С дете през зимата
„Много обичам децата. Дори малките деца. Дори собствените си малки деца. По принцип обичам и зимата. Даже студената зима. И студената зима, която започва през ноември и свършва през май. Трудно понасям обаче съчетанието „малко дете и студена зима“.“, признава младата майка Светлана.
Майката, която си позволява да излезе в отпуск по майчинство или да работи вкъщи, е същество, което не успява да остане насаме със себе си в светлата част на денонощието. От изгрев до залез тя носи едноличната отговорност за укрепването на здравето и емоционалното благополучие на рожбата си.
Това благополучие трябва да бъде осигурено във всяко годишно време с внимателно подбрани занимания в дома и ежедневни разходки на т. нар. чист въздух.
Какво представлява разходката с дете през зимата? На първо място, това е интелектуален труд. Майката внимателно подбира дрехи за себе си, трябва да е достатъчно топло облечена, за да не изстине в студа. Но не и твърде топло, защото ще й се наложи много да се движи. Това вече не е тривиална задача. Да се облечеш така, че да не се изпотиш, когато тикаш 20-килограмова количка с бебе по снега, но и все пак да не премръзнеш, ако ти се наложи да чакаш пред фурната за хляб, побутвайки количката с един крак.
Дрехите на детето се обмислят не по-малко внимателно – космонавтче, в което ще спи под одеялото в количката или космонавтче, в което ще се търкаля по снега, ще се напикава, ще си мокри краката, ще иска да бъде носено на ръце и ще цапа майка си.
Трябва да се вземат предвид всички варианти, включително и фактът, че през половината време от разходката детето ще спи под одеялото, втората половина ще скача из локвите, а третата – ще виси на врата на майка си, която тика количка по снега, към неработещия асансьор.
Не бива да забравяме, че под космонавтчето трябва да има и два слоя дрехи и памперс. Този памперс задължително трябва да бъде чист преди разходката. И така с чист памперс, чорапогащи, клинче, блузка и космонавтче детето се поставя в количката. Количката се покрива, за да не вали снегът в нея. Майката от своя страна слага шапка или взема чадър и вика асансьора. Докато чака обикновено чува характерен звук и усеща мирис, който я принуждава да измъкне детето от количката, космонавтчето, чорапогащите и клинчето и да го отнесе в банята, да го измие, да сложи нов памперс, да облече всичко останало отново и да установи, че се станала вир вода, докато е тичала по спешност с детето из къщи, в дебелото си яке.
Разходката с дете означава, че майката трябва да минава само оттам, откъдето може да мине количката. Като се има предвид, как паркират повечето граждани, тя трябва да бута количката по пътното платно, като своевременно подава сигнали при изпреварване на автомобилите. Само така ще има възможност да стигне до аптеката или хранителния магазин. При това маршрутът трябва да бъде такъв, че да не й се налага да минава през подлез, защото няма нито един подлез, в който обикновена количка може да бъде спусната или изтеглена от жена с нормална физика, а не от тежкоатлет-жонгльор, който може да балансира на едно колело. Някои майки предпочитат да се разхождат с децата си в колата. Много добре ги разбирам.
Обикновено след разходката на чист и студен въздух повечето хора се чувстват по-бодри, отколкото преди нея. При майките на малки деца е обратно – те се нуждаят поне от едноседмична почивка. Само че няма кога.
Трябва да се съблекат, да съблекат детето, да го нахранят, да гризнат и те нещо, да измият мръсната количка, да попият локвата от разтопения сняг по нея, да избършат своите ботуши и тези на детето… И ето че вече е вечер и мъжът й се прибира. Питая я защо е уморена, след като е седяла вкъщи и е ходила на разходка. А защо супата е безсолна?
Точно в такива моменти изниква мисълта за развод или битово убийство.
Ако на майката й е провървяло, детето спи, а тя все още има някакви сили, за да приготви нещо по-сложно от сандвич, в главата й се вмъква вирусната програма „супа“. Случва се. Седиш вкъщи, готвиш супа. И е твърде вероятно да ти се получи, ако не се окаже, че ти е свършила солта. А ако е свършила, Истината за живота се изправя пред теб като неприятна старица в целия си ръст и с глас като драскащо по стъкло желязо ти съобщава: „Свършила е не само солта, свършил ти е безгрижният живот, свършило ти е времето, когато сама на себе си беше господарка и можеше да изчезнеш от домашното огнище, когато си поискаш. Сега си майка и дори на тоалетната чиния не си сама. Ха-ха-ха!“
Когато си с дете през зимата, трябва много внимателно да планираш маршрута си не само заради подлезите и паркираните навсякъде коли, но и заради проблема с осъществяването на естествените си нужди. Не дай, Боже, да се появят някъде далеч от къщи. Тоалетните по обществените места, ако ги има, са създадени така, че да ограничават раждаемостта в страната. Дори прогресивните компании, които правят тоалетни за инвалиди, ги „оборудват“ с такива чистачки, след които ти минава желанието не само да отидеш до тоалетна, но и да живееш.
И което също е „прекрасно“, в мъжките тоалетни няма места за преобуване на деца. Тоест малкото бащи, които се престрашават да предприемат обиколки по градските улици с количка, изобщо не могат да намерят адекватно място да сменят памперса на наследниците си.
Иска ти се да заплачеш, когато младият татко на момиченце стои край женската тоалетна и напрегнато драска с нокти по плочките. На самия него му се ходи до тоалетна. И детето има нужди. Той не може да влезе в мъжката. Там има писоари и мъже със свалени гащи. В женската опашката няма край. Но поне детето да бяха пуснали. Вие къде? Това е женска тоалетна! Не можеш да пуснеш детето с някоя непозната лелка, а и не всяка би се съгласила.
Ето я истинската причина защо толкова малко бащи се разхождат сами с децата си.
Всъщност за разходките с деца през зимата, лятото, пролетта, есента може да се напише още много. Но ще спра да мрънкам, защото знаех всичко това, когато очаквах третото си дете. И все пак куражът и деменцията победиха опита и предпазливостта с огромен резултат. Точно за тези безумни храбреци е този текст. И за още нещо.
Ако искате да ощастливите млада майка, но не знаете как да го направите, предложете й да поемете грижите за детето по средата на деня и я изгонете от къщи. Сама. Посред бял ден, докато все още слънчевите лъчи могат да синтезират в нея витамин Д за здрави кости и здрава нервна система. Дори да се съпротивлява вкопчена в детето. Почнете да я гоните на навън поне за 5 минути. После за 10. Тя ще свикне и ще си позволи да бъде разточителна – ще се разхожда по половин час, опиянена от щастие, със свободни ръце, без дете, без количка, с чисто яке. Възможно е дори да е с красиви ботуши. Възможно е даже да се научи да лови снежинки с уста и да се радва на зимата. Но това е само ако много, много й провърви.
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
