Автор: Ина Зарева

Била е бунтареста тийнейджърка с опърничав характер и смелост за сто момчета? Винаги първа се е пускала с главата напред във всяко предизвикателство? Пътувала е на стоп, ходила е нощем из гробища, била е на купон с напълно непознати хора, прескачала е парапети, шофирала е с 200 в час, пробвала е миксове от какъв ли не алкохол и не само, някои от студентските ѝ поработвания са били на ръба на почтеността, била е душата и безстрашието на компанията?

Само шепа години по-късно спазва всички правила за движение и като пешеходец, и като шофьор, прибира се най-късно в 8, бирата е най-твърдото ѝ питие, а от голямата храброст се раждат само експерименти в кухнята.

Шизофрения?

Не, майчинство.

И това дори не е най-лошото. Най-лошото е, че колкото по-безстрашни са били детството и младостта, толкова повече страхове ще роди, заедно с детето си.

Бременност в 9-и месец. Август. Температура на въздуха – 41 градуса. Бъдещата майка, когато не брои дните до раждането, бори страховете си. За седемнайсети път днес е видяла последните си изследвания, прочела е двадесет пъти симптомите за всички усложнения, говорила е три пъти за последния час с лекарката си, която я е уверила, че всичко с бебето, бременността и раждането е и ще бъде наред. И не, няма да се инвалидизира от епидуралната упойка. И не, бебето няма да се роди наркоман от нея. И не, кихането не е контракция, и не, няма нужда да ходи до болницата.

И така бременната жена лежи, в пълното осъзнаване, че ако продължава в този дух, ще я обявят за психически нестабилна и накрая ще й го отнемат това толкова лелеяно бебе. Затова решава да се разсее. Опитва се да стане от леглото, но коремът й е се е толкова голям и тежък, че успява само да се обърне настрани, заглежда се в небето през мрежата на прозореца. Сама е. Ако стане нещо трябва да спасява не само себе си, но и бебето. Какво може да стане ли? Ами какво ли не – земетресение, пожар, или пък може някой да хвърли граната през прозореца и тя да падне на леглото до нея. Как ще се спаси? Как ще изчезне за секунди от къщата, като само ставането от леглото й отнема 15 минути? В този миг решава - Ще я хвърли обратно! Да, довчера е участвала във всевъзможни филантропски инициативи, но днес няма нищо по-важно от детето й! Трябва да го спаси и да изхвърли гранатата обратно. Ами ако убие някой? Как това прекрасно дете, което още не е виждала, ще има майка-убийца? Или още по-лошо ще се роди в затвора?

О не, не, не, не може да стане така! 90 дни повръщане 90 дни превъплъщение от газела в крава, 90 дни превръщане от крава в кенгуру, което обаче носи в торбичката си 90 крави. И накрая всичко да свърши така... Разбира се, че няма – нали на прозореца има мрежа, как ще падне граната през него – въздъхва облекчено бременната жена и заспива в блаженството на полупразния си мозък.

Последното блаженство в живота й. Няколко дни по-късно се запознава с най-новата част от него – това, което ще е свързано неразривно с нея и денем, и нощем, което никога повече няма да я върне към това, което някога е била, нито ще й дава почивен ден – страхът.

Бебето диша ли?

Бебето гладно ли е?

Бебето добре ли се развива?

Бебето умно ли е?

Бебето обича ли ме?

Бебето щастливо ли е?

Няколко години по-късно всички са пораснали. Но най-вече страхът

Ще ме намрази ли, затова че ходи на градина?

Обича ли ме още?

А дали е умно колкото Гошко?

Да не стане злодей?

Да не запомни точно тази дума и тя да го повреди за цял живот!

Страхът се храни с обичта. Преяжда и става огромно чудовище

Ако я откраднат от училище?

Ако го пребият?

Ако стане нещо с училищния автобус?

Ако онази граната ни преследва като вретеното в приказката и все някога ни намери?

Страхът се маскира като хамелеон зад смелите решения

Ако нещо се случи с мен, докато раждам второто/третото/петото дете?

Ако ме намрази, затова че не разполага с цялото ми внимание?

Ако намрази брат си /сестра си?

Ако не мога да обичам толкова силно отново?

Страхът остарява и става свадлив и дребнав

Тази ще ми умори сина – само го кара да работи, а тя от фризьор на фризьор.

Ако този си мисли, че съм родила дъщеря да му слугува – да си ходи при майка си.

Какви са тези работодатели – ще ми измъчат детето! Аз да не съм го родила заради тях?!.

Как така не искат деца още? Не ни ли обичат вече? Не мислят ли за нас – откога чакаме внуци?

Страхът започва отначало

Те хранят ли го това бебе изобщо?

Трябваше вече да са го записали в някой колеж!

Дали ще ме обича и като порасне?

Ето, пак не са го облекли достатъчно добре!

Според психолозите - човек излиза от юношеството тогава, когато тревогата на родителите му няма никакво задържащо въздействие върху него.

