Автор: Радина Бисерова

Преди време споделих какво е да си коронясан в България или поне как аз лично се чувствах в онзи момент на вече утихващия в организма ми вирус (макар да не бях сигурно дали е финално, защото той протичаше много вълнообразно), а днес искам да споделя, благодаря и вдъхновя.

Най-често задаваният ми въпрос от близки и познати по време на боледуването и непосредствено след него беше „От къде го хвана?“. Изчерпателно отговарях: „И аз не знам – бях веднъж на фризьор, видях се с една приятелка на по питие и пазарувах в един огромен хипермаркет“. Дъщеря ми беше в карантина заради болен съученик и точно два-три дни преди нейната изолация, аз започнах със симптомите. Разбира се, че може и тя да го е пренесла... В един миг обаче честно и откровено ми втръсна от този въпрос и си казах: „Не е като да имам СПИН и да знам кога и от кого съм го хванала“. Ковидът е вирус и си пуска пипалата, без да светне лампа и да се включи аларма, просто се случва и анализът къде и как сме го хванали за съжаление не помага в преборването му.

Към днешна дата всеки, който разбере, че съм изкарала коронавируса ме пита как е протекло. Позволявам си да се самокласифицирам, че съм била „лек случай“ (макар да си имах тежките моменти и съпругът ми откровено каза, че е бил много изплашен за мен). Нямах усложнения, не стигнах до болница, домашните не проявиха симптоми покрай мен. Благодарна съм! В онези протяжни повече от 14 дни и нощи обаче си обещах, че при първа възможност ще ида да даря плазма, тъй като не всички имат моя късмет да се лекуват вкъщи.

Преброих 40 дни от датата, на която излезе положителният ми PCR тест и си отбелязах седмица по-рано да се обадя и да си запазя час в центъра по транфузионна хематология. Първият ден не успях да се свържа на нито един от стационарните телефони, които намерих в интернет. Прегледах във Фейсбук за постове на хора вече дарили плазма – там открих мобилни телефонни номера на двама доктори, но бяха изключени. На следващия ден продължих с опитите и успях да осъществя контакт на номер - 029210491, помолиха да звънна в интервала 11.30-14 часа. Беше петък. Казаха, че най-ранният час, който могат да ми предложат е следващия петък. За мен беше идеално – тогава щеше да е 41-ия ден след положителния ми PCR. В този момент си самоблагодарих за организираността и планирането. Не изчаках да минат 40 дни и чак тогава да звънна и да се окаже, че могат да ми дадат час за след още 10 дни.

Два дни преди записания час реших, че за пълна лична удовлетвореност е по-добре да опитам да направя даряването поименно. Бях прочела, че дарената плазма от един преболедувал стига за трима болни. Отново порових в интернет и разбрах, че мога да посоча двама души поименно, а третата доза – остава „резерва“. Открих група „ДАРИ ПЛАЗМА“ във фейсбук и публикувах съобщение, че след по-малко от 48 часа ще дарявам плазма и ако има нуждаещи съм на разположение.

Важно е да се знае също, че при даряването на плазма не важи правилото като при кръводаряване - нулева група не може да дарява на всички, при плазмата АВ е кръвната група, която може да дарява, освен на себе си и на всички останали.

На всеки час след публикацията ми имаше приблизително по една молба за нуждаещ се. Реших, че започвам по реда на записване и в зависимост колко бързо осъществим контакт с близките на болния. Масово хората в групата търсеха за своите родители.

Обещах на един мъж за майка му, лежаща в болница в Сливен и на една дама за нейната майка – в болница в Петрич. За възрастната жена в Петрич ми беше писала и другата й дъщеря и много други техни роднини и познати пускаха публикации с молба за плазма.

Да си коронясан

Точно преди да заспя видях публикация – мъж търсеше плазма в София за майката на свой колега със същата кръвна група като моята. И тъй като към онзи момент не бях на 100% сигурна в достоверността на правилото, че АВ може да дарява на всички кръвни групи, реших да препиша имената и данните в случай, че ми откажат да даря за другите двама. Дамата – създателка на групата във фейсбук също беше много отзивчива и на разположение да ми съдейства по всяко време. Имахме уговорка, че ако от центъра кажат, че мога да даря на хора само със същата кръвна група, то тя ще ми даде данни за още поне един нуждаещ се освен дамата в София.

На сутринта точно преди да тръгна към центъра имах съобщение от дамата от Петрич, която беше сменила името на болницата. Стори ми се странно, но вече бях на вратата, преписах името и тръгнах.

Процедурата не е болезнена. Не е най-приятното усещане иглата в ръката, но и на зъболекарския стол не ни е приятно и все пак сядаме там заради собственото си здраве, а в случая заради здравето на трима души. За мен това беше достатъчна мотивация. Връчиха ми една топка да стискам, за да поддържам налягането. Поизтръпна ми ръката и ми беше студено, но бързо премина това усещане.

