване след подобна варварска екзекуция. Някои вероятно веднага ще ме освиркат. Затова искам само да уточня – през седемте ни години съвместен живот, бившият ми съпруг спестяваше буквално от всичко (освен от цигари и бира), за да може да си купи този автомобил. Дори от мен и от детето. А след развода, когато поисках издръжка, напусна предишната си работа, където вземаше „бели“ пари и започна в частна фирма, официално на минимална заплата.
Все пак, някъде дълбоко в душата си, усещам вина, даже по-скоро съм отвратена от постъпката си. Затова бих казала, че е най-добре да не попадаш в такава ситуация.
Диана

Аз започнах да си отмъщавам, когато и мъжът ми започна да изневерява. Фармацевт съм, затова просто добавях във вечерното му кафе разхлабително, което започва да действа след 12 часа. Тайно триумфирах, когато ми разказваше как сутринта едва е успял да стигне до работа…При това дори успявах да го гледам съчувствено.
Мадлен

Моят съпруг си беше хванал любовница. Млада, хубава. Не мислех, че това сериозно застрашава семейството ни, но реших да му дам един урок. Работя в системата на вътрешните работи и много от колегите ми са млади свободни мъже, при това доста симпатични. Предложих на един колега да ми съдейства. Разказах му каква е ситуацията и го информирах къде и как може да срещне въпросната девойка. Осигурих два билета за концерт и го пуснах в „акция“. Исках мъжът ми да разбере колко безсмислено и временно начинание е да тичаш след всяка млада „фуста“. Краят беше повече от неочакван като в банална сапунка. Девойката заряза моя стар и женен съпруг и в крайна сметка се омъжи за младия ми колега. Не, не сме семейни приятели.
Ина

Често отмъщението не е самоцелно, а просто начин да изпуснеш парата, да се разтовариш в нелепа ситуация.

Много пъти ми се е случвало да се засегна от нещо, което ми е казал мъжът ми, и да започна да планирам „жестоко“ отмъщение. След час-два ми минава, и се ограничавам само до това да му лакирам ноктите на краката, докато спи, или да изтрия всички контакти на жени от телефона му.
Силвия

Моя приятелка преди време се раздели с любимия си. Беше брутално. Дълго страда, накрая му направи годишен абонамент за сп. „Животновъдство“, което му доставяха на домашния адрес. Друга позната, след като се раздели с мъжа си, пусна от мейла на бившия си писмо до шефа му, в което обяснява колко отдавна го харесва и как досега не е посмял да разкрие нетрадиционната си сексуална ориентация.
Магдалена

Понякога „сладкото“ отмъщение може да е напълно оправдан начин да се компенсираш за липсата на внимание или кофти отношение. Важно е да не пресоляваш манджата.

Не съм привърженик на идеята за отмъщение, но неотдавна четох в едно британско списание за следния случай – една англичанка била неправомерно уволнена след като шефът й приключил връзката си с нея, за да започне нова. Тъй като тя разполагала със служебен автомобил, просто й наредил да го паркира на сигурно място, за да може после фирмата да си го прибере. Жената намерила едно наистина сигурно място – платения паркинг на летище Хийтроу, където час престой бил 7 лири. От фирмата успели да си намерят колата след три седмици.
Лили

Най-добрият начин да отмъстиш на един мъж е да се държиш така, все едно няма за какво да си връщаш. Той се чувства пренебрегнат, незначителен, разкъсван от подозрения, че в живота ти има друг, който се радва на цялото ти внимание. И в тези негови страдания, е възмездието, което търсиш.
Жана

Отмъщението е умора за сърцето: седиш и чакаш резултат, някаква реакция. А всъщност трябва просто да забравиш. Така е най-здравословно. Е, не носи същата наслада…

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още Колко молекули ревност и трябват на любовта?,  Как да съхраните отношенията си след изневяра и 10 неща, които щастливите двойки не правят.