Излиза, че почти всички в България сме тийнейджъри... Якоооо!

Препоръчваме ви още:

Житие и страдание на тийнейджърския гардероб
Родителството - безсънието на един живот
Ужас! Дъщеря ми е кифла

Автор: Ирина Янчева-Карагяур

Всички знаем, че изграждането на детето като личност не се случва само в семейната среда. С раждането си децата попадат в ръцете на акушерките и неонатолозите. Яслите приемат децата след 1 годинка. Градините от 3-годишна възраст. Училищата от 6 или 7. Почти навсякъде децата прекарват извън семейството по-голямата част от деня, седмицата, годината… Тоест по-голямата част от първите си (най-важни) седем, а и от първите си седемнадесет години.

Не ми е идеята да подценявам значението и дълбочината на влияние на фамилната среда върху детето. Искам обаче да подчертая важността и на другото изграждащо личността обкръжение.

Аз, като майка, непрекъснато чувам от своите деца: „Мамо, госпожата каза, че правилно е да… (правя) еди-какво си”: „Мамо, госпожа еди-коя си е много умна! Знаеш ли колко знае!”; „Мамо, чуй днес на какво ме е научила госпожата!” Децата споделят и в тези откровения личи колко много вярват на госпожите за това кое е правилно, кое е вярно, кое е добро… И както им вярват, че Земята се върти около Слънцето, че Васил Левски е герой и т.н., така също им вярват и за това, че да плачеш за мама е срамно; че да бъдеш субект на желание е глезене; че да се изпуснеш в гащите значи, че си „пикльо”; че устата ти може да бъде залепена с лепенка, за да не „надуваш“ главата на госпожата; че може да ти бъде отрязан пенисът, ако ядосваш лелката, и т.н.
Хората, работещи с деца, безкрайно много влияят върху изграждането на идентичността и характера им. Подмятанията от сорта „ти си лош!”, „мръсница!”, „дебелана”, „побойник такъв”, „за нищо не ставаш” влизат в детската душица и нерядко се настаняват там много по-трайно от информацията за героя Васил Левски. Незрялата детска психика, в повечето случаи, не е способна да бъде критична и да отсява грешното. Най-здраво вътре в малкото човече се загнездват неща, които носят някаква душевна болка. След време може и да не остане съзнателен спомен за въпросните преживявания, но… послевкусието, последствията остават и работят с пълна сила. Детето по някакъв начин се идентифицира с етикета „побойник” или „лош”, вярва си, че е „мърльо” или „глупав” т.н. Съответно и начинът му на функциониране в бъдеще вече се оформя, според получения етикет.

Безусловно, с деца се занимават немалък брой хора, усетили тази работа като свое призвание. Ние знаем и помним такива учители, детски лекари, градински лелки, уважаваме ги и ги даваме за пример. Но има огромен брой такива, които уви, изобщо не стават за тази работа!

Няколко реални примера (цитирани с изрично съгласие на споделилите):

Момиче на около 4 годинки, виждайки, че едно от децата от групата се опитва да излезе на терасата през зимата, се чувства отговорно да го спре, и след като усеща, че не успява да се справи, го ухапва по ръката. Реакцията на госпожата: слага момичето в ъгъла на стаята, загражда го със столчета и кара всяко дете от групата да мине покрай него, да го посочи с пръст и да му каже: „Куче такова!”

Акушерка в интентензивно неонатологично отделение излиза от стаята с кувьозите с бебенце, което се събира в едната ѝ длан. Тръска дланта си и вика към бебето: ”Писна ми от теб! Въшка!” После същата си играе с някакво русо новородено като с кукличка, а когато малкото се разплаква, го пляска по памперса: „Лошо бебе! Лошо бебе!”

В ОДЗ “......” една от лелките обижда децата на „идиоти”, „простаци” и „олигофрени” и това пред тригодишните от 1 група…

А една лелка в парка се хвали, че когато някой родител се ,,изрепчи'' нещо, отваря прозорците, дава чаша студена вода на детето и... после пневмония. Така си разчиства сметките с родителите....

Момиче на 6 г., с леко изоставане в развитието, след като не успява, за пореден път, да се облече бързо като останалите деца, и „бави групата”, бива накарано да се съблече голо и да стои така пред цялата група. „Нека всички ти се смеят сега!” – звучи гласът на госпожата. Децата го сочат с пръст и му се смеят, а то си прикрива гениталиите и плаче.

Учителка задава въпрос на групата. Няколко по-активни дечица вдигат ръце и дават отговори. Следва реплика на учителката: „Така! Умните се изказаха! А сега да чуем и тъпите!”

Голяма част от хората, прочели тези примери, ще се хванат за главата: „А бе, тези жени луди ли са?” Разбира се, думата „луд“ е пресилена, но тя, на свой ред, дава повод за размишление. Кой учи, лекува, възпитава, гледа нашите деца? Кои са тези хора? С какви души? Как са стигнали до професията, която упражняват? Какви свои потребности задоволяват чрез нея? Кой се занимава с това да ги подбира, да ги контролира, да ги насочва, да им помага в работата?