Персоналът в центъра беше много внимателен, дискретен и дори пускаха шеги да ни разсмиват.

Излязох от центъра и бързах да снимам и изпратя бележките за двамата нуждаещи, които поименно бях посочила. Процедурата била такава – бележките, които се издават в центъра трябва да се представят в болниците на лекуващите лекари.

Прибрах се вкъщи. Синът на болния в Сливен ми звънна да ми благодари. Видях, че имам съобщение и от дъщерята на болната в Петрич, в него пишеше: „PCR-ът на майка ми е отрицателен. Дари за някой друг“. Като че ли някой ми изля кофа ледена вода. Удовлетворението от даряването вече имаше примеси на огорчение. Как е възможно да търсиш плазма, ако дори не е сигурно, че близкият ти има коронавирус?! Съпругът ми ме успокои, че все пак помагам на някого, но само няколко минути по-късно звъннах в центъра и попитах дали мога да сменя името – казаха, че няма проблем, но трябва да ида на място.

Написах съобщение на мъжа написал публикацията и той помогна да осъществим връзка с приятеля му, чиято майка беше хоспитализирана. Отидохме заедно в центъра и малко преди да затворят персоналът отзивчиво съдейства да сменим имената. Синът на нуждаещата се жена благодареше, а аз най-накрая изпитах пълно удовлетворение от деня.

Прибрах се вкъщи при семейството изморена, но благодарна, удовлетворена и щастлива. Децата ме попитаха дали съм добре и дали е боляло. Уверих ги, че се чувствам чудесно и ги прегърнах. Това беше един от най-смислените дни в живота ми. И ще си позволя да завърша с написаното на грамотите, които Силвия от групата „ДАРИ ПЛАЗМА“ във фейсбук публикува за всеки дарител, а именно „Ако си дал, не си живял напразно!“.

Може да харесате също:

Малките герои на пандемията

Детските градини в София остават затворени. Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че няма основание те да бъдат отворени в понеделник:

„В момента няма основание за това. Ще продължим да следим данните. Има известно задържане, дори намаляване в броя на новозаразените, но броят на хоспитализираните се запазва на доста високо ниво, в това число и хората, които са на интензивно лечение“

През следващата седмица предстои да бъде взето решение на какъв принцип ще се възстановява учебния процес за учениците. Учениците няма да се върнат в присъствена форма едновременно. Според образователния министър епидемичната обстановка ще продължи поне още няколко месеца. Разхлабване на мерките след коледната ваканция ще е само за определени области и определени класове.

Приоритетни ще бъдат началният етап, 7, 8 и 12 клас, обяви министър Вълчев. Поетапното връщане в училище трябва да започне от 4 януари.

Зрелостните изпити за 7 и 12 клас ще се проведат в края на учебната година, като от тях ще бъдат изключени определени теми, обяви министър Вълчев. Последните теми от материала за матурите за 7 и 12 клас няма да бъдат включени в изпитите, а целта на това изпитване е да се измери начина на осмисляне на материала и функционалната грамотност на децата.

Външното оценяване след 4 и 10 клас и тази учебна година няма да е задължително. 

Вече са възможни индивидуалните присъствени занимания за децата със специални образователни потребности в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа.

Източници: Dariknews, OFFNews.

Как се кандидатства за месечна целева помощ

По повод 10-ти декември – международен ден на човешките права, Национална мрежа за децата – най-голямото обединение на граждански организации, които работят в полза на децата, изпрати отворено писмо до международните и българските институции с призив да подкрепят правата на децата в България. 

Писмото, подписано от 70 граждански организации, е по повод предложение за изменение и допълнение на  Закона за закрила на детето, внесено в Народното събрание на 4 декември от политическа партия ВМРО, което поставя в риск децата, погазва техните права и противоречи на всички международни документи. 

Според организациите, ако бъде приет в настоящия си вид, законопроектът ще върне българското законодателство и практика за закрила на детето 20 години назад. Внесените предложения са в категорично противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и разбирането за децата като субекти, личности и граждани, а не като нечия собственост

"Тази инициатива за законодателна промяна е част от поредица от действия, застрашаващи правата на децата в България. Националистически политически партии и популистки организации, често с политически цели, превърнаха българското общество в обект на дезинформация и пропаганда, използвайки темата за закрилата на децата и свързаното с нея законодателство. В резултат българските детски правозащитни организации станаха обект на  нападки, а отделни активисти са системно оклеветявани в публичното пространство", се казва още в отвореното писмо.