Автор: Павлина Радославова

Ваканцията е най-подходящото време, в което децата могат да развиват умения и знания без напрежение.

Лятната ваканция е любимата част от годината за много деца, независимо на колко години са или в какво населено място живеят - дълги топли дни, без ранно ставане за училище, без задължителна програма и притеснения около изпитвания и контролни. Макар и ваканцията да е заслужена почивка след учебната година, практиката на учители по целия свят показва, че дългите месеци извън училище (а в България лятната ваканция е една от най-дългите в Европа) и неангажирането на децата с полезни занимания са по-скоро вредни. Често точно през лятото децата губят ритъм за учене, изостават в подготовката си и по-трудно се адаптират към училищния режим през есента. Затова подготвихме списък от пет начина, с които можете да направите лятото на своето дете както полезно, така и много забавно.

1. Лятна академия

Летните академии са не само спасение за работещи родители, но и прекрасен начин да повишите мотивацията на своето дете за учене. Иновативните подходи на преподавателите и по-неформалната обстановка предразполагат учениците да не се чувстват „като в училище”. Децата развиват знания и умения с много по-практична насоченост, темите на обученията са поднесени по интригуващ начин, отговарят на интересите на децата, включват повече учене чрез правене и игри. Дори за големите ученици летните академии са привлекателна възможност да намерят нови приятели,  да задълбочат интереса си към конкретни теми или да научат повече за желаните от тях бъдещи професии.

Разбира се, летните академии често не са по джоба на всеки родител. Затова горещо препоръчваме Безплатната лятна академия на Заедно в час в София, която през последните седем години е посетена от стотици деца и проверена от техните родители. Тази година академията ще се проведе от 31 юли до 18 август в две училища в кварталите “Люлин” и “Младост” и приема ученици от 1 до 12 клас. Записването е отворено до 15 юни, а повече информация може да научите тук.

2. Спорт

Да създадем навик за редовно спортуване на своето дете вероятно е един от най-ценните подаръци, които ще му останат и като възрастен. Спортът в ерата на таблетите, интернет и компютърните игри е не просто полезно занимание, а възможност за по-пълноценен живот в по-здраво тяло. През лятото хубавото време предразполага за повече излизане навън, а с това и за практикуването на много спортове. Вариантите са толкова много, че можете да провокирате своето дете през този сезон само да открие своя спорт и да се запали по тренировките, така че да продължи и през учебната година. В допълнение спортът винаги е бил най-страхотният начин за изразходване на детската енергия, пръв приятел на добрия сън и създаването на здравословен режим. Ако се чудите откъде да започнете търсенето на спортно занимание, разгледайте сайта на София - Европейска столица на спорта 2018, който със сигурност ще ви даде добри идеи.

3. Библиотека

Подобно на спорта, навикът за четене и любовта към книгите се възпитават от най-ранна детска възраст. Каквото и да сте чули, книгите не са старомодно занимание за децата - просто трябва да си проправят път покрай всички останали възможности за забавления. Лятото е супер възможност точно за това. Библиотеките в цялата страна, въпреки ограниченото си финансиране, продължават да бъдат онези места, в които децата могат да се влюбят в четенето, като откриват непознати светове, пътуват и развиват своето въображение. Библиотекарите са супергерои, които измислят вълнуващи работилници през лятото и правят четенето не само приятно, но и много полезно за развиване на функционална грамотност у децата. И още един съвет - просто оставете детето си само да избере своите книги, независимо на каква възраст е. Ще се изненадате колко силна мотивация за четене е свободата в избора на книги. За всички деца в София със сигурност голяма атракция през лятото и тази година ще бъде читАлнЯта в Градската градина. В нея, освен страхотна колекция от съвременни четива за деца и тийнейджъри, има и модерна и приятна атмосфера за четене - в един от най-хубавите паркове в града или на удобния пуф на втория етаж с гледка към Народния театър.