Веднъж запитах една изключително изнервена госпожа (изпаднала в бърнаут*, а може би просто неподходяща за професията си) има ли кой да я подкрепи на работното място, да я изслуша, да поеме от напрежението, да даде някакви препоръки. Реакцията ѝ беше: „Обиждате ме с тези думи!” Какво излиза, че да потърсиш помощ се смята за нещо обидно и срамно. И кой после сърба забърканата каша и най-много се пари от нея?! Нашите деца! Защото напрежението, натрупано у госпожата, се излива върху тях с повод или без. И като я видят разкъсваща се от раздразнение и викове, забравила за всякакви педагогически подходи, те започват да вярват, че са лоши. А на практика са си просто деца, които нямат никаква вина за състоянието на изнервената „професионалистка”, за чието състояние плащат твърде скъпо.

ОК, ако сме производители на домати от бърнаута (или непрофесионализма ни) ще пострадат най-вече нашите домати и доходи. Но когато работим с хора, особено с деца, нещата стоят по съвсем друг начин. НИЕ ОТРАВЯМЕ и увреждаме изграждащите се личности, НАШЕТО БЪДЕЩЕ!

При затруднения с децата обикновено се търси отговорност от родителите. Но защо и тези, които се затрудняват, не се замислят за собствения си принос към проблемите в определени случаи? Защо не се запитат, как могат да повлияят на нещата, с някакви промени вътре в себе си?

Още преди време Алфред Адлер е казал следното: „Социалните институции са създадени за индивида, а не обратното – индивидът да е създаден за социалните институции."

Най-често срещаната реплика от хората, работещи с деца, е: „Говорете му (на детето) вкъщи!”, с подтекст „Направете го удобно и безпроблемно за мен.” Родителите ще му говорят. Но ситуациите, в които се затруднява госпожата, са си нейни - между нея и детето. Тоест нейна е отговорността да намира зрели решения и изходи от тях „тук и сега”, а не да я прехвърля върху родителите.

Все пак не родителите и детето предоставят някаква услуга на институцията, а обратното.

В допълнение се питам – защо за да управляваш транспортно средство за превозване на пътници, или пък за да работиш в ДАНС, ти е нужно да си минал психотест*, а за да работиш с деца никой не ти иска такъв? Както казахме в по-горните редове, второто не е по-малко отговорно и важно за човешкия живот. Нима то в по-слаба степен наранява и носи по-малко и по-незначителни последствия, ако бъде извършено от човек, който не отговаря на критериите за норма? Тук, естествено, изниква и още един въпрос – кой и по какъв начин определя „нормата” в тази сфера? И дали изобщо я определя?

 “Каквото посееш - това ще пожънеш”. Да вземем да се замислим какво сеем и какво ще жънем при това положение на нещата… И дано размислите ни не останат само размисли!

Забележка:

*бърнаут – с този термин се назовава емоционалното "прегаряне" на работното място.

*Текстът е подготвен преди промените в Наредба 4 на Министерство на здравеопазването, с които се регламентират психотестовете за учители и възпитатели. Те станаха факт, след масовите протести на родители и влязоха в сила веднага. Проблемите описани от авторката обаче са все така актуални.

Препоръчваме ви още:

Детската градина - ползи и странични ефекти 
На детска градина в Швеция 
Голямото тестване на тригодишните

Автор: Мария Пеева

Две черни новини.

12-годишно момченце загина, затиснато от футболна врата.

11-годишно момченце се самоуби с пушката на баща си.

Не искам да се превръщам в черна хроника, не ми е това целта. Сърцето ме боли за тези две семейства, за които животът никога повече няма да е същият.

Но си мисля какви са причините. Тези по-дълбоките, скритите зад драмата.

Страх и невежество.

Момченцето, затиснато от вратата, не е починало на място. Агонизирало е дълго време. Децата, с които си е играло, се уплашили, избягали, после се върнали, пак избягали. Не се знае колко време е минало, преди изобщо едно от тях да се престраши и да каже на баща си, за да повикат линейка. Която на свой ред е дошла чак след 40 минути.

Момченцето, което се е самоубило, е записало две прощални видеа. Това не е злополука, а решение. Което означава, че нещо го е измъчвало, нещо е разкъсвало малката му душица, за да посегне на живота си. Дете на 11 години, пред което е целият свят. Как никой не е забелязал – приятели, съученици, близки, роднини?

Не искам да играя по тънки струни и да разплаквам. За сълзи вече е късно. Искам да помислим.

Децата не бива да се учат да се страхуват и да крият белите си. Те трябва да знаят, че могат да споделят с родителите си всичко. И когато се случи нещо – независимо дали е счупен прозорец или наранено дете – те могат да отидат и да кажат на родител, учител, възрастен, той НЯМА ДА ИМ СЕ СКАРА, а ще вземе мерки. За мен причината първото момченце да умре е, че децата не са реагирали адекватно от чист и съвсем детински страх.