Ето и пълния текст на писмото:

ДO:

ДУБРАВКА ШУИЦА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ „ДЕМОКРАЦИЯ И ДЕМОГРАФИЯ“ ЕК

ВЕРА ЙОУРОВА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ „ЦЕННОСТИ И ПРОЗРАЧНОСТ“ ЕК

ЕЛИЗА ФЕРЕЙРА, КОМИСАР „СБЛИЖАВАНЕ И РЕФОРМИ“ ЕК

НИКОЛА ШМИТ, КОМИСАР „РАБОТНИ МЕСТА И СОЦИАЛНИ ПРАВА“ ЕК

ДИДИЕ РАЙНДЕРС, КОМИСАР „ПРАВОСЪДИЕ“ ЕК

ХЕЛЕНА ДАЛИ, КОМИСАР „РАВНОПОСТАВЕНОСТ“ ЕК

РЕНАТЕ УИНТЕР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО КЪМ ООН

ДУНЯ МИЯТОВИЧ, КОМИСАР ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА КЪМ СЪВЕТА НА ЕВРОПА 

МАЙКЪЛ О’ФЛАЕРТИ, ДИРЕКТОР НА ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВА  КЪМ ЕК

ХЕНРИЕТА ФОР, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА УНИЦЕФ

МАРИ-ЛУИЗ КОЛЕИРО ПРЕКА, ПРЕЗИДЕНТ НА ЮРОЧАЙЛД 

МАРИЯ ХЕРЦОГ, ПРЕЗИДЕНТ НА ЧАЙЛД РАЙТС КОНЕКТ 

КАРОЛ ВЕЛЛАМИ, ПРЕЗИДЕНТ НА ЕКПАТ ИНТЕРНЕШЕНЪЛ 

10 декември 2020, София

ОТВОРЕНО ПИСМО

 От 70 граждански организации в България по повод атаката срещу правата на децата по повод предложенията за изменения в Закона за закрила на детето

Уважаеми госпожи и господа, представители на международни и европейски институции, 

Обръщаме се към вас, за подкрепа за каузата на  правата на децата в България, които в последните три години системно се нарушават. 

Конкретен повод за нашето писмо е внесения на  4 декември 2020 в Народното събрание на Република България законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с номер 054-01-111. Вносител е парламентарната група на  ВМРО, част от управляващата коалиция в страната.  Законопроектът, ако бъде приет, ще върне българското законодателство и практика за закрила на детето 20 години назад. Внесените предложения са в категорично противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и разбирането за децата като субекти, личности и граждани, а не като нечия собственост.

Основните идеи на предложението за законодателна промяна са: 

• В законопроекта се ограничават възможностите институциите да прилагат базови стандарти за закрила правата на децата. Нарушава се сериозно балансът и се залага противопоставяне на права на родители, настойници, попечители и правата на децата, които е в противоречие с всички международни документи за закрила на децата. 
• Немотивирано се променя дефиницията за "дете в риск", като базови критерии се подменят със субективни преценки. 
• Принципът за спазване на „най-добрия интерес на детето“ е заменен със спазване на „традициите, добрите нрави и общоприетия морал в държавата“, което противоречи не само на  Конвенцията за правата на детето, но и на правото на ЕС.
• Подаването на сигнал за опасност за детето се обвързва с предварително подписана и нотариално заверена декларация за истинност, което повишава неимоверно бариерата за сигнализиране и на практика би провалило всеки опит на близки до семейството или детето лица, вкл. учители, съседи, приятели, да сигнализират институциите за закрила.  
• Предвижда се правата за отглеждане на дете да могат да се дават на трети лица чрез нотариално заверена декларация, сякаш децата са недвижима собственост, която може да се преотстъпва за ползване. 

 Тази инициатива за  законодателна промяна е част от поредица от действия, застрашаващи правата на децата в България. Националистически политически партии и популистки организации, често с политически цели превърнаха българското общество в обект на дезинформация и пропаганда, използвайки темата за закрилата на децата и свързаното с нея законодателство. В резултат българските детски правозащитни организации станаха обект на  нападки, а отделни активисти са и системно оклеветявани в публичното пространство. 

„Безспорен успех“ на атаките срещу правата на децата е решението на министър-председателя Борисов да прекрати процедурата по обсъждането на проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. и дори многократно да изтъква в общественото пространство като положителен факт, че „Стратегия за детето няма“. Този акт пряко нарушава вътрешното законодателство на България (чл. 1, ал.3 от Закона за закрила на детето), което изрично предвижда приемането на тази стратегия от Народното събрание. Заедно с това, Българският премиер, легитимира твърденията на дезинформацията, въз основа на които беше прекратена процедурата по приемането на Стратегия.

Кампанията срещу правата на децата, заедно с постоянно отлаганите реформи, доведоха системата за закрила на детето в България до сериозна криза и на практика до спиране на прилагането на законоустановените мерки за закрила на децата в риск.