4. Доброволчество

Всички искаме децата ни преди всичко да станат добри и щастливи хора, независимо какви житейски и професионални пътеки избират. Усилията за постигане на тази цел са ежедневни и всеки родител го знае. През лятото, когато децата разполагат с повече свободно време, е и най-подходящо да им покажем щастието от това да даряваш от своето време, за да помагаш на другите. Доброволчеството е ключова част от гражданското образование и неслучайно е високо ценено в процеса по кандидатстване в престижни световни университети. Доброволчеството развива безценни умения и нагласи и е невероятен начин детето да разшири кръгозора си, като се докосне до възможността да помага за решаване на реални проблеми. Най-удобният начин вашето дете да намери своята кауза е през сайта TimeHeroes, където са събрани едни от най-активните организации и доброволци в страната.

5. Летен лагер

Преживяване, което те изкарва извън зоната на комфорт, което ти дава не само нови приятелства, но и предизвикателства - това е летният лагер. През последните години възможностите за летни детски лагери са все повече и все по-атрактивни и на разнообразни теми. Класическа възможност остават лагерите на морето, защото „второто море” (вече без родители) винаги е голямо удоволствие за всяко дете. Планинските лагери също не остават по-назад, като дават възможност на децата да опознаят живота извън града, да изградят силна връзка с природата, още по-осъзнато да я пазят и ценят. Разбира се, лагерите са преди всичко страхотен начин за създаване на нови приятелства и извор на вдъхновяващи истории за цял живот - или поне за началото на новата учебна година.

Сигурни сме, че има още много страхотни начини да превърнете лятото на своето дете в нещо повече от време за „нищоправене”, затова и ви провокираме вие също да споделите своите идеи и предложения с коментар под публикацията.

Снимки: Заедно в час, София - европейска столица на спорта, TimeHeroes

Повече информация за лятната академия "Заедно в час" можете да намерите тук, а това са 5 признака, че детето не е готово за летен лагер

Как възпитават децата си японците, немците, китайците, индийците или африканците? Ето едно любопитно обобщение на родителските им практики.

Япония

Традиция за японските семейства е пълната свобода за детето до навършване на 5 години. Пакостите се опрощават; към капризите им се отнасят спокойно; никога не им крещят; физическите наказания са табу.

Ако някое малко японче направи беля или истерична сцена, родителите му просто го отвеждат настрани и тихо и спокойно му обясняват (за пореден път) правилата на поведение. Но веднъж навърши ли 15 години, за японското дете започва суровата школа на възпитание и въвеждането в света на възрастните.

В японското училище също има интересни правила. В началния курс всеки малчуган е под опеката на ученик от по-горните класове. Храненето се извършва в класните стаи. Всеки проблем на малкия японец се решава от родителски комитет (група от активни майки).

В средния курс изискванията към учениците рязко се повишават: сутрин всички трябва да са в училище за традиционното изпълнение на химна; следва проверка на външния вид (който се контролира строго и в семейството); учениците са в условия на силна конкуренция; изучават максимален брой предмети.

В Япония няма родителски срещи. Учителят има приемни часове, в които родителите могат да се информират за детето си, времето за всеки от тях е строго регламентирано – 15 минути.

Франция



В тази страна е съвсем нормално децата да бъдат записани на градина от най-ранна възраст. Първо, французойките не са склонни да жертват кариерата си, второ, родителите са убедени, че това е начинът децата по-бързо да добият навици да се грижат за себе си и да свикнат да живеят в общност.

Самостоятелността на френските деца наистина е поразителна – от 7-8-годишни те ходят сами на училище, пазаруват и биват оставяни без надзор вкъщи за по-дълго време.
И макар малките французи да не виждат толкова често родителите си, връзката им с тях се запазва завинаги: нерядко живеят с родителите си до зряла възраст и не бързат да се отделят. Може да чуете френската майка да повишава тон на рожбата си и да я наказва (забранявайки любимо занимание или отнемайки скъпа на детето вещ), но едва ли ще станете свидетел на физическо посегателство.

