Автор: Добромир Банев

Копнеем животът ни да наподобява история от розов роман. Мечтаем да бъдем като образите, изваяни от думите на Ги дьо Мопасан, докато попиваме с поглед поредната булевардна драма от списание, което така или иначе е обречено да отиде в кошчето за боклук.

Чуждите любови са по-сладки. Онова, което се случва зад отсрещния прозорец, винаги развихря въображението повече.

Любовта е странен случай, независимо от жанра. Тичаме след онези, които бягат от нас. Крием се от онези, които са готови на всичко, за да изживеем живота си с тях. Защото сърцето не пита, на него условия не могат да му бъдат поставяни.

Всичко можем да планираме в този живот, освен самата любов.

Насила не можеш да я дадеш. Насила не можеш да я вземеш. Единствено тя има право на избор, тя решава кои двама ще продължат да съществуват заедно в симбиоза, каквато никога не се повтаря. Затова всяка любовна история е велика сама по себе си.

Докато се взираме в прозореца отсреща, часовете се изнизват един след друг и онова, което само преди миг е било настояще, вече ще е спомен, който рано или късно ще има възможност да ни натъжи.

Защото, за да бъдем щастливи, трябва първо да погледнем навътре в себе си, да се проумеем, да изясним собствената си същност.

Великите истории не изискват непременно да бъдем герои, но със сигурност предполагат смелост. Това с пълна сила важи за любовта.

 Тук може да следвате авторската страница на Добромир Банев.

Прочетете още:

Стената

Животът е просто смяна на гледната точка