Негативните кампании и атаки срещу системата доведоха и до загуба на крехкия начален капацитет, започнал да се създава преди 20 години. 

Уважаеми госпожи и  господа,

Днес не само България, но и целият свят е поставен под сериозно изпитание по отношение на правата на човека, правата на детето и демократичните устои. С настоящото писмо бихме искали да ви алармираме за негативните промени в България, дори и след приемането на Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)). 

Призоваваме ви, всеки един в своята компетентност да се  противопостави решително и отговорно както на опитите за прокарване на политики за ограничаването човешките права в страните членки на ЕС, така и специално по отношение на детските права. Нещо повече, ключова мярка е адресирането на конспиративните теории и пропагандата по отношение на детските права като част от политиките за ограничаване на разпространение на фалшиви новини. Нека институциите и организациите, които ръководим, да носим отговорност за публичните интереси на нациите и да създаваме политики и мерки, които да гарантират правата на децата и останалите уязвими членове на обществото.  

Трябва заедно да поставим в сърцето на нашите демокрации политиките за децата ни!   

С уважение 

Национална мрежа за децата

БНК "Заедно за децата"

Сдружение "Алианс на българските акушерки"

Фондация "Приложни изследвания и комуникации"

Фондация "АСИСТ - Помагащи технологии"

Сдружение "Европейски пространства 21" - Русе

Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца - ФИЦЕ - БЪЛГАРИЯ

Сдружение за споделено учене ЕЛА

Сдружение инициатива за развитие "Кърджали решава"

Фондация "Бикоуз в помощ на благотворителността"

Български център за нестопанско право

Български дарителски форум

Сдружение "Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве"

Български фонд за жените

Български хелзинкски комитет

Център за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ

Сдружение "Дете и пространство"

Конкордия България

Сдружение "Съучастие" - Варна

Фондация "Дечица"

Фондация "Детски книги"

Сдружение "Деветашко плато"

Екологично сдружение "За Земята"

Женско сдружение "Екатерина Каравелова" - Силистра

Сдружение "Еквилибриум" - Русе

Фондация "За Нашите Деца"

Фондация "За Доброто" 

Фондация "Джендър алтернативи"

Фондация "Три"

Фонд ИГА - Пазарджик

Сдружение "Бъдеще за децата"

Фондация "Бъдеще" - Ракитово

Хабитат България

Фондация „Здраве и социално развитие"

Фондация „Хестия" 

Сдружение "Надежда 2002"  

НСНЦ Инициатива Родопа планина 21 век 

Институт за прогресивно образование

Международна социална служба

Сдружение "ЖАНЕТА" 

Фондация "Карин дом" - Варна

Фондация "КУЗМАНОВ"

Фондация "Право и Интернет"

Фондация "Заслушай се"

Фондация "Светът на Мария"

Фондация "Мисия криле" – Стара Загора

Национална асоциация на ресурсните учители

Народно читалище "Бъдеще сега 2006"

Клуба на НСО - Търговище

Сдружение "Шанс и закрила" Хасково

Сдружение "Организация Дром" - Видин

Фондация "Партньори - България"

Фондация „Програмен и аналитичен център за европейско право“

РФ "Искра" - Шумен

Сдружение  "УСМИВКА" - Бургас

Иститут по социални дейности и практики

Сдружение "Социален диалог 2001" 

SOS Детски селища България

Сдружение Спина бифида и хидроцефалия-България

Фондация "Заедно в час" 

Фондация "Сийдър"

Фондация "Едно сърце"

СНЦ "Заедно за по-добро бъдеще - Средец"

Фондация "Работилница за граждански инициативи"