Германия


В тази страна към ранното детско развитие се отнасят много сериозно. Малчуганите започват активни занимания от 3-годишна възраст. Поне веднъж седмично майките водят децата си в групи за развитие, където чрез игри с връстници децата привикват към живота в общност. Едва след посещенията в такава група, родителите дават детето си в градина. Така адаптацията му протича безпроблемно, а то се чувства спокойно и уверено.

Италия

По традиция за детето се грижат не само родителите, а целият род. Хлапетата растат в многолюдни фамилии и най-често не посещават детска градина. Те нямат и особена необходимост от това, защото ежедневно са в компанията на братя, сестри, близки и далечни братовчеди. Италианчетата са глезени деца, засипват ги с подаръци, позволяват им почти всичко, затварят си очите за пакостите им. Родителите са склонни да простят и отминат без последствия сериозни провинения. Разбира се, италианката е емоционална майка, тя е майстор на скандалите, но едва произнесла пламенната си обвинителна реч, веднага е склонна да приласкае и успокои разстроеното отроче. В тази страна обичат да хвалят децата си, да разказват за постиженията им на целия род, на приятелите, познатите и колегите.

Великобритания

Смята се, че когато става дума за възпитание, в тази страна са най-последователни. Англичаните често стават за пръв път родители в по-късна възраст – 35-40 години, затова и подходът им е умерен и зрял. Те са хора, които се гордеят с традициите си и с добрите маниери. Приучават в тях децата от най-ранна възраст.

Още от 2-3-годишно детето се запознава с етикета при хранене и общуване. Учи се да не показва емоциите си. Рядко може да бъде видян родител да демонстрира любовта си към детето на улицата. Тези прояви на чувства са запазени за дома.

Африкански страни



В културата на повечето африкански племена и държави се практикува привързаното родителство, което става все по-модерно и тук. На практика детето е непрекъснато с майка си през първите година от живота си. С нея то се храни, спи, расте, опознава света. Африканските жени не са привърженички на храненето и спането по режим. Смята се, че нощното хранене е показател за доброто здравословно състояние на мъничето, затова никога не се отказва. В някои племена дори будят децата нощем, за да ги хранят (в тези общности продължителния сън е лош сигнал). С порастването си детето излиза на улицата и прекарва времето си сред връстници. Нерядко само си търси храна, майстори играчките или се грижи за облеклото си. В редица бедни страни двегодишното дете вече може самостоятелно да се мие, да чисти посудата си, а не са редки случаите, в които тригодишни деца пазаруват.

Китай



Китайката не е привърженичка на кърменето. Нейният стремеж е детето да постъпи в детско заведение възможно най-рано. В градините има строг режим на хранене, сън, игри, занимания и спортуване.

Малките китайчета се възпитават в уважение към по-възрастните, свикват с колективния живот, учат се на взаимопомощ, дисциплина, търпение и труд.

Китайската майка е напълно отдадена на ранното развитие на детето си: след детската градина тя води рожбата в група за интелектуално развитие, открива все нови и нови методики за усъвършенстването му. Според нея е задължително детето да се занимава и с нещо полезно. В семейството няма разделение на ангажиментите на „мъжки“ и „женски“, затова децата отрано свикват да се справят с всякакъв вид дейност.

САЩ



Децата се възпитават в пълна хармония, а родителите внимателно следят за интелектуалното им, физическо и духовно развитие. Все пак ограничения съществуват. Американските деца по правило лягат рано и от раждането си спят в самостоятелна стая. Отрано научават кое е позволено и кое не. Ако малчуганът наруши правилата, наказанието е лишаване от любимо занимание или вещ. Много популярен при провинение е методът „тайм аут“. Детето бива изолирано, за да има възможност да помисли и преоцени поведението си.
По правило бабите и дядовците не участват активно във възпитанието на детето, обикновено общуват с внуците си по празници или в почивни дни.
В горните класове децата са поощрявани да работят по няколко часа дневно, а с навършване на пълнолетие са напълно свободни да се отделят и да започнат самостоятелен живот.

