Ивз Андонова е една прекрасна млада дама, с която споделяме филмови страсти в любимата ни бутикова група за кино Cinema Lovers. Представете си изумлението ми, когато открих, че имаме и общо новогодишно обещание - ДА ТРЪГНЕМ НА ФИТНЕС. Е, Ивз не само го направи, но и така го е описала, че се смях, докато коремните ми мускули се стегнаха, все едно съм направила поне сто и петдесет преси. И въпреки че е толкова смешно написано, по някакъв странен начин, е и мотивиращо. Та може би и аз ще изпълня новогодишното си обещание. Най-после.

„Край! Ще изпълнявам новогодишните си обещания! Аз съм силна и независима жена! Мога да управлявам бормашина, раницата ми тежи поне 7 килограма и съм убивала хлебарка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на палатка, подминавала съм разпродажба на кецове и съм ходила на дискотека в Перник. Аз съм върхът. Айде, влизай вече.“ - Всичко това ми минаваше през главата, докато стоях пред вратата на залата, от която се разнасяха пъшкания като в порно филм, а аз с долепен нос на стъклото, досущ като тригодишно хлапе на автобусен прозорец, в същия момент усетих грубо побутване отзад. Обърнах се, за да споделя обоснованите си с аргументи възражения и очите ми се срещнаха с бицепсите му. Не мога да ги опиша и съм сигурна, че и авторът на Еклесиаст, Робърт Бърнс и Майн Рид не биха успели. Може би би успял Микеланджело (художникът, не костенурката нинджа), възползвайки се от скулптурните си умения.

Същият, който осъществи бутването, ме съзря, свеждайки поглед, избоботи нещо нечленоразделно и ме подмина. Почувствах се като седмото джудже пред Левиатан. Все тая, де, после в залата не се почувствах по-добре. А сега да не ви обяснявам как се чувствам. Разбрах, че имам мускули, за които не подозирах, че съществуват, но по-лошото е, че и те самите не подозираха битието си. Та какво исках да кажа? А, да. Изводът от днешния ден е, че силните хора не свалят други хора. Те ги вдигат и удрят в земята за максимално въздействие.

Фитнес ли? Мама вече е атлет

Ден 3

Всички се снимат в залата, аз ще се снимам пред нея. Не за да си покажа жълтите чепици и тениската с логото на Батман, а защото като вляза вътре, Великия инквизитор а.к.а. инструктор ще ме емне на пътеката и веднага след това ще ме застопори на машината на Луцифер, оная за дупе и бедра, обяснявайки ми за двуглавия мускул и колко е красив, като се вижда. Няма да ме изпусне от поглед, където и да отида, крещейки с над сто интонации, обозрими дори за глухото ми ухо: "Давай, момиче! Можеш! К'во каза, че си била в спортното ли? Шах ли си тренирала? Айде, още петнайсе коремни! Усучи се! Да не си от дърво! Никаква вода! Никаква вода, КАЗАХ!". Треньорът по бокс беше като кръстницата вълшебница в сравнение с Инквизитора, заради когото успявам да вися в залата повече от час. А през главата ми дори не прелита мисъл да се откажа, щото знам, че ще ме намери и ще ми изкрещи под балкона: "Пъзло! Мекушаво шубе такова! Ще видиш tensor fasciae latae на кукуво лято!"

Ден 4

Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 5 дни без вода, 60 без храна, 20 без сън, но само 3 без шоколад. Ако удържа фронта до утре, може да кандидатствам за рекордите на Гинес, а TLC да направят предаване за мен. Явно всички във фитнеса са забелязали постижението ми, защото вече ми промърморват по едно "здрасти", а Инквизитора ме попита какво ям, но после се сети, че е 8 март, тръгна да ми честити и забрави какво ме е питал. Но беше толкова благосклонен към мен, че рискувах да снимам уредите за мъчение (е, скришно и на излизане, ама к'во пък). 

Човек и добре да живее, тръгва на йога

Ден 6

В събота вечерта все пак си отчупих малко от една шоколадова торта, защото ако започнеш да сънуваш как се къпеш във вана, пълна с шоколадов мус, е добре да изядеш малко шоколад, иначе рискуваш след седмица да се събудиш и да осъзнаеш, че стържеш със супена лъжица дъното на еднолитров буркан нутела, който в пристъп на вдъхновение си закупил от супермаркета, за да каляваш волята си, а не заради слабост, както си мислите. Това се нарича "ефект на дебелата пеперуда" и не е нужно да казвам колко е опасен. Не успях да питам Инквизитора какво мисли по този въпрос, защото тъкмо докато се пънех на едната машина за разчекване, която се казвала абдуктор, един момък се опитваше да проведе разговор с мен за това, че забелязал, че слушам албума Carnivore Sublime на Benighted, блесвайки с твърдението, че Rammstein са чалгата в метъла, също като Amon Amarth. И в този момент Инквизитора, пристигайки в лек тръс, го помете, наведе се над мен и викна: "Я, кажи к'во ядеш?". Аз твърдо отвърнах: "Не ям шоколад!", на което той махна грациозно, използвайки pronator quadratus и flexor retinaculum и заяви: "Месо. К'во месо ядеш?". Аз изведнъж открих колко интересни пукнатини има по тавана и смотолевих бързо: "Неяммесо". Инквизитора ме погледна леко объркано, наведе се още малко и попита: "Не чух, к'во каза?" - и аз повторих. Тогава видях трансформация, на която би завидял всеки терминатор модел Т-1000 - лицето му премина от леко втечняване към твърдо състояние, цветът се промени в свръхздравословно зачервяване, една вена изскочи и запулсира на челото му, а очите му от кръгла форма придобиха леко азиатски вид. Ако беше променил и очертанието на зениците си, щях да го призная за вечни времена или да се притесня, че предозирам със зяпането на "Досиетата Грим". За мой късмет точно тогава го извикаха в другия край на залата, а аз приключих и си тръгнах, измъквайки се като истинска нинджа. Сега се подготвям психически за срещата утре. Мисля, че ще е неописуема.

Основна снимка: Ивелина Чолакова от личния архив на Ивз

Препоръчваме ви още:

Не яж, поти се и обличай

Животът на 30+-годишната жена

Суета