Фондация за децата в риск по света

Сдружение  "ИМКА" Габрово

Фондация „ПУЛС“ – Перник

Фондация ДОИТ – София 

Асоциация „Родители“

Асоциация „Анимус“

Трябват ни четящи и грамотни хора

Автор: Мария Пеева

Всеки има различно усещане за декември. На някои им ухае  на портокал, канела и джинджифил, за други има вкус на шоколад, щолен или баклава, трети го очакват, за да грабнат ските и да потеглят на пътешествие. За мен декември е месецът на ритуалите. И дори в най-лютата зима, дори в този днешен наш свят, настръхнал от тревоги,  в коледните ритуали намирам утеха и радост, надежда и споделеност. Изобщо ако има нещо, което да направи зимата по-поносима за топлолюбиво същество като мен - това е Коледа и коледните ритуали. У нас те започват в началото на декември с украсата на елхата. Признавам си чистосърдечно, че всяка година тайничко отлагам момента. С толкова животни у дома  колкото по-късно наредим елхата, толкова повече шанс има да оцелее до Бъдни вечер. Но още в началото на месеца момчетата ми вече са нетърпеливи. Знам защо - за тях украсата, коледните календари, коледните сладки са поредица от любими ритуали. Това са стъпките на радостно предусещане, които водят към скорошния празник, очакваните подаръци, семейните вечери и обеди на вкусна трапеза, сред смях и закачки. В моите спомени баба все още е с мен, обикаля дома ни и кади тамян, меси питка с паричка и с блага усмивка ме подрусва на  коленете си и ми разказва за бебето Исус, докато заспя сгушена  в скута й. Така някой ден и аз ще съм в спомените на внуците си - може би с баницата ми с късмети или с коледната баклава, или с някоя забавна история за бащите им, или с приказката, която им чета край камината. Ритуалите ни свързват с  миналото и ни водят към бъдещето. Те ни дават сигурност, че хубавото ще бъде отново, че лошото ще си отиде, а доброто ще се върне. И каквото и да става, през каквито и трудности да преминава човек, семейството отново ще се събере и отново ще бъде Коледа, и Новата година ще дойде с нов късмет.

Когато сядах да пиша историята на младото семейство от Велико Търново, които този месец са посланици на Lidl, мислех да фокусирам върху чудесните коледни рецепти, които ни споделиха. Ще има и рецепта, разбира се, но преди това искам да ви разкажа за техния коледен ритуал, който много ме впечатли - ритуалът със сурвакниците. В моя край им казваме сурвачки, но в тази история ще използвам умишлено израза “сурвакница”, защото така ги наричат Стела и Слави. А най-напред нека ви представя тяхното семейство - шарено и весело, с две усмихнати, палави хлапета. Всички спортуват активно и са винаги в движение. Имат и куче Аякс - старонемска овчарка на 12 г. Стела го нарича най-доброто, най-умно и разбиращо куче, нещо като по-голям брат на Дари и Гого. Дария е на седем и половина, вече е ученичка в първи клас. Тренира спортна гимнастика и тази година за първи път взима участие в големи състезания и дори печели медали с отбора си. Гого е на четири и е „щурецът“ на семейството. Обича да играе мач, да се прави на войник, да крещи силно и да бяга бързо. Слави, главата на семейството, пътува често по работа и затова Стела се грижи за децата, тича по задачи и поддържа домакинството, а за да поддържа форма и тонус тренира бокс. Обичат много да пътуват, да обикалят България, но и да си отдъхват в голямата им къща на село, където се събират с роднини. Велико Търново е прекрасен град с красиви паркове, в които децата играят с  приятели, а понякога ходят и на езда в “Арбанаси”. В петък си правят семейна киновечер с някоя комедия, а през почивните дни с децата изпробват рецепти за сладки, питки или хлебчета. Невинаги им се получава, признава Стела с усмивка, но винаги е забавно, брашняно и изцапано. 

За Бъдни вечер цялото семейство се събира на богата трапеза. Създали са си ежегоден ритуал, който първо е хрумнал на Стела, защото баща й, дядо Жоро, с огромна любов и търпение изработва с децата сурвакници всяка година. Обяснява им подробно защо се правят  от дрян, защо се слага червения конец, пукат заедно пуканките и така нататък. Една година на Стела й домъчняло след празниците тези красиви сурвакници да се хвърлят, след като знае колко труд е вложен в тях. Затова предложила да ги оставят върху камината, където да стоят цялата година. Оттогава на Бъдни вечер, когато цялото семейство си е вкъщи и камината хубаво се разгори, а бъдникът се разпали, децата вземат сурвакниците и преди да ги сложат в огъня, всеки си казва "нека с тая стара сурвакница си отиде и да изгори всичко лошо от тази година”. 

Помолих Стела да сподели и как изработват сурвачките.

Нашите сурвачки/сурвакници

Първо - сурвачките се правят от дрян, защото е силно и жилаво дърво и символизира здравето. 

Още през лятото дядо Жоро (моят татко) си наблюдава дряна в двора. Оглежда го за подходящи клонки, тънки, гъвкави и с достатъчно разклонения, които като се огънат едно към друго и  да образуват кръг. Нужно е да има за поне два такива кръга. 

Когато наближи Коледа, татко отива и отрязва тези клонки, вика децата и заедно започват да ги украсяват.

Първо се правят въпросните кръгове - те са, за да бъде сплотено семейството.

После пукат пуканки и правят дълъг наниз с тях, който увиват около клонките.

Накичват ги още с неща, които се слагат на трапезата на Бъдни вечер - сушени плодове, люти чушлета, чесън, малки содени гевречета (отново кръгът, който символизира здравото и сплотено семейство). Задължително се слагат и червени вълнени конци. Могат да се сплетат на пискюли или да се увият около клонките. 