Индия



В тази страна възпитанието започва едва ли не още в пелените. Децата са почти непрекъснато с майките си, които ги учат на уважение към възрастните, на добро отношение към хората и животните. Това става деликатно и с много търпение. В Индия е срамно да се крещи на децата, особено на улицата. Важен момент във възпитанието е приучаването на децата да управляват емоциите си, особено крайните им проявления - гняв, раздразнителност, отчаяние. Индийците порастват търпеливи и приветливи и предават тези свои качества на децата си.

Русия




И в тази страна вече са актуални западните методики на възпитание и развитие на детето. Но в много семейства децата биват глезени, а капризите им задоволявани безропотно. Руските майки са неотлъчно с детето до постъпването му в гимназиален курс, поемайки организацията на всевъзможни извънучилищни занимания. Хиперопеката от страна на родителите е често срещано явление. Децата твърде късно биват пускани да се разхождат и играят сами, контролират срещите им с приятели, водят ги и ги вземат от училище години наред. Подкрепата на практика е цял живот, дори децата вече да са станали родители.

Любопитни факти
Най-много средства за покупка на играчки дават австрийските родители.
Във Великобритания хремата и кашлицата не са повод детето да бъде спряно от детска градина или училище.
В Белгия децата тръгват на училище от 3-годишна възраст.
Според социологически проучвания най-невъзпитаните деца-туристи са италианчетата – те се държат зле и в заведенията за хранене и в културно-исторически забележителности и изобщо не слушат родителите си.
В Хонконг не е прието да се наемат бавачки – децата се дават на детска градина от най-ранна възраст.
В Бразилия наказват детето като му забраняват да играе футбол.
В Куба децата често работят след училище – във ферми, в заведения или като улични продавачи.
Според изследване до 90% от традиционните немски семейства забраняват на децата си да гледат телевизия до 8-годишна възраст , а след навършване на тази възраст малчуганите разполагат с половин час за детски предавания.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Genius-kids

Вижте и защо холандските деца са най-щастливи, а какви са недостатъците на либералното възпитание можете да прочетете тук.

Представяме ви програмата на училище за бъдещи родители на списание "Майчинство" за месец юни по темите, които ви интересуват.

София, Park Center Sofia, бул. Арсеналски 2

http://www.deteto.info/news.aspx?id=626

Начало – 10:30 часа

    01.06.2017 четвъртък Раждане

    08.06.2017 четвъртък Първи грижи

    15.06.2017 четвъртък Кърмене

    22.06.2017 четвъртък Бебето у дома

    24.06.2017 събота      Практическа лекция

    29.06.2017 четвъртък Раждане

Пловдив, Рива Център, ул. Порто Лагос 49, ТонБонбон

http://www.deteto.info/news.aspx?id=847

Начало – 14:30 часа

    07.06.2017 сряда Първи грижи

    21.06.2017 сряда Кърмене

Варна, МОЛ Варна, Playground

http://www.deteto.info/news.aspx?id=846

Начало – 11:00 часа

    06.06.2017 вторник Раждане

    13.06.2017 вторник Първи грижи

    20.06.2017 вторник Кърмене

    27.06.2017 вторник Бебето у дома

Бургас, МОЛ Галерия, Playground

http://www.deteto.info/news.aspx?id=1282

Начало – 14:00 часа

    05.06.2017 понеделник Бебето у дома

    19.06.2017 понеделник Раждане

Стара Загора, магазин Аико

http://www.deteto.info/news.aspx?id=1283

Начало – 10:15 часа

    07.06.2017 сряда Бебето у дома

    21.06.2017 сряда Раждане

Автор: Тамара Чакърова

С когото и да се заговорех за Сицилия, все за храна му беше думата. Започнах да отварям сайтове, за да прочета за острова, за гръцките колонизатори, за римляните, византийците, арабите, норманите, французите, испанците и всички народи омешали гените и обичаите си на този къс земя между Италия и Африка. А там все пишеше за кухнята и сицилианските специалитети, за вина, риба, паста, сладкиши, ядки, зехтин и подправки. Дълго време се чудех, каква ще да е тази велика сицилианска кухня.

