Автор: Доротея Стратева

Защо в днешния прекрасен и слънчев предиобед не изведох детето (на годинка и половина)?

Към 10:30 часа питам:

- Васко, искаш ли да излезем? (нали трябва да ги окуражаваме да взимат решения)

- Да, да, да!

- Супер, само ще пуснем пералня, за да имаш пижама за довечера. (Опит за оптимизиране на времето)

Да пусна пералня с малко дете, което има мнение какво ще влезе в пералнята и какво няма: 15 минути.

- Добре, сега мама ще се оправи първо, за да не седиш в топли дрехи да ме чакаш, че ще ти стане топло...

- Да, да, да!

За да си измия зъбите и да се облека, докато периодично спирам наследника да не счупи телевизора, да не се катери по перваза и да събирам обратно изкараните дрехи от гардероба (докато аз си обуя панталона и съм ограничена в движението той успя да изкара половин рафт дрехи) - около 15 минути.

Мразя разходките

Часът е 11 и малко. Добре, още има време да го облека и да излезем поне за час, докато стане време да яде.

- Васко, хайде да сменя памперса и да те облечем, за да излезем.

- Не!

- Е, как "не", нали искаше да излезем?

- Да, да!

- Ами, хайде!

- Не!

Взимам го и го помъквам към повивалника с обясненията:

- Васко, за да излезем, трябва да ти сменя памперса и да те облека, не можеш да излезеш с мокър памперс и по тениска, навън е студено.

- Не!

- Искаш ли да излезем?

- Да.

- Ами, дай тогава да ти сменя памперса...

Измъква се от ръцете ми, гоним се известно време. Хващам го.

С дете през зимата

Рев. Гушкам, успокоявам и продължавам обясненията на причинно-следствените връзки, които налагат определени действия преди да излезем. Отново се измъква.

Игнорира ме. Питам дали иска да излизаме - никаква реакция. Питам иска ли да ходим на люшките - никаква реакция, играе си с една връвчица.

Часът е 11:40. Заявявам, че вече няма време и няма да излизаме. Поглежда ме, посочва прозореца, от който се вижда един прекрасен слънчев ден...

Питам пак:

- Искаш да излезем ли?

- Да.

- Ама нямаме време вече, след малко трябва да ядеш и да спиш.

- Не!

- Е, нямаме друг вариант.

Ядосан е. Тръгва да се катери и хваща нощната лампа от перваза. Спирам го, взимам лампата.

Разгръща се пълна истерия, тръшкане, рев. Гушкам, успокоявам, няма ефект, тръшкането продължава.

Имате право да изкукуригате!

Часът е 12:10, време му е да яде…

С още малко истерия се наяжда, после се гушва и заспива в скута ми. И не дава да го оставя в кревата, буди се и плаче, ако се опитам.

И си седя аз, приклещена от тоз' младеж, облечена като за излизане; банелът на сутиена ми се забива в ребрата; студено ми е, защото климатикът е изключен, а някой е пратил дистанционното зад леглото - на мисия явно; ходи ми се толкова до тоалетната, че имам чувството, че ще се напикая; изтичат ми единствените час-два, в които мога да свърша нещо на спокойствие през деня... И седя и си мисля - как ги извеждате тия деца всеки ден?!

Препоръчваме ви още:

Скучно ли е с малките деца?

Преди и ние бяхме като вас

14 признака, че имате двегодишно дете