Накрая, когато сурвачките са готови, ги наричат да ни носят само здраве и берекет. 

На първи януари най-малките сурвакат за здраве най-възрастните. Те пък от своя страна ги даряват с орехи, сушени плодове и някое левче.

А за ритуала с изгарянето на старите сурвачки на Бъдни вечер вече ви разказах. Интересен факт е, че някога в търновския край е имало такава забравена традиция, която Стела, сякаш вдъхновена от тайнствена родова памет, е възкресила отново. А на мен толкова много ми допадна, че реших да я споделя с вас. Символизмът в нея ми допада много, особено в година като настоящата, когато всички преживяхме толкова много. За финал - една вкусна рецепта на семейство Велчеви за Коледен обяд. Като всичките ми любими рецепти и тази е сравнително лесна и тази година непременно ще я пробваме.

Шпикована свинска плешка с бекон 

по рецепта на сем. Велчеви от Велико Търново

Време за приготвяне: 120 min 

Степен на трудност: 1

Брой порции: 4

Необходими продукти:

600 g свинска плешка XXL без кост

300 g бекон Pikok 

2 моркова

1 малка глава чесън

2 с. л. брашно

2 с. л. соев сос

сока от 1/2 лимон

2 с. л. захар

сол

черен пипер

бял пипер 

олио

Начин на приготвяне:

Нарязваме бекона на ленти. Шпиковаме свинската плешка и в прорезите редуваме бекон, морков на ленти и няколко скилидки чесън. Овкусяваме със солта, черния и белия пипер и олиото.

Слагаме плешката в тава и наливаме 2 – 3 пръста вода. Завиваме с фолио и печем на предварително загрята на 200° С фурна. След 90 min махаме фолиото и връщаме месото да се допече, така че да хване коричка.

Соса приготвяме, като сгъстим брашното с бульона, в който се е пекло месото. Овкусяваме със соевия и лимоновия сос. Карамелизираме малко захар за цвят и аромат и я добавяме към соса. 

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Официално проучване измежду 200 българчета разкри редица ключови зависимости при добротата на децата. То бе проведено от агенция BluePoint, като целта е данните да покажат най-важните начини, по които може да се възпита доброта у следващото поколение. Изследването е с тема „Нагласи и възприятие за доброта сред децата“ и е част от инициативата на Cartoon Network  „Имаш силата – бъди приятел“. Вече 6 години кампанията популяризира извършването на добрини и милосърдието сред децата.

В проучването участваха българчета на възраст между 6 и 12 г. А резултатите показаха, че основните асоциации на децата с думата „доброта“ са свързани с оказване на помощ на нуждаещ се (49%). Те също посочват, че извършват широк набор от добри дела, като главно едно дете извършва около 11 вида такива. Най-силно застъпени са: покана към приятели за рожден ден (86%); играенето на игри с други деца (82%); оказване на помощ при нараняване (73%). Позитивен факт е, че значителна част от подрастващите консистентно дават прегръдки, споделят лакомства, вещи и помагат с домакинските задължения. Децата отбелязват, че средният брой добрини, които правят в рамките на един ден е 3. 90% от малките споделят, че тези, които главно ги вдъхновяват да бъдат добри са родителите им. Те са последвани от баба и дядо(50%), учителите(38%) и приятелите(36%).

По отношение на това какви постъпки ги стимулират да бъдат по-добри, децата посочват: „Ако видя родителите ми да се държат добре“ (90%); „Ако учителят/ те ми се държат добре“ (86%); „Ако мой приятел е добър“(78%); „Ако видя анимационен герой да е добър“(45%). Добрите постъпки, които виждат в семейството, училището, сред приятелите или героите от малкия екран определено оказват влияние и ги мотивират да бъдат по-мили.

 Част от цялостните усилия на кампанията, по възпитаване на децата като по-добри индивиди, е и „Наръчникът на добротата“. Той беше безплатно разпространен по време на инициативата и продължава да е на разположение на сайта на кампанията. До този момент е прочетен приблизително от 56 500 деца, родители и учители в страната. Той е създаден от психологът Виниций Петров и подкрепен от експертите от Фондация „Асоциация Анимус“.  Някои от въпросите, на които наръчникът търси отговори са: Какво означава да бъда добър?; Добър човек ли съм? Как мога да бъда истински добър приятел?. А към родителите и възпитателите: Как мога да науча децата и учениците си на доброта?.  Тези въпроси могат да мотивират не само децата, но и възрастните да полагат повече усилия в проявяването на доброта и създаването на по-добро бъдеще.

Научили ли сте ги?