Децата трябва да знаят елементарните правила за първа помощ, да са научени да реагират при екстремни ситуации. Това е дълг и на училището, но и на семейството. Децата трябва да знаят наизуст телефона на полицията и на Спешна помощ. Най-вероятно всички тези хлапета са имали мобилни телефони. Ако те бяха научени, че при злополука се звъни на Спешна помощ, изходът можеше да е друг.

Децата трябва да знаят, че когато техен приятел се измъчва от нещо и страда, ако някой го тормози, ако е тъжен или наранен, ако прави нещо опасно и забранено, някой трябва да сподели с родителите му или поне със собствените си родители или друг доверен възрастен. Имах подобна ситуация с моя най-голям син и винаги ще съм благодарна на приятеля му, който съобрази и ми каза навреме. Но подобно решение изисква децата да са научени да поемат отговорност, а не да са безучастни.

Когато учим децата да не се страхуват, да реагират в ситуация, да съчувстват, да поемат отговорност, ние не просто създаваме добри хора. Правим много повече от това. Създаваме общество.

И кой знае... Може би спасяваме живот.

Препоръчваме ви още:

Детето - жертва 
"Странен" или "уникален" - зависи от нас 
Мълчанието е вик за помощ
Не е моя работа

или Как да си отгледаш син, който един ден ще те прониже с арбалет

В този сериал, колкото и да е странно, можеш да намериш достатъчно правдоподобни истории за това как става така, че отглеждаме благородни или коварни хора, алкохолизирани жени или клинични престъпници (както се оказва затова не е нужно да са мизерствали зад Стената). Проблемът родители-деца става особено болезнен, ако баща ти е крал, който обича да изгаря хората, а майка ти с каменно лице руши храмове с жена ти и тъста ти. А може би си наследникът и продължението на Дома, роден като джудже или дебеличък многознайко, напук на родителя си. И точно затова баща ти те ненавижда. Въобще играта „Кой ще седне на железния трон?“ е невероятно занимателна от гледна точка на въпросите за любовта, презрението, дълга и морала, които поставя. Това са точно тези въпроси, които вълнуват всеки от нас. А драконите, зомбитата с пронизващи сини очи и красивите тела на полуголите Джейми Ланистър, Джон Сноу, Денерис и Церсей са само приятни бонуси за зрителя.

За да оправдаем часовете пред телевизора, ние обобщихме най-порочните родителски практики. Не правете това, за да не нахълта един ден при вас малкият ви син с арбалета си.

1. Да пренебрегваш възпитанието на детето си (и много да го глезиш)

Церсей е любяща и страдаща майка. Обидно е, че бройката деца при нея намалява систематично с всеки изминал сезон. Вероятно сценаристите са забелязали тази тревожна тенденция, защото тя внезапно забременява. Когато управляваш царство като Вестерос, спиш с брат си и плетеш интриги, възпитанието остава на заден план. Първородният й син Джофри е лъжливо, капризно същество с ярко изразени садистични наклонности. Вместо да проведе един сериозен разговор с него, да му прочете някоя и друга книжка или поне да обясни, че да сечеш главите на влиятелните фамилии е сигурен начин да станеш непопулярен, Церсей просто царствено свива устни: „Той е дете. Простено му е.“. Тъй като родителите на Джофри не предприемат нищо и нямат влияние върху него, за възпитателни мерки да не говорим, някой просто решава да го отрови и да освободи всички от ужасното му присъствие. Това трябва да запомним ние, родителите: ако не си свършим работата навреме, околните винаги ще намерят свои методи на въздействие върху разглезените ни деца.

2. Да подлагаш детето си на свръхопека

Лиза Арин твърде добре пресъздава типажа на тревожен, покровителстващ родител (известен още като майка-хеликоптер). Болнавият лорд Робин е нейният единствен син, над когото бди като орлица, неслучайно и техният замък се нарича Орлово гнездо. Момчето расте хилаво, болнаво, избухливо, често има пристъпи и се държи непоносимо. Като че ли неговата зависимост не тревожи Лиза: едва отворил уста и към него се втурва прислугата. И въпреки солидната възраст (в книгата е на шест, но в сериала явно е на повече) майка му го кърми по всяко време, дори при дипломатически срещи. Причината и следствието в този случай са взаимно свързани – покровителстват го, защото е слаб, а е слаб, защото го покровителстват.