Пристигайки на острова, за един миг всичко ми се изясни, просто ми просветна пред очите. Още при слизането си от ферибота в Палермо, се озовах като на сватба – от всичко и по много, и то почти без пари, пъстро и хаотично, весело и шумно, празнично и претъпкано. Изобилие, движение, камари от плодове, зеленчуци и морски дарове, неспираща силна глъчка, ме унесоха и омаяха така силно, че когато се озовах в хотелската си стая – сама и на тихо, изпаднах в шок..., излязох..., и пак бях на сватбата, и тя продължи през цялото време на престоя ми – около три месеца.

На другия ден се отправихме към Чефалу – един от най-красивите и стари сицилиански градове. Тръпнех в очакване да видя прочутата църква на Роджър II – норманският цар, поръчал я в арабско-нормански стил, по време на управлението си през 12 в. Бях седнала в сумрачното спокойствие на базиликата и се взирах във византийските златни мозайки, коронясани с Христос-Пантократор, когато колегите ми ме измъкнаха, забързали се за обяд. Някак автоматично се насочихме към морето и старото пристанище, търсейки препоръчания ни от местните дядовци рибен ресторант. Големите аквариуми с всякакви риби, между които най-големият с около десет омара, нямаше как да не привлекат вниманието ни. Обсъждайки менюто, съпроводени от разказа на собственика за омарите, които пищели в продължение на 5-6 минути, врейки на котлона, се отказахме от специалитета - омар, но не и от нещо друго рибно. Така в малкото рибарско градче Чефалу изпаднахме в кулинарния шок на Сицилия. Точно под нас се изпъваше живописният плаж, обкръжен от няколко пъстри рибарски лодки, а ние отпивахме от хладното бяло вино и всеки открадваше от „паничката” на другия – инволтини ди пеше спада (малки руладини от риба меч, пълнени с каперси, чесън, лук, сушени домати, див фенел, кедрови ядки, стафиди, пармиджано и галета, всяко разделено от другото с по един дафинов лист); рулца от сардини с пълнеж от средата на хляба, малко захар, кедрови ядки (пиноли), стафиди и лимонов сок; спагети-букатини със сардини, пиноли, стафиди, шафран и  дивo резене; риба тон на скара с масло и магданоз; филе от риба треска, полято с гъст доматен сос с босилек, каперси и маслини...

По време на пътуването ни към Етна – най-големият и най-активен вулкан в Европа, очите ми се препълваха от необичайно буйни картини. Отляво и отдясно ни заливаше почти африкански пейзаж, но не пустинен, а точно обратното. Целият хълмист терен, километри и километри във вътрешността на острова, бе засят с жито. Тук бе житницата на Италия. Не случайно в 9 в. арабите си поставили стратегическата цел да превземат първо островите Сицилия и Сардиния – римските житници на полуострова, та да спрат износа на жито към сушата и да отслабят, по това време, църковната държава. Арабите не успели напълно в плана си, но пък превзели острова и построили първата макаронена фабрика в Италия – в района на град Палермо, където била столицата им. Така сицилианците похапвали кус-кус, макарони, спагети и всички видове паста около 300 години преди останалите италианци, които оценили достойнствата на спагетите и ориза чак по времето на венецианеца Марко Поло в13 в.

Ако трябва да дам определение за сицилианец, то би гласяло: весел и щастлив човек, за когото храната е основното и най-важно нещо в ежедневието му, и който не би преживял деня, без да е „опустошил” чиния паста.

Това си е самата действителност. Сицилианците ядат поне два пъти повече от останалите италианци, а пастата е задължение поне веднъж на ден. При такъв „режим” на хранене няма как да не са весели и щастливи хора. Всеизвестно е, и вече научно доказано, че пастата прави човека щастлив.