От десетилетия красивите цветове на коледните звезди се свързват с най-хубавото време от годината. Празничната комбинация от прясно изпечени бисквити, светлина от свещи и цъфнали коледни звезди се е превърнала в ритуал, който прави Коледа толкова специална. Но седмици преди да дойде време за коледните пости коледните звезди вече разкриват своя потенциал.

Ето какво ни съветват експертите по отглеждането на това цвете от Stars for Europe, така че коледните ни звезди да изглеждат по възможно най-добрия начин седмици наред.

Коледните звезди имат нужда от светлина и топлина

Коледните звезди се чувстват добре на топло и светло място, далеч от течение. Идеална за тях е температура между 15 и 22 градуса, което ги прави подходящи за спални и всекидневни. Тъй като коледната звезда произхожда от тропическо Мексико, тя има нужда от много светлина. През зимните месеци ще се чувства добре на южен прозорец. Пряката слънчева светлина не е проблем, тъй като при нашия климат от средата на октомври нататък няма опасност върху листата да попадне твърдe много слънчева светлина. Но пък за да расте и да се развива, е нужда достатъчно светлина. От друга страна, те не обичат да са на течение, така че трябва да ги поставите на заветно място. Ако около растението става течение, може да започнат да му капят листата.

Как да поливаме коледната звезда

Коледната звезда се нуждае от различно количество вода в зависимост от локацията, температурата в помещението, размера на растението и саксията. За стандартна саксия с диаметър 13 см е достатъчна една малка чаша вода, т.е. около 0,2 литра. Това предотвратява запушването на порите в почвата и подгизването им. За мини коледни звезди е нужна не повече от една малка чашка за шот. Излишната вода, която все още е в саксията след 10 минути, трябва да се отстрани.

Поливайте коледната звезда, когато почвата е видимо суха. Ако растението се намира близо до радиатор в суха стая, може да трябва да го поливате всеки ден, а ако е на друго място през ден или веднъж на три дни. Може да проверите, като внимателно повдигнете растението. Ако се усеща леко, време е да го полеете. Трябва да отбележим, че малките саксии изсъхват по-бързо от големите, така че ще трябва да ги поливате по-често. Мини коледните звезди трябва да се проверяват всеки ден. Също така, можете да поливате тези растения, като ги накисвате отдолу, при което почвата се напоява по-добре, отколкото при нормалното поливане. Ако се чудите, по-добре коледната звезда да остане малко по-суха (отколкото твърде влажна) и да я поливате по малко и по-често, а нерядко, но с много вода. Коледните звезди са много дълготрайни, когато ги наторявате веднъж в седмицата, като започнете около четири седмици след закупуването, с течен тор за цъфтящи стайни растения според дозировката, указана на етикета.

Показатели за високо качество

Ако изберете качествено растение и следвате всичките тези препоръки, вашите коледни звезди ще цъфтят дълго време. Качественото растение може да се познае по това, че няма нарушения на целостта на листата и има малки жълти пъпки в средата. Почвата не трябва да е нито суха, нито подгизнала. Търговецът, който наистина обича цветята, със сигурност ще е поставил коледните звезди далеч от течението на входа.

Важно е да увиете вашата коледна звезда в хартия, докато я пренесете у дома, за да я предпазите от течението и температурите под 12 градуса. Това ще я предпази от увреди, които първоначално не са видими, но могат да доведат до преждевременна загуба на листа след няколко дни.

Естествена украса с коледна звезда

Природосъобразният начин на живот е изключително актуален. Интериорният дизайн използва растения и естествени материали в декорирането на дома, за да създаде уютна и приятна атмосфера, която да ви подкани да се отпуснете. През есента и зимата коледната звезда разкрива цялата си прелест като едно истинско естествено бижу и играе важна роля в оформянето на интериора. През зимата стаята свети, благодарение на ярките цветове на това прелестно растение. 

В тон с природата

Дневната става зелена. Растенията и естествените материали играят важна роля в актуалната тенденция за природосъобразен начин на живот. За любителите на природата зимната гора е почти неизчерпаем източник на клонки, шишарки и други естествени материали, които са популярни елементи от красивата декорация в сезона на празниците.

Проста дървена маса, голи стени в бледи тонове и неукрасена елха оформят фона за празника. Звездите в подредбата са коледните цветя.

Модерен природосъобразен живот с нотка винтидж: меките зелени тонове имат естествен успокояващ ефект и създават релаксираща атмосфера. Кремавият цвят на коледната звезда създава прекрасен контраст в този зимен натюрморт. С този класически венец от елхови клонки, украсен с шишарки, кремавите цветове на коледната звезда са красив, сияен акцент.