3. Да манипулираш детето в своя изгода

Един от претендентите за трона – Станис Баратеон, е суров мъж. Той страстно иска да оглави Седемте кралства и заради тази негова фикс идея страда семейството му. Да осъществи намеренията си му помага жрицата Мелисандра. Тя, подобно на истински коуч, му обяснява как със сложни интриги ще отведе Станис до победата: направи това, направи онова, и Огненият бог ще помогне. Но кой знае защо не се получава точно така (явно въпросният бог се е запилял някъде) и армията на амбициозния мъж търпи поражение след поражение. Когато Болтън ти унищожат всички провизии и оръдия и без да се допитваш до жрицата е ясно, че са нужни крайни мерки. Тогава бащата отива при дъщеря си Ширийн, страдаща от рядка болест, на важен разговор. Момичето с умни очи оставя настрани книгата си, таткото сяда и с доверителен тон обяснява, че в живота на всеки човек настъпва момент, когато трябва да направи труден избор. Разбира се, щастливо от неочакваното внимание, детето обещава да направи всичко по силите си. Бащата благодари, иска прошка и след това заповядва дъщеря му да бъде изгорена на клада. Жертвоприношението трябва да върне блудния Огнен бог и да помогне на Станис да вземе властта. Изводът, разбира се, трябва да се приема в контекста на сюжета: струва ли си да плащаш амбициите си с цената на живота на едно болно, измъчено дете. „Не, не си струва!“, убедено казва Мартин и ликвидира Станис за радост на всички зрители.

4. Да пренебрегваш детето си, заради собствените си амбиции

Върховният лорд на Железните острови Бейлон Грейджой в никакъв случай не може да се нарече добър баща. Когато десетгодишният му, единствен останал жив син Теон се отправя към Зимен хребет като заложник, баща му се тревожи не заради раздялата и нещастния обрат на съдбата. Не, лордът преживява това, че в този дом ще  променят характера му. По-късно ще каже: „Да, вълците го направиха слаб, моля се на бог да го убият…“ Въобще на Железните острови имат странни отношения със смъртта, дори девизът им е: „Мъртвото не може да умре.“ Навярно това е добре за сюжета на сериал, в който примерно на всеки 20 минути умира някой. Но дявол да го вземе, все пак това е единственият ти син, Бейлон! И той може не само да се прости с живота си, но и да попадне в ръцете на психопата Рамзи Болтън. Последният дори изпраща на железния му баща важен къс от тялото на Теон с искането да отведе войските си от Севера, иначе ще му изпрати и „останалото“. На което суровият баща отговаря, че за него синът му е мъртъв, а мъртвият не може да умре. Проблемът на този баща е не само в това, че не желае да помогне на детето си. Подобно на всеки самозабравил се жаден за власт човек, той жертва заради амбициите си дори живота на собственото си дете. Този родител е строг, аскетичен, фиксиран в бъдещето. Но и той е смъртен: за всеобщо облекчение, в една дъждовна нощ авторът го хвърля от моста. И в крайна сметка се оказва, че даже мъртвото може да умре.

5. Да се опитваш да пречупиш детето, за да го моделираш по свой образ и подобие

Един от най-добрите пълководци на Вестерос Рандил Тарли иска да направи от сина си Самуел истински войник. Но малкият расте свит, дебеличък, обича да си играе с котките и да чете книги, скрит в кухнята, където се носи аромата на прясно изпечен хляб. В опитите си да превъзпита „маминото синче“ Рандил използва методи, които биха ужасили дори ветеран от войните: момчето го бият, морят от глад, принуждават го да спи в доспехи. Бащата прибягва и до традиционен метод – за да се научиш да плуваш, просто трябва да те хвърлят във водата. Нормално е, когато оцелееш след толкова жестоки възпитателни мерки, баща ти лорд Тарли да каже например: „Достатъчно, той вече е истински мъж.“. Сам не пораства точно като мъжа, който баща му си представя, и лордът насочва усилията си към втория син, а Самуел е принуден да постъпи в Нощния страж. В противен случай Рандил заплашва да го убие. В седмия сезон на сериала Рандил Тарли все пак умира в адските пламъци на дракона заедно с любимия си син и напук на волята му се оказва, че Сам ще е неговият наследник.

6. Да пренебрегваш чувствата на детето си и да го наказваш заради тях

Тирион, синът на могъщия Тивин Ланистър, имал нещастието на 13 години да се влюби в обикновено момиче и дори глупостта да се ожени за него. Вместо да се запознае със съветите на психолозите как да не загубим връзката с тийнейджъра, Тивин се е посветил на великата династия, която трябва да пребъде хиляда години. Непослушният син е наказан с фина жестокост. Лордът заставя брата на Тирион Джеймс да му каже, че жена му е пропаднала грешница и в потвърждение на това я хвърля на гвардейците си:„Те се разплатиха с нея честно – по сребърник на човек…А мен заставиха да седна в ъгъла и да гледам; накрая тя събра толкова сребърници, че монетите падаха между пръстите й и се търкаляха по пода… Лорд Тивин ме принуди да мина последен. И даде златна монета, защото като Ланистър, струвам повече“, признава нещастното джудже пред Брон. Изобщо по отношение на любовните дела, Тивин винаги се старае да се държи далновидно, затова решава да ожени Тирион за Санса, а неговата нова любима прибира в собственото си легло. И съвсем не по политически, а по чисто човешки причини получава стрела от арбалета на сина си в гърдите. Никога не бива да се подценява ранимостта на влюбените наследници.