Заедно с макаронените изделия, неизменна част от ежедневието на сицилианците са рибата и морските дарове, които са най-пресните и висококачествени в цяла Италия. На острова се консумират почти сурови, приготвени с морска вода и сол, почти без подправки. Повечето от тях са смятани и за силни афродизиаци (като морските таралежи и сушеният хайвер на рибата тон – ботаргата).

Спомняйки си за всичко това, пред очите ми изникват сицилианските вечери, които имахме всяка сряда в хотела, и ми потичат лигите. Тези вечери протичаха в надпревара за миди-коце. Така наречената супа от коце (миди, сварени в доматен сос с чесън, поръсени с магданоз и поднесени с брускети - препечени филийки със зехтин) беше най-предпочитаното ястие сред местните и чуждестранни гости. Най-вкусните миди са определено на Сицилия. Аз, която изобщо не обичам миди, там просто полудях за тях.

В подножието на Етна, нямаше как да не се отбием във втория по големина и най-стар университетски град на острова – Катания. Завивайки зад централната „Пиаца дел Дуомо”, бяхме всмукани от нещото наречено пазар – най-прочутият и колоритен ежедневен, сицилиански пазар. Риба, риба, миризма на риба и пак риба... Опулено поглеждахме, стряскайки се от крещящите чичковци, които ни предлагаха жива или току-що заклана риба. Без какъвто и да било преход, преминахме от огромните риби меч и тон, между висящите одрани трупове на агнета, кози, телета и прасета. Въртящи глави като в несвяст вляво, вдясно, напред и назад, блъскани от тълпата, изведнъж пред нас съгледахме изникналите във въртележката щандове със сирена и кашкавали. На тях успяхме да разпознаем прочутите сицилиански пекорино пепато (отлежало овче сирене със зърна черен пипер); провола (краве сирене); рикота салата (осолено прясно сирене-смес); рикота кота (печена рикота)... Докато се усетим, и тълпата вече ни беше избутала между щандовете с плодове и зеленчуци, където преживяхме поредния шок – бързо сменяща се ярка мозайка от ябълки, круши, ярко жълти пъпеши, мандарини, нарове, фики д’Индия (кактусови смокини), каки, грозде, домати, краставици, аспержи, зеле, салати, чушки, патладжани, тиквички, тикви-цигулки, синапени листа, сушени домати, фурми, кестени, шам-фъстък, каруба (ядивните шушулки на дървото рошков), прочутата сицилианска мостарда (нещо като изсушен маджун със синап, излят в специални форми)... Върволицата не спираше, а ние се измъквахме лека-полека, като се налагаше да си проправяме път и с лакти.

Озовахме се отново на централната пиаца и тръгнахме към прочутата улица „Етнеа”. Не стигнахме много далеч - още в началото на улицата, между „Пиаца дел Дуомо” и „Пиаца Университа” носовете ни ни задърпаха към пастичерията в дясно. Беше време за по кафе, но беше просто абсурдно покрай него да не опитаме и от останалите типични катански специалитети. Витрините пълнеха очите ни със сладките и курабийките от бадемово тесто с бадеми, шам-фъстък, фурми и какво ли още не, но когато опитахме прочутите торончини (бонбони от бяла, мека халва с бадеми и шам-фъстък, полети с шоколад), шокът ни заля отново. Не можахме да се отърсим от него и при сервирането на високите чаши с „гранита” (фино счукани кристалчета лед със сироп от кактусови смокини, бадемов крем или с кафе и розичка от бита сметана). Гостоприемните собственици не спираха да ни предлагат нови и нови лакомства, а на излизане от кафенето-сладкарница ние се усетихме, че стискаме в ръка красиви пакетчета с около половината от това, което не бяхме успели да опитаме – бадемови курабийки и марципанови сладкиши във формата на зеленчуци и плодове – фрута „Марторана”.