Естествена топлина през празничния сезон

Внесете хармония в зимния дом с естествената коледна топлина. Съчетайте топли, земни тонове, за да трансформирате стаята в убежище на спокойствието, което ви подканя да се отпуснете и да релаксирате. Купа с кремави коледни звезди, разположени сред клонки и сухи цветя носят усещане за природна красота. Кремава коледна звезда в обикновена саксия върху дървена стълба със свещи, съчетана с коледен венец от сухи цветя: тази аранжировка комбинира естествени нюанси и има деликатно и успокояващо присъствие. Сухите цветя са актуални. Рисунки с растения украсяват стените, но да не забравяме и живите цветя. През зимата цъфтящата кремава коледна звезда се съчетава добре с всички стилове и внася топлина във всяка стая. 

Коледно червено

Коледните звезди в топли нюанси като праскова, роза, розово или цвят сьомга ще будят възхита в дома още от октомври, като осигуряват чудесни цветни акценти, които се съчетават добре с прости изчистени декорации. Но независимо дали в модата, козметиката или интериорния дизайн, червените тонове са актуални. 

Когато използваме само цветовете на коледната звезда, можем да се радваме на наситените им багри и впечатляваща издръжливост. 

Съвет: веднага след отрязването натопете подрязаните крайчета на стеблата на коледната звезда първо за няколко секунди в топла вода около 60°C, а веднага след това в студена вода, след това ги поставете в тръбички пълни с вода.

Три идеи за коледни подаръци

Автор: Мая Цанева

След потреса ми от щурма към хипермаркетите и в резултат на много размисли по въпроса за парите, избора къде и как харчим пари и защо, за бедността и богатството, днес реших да споделя някои въпроси.

1. Бумът на консуматорството в условия на икономическа криза и здравно пандемия признак на бедност ли е? Според мен, да. Когато имаш малко или недостатъчно, когато живееш в стрес, че утре светът ще свърши, когато си в състояние на спешност всеки ден, най-лесният начин да се успокоиш е да пазаруваш на дребно. Това, видно по моите наблюдения, е изборът не на хората в крайна нищета или на тези, които управляват, или се опитват да управляват финансите си. Това е изборът на тези, които смятат, че нямат избор и по-точно изборът жизнь или life се определя от броя прахосъбирачки, дрехи и аксесоари, разни домашни потреби и електронно устройства, които са лесно заменими. Или продаваеми. Както видях наскоро в един фб разказ - един внук предизвикал баба си, като ѝ казал, че иска 100 подаръка от магазина за по 1 лв. Е, получил ги. И не бил щастлив. Нито баба му - по-богата.

2. Къде отиват вещите? Откакто сме си вкъщи за по-дълго, повечето от нас, или поне тези, които познавам, открихме, че къщите ни са претрупани с вещи. От дрехи до уреди, до красотички, от съкровища до боклуци. Аз се отървах от голяма част от тях, сдобих се и с други, но по-малко и по-осъзнато, и то не само заради паричната им стойност. Последните седмици, както всяка година покрай Черен петък и празниците, има бум на разпродажба, препродажба, отърваване от всичко от самолет до пластмасови обеци. Почти на всяка цена. Тази година на по-скоро нерегламентирания онлайн пазар се появиха и наистина скъпи вещи на твърде ниски цени. Гардеробите, скриновете и торбите се отръскват за "сланинката", с която да изкарат зимата. Естествено, малко ще си го признаят. Никой не обича да го виждат в нужда, но тази тенденция говори за скрита бедност, която все повече "хапе" и тези, които доскоро имаха нещо скрито, нещо по дюшека, нещо за черни дни или слънчеви ваканции.

3. Ценим ли повече парите си? По-скоро не. Обстоятелствата ни притискат, но голяма част от нас все още живеят в илюзията, че бързият кредит, заложната къща, мазето на село е верният път към благополучието. Повечето от нас си броим парите - буквално и преносно. Знаем ги до стотинка, дори и да не сме притиснати от дата на голям кредит. Знаем ги, защото няма вероятност да се увеличат по магически път, нито ние да изкараме много повече скоро. Знаем ги и това е добре. Но как ги управляваме, е друга тема. На това се учим в движение - от проследяването на промоции, оферти за неща, които са ни нужни, или така си мислим, до инвестициите, през избора къде да пазаруваме и кого да подпомогнем като потребители, защото сме част от неговата верига на оцеляване. И това е важната разлика - ценността на парите се проявява в тяхното управление за важните неща, а не в постоянен стрес и бяг към видимо задоволяване.

Аз се уча как да управлявам парите си добре. Вкъщи пазаруваме важните неща с малки отклонения, за да не забравяме, че животът е хубав. Тази Коледа ще купим умни подаръци, които да ни служат дълго. Подкрепяме тези, чиито труд познаваме. И се стараем да помагаме. И уважаваме себе си и парите си. Всеки лев значи нещо. Ние, вие също.

Жена, нали знаеш къде са парите