7. Да изолираш децата си в самота и да ги наказваш, без да им дадеш шанс да се поправят

Многодетната майка на дракони Денерис - Родената в буря силно се разстройва, когато й съобщават, че децата й се държат лошо: опустошават града, изгарят животни и за безчинствата им свидетелстват дори костите на едно дете. Затова майка им ги наказва тежко: затваря ги в огромна каменна тъмница. Хулиганите, приковани към скалите с вериги, са държани като затворници дни наред, с надеждата, че ще осъзнаят колко лошо са постъпили и ще се променят. Но не, методът не сработва. Дори става още по-лошо. Дрогон полита с крилете на вятъра неизвестно къде. Едно е ясно – грижата за децата от селището не е негова работа. А двамата му братя Регал и Визерион с всеки изминал ден стават все по-зли и жестоки. Поведението им е типично – те успяват да хвърлят в ужас всички, дори приковани в пещерата: с издишване на пламъци и зловещ рев, до пълно опустошаване и нажежаване на вратите на тъмницата. Точно като силно вбесени деца, които са затворени задълго в хола край сервиза от костен порцелан. И макар в крайна сметка Денерис да успява да намери общ език с децата си, тя запомня този урок завинаги: дори децата ти да се държат като табор дотраки, не бива да ги хвърляш в тъмница, без да им обясниш причините и да им дадеш шанс да се поправят.

Източник: mel.fm

Снимки: НВО

Препоръчваме ви още:

Защо обичам игра на тронове? 
Мамо не прави така 
Кога наказанието е ефективно?

Най-вероятно и нашите деца ще пишат есе по тази тема, когато започнат училище. Знам какво ще напише моят Коко, защото вече ми го разказа. „Бях на лагер в едно село и там имаше прасе, което се казва Цеца. Беше огромно! Ние го хранехме и го галехме, а то ядеше и спеше. Мама ми обеща да ми купи прасе, когато някой ден си имаме наше село. И то ще се казва Цеца и няма да го изядем, а ще си го гледаме до дълбока старост. Ако татко много иска да го изяде, най-много да му отрежем краката.“

Вижте бисерите и на тези хлапета. Ако не друго, поне децата са откровени.

„Как прекарах лятото не интересува никого. Това си е лично моя работа, лично мое време и не съм длъжен на никого да се отчитам в съчинение. Човешките права трябва да се спазват! И ако ми поставите двойка, ще се видим с Вас в Европейския съд.“

„Няма лято. Никога не съм го виждал. След пролетта веднага идва есента. През пролетта всичко е зелено, през есента – жълто, а през зимата – бяло. А за лятото какво? Лято няма. Не съм забелязал да има. Или е още пролет или е вече есен.“

„Туитър, сериали, ядене – това е всичко.“

„Това лято беше, както обикновено. Тате работеше на строеж, мама – в офиса, а аз учех. Слънцето ме грееше и ми топеше бонбоните, които бях скрил в джоба. После мама ми се кара, защото си бях изцапал панталоните. Тате се измъкна, защото той ми беше купил бонбоните. Обичам есента!“

„Това лято прекарах с моя въображаем приятел. Той беше с мен през цялото време. На село висях при кравите и кокошките. Толкова ми беше скучно, че разговарях с доматите и краставиците, но те се оказаха мълчаливи.“

„През лятото ме изпратиха на село. Тате спря колата, там където свършваше пътя, и продължихме пеша. Когато вече бяхме много изморени, най-сетне стигнахме селото. Дядо вече беше пийнал. Той много ми се зарадва и каза: "Мамка му, пак ни доведохте този паразит.“

„В общи линии, аз прекарах лятото добре. Ако не смятаме, че почти два месеца бях в едно забутано село. Затова пък си отядох на бабините сладкиши. И с децата, които не бях виждала от пет години, също беше весело.“

„Тате си тръгна и баба веднага се скри някъде. Каза ми да оплевя бурените. Но не уточни кое е бурен. За всеки случай оплевих всичко. Градината стана чиста и красива. На сутринта дядо я видя, хвана се за сърцето и започна да диша начесто. После се успокои и махна с ръка: "Голяма работа!" - и отиде да си налее едно. Дядо е много добър, когато пийне. Всъщност той винаги е добър.“

„Лятото мина нормално. Нищо не правих, ядох, никъде не ходих. Гледах сериали. Не ми се ходи на училище. Най-добре лятото да не свършва.“

„Остатъкът от лятото прекарах при баба. Тя винаги има много работа, затова й помагах: рязах, стъргах и копах.“

„От 1 юни до 15 юли с баба брахме горски плодове. А от 16 юли до 31 август – гъби. Освен това участвахме в сенокоса и хранихме прасето.“

„Това лято не съм почивал. Имах много работа. Изхвърлях кофата и купувах хляб.“

„През лятото ходих при баба на село. Селото се нарича Бет Зера, намира се в Израел. Хубаво е на село: можеш да четеш книги, да свириш на цигулка и пиано и да ядеш. Хубаво е през лятото в Израел!“