Разглеждайки бароковата Катания бяхме запленени от атмосферата и архитектурата й. Катедралата „Сант’Агата”, Кастело Урсино, римският амфитеатър, градините на Белини... На обяд трябваше да опитаме и историческата „Паста ала Норма” (макарони с домати, патладжани, босилек и настъргана осолена рикота), кръстена на най-известната опера на младия композитор от 19 в.

При пътуването ни нагоре към Етна изпаднахме в ням транс от придружаващия ни пейзаж. Цитрусовото плодородие, редувано с маслинови дръвчета, засети тук още от древните гърци, не успяваше да се смели в съзнанието ни, а после, без предизвестие, се смени изведнъж с вкаменената черна лава, между която оцеляваха само големи марони (ядивни кестени). От всяко изригване на вулкана бяха останали следи, но най-впечатляваща беше лавата от 2002, която все още очертаваше движението на потока. Пристигайки на пиаца „Рифюджио Сапиенца” на около 1900 м опитахме пътуването с лифт и с джип до кратерната зона, достигайки почти 3000 м. Разходихме се по Кратерите „Силвестри” долу и изгладнели се шмугнахме в ресторанта на семейство Корсаро – точно пред кратерите. А там, сред сувенирите от лава, десетките видове мед и ликъори, ни поднесоха традиционната паста (равиоли със сметанов сос, поръсени с брашно от шам-фъстък от градчето Бронте) и чудната скиечата (нещо като голяма пита, пълнена с наденички, картофи, домати, чушки и лук). След този кулинарен пир, който поляхме с вината Неро д’Авола, Етна-россо и десертното Малвазия, отпихме и от прочутите сицилиански напитки - аверна (билков ликъор от града Калтанизета), и „етна-огън“- силна ракия със сок от ягоди и кори на портокали.

Спускайки се от Вулкана избрахме пътя през Дзаферана Етнеа – Градът на меда. Профучахме край Таормина и Месина по магистралата и завихме по Тиренското крайбрежие, където пред нас изведнъж изплуваха Еолските острови – група от седем острова (Липари, Вулкано, Салина, Стромболи, Филикуди, Аликуди, Панарея). Унесена в гледката се сетих какво ми беше разказал сервитъорът в хотела. Най-висококачествените и ароматни каперси идвали от най-високия от тези острови – Салина - островът на каперсите, където всяка година юни месец се чествал техния празник – по времето на беритбата на тези още неразпъпили се цветни пъпки на дивите храсти.

Един от дните ни беше посветен неизменно на най-големия град и столица на автономния регион Сицилиа – Палермо. Заедно с шока, който пораждаше в нас движението в града, бяхме разтърсени и от типичните палермитански постройки и църкви с розови кубета, между които се ширеха чудни градини. Онемяхме пред катедралата и театро Масимо. Дворецът на Норманите ни измори с размерите си, а Капуцинските катакомби направо ни стресираха. Време беше за хапване. В един от традиционните ресторанти за местна кухня не знаехме какво по-напред да си изберем от платата с пълнени зеленчуци, рибни засуканици, меса, тестени чудеса, предястия, салати, сладкиши...Тук бе дълг на всеки гост да вкуси, между другото, и от прочутите аранчини (оризови кюфтета, пълнени с моцарела и прошуто или рагу); капоната (задушени патладжани, лук, целина, домати, каперси и маслини), от рикотените десерти – каноли и торта касата.

Така след около тримесечен душевен, зрителен и кулинарен шок, трябваше да напусна слънчевата Сицилия. Качих се на ферибота с куфар, натежал от традиционната цветна керамика, и около три кила в повече на ханша ми. На пристанището се развяваше сицилианското знаме, сърцето ми вече усещаше носталгията, а сетивата ми се паникъосаха от отдалечаването от острова, на който зад мен остана сватбата.

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

 
От същия автор можете да прочетете и Матанца - кървавият танц на рибата тон и Рицарят в доспехи - артишокът.