Всички се опитваме да следваме съветите, според които трябва да говорим с децата за чувствата и емоциите им, и да им помагаме да се научат да ги изразяват. Понякога обаче е трудно не само за детето, но и за нас да назовем какво точно изпитваме в даден момент. При разтърсващи преживявания или емоционални кризи е почти невъзможно да определим каква е водещата емоция и да разберем как да се справим с нея. Дори в моменти, в които плачем от щастие също сме объркани и смутени от чувствата, които ни заливат.

Ето защо от Център за интелектуално и емоционално развитие за деца "Менталика" ни предлагат техния чудесен Дневник на емоциите, с който да подкрепим детето в това да разбира и да се справя с чувствата си. 

Дневникът на емоциите, създаден от психотерапевта Маргарита Апостолова, ще обогати емоционалната интелигентност на детето и ще му помогне да опознае по-добре вътрешния си свят и този на другите.

Дневникът се състои от две части. 

Първата е въведение в темата за емоциите. Чрез нея детето се запознава с основни емоции по достъпен и занимателен начин. 

Първата част изисква активното участие на възрастен – родител, учител или психолог - който да подкрепя детето в преминаването му през всеки един елемент.

Дневникът на емоциите много прилича на лексиконите от нашето детство! И така трябва да бъде. По-интересен и лек път да говорим за трудни теми като „Какво мога да правя като съм гневен?“ или ”Как изразявам своята благодарност?“.

 В тази част детето се свързва със своите умения, желания, назовава значимите хора за него. Тези въпроси имат ключова роля за самочувствието на всяко дете.  Мислейки за семейните традиции и лични способности, детето може да си отговори на въпроси като “ Кой съм аз и с какво съм ценен/а?“

Втората част на Дневника на емоциите е свързана с  ежедневна употреба. Идеята е да провокираме детето да използва дневника винаги, когато преживява силна емоция. Най-добрият вариант е да го поканим да рисува, което ще помогне на детето да разбере и преодолее емоцията. Дневникът може да бъде част от ежедневието на детето и да е негов доверен инструмент за изразяване и справяне при промени в семейството, загуба на близки или домашен любимец или просто да нарисува кое най-много го е впечатлило през изминалия ден.

Научили ли сте ги?

• Колко време отнема?

Попълването на Първа част от дневника отнема около 5 дни по приблизително 1 астрономически час. Това зависи от възрастта и индивидуалността на детето или групата от деца. 

Не бързайте! Следвайте подробната инструкция за последователността на темите.

А що се отнася до втората част на дневника – съветваме Ви да стане част от ежедневието на детето. 

• Защо да ползвам този инструмент за емоционална интелигентност?

От това как се справяме с нашите емоции и как общуваме с другите зависи всеки аспект от живота на детето – от това как създава приятели до това как се справя в ролята на ученик.

• Кога мога да го използвам?

Този инструмент за развитие на емоционалната интелигентност може да влезе в употреба винаги. Използвайте го при трудности в живота на детето като резки промени, загуби или продължително оставане вкъщи, заради Covid – ситуацията… В тези случаи дневникът ще улесни детето в това да се свърже с неговите емоции, да ги изрази по конструктивен начин и да се справи с тях.

Разбира се, можете да приложите „ Дневника на емоциите“ без да има конкретен повод, с цел да помогнете на детето или групата от деца да разбират и приемат своя вътрешен свят.

• За кого е подходящ Дневникът на емоциите? 

Дневникът на емоции е авторска програма за емоционална интелигентност, насочена към деца на възраст от 5 до 12 години. 

Може да се създаде от родител, учител, психолог и дете или група от деца, може дори всеки член на многочленно семейство да си изработи свой собствен дневник.

- Ролята на детето – детето може да рисува, говори и играе своите чувства.

- Ролята на възрастния – Възрастният има една основна задача – да осигури възможност на детето да се изразява. Той трябва да зададе ясна инструкция за това какво се очаква от детето. 

Например -  „Сега нарисувай дърво, а после ще си поговорим за него.“ или „Нарисувай как изглежда гнева според теб.“ След това възрастният трябва да остави детето да твори. Когато детето е приключило, можем да попитаме „Разкажи ми за твоята рисунка?“

• Какво може да се обърка?

- Детето отказва да участва в изготвянето на дневника

Възможно е темата за чувствата да затрудни детето и в отговор - да откаже да участва. В такава ситуация като че ли нуждата от подкрепа в изразяването е най-голяма. Как обаче можем да реагираме? Със сигурност не е добра идея да настояваме и притискаме детето. Това, което можем да направим, е да предложим различни варианти, за да му помогнем да преодолее затруднението: да правим заедно дневника; всеки и възрастния, и детето да си прави свой собствен или да започнем с игра.

- Детето не харесва рисунките си и ги мачка и изхвърля демонстративно

С това поведение детето най-вероятно показва, че има нужда да се почувства значимо и ценно. Възрастният може да вземе рисунките и да ги окачи на видно място с думите: „Аз много харесвам тази рисунка и искам да си я закача, за да я гледам всеки ден“

- Възрастният е в по-активна роля от детето

Дневникът на емоциите не е учебник за чувствата, а инструмент за изразяване. Ако възрастният влезе в ролята на учител по предмета „ Емоции“, то смисълът на упражнението би се загубил. Ако се усетите в такава позиция, опитайте се отново да върнете активността на детето в процеса на изследване.

Възможно е детето да не е словоохотливо и да ни се стори полезно да запълваме мълчанието с много думи. Всъщност това не е нужно, дори може да бъде лоша идея. Опитайте се да дадете пространство на малчугана да рисува и изследва по неговия собствен начин.

- Възрастният или детето се разплачат

Да, това е напълно възможна реакция, когато споделяме своите чувства. Можем да реагираме като отразим емоцията, но не спираме детето в това да я изрази: „Виждам, че се натъжи. Какво се случва?“ или „ Разбирам защо се натъжи, докато говорихме за баба и аз се чувствам по подобен начин.“

Всъщност една от ползите на „Дневникът на емоциите“ е, че децата разбират, че няма лоши чувства, а плачещите или ядосани хора не са слаби. Напротив, посланието, което даваме, е, че неприятните чувства са част от нас и когато рисуваме или говорим за тях, можем да ги преодоляваме.

Дървото на живота е една от темите в Дневника. Дървото на живота е проективна техника,  която ще помогне на детето да изрази своята представа за това „ КОЙ СЪМ АЗ?“ и „С КАКВО СЪМ ЦЕНЕН?“. 

Възрастният също може да нарисува свое дърво на живота, с цел да се създаде усещане за споделяне, а не на изпит.

• Подгответе детето за темата с кратка дискусия: „Какви дървета познаваш?“ и „По какво се различават те?“ и завършете с „Всичко, което знаеш за дърветата, ще ни е полезно днес.“
• Поканете детето да нарисува дърво. Осигурете му необходимото време да завърши рисунката си.
• Започнете разговор за различните елементи на дървото. Детето може да променя рисунката си по време на дискусията. 

„ Ако си представим, че си нарисувал/а не просто обикновено дърво, а дървото на твоя живот, хайде да видим от какви части е изградено: Корените могат да бъдат нашето семейство или откъде идваме.  Знаеш ли какво е името на твоето/нашето семейство?..“

Дневникът на емоциите може да изтеглите напълно безплатно тук.

Може да харесате също:

Децата се учат на доброта от родителите си