„Това не е честно! Домашно от първия ден! А аз утре съм рожденик!“

„Тъй като лятото е достатъчно дълго, ще имам време да седна да си попълня дневника. Ще напиша всичко интересно, което ми се е случило от 1-и до 4 –и клас. Вече разбирам, че ако не го направя сега, после ще е късно. Първата двойка, първата тройка, първата учителка… а после ще отида да се изкъпя. Ако не се изкъпеш през лятото, през зимата вече ще е късно.“

Препоръчваме ви още:

Когато мама беше още маймуна 
Желязната детска логика 
Лято без родители

Всички потребители ще могат да научат повече за храненето и отглеждането на домашните си любимци и да получат безплатен профилактичен преглед за тях в 70 клиники в страната.

За първи път в България стопаните на пухкави домашни любимци ще могат да получат ценни съвети от водещи ветеринарни специалисти онлайн. Това ще се случи на 9 септември, когато ще се проведе третата онлайн обучителна лекция от поредицата PURINA® Ветеринарни лекари на живо, посветена на специалните нужди и правилната грижа за котките. В реално време ветеринарните лекари д-р Мила Бобадова (Kozata Ani) и д-р Димитър Иванов от Ветеринарна клиника "Добро хрумване" ще отговарят на въпроси, свързани с отглеждането, храненето, имунната система и предотвратяването на болести при котките. Онлайн сесията ще се излъчва на живо от 11:00 ч. на фейсбук страницата на PURINA® България (goo.gl/as1HuC).

Към инициативата на PURINA® България, насочена към подобряване на качеството на живот на домашните любимци и улесняване на достъпа до медицинска помощ, се присъединяват все повече ветеринарни клиники от цялата страна. До момента близо 70 партньори предоставят безплатни профилактични прегледи на домашни любимци. Едно от ключовите предимства на уебинара е възможността за интерактивност между потребителите и лектора. Всеки посетител на страницата на PURINA® може да зададе предварително или по време на сесията въпроси за спецификите по отглеждането на своя любимец. Водещ на уебинара ще бъде популярният хип-хоп изпълнител - Играта. Водещият, д-р Бобадова и д-р Иванов, ще дискутират по темата и ще споделят препоръки и съвети, свързани с отглеждането на своенравните и сладки домашни любимци – котките. Всички коментирали с въпрос темата, ще получат ваучер за безплатен профилактичен преглед във ветеринарна клиника по избор от партньорската мрежа на PURINA®: goo.gl/9T5WaU.

През 2017 година PURINA® организира серия от онлайн образователни лекции, посветени на здравословните проблеми на домашните любимци и предизвикателствата, пред които се изправят собствениците им. По време на обучителните сесии ветеринарни лекари разясняват на потребителите кои са основните симптоми на различни заболявания при животните, как собствениците да предотвратят появата им, както и спецификите при хранене на домашния любимец. Първата лекция се проведе на 25 март, като в нея гост-лектори от Централна Ветеринарна Клиника в София съветваха потребителите за специфични нужди и най-често срещани проблеми при кучета от дребни породи. Видеото бе гледано на живо от над 5000 стопани и събра над 35 000 гледания в рамките на седмица. Вторият лекция на тема кучетата-бебета се проведе с участието на ветеринарни специалисти от клиника „Син кръст“ и постави своеобразен рекорд, като събра над 40 000 гледания.

Повече за PURINA®

Вече 85 години, PURINA® работи със страст, за да помогне на Вашия любимец да живее по-щастлив, по-здравословен и по-дълъг живот. Страстта на бранда към домашните любимци преминава отвъд постигането на напредък в сферата на храненето на домашни животни. Тя е посветена на създаването на партньорства в света на грижата за домашните любимци и насочването на вниманието към това, от което домашните животни наистина се нуждаят. Стремежът на PURINA® е да постига прогрес в сферата на храненето на домашните животни и да провежда водещи в индустрията проучвания за благосъстоянието на домашните любимци. Инициативите, на които марката обръща специално внимание и инвестира ресурси, са свързани не само с балансираното хранене при животните, но и с тяхното здраве и активен начин на живот.

Препоръчваме ви още:

Мерки при нашествие от бълхи 
Съветите на Фройд за щастлив живот 
Да погалиш тигъра

Превод: Ирина Янчева-Карагяур, психотерапевт

След алармата Дуся е "лошата майка". Някъде от 7 до 7.30 - максимум до 8 без четвърт.

После около 15-ина минути - "дебелата крава" минава в "жената зад волана", а после в "безотговорния мениджър" преди обяд.

Там отново в "дебелата крава" за около 40 минути.

В почивката - "жената-пушачка" (срам за семейството*) и "закъснялата пациентка" при стоматолога, по-зле за нея.

По-нататък тя е "подчинената грубиянка" и така до края на деня. После идва времето за пазаруване на "смотаната купувачка" - и бегом вкъщи, към ролята на "домакинята-загубенячка".

Вечерта Дуся отново е "лошата майка", смесена с "гадната съпруга".

Звъни телефонът, и ето че тя е вече "безчувствената дъщеря". Не много дълго, само за около 1 час.

Следват банята и приспиването ("лошата майка"), семейната вечеря ("домакинята-загубенячка") и някакъв сериал ("тъпата идиотка").

Идва и леглото, с ролята на "застаряващия хладилник", и вече може да се спи...

В съседната стая заспива щерката - "вълшебното цвете", "прекрасното славейче", "нежната феичка". Тя си мечтае под завивките: "Ще порасна и ще стана като мама".

 *Забележка: В Русия открай време, та и досега, се смята за лош тон жената да пуши.

Препоръчваме ви още:

Майките не правят така
ОбъркАл си сметките, пич!
Мултифункционалната "жена зад мивката"

Автор: Мария Пеева

Срещали сте го в медиите от години. Първо, защото е шампион по борба. Двукратен. Усмихнат, здрав, 100-килограмов светлоок младеж с потенциала да побеждава, това е Галимир Георгиев.

После Галимир отново се появява в новините и отново се бори. Но битката този път е различна. Битката не е за медал, а за оцеляване. В началото на 2011 г. едва на 17 години лекарите го диагностицират с болестта на Ходжкин. Болестта на Ходжкин представлява злокачествени образувания на лимфната тъкан, което се характеризира с наличието на типични клетки. Заболяването се среща с честота 2-3/100 000 души годишно. Същата година, в която му е открито заболяването, той постъпва в Детска Хематология - София (ИСУЛ), като започва редица курсове химиотерапии, но без успех. Поради прогрес на заболянето и засегнати слезка, черен дроб, бял дроб, ингвинални лимфни възли и други органи през 2014 г. постъпва в Националната Онкохематология в Дървеница - София, където се подлага на 6 високо-дозови курса химиотерапия. Някои метастази изчезват, но активността на други е висока, а това води до рецидив.

След консултация с турският лекар доцент д-р Дарда Байрактар му бе предложено лечение в болница Memorial Sisli, Турция (Истанбул). То представлява трансплантация на костен мозък и 45 дни хоспитализация там.

Галимир има шанс да живее. Но няма тези 44 400 евро, които са му нужни за това. Тази сума е просто непосилна за него и семейството му. Доходът на Галимир е 126.67 лв. месечна пенсия и 19,50 за добавки и лекарства. Да са живи и здрави семейството и приятелите му, които не го забравят.

Да са живи и здрави и хората, които не го познават, но се втурват да помогнат на каузата му. Живко Люцканов, Стелияна Драгнева, Елена Проданова заедно с Клуб за български народни танци "Изгрев", финалиста от Х фактор 2014 г. Славин Славчев, всеизвестния варненски рапър Dim4ou и други звезди и обикновени хора.

Сред тях е и едно момиче, което имам удоволствието да нарека своя приятелка. Преди няколко месеца Ева организира кампанията на малката Алекс, нейната племенница. Тогава с общи усилия събрахме огромна сума за лечението на Алекс, родена с генетично увреждане. Наскоро Ева се обади да ми каже, че иска да направи нещо хубаво за друг човек в нужда, защото огромното й желание е да върне доброто, което хиляди непознати направиха на племенницата й. Тя не разполага с големи финансови възможности, но пък е измислила какво да дари. Нещо ценно, красиво, нещо лично нейно, нещо отглеждано с години. Ето какво каза Ева:

”Когато моето семейство имаше нужда от помощ, много хора се включиха и застанаха редом с нас. Искам и аз да направя нещо за другите. Това е и една от причините да съм доброволец в "Аз събуждам България". Мисля, че ако започнем малко повече да действаме и малко по-малко да се оплакваме, нещата ще придобият друго изражение.”

На 9-ти и 10-ти септември тези прекрасни хора организират безплатно събитие за хиляди участници в София, в Южен парк. Едно от нещата включени в програмата е благотворителен търг за косата на Ева. На събитието ще присъства Marin Hubenov Murphy, който ще я отреже на място. Търгът ще бъде проведен пред всички. Всеки може да наддава за косата (ех, Ева, прекрасна е тази твоя грива) и да я дари за раково-болен, или да я запази. Моля, следете кампанията на страницата на събитието във фейсбук и ако имате възможност, заповядайте на търга.

Как можем да помогнем на Галимир

1. Дарителска сметка на Галимир Георгиев

IBAN: BG63PRCB92301048874810

BIC: PRCBBGSF

2. PayPall - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

3. Поканете приятели да харесат страницата.

4. Споделете историята на Галимир в групите, каито ви разрешат да го направите.

5. Можете да участвате на благотворителния търг за Галимир.

Момчето, което се бори, има шанс за победа. Елате в неговия отбор.

Препоръчваме ви още:

Умора на съчувствието 
Слънчевото семейство на Силвена 
Майки, за които няма празници